№ 11
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501878 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С Решение № 260209/17.01.2022г. постановено по гр.д.№ 5474/2020г. на Софийски градски
съд ЗАД“Далл Богг: Живот и здраве“АД е осъдено да заплати на И. Н. Д. сумата от 16
325 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди и сумата от 90 000
лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, като пряка и
непосредствена последица от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.01.2020 г.,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 11.03.2020 г. до окончателното изплащане, на основание чл.
86 от ЗЗД и е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до претендираните 150 000
лева.
Решението е постановено при участието на ЗК „Лев Инс“ АД, в качеството на трето лице
помагач на ответника ЗАД“Далл Богг: Живот и здраве“АД.
Недоволни от постановеното решение са останали и двете страни в производството.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД във въззивна жалба с вх. Рег. № 271308
от 25.02.2022г. оспорва правилността и обосноваността на решението в частта, в която е
уважен иска за имуществени вреди над 8176.63 лева до присъдените 16 325.25 лева и
неимуществени вреди над 40 000 лева до присъдените 90 000 лева, както и законната лихва
1
върху разликата. Жалбоподателят счита, че решението в тази част е постановено в
нарушение на чл. 52 от ЗЗД и е постановено при пропуск на съда, да отчете приноса на
пострадалия пешеходец, която счита, че е доказана със заключението на САТЕ. Излага още,
че степента на увреждането, периода на възстановяването и здравословно състояние на
ищеца към момента на приключване на устните състезания не съответства на присъденото
обезщетение за нанесени неимуществени вреди.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и в съдебно заседание поддържа
жалбата и искането.
Трето лице помагач на ответника, ЗК ”Лев Инс” в писмен отговор с вх. Pег. № 278036 от
30.03.2022г. изразява становище за основателност на въззивнажа жалба подадена от лицето,
което подпомага.
Ищецът И. Н. Д. е подал насрещна въззивна жалба с вх. Рег. № 277468 от 28.03.2022г.
срещу решението, в частта, в която съда е отхвърлил иска за неимуществени вреди за
горницата над 90 000 лева до 120 000 лева и моли за отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на друго, с което съда да уважи иска за неимуществени вреди в размер
на 120 000 лева. Излага, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на
материалния закон - разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Решение № 260209/17.01.2022г. постановено по гр.д.№ 5474/2020г. на Софийски градски
съд в частта, в която ЗД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на И. сумата
от 40 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди и за сумата
от 8176.83 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП на 01.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2020г. до
окончателното плащане на тези две суми, като необжалвано от страните е влязло в сила към
датата на образуване на настоящото производство.
Съобразно предметните предели на въззивната проверка настоящият съд приема, че
решението е валидно и допустимо.
Относно оспорената от страните правилност и обоснованост на съдебния акт в
обжалваните части, съдът приема да установено следното от фактическа страна:
На 01.01.2020 г. в гр. София лек автомобил марка „Опел-Вектра“ с рег.№ ********,
управляван от С. С. се е движел по бул. „Тодор Александров“ с посока на движение бул.
“Вардар“ -бул. “Константин Величков“. На 30 метра преди кръстовището с ул. „Никола
Сукнаров“, настъпил удар със спрял автомобил марка „Ауди-А6“ с рег.№ ********, чиито
водач е М. Б.. В следствие на удара е пострадал качващия се в спрелия автомобил
пешеходец - И. Н. Д.. От заключението на приетата като доказателство и не оспорена от
страните съдебно-медицинска експертиза се установява, че Д. е получил открита фрактура
на костите на лявата подбедрица в долната им част и мекотъканен и кожен дефект на
задната и външна страна на ставата и лявото ходило. Непосредствено след ПТП е откаран в
УМБАЛСМ “Пирогов“, където след хематологични, рентгенови, ехографски изследвания и
консултации с различни лекари е извършена операция по спешност, с която е наместена
фрактурата на лявата подбедрица, като костните фрагменти са били временно обездвижени с
2
външен фиксатор. На 22.01.2020г. е извършена втора операция при която фиксатора е бил
свален, а фрактурата е била стабилизирана с метални остеосинтезни средства. На
11.02.2020г. Д. е опериран за трети път. При тази операция е свалена превръзката на
оголената повърхност на фрактурата, извършен дебридман на некротизиралите тъкани и е
извършена кожна аутопластика с 200 кв.см. кожа.
Ищецът е изписан от болницата на 19.02.2020г., като лечението му е продължило
амбулаторно с назначени превръзки, контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи
средства. В началото на петия месец след удара е започнала рехабилитация с дозирано
натоварване на левия крак. Придвижването на пострадалия е осъществявано с патерици.
Общия оздравителен пероид за ищеца е продължил осем месеца. Болките са били
интензивни през първите 30 дни от момента на удара. Пострадалият не е могъл да стъпва
на левия си крак. Движил се е с патерици. Грижи в ежедневието за неговите естествени
нужди са полагани от бременната по това време негова приятелка. Към датата на ПТП
бременността е била последните месеци.
От приетото и не оспорено от страните заключението по СМЕ изготвено след
освидетелстване, се установява, че са зараснали счупените кости, но металните остеосинтези
не са били отстранени. Отстраняването им предстои да се извърши оперативно и е свързано
с болки и страдания за около две-три седмици след операцията. Обикновено тази
манипулация се следва и от рехабилитация. Установено е, че пострадалия И. Д. се
придвижва самостоятелно, но с накуцваща походка. Движението на лявото ходило при
шпиц е в норма, но разгъването е с трайно намален обем от около 15 градуса, което
ограничение се предполага, че ще отпадне след отстраняването на металните синтези.
Ротационните движения на лявата глезенна става са възможни, но затруднени. Констатирано
е затруднение при клякане и качване на стълби. На 05.07.2021 г. ТЕЛК е признала на И. Д.
76% трайно намалена работоспособност, като 20 % са се дължали на уврежданията от
настоящото ПТП. Останалите 56% са се дължали на други болести.
Механизмът на процесното пътно-транспортно произшествие е изяснен чрез приетата
пред първата инстанция и неоспорена от страните Съдебно-автотехническа експертиза, от
заключението на която се установява, че причината на удара е несъобразената скорост при
предприетата маневра и следствие на тази скорост, невъзможността да се види и осмисли
наличието на препятствие, каквото се явява спрял лек автомобил.
Спорно в настоящото производство е дали водачът на спрелия автомобил, в който се е
качвал пострадалия и самият пострадал са нарушили нарушили правилника за движение и
съответно са съпричинили вредоносния резултат. Не е спорно, че автомобила, в която е
следвало да се качи пострадалия е спрян след пътен знак В-27, който забранява „престоят и
паркирането“ . Този знак се поставя на места, в който се забранява престой и паркиране,
защото спрелите ПТС затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават
видимостта и широчината на платното за движение. Използва се за сигнализиране на пътен
участък, в който не е осигурено минималното разстояние за видимост. Въведената забрана е
в сила до следващото кръстовище или до пътен знак отменящ забраната. Забраната по
3
отношение на престоя не се отнася за ПТС, обслужващи лица, които притежават документ за
инвалидност, за ПТС от редовните линии за обществен превоз на пътници, движещи се по
утвърдения им маршрут, както и за ППС, превозващи болни до или от здравно заведение, за
времето, необходимо за слизане или качване на болния. От това следва, че забраната за
престой и паркиране не е абсолютна и следователно, спрял автомобил за качване или
слизане, представлява престой и паркиране на автомобил. Спирането за качване и слизане
не е забранено действие, поради което правилно първоинстанциония съд е приел за не
основателно възражението за съпричиняване.
Решението е обосновано в частта, в която е присъдено обезщетение за нанесени
имуществени вреди. Представени са писмени доказателства за извършени медицински
манипулации и тяхната цена, която съответства на представените разходни документи.
Относно обосноваността на решението в частта, в която е присъден размера на
обезщетението за нанесени неимуществени вреди съдът, намира следното: От
заключението към приетата като доказателство медицинска експертиза, се установява, че
травмата получена в следствие на удара е много тежка по вид. Описана е като „открита
фрактура на костите на лявата подбедрица в долната им част. Мекотъкънен кожен дефект
на задната и външна страна на ставата и лявото ходило“. Вещото лице е посочило, че тази
травма е рядко срещана в ортопедичната практика. Получено е разчленяване на ставата,
която травма е различна от счупване на костта. Разчленяването на ставата е било свързано с
разкъсване на меките тъкани – кожа, подкожие и ставна капсула. Фрактурата на лявата
подбедрица е довела да трайно затруднение движенията на левия крайник за срок от около
осем месеца. Лечението е било продължително и е свързано с три отделни операции,
първата по спешност, втората планувана, а последната представяща и не извършена към
датата на приключване на устните състезания в първата инстанция. Отделно от тях се е
наложила и операция за възстановяване на меките тъкани, поради което ищецът е бил
приведен в Клиника по пластична хирургия. Операцията е извършена под обща анестезия е
свалена превръзката на оголената повърхност над фрактурата, отстранени са некрозиралите
тъкани и е извършена кожна аутопластика с 200 кв. см кожа. Пластиката е била покрита с
ненокристално сребро и пациентът е останал в болничното заведение около 10 дни, през
които е приемал обезболяващи медикаменти. Към датата на освидетелстването, болките са
отшумели, но когато се появи болка, ищецът приема обезболяващи медикаменти. Остатък от
травмата е накуцваща походка.
От правна страна, след анализ на съдебната практика, настоящия съд приема, че
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, съобразно приложимото ППВС №
4/1968г. е паричен еквивалент на претъплените болки и страдания, понесени от
пострадалото лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. Отчетени са вида и характера на травмите, естеството
на проведеното лечение, вида на операциите, продължителността на болката, дълго
обездвижване, съпътстващите го дискомфорт и нужда от чужда помощ, обстоятелството,
че ищецът е загубил работата си и е безработен към момента на процеса, както и факта, че
4
към дата на постановяване на съдебния акт, здравето не е напълно възстановено. По
изложените съображения присъдено обезщетение за неимуществени вреди отговаря на
критериите за справедливост, когато е в съответствие с аналогични случаи. Аналогични
случаи са трудно установими, предвид особеностите на травмата. При счупване на глезени
в следствие на ПТП паричните обезщетения обичано са ориентирани в диапазон между 15
000 – 30 000 лева, като конкретната цифра се определя в следствие на съвкупната преценка
на всички доказателства по делото. Съдът след като отчита особения вид травма, рядко
срещана в ортопедичната практика, наложила няколко последователни операции в това
число отстраняване на меки тъкани и оперитивното им възстановяване чрез присъждане на
кожа приема, че двойния размер на обезщетение, ориентирано към неговия абсолютен
максимум, т.е. сумата от 60 000 лева, покрива критериите за справедливост. Следва да се
има предвид, че се обезщетяват неимуществени вреди, които са настъпили, а не такива,
които биха на стъпили. Затова накуцващата походка съда приема като временно състояние
свързано с незавършилия цикъл от операции и рехабилитация, а ако стане постоянна
последица, ще представлява ново основание за претендиране на вреди. Същото се отнася и
до третата предстояща операция и свързаните с нея болки и страдания, рехабилитация и т.н.,
която е самостоятелно основание за претендиране на вреди. Имуществените вреди са
установени с разходни документи, чиито математически сбор надвишава осъдителната
претенция. Относно относимостта на тези разходни документи към нанесените вреди, съдът
обосновава решението си за неоснователност на въззивната жалба в тази част върху
заключението на СМЕ, което кредитира като обективно, компетентно и не оспорено от
страните.
Страните са претендирали разноски в първоинснацнионотото производство и пред
въззивния съд. В първата инстанция ищецът е освободен от задължението да заплаща
държавна такса над 200 лева до размера на дължимите 6 653 лева. Представен е разходен
документ за внесена сума от 200 лева. Ищецът е извършил разходи в размер на 75 лева -
депозит за призоваване на свидетели, 150 лева депозит за СМЕ и 200 лева депозит за
изготвяне на АТЕ. Представил е списък по чл. 80 от ГПК, в който е претендирано адв.
Възнаграждение за осъществено пр. представителство, по реда на чл. 38 от ГПК. Във
въззивното производство, съобразно обжалваемия интерес дължимата от ищеца държавна
такса е в размер на 600 лева /обжалва се решението в негова отхвърлителна част над 90000
до 120 000 лева/, т.е. обжалваемия интерес е 30 000 лева. Внесени са 100 лева,
пропорционално, на определението, с което ищецът е освободен от задължението за
заплащане на държавна такса в производството, на основание чл. 83, ал.2 от ГПК. В списък
на разноските претендира такива в размер на 75 лева и 2 430 лева адв. Възнаграждение. С
оглед изхода от спора във въззивното производство, на ищеца не следва да се присъждат
разноски. Ответната страна в писмено становище № 370321 от 16.12.2021г. представено
пред първата инстанция е посочила, че претендирала адв. Възнаграждение в минимален
размер и, че е извършила разход в размер на 30 лева депозити за призоваване на свидетел,
200 лева депозит за възнаграждение на вещо лице по АТЕ, 195 лева за възнаграждение на
вещо лице по СМЕ. Във въззивното производство, ответната страна е извършила разход в
5
размер на 1163.53 лева и е претендирала юрисконсутско възнаграждение. С оглед изхода от
спора пред въззивния съд, ответникът има право на разноски, които се дължат съразмерно
на отхвърлената част, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Обжалваемият интерес е в размер
на 58 148.62 лева от които съдът е уважил 30 000 лева. Дължимата такса за отхвърлената
част от иска е в размер на 600.29 лева и следва да се присъди в тежест на ищеца.
С оглед изхода от спора, решението в частта за разноските следва да бъде изцяло
отменено. Всяка от страните има право на разноски, ищецът съобразно уважената част от
иска, а ответникът, съобразно отхвърлената. Уважената част от иска е в размер на 76 325.25
лева и дължимата държавна такса пред първата инстанция е в размер на 3053.01 лева. От
тях 200 лева са внесени от ищеца, поради което следва ответника да бъде осъден да ги
върне, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Остатъкът в размер на 2853.01 лева се дължат от
ответника по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Отхвърлената част от иска е в размер на 90 000 лева, а уважената в размер на 76 325.25
лева. Ищецът е направил разноски в размер на 425 лева, а ответника в размер на 695 лева.
Съобразно изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
сумата от 195.02 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, а ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответника сумата от 376.07 лева, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Двете
страни са представлявани от адвокати пред първата инстанция и са претендирали
възнаграждения в минимален размер. Възнаграждението на пр. представител на ищеца се
изчислява възоснова на уважената част от иска, а на пр. представител на ответника
възоснова на отхвърлената. Приложимата правна норма е чл. 7, ал.2 т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адв. Възнаграждения в редакцията на Дв.бр. 68/2000 г. Ищеца
следва да бъде осъден да заплати адв. Възнаграждение в размер на 3230 лева, а ответника 2
819.75 лева. Във въззивнато производство ищецът е представляван от адвокат, но с оглед
изхода от спора разноските за неговото пр. представителство не следва да се присъждат в
тежест на ответника. Юрисконсултското възнаграждение, което претендира ответника
следва да бъде изчислено като дължимо на базата на отменената част от решението и тъй
като тя надвишава сумата от 10 000 лева, максимално предвидения размер от 360 лева
следва да бъде удвоен в тежест на ищеца, на основание чл. 25 ал.2 от Наредбата за правна
помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 и чл. 37 от ЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260209/17.01.2022г. постановено по гр. д.№ 5474/2020г. на
Софийски градски съд в осъдителната част за разликата над за разликата над 60 000
/шестдесет хиляди/ лева до присъдените 90 000 /деветдесет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, настъпили в следствие на
ПТП, настъпило на 01.01.2020 г. по иска предявен от И. Н. Д. с ЕГН ********** от гр.
***, ж.к. „***“ № ***, ет.*, ап. ** против ЗАД“ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , при
6
участието на трето лице помагач ЗК"Лев инс" АД, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка
с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, ведно със законна лихва върху тази сума считано от 11.03.2020 г.
до окончателното изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД и изцяло в частта за разноските
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 60000 до 90 000 лева по претенцията на за
присъждане на неимуществени вреди, настъпили в следствие на ПТП настъпило на
01.01.2020 г. по иска предявен от И. Н. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ж.к. „***“ № ***,
ет.*, ап. ** против ЗАД“ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , при участието на трето
лице помагач ЗК"Лев инс" АД, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1
от КЗ, ведно със законна лихва върху тази сума считано от 11.03.2020 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД .
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260209/17.01.2022г. постановено по гр. д. № 5474 по опис
на СГС за 2020 г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД “ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати в полза на Софийски
градски съд сумата от 2853.01 /две хиляди осемстотин петдесет и три точка едно/ лева,
представляващи дължимата държавна такса съобразно уважената част от иска, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД “ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на И. Н. Д. с ЕГН
********** от гр. ***, ж.к. „***“ № ***, ет.*, ап. ** сумата от 395.02 /триста деветдесет и
пет точка нула две/лева, представляваща разноски в производството пред
първоинстанционния съд, от които 200 лева държавна такса и 195.02 лева разходи за
призоваване на свидетели, възнаграждения на вещи лица, съобразно уважената част от иска,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД“ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на адв. Я. Д. от САК
сумата от 2819.75 /две хиляди осемстотин и деветнадесет точка седемдесет и пет/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от предявения иск,
на основание чл. 78, ал.1 вр. Чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА И. Н. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ж.к. „***“ № ***, ет.*, ап. ** да заплати
на ЗАД“ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД сумата от 3606.07 лева / три хиляди
шестстотин и шест точка нула седем/ лева, представляваща разноски в производството
направени пред първоинстанционния съд, от които 3230 лева адвокатско възнаграждение в
минимален размер, съобразен отхвърлената част от предявения иск и 376.07 лева разноски
за призоваване на свидетели и възнаграждения на вещи лица, съразмерно отхвърлената част
от иска, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК и сумата от 720 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство, на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8