Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260151
гр. Пловдив, 10.09.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на седемнадесети
август, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка
Радева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 2736/2020г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по депозирана
жалба от Д.А.С., ЕГН: **********, срещу наказателно
постановление № 259 от 18.03.2020г., издадено Началника на Пето РУ при ОДМВР Пловдив, с което на основание чл. 116 ал.2 от Закона
за гражданската регистрация /ЗГР/, е наложено административно наказание - глоба в размер
на 100 лева, за нарушение на чл.
99 от ЗГР.
В жалбата се излагат
съображения, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Моли
същото да бъде отменено.
В проведеното открито
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения защитник адв. Т.Д.,
който поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Пето РУ при ОДМВР Пловдив, не
изпраща представител.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се
явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят Д.А.С. е с регистриран постоянен
адрес ***. Във връзка с работата си като полицейски
инспектор в 05 РУ на ОДМВР Пловдив, св. Х.Г. извършил проверка на имот находящ
се в с. Крумово, метността „Азмака“, по повод подаден сигнал че се обитава от
лица които не са адресно регистрирани там. Имота бил двуетажна постройка и се
намирал извън регулация. Свидетеля Г. установил че се обитава от лица които
били наркозависими и била обособена наркокомуна, както и че лицата обитаващи
имота не били адресно регистрирани. Причината за това била че къщата в която се
помещавала комуната била построена върху земеделска земя, без сменено
предназначение в нарушение на ЗУТ, поради което не било възможно издаване на
административен адрес на строежа. В поземления имот в който се намирала къщата
не било възможна регистрация по настоящ адрес поради липса на такъв. Свидетеля Г.
съставил предупредителен протокол на жалбоподателя Д.А.С., също живеещ в къщата,
в срок от 30 дни да заяви промяна на настоящия си адрес. Тъй като това не било
сторено, на 02.03.2020г., св. Г. съставил АУАН на жалбоподателя, за това че на
същата дата, около 11.00ч. в с. Крумово, местността „Азмака“, не бил направил
необходимото в срок от 30 дни да заяви промяна на настоящия си адрес, след като
е предупреден с протокол на 27.01.2020г. нарушението било квалифицирано като
такова по чл. 99 от ЗГР. Жалбоподателя подписал акта и разписката
удостоверяваща че е получил препис от него, като в графа за възражения
отбелязал че има такива.
Въз основа на съставения акт било издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението било описано и квалифицирано по сходен начин. Въз основа на чл. 116, ал. 2 от ЗГР, на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100лв.
По делото като свидетел бил разпитан актосъставителя Х.Г.. Свидетеля
разказа какъв бил повода за проверката, как протекла тя и какво било установено
от него. Същия разказа че действително имало пречка да се регистрит живущите в
наркокомуната, но това не била негова работа. Съдът кредитира
същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност.
По делото е изискана информация от Кмета на с. Крумово, като в писмото от
него до съда е отразено че къщата в която се помещавала комуната била построена
върху земеделска земя, без сменено предназначение в нарушение на ЗУТ, поради
което не било възможно издаване на административен адрес на строежа. В поземления
имот в който се намирала къщата не било възможна регистрация по настоящ адрес
поради липса на такъв.
Така описаната и възприета
от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Х.Г., както и от събраните писмени доказателства – АУАН,
Писмо от кметство с. Крумово, протокол за предупреждение.
Относно приложението на процесуалните правила:
При извършена служебна
проверка на НП и АУАН съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването на същите, поради което се явяват
незаконосъобразни, а от руга страна и
неправилни, като съображенията за това са следните:
На първо място от събраните по делото доказателства безспорно се доказа че
жалбоподателя не е извършил нарушение по чл. 99 от ЗГР, както и че не го е
извършил на посочената в НП и АУАН дата. Разпоредбата на чл. 99 от ЗГР включва
шест алинеи, като нито в АУАН, нито в НП е отразено правилото на коя точно
алинея е нарушил жалбоподателя. Изхождайки от описанието на нарушението, съдът достигна до извод че това най-вероятно е ал. 1 на чл. 99
от ЗГР, която гласи че всяко
лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Видно от събраните по делого гласни
доказателства – показанията на св. Г. и писмени такива – писмо от кмета на с.
Крумово, жалбоподателя е обитавал двуетажна постройка построена върху земеделска земя, без сменено
предназначение в нарушение на ЗУТ, поради което не било възможно издаване на
административен адрес на строежа. В поземления имот в който се намирала къщата
не било възможна регистрация по настоящ адрес поради липса на такъв.
Следователно няма как жалбоподателя да изпълни нещо което е неизпълнимо, тъй
като къщата е построена извън регулационния план на с. Крумово и няма
административен адрес на който може да бъде регистрирано лицето по настоящ
адрес. На следващо място по делото изобщо не е изследван въпроса кога
жалбоподателя е напуснал настоящия адрес на който е регистриран, и съответно от
там да може да бъде установено кога изтича предвидения в закона 30 дневен срок,
съответно кога е извършено нарушение. За дата на извършеното нарушение е
посочена 02.03.2020г., без обаче изобщо да става ясно от описанието на
нарушението как актосъставителя е достигнал до тази дата.
На следващо място, освен по отношение на датата на която е извършено
нарушението, издаденото НП е неясно и по отношение на
описанието на твърдяното за извършено нарушение. В НП е отразено че на 02.03.2020 г. около 11.10
ч. в с. Крумово, местност "Азмака", не е направил необходимото, в
срок от 30 /тридесет/ дни да заяви промяната на настоящия си адрес, след като е
предупреден с протокол на 27.01.2020г., като с действията си Д.А.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** е нарушил разпоредбата на чл. 99
от ЗГР. От така направеното описание не става ясно какво точно нарушение е
вменено на жалбоподателя – дали неизпълнение на сторено полицейско разпореждане
или неизпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗГР, съгласно която всяко лице има задължението в рамките на 30 - дневен срок
след промяната на настоящия си адрес, да заяви същата пред компетентния орган. Словното описание на
нарушението е толкова неясно и неточно, че нарушава пряко правото на защита на
жалбоподателя да разбере в какво точно го обвиняват и срещу какво следва да се
защитава.
Поради всичко изложено съдът
намира, че АУАН и НП не съответстват на императивните изисквания на чл. 42 т. 3
и т. 4 и чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН. Така допуснатите съществени процесуални
нарушения лишават жалбоподателя от правото му да реализира ефективна защита
срещу контретните факти, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната им отговорност. Посочените пропуски не могат да
бъдат отстранени по реда на чл. 53 ал.2 ЗАНН.
Въз основа на така посочените мотиви, наказателното постановление следва
да бъде отменено като неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В този
случай безпредметно се явява обсъждането на въпросите за приложението на чл. 28
ал.1 б. „а“ ЗАНН.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 259 от 18.03.2020г., издадено Началника на Пето РУ при ОДМВР Пловдив, с
което на основание чл. 116 ал.2 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, на жалбоподателя Д.А.С.,
ЕГН: ********** е наложено административно наказание
- глоба в размер на 100
лева, за нарушение на чл. 99 от
ЗГР.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено
и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК,
и по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.