РЕШЕНИЕ
№1090/5.6.2019г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
двадесети май
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 1364 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.П.Я. - ЕГН ********** против
Наказателно Постановление № 19-0819-000276 / 07.02.2019г. на Началника на
група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна , с
което му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на
200 лева на основание чл.178 „д” от ЗДП.
В
жалбата въз. Я. не оспорва описаната в постановлението фактическа обстановка, а
обяснява, че пред входа е имало две места за инвалиди, като единият от тях бил
починал 3-4 месеца преди съставяне на акта.За това и защото съпругата на въз.Я.
също била тежко болна, той паркирал на едното инвалидно място.Поради това и
изтъквайки тежкото си материално положение той моли наложената му глоба да бъде
отменена.
В съдебно заседание въз. Я.
редовно призован, явява се лично и
поддържа жалбата.По същество той отново моли за отмяна на
постановлението , като заявява че съпругата му вече има карта за паркиране на
хора с трайни увреждания, както и че тя е съсобственик на автомобила , а той го
управлява.Поради това и моли за отмяна на наложената му глоба.
Въззиваемата
страна,редовно призована не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 08.01.2019г. около 15.00ч. по сигнал на
граждани, св.Р.К. –мл. автоконтрольор към ОД-МВР-Варна заедно със свой колега
били изпратени на адрес в гр.Варна, жк.“Вл.Варненчик“, бл.201.Пред вх.2
на място определено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания,
обозначено с пътен знак, бил паркиран л.а. „Форд Ескорт“ с рег. № В 74 24 КН,
собственост на въз.Я..Той нямал право да паркира на такова място.Поради това
св.К. съставил против него фиш за извършено нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП.
На 09.01.2019г. въз.Я. подал възражение срещу фиша, в което посочил, че
човекът, за когото е било предназначено мястото бил починал преди три месеца,
както и че той и жена му също са в тежко здравословно състояние.Приложил и
копие от удостоверението на ТЕЛК на съпругата му.Поради постъпилото възражение
съставения против въззивника фиш бил анулиран и на 15.01.2019г.св.К. съставил
против него акт за установяване на нарушение, квалифицирано като такова по
чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган
приел изцяло описаната в него фактическа обстановка и правната квалификация на
нарушението- по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП.За него , на основание чл.178 „д” от ЗДП на въз. Я. била наложена „Глоба” в
размер на 200лв.
В хода на съдебното производство бе
разпитан свид. Р.К. - актосъставител ,
чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.Той поясни, че са били изпратени на мястото по сигнал, както че
автомобилът е бил паркиран на място за инвалиди , а не е имал поставени стикери
, удостоверяващи право на неговия водач да го паркира на такова
място.Свидетелят обясни още, че на въз.Я. първоначално е бил съставен фиш, като
след постъпили възражения , той е бил анулиран и му е бил издаден акт.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление № 19-0819-000276 / 07.02.2019г.. е издадено от
компетентен орган- от Началника на
група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи и в шестмесечния преклузивен срок. След като
срещу наложената глоба с фиш е било депозирано възражение, срещу въз. Я. е било образувано и проведено
административно-наказателно производство по реда на ЗАНН- бил му е съставен акт
и издадено наказателно постановление.То
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въз. Я. нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Не е
допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е направено с достатъчна пълнота и
конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Поради
това съдът намира, че в хода на
производството не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които
да са съществени и които да са нарушили правото на защита на въз. Я. , което
той е реализирал в цялост с депозиране на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно
административно-наказващия орган е квалифицирал нарушението , извършено от
въз. Я.
като такова по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП, като е съотнесъл
фактическите констатации към хипотезата на правната норма. Този законов текст
забранява паркирането на автомобили на места, определени за хора с трайни
увреждания.По делото няма спор, че въз. Я. е паркирал автомобила си на такова
място.В случая следва да се отбележи, че
местата, предназначени за хора с трайни увреждания не са обвързани с конкретна
личност с увреждания, а са предназначени за ползване от всички хора с такива
увреждания при спазване на законовите изисквания. Нормата на чл.99”а” ал.1 от ЗДП предвижда, че карта за паркиране на местата,
определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и
използване на улеснения при паркиране , се издава от кмета на съответната
община или упълномощено от него длъжностно лице по образец, съгласно
приложението в ЗДП и че тя е валидна на територията на цялата страна.Поради
това и не може да се приеме твърдението на въз.Я., че е решил да се възползва
от това място, тъй като господина, за
когото е било предвидено мястото, е починал. С оглед на това съдът намира, че описаното в акта и
постановлението нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП безспорно е било допуснато
от въз. Я..
Правилно е била определена и
санкционната норма , тъй като именно в чл.178 „д” от ЗДП е предвидена глоба за водач,
който без да има това право, паркира на
място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания,
или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.
Съдът счита обаче , че преди
издаване на наказателното постановление наказващият орган е следвало да направи
преценка дали в случая не се касае за маловажен случай , като е следвало да
бъде обсъдена степента на
обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно качество,
за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административно наказателната отговорност. Съгласно ТР №1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката за „маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и
проверка относно законосъобразността на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Съдът не
може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за
спора, с който е сезиран. Съдът изследва и
решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които
зависи изходът на делото.
В конкретния случай от доказателствата
по делото безспорно се установява, че допуснатото от въз. Я. нарушение, а и самият той са с ниска степен на обществена опасност.
Причината за допускане на нарушението не е грубо незачитане на правилата на ЗДП
и на хората с трайни увреждания, доколкото съпругата на въззивника също е била
такава и е получила необходимата карта за паркиране на места , предназначени за
хора с трайни увреждания , макар и след извършване на нарушението.От друга
страна, от приложената по делото справка за нарушител от района е видно, че
въз.Я. е правоспособен водач на МПС от 1975г. и до настоящият момент са му
налагани две наказания за нарушения на ЗДП от различен вид.Поради изложеното до
тук , като взе предвид степента на
обществена опасност на деянието , която
е по-ниска от обичайните случаи на този вид нарушения, обществената опасност на
дееца, която е изключително ниска, както
и причините и обстоятелствата за извършване на деянието, съдът намира, че макар и формално
извършеното от жалбоподателят да осъществява признаците на административно
нарушение по чл. 98 ал.2 т.4 от ЗДП, то поради своята малозначителност
е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения
ред на държавно управление.Поради всичко изложено до тук съдът намира, че
извършеното от въз. Я. представлява
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и
издаденото против него наказателно постановление следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №
19-0819-000276 / 07.02.2019г. на Началника на група в сектор „ПП“ при
ОД-МВР-Варна , с което на В.П.Я.
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200
лева на основание чл.178 „д” от
ЗДП
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: