Решение по дело №1284/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 926/13.11.2020г.

гр. Пазарджик,

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

при секретар	Димитрина Георгиева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 1284 по описа на съда за 2019 г.

Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалбата на ЕТ „Меги – А. К.“ с ЕИК ********* от гр. В.., ул. „М. с..“ № .., представлявано от А. А. К., със съдебен адрес *** – адв. Б. против Ревизионен акт № Р – 16001618007340-091-001/24.06.2019, потвърден в една част и изменен с Решение № 542/24.09.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив в друга част.

В жалбата се твърди, че оспорената част от ревизионния акт е неправилна и незаконосъобразна, моли се да бъде отменена. Представят по делото доказателства. Претендират направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят – ЕТ „Меги – А. К.“, редовно уведомен, се представлява се от адв. Б., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и да отмени ревизионния акт в оспорената му част. Претендира направените по делото разноски. По делото са приложени писмени бележки, в които са изложени подробни съображения в подкрепа на становището на процесуалния представител на жалбоподателя.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 7091/15.10.2020 г. от гл. юриск. Б., която по изложени съображения моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001618007340-020-001/30.11.2018 г., изменена със Заповед № Р-16001618007340-020-002/01.03.2019 г. е възложена ревизия с обхват: Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г.; ДОО – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г.; Данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2012 г. до 28.02.2018 г.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ – от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г.

Последвало е издаването на Ревизионен доклад № Р-16001618007340-092-001/17.05.2019 г., изготвен е и Ревизионен акт № Р- 16001618007340-091-001/24.06.2019 г., който е частично потвърден и изменен по отношение на годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ с Решение № 542/24.09.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив (лист 157). Решението е редовно съобщено на жалбоподателя на 18.10.2019 г. по пощата с обратна разписка (лист 16), като в законоустановения 14 – дневен срок същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

ЕТ „Меги – А. К.“ е обжалвал ревизионния акт в частта, както следва:

Вид задължение:	Период	Главница лева	Лихва лева
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ	2012 г.	1 743,58	1 103,47
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ	2013 г.	9 631_}82	5 117,09
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ	2014 г.	2 902,54	1 247,08
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ	2015 г.	2 254,75	739,18
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ	2016 г.	1 354,12	306,58
Вноски за ДОО	2012 г.	1 434,46	907,79
Вноски за ДОО	2013 г.	2 807,71	1 491,65
Вноски за ДОО	2014 г.	3 066,88	1317,69
Вноски за ДОО	2015 г.	3 546,26	1 162,57
Вноски за ДОО	2016 г.	2 201,36	498,40
Вноски за ЗО	2012 г.	874,40	553,39
Вноски за ЗО	2013 г.	1 708,80	907,83
Вноски за ЗО	2014 г.	1 900,80	816,68
Вноски за ЗО	2015 г.	1 693,37	555,14
Вноски за ЗО	2016 г.	1 033,33	233,95
Вноски за ДЗПО - УПФ	2012 г.	560,33	354,60
Вноски за ДЗПО-УПФ	2013 г.	1 096,76	582,68
Вноски за ДЗПО - УПФ	2014 г.	1 198,00	514,72
Вноски за ДЗПО-УПФ	2015 г.	1 087,81	356,62
Вноски за ДЗПО-УПФ	2016 г.	675,26	152,88
Общо:		42 772,34	18 919,99

С Решение № 540/24.09.2019 г. ревизионният акт е потвърден в частта, както следва:

Вид задължение:	Период	Главница лева	Лихва лева
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ	2012 г.	1 743,58	1 103,47
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ	2014 г.	2 902,54	1 247,08
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ	2015 г.	2 254,75	739,18
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ	2016 г.	1 354,12	306,58
Вноски за ДОО	2012 г.	1 434,46	907,79
Вноски за ДОО	2013 г.	2 807,71	1 491,65
Вноски за ДОО	2014 г.	3 066,88	1317,69
Вноски за ДОО	2015 г.	3 546,26	1 162,57
Вноски за ДОО	2016 г.	2 201,36	498,40
Вноски за ЗО	2012 г.	874,40	553,39
Вноски за ЗО	2013 г.	1 708,80	907,83
Вноски за ЗО	2014 г.	1 900,80	816,68
Вноски за ЗО	2015 г.	1 693,37	555,14
Вноски за ЗО	2016 г.	1 033,33	233,95
Вноски за ДЗПО - УПФ	2012 г.	560,33	354,60
Вноски за ДЗПО-УПФ	2013 г.	1 096,76	582,68
Вноски за ДЗПО - УПФ	2014 г.	1 198,00	514,72
Вноски за ДЗПО-УПФ	2015 г.	1 087,81	356,62
Вноски за ДЗПО-УПФ	2016 г.	675,26	152,88
Общо:		33 140,52	13 802,90

С решението е изменен ревизионният акт в частта, по отношение на

Вид задължение

Период

от

главница лв.

от лихви лв.

на главница лв.

на лихви лв.

Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ

2013 г.

9 631,82

5 117,09

5 881,81

3 124,83

Общо:

9 631,82

5 117,09

5 881,81

3 124,84

Във връзка с ревизията е издаден ревизионен доклад /РД/ № Р-16001618007340-092-001/17.05.2019 г., представляващ мотиви и неразделна част от обжалвания РА.

Ревизията е втора по ред и е във връзка с решение № 667 от 26.11.2018 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с което е отменен ревизионен акт РА № Р-16001318001739-091-001 от 10.09.2018 г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО.

I. По Закона за данък върху доходите на физически лица

Ревизията обхваща периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. Ревизираното лице (РЛ) по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за доходите, получени от него през периода, попадащ в обхвата на ревизията. Задълженото лице има регистриран едноличен търговец с фирма ЕТ „Меги - А. К." и е подавало в законоустановените срокове ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответните години - 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., в които в приложение № 2 - доходи от дейност като ЕТ декларира получените резултати от основната дейност - разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал в обект - цех за преработка на дървен материал с адрес - местност Бучемиша в района на гр. Велинград.

При ревизията са направени следните констатации, довели до корекция на счетоводния/данъчния финансов резултат на лицето, в качеството му на едноличен търговец и предмет на обжалване от жалбоподателя:

1. По счетоводна сметка 601 Разходи за материали за период от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. са отразени като разходи покупки на горива. Закупените горива са отразени директно на разход. Установени са налични специализирани товарни автомобили, използвани във връзка с основната му дейност. От ревизираното лице са предоставени данни във вид на справка относно издадени пътни листи за извършен транспорт. Органите по приходите са направили извод, че част от предоставените документи не са обвързани с документи за покупки на суровини, предмет на основната дейност на фирмата, нито с извършвани дейности в цеха на лицето, нито при транспорт и продажби. Според органите по приходите разпоредбите на приложимите нормативни актове не са спазени при отчитането на разходите за горива от страна на жалбоподателя и той не е доказал, че въпросните разходи са използвани за дейността на едноличния търговец.

Въз основа на гореописаните констатации, на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО органите по приходите не признават за данъчни цели разходи/за гориво/по години: за 2012 г. в размер на 11 033,10 лв.; за 2013 г. в размер на 22 090,51 лв.; за 2014 г. в размер на 21 931,10 лв.; за 2015 г. в размер на 17 489,15 лв.; за 2016 г. в размер на 12 955,30 лв.

2. През 2013 год. по дебита на счетоводна сметка 501 Каса в лева и кредита на счетоводна сметка 101 „Основен капитал" е отразено постъпване на парични средства в брой в размер на 25 000,00 лв. След извършен преглед на представената търговска и счетоводна документация на ревизираното лице органите по приходите са направили извод, че за отразени в счетоводството получени суми в брой в размер на 25 000,00 лв. не са представени годни доказателства относно произхода на същите и съгласно СС № 18 „Приходи" за ревизираното лице е възникнало задължение за отразяване на извънредни приходи в размер на 25 000,00 лв. Безвъзмездното предоставяне на средства на предприятията, съгласно счетоводното законодателство се определя като финансиране и придобитите средства е следвало да се включат в общия размер на приходите, реализирани през 2013 г. Въз основа на така направените констатации и на основание чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводния финансов резултат е коригиран със сумата на приходите в размер на 25 000.00 лв.

След извършено увеличение на финансовия резултат на лицето от дейността му като ЕТ „Меги - А. К.", съгласно разпоредбите на чл. 26, т. 1 и т. 2, и чл. 78 от ЗКПО, ревизиращите органи са определили нов размер на облагаемия доход за лицето от дейността му като ЕТ, в резултат на което е определен нов размер на данъчната основа и допълнително са установени задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ и лихви, предмет на настоящата жалба.

Жалбоподателят оспорва гореописаната част от констатациите на органите по приходите със следните мотиви:

Разходите по фактури за закупени горива са документално обосновани. Първичните документи имат необходимите реквизити по ЗСч. По същество се касае за реално изразходени количества гориво. Освен това според жалбоподателя, цитираната от органите по приходите материална норма, като основание за увеличаване на финансовия резултат на лицето - чл. 26, т. 1 от ЗКПО /разходи, които не са свързани с дейността/ не кореспондира с фактите. Връзката на тези разходи с конкретния предмет на дейност на ЕТ според жалбоподателя е очевидна.

Сумата от 25 000 лв., внесени от него лични средства за финансиране дейността на ЕТ през 2013 г. са възприети неправилно като извънредни приходи. Касае се за финансиране и правилно сумата е заведена, като дължима към едноличния собственик по сметка 493 и впоследствие тя е възстановена. Не е налице дарение или безвъзмездно финансиране, за да се третират като извънреден приход.

II. По Закона за данък върху добавената стойност

Извършената ревизия обхваща периода от 01.01.2012 г. до 28.02.2018 г. През ревизирания период основната дейност на А.А.К.с ЕТ „Меги - А. К." е разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал, осъществявана в обект - цех за преработка на дървен материал, ведно с поземлен имот от 890 кв.м., намиращ се в местност Бучемиша, района на гр. В... РЛ притежава лиценз № 07011 за превоз на товари в страната, издаден на 15.06.2016 г. и валиден до 20.06.2026 г., както и товарни автомобили марка В.. ФХ .. с рег. №.., рег. № ..рег. № ..и рег. №… и ремаркета с рег. № ..рег. № ..и рег. №... Представени са и актове за технически преглед на автокранове, фабрично монтирани към два от автомобилите на фирмата.

При предходната ревизия по описи с вх. № ВхР-2464/25.05.2018 г. и вх. № ВхР-3323/12.07.2018 г. от РЛ са представени аналитичен регистър на счетоводна сметка 601 „Разходи за материали" за ревизираните години във връзка с отразените разходи за горива; справка с данни за извършените превози с описани пътни листове с посочени маршрути, изминати километри, разход на количество гориво и рег. № на МПС, с който са извършвани превозите. Предоставени са подробни справки за отразените в счетоводството на ЕТ фактури за закупени горива с посочени количества и цени. Предоставена е справка за отразените в счетоводството приходи от две дейности - транспортни дейности и дейности по преработка, разкрояване, рендосване и продажба на дървен материал.

В хода на настоящата ревизия на РЛ са връчени ИПДПОЗЛ № Р-16001618007340-040-001/11.12.2018 г. и № Р-16001618007340-040-002/25.02.2019 г., с които от РЛ са изискани първични и вторични счетоводни документи, справки, декларации, договори, писмени обяснения относно дейността на А.А.К.с ЕТ „Меги - А. К." за ревизираните данъчни периоди, както и конкретни документи и информация относно собствени и наети МПС и начина им на ползване, закупени горива и начин на изписване при потребление, пътни листове/книжки, САП и ДАП по години за дълготрайните активи на предприятието и др. В отговор от РЛ са представени документи и обяснения по описи с вх. № ВхР-5564/28.12.2018 г. и вх. № ВхР-999/12.03.2019 г., описани в констативната част на РД.

От ревизиращия екип е извършена проверка в счетоводния офис, обслужващ ЕТ „Меги - А. К.", документирана с протокол № 1516878/20.02.2019 г. В хода на ревизията на основание чл. 57 от ДОПК са изискани документи и информация от трети лица - 19 бр. доставчици и клиенти на ЕТ „Меги - А. К.", относно извършени от РЛ транспортни услуги и превози на дървен материал за ревизираните данъчни периоди. Получените отговори и представените документи са подробно описани в РД.

След извършен преглед на събраните при ревизията документи, търговската и счетоводна документация, представени от ревизираното лице, както и на присъединените по реда на ДОПК документи, органите по приходите са констатирали, че от направените от ЕТ разходи по икономически елементи с най-голям относителен дял са разходите за материали (в т.ч. разходи за горива), като закупените горива са заведени стойностно в счетоводна сметка 601 „Разходи за материали", откъдето директно се изписват като разходи за основаната дейност на ЕТ. Закупените горива са отразени директно по сметка 601 „Разходи за материали" като разход в края на месеца, през които са закупени, без да са завеждани по сметки от гр. 30. За ревизирания период РЛ отчита предимно приходи от обработка и продажба на дървен материал и по-малка част от транспортни услуги.

От А. К. е дадено писмено обяснение, че фирмените кранове са закупени като заводски монтирани към товарни автомобили с рег. № ..и рег. №.., и същите се използват за товарене, разтоварване и преместване на дървения материал. При работа разходът на гориво е приблизително 30 - 40 литра за час. Ако на камиона трябва да се натоварят 35 кубика дървен материал, товаренето отнема около 4 часа, а разтоварването около 2 часа. За това време камионът, прави разход на дизелово гориво около 120 - 140 литра. През летния сезон камионите изразходват около 30 - 35 литра на час, а през зимния период около 40 - 45 литра на час.

При извършено посещение в офис на РЛ, документирано с протокол № 1516878/20.02.2019 г., органите по приходите са прегледани и съпоставени всички налични документи, свързани с изписаните разходи за горива през ревизирания период. Установено е, че при продажба на дървен материал, когато транспортните разходи са за сметка на РЛ и се включват в продажната цена на дървения материал, от РЛ се издават заповеди за маршрут и не са съставяни пътни листове. При извършване на транспортни услуги на клиенти от РЛ се издават пътни листове и товарителници.

При извършване на товаро-разтоварни дейности с фирмените крановете РЛ издава работна карта, в която е описано времето, през което е работил крана и количеството изразходвано гориво. В представените работни карти няма вписани данни за количеството дървен материал, който се товари/разтоварва, както и липсват данни с кои конкретни доставки са извършени товаро - разтоварните работи, напр. №/дата на фактурата за покупка/продажба на дървен материал. В изготвената справка от РЛ също не е описано коя работна карта във връзка с кои извършени доставки на дървен материал /покупки или продажби/ е изготвена.

От РЛ с опис вх. № ВхР-5564/28.12.2018 г. са представени изготвени описи на всички фактури за покупка на горива, разходът по които не е признат за свързан със стопанската дейност на ЕТ при предходната ревизия, като срещу всяка фактура е отбелязано полученото количество и номерата на пътните листове, заповеди за маршрут или работни карти, във основа на които е изразходвано закупеното гориво. В така представените от РЛ описи за част от закупеното дизелово гориво не са посочени конкретни документи за изписване, не са обвързани с фактура за покупка/продажба и с конкретни количества превозен дървен материал.

Органите по приходите са констатирали, че в част от представените от РЛ пътни листове и заповеди за маршрути има вписани завишени показатели на изминатото разстояние, например:

- по направление Велинград - Мадан в заповед за маршрут е записано разстояние 600 км, но по данни от пътна карта разстоянието е 410 км в двете посоки. Разходът на гориво, посочен в заповедта, е 330 литра, а реално разходът на гориво следва да е 190 литра;

- по направление Велинград - Ямбол е посочено изминато разстояние 900 км, но по данни от пътна карта разстоянието е 500 км в двете посоки. Изписаното количество дизелово гориво е 400 литра, а реално разходът на гориво следва да е 230 литра.

Във връзка с установените при ревизията надписани километри по издадените от РЛ пътни листове и заповеди за маршрути, изписаното дизелово гориво съответстващо на надписаните километри, както и поради липсата на данни за кои конкретни доставки на стоки и услуги са използвани изписаните количества дизелово гориво по работните карти, органите по приходите приемат, че разходът на гориво, посочен в тях, не е свързан със стопанската дейност на ЕТ „Меги - А. К." и извършването на последващи облагаеми доставки на стоки и услуги.

Органите по приходите са констатирали, че при извършената насрещна проверка на „ГЪРБЕВ 08" ЕООД (доставчик на горива) са представени копия на фактури, които дружеството е издало на РЛ, в които за дата на данъчното събитие е посочена датата на издаване на съответната фактурата. Към фактурите са приложени касови бележки от ЕСФП, видно от които горивата са проточени/регистрирани през системата на датата на издаване на фактурата. Същевременно в представените описи от РЛ, съдържащи данни за изразходените горива, са посочени фактури за покупка на горива с дати на данъчно събитие 30 или 31 число на съответния месец, срещу които са посочени издадени пътни листове, заповеди за маршрути и работни карти с по-ранни дати през месеца, т.е. изразходени количества горива през месеца са били придобити от ревизираното лице в края на месеца. Освен това по част от фактурите е закупено дизелово гориво в големи количества, което е следвало да бъде съхранявано някъде, но от РЛ не са представени доказателства за наличие на регистрирани по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съдове за съхраняване на горива.

При прегледа на работните карти органите по приходите констатират, че за товарене и разтоварване на едни и същи количества дървен материал са изписвани различни количества горива, в зависимост от наличните фактури за покупката им. Така РЛ е отчитало разходите за горива към момента на Придобиването им и същите не са завеждани по сметките, отчитащи стоково материалните запаси. Във връзка с основната си дейност ЕТ не е завел счетоводни сметки, по които да се отчита себестойността на произведената и продадена продукция и от които да е видно какви видове разходи са включени, поради което същата не е формирана според изискванията на счетоводното законодателство.

За така установените обстоятелства относно организацията на отчитане на разходите в счетоводството на ЕТ „Меги - А. К.", органите по приходите констатират в издадения РА, че отчетените разходи за горива не са документирани така, че да се считат за разходи, свързани със стопанската дейност на РЛ. За закупените горива по фактури (подробно описани на стр. 30 - 56 в РД - по периоди, доставчици, фактури, предмет на доставките и ДДС), по които от РЛ е приспаднат пълен данъчен кредит, органите по приходите заключават, че липсват годни доказателства за използването им за стопанската дейност на ЕТ „Меги - А. К.", както и за последващи облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, с оглед на което с обжалвания РА данъчният кредит в общ размер на 17 110,44 лв. е отказан на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК са начислени прилежащи лихви в размер на 7 271,19 лв.

Ш. По КСО и ЗЗО

Настоящата ревизия е за установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за самоосигуряващото се лице А.А.К.за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2016 г.

В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е регистриран като едноличен търговец с фирма „Меги - А. К.". С подадена декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, ЗЛ е декларирало начало на дейност като ЕТ и начало на осигуряване за всички осигурени социални рискове, считано от 01.03.2007 г. За ревизирания период лицето не е прекъсвало дейност и не е променяло вида на осигуряване. От задълженото лице е подадена информация с декларация обр. 1 (чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-8/2005г. на МФ) за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице, а с декларация обр. 6 (чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н-8/2005г. на МФ) е деклариран размерът на осигурителните вноски за ревизирания период. В хода на ревизионното производство е установено, че за ревизирания период А. А. К., в качеството му на самоосигуряващо се лице, е внесъл авансово дължимите ЗОВ върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.

На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, ревизираното лице попада в обхвата на лицата задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност като едноличен търговец през ревизирания период. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО А.А.К.е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. По свой избор жалбоподателят е избрал да се осигурява и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност - чл. 6, ал. 2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 8 (предишна ал. 7 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Като лице родено след *** г., на основание чл. 127, ал. 1 от КСО А.А.К.е задължително осигурен за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

Допълнително установените задължения за ЗОВ на жалбоподателя, в качеството му на самоосигуряващото се лице, за годишно изравняване за 2012 г„ 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 са в резултат на установения с РА № Р-16001618007340-091-001/24.06.2019 г. нов размер на облагаемия доход, въз основа на който е определен и осигурителния му доход. Окончателните осигурителни вноски, дължими от А. А. К., са установени върху годишния осигурителен доход, определен след приспадане на осигурителния доход, върху който ревизираното лице е направило авансово вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване. При определяне на годишния осигурителен доход за ревизираните години, върху който ЗЛ дължи вноски за годишно изравняване е приложено ограничение до максималния месечен размер на осигурителния доход определен със ЗБДОО за 2013 г. -2 200 лв. и със ЗБДОО за 2014 г. - 2 400 лв., тъй като облагаемия доход установен при ревизията, го надвишава. Размерът на окончателните осигурителни вноски е определен съгласно чл. 6, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от КСО (за фонд „Пенсии" -12.8%, за фонд „Общо заболяване и майчинство" - 3,5 % и за ДЗПО - 5%). На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от 330 и съобразно размера на здравноосигурителната вноска, посочен в чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК - 8 % за периода 2012 г. - 2016 г., е определена вноската за довнасяне в приход на НЗОК.

По делото са разпитани свидетелите В.Б.Т. и И. К. К., чиито показания съдът възприема като достоверни, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.

Свидетелят Т. заяви пред съда, че работи като шофьор в ЕТ „Меги“, която фирма извършва транспорт и преместване на дървен материал. Преместването на дървения материал се извършва с кран, монтиран на товарния автомобил, при което товарене двигателят на камиона работи. Свидетелят поясни, че за да работи кранът, двигателят на камиона трябва да работи, тъй като кранът се управлява от самия камион. Свидетелят сочи, че при тази дейност разходът на гориво се отчита веднъж в километри и втори път – като моточасове при работата на крана. Един моточас се равнява на 100 км. Според свидетелските показания, разходът на количеството гориво зависи от обектите, от климатичните условия, от маршрута, който се изминава. Дървеният материал се намира в гората и достъпът до него се осъществява по черен горски път по трудни пресечени терени. Сочи, че разходът на гориво в тези случаи се повишава и може да достигне до 70-80 литра. При товаренето на дървен материал ремаркето на камиона се откача и стои на главния път, а в горския участък се навлиза само с камиона с крана. Понякога се налага по два-три пъти камионът с крана да се връща до ремаркето, докато то бъде натоварено. Свидетелят заявява пред съда, че при оформянето на документите за транспортирането и по-конкретно в пътния лист, се вписват двете населени места, но реално дървеният материал се товари от околностите, което допълнително увеличава разходът на гориво. Така например при маршрут В.. – М.. дървеният материал не е в гр. М.., а в околностите на града. Според свидетеля се налага да се извършва и комбиниран превоз, като например по маршрут В.. – Я.., превозът може да бъде комбиниран и до С. б.., като в пътния лист се вписва крайната точка. Свидетелят заявява, че във фирмата има два камиона марка „В..“, единият с рег. №.., а другият…. Резервоарите на камионите събират около 700-800 литра гориво и когато се зарежда от „Лукойл“ се взима фактура, а фактурата от „Родопи“ и „Гърбев“ се издава в края на месеца.

Свидетелят К. в периода 2012 г. – 2016 г. е работил в Регионално управление по горите гр. Пазарджик, със седалище гр. Велинград, като се е занимавал с охраната, проверки по гората и на превозните средства. Свидетелят заявява, че в района на стопанствата „Селище“, „Чепино“ и „Алабак“ е извършвал проверка на камионите на жалбоподателя. В показанията си сочи, че технологията в горското стопанство е такава, че влизането навътре в гората, където се извършва сечта, става по т. нар. горски пътища, което не позволява камиони с ремаркета да влизат. Налага се камионите да оставят ремаркето на асфалта и се качват до сечището с крана, за да натовари дървения материал. При товаренето се налага камионът с крана да прави по три-четири курса. При работата на крана се разходва гориво, тъй като двигателят на камиона работи. Във връзка с извършваната от него работа, свидетелят е извършвал проверки на фирмата жалбоподател, която винаги е била точна и коректна. Според свидетеля, за да се достигне до „Селище“ и „Алабак“, отстоянието от републиканската пътна мрежа е от 4-5 км и достига понякога до 10-15 км по черни пътища.

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, която като неоспорена от страните съдът намира за компетентно изготвена. На поставените му въпроси вещото лице е отговорило, че поради специфичността на анализираните превози не може да се определят реално изминатите разстояния по записаните маршрути (от - до населени места) по две причини: Към дадения момент не могат да се установят точните отклонения от крайните (пунктове по маршрута) и в т.н. горски обекти или сечища; от експлоатационна гледа точка, при превозите с товарни автомобили с общо тегло над 12 тона не винаги са предпочитани/изгодни най-късите маршрути, което в случая не може са уточни. Вещото лице, при прилагане на внимателно определен алгоритъм и статистически анализ да се получат резултати с точност в приемливи граници, е приело, че реалните разстояния по евентуалните дву/трикратни маршрути според крайните пунктове няколко пътни листове са с около 9393 км по-малко от данните в пътните листове, съответно общия разход на гориво по средната стойност на отчетеното по обработените пътни листове следва да е по-малко с около 5098 литра.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от страните съдът намира за компетентно изготвена. На поставените му въпроси вещото лице е отговорило, че фактурите за покупка на гориво от „Гърбев 2008” ЕООД, „Лукойл България” ЕООД, „Пирин ойл труп” ЕООД , „Нис петрол” ЕООД , „Родопи ойл” ЕООД, „Румойл” ЕООД, „БЕ ПЕТ” ЕООД и „ОМВ БЪЛГАРИЯ” ООД притежават изискуемите реквизити, съгласно закона за счетоводството, като първични счетоводни документи, адресирани до външен получател. Вещото лице е посочило, че покупките на гориво са обвързани със зарежданията през съответния месец, плащанията към доставчиците и цялостната дейност на фирмата през съответния период – счетоводно отразяване на закупеното гориво по сметка 601, счетоводно отразяване на плащанията по сметка 501 и 503 и счетоводни разчети по сметка 302, 411, 421, 453, 455, 601, 602, 501, 503, 702, 703 съгласно оборотните ведомости за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Счетоводно закупеното гориво през ревизирания период директно е изписвано по сметка 601 - разходи на материали, за месеца през който е закупено. Закупуването на гориво не е отразявано междинно през сметките от група 30 - 302, 303, 304 и по точно сметка 302 - суровини/материали. Този вид осчетоводяване на закупеното гориво е допустим, когато закупеното гориво за съответния месец е равно на изразходвано през съответния месец. Счетоводното отразяване на закупеното гориво по този начин, води до изкривяване на финансовия резултат в края на всеки месец и края на годината, със стойността на неизразходваното гориво за съответния месец или съответната година.

В заключението се казва, че няма счетоводни пречки за фактуриране, съответно осчетоводяване на закупеното гориво в края на съответния месец, защото този вид фактуриране, съответно осчетоводяване, отговаря на изискванията на Закона за счетоводството за текущо, вярно и точно отразяване на стопанските операции в рамките на периода - месец/година. Както от материалите по делото, така и въз основа на подробния анализ на товаро-разтоварната и транспортната дейност на фирмата, извършена от САТЕ, може да се констатира, че са налице съпътстващи документи - пътни листове, работни карти, заповеди и справки, който касаят разходваното гориво при транспорт и товаро-разтоварни дейности.

Във връзка с изясняване на обстоятелството, за превозното средство с което е извършван превоза и за чия сметка, чрез Искания за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица са взети сведения от фирми, с който търгува ЕТ „МЕГИ-А. К.”. При анализа на представените от фирмите документи се установява, че всички транспортни разходи са за сметка на ревизираната фирма и превозът е извършван с транспортни средства, собственост на ЕТ „МЕГИ- А. К.”, за което няма счетоводни пречки, защото при този вид дейност, имаме осчетоводяване на горивото, като разход, но и се увеличава стойността на продаваната стока с еквивалентната цена на горивото, което води до паритет между допълнителни разходи и допълнителни приходи.

Вещото лице е направило съответните изчисления за приспаднатия данъчен кредит, дължим годишен авансов данък по ЗДДФЛ, дължими вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.

Въз основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен.

Съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С – 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на услуги/стоки.

Безспорно от приетите по делото писмени доказателства се установява, че през ревизирания период основната дейност на А.А.К.с ЕТ „Меги - А. К." е разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал, осъществявана в обект - цех за преработка на дървен материал, ведно с поземлен имот от 890 кв.м., намиращ се в местност Б.., района на гр. В…. РЛ притежава лиценз № 07011 за превоз на товари в страната, издаден на 15.06.2016 г. и валиден до 20.06.2026 г., както и товарни автомобили марка В.. ФХ .. с рег. №.., рег. №.., рег. № ..и рег. № ..и ремаркета с рег. №.., рег. № ..и рег. №... Представени са и актове за технически преглед на автокранове, фабрично монтирани към два от автомобилите на фирмата.

От приетите по делото съдебни експертизи се установи, че фактурите за покупка на гориво от притежават изискуемите реквизити, съгласно закона за счетоводството, като първични счетоводни документи, адресирани до външен получател. Вещото лице е посочило, че покупките на гориво са обвързани със зарежданията през съответния месец, плащанията към доставчиците и цялостната дейност на фирмата през съответния период – счетоводно отразяване на закупеното гориво по сметка 601, счетоводно отразяване на плащанията по сметка 501 и 503 и счетоводни разчети по сметка 302, 411, 421, 453, 455, 601, 602, 501, 503, 702, 703 съгласно оборотните ведомости за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Счетоводно закупеното гориво през ревизирания период директно е изписвано по сметка 601 - разходи на материали, за месеца през който е закупено. Закупуването на гориво не е отразявано междинно през сметките от група 30 - 302, 303, 304 и по точно сметка 302 - суровини/материали. Този вид осчетоводяване на закупеното гориво е допустим, когато закупеното гориво за съответния месец е равно на изразходвано през съответния месец. Счетоводното отразяване на закупеното гориво по този начин, води до изкривяване на финансовия резултат в края на всеки месец и края на годината, със стойността на неизразходваното гориво за съответния месец или съответната година.

Настоящият състав намира, че следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице изготвило ССЕ, съгласно което фактурите са осчетоводени правилно по съответните счетоводни сметки на жалбоподателя, съставени са съгласно изискванията на Закона за счетоводството, придружени са от касов бон и по тях е извършено плащане.

Вещото лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза установи, че поради специфичността на анализираните превози не може да се определят реално изминатите разстояния по записаните маршрути (от - до населени места) по две причини: Към дадения момент не могат да се установят точните отклонения от крайните (пунктове по маршрута) и в т.н. горски обекти или сечища; от експлоатационна гледа точка, при превозите с товарни автомобили с общо тегло над 12 тона не винаги са предпочитани/изгодни най-късите маршрути, което в случая не може са уточни. Вещото лице е съобразило само частично движението на товарните автомобили по пресечен, планински терен. Очевидно е. че достъпът до сечища е по горски /черен/ път, което заедно с работещ кран, респективно по две и три връщания за товарене на ремарке увеличава разхода.

Тези обстоятелства се изясняват и от разпита на допуснатите свидетели, които изясняват механизма на товарени и превозване на дървен материал, както и непредвидимия разход на гориво в зависимост от отдалечеността на сечището от главния път, времето на товарене, брой пъти на връщане при товаренето, големината и теглото на процесния дървен материал. В този смисъл приетите по делото експертизи си кореспондират със съдържанието на изслушаните свидетелски показания на Т. и К..

Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя, че административният орган правилно приема, че автомобилите са зареждали дизелово гориво през различни дати от съответния месец, а в края на месеца е издавана фактура за цялото заредено количество, което не противоречи на нормативната уредба и видно е практика на търговците на горива. Разходите по фактури за закупени горива са документално обосновани. Първичните документи имат необходимите реквизита по ЗСч. Осчетоводени са при контрагентите, както и плащанията по тях. По същество се касае за реално изразходени количества гориво. Ревизиращият екип сам посочва, че са установени наличните специализирани товарни автомобили, използвани във връзка с основната дейност.

По делото са представени копия от фактурите с придружаващите ги фискални бонове при зареждания. Всяка фактура обобщава няколко зареждания - плащания в рамките на съответния месец. Включително са налице фактури, в които боновете са изрично изписани. Например фактури № **********/31.08.2016 г.: № **********/30.04.2016 г.: № **********/3.07.2016 г.: № **********/31.10.2017 г. Следователно, твърдението за предварително изразходени горива, които не са били налични /придобити/ от страна на жалбоподателя е неправилно и противоречи на направения извод, че горивата са заведени, но част от тях са изразходени не за дейността на едноличния търговец.

Освен това, съдът намира, че от доказателствата по делото не може категорично да се направи извод за намерение за увреждане на интересите на обществото или на другата страна по сделката. Следователно не се касае за злоупотреба с право, тъй като не са установени данни, които могат да бъдат отнесени както към субективния, така и към обективния елемент на това деяние.

Също така от данните в ревизионния акт не може да се приеме, че по отношение на никоя от процесните фактури са налице данни, които да сочат на измама по смисъла на правото на ЕС в областта на косвеното данъчно облагане. Доставчикът е потвърдил издаването на фактурите с включването им в дневниците си за продажби. Съгласно относимата практика /Решение по дело С-18 от 13.02.2014 г. / националният съдия следва да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си за реалност на доставките, като се уточнява, че „обстоятелството, че доставената стока не била действително предадена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално, тъй като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане. Тоест по ревизионната преписка категорично не са установени данни за данъчна измама или злоупотреба с право, а следователно не са установени и основания по т. 1 от диспозитива решение по дело С-18/13, за да бъде отказано правото на приспадане на данъка на жалбоподателя. /Решение № 6047 от 26.05.2015 г. по адм.д. № 8024 от 2014 г. на ВАС, Първо отделение/.

Освен това, както СЕС сочи в практиката си /Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11/, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на определени доказателства за изпълнение на доставката или неточното оформяне на някои от документите по нея от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени доставки, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура.

Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се установят обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на доставките. Следва да се налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител, каквито доказателства в случая липсват. В унисон с посочената съдебна практика на СЕС, следва да се посочи, че органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. С решението постановено по съединени дела С-80/11 и С-142/11, СЕС е приел, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

Предвид гореизложеното, съдът намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да бъде уважена, а ревизионният акт следва да бъде отменен в потвърдената част като незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 2 500 лева, от които 50 лева – държавна такса, 950 – за вещо лице и 1500 лева – адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р – 16001618007340-091-001/24.06.2019, в потвърдената му част с Решение № 542/24.09.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на ЕТ „Меги – А. К.“ с ЕИК ********* от гр. В.., ул. „М.. с.“ № .., представлявано от А. А. К., направените по делото разноски в размер на 2 500 (две хиляди петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: /п/

РЕШЕНИЕ № 8832 ОТ 23.07.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ, ПЪРВО ОТД. ПО АД № 234/2021 Г. - ОТМЕНЯ решение № 926/13.11.2020 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 1284/2019 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на обжалване.

Номер на акта:	926
Дата:	13 ноември 2020 г.
Съдия:	Десислава Димитрова Кривиралчева

Дело:	20197150701284
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	7 ноември 2019 г.

Решение по дело №1284/2019 на Административен съд - Пазарджик

Съдържание на акта