№ 253
гр. София , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000502892 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 2185/14.04.2020г, постановено по гр.д.№ 15 086/2015г. по описа на
СГС, I ГО, 2-ри с-в, е осъдена ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД да заплати на К. С. Б. 110 000лв.
на основание чл.226, ал.1, вр. с чл.223, ал.1 КЗ/отм./ обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на нейния съпруг А. Я. Б. вследствие на ПТП от 21.01.2012г., ведно със
законната лихва от 21.01.2012г до окончателното изплащане, на всяка една от дъщерите му-
А.А. З. и А. А. Г. по 125 000лв. на основание чл.226, ал.1 вр. с чл.223, ал.1 КЗ /отм./
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща А. Я. Б. вследствие на
ПТП от 21.01.2012г, ведно със законната лихва от 21.01.2012г до окончателното изплащане,
на СГС– 14 400,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Исковите
претенции по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал., 1 от КЗ (отм.) на А.А. З. и А. А. Г. за
разликите над 125 000,00 лева до предявените размери от 160 000,00 лева са отхвърлени.
Осъдени са А.А. З. и А. А. Г. да заплатят на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ – 375,29 лева
разноски по делото и 65,63 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК; на СГС – по 1 400,00 лева всяка държавна такса на основание чл. 77 от ГПК.
Решението е обжалвано от ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, представлявано от
юрисконсулт Р. И., с доводи, че е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл плюс
петитум. Сочи, че решението е неправилно, тъй като присъденият размер на обезщетенията
е завишен, починалото лице е било на 64 години, а децата му на 35 и 37години. Не е било
разгледано възражението за изтекла давност за лихвата за забава. Съдържат се противоречия
в мотивите на решението, тъй като е посочено от съда, че пострадалият е бил разведен, а е
уважена исковата претенция на съпругата му. Поддържа, че неоснователно съдът е приел, че
исковите претенции не следва да се обработят от бюрото в държавата, в която е настъпило
събитието, съгл. т.4 от Вътрешните правила на съвета на бюрата.
1
Ответниците по жалбата-А.А. З., А. А. Г. и К. С. Б., представлявани от адв.А.
А. от САК, са я оспорили. Сочат, че жалбата е основателна по отношение на доводите за
недопустимост на решението поради произнасяне на съда над размера на исковите
претенции. Възразяват срещу изложеното, че размерите на определените обезщетения са
завишени, относно поддържаните възражения за съпричиняване от страна на пострадалия.
Счита за неоснователно възражението, че обезщетенията следва да бъдат съобразени с броя
на всички пострадали от автобуса и каква сума е изплатил застрахователят общо, което не е
било наведено и в определения срок. Сочи, че е неоснователно възражението срещу
приетото от съда приложимо право и кой следва да отговоря по предявените претенции.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна
и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
Ищците по делото-А.А. З., А. А. Г. и К. С. Б., представлявани от адв.А. А. от САК, са
посочили в исковата молба, че на 21.01.2012г, край с.***, РТурция, автобус за пътнически
превози с рег. № В 2130КН, управляван от турския гражданин Г. С., е катастрофирал, като
се е блъснал в мантинелата до пътното плато, паднал в намиращата се от лявата страна на
пътя канавка, и преобръщайки се по таван е паднал в коритото на преминаваща отдолу река.
В резултат на това е починал А. Я. Б., съпруг на К. С. Б. и баща на А. А. З. и А. А. Г.. Било е
образувано наказателно дело № 93/2012, като съдът е осъдил Селчук за виновен в
причиняване на смърт и телесни повреди по непредпазливост на повече от едно лице и го е
осъдил на 6 години и половина лишаване от свобода, като присъдата е влязла в сила на
17.12.2014г. Смъртта му е била съкрушителен удар за близките му, тъй като преди това той е
бил опора на семейството си. Живеел е със съпругата си и едната от дъщерите си в
семейната къща в с.***. Между ищците и починалия е имало силна семейна връзка,
изпълнена с обич, подкрепа, уважение, взаимопомощ. За съпругата му смъртта на съпруга й
е била голям и непреодолим удар, понеже е загубила спътник и другар в живота.
Отговорността на водача на автобуса е била застрахована в ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, полица №
2311200083377, сключена на 19.12.2011г, с покритие до 31.12.2012г.
Претендирали са да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за
причинените им неимуществени вреди в размер на по 110 000лв. за всяка от дъщерите и
100 000лв. за съпругата му, ведно със законната лихва от 21.01.2012г до окончателното
изплащане.
Ответникът по делото-ЗАД „ОЗК Застраховане”АД, представлявано от
юрисконсулт С.Х., е оспорил исковите претенции. Възразил е, че тъй като ПТП и смъртта на
А. Б. са настъпили в РТурция, дължимото обезщетение следва да се заплати от Бюрото на
турските автомобилни застрахователи. Водачът на превозното средство не е могъл да
предотврати настъпването на ПТП, а за него са допринесли пътниците в автобуса, защото са
го дебалансирали. Пострадалият е страдал от заболявания, които са довели до смъртта му,
бил без поставен обезопасителен колан. Възразил е, че претендираните обезщетения за
неимуществени вреди са прекомерни.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковите претенции, като е
приел, че са предявени за по-високи размери от сумите, претендирани в исковата молба.
Приел е, че са доказани твърдените неимуществени вреди от ищците.
По делото са предявени искови претенции по чл. 223, ал.1, изр.1 КЗ /отм./, съгласно
който с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на
2
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица неимуществени вреди, като увреденият, спрямо когото
застрахователят е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя.
Предпоставките за уважаване на иска са наследодателят на ищците да е участвал в
застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО, виновно за настъпване на събитието
да е било трето лице, което е застраховано при ответника и вследствие смъртта на своя
наследодател ищците да са претърпели неимуществени вреди.
Между страните пред въззивната инстанция е безспорно, че ищците А.А. З. и
А. А. Г. са дъщери, а ищцата К. С. Б. е съпруга на починалия А. Я. Б., вследствие на ПТП от
21.01.2012г, ведно със законната лихва от 21.01.2012г до окончателното изплащане.
Пострадалият е пътувал в автобус по пътя около с. ***, Турция, към КПП гр. Малко
Търново. Г. С. е причинил ПТП като е управлявал автобуса с 64 км/ч по мокро и заледено
пътно платно и поради високата скорост на участък на пътя с наклон и завой, е загубил
управлението върху превозното средство, напуснал е пътното платно, ударил се е в
мантинелата, приплъзнал се е странично около 70 метра, след което е паднал в канавката,
което се установява и от заключението по САТЕ и присъдата на турския съд. При ПТП А. Б.
е получил прекъсване на гръбначния стълб на нивото на пети и шести шийни прешлени и е
починал, което се установява от заключението на комплексната експертиза. Безспорно
между страните е, че към момента на ПТП гражданската отговорност на Г. С. е била
застрахована при ответника ОЗК.
Спори се между страните относно размера на застрахователните обезщетения,
съпричиняването от страна на пострадалия, периода на дължимост на лихвата и
приложимото право.
По отношение на възражението за ангажиране на отговорността на Бюрото на
турските автомобилни застрахователи, а не на ответното застрахователно дружество,
въззивният съд приема, че приложимото право е българското. Отговорността на виновния
водач е била застрахована при ответното дружество, със седалище в България, ищците
живеят в България, а не в Турция, за да се претендира обезщетение от посоченото бюро.
Относно размера на обезщетението съдът съобрази ангажираните гласни
доказателства по делото чрез разпит на свидетеля Г. А. З. /съпруг на А. З./, който е дал
показания, че отношенията между съпругата му и нейния баща са били много близки,
помагали са си. След смъртта му тя много е страдала, плачела, започнала е да вдига кръвно.
Живеят с А. в с.***, а баща й е живял в с.***, като селата са на два километра едно от друго
и всеки ден са се виждали. Починалият е бил опериран от сърце и е пиел хапчета, бил е с
изкуствена клапа. Съпрузите са се разбирали много добре, починалият е издържал
семейството, бил е пенсионер по болест, но е гледал стопанство.
Свидетелят Е. Г. А. /син на ищцата А., внук на К./ е дал показания, че А. е живеела в
с.***, с родителите си. Между починалия и ищците е имало много близки отношения, не са
имали проблеми помежду си. Починалият е държал на семейството си, бил е уважаван. А.
не е можела да приеме, че баща й е починал, много й е липсвал, не може да преодолее
загубата. К. и съпругът й са се разбирали много добре, спорили за дребни неща, но не са се
карали, поради което ищцата чувства липсата му.
По отношение на размера на обезщетенията съдът съобрази т.ІІ на ППВС №4/1968г.,
съгласно което от значение са възрастта на увредения, общественото му положение и
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени
вреди.
3
Следва да се отчете при определяне на обезщетенията, че починалото лице А. Б. е
бил на 64 години към датата на ПТП, съпругата му е била на 63 години, а дъщерите му А. З.
и А.Г. са били съответно на 39 и на 36 години. Ищците и починалия са имали много близки
семейни отношения, като съпругата и едната ищца са живеели заедно, а другата в друго
домакинство, но е посещавала често баща си. Внезапната му загуба е довела до негативни
преживявания у ищците.
При отчитане на тези съображения, годината на настъпване на ПТП-2012,
социалните условия към този момент, следва да се определи обезщетение в размер на 90
000лв. за ищцата К. С. Б., по 80 000лв за всяка от дъщерите А.А. З. и А. А. Г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2012г., тъй като за периода от 21.01.2012г до
19.11.2012г исковата претенция за лихва е погасена по давност.
Решението следва да бъде отменено в частта му, с която исковата претенция е
уважена за разликата от 80 000лв. за всяка от ищците А.А. З. и А. А. Г. до 110 000лв. и за
ищцата К. С. Б. за разликата от 90 000лв. до 100 000лв., ведно със законната лихва от
19.11.2012г до окончателното изплащане.
Първоинстанционният съд се е произнесъл плюс петитум, поради което решението
следва да бъде обезсилено в частта му, с която се е произнесъл по исковите претенции на
А. А. З. и А. А. Г. за разликата над 110 000лв. до 160 000лв. и за К. С. Б. за разликата от
100 000лв. до 110 000лв., ведно с присъдената законна лихва. Следва да се потвърди
решението в останалата му обжалвана част.
С оглед изхода на спора следва да се присъдят на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД
сумата от 200.00лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Следва да бъде осъдено ЗАД „ОЗК Застраховане” АД да заплати на осн. чл.38, ал.2
ЗАдв. на адв. Я. П. Я. от САК, с адрес гр.***, ул. „***” № 5, ет.1, ап.3 сумата от 1695лв. за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъдено ЗАД „ОЗК
Застраховане” АД да заплати по сметка на СГС сумата за разликата от 10 000лв. до
14 400лв. за държавна такса на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Следва да се осъдят А.А. З. и А. А. Г. да заплатят на ЗАД „ОЗК Застраховане”
АД допълнително за разноски пред първата инстанция сумата от 2.14лв. и сумата от 0.37лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2185/14.04.2020г, постановено по гр.д.№ 15 086/2015г. по описа
на СГС, I ГО, 2-ри с-в, В ЧАСТИТЕ му, с които съдът се е произнесъл по исковите
претенции на А. А. З. и А. А. Г. за разликата на 110 000лв. до 160 000лв., ведно със
законната лихва върху тях и по исковата претенция на К. С. Б. за разликата от 100 000лв. до
110 000лв., ведно със законната лихва от 19.11.2012г
ОТМЕНЯ решение № 2185/14.04.2020г, постановено по гр.д.№ 15 086/2015г. по описа на
СГС, I ГО, 2-ри с-в, В ЧАСТИТЕ му, с която е осъдено ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД да
4
заплати на всяка една от ищците А.А. З. и А. А. Г. сумата за разликата от 80 000лв до
110 000лв., ведно със законната лихва върху сумите от 19.11.2012г и в която е осъдено за
заплати на К. С. Б. сумата за разликата от 90 000лв. до 100 000лв., ведно със законната лихва
върху нея от 19.11.2012г, В ЧАСТТА му, с която е осъдено дружеството да заплати законна
лихва за периода от 21.01.2012г до 19.11.2012г., В ЧАСТТА му, с която е осъдено ЗАД
„ОЗК Застраховане” АД да заплати по сметка на СГС сумата за разликата от 10 000лв. до
14 400лв. за държавна такса на осн. чл.78, ал.6 ГПК, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции, предявени от А.А. З. и А. А. Г. срещу ЗАД „ОЗК-
Застраховане” АД сумата за разликата от 80 000лв до 110 000лв., ведно със законната лихва
върху сумите от 19.11.2012г. и в която е осъдено дружеството да заплати на К. С. Б. сумата
за разликата от 90 000лв. до 100 000лв., ведно със законната лихва върху нея от 19.11.2012г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА А. А. З., А. А. Г. и К. С. Б. ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗАД „ОЗК Застраховане”
АД сумата от 200.00лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане” АД ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я. П. Я. от САК, с
адрес гр.***, ул. „***” № 5, ет.1, ап.3 сумата от 1695лв. за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А.А. З. и А. А. Г. ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД
допълнително за разноски пред първата инстанция сумата от 2.14лв. и сумата от 0.37лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5