О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1364
Бургас, 07.11.2019г.
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в
състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
като разгледа докладваното от
съдията Добрев търговско дело № 426 по описа за 2019 година, на основание чл.140,
вр. чл.146, ал.1 ГПК, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от П.Д.Д., ЕГН **********,*** Й. Вапцаров“ № 4 с която е предявена претенция срещу "ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, представляващи част от дължимите 150 000 лева, настъпили вследствие виновното причиняване на смъртта на Мата Желязкова Станчева при ПТП от 12.06.2018 г., виновно причинено при управлението на лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2107“ с рег. № А 5554 МХ, ведно с дължимата законна лихва, както и компенсаторна лихва в размер на законната такава от деня на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и направените по делото съдебни разноски.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.
В определения от съда срок е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, с който се оспорва допустимостта и основателността на претенциите.
В установения от закона срок, ищецът е подал допълнителна
искова молба, с която е допълнил и пояснил първоначалните си твърдения. В
отговор, ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа
направените възражения.
При това положение съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Ответникът е направил възражение за липса на процесуална легитимация у ищеца за предявяване на иска, което съдът намира за неоснователно. Процесуалната легитимация се свързва с принадлежността на правото на иск и тя се следва от правното твърдение на ищеца, за разлика от материалноправната, която изразява принадлежността на субективното материално право и подлежи на доказване. Затова легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права засегнати от правния спор, предмет на процеса. Всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск и да стане ищец по дело, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. Процесуалната легитимация се обуславя само от правното твърдение на ищеца, заявено с иска. Съгласно трайната съдебна практика, процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на правоотношението. Поради това, че процесуалната легитимация на страните следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. В настоящия случай, ищецът твърди, че е лице имащо право да получи обезщетение от ответника, поради наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2107“ с рег. № А 5554 МХ, при управлението на който виновно е причинено ПТП, в следствие на което е починала неговата баба, а той се явява от кръга лица имащи право на иск. Дали това е така и дали в хода на развилите се отношения между страните той е загубил това си твърдяно качество е въпрос по същество на спора, отговор на който следва да бъде даден в съдебното решение, след събиране и изследване на доказателства. За допустимостта на производството по делото обаче, е достатъчно правното твърдение на ищеца. При това положение е налице активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извод, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.
Заявява се в исковата молба, че на 12.06.2018г., движейки се по ул. „Юрий Гагарин“, водачът на горепосоченото превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата, като пред дом № 14 застигнал и блъснал пешеходката Мата Желязкова Станчева, в резултат на което била причинена нейната смърт.
По случая било образувано ДП №145/2018 по описа на РУ –Сунгурларе, прокурорска преписка № 7164/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура Бургас. В последствие било образувано и НОХД № 72/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, по което била постановена присъда № 87/20.03.2019 г.
Твърди се също така, че произшествието настъпило по изключителна вина на водача на лекия автомобил Господин Желязков Няголов, който нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5 ал.1т.1 и чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП, като с поведението си създал опасност и пречки за движението и здравето на хората, поради това че не контролирал непрекъснато превозното средство, движейки се с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка. Сочи се освен това, че между поведението на водача и настъпилата смърт на пострадалото лице е налице причинно следствена връзка. Подробно са посочените вредите, които ищецът претърпял в резултат на загубата на своята баба. Твърди се, че това събитие оставило траен отпечатък върху емоционалното състояние на ищеца, който при научаване на новината изпаднал в шок. Той изживял изключително тежко смъртта на баба си и се чувствал подтиснат и обезверен. Твърди се, че приживе е можел да разчита за всичко на нея. Тя му била като майка, през годините му отдавала цялата си любов и го научила на много важни и ценни житейски уроци. Той споделял с нея всичко, а тя разговаряла с него и се отнасяла с разбиране към проблемите му. Дори след като станал самостоятелна личност, ищецът продължил да поддържа връзка със своята баба и прекарвал голяма част от времето си с нея. Това създало помежду им силна и обвързваща емоционална връзка. Нелепата смърт на Мата Станчева предизвикала у ищеца усещане за безнадеждност, вътрешна опустошеност и безсилие. Той престанал да се усмихва и ограничил контактите си с хората. Станал по – затворен и унил. Нарушен бил и сънят му. Внезапната и неочаквана загуба на бабата на ищеца, му причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават и за в бъдеще. Вследствие на настъпилата смърт, ищецът развил остра стресова реакция и душевно разстройство.
Предвид изложеното се претендира обезщетение в размер на 150 000 лева, ката в настоящото производство е заявена частична претенция в размер на 26 000 лева, за претърпените неимуществени вреди.
Исковете са насочени срещу ответника-застраховател предвид обстоятелството, че моторното превозно средство е било застраховано със задължителна застраховка гражданска отговорност в "ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с полица валидна за времето от 25.08.2017г. до 26.08.2018г., което обстоятелство ангажирало отговорността на застрахователя.
Предявените извънсъдебни претенции срещу застрахователя не били удовлетворени, което мотивирало ищеца да предяви настоящите такива.
Формулирани са доказателствени искания.
Правна квалификация: Предявените искови претенции са с правно основание чл.432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ответното дружество, в депозирания отговор на исковата молба оспорва предявените искове по основание и размер. Противопоставя се на описания от ищеца механизъм на ПТП и причината за настъпването му, като се излагат твърдения в тази насока. Посочва се, водачът на лекия автомобил и пострадалата били брат и сестра. На 12.06.2018 г., Няголов отишъл до дома на сестра си с процесния автомобил, но я видял да седи на пейка пред дома на съседка. Паркирал колата си отляво на улицата, в срещуположната на неговото движение лента, пред самата пейка, отворил прозореца и лявата врата и без да слиза от автомобила започнал да разговаря с двете жени. По - късно предложил на сестра си да я откара до дома й, но тя отказала и тръгнала по средата на платното за движение. Няголов се движел до нея и продължавали да разговарят. Изминали няколко метра, когато двигателят на автомобил внезапно се включил. Водача вместо да натисне спирачния педал, натиснал този за подаване на гориво, в резултат на което блъснал сестра си. Тя паднала на земята и автомобилът минал през тялото й. Предвид изложените фактически твърдения, ответникът твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Сочи се още в отговора на исковата молба, че по повод на предявената по административен ред претенция пред застрахователя, последния установил, че молителят не попада в кръга от лица имащи право на обезщетение, тъй като не се установява да е имал с починалата особена, дълбока и трайна емоционална връзка, отличаваща се от обичайните и нормални отношения между близки.
При условията на евентуалност е направено също така възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, поради това, че същото не било съобразено с критерия справедливост по смисъла на ЗЗД и разпоредбата на § 96, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Прави се и възражение за намаляване на размера на дължимото обезщетение, поради наличието на съществен принос на пострадалата за настъпването на вредите. Оспорва се началния момент на претенцията за лихви, като се позовава на разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от кодекса.
Изразил е становище и по направените доказателствени искания на ищцата и на свой ред е направил даказателствени искания.
В законоустановения и указан от съда срок, ищецът е подал допълнителна искова молба, с която е изразил становище за неоснователност на направените от ответника възражения и становище по направените от последния доказателствени искания.
С допълнителен отговор на исковата молба, ответникът поддържа и допълва направените от него възражения.
По доказателствените искания на страните: Съдът намира направените от ищеца и ответника доказателствени искания- за приемане на представени при предварителната размяна на книжата писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях заявяват, че ще се установява наличието на посочените по - горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяването на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.
С исковата молба е поискано допускане на трима свидетели в режим на довеждане, като са посочени фактите и обстоятелствата, които ще се доказват посредством разпита им. Горното искане следва да бъде уважено, като двама свидетели са напълно достатъчни за установяване твърденията на ищеца. Допускане на свидетелски показания е поискал и ответникът, като неговото искане също следва да бъде уважено, но тъй като за доказването на обстоятелствата за които е поискано допускането на свидетели са ангажирани и други доказателства /автотехническа експертиза/, то да разпит следва да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане.
Неоснователно
е искането на ищеца за назначаване на съдебно – психиатрична експертиза, тъй
като без наличието на представени медицински документи вещото лице не би могло
да установи какво е било психическото състояние на ищеца към и след датата на
ПТП. От една страна за установяване на този факт са
допуснати гласни доказателства. От друга страна констатациите на вещото лице ще
се основават единствено на изявленията на самия ищец по делото, поради което и
това искане като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Допустимо и
относимо е искането на ответника за назначаване на съдебно – автотехническа
експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените от него и ищеца
въпроси, находящи се на гърба на л. 25 и
л. 52 от делото, тъй като доказателствата в настоящото производство следва да
бъдат събрани непосредствено от съда.
Не следва да бъде уважено и искането на ответника за изискване и прилагане от нохд № 72/2019 г. по описа на БОС, тъй като не е посочено какви обстоятелства ще се доказват с него, а за твърдените от ответника факти, в настоящото производство ще бъдат събрани непосредствено доказателства по допуснатата от съда експертиза и свидетелски показания.
Съдът, с оглед изразените от страните становища намира за необходимо да обяви на същите, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно, че на 12.06.2018 год. е настъпило ПТП с участници Господин Желязков Няголов – водач на лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2107“ с рег. № А 5554 МХ и Мата Желязкова Станчева –пешеходец; към датата на причиняване на вредоносния резултат лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2107“ с рег. № А 5554 МХ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника по делото; с присъда от 20.03.2019 г. по НОХД № 182/2015 г. по описа на БОС, с която Господин Желязков Няголов е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП.
По доказателствената тежест:
Съгласно чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
Предвид влязлото в сила решение, съгласно чл. 300 от ГПК, то е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданско-правните последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, и виновността на дееца.
При така
дадената от съда правна квалификация и при съобразяване на приетите за
безспорни факти, ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на настъпилите за него от
извършения от страна на водача на процесното моторно-превозно средство деликт,
т. е. от противоправното негово деяние вреди и причинна връзка между деянието и
вредата, както и техния размер. Ищецът следва да установи твърденията си за
наличните между него и починалата отношения, включително съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка и настъпили в резултат на нейната смърт
сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.
Ответникът-застрахователно дружество носи тежестта да установи всички свои правоизключващи, провоунищожаващи и правопогасяващи възражения, включително възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Мотивиран от горното, на основание чл.140, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 04.12.2019г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпита двама свидетели в режим на довеждане на страната на ищеца.
ДОПУСКА до разпита двама свидетели в режим на довеждане на страната на ответника.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцовата страна да бъде допусната и извършена съдебно-психологическа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените от ищеца с исковата му молба въпроси.
ДОПУСКА извършването на съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на задачите, поставени от ответника в отговора на исковата молба и от ищеца в допълнителната му искова молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Тодор Илиев.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лв.,
платим по равно от ищеца и ответника
в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение по сметка на Бургаски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответната страна да бъде
изискана преписката по НОХД № 72/2019 г. на БОС, или да му бъде издадено
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди са препис от цялото
наказателно дело.
ДОКЛАДВА на страните делото съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение, а на ищеца и препис от допълнителния отговор на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
Окръжен съдия: