Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I
- 28 състав, в публичното
съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател:
ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4890/2020 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1, вр. чл. 285 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, от Е.А.Б.
срещу Е.А.Б. – П. за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца сума в размер на 47 541 лв., представляваща левовата
равностойност на 24 380 евро, която сума ответницата дължи на ищеца по силата
на сключен между тях през м. юли 2017 г. неформален договор за поръчка за
закупуване на лек автомобил „Mercedes-Benz“, Тип GLK-Клас GLK 250 CDI 4 Matik,
с рег. № E-HW59, идент. № WDC2049821F563373, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както
и сумата от 1674,02 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на
главното парично задължение, изчислена по размер на законната лихва за периода
на забавата – от 19.07.2017 г. до 23.11.2017 г., за което вземане ищецът се е
снабдил със заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадени по ч. гр. д. №
83762/2017 г. и ч. гр. д. № 83763/2017 г., и двете по описа на СРС.
Съобразно изложените твърдения в исковата
молба и в поправената искова молба, депозирана с молба с вх. №80273/06.08.2020
г., през м. юли 2017 г. между страните по делото е бил сключен консенсуален
неформален договор за поръчка, по силата на който ответницата възложила на
ищеца да закупи от нейно име и за нейна сметка горепосочения лек автомобил в
размер на 24 380 евро или 47 541 лв., и който Е.А.Б.
заплатил с лични средства. Последните следвало да му бъдат възстановени от Е.А.Б.
– П. при доставката на автомобила от Р. Германия. Въз основа на така
постигнатото съгласие Е.А.Б. сключил на 19.07.2017 г. с фирмата - продавач ФЦ
Дуисбург ГмбХ & Co.KG, Рурдайх 120, 47059 Дуисбург, „Обвързваща поръчка за
употребяван автомобил с гаранция /сделка за собствена сметка/” по оферта
№0925055A0Y, с официален превод на български език, за закупуването на
автомобила. Същият бил внесен в Р. България и доставен на ответницата в
началото на м. август 2017 г., която го регистрирала в КАТ с ДК № СВ 6626 КС и
го управлявала към момента. За предаването на автомобила не бил съставен
протокол, тъй като братът на ищеца се познавал добре с ответницата и гарантирал
нейната добросъвестност. След доставката и предаването на автомобила последната
преустановила всякакви контакти с ищеца и отказала да възстанови средствата,
които той е вложил в закупуването на автомобила в размер на 24 380 евро с
левова равностойност на 47 541 лв., което от своя страна мотивирало ищеца да се
снабди със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 83762/2017 г. и по ч. гр. д. №83763/2017 г. по описа на
СРС. Последната депозирала по всяко от заповедните производства възражение по
чл. 414 ал. 1 от ГПК, предвид което ищецът депозирал исковите молби за
посочените суми срещу нея в сроковете по чл. 415 ал. 1 от ГПК. След
обединяването на двете първоначално образувани пред СРС искови производство,
исковата претенция се счита заявена за сума от 47 541 лв., за която били
издадени заповеди за изпълнение, като се претендира и лихва в общ размер на
1674,02 лв., дължима за периода 19.07.2017 г. – 23.11.2017 г. Предвид
изложеното ищецът счита за основателни предявените искове по чл. 422 ГПК,
поради което моли същите да бъдат изцяло уважени.
По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответницата
Е.А.Б. - П. е депозирала писмен отговор, в който е изразила становище за
процесуална допустимост, но неоснователност на предявените претенции. Не
оспорва съществуването на визирания в исковата молба лек автомобил, факта на
регистрацията му на нейно име в КАТ, както и че тя го управлява. Оспорва всички
останали твърдения на ищеца, като отрича да е сключвала с него договор за
поръчка, както писмен така и устен. Отрича да е поръчвала, възлагала или
упълномощавала писмено или устно ищеца за закупуването на лек автомобил от
негово или от нейно име и за нейна сметка. Твърди, че автомобилът получила от Е.А.Б.
като подарък от него и по този начин ищецът се стремял да потвърди сърдечните
си чувства към ответницата и евентуално възможността да сключат граждански
брак. Тъй като това не се е получило, а ответницата сключила граждански брак с
другиго, ищецът се стремял да отмъсти за несподелените си чувства, като се
опитвал да получи обратно дадения като подарък автомобил. Същият ѝ бил
предаден, ответницата го приела като подарък, поради което за нея не се
пораждало задължението да го върне. Поради неоснователността на главния иск
оспорва и претенцията за мораторна лихва.
В проведеното на 02.02.2021 г. открито съдебно
заседание, в което с доклада по делото на ответника е представена възможност да
изрази становище по уточнената искова молба, депозирана с молба с вх.
№80273/06.08.2020 г., същият е възразил срещу твърдението на ищеца, че
автомобилът е бил внесен през м. август 2017 г., като се е твърдяло, че същият
е регистриран в България 2015 г., за което са ангажирани писмени доказателства
и са направени доказателствени искания към съдебната автотехническата
експертиза.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при
спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
С
договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя
възложените му правни действия (чл. 280 ЗЗД). В корелативна връзка с това
задължение разпоредбата на чл. 285 от ЗЗД предвижда доверителят да осигури
средствата, необходими за изпълнението на поръчката и да заплати направените от
довереника разходи. На основание чл. 286 ЗЗД, възнаграждение на довереника се
дължи само ако е уговорено. Договорът за поръчка е неформален, като е възможно
съгласието за изпълнението на определени правни действия да бъде постигнато
писмено, устно или с конклудентни действия. Тежестта за доказване на мандатното
правоотношение е за страната, която го твърди, като са допустими всички
доказателствени средства, освен ако не е уговорено възнаграждение в размер над
5000 лв., в който случай приложима е забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.
В
правната теория и съдебната практика се приема, че предмет на делото е
претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което
се въвежда в процеса чрез правното твърдение, съдържащо се в исковата молба. В
нея ищецът следва да индивидуализира спорното материално право чрез основанието
и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и
обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право,
т. е. правопораждащите юридически факти. Именно въз основа на тях съдът определя
правната квалификация на иска, а ответникът въвежда своите възражения.
Последните, заедно с твърдените от ищеца правопораждащите юридически факти,
очертават предметната рамка на доказването в процеса, като съдът дължи в
мотивите на решението си да изложи дали приема или не, че тези факти са се
осъществили в обективната действителност съобразно изложеното в исковата молба.
При
съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства, настоящият
председател на състава намира за недоказани твърденията в исковата молба и
поправената искова молба, депозирана с молба с вх. №80273/06.08.2020 г.,
че през м. юли 2017 г. Е.А.Б. и Е.А.Б. – П. са постигнали съгласие ищецът да
намери и да закупи, първоначално със свои лични средства, за сметка на
ответницата процесния лек автомобил „Мерцедес“ на стойност 24 380 евро, че
такъв автомобил е намерен, за което ответницата е изразила съгласие на
18.07.2017 г. да бъде закупен според първоначално уговореното, както и че този
автомобил е бил предаден на ответницата в изпълнение на поръчката в средата на
м. август 2017 г..
Безспорно
е между страните по делото, че соченият от ищеца лек автомобил „Mercedes-Benz“,
Тип GLK-Клас GLK 250 CDI 4 Matik, с рег. № E-HW59 е предаден на ответницата, но
от разпита на свидетелите Антон А.Б. (брат на ищеца), Я.П. и Ф.О.(състуденти на
ответницата) еднозначно се установява, че процесният автомобил е получен от Е.П.
през м. август 2015 г., а не както се твърди в исковата молба - през м. август
2017 г., като е спорно основанието за това - дали е в изпълнение на договор за
поръчка или с дарствено намерение.
Приетите
като доказателство по делото документи, изпратени от ОД на МВР – Благоевград,
сектор „Пътна полиция“, послужили за първоначална регистрация в Р. България на
лек автомобил „Mercedes-Benz“, GLK 250 CDI 4 Matik, рама № WDC2049821F563373,
включително и заявление №151116023050 от 17.08.2015 г. за първоначална
регистрация (л. 72), подадено от ответницата, еднозначно сочат, че въпросното
МПС е било регистрирано в България още през м. август 2015 г. На л. 42 по
делото е представено и свидетелство за регистрация, част първа, на същия
автомобил от 17.08.2015 г. с регистрационен номер на автомобила Е2919КТ и с
посочен собственик Е.А.Б.. От преписката, постъпила от СДВР, отдел „Пътна
полиция“ – гр. София (л. 87-93), се установява, че същият автомобил е бил
пререгистриран в гр. София и е получил нов регистрационен номер СВ6626КС на
11.09.2017 г.
Горните
обстоятелства се потвърждават и от приетата без възражения от страните съдебна
автотехническа експертиза, която е дала и заключение, че посоченият автомобил в
Свидетелството за регистрация – част I-ва
№*********/17.08.2015 г., Свидетелството за регистрация – част I-ва №*********/11.09.2017
г. с данните от исковата молба (Обвързваща поръчка на употребяван автомобил по
оферта №09250АОУ от 19.07.2017 г.) е идентичен с л.а. „Mercedes-Benz GLK-Клас
GLK 250 CDI 4 Matik, с шаси WDC2049821F563373, регистриран в България. Според
експертизата обаче този автомобил не е бил внесен от Германия предвид датата му
на първа регистрация в Р. България – 17.08.2015 г. и датата на обвързващата
оферта – 19.07.2017 г.
Така
ангажираните от страните доказателства сочат, че ответницата е придобила
собствеността на автомобила през м. август 2015 г. и към м. септември 2017 г. е
продължавала да бъде негов собственик, поради което е изключено, както се
твърди в исковата молба, тя да е възложила на ищеца през м. юли 2017 г. закупуването
на автомобил от Германия, в изпълнение на поръчката той да е намерил такъв и тя
да се е съгласила на 18.07.2017 г. той да закупи със свои средства именно
процесния автомобил за сочената цена от 24 380 евро, както и м. август
2017 г. същият да ѝ е бил предаден. Ето защо и съдът намира предявеният
иск за недоказан по основание, тъй като нито един от твърдените в исковата
молба юридически факти, породили спорното материално право, не е установен по
делото. Следва да се отбележи, че представената към исковата молба „Обвързваща
поръчка за употребяван автомобил с гаранция /сделка за собствена сметка/” по
оферта №0925055A0Y, освен че е оспорена от ответника и ищецът не е представил
оригинал на документа, както му е било указано от съда, дори и такъв договор в
действителност да е бил сключен, той не носи подписа на ответницата и не може
да се свърже по никакъв начин с твърдяното за възникнало през м. юли 2017 г.
мандатно правоотношение между страните във връзка с придобиването от Е.П. на процесното МПС, т.е. не се установява реално ищецът да е
сторил разход за закупуването на процесния автомобил през м. юли 2017 г. в сочения
размер от 24 380 евро в полза на ищцата.
Ирелеванто
за настоящия спор е дали ангажираните по делото доказателства установяват през
2015 г. сключването между същите страни и за същия лек автомобил на договор за
поръчка, и изпълнението му от страна на ищеца чрез закупуването с негови лични
средства,
тъй като такива факти (проявили се в обективната действителност през 2015 г.)
ищецът не е въвел своевременно в процеса. С оглед диспозитивното начало,
уредено в чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните, поради което съдът не бил могъл да уважи
иска на незаявени факти. Както се посочи, в исковата молба ищецът е навел
твърдения за сключен договор за поръчка през м. юли 2017 г., който да е
изпълнил в периода м. юли – м. август 2017 г. чрез сключването на 19.07.2017 г.
на обвързващата поръчка с фирма продавач „ФЦ Дуисбург“ и предаването през м.
август 2017 г. на лекия автомобил на ответницата – обстоятелства останали
недоказани по делото.
С
оглед неоснователността на ищцовите претенции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 3300
лв., от които 300 лв. – депозит за вещо лице и 3000 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.А.Б.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис №2, чрез адв. Г. С., срещу Е.А.Б. –
П., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1, вр. чл. 285
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 47 541 лв.,
представляваща левовата равностойност на 24 380 евро, която сума ответницата
дължи на ищеца по силата на сключен между тях през м. юли 2017 г. неформален
договор за поръчка за закупуване на лек автомобил „Mercedes-Benz“, Тип GLK-Клас
GLK 250 CDI 4 Matik, с рег. № E-HW59, идент. № WDC2049821F563373, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане, както и сумата от 1674,02 лв., представляваща обезщетение за
забавеното плащане на главното парично задължение, изчислена по размер на
законната лихва за периода на забавата – от 19.07.2017 г. до 23.11.2017 г., за
което вземане ищецът се е снабдил със заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадени по ч. гр. д. № 83762/2017 г. и ч. гр. д. № 83763/2017 г., и двете по
описа на СРС.
ОСЪЖДА Е.А.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис №2,
чрез адв. Г. С., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Е.А.Б. – П., ЕГН
**********, със съдебен адрес ***, съдебни разноски в общ размер на 3300 лв.
Решението може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: