№ 12876
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110108244 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Л. П. Н., ЕГН:********** срещу
Г. Х. Г., ЕГН:********** с правно основание чл. 44, т.3 вр. с чл. 49 СК за прекратяване на
брака; чл. 322 ГПК вр. чл. 127, ал. 2 СК – за упражняване на родителските права, за
издръжка; по чл. 322, ал.2 ГПК вр. чл. 53 СК, чл. 56 СК.
Ищцата Л. П. Н., ЕГН:********** излага твърдения, че с ответника са сключили
граждански брак на 29.04.2011 г., като от брака имат две деца Х. Г. Г. и П. Г. Г.. Сочи, че
бракът им е непоправимо и дълбоко разстроен – по време на съвместното си съжителство са
имали проблеми. Между страните е настъпило неразбирателство. Имало е скандали, като на
24.12.2021г. същият е изгонил съпругата си и децата от дома им. Ударил е съпругата си
пред децата. От 25.12.2021г. съпрузите са във фактическа раздяла, като двете деца живеят
заедно със своята майка. По изложените съображения иска от съда да прекрати сключения с
ответника брак, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, по изключителна
вина на съпруга. Иска от съда да присъди упражняването на родителските права на ищцата,
а на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето. Отправя искане за
присъждане на издръжка на двете деца в размер на 300 лв., считано от 17.02.2022г. до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва
от деня на забавата до окончателното ѝ заплащане. Претендира ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. София, ул. „М.Б.“74 за срок до една година, считано от влизане в
сила на решението за прекратяване на брака.
Ответникът в срока за отговор не подава отговор на искова молба.
В открито съдебно заседание съпругът заявява, че не желае да прекратява брака си. В
случай, че съдът прекрати брака с развод, не възразява родителските права да се предоставят
1
за упражняване на майката, а на бащата да се определи посочения в исковата молба режим.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак от 29.04.2011г. на Столична
община, район „Триадица“, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак
№.../29.04.2011г се установява, че страните са сключили граждански брак на 29.04.2011 г.,
като ищцата след сключването на брака е променила фамилното си име на Н..
Безспорно между страните, а и от удостоверения за раждане се установява, че от брака им са
родени децата Х. Г. Г., роден на 31.10.2010г. и П. Г. Г., родена на 24.08.2014г.
Видно от справка от НАП Л. Н. декларира доход около 1600 лв. месечно, а Г. Г. декларира
доход от 650 лв.
От справка от Търговски регистър се установява, че Г. Х. Г. е съдружник и управител на „
И-Ем Авто“ООД, както и едноличен собственик управител на „Генто Трейд-Г. Г.-78“
ЕООД. Ответникът е регистриран и като едноличен търговец на ЕТ „Генто Трейд-Г. Г.“
От представения социален доклад от ДСП Сердика се установява, че децата живеят заедно
със своята майка на етаж от семейна къща, като бащата няма ограничение на контактите с
децата. Условията на дома са отлични и притежават всичко необходимо за отглеждане на
децата. Х. е ученик в шести клас, а П. във втори клас. Бащата живее в семейното жилище.
От показанията на свидетеля М.В., които съдът кредитира като безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се установява, че съпрузите
са във фактическа раздяла, като отношенията им са били влошени по време на брака.
Ответникът е изгонил съпругата си и децата от дома им. Ищцата не желае да запази брака
си. Децата се отглеждат от майката, като бащата също се вижда с тях. В грижите помага и
дядото по майчина линия.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ищцата желае да се грижи за децата, като не
изключва бащата от живота на децата.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ответникът заявява, че не възразява родителските
права да предоставят за упражняване на майката.
При така установената фактическата обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, като съдът се произнася по вината за разстройството на брака, ако
някоя от страните е поискала това (чл. 49, ал. 3 СК).
При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона
и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена. Фактическата раздяла
между страните продължава и към настоящия момент, през което време последните не са
2
поддържали и не поддържат съпружески отношения помежду си. Посочените обстоятелства
в своята съвкупност дават основание да се направи изводът, че бракът между страните е
дълбоко и непоправим разстроен и съществува само формално. Дълбоко е това разстройство
на брака, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение и доверие, а брачната
връзка съществува само формално и в нея няма това социално, правно, икономическо,
духовно и емоционално съдържание, каквото изисква законът и моралът. Непоправимо е
разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения
между съпрузите. То е налице, когато съпружеските отношения са достигнали такова
състояние, което изключва възможността за неговото преодоляване, тъй като безвъзвратно
са изчезнали взаимната привързаност, уважение, доверие между съпрузите, данни за което
има и по настоящето дело.
Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК с решението за допускане на развода, съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото е направено искане за произнасяне по въпроса за вината от ищцата.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че отношенията на страните
са се влошили след 24.12.2021г., когато ответникът е изгонил съпругата си и децата от дома
им.
Ето защо настоящият състав намира, че вина за разстройството на брака има съпругът Г. Х.
Г..
Относно иска по чл. 127, ал.2 СК.
С оглед доказателствата по делото/свидетелските показания и писмени документи/, както и
изрично заявеното желание и на двете страни да отглеждат детето си, съдът намира, че в
интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на неговата
майка, където да е и тяхното местоживеене.
При преценката за това на кого да предостави родителските права съдът се ръководи
единствено от интересите на децата. Критериите, въз основа на които съдът прави изводите
са установени посредством задължителна съдебна практика – постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. 74 г. на Пленума на ВС, постановено при действието на Семейния
кодекс от 1968 г., но приложимо и към настоящия момент (така и решение № 292 от
6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК). В съответствие с приетото в т. 2 от
него, с доклада по делото съдът е дал изрични указания на страните, че при постановяване
на решението, съдът се ръководи от родителските качества на всеки от родителите,
полаганите от всеки от тях грижи и уменията им за възпитание, възможността им да
подпомагат детето в подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., от
моралните качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите условия, с които
разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между него и всеки от родителите
му, а също и от възможността да разчита на помощ на трети лица и пр.
В конкретния случай страните не спорят кой от двамата родители да упражнява
родителските права, като страните искат майката да полага грижи за децата.
3
Установи се, че същата притежава необходимия родителски капацитет. Майката се грижи за
децата и след фактическата раздяла, като дядото по майчина линия ѝ помага в грижите.
Ищцата работи с нормално работно време и има възможност да води и взима децата от
училище. Реализира доход около средната работна заплата.
В този смисъл се приема, че в интерес на децата е упражняването на родителските права да
бъде предоставено на майката.
Съдът следва да определи режим на лични контакти на бащата с децата. В интерес на децата
е да се виждат със своя баща, съгласно посоченото в диспозитива на решението.Бащата и
към настоящия момент се вижда с децата и помага в тяхното отглеждане. В техен интерес е
да се постанови по-широк режим на виждане.
Относно исковете по чл. 143, ал. 2 от СК
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите
на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото,
здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда,
на образование и всестранно развитие.
Съгласно неизменната практика на Върховния касационен съд, при определяне на
издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и
възможностите на родителите им съобразно конкретиката на случая, като се отчитат и
грижите на родителя, при когото се отглеждат децата
Съобразно предвиденото в т. 2 от ППВС 5/16.11.70 г. и ППВС 5/31.11.81 г. родителите
дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за
издръжка на всяко дете, се определя между двамата родители.
Съгласно т.7 ППВС 5/16.11.70 г. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
При определяне размера на издръжката на ищците,съдът държи сметка за обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая, а нуждите винаги са конкретни./виж. Решение № 9 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай родителските права върху децата се предоставят за упражняване на
майката, която ще полага основни грижи за тях. Установи се, че и двете деца са ученици.
Майката реализира доход от около 1600 лв. Макар бащата да декларира минимален
осигурителен доход, то се установи, че същият развива търговска дейност като съдружник,
едноличен собственик и едноличен търговец. Ето защо СРС намира, че издръжката, която е
в състояние да осигури нормални условия на развитие на децата, съобразено с доходите на
родителите, е в размер на 500 лв. за всяко едно от децата. При това положение съдът
4
приема, като съобразява факта, че родителите полагат основни грижи за детето си /виж т.7
ППВС 5/16.11.70г./ и като взе предвид нуждите му съобразно възрастта му и доходите на
техния баща, и като съобрази, че ответникът е в трудоспособна възраст и същият реализира
доходи от търговска дейност приема, че същият следва да заплаща на всяко едно от децата
месечна издръжка в размер от 300,00 лева, считано от 17.02.2022г. до настъпване на
причини за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва от деня на
забавата до окончателното ѝ заплащане.
Спортът и уроците са неизменна част към образованието и възпитанието на едно
подрастващо дете. Липсата на занимания, различни от провежданите в детската градина
биха ограничили детето в неговото развитие. Издръжката се определя след преценка
нуждите на децата и възможностите на родителите им въз основа на доказателствата за тези
обстоятелства. ( виж. определение № 239 от 15.02.2013 г. по гр. д. № 1048/2012 г. на
Върховен касационен съд).
Относно семейното жилище.
Претенции за ползване на семейното жилище има от страна на ищцата, на която съдът
предоставя упражняването на родителските права. Предвид изложеното, съдът намира, че
семейното жилище следва да се предостави за ползване на съпругата. Ищцата претендира
ползването на семейното жилище за срок от една година, считано от влизане в сила на
решението. Съдът, с оглед принципа на диспозитивното начало намира, че следва да
постанови срокът за ползване на семейното жилище да е именно поисканият в исковата
молба.
Ищцата претендира възстановяване на предбрачното си фамилно име Нелова. Искането е
основателно и следва да бъде уважено.
По разноските:
Съгласно чл.329, ал.1, изр.1 ГПК „Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния или недобросъвестния съпруг“ . Установи се изключителна вина на съпруга,
поради което същият следва да заплати сторените по делото разноски. На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК съдът следва да присъди държавна такса върху определената издръжка в полза на
Софийски районен съд в размер на 720 лв. и 50 лв. окончателна такса по допускане на
развода.
Ищцата претендира заплащане на разноски, като представя доказателства за сторени такива
в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв. за заплатена държавна такса.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 и ал.3 СК гражданския брак,
сключен в гр. София между Л. П. Н., ЕГН:********** и Г. Х. Г., ЕГН:********** с акт за
5
граждански брак № ... от 29.04.2011 г., поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство по вина на съпруга.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над децата Х. Г. Г., ЕГН:**********
и П. Г. Г., ЕГН:********** на тяхната майка Л. П. Н., ЕГН:**********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.59, ал.2 СК местоживеенето на децата да е при тяхната
майка.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на Г. Х. Г., ЕГН:********** с децата Х. Г. Г.,
ЕГН:********** и П. Г. Г., ЕГН:**********, както следва:
Бащата има право да ги вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца
от 17.00 ч. в петък/или след учебните занятия/до 18.00 ч. в неделя, с преспиване.
30 дни през лятото, разделени на два пъти по 15 дни, с преспиване, по време което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката;Бащата уведомява майката/писмено, чрез е-
мейл, смс, интернет съобщение/ един месец по-рано за дните, когато ще взима децата.
Майката има задължение да представи на бащата график с дните, през които ще бъде в
платен годишен отпуск до 31.05 за бъдещ период.
Всяка четна година за Коледните празници, считано от 18.00 ч. на 24-ти декември до 18.00 ч.
на 26-ти декември и всяка нечетна година за Новогодишните празници от 19.00 ч. на 31-ви
декември до 19.00 ч. на 2-ри януари.
За Великденските празници (петък, събота, неделя и понеделник):
- През четните години бащата взима децата от майката от 09.00 часа в петък и ги връща
на майката до 10.00 часа в неделя.
- През нечетните години бащата взима децата от майката 09:00 часа в неделя и ги
връща на майката до 18.00 часа в Понеделник, като бащата следва да взима и оставя децата
от адреса на местоживеенето им.
Майката също има право да взима децата 30 дни през лятото, разделени на два пъти по 15
дни, с преспиване, по време което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. По това
време не действа общият режим. Майката уведомява бащата/писмено, чрез е-мейл, смс,
интернет съобщение/ един месец по-рано за дните, когато ще взима децата. Бащата има
задължение да представи на майката график с дните, през които ще бъде в платен годишен
отпуск до 31.05 за бъдещ период /следващи години/.
Първата половина от пролетната ваканция, определена от МОН;
Всяка нечетна година за 3 март, 6 май и 6 септември;
Всяка четна година за 24 май, 22 септември.
Рождените дни на всеки от родителите децата прекарват самостоятелно с тях с преспиване,
независимо от действащия към момента режим на контакти, личните празници на децата, те
прекарват съвместно с двамата родители, независимо от действащия режим на контакти.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 СК Г.Х.Г., ЕГН:********** да заплаща на Х. Г. Г.,
6
ЕГН:********** и П. Г. Г., ЕГН:**********, действащи чрез своята майка Л. П. Н.,
ЕГН:********** месечна издръжка в размер на 300 лева, за всяко едно от децата, считано
от 17.02.2022г., настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване
ведно със законната лихва при забава за всяка вноска до окончателното ѝ заплащане.
ПОСТАНОВЯВА Л. П. Н., ЕГН:********** да възстанови предбрачното си фамилно име
Нелова.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56 СК ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
София, ул. „М.Б.“ №74 Л. П. Н., ЕГН:********** за срок от една година, считано от
влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр.1 ГПК Г. Х. Г., ЕГН:********** да заплати на Л.
П. Н., ЕГН:********** сумата от 1025 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И чл. 329, ал.1 изр. Г. Х. Г., ЕГН:********** да
заплати сумата от 864 лв. в полза на Софийски районен съд.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ГПК предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7