Решение по дело №448/2022 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 март 2023 г.
Съдия: Бисерка Любенова Бойчева
Дело: 20227140700448
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

 

                                  Р Е Ш Е Н И Е                                        

                                 № 111/01.03.2023г.

                                      гр.Монтана

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито съдебно заседание  на   двадесет и седми февруари   , през две хиляди двадесет и трета година в състав :  

 

                                                   Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

като………………разгледа………..докладваното……………………….от съдията………………БИСЕРКА БОЙЧЕВА…  адм.д.№448/2022г. по описа на Административен съд Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 53б, ал.7 във вр. с чл.53б,ал. 5,т.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

 Образувано е по жалба от Е.Я.Й. ***,като наследник на Б*** Й.Я./Б*** С*** Я./съгласно приложено удостоверение за наследници на л.117/  против Заповед №18-10542 от 06.10.2022г. на Началника на СГКК-Монтана. Със заповедта е одобрено изменение в КККР на гр.Лом,като изменението се състои в отстраняване на явна фактическа грешка/ЯФГ/ –нанасяне на сграда с проектен идентификатор 44238.265.33.1 с площ от 49 кв.м. /Вилна сграда-еднофамилна/ в поземлен имот с идентификатор 44238.265.33 ,съгласно представено Удостоверение за търпимост на строеж ,изх.№ТУ-94-00-3179/1 от 18.05.2012г. ,издадено от главен архитект на община Лом , и проект за изменение на КК и КРНИ на лице,правоспособно за извършва дейности по кадастъра.

 Жалбоподателят претендира заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че въпросната постройка е незаконен строеж,който не е и търпим ,т.е. оспорва фактическите констатации в заповедта,че същият следва да бъде отразен в КККР на гр.Лом .Претендира разноски. Цитира практика на ВАС ,че удостоверението за търпимост не обвързва съда ,като иска заповедта да бъде отменена.В съдебно заседание не се явява ,не се представлява ,но в писмена молба ,вх.№1180/22.02.2023г. поддържа констатациите по допуснатата и назначена от съда експертиза ,поддържа жалбата си и моли да и бъдат присъдени разноските по производството.

Ответникът по жалбата -Началник СГКК –Монтана не изпраща процесуален представител и не взема становище .

Заинтересованата страна- С.Г.С.  моли да се потвърди заповедта ,като правилна и законосъобразна.

Останалите заинтересованите страни –не се явяват и не вземат становище.

 Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146,т.1-5 АПК по силата на чл.168 АПК , намира за установено следното:

От представената по делото преписка, образувана по издаване на обжалваната заповед се установява, че производството е започнало по заявление, вх.№01-293897 от 26.05.2022г. от С.Г.С., чрез пълномощника му В*** Г*** С*** / ,съгласно пълномощно на л.29/, до началника на СГКК-Монтана , за издаване на удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР за поземлен имот с идентификатор 44238.2656.33. Имотът е собственост на наследници на Б*** Й.Я./жалбоподателя и всички заинтересовани страни по делото/ ,съгласно Решение №Ф01 от 08.01.2001г.на ПК-Лом и скица /на л.30-34 от делото/.Приложено е по делото Решение на ПК гр.Лом за възстановено право на собственост върху имот №265033 в м.“Садовете“ на наследници на Б*** Й.Я. и скица/л.32/.Изготвен е проект за изменение  в КККР на гр.Лом от правоспособно лице ,арх .и*** В*** С*** и с възложител С.Г.С./л.23/, на основание чл.53б от ЗКИР-явна фактическа грешка с цел нанасяне на двуетажна масивна вилна града №1 в ПИ с идентификатор 44238.265.33 по КК и КР на гр. Лом,м „Садовете“.Приложена е скица-проект за нанасянето на сградата с идентификатор 44238.265.33.1 /л.26/.Приложени  са и удостоверение за търпимост ,издадено от главен архитект на Община Лом за сградата/л.27/,както и удостоверение от нотариус С*** С*** /л.28/ ,от което е видно ,че по искане на С.Г.  С. е започнало нотариално производство за установяване на правото му на собственост по давностно владение върху част от  имот с идентификатор 44238.265.33 ,целия с площ от 8 468кв.м. Изготвена е ръчна скица ,ведно със схема с номера на точките от геодезическо заснемане/л.32,33,34/. Изготвено е удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-169743 от 09.06.2022г./л.39/. Подадено е заявление за нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта за поземлен имот  , вх. №01-337287/15.06.2022г. от С.Г.С. /л.41/.Уведомени са всички заинтересовани страни –наследници на Б*** Й.Я. ,по реда на чл.26 АПК за исканото изменение ,видно от уведомления и разписки на л.42 -47.С възражения от 05.07.2022г. /л.48 , л.51,л.55 и л.58/,от Е.Я.Й. , П.Я.Й.,Е.И. П*** и Б.В. ,същите са възразили срещу откритото производство по издаване на  заповед за изменение в КК на гр.Лом ,като са изложили твърдения ,че същото е незаконосъобразно и имот с идентификатор 44238.265.33 е съсобствен на наследници на Б*** Й.Я.,каквито те са. В отговор на възраженията СГКК е изпратила писмен отговор до всеки от възразяващите/л.50,54,57,60/ ,в който излага доводи ,че за нанасяне на сгради в КК на гр.Лом не се изискват документи за тяхната законност и ако имат претенции спрямо издаденото удостоверение за търпимост да се обърнат към Община Лом. Уведомени са също ,че процедурата по изменение в КК на гр.Лом ще продължи,като сградата ще бъде нанесена в имот с идентификатор 44238.265.33.

С обжалваната пред съда Заповед №18-10542 от 06.10.2022г. на Началника на СГКК-Монтана, е одобрено исканото изменение в КККР на гр.Лом,като същото се състои в отстраняване на явна фактическа грешка/ЯФГ/ –нанасяне на сграда с проектен идентификатор 44238.265.33.1 с площ от 49 кв.м. /Вилна сграда-еднофамилна/ в поземлен имот с идентификатор 44238.265.33 ,съгласно представено Удостоверение за търпимост на строеж ,изх.№ТУ-94-00-3179/1 от 18.05.2012г. ,издадено от главен архитект на община Лом , и проект за изменение на КК и КРНИ на лице,правоспособно за извършва дейности по кадастъра.

 По делото бе допусната и изслушана съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда ,изпълнена от вещо лице с необходимата квалификация Д.Д. ,съгласно която процесната сграда попада в поземлен имот №44238.265.33 – собственост на наследници на Б*** Й.Я.,какъвто е и настоящия жалбоподател Е.Я.Й.. Видно от заключението на вещото лице , касае се за двуетажна вилна сграда, застроена през 1977 г. с площ от 49 кв.м, в имот с идентификатор 44238.265.33 по кадастралната карта на гр.Лом ,която е  „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ,за който няма издадени строителни книжа - инвестиционни проекти, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Няма издадена скица с виза за проектиране от Община-Лом. Няма одобрен архитектурен проект и други документи за строителство на процесната сграда. Строежът е пета категория съгласно чл. 10,ал.1 „а" от Наредба № 1 от 30.юли.2003г. за номенклатурата на видовете строежи и чл.137.ал.1 от ЗУТ.За процесния поземлен имот няма извършвана процедура за промяна на предназначението с цел извършване на строителство, няма одобрен ПУП, който да предвижда строителството.Имотът е земеделска територия съгл. чл.8,т.2 от ЗУТ.

Според вещото лице ,строежът не е допустим по правилата и нормите по време на неговото изграждане-1977. / Съгл. чл.109 от действащия в онзи момент ППЗТСУ отм.-Правилник за приложение на Закона за териториално и селищно устройство /приет с ПМС 31 от 1973г./ строежи извън строителните граници на населеното място се разрешават при условие, че за обекта са осигурени източници за водоснабдяване (при съответното право на водоползуване) и електрозахранване, както и необходимите комуникационно- транспортни и съобщителни връзки. За процесния обект няма осигурен източник за водоснабдяване.

Изискванията за строежи в земеделски земи ,съгл.чл.108 от ППЗТСУ са за същите да има частично застроително решение, одобрено от кмета на Общината. В чл.56,ал.2 от ЗТСУ отм./обн.ДВ бр.29 от 1973г./ е регламентирано кои лица имат право да строят в чужд имот- лицата в полза на които е учредено право на строеж, на надстрояване или пристрояване на заварена сграда и др. На извършителя на строежа не е учредявано право на строеж, а правото на ползване му е дадено от ТКЗС, а не - по силата на актове на Президиума на Народното събрание,на Държавния съвет и на Министерския съвет, въз основа, на които е било възможно придобиването на право на собственост чрез закупуване.Строежа не съответства на изискванията (на видовете сгради разрешени за строителство) извън строителните граници на селищата (в извънселищна територия) по чл. 168, ал.1 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство изд. от МСА, ДВ бр.69/02.09.1977г., а именно: строежи на държавата, на общините, на кооперациите и на други юридически лица и на граждани за специфичните нужди па народното стопанство,предприятия за преработване на селскостопанска продукция,стопански дворове,машинно тракторни станции,работилници и други. Предвид несъответствието с изискванията на чл. 109 от ППЗТСУ/отм./ и чл.56,ал.2 от ЗТСУ/отм./, както и на чл.168 от Наредба № 5/1977г., обекта не отговаря на условията за допустимост по време на построяването му (1977г.), съответно на § 16 от ПР на ЗУТ.

Строежът не е допустим и по сега действащите разпоредби на ЗУТ.

Без промяна на предназначението в поземлените имоти по чл. 8, т. 2, 3 и 4 от ЗУТ се допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината -чл.12, ал.3 от ЗУТ.Препратката към чл.8.т.2 е за земеделски територии. За процесния обект няма изготвен подробен устройствен план или виза за проектиране. В Наредба № 7 /22.12 2003 г. /ДВ.бр.3/13.01.2004г./за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени  зони , глава 12 „Устройство извън границите на населените места в земеделски,горски, защитени и нарушени територии- чл.45 - 48 са посочени условията, при които може да се извърши застрояване в тези земи..) Съгл.45,ал.1 от тази Наредба -в землищата извън границите на населените места и селищните образувания устройството и евентуално застрояването на отделни поземлени имоти или групи от имоти се определя, ако е предвидено в общ устройствен план по чл. 105 ЗУТ, когато има такъв, и ако за тези имоти е одобрен подробен устройствен план по чл. 109, чл. 110, ал. 1, т. 3 и 5 или чл. 111 ЗУТ. За имота няма одобрен ПУП. От справка по Общия устройствен план на гр.Лом, приет с Решение № 157/16.11.2020г. на Общински съвет -Лом,публ. в ДВ бр. 106/15.12.2020г. и влязъл в сила на 15.01.2021 г., е видно, че имотите в местността „Садовете" са отредени „За рекреационна зона за вилен туризъм". В такъв смисъл вилната страда съответства на предвижданията на ОУ, но при липса на одобрен подробен устройствен план без да е сменено предназначението му,което в момента е земеделска земя, същата не съответства на тези изисквания на Наредбата .

За застрояването в земеделски територии е действаща в момента Наредба № 19 от 25октомври 2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. Съгл.чл.2,ал.1 от тази Наредба при имоти с площ до 10 дка /целия поземлен имот с ид. 44238.265.33 се състои от 8,168 дка и е собственост на наследници на Б*** Я./ може да се строят едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селско стопанска продукция, в т.ч. и помещение за обитаване в тях. Процесният обект е двуетажна вилна сграда и не попада в този вид застрояване, а съгл. чл.2,ал.2 - за да се строи в земеделски земи без промяна на предназначението също се изисква виза за проектиране или ПУП, в които се определя, коя част от имота е предназначена за застрояване. Предвид горното следва извода, че процесната вилна сграда не е допустима по правилата и нормите на Наредба № 19/2012г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им. За извършването на строителство в имота няма отстъпено право на строеж в чужд имот, съобразно изискванията на чл.180 и чл.182,ал. 1 от ЗУТ.

Предвид така извършения анализ , заключението на вещото лице е ,че процесният строеж не е допустим ,както по правилата и нормите по време на неговото изграждане /1977г./,така и по сега действащия ЗУТ .Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице ,като обективно и компетентно дадено.Същото не е оспорено от страните и е прието ,като доказателство по делото.

В жалбата е поискано да бъдат разпитани трима свидетели без упоменаване на трите им имена и без данни какви факти ще се доказват с разпита им,при режим на довеждане.В съдебно заседание свидетелите не се явяват ,не се явява и жалбоподателя  ,а в писмена молба не заявява ,че държи на разпита на свидетелите,при което съдът не следва да се произнася по искането.

Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 19.10.2022г., а жалбата е депозирана в деловодството на СГКК Монтана на 01.11.2022 г. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на оспорване. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и при извършената служебна проверка за законосъобразност на заповедта в оспорената и част, при която, по силата на разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК, съдът е задължен да извърши проверка на оспорения административен акт на всички основания визирани в чл. 146 от АПК, включително и относно нищожност на същия.

 Съгласно приложимата разпоредба на чл. 51, ал. 1 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка, като разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗКИР, от своя страна регламентира, че измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Същевременно, в разпоредбата на чл. 53б, ал. 1 от ЗКИР е регламентирано, че явната фактическа грешка се отстранява от Агенцията по геодезия, картография и кадастър по заявление от заинтересовано лице или при установяването и от службата по геодезия, картография и кадастър, като съгласно ал. 3 на същия текст, обхватът на проекта включва всички поземлени имоти, засегнати от установената явна фактическа грешка. Така в съответствие с  чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР компетентен орган по издаването на заповед за изменение на КК и КР в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР е Началника на съответната СГКК. Поради това съдът приема, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия и поради това не е налице предпоставка за обявяването и за нищожна поради липса на компетентност на издателя и.

Оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК включително фактически и правни съображения за издаването му. ЗКИР като специален закон не регламентира някакви особени изисквания към реквизитите, които следва да съдържа акт от вида на процесния, но приложение намира разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, според т. 4 от която, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т. е. мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в разпоредителната част на акта. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на  чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР, вр.с чл.51,ал.1,т.3 ЗКИР ,както и уточнението, че същата се издава за отстраняване на явна фактическа грешка.Доколкото в съдебната теория и практика е прието, че е допустимо мотивите към административния акт да се съдържат в подготвителни по издаването на акта документи съставени с оглед предстоящото издаване на административния акт и в тази хипотеза, изложените в тях мотиви се считат за такива и по издаването на административния акт като в настоящия случай такива мотиви се съдържат в приложения към преписката проект за изменение на КККР, скицата-проект и удостоверение на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за процесната сграда.

На следващо място обаче ,съдът намира, че при издаване на заповедта  са били нарушени административно-производствените правила.

За започване на административното производство по издаване на процесната заповед е съобщено на заинтересованите лица, като им е даден 14-дневен срок да се запознаят с проекта и да изразят писмено становищата си. Част от тях са възразили и по възраженията им началника на СГКК се е произнесъл  с отделни писма до всеки от тях.Административният акт е издаден  в съответствие с чл. 35 от АПК след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. В случая инициативата за изменението на кадастралната карта е по заявление на  С.С.,който  твърди ,че е собственик/ползвател на сградата.

В заповедта се изложени съображения, защо административният орган е приел, че със заявлението се цели отстраняването на явна фактическа грешка. Категорично бе установено по делото, че процесната сграда е била построена през 1977г. ,т.е.преди одобряването на КККР на гр.Лом ,като искането е  същата да се нанесе в картата и да се впише като собственик на този имот възложителя. Касае се за отстраняването на явна фактическа грешка в одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър.Сградата е в земеделска територия по чл.8,т.2 ЗУТ. Именно и поради тази причина в чл. 8 от ЗУТ говори, че според основното си предназначение териториите cе делят на урбанизирани, земеделски, горски и т. н.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че правилно ответника е приел, че заявлението следва да се квалифицира като такова по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, тъй като не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 1, т. 1 и т. 2 от същия закон.Съгласно чл. 53б, ал. 2 от ЗКИР явната фактическа грешка се отстранява въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, изработен от правоспособно лице по възлагане от Агенцията по геодезия., картография и кадастър или по възлагане на заинтересовано лице, а съгласно ал. 3 на същия текст, обхватът на проекта включва всички поземлени имоти, засегнати от установената явна фактическа грешка. В случая няма спор, че такъв проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър е бил възложен и изработен от правоспособно лице, както и че обхватът на проекта е включвал  поземления имот, засегнат от установената явна фактическа грешка. Не е спазено обаче изискването по чл. 53б, ал. 4 ЗКИР, а именно, че за административния орган по посочената разпоредба съществува задължение да изпрати проекта за изменение на КККР на директора на съответната областна дирекция "Земеделие"  за съгласуване относно обезщетението по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ.Няма представени такива доказателства ,въпреки ,че са изискани от съда с разпореждането за насрочване на делото.Предвид горното съдът намира, че при издаване на процесната заповед, са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които съставляват самостоятелно и достатъчно основание за нейната отмяна,на основание чл.146,т.3 АПК.

По отношение материалната законосъобразност на заповедта , т. е. по отношение съответствието й с приложимите материално-правни разпоредби на закона съдът намира следното:

 Основание за издаването на заповедта на началника на СГКК-Монтана е разпоредбата на чл.53б ,ал.5 ЗКИР ,съгласно който  Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по чл. 51, ал. 1, т. 3 се извършват със:1.заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, когато изменението засяга до 50 поземлени имота.Безспорно се касае за изменение на КККР за един поземлен имот с идентификатор 44238.265.33 ,съгласно представено Удостоверение за търпимост на строеж ,изх.№ТУ-94-00-3179/1 от 18.05.2012г. ,издадено от главен архитект на община Лом , и проект за изменение на КК и КРНИ на лице,правоспособно за извършва дейности по кадастъра. Иска се нанасяне на сграда в неурбанизирана територия ,поради допусната явна фактическа грешка.Според ал.2 на чл.53б ЗКИР Явната фактическа грешка се отстранява въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, изработен от правоспособно лице, по възлагане от Агенцията по геодезия, картография и кадастър или по възлагане на заинтересовано лице. Според легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР понятието "явна фактическа грешка" е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31, а според § 1, т. 16 от ДР на същия закон, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Правилна е в този смисъл квалификацията по чл.51,ал.1,т.3 ЗКИР - ЯФГ ,доколкото се касае за неурбанизирана територия . Видно от делото ,изменение се иска на влязла в сила заповед за одобрение на КККР на гр.Лом –заповед№РД-18-5/26.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК/л.68/.Същата е обнародвана в ДВ ,бр.14 от 20.02.2009г. и не се оспорва ,че е влязла в сила./л.69/.Иска се нанасяне в имот с идентификатор  44238.265.33 - съсобствен на наследници на Б*** Й.Я. на Вилна сграда,за която заявителя  С.Г.С. не разполага с титул за собственост ,а притежава удостоверение за търпимост,издадено от главен архитект на община Лом./л. 27/.За да се направи изменение в КККР обаче е необходимо освен да има влязла в сила заповед за одобрение на КККР за съответното землище ,заявителя да е и собственик на сградата и ползвател на на правно основание ,което не се доказа от представените по делото доказателства.Константна е практиката на ВАС ,че удостоверението за търпимост не обвързва съда/в т.см. Р.по адм.д.№8983/2009г.;Р. по адм.д.№9653/2012г. ,Р. по адм.д.№11811/2021г. на ВАС/.Нещо повече ,налице е спор за материално право за този имот между наследниците на Б*** Й.Я. и заявителя С.С. ,индикация за което е представеното по делото удостоверение от нотариус С*** С*** ,че има започнало нотариално производство по искане на С.С. с цел установяване на правото му на собственост по давностно владение върху част от имот с идентификатор 44238.265.33 ,целия с площ от 8 468кв.м. Оспореното изменение в КККР е  незаконосъобразно като противоречащо на разпоредбите на чл. 51,ал.1,т.3 от ЗКИР. При наличен спор за материално право, не са били налице предпоставките за изменение на кадастралната карта и регистър ,като в този случай административния орган следва да постанови отказ. Като не се е съобразил с горното и е допуснал исканото изменение, административният орган е постановил материално незаконосъобразна заповед. Посочените нарушения на приложимия материален закон, и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, обуславят незаконосъобразност на обжалваната заповед и представляват основания за отмяна на същата./в т.см Р. по адм.д.№12021812г.;Р. по адм.д.№1894/16г.;Р. по адм.д. №12021/14г.г.; Р. по адм.д.№10457/21г.;Р. по адм.д.№4465/22г.;Р. по адм.д.№10873/21г. ,всички на ВАС/.

 При този изход на делото, съобразно заявената от оспорващия претенция за разноски , СГКК – Монтана , следва да бъде осъдена да му заплати направените разноски за вещо лице в размер на 500,00лв.и 10,00лв внесена държавна такса.

Водим от горното, Административен съд – Монтана ,ІІІ състав

 

       

                                             Р Е Ш И:

 

       ОТМЕНЯ по жалба от Е.Я.Й. ***, Заповед №18-10542 от 06.10.2022г. на Началника на СГКК-Монтана,с която е одобрено изменение в КККР на гр.Лом,като изменението се състои в отстраняване на явна фактическа грешка/ЯФГ/ –нанасяне на сграда с проектен идентификатор 44238.265.33.1 с площ от 49 кв.м. /Вилна сграда-еднофамилна/ в поземлен имот с идентификатор 44238.265.33 ,съгласно представено Удостоверение за търпимост на строеж ,изх.№ТУ-94-00-3179/1 от 18.05.2012г. ,издадено от главен архитект на община Лом , и проект за изменение на КК и КРНИ на лице,правоспособно за извършва дейности по кадастъра.

 ОСЪЖДА СГКК-Монтана да заплати на Е.Я.Й. *** разноски за експертиза в размер на 500/петстотин / лева и 10,00/десет/ лв. държавна такса ,общо 510,00 /петстотин  и десет/лв. разноски по делото.      

 Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

       

                                 

 

                 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: