ПРОТОКОЛ
№ 201
гр. Пловдив, 25.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Велина Ем. Антонова
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Николай Ст. Божилов
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
частно наказателно дело № 20245000600203 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 12:06 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) Б. А. Б. се явява лично и с адв. Д. К. – служебен
защитник, назначен на ДП.
Жалбоподателят (обвиняем) М. А. Д. се явява лично и с адв. Д. И. -
служебен защитник, назначен на ДП.
Жалбоподателката (обвиняема) В. С. Ц. лично и с адв. Д. Б. - служебен
защитник, назначен на ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки да се даде ход на делото.
Адв. К.: Предлагам да се даде ход на делото.
Обвиняемият Б. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият М. Д.: Също.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемата В. Ц.: Да се гледа делото днес.
Съдът след съвещание намира, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Образувано е по частни жалби на адв. Д. К., на адв. Д. И. и на адв. Д. Б.
– служебни защитници съответно на Б. А. Б., на М. А. Д. и на В. С. Ц. -
1
обвиняеми по ДП № 48/2024 г. на отдел „Криминална полиция“ при ОД на
МВР – Пловдив, против протоколно определение № 638 от 19.04.2024 г.,
постановено по ЧНД № 930/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, с което
спрямо тримата обвиняеми е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Адв. К.: Поддържам изцяло въззивната частна жалба.
Нямаме искания за отводи към състава и за други доказателства.
Обвиняемият Б. Б.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото
по мярката ми за неотклонение. Поддържам жалбата.
Адв. И.: Също поддържаме жалбата, нямаме искания за отводи и за
други доказателства.
Обвиняемият М. Д.: Нямам възражения вие да гледате делото по
мярката ми за неотклонение и нямам искания за доказателства.
Адв. Б.: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Поддържаме частната жалба.
Обвиняемата В. Ц.: Също не възразявам този състав да разгледа делото
по мярката ми за неотклонение. Поддържам жалбата и нямам искания за
доказателства.
Съдът, след съвещание, и с оглед становищата на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните
прения по същото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, аз ви предлагам да уважите
депозираната от мен частна жалба срещу определението на Пловдивския
окръжен съд, с което на подзащитния ми Б. Б. е била взета мярка за
неотклонение задържане под стража. Считам, че постановеното определение
е незаконосъобразно и неправилно, защото не са налице кумулативно
изискуемите предпоставки на чл. 63, ал. от НПК за вземане на тази най-тежка
мярка за процесуална принуда.
На първо място не съм съгласен с Пловдивския окръжен съд за наличие
на обосновано предположение за авторство на всяко от двете престъпления
от страна на подзащитния ми. Налице безспорно е първата предпоставка
досежно привличането му в качеството на обвиняем за извършване на две
тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Не съм
съгласен, че е налице обосновано предположение за авторство на всяко едно
от двете престъпления. Считам, че в хода на ДП до момента и двете
обвинения срещу него се крепят единствено и само на показанията на лицето,
което се сочи като пострадало – Д. Й. И.. Видно от нейните свидетелски
2
показания, а тя е разпитана 2 пъти в хода на ДП и е дала много подробни
показания във връзка с конкретния казус, става ясно и стигам до
заключението, че не се касае за извършване на престъпление. Б. и свидетеля
И. е установено, че са се познавали, че отношенията им са приятелски до към
познати, но не и че по някакъв повод Б. първо е предприел нейното отвличане
и второ - че е извършил принуда по отношение на нея. Видно от показанията
става ясно, че лицата са прекарали един известен период от време, както в
нейния дом, адресът, на който е станал известен на Б. именно по нейни
подробни сведения. Той няма как да знае къде живее тя в с. И., ако не му е
казала. Имали са комуникация в социалните мрежи, поканен е бил той да
отиде доброволно там, имали са отношения, няма да коментирам сега какви,
след което на следващия ден те са решили да предприемат едно общо
свободно пътуване до София. Ако Б. бе искал и бе отвлякъл И. и я бе
принудил по някакъв начини, той нямаше да рискува да бъде установен
заедно с нея в светлата част на денонощието в редица търговски обекти, както
и в търговски обект на Й. в София. Ако имаше каквато и да е престъпна
деятелност от негова страна, пострадалата е имала възможност да
сигнализира на място, както лицата, с които е комуникирала в търговските
обекти, така и на други лица, с които е имало неизбежна среща при тяхното
общуване и пътуване. Това не е станало. Нещо повече – забележете кога е
сигнализирала съответните правоохранителни органи със сведения, че спрямо
нея е извършено престъпление или престъпления – едва след повече от 2
месеца от посочената инкриминирана дата в постановлението. Задавам
въпроса ако тази жена е била жертва на тези тежки престъпления от Б., щеше
ли тя да подаде сигнал 2 месеца и няколко дни по-късно? Щяха ли двамата
свидетели – И. и Б. да влязат още няколко пъти в комуникация след 8 – 9
август 2023 г., като единият път е било отново общо посещение на търговска
верига на Й. в П., където двамата са отишли, имали са намерение да се
прехвърли задължението по сключения договор на Б., след което,
получавайки отрицателен отговор, самият Б. е предложил да й заплати 2000
лв. за посочената вещ – мобилен телефон. Това не са действия на човек, който
е предприел отвличане или действия спрямо волята на друг да извърши нещо.
Обвиняемият Б., видно от материалите по делото, вкл. справката за съдимост
е многократно осъждан. Имал е осъдителна присъда и е търпял ефективно
наказание лишаване от свобода, дори за отвличане. Той е имал намерение да
извърши принуда и отвличане, е знаел как да го направи. Очевидно не е имал
такива намерения и не е извършвал такива действия. Ето защо считам, че
разследването е водено дълго време, не сме в негов начален етапи и няма как
да се изведе обосновано предположение от събраните до момента
доказателства. Нещо повече – аз считам, че обвиняемият Б. и госпожа И. са
имали друг тип отношения и тя „от срам“, което споделя пред своите близи, е
решила да подаде жалба срещу него в РУ на МВР П., но едно е да изпитваш
срам от евентуално установени отношения с лицето Б. Б., друго е да си бил
принуден /заплашен/, друго е бил да си бил отвлечен, за да стигнеш до този
3
извод. Срамът е нещо съвсем различно. Затова считам, че не е налице
обосновано предположение за авторство на двете престъпления, за които на
Б. е повдигнато обвинение. Поради тази причина ви предлагам да
постановите определение, с което да отмените определението на Пловдивския
окръжен съд и освободите незабавно обвиняемия Б..
Под формата на евентуалност, ако прецените, че на този етап е налице
обосновано предположение за авторство от страна на Б. за двете
престъпление, то предлагам да определите една по-лека мярка за
неотклонение, различна от задържане под стража. В тази връзка искам да
обърна внимание, че установената оборима презумпция по чл. 63, ал. 2 от
НПК намира приложение само, ако от доказателствата по делото не следва
друго. Тук съм категоричен, че по отношение на Б. не съществува, нито
реална опасност от укриване, нито алтернативно посочената реална опасност
да извърши престъпление, ако бъде освободен с по-лека мярка за
неотклонение. Ако този човек е извършил тежки престъпления, за които му е
повдигнато обвинение, той е имал достатъчно време да предприеме действия
най-малко свързани със своето укриване. Бил е един свободен гражданин, без
ограничение за придвижване в пространството и е можел да отиде където
пожелае, вкл. в държава извън територията на Европейския съюз, но не – не е
имал от какво да се притеснява и не случайно е установен и задържан на
адреса, който е посочен като негов постоянен в гр. К.. Нещо повече – той не е
предприел действия по своето укриване по споделените от мен причини, дори
и след като е узнал, получил телефонно обаждане от съответен районен
инспектор от полицейското управление в гр. П.. Биле уведомен, че срещу
него е била депозирана жалба, от кого е депозирано, след което на него му е
станало ясно, че И. не е имала намерение да оттегли своята жалба, въпреки
което отново не е предприел никакви действия да се укрие. Защо? – защото не
е имал причина да го прави, защото не е извършил престъпление.
По отношение на алтернативно посочената реална опасност да извърши
престъпление първоинстанционният съд не е изложил никакви аргументи
какво би могло да бъде това престъпление, ако бъде оставен на свобода.
Трябва да бъде споменато какъв е този източник на тази опасност, какво
престъпление би могъл да извърши. Няма по никакъв начин възможност
същият да повлияе на показанията на разпитаната свидетелка И., защото има
предоставени от нея два подробни разпита. Няма как по какъвто и да е повод
да повлияе на разпита на други свидетели и съдът не е изложил мотиви
изобщо в тази насока.
Намирам, че целите на мерките за неотклонение, визирани в чл. 57 от
НПК, биха били постигнати и ако обвиняемият Б. бъде освободен от вас и му
бъде определена по-лека мярка за неотклонение – подписка или гаранция, за
да има възможност този човек да упражнява трудова дейност, да бъде на
свобода, да издържа себе си, да помага на своята възрастна майка, за която
той единствен се грижи. Разбира се, наблюдаващият прокурор има
правомощия, ако прецени, да наложи забрана на Б. да напуска пределите на
4
Република България.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия Б..
Обвиняемият Б. А. Б.: Искам да добавя за Д., че аз имах връзка с нея,
никой не я отрича, има телефон, има камери. Както гледат на камерите, че
колата седи там на центъра един час, може да се види тя къде ме чака. Тази
жена в момента лъже, разберете го това нещо. Имах призовка за сряда. Като
отидох в П. й дадох парите, предлагах й 1000 лв. отгоре само да не ме
занимава с глупости. Тя блъсна вратата и каза, че в съда ще се разберем.
Моля да бъда пуснат с по-лека мярка за неотклонение.
Адв. И.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата срещу
атакуваното определение на Пловдивския окръжен съд, с което е взета най-
тежката мярка за неотклонение задържане под стража спрямо подзащитния
ми М. Д.. Считам, че така постановеното определение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като всеки акт така, както е и посочено в НПК, следва
да бъде обстойно мотивиран и решенията на съда следва да бъдат
аргументирани. Според мен в конкретния случай не сме изправени пред тази
хипотеза и определено определението на ПОС страда от своите пороци и
недостатъци.
Както казах, взета е най-тежката мярка за неотклонение спрямо
подзащитния ми задържане под стража. В мотивите се първоинстанционният
съд сочи, че се налице всички визирани в чл. 63 от НПК предпоставки за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно, че е налице
обосновано предположение за извършване на деянията, за които е привлечен
към наказателна отговорност и другите две предпоставки, касаещи реална
опасност да се укрие или да извърши престъпление. Считаме, че тези
виждания на първоинстанционния съд са неправилни. Защо?
За да аргументира най-напред обоснованото предположение, съдът
казва на стр. 18, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
най-вече от показанията на свидетелката Д. И. и проведените с нея 3
разпознавания на всеки от обвиняемите, съдът счита, че авторството на
деянието е налице. Не мога да се съглася с използваната фраза най-вече – не
най-вече, а единствените показания, които по някакъв начин свързват
подзащитния ми със събитията на инкриминираната дата са единствено тези
показания. От своя страна обаче, това, че се използва името М. Д. по никакъв
начин не установява факти или някаква съставомерна деятелност на принуда
или отвличане от негова страна. Не е въобще задължително да бъдат
прочетени показанията от разпитите на свидетелката внимателно, а
обикновен прочит установява, че данни в тази насока, сочещи на извършено
от него престъпление по принцип липсват. На следващо място – по
отношение позоваването на разпознаванията, аз пред първата инстанция
направих възражения, че считам, че тези разпознавания са опорочени понеже
не можах да видя протоколите и затова, както изисква закона – как тя ще
разпознае лицата. На практика след като делото беше на разположение в
5
деловодството, се установи, че такъв разпит е провеждан само веднъж и само
по отношение на Б.. За останалите двама такива разпити липсват, т.е.
практиката, която имам в тази област, създава у мен основателно съмнение за
правилността на проведените разпознавания в конкретния момент – как са
били извършени и дали на практика са били законосъобразни. Считам, че това
опорочаване на тези действия по никакъв начин не може да наклони везните в
посока на соченото от първата инстанция. На следващо място считам, че
използването на общи фрази от първоинстанционния съд, за да аргументира
обоснованото предположение, също е неправилно. В самото производство
всеки един от тримата защитници сме направили отделни възражения по
доказателствената съвкупност, налична към настоящия момент по делото и на
базата на която и единствено има право да се позове съдът при вземането на
своето решение. Прави впечатление във въпросното атакувано от нас
определение, че първоинстанционният съд, поне по отношение на моя
подзащитен, не конкретизира нито едно действие, нито един акт, нито
наличието на някаква индиция за участието му в конкретното престъпление.
Говори се общо за всичките, че са осъществявали една принуда против волята
на свидетелката от автомобила в с. И. до МОЛ-а. Данни обаче за това дали Д.
е участвал, знаел ли е от самото начало какво ще се извършва, как ще бъде
извършено в делото не се съдържат. Ето защо в тази част твърдя, че при
липсата на възможност да бъдат изведени данни за това откъде той е знаел
какво ще бъде извършено, при липсата на данни да е осъществявал каквато и
да е принуда спрямо нея, да е говорил с нея под една или друго форма в
никакъв случай не можем да говорим за наличието на съгласуваност в
действията на тримата обвиняеми за извършването на конкретното деяние.
Затова твърдя че първата предпоставка на чл. 63 от НПК не е налице.
На следващо място, съдът приема, че е налице опасност от укриване.
Искам изрично да подчертая, че пак се говори за тримата обвиняеми общо, а
не за всеки конкретно. Посочил съм в първата инстанция ТР № 1/2002 г. на
ОСНК на ВКС. Съдът дължи произнасяне на базата на всички събрани
доказателства по делото за обосновано предположение за наличие на
опасност от укриване и извършване на престъпление. Казва се изрично в ТР,
че това трябва да бъде реално и изведено на база на събраните по делото
доказателства и следва да касае всеки един от обвиняемите. Определението
на съда е ясно – и за тримата е налице такава опасност, която се извежда за
всяко престъпление от високия специален минимум и затова, че тримата не
живеели на постоянни адреси. Това не е вярно. Не знам на какво се дължи
заблуждението на първоинстанционния съд, но фактът, че имат установени
постоянни адреси по делото и че специално подзащитният ми живее на този
адрес разколебава категорично становището и направения в тази насока извод
на първата инстанция.
Що се касае до опасността от извършване на престъпление, съдът
отново презюмира, че тя е реална и за тримата и се извеждала от начина на
извършване на деянието. Пак твърдя, че трябва да се отграничат конкретните
6
действия на всеки от обвиняемите, предприети от него. По отношение на
подзащитния ми не са налице данни в насока за изнудване и за прилагане на
сила. В този смисъл аз отново не мога да се съглася с изводите на съда.
На следващо място, с което съдът е и заключил - че и тримата дейци са
лица с висока степен на обществена опасност. С оглед трайно установената
практика на ВКС и съдилищата у нас е ясно кое се приема за аргументи за
наличие на висока степен на обществена опасност. Пред вас е изправено едно
лице, което не е осъждано, срещу него няма и заведени други наказателни
производство, вкл. административно наказателни производства, т.е. имаме
едно лице с чисто съдебно минало, на ниска възраст. Това дали същият може
по някакъв начин да бъде подведен, подлъган да извърши дадено деяние
заради ниската възраст, е въпрос по същество и няма да се спирам, но няма
начин да не се съобрази това при постановяване на вашия съдебен акт.
Затова, с оглед всичко казано, моля да приемете, че жалбата ни е
основателна, неправилно е определението на ПОС, с което спрямо М. Д. е
взета най-тежката мярка за неотклонение и ако счетете, че все пак трябва да
му се вземе някаква мярка за неотклонение, нека тя да е някоя от по-леките
предвидени в НПК. Целите на чл. 57 НПК считам, че могат категорично да се
постигнат и с подписка, в най-лошия случай с гаранция, съобразена с
неговото имотно състояние.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия Д..
Обвиняемият М. А. Д.: Съгласен съм с казаното от защитника ми и
няма какво да допълня.
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, няма да повтарям казаното от
колегите. Съгласен съм с доводите им, че липсва обосновано предположение,
че не съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление.
Виждате какви са участията на всеки тримата обвиняеми. Очертава се
един по-тежък случай като наказателна отговорност по отношение на Б.,
който е и осъждан, вкл. за подобно престъпление. Другите двама обвиняеми
нямат нищо общо, особено за М. Д.. И майката и сина са неосъждани и да се
каже, че те са извършили толкова тежки престъпления за мен е пресилено,
защото отвличането приемаме за много тежко престъпление, наказанията са
много високи. Отвличане е да се вземе едно лице, принудително да се остави
в затворено помещение, да стои заключено там, да няма възможност да
напусне помещението или автомобила. Като казвам заплашвано по някакъв
начин, говоря от тримата обвиняеми, а тук няма нищо такова. Единият е бил
шофьор, който ги е закарал всички и ги е върнал от София. Каква е ролята на
моята клиентка във всичките тези престъпления? – тъй като те са знаели, че
тя трябва да купи такъв телефон на изплащане и са мислили, че пострадалата
няма да каже какъв модел да е телефона, тя е влезла в магазина да каже каква
марка точно да е. Това е цялото й участие в престъплението. Били са заедно в
колата, самата пострадала, когато говори кой с кого е говорил и с кого са се
7
скарали за парите за бензин и храна, тя общува само с Б. Б.. Нито моята
подзащитна се е обаждала, нито шофьорът се е обаждал и виждате, че няма
никаква принуда от тяхна страна. Няма никакви данни шофьорът да е
заключил вратите като са влезли в колата. За какво отвличане говорим, още
повече, че се установява, че са слизали на две различни бензиностанции,
сипвали са гориво, купували са храна. От нея се е искала само да се разпищи
в МОЛ-а, че има нещо нередно и съвсем случайни хора ще й се притекат на
помощ. Значи, нито тя е викала, защото не се е чувствала принудена и
уплашена, нито пък моята подзащитна е мислела, че по някакъв начин тя
трябва да й оказва някаква принуда. Затова най-важната предпоставка за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение – обосновано предположение,
че е извършила престъплението, липсва.
До се върнем към опасността да извърши друго престъпление или да се
укрие. И тя не е осъждана, няма никакви висящи дела, живее на адреса, който
е посочен като постоянен и на който е намерена. Вижте нейното поведение и
това на сина й - всичко си признават и всичко си разказват още на първия
разпит. Вижте и другите установени факти по делото. Когато ги вика
полицаят от П., Д. е бил в Г., отишъл е там по работа, майка му казва по
телефона, че го търсят от полицията и той се прибира веднага и започва да
дава обяснения – първоначални, а после и като обвиняем пред разследващ
полицай и адвокат. Това тяхно поведение е коренно различно от всичко,
което ние бихме определили от налична опасност да извърши ново
престъпление или пък да се укрие. Действително с една по-лека мярка за
неотклонение като гаранция или подписка, заедно със забрана от
прокуратурата да напуска пределите на страната, когато виждат колко е
сериозно, /защото те и двамата не са знаели нито полицията, нито ареста/, и
биха могли да се уплашат или избягат, една забрана да напускат България би
изиграла ролята и делото би продължило по най-добрия начин. Виждате, че и
майката, и синът си разказват това, което знаят. Какво са правили всички е
вече друг въпрос. Затова считам, че би следвало като видите, че това, което
казвам е вярно, да промените мярката за неотклонение в по-лека такава.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемата Ц..
Обвиняемата В. С. Ц.: Съгласна съм с казаното от адв. Б.. Искам да се
прибера у дома, че имам още 2 деца.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, колегите бяха доста
пунктуални, като излагайки своята защитна теза, не отделиха достатъчно
внимание на фактите. В конкретния случай спрямо тримата обвиняеми са
повдигнати две обвинения, всяко едно от тях е тежко по смисъла на закона и е
наказуемо с лишаване от свобода. Не обърнаха внимание колегите, че в
конкретния случай не се касае за изолирано деяние на Б., а за нещо, което е
твърдо и трайно установено като негови престъпни навици. Пред вас са
разпитите на свидетелите – Н., И., Б., от които можете да си направите извод с
какъв мащаб е действал обвиняемият Б.. За какво става въпрос в конкретния
8
случай? Всеки от тримата има определена роля, която не бе скрита от
колегите – за М. да е водач на МПС, за майката да придружава Д. навсякъде,
за да не може същата да осъществи контакт с други лица и да се
противопостави на вече дадените инструкции от Б., в крайна сметка насочени
с една единствена цел да осъществят именно престъпното деяние, което е
вменено, т.е. да извлекат по всякакъв начин това, което имат като възможност
от патримониума на пострадалата. Пътуването е започнало съвсем
целенасочено, а не както казват колегите, и тримата са се придвижили от К.
до с. И., който адрес е бил известен на Б. от преди това, но всеки един от
тримата има своята роля в извършване на престъплението. Колегите
пропуснаха да кажат, че срещата на Б. с пострадалата е в тъмната част на
денонощието, пропуснаха да кажат какво се е случило в самия дом на
пострадалата. Да, безспорно тя е разпитвана няколко пъти, като разпитът от 8
април е изключително подробен и в него тя дава пълна представа за това кой
какво е имал като задача при извършване на престъплението. На първо място
– за самия Б. – как е нахлувал в къщата, конкретните изрази, които е
използвал, а именно: „Давай парите, злато, каквото имаш!“ Слушай жено,
майтап не си правя, ще ти отрежа главата като на пиле.“ Отнет й е телефонния
апарат в тъмната част на денонощието, с което се отнема възможността й за
комуникация с останалия свят, в същата тъмна част на денонощието под
контрола на Б. и със съдействието на другите двама е натоварена в лекия
автомобил и без нейно съгласие и против волята и без да има възможност по
какъвто и да е начин да се противопостави на тримата е откарана в София.
Нелогични са обясненията на обвиняемите по делото, че това било с нейно
съгласие. Напротив, тя неколкократно е обяснилаала, че е с инсулинова
зависимост, че й прилошава много и че във всеки един момент може да
припадне. В София, по указанията Б., майката е придружила пострадалата,
като от една страна не мога да се съглася с довода на колегите, че това било
само, за да подпомогне жената да съобщи на служителя на Й. какъв точно
трябва да бъде телефонният апарат и какъв точно трябва да бъде тарифният
план, по който да бъде той закупен. Никакъв телефонен апарат не е бил
необходим на пострадалата. Всичко това е било сторено против волята на
пострадалата. Сами виждате, че приключвайки с това, моментално телефонът
е минал във владение на Б.. Ще видите отделно в разпита на Н., че още на 5
места на територията на Република България съществуват подобни дела,
отново с обвиняем Б., като там щетите са доста по-големи – някъде са по 2
телефона и бързи кредити по над 10 000 лв., като механизмът на извършване
на деянието е винаги един и същ. Единствените „обяснения“ негови, които
даде пред вас, са нелогични - че всичко това се е случило доброволно. Имате
и последващите показания на пострадалата, в които съобщава, че след като е
подала жалбата, Б. е идвал в селото й и я е заплашвал, имате и конкретните
фрази, с които я е заплашвал като идеята е само една – да се откаже от
дадените показания и да „прекрати“ делото, което ние всички знаем, че не е
възможно.
9
Първоинстанционният съд е дал доводи относно опасността
обвиняемите да се укрият или да извършат престъпление. Защитата на Б.
казва, че е осъждан 11 пъти. В този случай е налице презумпцията на чл. 63,
ал. 2, т. 1 и т. 4, която не само не беше оборена, а и затвърдена, с оглед
обстоятелството, че с тези свои действия той е привързан към един бизнес,
макар и престъпен.
По отношение на майката и сина е безспорно, че имат известен адрес, че
не са осъждани, но с оглед обстоятелствата и механизма на извършване на
конкретното деяние, може да се предположи, че ще извършат ново такова
престъпление, ако са на свобода. Пребивават доста често на територията на Г.
и при една по-лека мярка за неотклонение, съпоставено с бъдещата
наказателна отговорност, която следва да бъде реализирана спрямо тях, могат
да се отклонят от наказателното производство, а по-нататък от реализиране
на тяхната отговорност. В този смисъл намирам, че към настоящия момент и
с оглед целите на чл. 57 от НПК най-адекватната мярка за неотклонение и за
тримата е именно задържане под стража.
Адв. Б. /реплика/: На практика прокурорът потвърди това, което аз и
колегата И. говорихме. Чухте колко пъти каза „Б.“ и вижда се разликата в
действията на нашите подзащитни и обвиняемия Б.. Майката и синът няма
как да извършат ново престъпление, още повече, че не са осъждани и няма
как да извършат ново престъпление. Във връзка с разпита на свидетелката Б.
трябва да се има предвид, че там е имало и преспиване в хотел и това е било
като плащане и на съвсем други квалификации отиваме, а не тези тежки по
обвинението.
Съдът, след съвещание
О П Р Е Д Е Л И :
Дава последна дума на обвиняемите.
Обвиняемият Б. А. Б.: Искам по-лека мярка.
Обвиняемият М. А. Д.: Искам по-лека мярка – да бъда освободен.
Обвиняемата В. С. Ц.: Искам по-лека мярка – да бъда освободена.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7-8 от НПК.
Образувано е по частни жалби на адв. Д. К., на адв. Д. И. и на адв. Д. Б.
– служебни защитници съответно на Б. А. Б., на М. А. Д. и на В. С. Ц. -
обвиняеми по ДП № 48/2024 г. на отдел „Криминална полиция“ при ОД на
МВР – Пловдив, против протоколно определение № 638 от 19.04.2024 г.,
постановено по ЧНД № 930/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, с което
спрямо тримата обвиняеми е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
След като съобрази доводите на страните и след проверка на
10
атакуваното определение на ОС-Пловдив, настоящият съд, намира същото за
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Изцяло се споделят аргументите на първата инстанция, че в случая са
налице всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража спрямо тримата
обвиняеми, като изложените мотиви във връзка с наличието на всяка една от
тях няма да бъдат преповтаряни дословно, тъй като се споделят. Пред
настоящия съд не се релевират доводи, различни от тези, получили вече
отговор от първия съд. Правилно е било отбелязано, че обвиняемите са
привлечени в това процесуално качество за тежки умишлени престъпления по
смисъла на чл. 93 т. 7 от НК. Подробно цитираните от първия съд
законодателно предвидени санкционни рамки с висок минимум и максимум
на наказанието лишаване от свобода, както и предвиждането и на по-тежки
наказания за квалифицираните случаи на вменените деяния, сами по себе, си
разкриват и високата степен на обществена опасност и морална укоримост на
подобен вид дейност, от гледна точка на социума, като вид престъпления,
предвидени в НК, за които законодателно са били приети и по-тежко
наказуеми квалифицирани състави. Настоящият съд споделя като напълно
обоснован извода на първия съд, че от доказателствената маса, събрана в хода
на разследването, което се намира в ранен етап, може да се направи извод за
наличието на обосновано предположение за авторството на вменените
престъпления с нужния интензитет на доказателствата, необходими в
производството, свързано с мярка за неотклонение. Изводът на първата
инстанция, че е налице обосновано предположение правилно е бил обоснован
с корелиращите помежду си показания на свидетеля, явяваща се пострадала
от деянието (Д. И.), разпита на свид. В. Б. както и протоколите за извършени
процесуално-следствени действия и приложените писмени документи. Не
могат да бъдат споделени аргументите на защита, че показанията на
свидетелите Д. И. и Верка Б. са компрометирани, защото евентуално имали
емоционални и интимни отношения с обвиняемия Б.. Не могат да бъдат
споделени и доводите, че в хода на разследването не са били събрани
доказателства за съпричастността на обвиняемите М. А. Д. и В. С. Ц. в
упражняваната спрямо пострадалата Д. И. принуда, за която нямало как да
знаят, както и не са разбрали, че същата върши, нещо противно на волята си.
Настоящият съд намира, че показанията на пострадалата Д. И. са
последователни, обективни, устойчиви и следва са кредитират, доколкото
пресъздават детайлно и последователно процесния инцидент и намират опора
и в останалите данни по делото. Съдът дължи цялостен анализ на събрания
доказателствен материал, поради което не би могло отнапред да приеме
различна степен на достоверност на показанията на свидетели, поради
определени обстоятелства в сравнение в всички останали свидетели.
Показанията на посочените свидетели, разгледани, както сами по себе си през
призмата на тяхната логическа убедителност и вътрешна последователност,
така и в корелация с останалите данни по делото, не дават повод се приеме
11
тяхната недостоверност. КС на РБ е имал повод са посочи, че освен
изключението по чл. 31, ал. 2 от Конституцията няма друго конституционно
основание за предварително придаване на различна сила на отделните видове
доказателствени средства. Това важи и за свидетелските показания, тъй като
без цялостен прочит и анализ на събрания доказателствен материал не би
могло отнапред да се приеме различна степен на достоверност на свидетеля.
Личността му не може да се разглежда като доказателствен елемент или
основание за отхвърляне на показанията. Моралът на свидетеля, неговите
навици също могат да се отчитат при оценката на неговите показания, защото
достоверността или недостоверността на свидетелските показания се
определя от яснотата, убедителността, вътрешната връзка и логика на тези
показания, от съгласуваността им с другите събрани по делото материали, а
не от самата личност на свидетеля, неговото лично и обществено положение
и прочие. Действително личните качества и взаимоотношенията в лично-
интимната сфера, които претендира, че е поддържал обвиняемият Б., могат да
бъдат основание за по-голямо внимание от страна на съда при оценката на
депозираните показания и да дадат повод за тяхната основна и старателна
проверка и сравняването им с други доказателствени материали по делото, но
всичко това е било правилно отчетено от първия съд и визираните по-горе
положения, изведени от труда на акад. Стефан Павлов „Към въпроса за
същността на доказателствата в наказателния процес“, издание на Института
за правни науки към БАН, не са били пренебрегнати. Не намират опора в
материалите по делото възраженията срещу показанията на пострадалата Д.
И. във връзка с откритата в тях липса на съзнание за упражняването на
принуда, доколкото пострадалата сочи конкретика на упражнена спрямо нея
принуда, която е била осъществена на различни етапи, както при срещата
насаме в дома й с обвиняемия Б., така и след отправянето й с автомобили към
местата, на които е предоставила съответните вещи и парични суми на
обвиняемите. В частност г-жа Д. И. сочи, че е била „побутвана“ от Б., като
останалите двама обвиняеми са възприели, както визираното обстоятелство,
така и арогантно-заплашителното отношение на Б. към възрастната дама,
която е питала къде я карат, но получила „предупреждение“, да мълчи, че
иначе „ще я изхвърли от колата“. Само по себе и проведеното между тримата
обвиняеми „съвещание“ в автомобила към кое населено място да се насочат,
за да не чакат да отворят магазините, също насочва към предварителна
съгласуваност помежду тях при изпълнение на деянието. В същата насока
следва да се интерпретират и впечатленията на самата пострадалата, че „я
пазят“ в изчакване на началото на работното време на магазините, като се
обърне внимание и на самото влизане в търговския обект, „под конвой“ с
обвиняемия М. Д. напред пред пострадалата, обвиняемата В. Ц. – под ръка,
силно стиснала пострадалата и обвиняемият Б. – плътно от другата й страна.
При все пострадалата изрично да е поискала казала на обвиняемата да я
пусне, е получила предупреждение от Б. да внимава. В същото време
мобилният телефон на пострадалата не е бил на нейно разположение и същата
12
е имала здравословни проблеми във връзка с липсата на необходимата й
терапия. Настоящият съд намира, че в случая принудата е била достатъчна по
интензитет спрямо конкретната пострадала, която е била трудно подвижна,
със заболяване и не се е чувствала добре здравословно, което е било
възприето и от тримата обвиняеми, които са коментирали възможността
състоянието й да достигне и до трагичен край. За това свидетелстват и
разменените между тях реплики и отговорът на Б. – „Много важно, да умре!“.
При тези данни в следствие на упражнената от страна на групата
съпроцесници принуда спрямо пострадалата, последната е осъществила
актове на имуществено разпореждане, от които си е причинила имотна вреда,
като съобразно последователните показания на Д. И., в случая именно
упражнената принудата е мотивирала решението й коя от двете вредни
последици да изтърпи. При все, че част от доводите на защитата, следва да
намерят своя законосъобразен отговор при решаването на делото по
същество, а не в настоящото производство, би могло да се каже, че при все
направените възражения срещу разпознаванията на обвиняемите Д. и Ц.,
обстоятелството, че именно последните са пътували заедно с Б. и
пострадалата Д. И. в различни точки от страната, в крайна не е спорно и се
установява от разпитите на самите обвиняеми. В този смисъл дори и при
изключване на визираните разпознавания от доказателствата по делото, не е
налице спор, че лицата, за които говори пострадалата са именно Д., Ц. и Б.,
като последният е бил разпознат по съответния ред. В подкрепа на заявената
от пострадалата хронология на събитията се явяват и данните от камерите на
АПИ, анализирани от свид. Д. Н. на този ранен етап от разследването. В
подкрепа на обвинителната теза се явява и подробният разпит на свид. В. Б.,
която разкрива приложена спрямо нея сходна схема като тази спрямо свид. Д.
И.. Очевидно е, че след съответна активност на разследващите, предстои и
прецизиране на обвиненията, като са налице данни за планирани разпити и на
други пострадали лица и участници в престъпната схема. На настоящия етап
това не препятства възможността да се възприеме тезата на окръжния съд за
наличието на обосновано предположение за авторството на вменените деяния.
Настоящият съд споделя преценката на ОС-Пловдив и по отношение на
възприетото наличие на опасност от извършване на престъпление.
Опасността правилно е била изведена от тежестта на деянията, високото ниво
на организираност и интензивност при тяхното осъществяване. Наличието на
реална опасност от извършване на престъпление може да бъде изведена чрез
всички релевантни фактори, сред които и характера, морала и житейският
стереотип на съпроцесниците. В този смисъл не могат да бъдат споделени
доводите на защитата за липсата на отчетената опасност от извършване на
престъпление, включително и срещу правосъдието. Както правилно е посочил
първият съд, адекватната неутрализация на посочената опасност може да се
постигне само чрез изпълнение на мярка за неотклонение задържане под
стража. Изрично следва да се припомнят данните за получените от ключов
свидетел по делото (пострадалата Д. И.) за отправени „предупреждения“ за
13
това какво можело да й се случи, включително и появата на Б. заедно с други
лица пред дома на самотно живеещата пострадала с искания да оттегли
подадената в полицията жалба. А в случая не да става въпрос само за общи
опасения.
В конкретния случай са налице достатъчно основания да се предполага,
че в резултат на свидетелстването е възникнала и може да възникне реална
опасност за живота и здравето на разпитани по делото свидетели. Опасността
за свидетелите, която може да бъде пряка или опосредена, в случая има
заявени и конкретни измерения. При преценката в тази насока, освен
заявеното от респектираните пострадали лица – И. и Б., следва да се
съобразят и обстоятелствата, свързани със спецификите на престъпната
дейност, която се разследва, както и личните характеристики на обвиняемите
и важността на свидетелските показания за разкриване на престъпленията. С
това настоящата инстанция намира, че в конкретния случай изводите на
първия съд за наличието на опасност от извършване на престъпление срещу
правосъдието са били напълно оправдани предвид разследваната
високопрофилна дейност, данните за поведението на обвиняемите спрямо
подбрани уязвими жертви, достъпът им до лична информация за свидетели
по делото и многобройните осъждания на единия от съпроцесниците.
Не намират опора в материалите по делото доводите на защитата за
липса на основание да се приеме, че тримата обвиняеми нямат установени
адреси. Безспорно е, че при все Б. да е бил адресно регистриран на
територията на гр. К., същият е живеел на квартира в гр. С. без адресна
регистрация. Това се сочи в обясненията на останалите двама обвиняеми. А и
по делото е установено, че М. Д. има отношение и към пребиваване на
територията на Г., за каквато обвързаност е споделила и Ц..
Съвкупният анализ на всичко изложено налага извод, че на настоящия
ранен процесуален етап са налице всички законоустановени предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна за воденото
спрямо обвиняемите наказателно производство и неговия ранен етап е именно
мярката за неотклонение „задържане под стража“.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на първоинстанционния съд е обосновано, правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като
неоснователна, да се остави без уважение.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 638 от 19.04.2024 г.,
постановено по ЧНД № 930/2024 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Б. А. Б., М. А. Д. и В.
С. Ц. - обвиняеми по ДП № 48/2024 г. на отдел „Криминална полиция“ при
14
ОД на МВР – Пловдив.
Определението е окончателно.
Заседанието се закри в 13:22 часа.
Протоколът изготвен в с. з.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
15