О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
05.01.2023 г. |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Административен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
05.01. |
Година |
2023
г. |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В |
Закрито |
заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Членове |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
|
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
548 |
По
описа за |
2022 |
година. |
||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
Производството
е по реда на чл. 56, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 197 и
сл. АПК.
Депозирана
е жалба от А.М.А. от ***, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Б.М., против Разпореждане № 2113-08-919#5/08.09.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в
ТП на НОИ - Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е
прекратено производството по заявление с вх. № 2113-08-1031/27.06.2022 г. на А.М.А.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Сочи,
че оспореното разпореждане се явявало незаконосъобразно и неправилно, респ.
постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон.
Излага
съображения, че изводите и констатациите на административния орган се явявали
необосновани и неправилни, поради неправилното тълкуване и прилагане на закона,
вследствие на допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на административното
производство, довели до необосновани материалноправни
изводи.
Твърди,
че Разпореждане № 2140-08-366/11.11.2019 г. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което му било
отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не било предмет на
съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не бил разрешен
със сила на присъдено нещо. В този смисъл сочи, че правото му подаде ново
заявление за отпускане на пенсия не било преклудирано.
Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното разпореждане, след
което да върне преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ -
Кърджали за разглеждане по същество на заявление с вх. №
2113-08-1031/27.06.2022 г. за отпускане на пенсия при условията на чл. 68, ал.
3 от КСО.
Ответникът
по жалбата – ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, чрез
пълномощника юрисконсулт З. Б. депозира становище по жалбата, в което излага
подробни съображения за обоснованост и законосъобразност на оспореното
разпореждане. Релевира доводи, че с влязлото в сила
Разпореждане № 2140-08-366/11.11.2019 г. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали е бил постановен
отказ за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО на А.М.А., поради
липса на нормативно изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 г. Предвид
това и след като с процесното заявление
жалбоподателят отново бил поискал отпускане на пенсия за ОСВ като към
заявлението не е бил представил други документи за осигурителен стаж, то това
не обуславяло задължението за органа да се произнесе по същество на искането за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Цитира практика на ВАС по
аналогични казуси. Моли съда да отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като се запозна с представените по административната преписка
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
09.09.2019 г. А.М.А. от ***, с ЕГН **********, е
подал в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия/и и добавки /вх. № 2113-08-1548/, с което е поискал
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са
приложени и документи, удостоверяващи придобития от жалбоподателя осигурителен
стаж.
С
Разпореждане № 2140-08-366/11.11.2019 г., издадено от
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО на
заявителя А.М.А. С цитираното разпореждане на жалбоподателя е зачетен
осигурителен стаж, както следва: 15 год. 08 мес. 10
дни - III
категория труд. Приет е за установен
действителен осигурителен стаж от 13 г. 09 м. 18 дни. В административния акт са
изложени мотиви, че лицата, които за 2019 г. нямат изискуемия осигурителен стаж
по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при навършена възраст 66 години и 4 месеца и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че
жалбоподателят нямал 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата
пенсия следвало да бъде отказана. Разпореждането е връчено на 18.11.2019
г. и няма данни същото да е оспорвано по административен ред.
На
27.06.2022 г. А.М.А. отново е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, депозирайки в ТП на НОИ – Кърджали, депозирайки заявление с вх. №
2113-08-1031/27.06.2022 г.
С
оспореното Разпореждане № 2113-08-1031#5/21.07.2022 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на
НОИ – Кърджали, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството
по заявление вх. № 2113-08-1031/27.06.2022 г. на А.М.А. С цитирания акт, на
посоченото в него основание, е отказано разглеждане по същество на подаденото
от жалбоподателя заявление за отпускане на пенсия. В акта са изложени доводи,
че с влязлото в сила Разпореждане № 2140-08-366/11.11.2019
г. на А.М.А. е било отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, поради това, че същият е нямал
15 години действителен стаж. Посочено е, че при депозиране на новото заявление
за отпускане на пенсия (вх. №
2113-08-1031/27.06.2022 г.), лицето не е представило нови доказателства за
придобит осигурителен стаж, както и че липсвали данни за положен нов такъв. С
оглед изложеното пенсионния орган в ТП на НОИ – Кърджали е приел, че по
отношение на горецитираното заявление за отпускане на
пенсия е налице влязъл в сила индивидуален административен акт със същия
предмет и между същите страни по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.
Разпореждане
№ 2113-08-1031#5/21.07.2022 г.,
предмет на настоящото съдебно производство, е връчено на упълномощено лице на
28.11.2022 г. Жалбата срещу административния акт е подадена до съда чрез
административния орган на 01.12.2022 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 197 от АПК,
от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона
писмена форма и срещу административен акт, който подлежи на оспорване.
Оспореният
акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 98,
ал. 1, т. 1 от КСО. В тази връзка процесното
разпореждане е издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.
Разпореждането
е издадено и в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2
от АПК реквизити, като са посочени фактическите и правни основания за
издаването му, но разгледано по същество същото е неправилно.
Според
разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, посочена като правно основание за
издаване на оспорения административен акт, липсата на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни е предпоставка за допустимост на
искането за издаването на административен акт, като наличието на такъв акт
поражда недопустимост на новото искане.
Съгласно
чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на НОИ.
Правото
на пенсия в съответен размер произтича направо от закона, а не от
разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което тя се
отпуска. В тази връзка всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия
и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни
правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чрез
депозиране на заявление за отпускане на пенсия. Длъжностното лице по пенсионния
осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по
него. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от КСО, според
която правото на пенсия не се погасява по давност.
В
конкретния случай, с влязлото в сила Разпореждане № 2140-08-366/11.11.2019 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, т.е. не се признати права, а напротив отказани са такива, поради което
административното правоотношението по упражняване и реализиране на правото на
пенсия не е приключило, респ. правото на жалбоподателя да подаде ново заявление
за отпускане на пенсия не е преклудирано.
Разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно
материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено нещо.
Съгласно чл. 105, ал. 1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност и
всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е
отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото си по
реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. По това заявление
компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да
се произнесе по пенсионните права на заявителя.
В
Разпореждане № 2140-08-366/11.11.2019 г. на
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което е постановен отказ за
отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, не се въведени конкретни
съображения кои периоди зачита за осигурителен стаж на лицето и на какво
основание, както и на какви приложени към заявлението му писмени доказателства,
се позовава. Видно от материалите по делото, за периода от 21.05.2018 г. до 09.09.2019 г. на жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин е
била извършена проверка, завършила със съставянето на Констативен протокол №
КВ-5-08-00663361/16.10.2019 г., имаща за цел установяване дали в посочения
период от лицето е упражнявана дейността, за която същото се е регистрирало. В
мотивите на горецитираното разпореждане обаче липсват
както фактическите, така и правните основания за незачитане на процесния период за осигурителен стаж при пенсиониране, тъй
като от съдържащия се в преписката Опис на осигурителния стаж на А.А. от 06.11.2019 г. е видно, че този период не е включен в
зачетения от административния орган осигурителен стаж. Липсата на мотиви на
влязлото в сила разпореждане в тази насока, възпрепятства административният
орган законосъобразно да провери предпоставките за допустимостта на второто
искане и не обоснова приложимостта на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.
С
други думи, според настоящия състав,
влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, не съставлява пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2,
т. 1 от АПК, за ново упражняване на правото на пенсия. В този смисъл е и
практиката на ВАС, VI отделение – Определение № 9948
от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6258/2020 г.,
Определение № 9685/28.09.2021 г. на ВАС по адм. дело
№ 8935/2021 г., Определение № 11271 от 8.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10563/2021 г., VI о., Определение
№ 5683/10.06.2022 г. на ВАС по а.д. № 4908/2022 г., VI о., Определение №
8342/29.09.2022 г. на ВАС по а.д. № 8317/2022 г., VI о. и др.
Следва да се отбележи, че е налице произнасяне в обратния смисъл в част от
решенията на ВАС, но съдебната практика в тази насока не е константна и
непротиворечива, като освен цитираните по-горе решение, вкл. Определение №
5683/10.06.2022 г. на ВАС по а.д. № 4908/2022 г., VI о. и Определение № 8342/29.09.2022 г. на ВАС по а.д.
№ 8317/2022 г., VI о., то наличието или не на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК,
се преценява за всеки един конкретен случай.
Във
връзка с горното, съдът не споделя изводите на административния орган в
оспореното разпореждане, че по отношение на подаденото на 27.06.2022 г.
заявление за отпускане на пенсия, не са налице нови факти и обстоятелства за
правото на пенсия спрямо предходното такова. Видно от съдържащи се в
административната преписка по депозираните заявления за отпускане на пенсия, от
предходното искане за отпускане на пенсия (09.09.2019
г.) до последното такова (27.06.2022 г.), са изтекли повече от 2 години и
половина, т.е. по отношение на заявителя на пенсия е налице ново обстоятелство,
свързано с навършената от него възраст. Доколкото, от една страна, последната е
съществен елемент от фактическия състав за възникване на правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, а от друга, са налице и различни материалноправни предпоставки за правото на пенсия по чл.
68, ал. 3 от КСО през 2019 г. и 2022 г., то при всички случаи са налице нови
обстоятелства, по които административния орган следва да извърши преценка
относно правото на пенсия. В този смисъл, съдът намира за необходимо да
отбележи, че в Разпореждане № 2140-08-366/11.11.2019
г. липсват каквито и да са доводи, защо не е зачетен на заявителя за
действителен осигурителен стаж периодът на наборна военна служба, който период
дори не е конкретизиран в посочения административен акт, т.е. липсва
произнасяне относно това кой е периодът на наборна военна служба на
жалбоподателя и защо същият не е зачетен за действителен осигурителен стаж.
Предвид
горното, административния орган е следвало да извърши по същество преценка за
правото на пенсия, респ. да издаде административен акт, с който да се произнесе
по правата на заявителя. В тази връзка, заявлението за отпускане на пенсия от
27.06.2022 г. на А.М.А., неправилно е прието от органа за недопустимо по
смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и не е разгледано по същество, респ. по
релевантното заявление не е издадено разпореждане на ръководител „Пенсионно
осигуряване“, с което се признава или се отрича претендираното
със заявлението право на пенсия. Като е приел, че е налице абсолютна
процесуална пречка за ново упражняване на правото на пенсия, а именно наличието
на влязъл в сила административен акт със същите предмет и страни,
административния орган е постановил незаконосъобразен акт, с който е отказал да
разгледа по същество заявлението от 27.06.2022 г. и е прекратил производството.
По
изложените съображения настоящият състав счита, че доводите на пенсионния
орган, с които е прието, че е налице влязъл в сила административен акт в
хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и е постановен отказ да разгледа по
същество, като недопустимо, подаденото от А.М.А. от *** заявление за отпускане
на пенсия от 27.06.2022 г., са незаконосъобразни, респ. противоречащи на
материалния закон.
С
оглед на гореизложеното следва оспореното Разпореждане № 2113-08-1031#5/21.07.2022 г., издадено
от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2,
т. 1 от АПК е прекратено производството по заявление вх. №
2113-08-1031/21.06.2022 г. на А.М.А., респ. отказано е разглеждането по
същество на депозираното заявление за отпускане на пенсия, да бъде отменено
като незаконосъобразно.
На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да бъде
върната на компетентния административен орган – ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали за произнасяне по същество по Заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. №
2113-08-1031/27.06.2022 г., подадено от А.М.А., с ЕГН ********** от ***.
Жалбоподателят
не е въвел искане за присъждане на разноски и не е представил доказателства за
направени такива, поради което съдът намира, че не следва да присъжда деловодни
разноски.
Съгласно
ТР № 2/24.03.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, по т.д. 10/2019 г., не е допустимо
обжалването на определение по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган,
издател на акта.
С
оглед изложеното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът,
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2113-08-1031#5/21.07.2022 г., издадено
от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2,
т.1 от АПК е прекратено производството по заявление вх. №
2113-08-1031/27.06.2022 г. на А.М.А.
ИЗПРАЩА административната преписка на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество на Заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с №
2113-08-1031/27.06.2022 г., подадено от А.М.А., с ЕГН ********** от ***.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВАС от страните, участващи в административното
производство.
Председател: