РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                               №2320/16.12.2019г.2019г.

 

                                   Година 2019                           Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На десети декември                                         Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4818 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Я.Г.Я., ЕГН ********** с постоянен адрес:***, бел.“Чаталджа“ №35, вх.В, ет.3, ап.20, срещу Наказателно постановление № 470/07.10.2019 год. издадено от Зам. -кмет на Община Варна, с което за нарушение на чл.6, т.1от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20/двадесет/ лева. 

            В жалбата се моли за отмяна на НП. Нарушението не се оспорва по същество, а се излагат аргументи, че възз. не е затруднил останалите участници в движението.

           В съдебно заседание въззивникът  се явява лично, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.  

           Възиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представители, които оспорват жалбата и молят НП да бъде потвърдено.

 

            С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

            На 12.09.2019г. около 22,30 часа от служител на „Общинска полиция” към ОД МВР – Варна – С.С. било установено, че лек автомобил марка „Хюндай“ с рег. № Н 4783 ВМ, собственост на възз.Я. *** зоната на действие на пътен знак В-27. Затова С. съставил срещу него глоба с фиш за нарушение по чл.6,  т.1 от ЗДвП, като поставил съобщението за съставения фиш на предното стъкло на автомобила.

     По-късно възз. намерил съобщението и на 13.09.2019г. подал възражение срещу съставения фиш, като приложил фотоснимки на мястото където бил паркиран автомобила, посочил, че и друг път е паркирал там, както и че не е санкциониран затова. Изтъкнал, че не затруднявал движението. Поради подаденото възражение,  на 19.09.2019г. С.С., работещ на длъжност полицай в Общинска полиция съставил срещу въззивника АУАН, в който описал допуснатото от него на 12.09.2019г. нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на Я. и свидетел на неговото съставяне, предявен и връчен. Възз. го подписал като вписал и възражения, че автомобилът бил паркиран на обозначено за целта място за паркиране.

          Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като преценил събраните в хода на АНП данни,  АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което на основание  чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон определил на Я. административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

        Наказателното постановление било връчено на пълномощник на възз. на 17.10.2019г..

       В хода на съдебното следствие съдът изиска и приобщи справка от Община Варна, придружена с извадка от генералния план за организацията на движението на територията на община Варна, от който е видно поставените пътни знаци на ул.Братя Миладинови и съседните й улици към датата посочена в НП-12.09.2019г., от който е виден наличието на потен знак В-27 в зоната на констатираното нарушение.

        Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, извадка от генералния план за организацията на движението на територията на Община Варна и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Съдът кредитира и останалите писмени и веществени /фотоснимки/ доказателства приложени по делото.

 

      Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

          При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди,  в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

      Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението.   В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира въззивницата. Непосочването в АУАН и НП на обстоятелството кой е собственика на автомобила, не е процесуално нарушение от категорията да опорочи издадените АУАН и НП, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на нарушителя, който е санкциониран не като собственик, а като водач на автомобила. Прочие възз. не оспорва обстоятелството, че е управлявал и паркирал  процесния автомобил на процесната дата и процесното място.

         В НП е посочено, че въззивникът е паркирал в зоната на действие на пътен знак В-27, с което затруднява останалите участници в движението. С неточността посочена  в НП, че се затрудняват останалите участници в движението, за съда не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като за въззивника е пределно ясно за какво нарушение е наказана- затова, че паркирал в зоната на действие на пътен знак В-27. Без значение за съставомерността на нарушението е обстоятелството, дали  е било затруднено преминаването  на останалите участници в движението или пък са се затруднили по какъвто и да било друг начин останалите участници в движението, т.к. това не е съставомерен елемент, нито факт, относим към съставомерните елементи на нарушението. Затова и съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на въззивника, с посочването , че се затрудняват останалите участници в движението.

        В случая, наложената от административнонаказващият орган санкция се основава на разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1  от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание глоба в размер на 20 лв. за водач,  неправилно престоява или е паркирал неправилно. Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват поведението си пътните знаци е регламентирано общо в чл.6, т.1 пр.трето от ЗДвП. Конкретизация на това задължение е дадена в разпоредбите на чл.38 от ЗДвП и Глава девета от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата, които регламентират вида и значението на пътните знаци. От анализа на нормативната уредба следва, че неспазване на предписанието на пътните знаци  е налице при паркиране  в зоната на действие на пътен знак В-27 –„Забранени са престоят и паркирането“, което само по себе си означава и неправилно паркиране по смисъла на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.  

       В контекста на гореизложената законова регламентация, на въззивника е повдигнато административно обвинение, затова, че е паркирал в нарушение на забраната на пътен знак В-27.

       Според нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Следователно законовата презумпция е оборима.  Констатациите в АУАН, пренесени в последствие и в НП, в случая не се оспорват от наказаното лице, а и се потвърждават от писмените доказателства събрани във въззивното производство. Видно от представената от Община Варна извадка от генерален план, пътната сигнализация в района на улицата, където е констатирано нарушението е съдържала такъв забранителен пътен знак. Обстоятелството, че местото на паркиране е било обозначено /маркирано/ като паркомясто е ирелевантно, тъй като забраната за паркиране при наличие на пътен знак В-27 е безусловна. Ето защо съдът намира, че административното обвинение е доказано по безспорен и категоричен начин.

      Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят като  водач на МПС знае правилата за движение, както и забраната да паркира при наличието на съответен пътен знак. Всеки водач на МПС дължи спазване и уважение към закона.

      Съдът намира, че в настоящият случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна  незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл. 6 от ЗДвП e призвана да гарантира. Отделно от това видно от приложената по делото справка за нарушител /водач същият е водач на който,  не за пръв път се налага административно наказание за нарушение на разпоредбите на българското законодателство, свързани с транспортната сигурност. В периода 2017г.-2018г. възз. е санкциониран общо шест пъти за различни нарушения на ЗДвП, с влезли в сила НП. Нещо повече, прави впечатление, че възз. веднъж вече е бил санкциониран и за нарушение идентично на процесното. Поради това и няма как да се охарактеризира извършеното от водача като маловажен случай на нарушение. Нарушението не следва да се толерира, а следва да се накаже, с оглед превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред. Само така , според настоящия състав,  биха се  изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на закона.

Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 470/07.10.2019 год. издадено от Зам. -кмет на Община Варна, с което на Я.Г.Я., ЕГН ********** за нарушение на чл.6, т.1от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20/двадесет/ лева. 

            

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: