№ 1555
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20221110208530 по описа за 2022 година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***********“ АД с ЕИК ******** срещу
наказателно постановление (НП) № Р-10-169/07.06.2022 г., издадено от М. А.
Ф. – заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), с което
на основание чл. 273, ал. 5, т. 1 от Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране
(ЗДКИСДПКИ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева за извършено нарушение по чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011
г. във връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ.
С жалбата се моли за отмяна на издаденото наказателно постановление
като незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на материалния
закон. Застъпено е становище за несъставомерност на твърдяното деяние, тъй
като към момента на съставянето на АУАН финансовите показатели на
дружеството били приведени в съответствие с изискванията на чл. 153, ал. 1
от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. Във връзка с констатираните от контролните
органи несъответствия спрямо изискванията на закона се твърди, че на
управляващото дружество е следвало да бъдат дадени указания за тяхното
отстраняване, и едва след изтичането на определения за целта срок, да се
пристъпи към ангажирането административнонаказателната отговорност на
юридическото лице. НП било издадени в противоречие с принципите на
последователност и предвидимост на действията на администрацията, както и
1
тези на правна сигурност и легитимни правни очаквания. Твърди се още и
наличие на допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
неясно описание на деянието. В заключение жалбоподателят се позовава на
маловажност на случая и счита, че приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
адв. В., която пледира за отмяна на процесното наказателно постановление по
изложените в жалбата съображения. Акцентира върху неспазването на
законовата процедура по налагане на административно наказание, въпреки
изпълнението на указанията, дадени на проверявания субект. Представя
писмени бележки, с които поддържа заявените си искания, а в условията на
евентуалност моли за приложение на чл. 28 от ЗАНН или за намаляване
размера на определената имуществена санкция.
Въззиваемата страна – заместник-председател на КФН, редовно
призована, се представлява от юрк. Г., който моли на наказателното
постановление да бъде потвърдено. Обръща внимание на същината на
процесното нарушение, изразяващо се в несъобразяване със
законоустановените финансови показатели. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и представя писмени бележки, в които
ангажира подробно обсъждане на всеки от защитните доводи, релевирани от
жалбоподателя.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Управляващо дружество „***********“ АД е притежател на лиценз за
извършване на дейност като управляващо дружество и е вписано под № РГ-
08-25 във водения от Комисията за финансов надзор регистър по чл. 30, ал. 1,
т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор, поради което и се явява
адресат на нормите на ЗДКИСДПКИ и на подзаконовите актове по
прилагането му.
С писмо с вх. № РГ-08-00-10 от 09.04.2021 г., управляващото дружество
е представило пред Комисията тримесечен отчет за капиталовата си
адекватност и ликвидност (ОКАЛ) към 31.03.2021 г. След преглед на
представения отчет е установено, че дружеството е отчело текущи
задължения, а същевременно към същата дата няма класифицирани
задължения с падеж до три месеца. Поради това с писмо с изх. № РГ-08-25-30
от 05.08.2021 г. от УД „***********“ АД е изискан коригиран ОКАЛ към
31.03.2021 г., в който да са класифицирани правилно всички задължения на
дружеството съобразно техния падеж и с оглед коректното им отчитане.
В хода на назначената по силата на Заповед № 3-228 от 09.09.2021 г. на
заместник-председателя на КФН проверка на дейността на управляващото
дружество, от последното е изискано да представи коригирани отчети за
капиталова адекватност и ликвидност към всяко едно тримесечие през 2019 г.
2
и 2020 г., като всички задължения към съответните периоди се класифицират
правилно съобразно техния падеж, с оглед коректното им отчитане. В отговор
на това искане, с писмо с вх. № РГ-08-25-42 от 01.12.2021 г., в КФН е
представен коригиран ОКАЛ, ведно със счетоводен баланс към 30.06.2020 г.
При неговия преглед е констатирано, че дружеството разполага с парични
средства по безсрочни влогове в банка в размер на 3 605 лв., като не е
инвестирало в държавни ценни книжа, ипотечни и общински облигации и не
притежава парични средства на каса. Към посочената дата УД не е
инвестирало в държавни ценни книжа, ипотечни и общински облигации,
както и не притежавало парични средства на каса, в потвърждение на което е
и изявлението на представителите на дружеството, отправено до КФН.
Към 30.06.2020 г. отчетените задължения на проверявания субект с
падеж до 3 месеца са били в размер на 108 013 лв., като същите включвали
задължения към доставчици в размер на 66 670 лв., задължения, свързани с
възнаграждения в размер на 19 356 лв. и задължения към осигурителни
предприятия в размер на 21 986 лв. При преглед на съотношенията за
капиталова адекватност и ликвидност в изготвения ОКАЛ на дружеството
към 30.06.2020 г. е установено, че УД не отговаря на изискванията за
ликвидност, доколкото минималните му ликвидни средства са в размер по-
малък от текущите му задължения с падеж до 3 месеца, като съотношението
между тях е 3,34 % при минимално изискуеми 100 %.
Въз основа на тази си констатация, с акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № Р-06-4 от 19.01.2022 г., В. С. А. на
длъжност „главен експерт“ в отдел „Надзор на предприятия за колективно
инвестиране“, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ при КФН, е
приела, че УД „***********“ АД е нарушило разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от
Наредба № 44 от 20.10.2011 г. във връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, тъй
като на 30.06.2020 г. минималните ликвидни средства на управляващото
дружество, включващи парични средства на каса и по безсрочни влогове в
банка, били в размер, по-малък от текущите му задължения с падеж до 3
месеца.
Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации
от АУАН и на основание чл. 273, ал. 5, т. 1, пр. 1 от ЗДКИСДПКИ е наложил
на дружеството–жалбоподател административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 153,
ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на
колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните
инвестиционни фондове, алтернативните инвестиционни фондове и лицата,
управляващи алтернативни инвестиционни фондове във връзка с чл. 90, ал. 10
от ЗДКИСДПКИ.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда
административнонаказателна преписка и от показанията на актосъставителя
3
В. С. А.. Показанията на последната са еднопосочни с представените по
преписката писмени доказателства досежно релевантния факт, че към
процесната дата минималните ликвидни средства на управляващото
дружество са били в значително по-малък размер от текущите му задължения
с падеж до 3 месеца. В тази насока освен показанията на актосъставителката
са и изходящото от проверявания субект писмено известие, в което е
декларирана липса на парични средства на каса към 30.06.2020 г., както и
представените по преписката отчети за финансовото състояние на
дружеството към същата дата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
При издаване на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното постановление.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са
съобразени изискванията на разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин,
позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение
и съответно да организира защитата си. Атакуваното наказателно
постановление и АУАН са издадени от компетентен орган.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че
дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение на чл. чл.
153, ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. във връзка с чл. 90, ал. 10 от
ЗДКИСДПКИ, което се потвърждава и от показанията на актосъставителя.
Съгласно чл. 90 ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, управляващото дружество е
длъжно да отговаря на капиталови изисквания и да поддържа минимални
ликвидни средства, определени с наредба. Посочената законова делегация е
осъществена чрез приемането на Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за
изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми,
управляващите дружества, националните инвестиционни фондове,
алтернативните инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни
инвестиционни фондове, а установеното в чл. 153 от Наредбата изискване
представлява едно от основните такива, гарантиращи поддържането на
ликвидността на УД. С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от подзаконовия
нормативен акт е въведено задължението за субекта на отговорност по всяко
време да поддържа минимални ликвидни средства, чийто размер да не е по-
малък от размера на текущите задължения на дружеството с падеж до три
месеца.
От обективна страна се установява по непротиворечи начин, че към
4
30.06.2020 г. текущите задължения на УД „***********“ АД с падеж до три
месеца са били в размер на 108 013 лв., а паричните средства по безсрочните
влогове в банка са в общ размер на 3 605 лв.. Минималните ликвидни
средства на дружеството към посочената дата са в размер по-малък от
текущите му задължения с падеж до три месеца. От отчета за финансово
състояние на дружеството се установява, че дружеството не е инвестирало,
така както нормата допуска, в държавни ценни книжа, ипотечни и общински
облигации и не притежава парични средства на каса, като всички средства са
по безсрочни влогове в банка.
Тъй като се касае за отговорност на юридическо лице, съдът намира, че
същата е обективна и безвиновна, поради което и субективната страна на
нарушението не подлежи на обсъждане.
Правилно наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на
чл. 273, ал. 5, т. 1 от ЗДКИСДПКИ в нейната по-благоприятна за нарушителя
редакция (изм. – ДВ, бр. 16 от 2022 г.), която предвижда за нарушение на
нормативните актове по прилагането на закона на юридически лица и
еднолични търговци да се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 5
000 лв., а при повторно нарушение - от 2 000 до 20 000 лв. При определяне
размера на наказанието наказващият орган е взел предвид характера и
тежестта на нарушението с оглед важността на засегнатите от него
обществени отношения, като е приел за отегчаващо отговорността
обстоятелство извършените от субекта множество предходни нарушения от
същия вид. Съгласно чл. 12 от ЗАНН целта при прилагане на
административното наказание е постигане на превантивен и предупредителен
ефект на наказанието към спазване на установения правен ред. Съдът намира,
че наложеното наказание е справедливо и с него може да се постигнат целите,
визирани в ЗАНН.
Съдът намира за несъстоятелни доводите на жалбоподателя за
приложимост на процедурата, регламентирана в чл. 92, ал. 3 от ЗДКИСДПКИ.
Последната повелява при констатирани непълноти и други несъответствия с
изискванията на закона, включително с Международните стандарти за
финансови отчети, допуснати в отчетите за капиталова адекватност и
ликвидност, както и във финансовите отчети, регистри и други счетоводни
документи, заместник-председателят на КФН да изпрати съобщение и да
определи срок, в който управляващото дружество е длъжно да ги отстрани.
Процесното нарушение обаче се отличава съществено от описаните
непълноти и несъответствия, тъй като касае неподдържането на минимални
ликвидни средства, които имат пазарна цена в размер не по-малък от размера
на текущите задължения на УД. Съответно се касае за различно по
съдържание деяние, което не е свързано с евентуални изводи за
несъответствия в представените от дружеството отчети. Отделно от това,
разпоредбата, на която жалбоподателят се позовава, препраща към процедура
по налагане на принудителни административни мерки, която само по себе си
бележи отклонение от производството по налагане на административно
5
наказание по ЗАНН. Отговорността на нарушителя в случая се реализира
независимо от процедурата по чл. 92, ал. 3 от ЗДКИСДПКИ и не може да
бъде обвързана с нея, съответно даването на указания и срок за отстраняване
на констатираните несъответствия е ирелевантно за хода на настоящото
административнонаказателно производство.
Отделно от това не могат да бъдат споделени и вижданията на
жалбоподателя за несъставомерност на процесното деяние поради
отстраняване на нарушението, дори и същото да е осъществено към датата на
съставянето на АУАН. В този смисъл съдът приема, че се касае за
последващи действия на нарушителя, които не са от естество да санират
факта на неправомерното му поведение. В закона отсъства привилегирован
състав, който да третира по благоприятен за дееца начин неговите действия
или да го освобождава от административнонаказателна отговорност, поради
което и действията му от този тип единствено могат да бъдат отчетени при
индивидуализацията на наказателната му отговорност.
В разрез със заявеното в жалбата становище, настоящият състав на съда
не намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Разглежданото
нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно, доколкото се
касае за нарушение, което с оглед на естеството си засяга обществени
отношения от особено висока значимост. С последното се застрашават
капиталовата адекватност и ликвидност на УД, респективно неговото
финансово състояние. Като е нарушило законоустановеното изискване за
постоянно поддържане на минимални ликвидни средства, дружеството е
създало опасност за финансовата си стабилност, както и предпоставки за
засягането интересите на своите инвеститори. В същото време не може да се
пренабрегне и огромното несъответствие в съотношението между ликвидните
средства, поддържани от дружеството, и ликвидните му средства с падеж до
три месеца в процесния период. Поради това се явява необосновано
виждането, че извършеното деяние се отличава от идентични прояви от своя
тип със занижената си степен на обществена опасност, като същото
категорично не може да се приеме за маловажно.
При този изход на делото, направеното искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. На основание
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение от 100
лева за участието на юрисконсулта на въззиваемата страна, като следва тези
разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на дружеството-
жалбоподател.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-169/07.06.2022
г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, с
което на основание чл. 273, ал. 5, т. 1 от ЗДКИСДПКИ, на дружеството-
жалбоподател „***********“ АД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за
извършено нарушение по чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. във
връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ.
ОСЪЖДА „***********“ АД с ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на
Комисията за финансов надзор сумата от 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ
от АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7