№ 498
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110157537 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Н. Д. срещу
ДРУЖЕСТВО, с която е предявен отрицателен установителен иск с предмет отричаното от
ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, а
именно 1) сумата в размер на 2008,63 лева - главница за потребена енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.; 2) сумата в размер на 173,24 лева - мораторна лихва за периода
от 15.09.2015 г. до 15.07.2016 г., за които е издаден изпълнителен лист от 21.11.2016 г. по
ч.гр.д. № 43127/2016 г. по описа на СРС, 47 състав, и въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20178580400329 по описа на Уляна Димоларова, рег. № 858.
В исковата молба се твърди, че била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 29.08.2016 г., съгласно която ищеца А. Н. Д. е длъжен да заплати процесните
суми. Твърди се, че бил издаден изпълнителен лист от 21.11.2016 г., въз основа на който
било образувано изпълнително дело № 20178580400329 на ЧСИ Уляна Димоларова, peг. №
858. Твърди се, че не били извършвани изпълнителни действия за период повече от три
години, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение от 29.08.2016 г., както и
повече от пет години, считано от наложената възбрана, което е последното изпълнително
действие прекъсващо давността. Излага правни доводи, че изпълнителното дело било
образувано след изтичането на погасителната давност, както и, че при извършване на
действия при липса на секвестируемо имущество на длъжника и когато молбата на
взискателя не отговаря на изискванията на закона - когато не съдържа имущество, срещу
което да се насочи изпълнението, давността не се прекъсва. Посочва се, че запорните
съобщения, недовели до реален запор и възбрани след двугодишно бездействие, не
прекъсват давността. Направено е искане за уважаване на исковата претенция и присъждане
1
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск, като недопустим. Посочва, че в случая била приложима 5-
годишната давност. Посочва се, че било образувано изпълнително дело № 20178580400329,
по което били извършвани множество изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността, както следва:
- в периода 14.03.2017 г. - 02.07.2018 г. по изпълнителното дело са постъпвали
ежемесечно суми в размер на 100 лева;
- на 27.02.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. И.
Д.а, получавано в ЕТ;
- на 27.02.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника В. Д.а и А. Д.,
открити в ДРУЖЕСТВО;
- на 27.02.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. Н.
Д., получавано в ДРУЖЕСТВО
- на 27.01.2020 г. е наложен възбрана върху притежаван от двамата длъжници
недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в АДРЕС с площ от 85,93 кв.м.,
заедно с избено помещение № 11 и 1,731% идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата;
- на 31.08.2023 г. е наложен запор върху банковите сметки на двамата длъжници,
открити в БАНКА, в следствие на което задължението по изпълнителното дело е
погасено в цялост на 23.10.2023 г.
Излага твърдения, че по изпълнителното дело дружеството е подавало регулярно
молби за извършване на имуществено проучване и налагане на съответните обезпечителни
мерки, а именно запор на трудово възнаграждение/пенсия, както и извършването на опис и
оценка на движими вещи и запор върху откритите банкови сметки на длъжницата, както
следва:
- на 15.01.2019 г. е депозирана молба с вх. № 1052 за предприемане на изпълнителни
действия с посочени конкретни изпълнителни способи;
- на 01.12.2021 г. е депозирана молба с вх. № 40071 за предприемане на изпълнителни
действия с посочени конкретни изпълнителни способи.
Въз основа гореизложеното сочи, че изпълнителното дело е приключено на
27.10.2023 г. Претендира разноски, в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на
процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от 21.11.2016 г. по
ч.гр.д. № 43127/2016 г. по описа на СРС, 47 състав. Правната квалификация на предявения
иск е по чл. 439 ГПК.
2
Съдът с доклада по делото е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
следните факти и обстоятелства, че на 21.11.2016 г. бил издаден изпълнителен лист, с който
ищецът е осъден да заплати на ДРУЖЕСТВО сумата от 2008,63 лева - главница за потребена
енергия за периода от 01.04.2014 г. до 30.04.2015 г., и за сумата в размер на 173,24 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 15.07.2016 г. и въз основа на който било
образувано изпълнително дело № 20178580400329 по описа на Уляна Димоларова, рег. №
858.
От приложения по делото препис от изпълнително дело № 20178580400329 се
установява, че същото е прекратено на 27.10.2023 г. на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, т.е.
поради погасяване на притезанието, чрез изпълнение в хода на процеса. Исковата претенция
е постъпила в съда на 19.10.2023 г., т.е. прекратяването на висящия изпълнителен процес се
явява правнорелевантен факт настъпил в хода на исковия процес, който следва да бъде
съобразен от съдебния състав при решаване на правни спор, арг. чл. 235, ал. 3 ГПК.
Процесуалните предпоставки като условия за допустимост на иска, обуславят
допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на съда да разгледа и реши по
същество правния спор между страните. За наличието на правен интерес, като абсолютна
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, се прави извод от
конкретните обстоятелства на правния спор, т.е. от начина по който се засягат правните
сфери на страните, съгласно изложените твърдения – в този смисъл мотивите на
Тълкувателно решение № 1/2019г. по т.д. 1/2017 г. ОСГТК на ВКС. Съдът е длъжен да следи
служебно в хода на процеса, т.е. във всеки един момент до постановяване на крайния
съдебен акт, дали са налице предпоставките, обуславящи наличието на правен интерес от
търсената защита. След като установеното със СПН право на ответника е погасено чрез
плащане, вследствие на което и изпълнителното производство е прекратено, то отпада и
правния интерес от търсената от ищеца защита по реда на чл. 439 ГПК, доколкото
предмет на същата е отричаното право на принудително изпълнение на притезание, което е
престанало да съществува, поради погасяването му чрез плащане. Следователно не е налице
правен спор, който да обуслови и съществуването на правен интерес като абсолютна
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. За ищеца е отворена
възможността по реда на чл. 55 ЗЗД да търси връщане на даденото без основание, ако
отричаното от него притезание е удовлетворено в хода на висящия изпълнителен процес. В
този смисъл виж Определение № 639 от 06.04.2023 г. по ч. гр. д. № 497/2023 г. на III гр. о.
на ВКС, Определение № 364 от 17.05.2018 г. по гр. д. № 238/2018 г. на III гр. о. на ВКС,
Определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г. на I т. о. на ВКС.
Поради отпадане на правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка в хода
на настоящия процес, то исковата молба подлежи на връщане, респективно образуваното
производство следва да бъде прекратено.
По отговорността за разноски:
С право за присъждането на разноски разполага единствено ответникът. Последният
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и
3
правна сложност следа да се определи в минималния размер от 50 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ВРЪЩА Искова молба, вх. № 293000/19.10.2023 г., подадена от А. Н. Д., ЕГН
**********, срещу ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК и с предмет отричаното от ищеца
право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, а именно 1)
сумата в размер на 2008,63 лева - главница за потребена енергия за периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2015 г.; 2) сумата в размер на 173,24 лева - мораторна лихва за периода от
15.09.2015 г. до 15.07.2016 г., за които е издаден изпълнителен лист от 21.11.2016 г. по ч.гр.д.
№ 43127/2016 г. по описа на СРС, 47 състав, и въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20178580400329 по описа на Уляна Димоларова, рег. № 858.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 57537/23 г. по описа на Софийски районен
съд, 24 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, А. Н. Д., ЕГН **********, да
заплати на ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, сумата от 50 лева, представляваща сторените
съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението има характер на прекратително определение, поради което подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването пред Софийски градски
съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4