Решение по дело №460/2019 на Апелативен съд - Пловдив

_{Р Е Ш Е Н И Е}

^{№  213}

гр. Пловдив, 25. 11. 2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:        

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ                                 

                                         ВЕСЕЛИН ГАНЕВ    

при участието на секретаря Нина Стоянова и на прокурора Андрея Атанасов, като разгледа докладваното от съдия И. РАНЧЕВ ВНОХД № 460 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 61/18. 06. 2019 г. постановена по НОХД № 1514/2018 г., по описа на Пловдивския окръжен съд подс. Н.Н.Д. е бил признат за виновен в това, че през периода 15.06.2015 г. до 04.08.2017 г. в гр. *, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „*“ ООД, гр.*, с ЕИК * и УРН *, е представил неверни сведения пред Областна дирекция на Държавен фонд „*“ гр. *, чрез Общинска служба „*“ гр. *, в нарушение на задължението да се предоставят такива сведения, регламентирано в чл. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 чл. 2, ал. 1 ал. 2 и чл. 3, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания издадена от Министъра на *, на основание чл. 32, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители, като в Общо заявление за подпомагане за 2015 г. с УИН *от 15.06.2015 г. и в Общо заявление за подпомагане (редакция на парцели) за 2015 г. с УИН *от 23.06.2015 г., в приложенията към заявленията – таблици на използваните парцели за 2015 г. и карти на блок на земеделското стопанство, е посочил като обработваеми в тяхната цялост, без реално да са ползвани, стопанисвани и обработвани през стопанската 2015 година от заявителя - „*“ ООД гр. *, 159 бр. парцели в землището на с. *, общ. *, обл. *, с обща заявена площ 90,72 ха, за да получи чрез Държавен фонд „*“, Разплащателна агенция, средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, а именно от *по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за:

- климата и околната среда - зелени плащания (ЗДП) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по Мярка 13.2 „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“ (НР2), като в резултат на деянията на 04. 08. 2017 г. „*“ ООД гр. * е получило чрез Държавен фонд „*“, Разплащателна агенция, средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз в размер на общо 62 569.14 лв., а именно от *по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП) и Схема за пращане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени плащания (ЗДП) – в размер на общо 52 710.61 лв. и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по Мярка 13.2 „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“ (НР2) в размер общо на 9 858.53 лв., поради което и на основание чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК е ОСЪДЕН  от първоинстанционния съд на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението на така наложеното на подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

Подсъдимият Н.Д. е осъден да заплати на гражданския ищец - *, представляван за Република България от ДФ „*“ – сумата от 52 710.61лв. и на гражданския ищец - *от ДФ „*“ – сумата от 9 858.53 лв., или общо сумата от 62 569.14 лв., представляваща причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от 04.08.2017 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Н.Н.Д. е осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – *сумата от 1 132.76 лева, представляваща  направените разноски в хода на досъдебното производство, както и в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС разноските по делото в съдебната фаза размер на 109 лв., както и ДТ върху уважената част от гражданския иск в размер на 2 502.77 лева.

С въззивна жалба от защитата на подс. Д. се атакува присъдата на Окръжния съд в наказателната и в гражданската й част, тъй като я намира за неправилна, незаконосъобразна и постановена при липса на достатъчно безспорни и категорични доказателства за повдигнатото на подсъдимия обвинение. Иска се присъдата да се отмени, като се постанови нова присъда, с която подсъдимият Д. бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинението, както и отхвърлен предявения срещу него граждански иск от *, представляван за Република България от ДФ „*“ и от *от ДФ „*“.

Представителят на Апелативна прокуратура гр. Пловдив намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение.

Процесуалният представител на гражданския ищец *, чрез ДФ „*“ счита първоинстанционната присъда за законосъобразна и справедлива, като иска въззивната жалба на подсъдимия да не се уважава.

Подсъдимият Д. се явява лично и с адв. Д. като заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея съображения.

На първо място твърдят, че в съдебното производство не са могли да реализират правото си на защита във връзка с повдигнатото обвинение за инкриминирани 159 парцела със застъпена площ в размер на 90,72 ха от общо декларираните 263 парцела с площ от 248,60 ха, за които се твърди, че е декларирал като обработваеми за инкриминирания период. Формулировката на обвинението е възприета безкритично от Окръжния съд в присъдата и касае отделни части от едни и същи земеделски парцели, без ясни граници, за които се е установило едва впоследствие наличието на застъпвания с обработваните съседни парцели. Намират, че не може да се приема подобна конфигурация на обвинението, свързана с невярно деклариране на застъпени ъгли от съответния парцел, който все пак се обработва от управляваното от подсъдимия дружество. Това противоречи на разпоредбите в Закона за ползването на земеделските земи, в които изрично е указано каква част от обработваната земя съставлява парцел. Наредба № 5/2009 г. посочва, че се декларира парцел, за обработването на който бенефициентът има правно основание, т.е. е собственик или арендатор, наемател или по силата на нарочна заповед да му е предоставено ползването, т.е. дори и да няма сключен договор, това се установява по административен ред. При констатирани застъпвания, в чл. 37б, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители е посочено, че административният орган дава предимство на договора, който е вписан в службата по вписвания с най-ранна дата, т.е. не се интересува, дали съответното застъпено ъгълче се работи реално от лицето, което го декларира. Поради тази причина няма как един деклариран на съответното правно основание, като обработван изцяло парцел по повод на неговите застъпвания със съседни парцели да представлява отделен елемент от престъпния състав по чл. 248а от НК.

На второ място се твърди по същество, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин по повод на твърдението за липсата на обработване от страна на дружеството на подсъдимия на декларираните като обработваеми земеделски площи. Тези обстоятелства се установяват по надлежния ред с провеждането на административни проверки, но в конкретния случай подобни са били извършени след стопанската година, за която е подадена декларацията и няма как да удостоверят, дали съответния парцел е бил обработван от процесното дружество в предходен период. Затова и защита намира за недопустимо, установяването на тези обстоятелства, чрез показанията на свидетели, без да са налице обективни данни към съответния инкриминиран период на административните контролни органи.

Настоящият въззивен състав на ПАС, след като се запозна с изложените съображения в жалбата, както и с материалите по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, защото е подадена в законоустановения 15-дневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като разгледана по съществото си е напълно основателна.

На проведеното разпоредително съдебно заседание са направени възражения от защитата на подсъдимия за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с внесения в съда обвинителен акт по повод на формулираното обвинение, които са отхвърлени от Окръжния съд, като неоснователни.

По време на съдебното следствие на основание чл. 372, ал.3, вр. чл.371, т. 1 от НПК са прочетени показанията на една част от свидетелите от досъдебното производство, другата част от тях са били разпитани в съдебно заседание, изслушани са вещите лица, изготвили комплексната агротехническа и геодезична експертиза, приобщени са по реда на чл. 283 от НПК и множество писмени доказателства.

В настоящия случай въззивната инстанция намира, че от първостепенния съд е допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с анализа, в мотивите на постановената присъда на релевантните по чл. 102 от НПК обстоятелства, като фактическата обстановка е изяснена непълноценно и това е довело до едностранчива оценка на доказателствените материали.

Прието е за установено, че подс. Н.Д., като управител и основен съдружник в „*“ ООД – *е обработвал след 2007 г. собствени земеделски земи, както и чужди такива, взети под наем от ЗК „*“ и аренда в землището на с. *, * област, засети основно с овошки и рози, както и пшеница и царевица.

От 2011 г. дружеството на подсъдимия започнало да не изпълнява задълженията си към Земеделската кооперация. Затова на проведено общо събрание на кооперацията на 27.11.2011 г. било взето решение за прекратяване на договорните отношения с „*“ ООД и за предоставянето на земите за обработване на друг земеделски производител – св. П.К. – управител на „*“ ООД. Впоследствие била изпратена нотариална покана на дружество „*“ ООД и вписване на прекратяването на договорните отношения. А на 27.05.2012 г. бил сключен договор за аренда за обработване земите на Земеделската кооперация, както и договори за наем с отделни собственици на земеделски земи в същото землище. В този смисъл, след 2012 г. е прието априори, че за следващите стопански години, вкл. и за 2014 г. и 2015 г. земеделските площи на кооперацията и на отделните собственици на земи били обработвани само от „*“ ООД, което заплащало дължимата рента и наеми и т.н.

През 2015 г. „*“ ООД, регистрирано в ИСАК с УРН *, чрез управителя си – св. П.К., подало общо заявление за получаване на подпомагане на единица площ за обработваните от дружеството парцели в землището на с. *, в което бил описан начина на ползване на всеки един парцел и вида засята култура.

През 2015 г. „*“ ООД гр. *, регистрирано в ИСАК с УРН *, чрез управителя си – подс. Д., също е подало заявления за подпомагане /получаване на субсидии/ по схеми и кампании за единно плащане на площ /СЕПП/ за ползване и обработване на земеделска земя, въпреки че още от 2012 г. не обработвало голяма част от площите, за разлика от заявените и реално обработвани от „*“ ООДимоти. Подсъдимият използвал старите договори за наем и аренда, сключени с кооперацията и нейните членове, които вече били регистрирани в електронните масиви на Държавен фонд „*“ – Областна дирекция *, чрез Общинска служба „*“ – *. Но по заявените от Д. схеми и мерки, право на субсидия имал този, който реално обработва и с правно основание, земята, без значение дали е собственик, наемател или арендатор, като субсидии се предоставяли за единица обработваема площ.

През 2015 г. условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по схема за единно плащане на площ /СЕПП/, схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/ и схема за преразпределително плащане /СПП/ са регламентирани в чл.1, т.1, т.2 и т. 3 от Наредба № 5/27.02.2009 г. на Министъра на *, издадена на основание чл. 32, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители. И съгласно чл. 2, ал.1 и ал. 2 от Наредбата, земеделските стопани, които отговарят на изискванията на чл. 41, ал. 1 от ЗПЗП могат да кандидатстват, като подават заявление за подпомагане по посечения в приложенията образец. Според чл.3, ал.1, т.3, б. „в” от наредбата, в заявлението се посочват и данни за идентификация на земеделските парцели, за които се кандидатства за подпомагане, включително начина на ползване на парцела и отглежданата култура. Подробно е описан какъв е регламентираният начин за попълване и подаване на заявленията за подпомагане за областната дирекция от съответната общинска служба „*“ и т.н.

На 13.05.2015 г., подсъдимият Н.Д. посетил Общинска служба „*“ в гр. * и подал общо заявление за подпомагане на „*“ ООД, гр. *с вх. № 18017589/13.05.2015 г. Данните в системата ИСАК въвела св. Л.С. - К.. Д. представил таблица на използваните парцели от дружеството за предходната 2014 г., копие от личната си карта, удостоверение от „*“АД за разкрита разплащателна сметка и за актуално състояние.

На 15.06.2015 г., подсъдимият отново се явил в * гр. *, където подписал, подпечатал и подал от името на „*“ ООД гр. *, Общо заявление за подпомагане за 2015 г. с УИН * от 15.06.2015 г. по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2015 г. и приложената таблица на използваните парцели за 2015 г., в които посочил като обработваеми в тяхната цялост от заявителя „*“ ООД, площи по следните схеми и мерки:

- схема за единно плащане на площ (СЕПП) - 259 бр. парцели в землището на с. * на обща площ 246,26 ха;

- схема за преразпределително плащане (СПП);

- схема за преходна национална помощ на земеделска земя на хектар (ПНДП) - 126 бр. парцели на площ 190,23 ха;

- схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда — зелени директни плащания (ЗДП).

На 15.06.2015 г. служителят на * гр. * св. Е.Б., очертала имотите на наличните карти на блок на земеделското стопанство, както ги посочил Д., след което принтирала картите, таблицата и заявлението за подпомагане, които подсъдимият подписал и подпечатал с печата на дружеството на 15.06.2015 г. в * гр. *. В разпечатаните карти Д. декларирал, че потвърждава заявлението за участие по схемите и мерките на директни плащания на площ.

След извършени автоматични проверки на въведените данни, от служителя в * - *, било констатирано, че има допусната грешка, като заявителят „*“ ООД не е декларирал всички площи, за които е налице правно основание за ползване и всички мерки за подпомагане, според данните в системата за предходната година. Д. бил уведомен за установените непълноти и на 23.06.2015 г. депозирал, подписано и подпечатано второ Общо заявление за подпомагане /редакция на парцели/ за 2015 г. с УИН *от 23.06.2015 г., с приложена таблица на използваните парцели за 2015 г., в които посочил като обработваеми в цялост от заявителя „*“ ООД, площи по следните схеми и мерки:

1. Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ - 263 бр. парцели на площ: 248,60 ха.

1.0. Схема за преразпределително плащане /СПП/.

1.1.   Схема за преходна национална помощ на земеделска земя на хектар /ПНДП/ - 126 бр. парцели на площ: 192,57 ха.

1.2.   Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/.

2. Мярка 13.2 „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“ /НР2/ - 262 бр. парцели на площ: 246,63ха.

На 23.06.2015 г. св. Б.Н.от * - * – очертала имотите на наличните карти на *, както ги посочил подсъдимият, след което принтирала картите, таблицата и заявлението за подпомагане, съдържащо горепосочените парцели, които Д. подписал и подпечатал с печата на дружеството. В разпечатаните карти подсъдимият декларирал, че потвърждава заявлението за участие по схемите и мерките на директни плащания на площ.

В депозираните Общо заявление за подпомагане за 2015 г. с УИН * от 15.06.2015 г. и Общо заявление за подпомагане (редакция на парцели) за 2015 г. с УИН *от 23.06.2015 г. и в приложенията към заявленията – таблици на използваните парцели за 2015 г. и карти на *, подсъдимият посочил като обработваеми в тяхната цялост общо 159 бр. парцели в землището на с. *, общ. *, обл. *, с обща заявена площ 90,72 ха, които реално не били ползвани, стопанисвани и обработвани през стопанската 2015 г. от „*“ ООД гр. *, които са описани подробно със съответния номер на * от ИСАК със заявена площ, култура и констатирано застъпване на двойно заявени площи с друг парцел с номер на * по ИСАК в размер на тези части.

Впоследствие, заявленията и приложената документация били изпратени в ОД „*“ гр. *за по-нататъшна обработка. След извършване на автоматизирани проверки в ИСАК, по подадените заявления за подпомагане от „*“ ООД гр. *, за кампания 2015 г., били установени площи, заявени от повече от един кандидат в размер общо на 90,72 ха. Застъпването било със заявени от „*“ ООД- 89,50 ха, от свидетеля Т.Н. - 0,90 ха и от свидетелката В.Н.П.- 0,32 ха. Бенефециентите били уведомени за получилите се застъпвания, при което подс. Н.Д., св. П.К., св. Т.Н. и св. В.П. се явили в ОД на ДФ „*“ и потвърдили, че реално ползват заявените за подпомагане парцели, като представили документи, доказващи правното основание за ползване. Подсъдимият се позовал на старите договори за наем и аренда с кооперацията и със собствениците на имоти, които били вписани, макар реално да не изпълнявал тези договори и да не обработвал декларираните парцели, считано от 2012 г. Свидетелят К.от своя страна, депозирал новите договори за наем на имоти, сключени от името на „*“ ООД, които не били вписани, но реално обработвани от дружеството.

В ДФ „*“ обаче приели, че договорите на „*“ ООД са с по-голяма тежест, тъй като били вписани, за разлика от тези на „*“ ООД, като следвали указания, дадени от *. Поради това за „*“ ООД застъпването било изчистено, а след това субсидиите за тези застъпени площи за 2015 г. били изплатени на дружеството на 04.08.2017 г. по банков път, на посочената от дружеството банкова сметка, *** „*“, Разплащателна агенция, средства от фондове принадлежащи на Европейския съюз в размер на общо 62 569,14 лв., а именно от *по СЕПП, СПП и зелени плащания(ЗДП) – в размер на общо 52 710,61 лв. и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по Мярка 13.2 „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“ /НР2/ в размер на 9 858,53 лв. /75 % от общата сума по тази мярка в размер на 13 144, 71 лв./.

Средствата по СЕПП, СПП и ЗДП за кампания 2015 г. се предоставяли изцяло на 100 % от *.

Средствата по Мярка 13.2 „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“ (НР2) за кампания 2015 г. се осигурявали на 75 % от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а останалите 25 % - от Националния бюджет на Република България.

При гореизложената фактическа обстановка, съдът е приел, че в подадените заявления за подпомагане подсъдимият Н.Д. декларирал невярно, че през стопанската 2015 година „*“ ООД гр. * обработва посочените земеделски имоти – 159 бр. парцела по *, като по този начин предоставил възможност на „*“ ООД гр. * да получи чрез ДФ „*“, Разплащателна агенция, средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз: от *по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/ и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени плащания /ЗДП/ и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по Мярка 13.2 „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“ /НР2/.

С това били нанесени щети за фондове принадлежащи на Европейския съюз общо в размер на 62 569,14 лв., а именно:

- за Европейския фонд за гарантираме на земеделието общо в размер на 52 710,61лв.;

- за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в размер на 9 858,53 лв.

Прилагащ орган на посочените фондове, принадлежащи на Европейския съюз за Република България е Държавен фонд „*“.

Споменава се накратко, че съдебната сага е продължила през следващите няколко години, като подс. Д. е предявил и искове по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД срещу отделни собственици на поземлени имоти за заплащане на неустойка, поради неизпълнение на договорите за аренда, сключени с „*“ ООД и невъзможност да ги обработва, тъй като били предоставени за ползване на „*“ ООДпрез стопанските 2014/2015 г.; 2015/2016 г., които в крайна сметка не приключили в негова полза. Отделно се маркира за наличието на заведени от подс. Д. и други граждански дела от името на „*“ ООД срещу „*“ ООДи ЗК „*“, за това, че не може да ползва отдадените под аренда земи със съответните неустойки.

В края на 2015 г. св. П.К. подал молба до ДФ „*“ за извършване на проверка по повод на подадените в Областната дирекция * уведомления от 240 жители на с. *, в които се сочело, че още през 2012 г. и 2013 г. са прекратили договорните си взаимоотношения с „*“ ООД и Н.Д., като имотите им не се ползват от тях, а от „*“ ООД.

По този повод през месеците април – май 2016 г. била извършена проверка на място от експерти на Областната дирекция * на ДФ „*“, като били изискани документи от Н.Д., касаещи дейността му като земеделски производител, но такива не били предоставени. Отделно били извършени беседи със свидетеля П.К., с работници в „*“ ООДи с жители на с. *, от които се установило, че реално „*“ ООДобработва двойно заявените площи в землището на с. *, поради което от ДФ „*“ сигнализирали прокуратурата за резултатите от проверката и  било образувано досъдебно производство.

Обсъдено е подробно, че ползването на процесните земеделски парцели от дружеството „*“ ООДсе установява от преобладаващата група свидетели – Я.Ч.; П.Ч.; В.Т.; Ч.Д.; П.П.; Н.С.; В.Л.; Е.Г.; С.Б.; И.Т.; Т.К.; С.Ч.; П.К.; Я.К.; Т.Н. и В.П.. Последните са сигурни, че след 2012 г., респ. и за стопанската 2015 г. земеделските земи са били обработвани само от представляваното от св. П.К. „*“ ООД. За приемането на достоверността на техните показания, съдът е взел предвид представените на досъдебното производство писмени доказателствени материали от дружеството, както и обстоятелството, че тези лица са имали лични впечатления от фактическото неизпълнение на договорите за наем/аренда от подсъдимия. В мотивите се прави уговорката, че техните преки впечатления основно се градят от неплащането на рента от подсъдимия и управляваното от него дружество „*“ ООД, което е индиция за липса на ползване, стопанисване и обработване. И поради неплащането на наемите и рентата, тази група от свидетели решили да предоставят земите си за ползване, стопанисване и обработване на св. П.К. и управляваното от него „*“ ООДмного преди стопанската 2015 г.

Не са кредитирани декларативно показанията на останалата по-малобройна група от свидетели - М.Д.; Д.Д.; К.М.; Е.Й. и З.С., които твърдят, че по-голямата част от инкриминираните парцели са били обработвани от подс. Д., поради техните роднински и служебни взаимоотношения с подсъдимия, без да се съобразят с неговите обяснения и представената в обратната насока писмена документация на дружество „*“ ООД.

Другата група от свидетели са длъжностни лица от ОБС – „*“ – * /ОСЗ - *, ОСЗ - */, РТИ при ОД на ДФ „*“, които удостоверяват в показанията си обективно установените от приложената по делото обилна документация факти във връзка с подаването на процесните заявления от подс. Д. за подпомагане, очертаването на парцелите на * в * - *, тяхното редактиране, проверки за наличността на изискуемите документи и редовността им и др. – Е.Б.; Б.Н.; Г.Г.; К.К.; Е.Ч.; С.Х.; М.Д.; И.П. и А.Ч..

Подробно е цитирана заключителната част от изготвената на досъдебното производство комплексна агротехническа и геодезична експертиза с вещи лица М.В. и В.К., които въз основа на материалите по делото и допълнително изисканата информация от ДФ „*“ са установили, какви са били през кампания 2015 г. общо декларираните от бенефициента „*“ ООД земеделски площи – 263 бр. парцели с площ от 248,60 ха в землището на с. * с ЕКАТТП 66926, общ. *, обл. *, каква част от тях съставляват застъпени и недопустими площи, култури и др.

Маркира се при отговора на четвъртия въпрос, че по повод на постъпилия сигнал за нередности въз основа на Заповед № 308363/18.04.2016 г. на ТИ Разплащателна агенция, чрез РТИ *експертите – свидетелите В.К. и Е.Ч. са извършили проверка на място през периода април – май 2016 г., но само на площите с трайни насаждения, чиито резултати обаче не могат да бъдат съотнесени към състоянието на заявлението на подсъдимия Д. за кампания 2015 г.

Въз основа на отговора по петия въпрос е достигнато до извода, че от общо декларираните парцели за кампания 2015 г. от Регистъра на разрешението, застъпвания по * за „*“ ООД, видно от констатациите в Таблица № 5 в 195 бр. парцели, застъпената площ е 90,72 ха, като основно се получава с „*“ ООД- 89,50 ха, Т.Н. – 0,900 ха и В.П. – 0,32 ха.

Прави впечатление и друго важно обстоятелство, което е убягнало от вниманието на Окръжния съд, а именно това, че при запознаване с данните в Таблица № 5, макар и застъпването по * /номер на „*“ ООД с УРН * /графа 2/ да е визирано за общо 195 парцела, самите те реално са много по-малко на брой, защото се повтарят техните номера, видимо с просто око на редове 8  и 9 – парцел 55926-60-22; редове 11 и 20 – парцел 55926-60-24; редове 12, 13, 14, 23 и 24 – парцел 55926-60-25; редове 15, 16, 18, 19 и 25 – парцел 55926-60-26; редове 21 и 23 – парцел 55926-60-23 и множество други, т.е. инкриминираните застъпвания макар и да са общо 195, реално касаят много по-малък брой от декларираните, като обработваеми от подсъдимия Д. парцели, залегнали и в повдигнатото му обвинение. Не се упоменава от съда и изричната забележка на вещите лица при анализа в обстоятелствената част от заключението по въпроса за констатираните застъпвания, че „експертизата не би се ангажирала със становище кой от бенефициентите действително е обработвал заявените площи по схеми/мерки на кампания 2015 г.“ /Вж. т. 23, л.155 от ДП/.

А изясняването на този въпрос е от ключово значение не само за обективната, но и за субективната съставомерност на вменената спрямо подсъдимия Д. дейност, тъй като съгласно изричните и действащи към този момент разпоредби на чл. 33а, ал. 1 – 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ред. ДВ., бр. 12/2015 г./ в създадената система за идентификация е посочено, че данните за земеделските парцели се отнасят до физическите блокове и специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“, които се обновяват ежегодно от 01. 05. до 09. 06. на съответната година и се обявяват, с цел да се отрази реалното ползване на площите. По този повод и подс. Д. е бил повикан от съответния служител в * - * на 23.06.2015 г., за да актуализира в пълнота подадените в първоначалното заявление данни за земеделските парцели и би следвало към този момент, при окончателно оформени претенции за подпомагане да се обоснове, дали е бил наясно с тези застъпвания, въпреки което да е подал съответната недостоверна по своето цялостно съдържание документация.

Това е така, защото умишленото и със специална цел предоставяне на неверни сведения от заявителя би било съставомерно по чл. 248а от НК, когато тези данни се отнасят до това, дали е ползвател на земите, както и за тяхното обработване. Усложнения в практиката създава и самата нормативна уредба, тъй като при констатирано застъпване на парцели, не изисква от администрацията на ОСЗ да проверява кое от подадените конкуриращи се заявления е достоверно, за да се елиминира погрешното такова. Въведена е презумпцията, че ако единият от бенефициентите се откаже от удостоверяването, другият кандидат за субсидията се явява правоимащ. Отделно се градират по тежест предоставените за удостоверяването на тези обстоятелства договори и т.н. Но това не винаги отговаря на действителността, което е изисквало от съда да изясни в конкретния случай по категоричен начин въпроса затова, дали подсъдимият Д. реално е бил ползвател по смисъла на чл. 2а от Наредбата на заявените за подпомагане процесни парцели, а впоследствие и да е наясно с получаващите се застъпвания с неговия конкурент – св. К.[1].

В тази връзка очевидно в мотивите към присъдата са подценени и другите гласни и писмени доказателства за хронологията на инкриминираните събития, касаещи установяването на легитимния ползвател на посочените в обвинителния акт земеделски парцели, респ. конкретизацията на застъпените им части, протекли във всички възможни области на правораздаване, при твърде променлив успех за двете страни, непосредствено преди началото и по време на вменения срещу подсъдимия инкриминиран период, съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 2а, ал. 1 - 3 от Наредбата /ДВ, бр. 31/2015 г./.

Безспорно, наличието на правно основание за ползване на земеделската земя не е достатъчно само по себе си, за да бъде отпусната субсидия[2], като е необходимо същевременно парцелите действително да се обработват и поддържат в добро състояние, като допълнителна предпоставка. И когато се касае за установено по безспорен начин застъпване на цялостни парцели, за които спрямо едното дружество /респ. земеделски стопанин/ се твърди, че неправомерно е декларирало, за да получи съответната субсидия за подпомагане вместо действителното друго такова, наличието на обективния елемент за съставомерността е лесно установим.

Но при така констатираните от въззивната инстанция многобройни дублирания в посочените идентични по номера, обработвани от дружеството на подс. Д. парцели със съответните няколкократни и едновременни застъпвания в отделните им части, на които се позовава в крайна сметка повдигнатото обвинение, трудно би могло да се приеме за безспорно установено, че не е налице владеене или държане на земеделските площи от техния ползвател спрямо съответния сегмент/и от този парцел към момента на подаване на заявленията[3].

Така например, поради споровете между представляваните от подсъдимия Д. и свидетеля К.дружества за стопанисването на парцелите в землището на с. *, общ. * и за да не се получат впоследствие застъпвания е налице Заповед № 904/1.10.2014 г. на директора на * – *за земеразделяне на ползваните масиви през стопанската 2014/2015 г. По този повод подс. Д. е отправил уведомление и нотариална покана спрямо св. К.за изпълнението на тази заповед, връчена на последния по съответния ред на 26.11.2014 г., както и констативен протокол за неосъществена по същия повод среща между двамата управители на 28.11.2014 г., поради неявяването на втория от тях. Заповедта е била обжалвана безуспешно от св. К.пред ПРС и Административен съд – Пловдив, видно от произнесените съдебни актове от 16.03.2015 г. и 11.05.2015 г., т.е. към момента на подаване на заявленията е била в сила. След издаването на заповедта през м. ноември 2014 г. от подс. Д. са били подадени жалби до прокуратурата и полицията за извършени самоуправствени действия от св. К.във връзка с противоправното използване на оспорваните земеделски имоти.

Междувременно подс. Д. е атакувал и решението за прекратяването на договора със ЗК - *пред Пловдивския окръжен съд, който го е счел за правоимащ, с постановеното решение от 14.04.2015 г., влязло в законна сила на 11.06.2015 г., непосредствено преди подаване на инкриминираните заявления. В тази връзка значението на това съдебно решение е сериозно подценено от Окръжния съд, който е счел, че тъй като още преди това подс. Д. не е стопанисвал земеделските земи - предмет на спора /установено не въз основа на своевременна проверка от оторизираните за целта органи, а от показанията на първоначалната група свидетели, чиито „преки впечатления се градят най-вече от неплащането на рента от подсъдимия и дружеството му, което е индиция за липса на ползване…“/, същият с подадените заявления от 15.06.2015 г. и 23.06.2015 г. за подпомагане е посочил имоти, за които е съзнавал, че разполага само с претендирано въз основа на формални договори право да ги ползва, стопанисва и обработва, тъй като то му е било фактически отнето[4].

Но по този повод след подаването на инкриминираните заявления подс. Д. на 30.06.2015 г. и на 06.07.2015 г. е сключил договори за охрана на стопанисваните, според него, земеделски масиви. По това време сигналите на подс. Д. от края на 2014 г. за противоправните действия на св. К.са финиширали с постановления на РП – *за отказ за образуване на досъдебно производство на 09.06.2015 г. и на 08.07.2015 г., като е преценено, че се касае за граждански взаимоотношения. Тогава подс. Д. се е обърнал за съдействие до *- *в и * – * във връзка с неизпълнението на заповедта за разпределение на ползваните земеделски парцели в землището на с. *, общ. * от страна на „*“ ООД, макар и без особен резултат. Последвали са поредни нотариални покани от страна на подс. Д. спрямо „*“ ООДза изпълнение на заповедта за земеразделяне и констативни протоколи за неявяването на техен представител на планираните срещи. Поради разразилите се отново спорове е издадена една твърде интересна по насочеността си Заповед № 235/03.09.2015 г. за изземване поземлени имоти в землището на с. *, общ. *, сред които са налице и процесни такива, които се ползват неправомерно от св. П.К. и се въвежда във владение представляваното от подсъдимия „*“ ООД и т.н.

В този смисъл, очевидно е било допуснато съществено нарушение от Окръжния съд при извършения непълноценен и едностранчив анализ на събраните гласни и писмени доказателствата във връзка с установяването по категоричен начин на обстоятелствата - кой се е явявал към датите на подаване на инкриминираните две заявления на 15.06.2015 г. и на 23.06.2015 г. легитимният ползвател на процесните земеделски парцели със застъпените в тях части и имал ли е правото да кандидатства за подпомагането при тяхното обработване.

Другият важен момент касае обосноваността и противоречивостта на самата правна конструкция на повдигнатото обвинение, тъй като в обстоятелствената част на обвинителният акт е посочено, че подс. Д. с подадените заявления е кандидатствал за отпускането на субсидия за общо 263 бр. парцели с обща площ 248,60 ха, които са редуцирани в диспозитива на обвинението до посочените като обработваеми в цялост, без да са реално ползвани, стопанисвани и обработвани 195 бр. парцели с общо заявена площ от 90,72 ха.

Това е в противоречие с реално установимия, поради дублиранията различен брой на земеделските парцели и отразената по пунктовете на диспозитивната част от № 1 до № 195 тяхна заявена площ, като всъщност касае инкриминирането на посочената в комплексната експертиза площ на декларирано застъпване в КИ от 90,72 ха, което води до неяснота и объркване в поднесената фактология на повдигнатото същинско обвинение, за което подс. Д. с присъдата е признат и за виновен.

Същевременно по повод на декларираните в заявленията 263 бр. земеделски парцели с обща площ 248,60 ха е отпусната обща субсидия от 62 569,14 лева, която обаче според обвинението се счита за неправомерна спрямо инкриминираните застъпвания от 90,72 ха в посочените неправилно като общ брой и площ 195 парцела. Затова и би следвало да се уточни, с оглед на тази констатация, какво би се явило реалното съотношение между неправомерно отпуснатата обща субсидия на така декларираните земеделски парцели спрямо застъпените им части, тъй като само последните са инкриминирани. Решаването на този въпрос касае не само изясняването на квалифициращия състав на повдигнатото обвинение по чл. 248а, ал. 5 от НК, но и основателността на предявения и допуснат до съвместно разглеждане граждански иск, който трябва да е съобразен с неговия обхват спрямо твърдението за получени неправомерно средства от еврофондовете.

Отделно от това, съдът не е съобразил в мотивите към присъдата си, по отношение наличието на продължавано престъпление през цялостния период от 15.06.2015 г. до 04.08.2017 г. спрямо отделните прояви на подс. Д. на датите – 15.06.2015 г., 23.06.2015 г. и 04.08.2015 г.[5], че инкриминираните събития протичат към момента на подаването на заявленията за подпомагане, като отпускането на субсидиите е вследствие на тях и макар да съставляват квалифициращо обстоятелство, не са елемент от обективната страна на престъплението за предхождащото деяние. Това е така, защото деянието се счита за довършено с подаването на неверните данни, след който момент процедурата вече е извън обсега на поведението на дееца[6].

Обстоятелството, че едва впоследствие в резултат на извършените проверки през следващата 2016 година  се е констатирало по категоричен начин, че са налице застъпвания в заявените като стопанисвани парцели от двете дружества, за които подсъдимият Д., като представител на „*“ ООД е подал преди това неправомерно заявления за подпомагане, би следвало да се съобрази и при обсъждането на субективната страна на извършените инкриминирани деяния през лятото на предходната 2015 г.

Необясним остава и въпросът, защо след като са били установени тези сериозни нередности и още през 2016 г. е подаден от ДФ „*“ сигнал до прокуратурата, довел до образуване на досъдебното производство по делото, намиращите се в неговата структура звена през 2017 г. са отпуснали инкриминираната субсидия на представляваното от подсъдимия дружество, което се явява квалифициращо за повдигнатото обвинение и основание за гражданската им претенция!?

Въз основа на гореизложеното и като съобрази съдебната практика при близки по съдържанието им казуси, настоящият въззивен състав не възприема за допустима подобна неяснота в мотивирането и очертаването на вменената спрямо подсъдимия Н.Д. инкриминирана дейност, което ограничава и нарушава правото му на защита да научи за какво, конкретно негово участие в престъплението по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК е обвинен и признат за виновен. А до колко допуснатото от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение при мотивирането на произнесената присъда е предопределено в известна степен и от внесения в съда обвинителен акт, представлява въпрос, по който би следвало да се произнесе отново друг съдебен състав при провеждането на разпоредително съдебно заседание.

В този ред на мисли, очевидно допуснатото съществено по характера си процесуално нарушение не дава никаква възможност на Апелативния съд като втора, първа инстанция да обезпечи успешно коригиране на постановената присъда при формулираната в мотивите неясна воля на основния съдебен състав.

Водим от горното и на основание чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.2 от НПК, Апелативният съд

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Присъда № 61/18. 06. 2019 г., постановена по НОХД № 1514/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав в стадия на разпоредителното съдебно заседание.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                 ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                         

                                      2.