№ 166
гр. Бургас, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично при закрити врати заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело №
20222100900034 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод молбата на „Стиви трейд“
ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Славейков“,
бл. 60, вх. 2, ет. 7, ап. 19, представлявано от Димитър Стоянов Василев за обявяване на
неплатежоспособността му, определяне на нейната начална дата, откриване на производство
по несъстоятелност по отношение на молителя и обявяването му в несъстоятелност, като
бъде прекратена дейността му. В подкрепа на отправеното искане представя и ангажира
доказателства.
Молбата е с правно основание в чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Бургаският окръжен съд, като обсъди твърденията на молителя по делото и събраните
до настоящия момент доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
В молбата, по повод на която е образувано настоящото производство търговското
дружество - молител твърди, че с ревизионен акт от 29.08.2017 година му били определени
публични задължения в размер на 108935.95 лева, от които главница в размер на 57017.70
лева и лихви в размер на 51819.25 лева, задължения за здравно осигуряване в размер на
208.60 лева /главница и лихви общо/ и задължения по ЗДДС в размер на 479.08 лева или
общо публични задължения в размер на 109623.63 лева. Дружеството не притежавало
активи и вземания, с които да погаси посочените задължения. Към настоящия момент
същото не извършвало дейност и нямало приходи, с които да покрива текущите си
задължения, както и описаните по-горе. Налице били предпоставките на чл. 608, ал. 1 от
Търговския закон, тъй като молителят не бил в състояние да изпълни свое изискуемо
публичноправно задължение към държавата. Затрудненията му нямали временен характер.
Дружеството не разполагало с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му.
Твърди, че са налице предпоставките на чл. 630, ал. 2 от Търговския закон и отправя искане
1
по делото да бъде постановено решение именно по този текст на закона.
Молбата е депозирана от длъжника чрез законния му представител - неговия управител,
поради което съдът намира, че същата изхожда от лице, което е активно легитимирано,
съобразно приложимата разпоредба от Търговския закон да поиска откриване на
производство по несъстоятелност. От справка във водения от Агенция по вписванията
общодостъпен електронен търговски регистър по партидата на дружеството-молител е
видно, че същото е било вписано в същия с вписване под № 20111026180657 от 26.10.2011
година, с капитал в размер на 2 лева, като дружество с ограничена отговорност, без срок,
със съдружници Живко Иванов Дандаринов и Димитър Стоянов Василев. На 23.11.2012
година Живко Иванов Дандаринов е заличен като съдружник и управител на дружеството.
Като съдружник е приет Стоянчо Димитров Василев. Представителството се е
осъществявало първоначално от Димитър Василев, а след вписана промяна от него и Живко
Дандаринов. След освобождаването на последния като управител е вписан и Стоянчо
Василев, а съгласно последната вписана промяна на това подлежащо на вписване
обстоятелство последния е заличен като такъв, като представителството се осъществява,
както бе посочено по-горе, само от Димитър Стоянов Василев. След този момент и
понастоящем други промени в подлежащите на вписване за него обстоятелства не са
вписвани по партидата му.
По делото е допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по
която в депозираното и прието заключение е посочило, че общия размер на дължимите от
молителя неиздължени плащания с настъпил падеж са в размер на 109623.63 лева и са към
Национална агенция по приходите. Най-ранната дата на настъпил падеж на неплатено
задължение от страна на същия е 15.02.2012 година. В баланса на молителя към 31.12.2021
година няма отразени дълготрайни и краткотрайни активи, има само парични средства в
брой в размер на 23 хиляди лева. Във връзка с тези средства в съдебно заседание експертът е
направил пояснение, че същите не отговарят на наличността на каса на дружеството, тъй
като са изхарчени в предишни периоди и не са отразени счетоводно, т. е. дружеството не
притежава вземане, с което да покрие разходите по самата несъстоятелност. За 2020 година
финансовият резултат на дружеството е загуба в размер на -54 хиляди; натрупана загуба е
същия и за следващата 2021 година /-61 хиляди/ и към 09.02.2022 година /-61 хиляди/. При
този финансов резултат и липсата на данни дружеството да е извършвало дейност, е
невъзможно да се изплащат натрупани задължения. Коефициентът на обща ликвидност,
който показва способността на търговеца да осигури парични средства за удовлетворяване
на краткосрочните си задължения към кредитори е 0.00. Също 0.00 са коефициентите на
финансова автономност и на задлъжнялост, които представляват количествени
характеристики на степента на финансова независимост на предприятието от кредиторите,
като в случая те сочат на пълна финансова зависимост на дружеството от кредиторите.
Дружеството-молител изцяло е спряло активната си търговска дейност, не е действащо и е
изцяло декапитализирано по смисъла на Закона за счетоводството.
Съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от приложимия Търговски закон,
2
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването и, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане
или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, т. е. при наличието
на тези предвидени в цитираната правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в
състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай молителят сочи, че има парични
публичноправни задължения към държавата, които поради липса на парични средства и
други краткотрайни активи не е в състояние да изпълни. Така наведеното твърдение съдът
намира за доказано от представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства.
В настоящото производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че същият има
публичноправни задължения, които са с настъпил падеж и не са платени от него в размер
общо на 109623.63 лева.
Съдът намира, че в конкретния случай се установява спиране на плащанията. Това
предполага изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност и това е една
оборима презумпция, установена в полза на кредитора - последният трябва да докаже факта
на последните плащания, а не неплатежоспособността, тъй като тя се презумира от спиране
на плащанията. Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, при което той
е в обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе категории
задължения и тя не може да се идентифицира с липса на имущество. Възможно е длъжникът
да има имущество, при което активите му да са повече от пасивите и въпреки това той да е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност, защото няма пари, с които да погасява
паричния си дълг. Именно това състояние на неплатежоспособност намира проявление в
спирането на плащанията. Последното е факт, който винаги е следствие от самата
неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията следва да се разглежда и
обсъжда от съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин,
че търговското дружество е спряло плащанията към своя кредитор.
От справка в търговския регистър се установява, че дружеството редовно е публикувало
финансовите си отчети до 2020 година включително, за която година е последният обявен
отчет. За 2017 година и 2019 година е подало декларация, че не е упражнявало стопанска
дейност. Към 31.12.2016 година задълженията на дружеството са надвишали краткотрайните
активи на дружеството. Тази тенденция се запазва през следващите години до 2020 година,
като размера на задълженията се увеличава, а този на краткотрайните активи намалява; през
двете посочени по-горе години дружеството не е осъществявало дейност. Към 31.12.2021
година, видно от съставения счетоводен баланс и съобразяване на изявленията на вещото
лице в съдебно заседание, активите на молителя са с нулеви стойности, при задължения за
същата и предходната година в размер на 84 хиляди лева. Според заявеното в молбата,
3
понастоящем дружеството също не осъществява дейност. При отчитане на така казаното
съдът намира, че спирането на плащанията се дължи на трайна невъзможност за изпълнение
на паричните задължения на молителя, предвид което са налице условията за приложението
на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от Търговския закон по горните доводи.
Както бе посочено по-горе, неплатежоспособността не е просто фактическо състояние,
чисто икономическа категория, а се касае за определено състояние на длъжника-търговец.
Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва да
са налице общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и състояние на
неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка, публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или такова по
частно държавно вземане или такова за трудови възнаграждения. Освен това, не е
необходимо нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на
определени правни действия. В конкретния случай, при съобразяване на всички приложени
към молбата и събрани по делото доказателства се налага извода, че към датата на съставяне
на ревизионен акт № Р-02000216003830-091-001 – 29.08.2017 година, на който именно се
позовава и самия молител са били налице множество негови изискуеми публичноправни
вземания за период от 2012 година до 2016 година, както и че дружеството не е било в
състояние да реализира достатъчно приходи и генерира доходи или иначе казано налице е
била при него недостатъчност на имуществото му за покриване на задълженията му. Към
този момент той е имал изискуеми и неплатени задължения към държавата, което именно
мотивира съда да приеме датата 31.12.2016 година за началната дата на
неплатежоспособността - моментът, към който дружеството не е могло да изпълнява
паричните си задължения, още повече, че на следващата 2017 година същото изобщо не е
осъществявало търговска дейност. Съдът намира, че именно обсъдените по-горе
доказателства и в частност липсата на извършени плащания по изискуеми краткосрочни
задължения дават обективна представа за действителния момент, в който същите са били
спрени.
По горните доводи, както и след преценка на всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че състоянието на неплатежоспособност
на молителя е възникнало към посочения по-горе момент, поради което и именно датата
31.12.2016 година следва да бъде обявена за начална дата на неплатежоспособността.
С оглед на така изложеното по-горе, по силата на презумпцията по чл. 608 от
Търговския закон следва извода, че дружеството с ограничена отговорност е в състояние на
неплатежоспособност. При анализа на така посоченото следва единственият извод, че
финансовото състояние на длъжника е лошо или, с други думи, търговецът не е в състояние
да изпълни изискуеми и установени по основание във фазата по разглеждане на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност публичноправни задължения, свързани с
търговската му дейност. В този смисъл съдът намира, че са налице предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на молителя.
При съобразяване на събраните по делото доказателства, съдът намира, че следва да
постанови решение по чл. 632, ал. 1 от Търговския закон, с което да обяви
неплатежоспособността, да определи началната и дата, да открие производство по
несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други
обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на предприятието, да обяви
длъжника в несъстоятелност и да спре производството. Необходимо е да се отбележи и това,
че съгласно разпоредбата на чл. 607а от Търговския закон, производство по несъстоятелност
може да бъде открито при неплатежоспособност и при свръхзадълженост на търговеца. Това
са основанията, които могат да бъдат релевирани в молбата по чл. 625 от Търговския закон
и с които, с оглед диспозитивното начало на процеса, съдът по несъстоятелността е
обвързан. По делото, с оглед възприетата в молбата формулировка, следва да се приеме, че
молителят поддържа наличието на неплатежоспособност като самостоятелно основание за
откриване спрямо него на производство по несъстоятелност, поради което съдът е разгледал
4
именно него. По горните доводи и съображения, съдът намира, че към определената и
посочена по-горе начална дата 31.12.2016 година той е бил неплатежоспособен, което
именно го мотивира да открие производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност като единствено заявено основание. Наред с това е необходимо да се
посочи и това, че изборът на реда, по който следва да бъде открито производството по
несъстоятелност - с последиците по чл. 630 или по чл. 632 от Търговския закон - е
предоставен на преценката на съда по несъстоятелността и е обусловен от конкретните
обстоятелства на случая, като не е свързан с посоченото от молителя основание /така и в
решение №174 от 05.12.2011 година по търговско дело №567/2011 година по описа на ВКС
на РБ, ІІ т.о/. На последно, не по важност, място следва да се посочи, че съдът е преценявал
наличието на законовите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност в
редакцията на приложимите правни норми в сега действащата тяхна редакция /така и в
решение №216 от 19.04.2017 година по търг. дело №448/2016 година, ІІ т.о./.
Както е посочено по-горе, дружеството не разполага с никакви бързоликвидни
краткотрайни активи - парични средства, материали или продукция. Налице е в случая липса
на парични средства, поради което и не биха могли да се покрият разноските по
производството по несъстоятелност. Освен това, за извършване на всички последващи
действия по издирване на евентуалното имущество на молителя, възнаграждението на
синдика и всички останали разходи също се изискват налични парични средства, които да ги
покрият. В тази връзка съдът намира, че сума в размер на 7000 лева е необходима за
покриване на първоначалните разноски. Към настоящия момент такива средства при
дружеството липсват, а не са привнесени от молителя, респективно от единствения негов
кредитор Национална агенция за приходите. Същият безспорно е уведомен за настоящото
производство както с издаването от негова страна на уведомлението по чл. 78 от ДОПК,
така и с обявяването на молбата, по повод на която е образувано настоящото производство в
търговския регистър по партидата на търговеца преди започване извършването на
съответните процесуални действия по делото. Поради горното обстоятелство и в
съответствие с разпоредбата на чл. 632, ал. 1 от Търговския закон дружеството - молител
следва да бъде обявено за неплатежоспособно, като освен това, то следва да бъде обявено и
направо в несъстоятелност и производството по делото да бъде спряно. Същото следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд и дължимата в размер на 250
лева държавна такса, тъй като към момента на депозиране на молбата то не е дължало
такава, съобразно чл. 620, ал. 1 от Търговския закон.
В съответствие с чл. 624, ал. 1 от Търговския закон препис от настоящото решение
следва да бъде изпратено за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 във връзка с чл. 607а от Търговския
закон, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Стиви трейд“ ООД, ЕИК *********, със
седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Славейков“, бл. 60, вх. 2, ет. 7, ап. 19,
представлявано от Димитър Стоянов Василев.
ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2016 година за нейна начална дата.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Стиви трейд“ ООД,
ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Славейков“, бл. 60,
вх. 2, ет. 7, ап. 19, представлявано от Димитър Стоянов Василев.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху движимите вещи и
вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите имоти на „Стиви трейд“
ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управлениеж. к. „Славейков“,
бл. 60, вх. 2, ет. 7, ап. 19, представлявано от Димитър Стоянов Василев.
5
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Стиви трейд“ ООД,
ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Славейков“, бл. 60,
вх. 2, ет. 7, ап. 19, представлявано от Димитър Стоянов Василев.
ОБЯВЯВА „Стиви трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес
на управление ж. к. „Славейков“, бл. 60, вх. 2, ет. 7, ап. 19, представлявано от Димитър
Стоянов Василев, в несъстоятелност.
СПИРА производството по настоящото търговско дело № 34/2022 година по описа
на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Стиви трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес
на управление ж. к. „Славейков“, бл. 60, вх. 2, ет. 7, ап. 19, представлявано от Димитър
Стоянов Василев да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 250 /двеста и
петдесет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на депозираната
молба, както и 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ изпрати препис от настоящото съдебно решение на Агенция по вписванията,
Служба по регистрация за вписване в търговския регистър.
Настоящото решение подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му в
търговския регистър с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6