№ 80
гр. И., 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Гражданско дело №
20211840101178 по описа за 2021 година
Предявени са от Е. С. на Сграда „А“ и Сграда „Б“ в гр. С., район В., местност „Г.
г.“, ул. „Г. М. К.“ №26, чрез адв. С.Ц. от САК, срещу В. Й. Г. обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2
от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени
в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 695/2021 г. по описа на РС- И., за
следните суми: 3093,93 лв. дължими вноски за ремонт на общи части в сградата
съгласно решение на ОС на ЕС от 28.03.2021г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК- 12.07.2021г., до окончателното изплащане; 69,19лв.
мораторна лихва от 13.04.2021г. до 08.07.2021г.. Претендират се направените в хода на
заповедното и настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на подробно описания в исковата
молба самостоятелен обект в сграда в режим на Е. С. и съответните идеални части от
общите части на сградата. Поддържа, че на 28.03.2021г. във връзка с ремонт на общите
части в сградата е взето решение на ОС на ЕС за заплащане на описаните в ценова
оферта строителни и монтажни работи от страна на всички собственици (включително
и ответникът) съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части на
сградата. Твърди се, че ответникът не е заплатил дължимите от него суми.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
В първото открито съдебно заседание по делото ответникът, чрез процесуалния
си представител, оспорва исковата молба. Поддържа, че СМР не са извършвани, не е
посочена стойността им, липсва фактура, както и че две от избраните лица за членове
на УС са избрани и за Контролен съвет, което е в противоречие на ЗУЕС. Поддържа се,
че офертата е с дата 07.04., а се твърди да е приета на ОС на 07.03.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
1
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От Нотариален акт №***, том I, рег. №****, дело №***/2019г. по описа на
нотариус К. К. с район на действие РС- С. се установява, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сградата, която е в режим на ЕС, с предназначение на обекта за
търговска дейност.
От протокол от ОС на ЕС от 07.03.2021г. (л. 17 и сл. от делото) се установява, че
е прието решение за избор на нов управител на ЕС- П. ИВ. ВЛ., за което е подадено и
уведомление по чл. 46б от ЗУЕС до съответната администрация.
От Покана за общо събрание от 19.03.2021г. на л. 72 от делото се установява, че
от управителя на ЕС е свикано ОС на ЕС на 28.03.2021г.
От Констативен протокол от 19.03.2021г. на л. 73 от делото се установява, че са
залепени покани за ОС на 28.03.2021г., като протоколът е подписан от управителя на
ЕС и един свидетел (собственик на апартамент в сградата).
От протокол от ОС на ЕС от 28.03.2021г. (л. 63 и сл. от делото) се установява, че
след обсъждане е гласувана оферта №**** на „П. А. И.“ ЕООД за довършителната
дейност на Блок А и Блок Б (т. 1), че е прието да се преведат („изпълнят“) сумите по
два етапа на плащане в срок от 29.03.2021г. до 12.04.2021г. за първи етап и от
12.04.2021г. до 25.04.2021г. за втори етап (т. 1.1), както и че на събранието са
представени новите таблици, в които са описани всички суми за плащане от всеки
апартамент и за двата етапа по оферта №**** (т. 1.2).
От Ценова оферта за изпълнение на СМР №С-**** от 07.04.2021г. по проект
„Довършителни дейности в комплекс от затворен тип- блок А и блок Б“ (л. 22 от
делото) се установява, че са подробно изброени СМР на обща стойност 105012,45лв. с
ДДС.
В протокола от 28.03.2021г. в т. 1 е прието след събранието да се изготвят нови
таблици за плащане, като същевременно в т. 1.2 от същия е посочено, че са
представени новите таблици, в които са описани всички суми за плащане от всеки
апартамент и за двата етапа по оферта №****.
Към протокола от 28.03.2021г. е представен и присъствен лист.
От Съобщение за изготвен протокол от проведено ОС на 28.03.2021г. на л. 74 от
делото се установява, че се уведомяват собствениците, ползвателите и обитателите на
сградата за изготвения протокол от ОС на ЕС от 28.03.2021г., като от констативен
протокол от 29.03.2021г. на л. 75 от делото се установява, че съобщението е залепено
на видно и общодостъпно място на входа на сградата.
От Разпределение на чистата жилищна площ на самостоятелните обекти спрямо
общата жилищна площ в Сграда А и Б (л. 25 от делото) се установява, че е прието, че
ответникът притежава 1,626% ид.ч., които съотнесени към „сума за плащане по
оферта“ от 190293,45лв. се равнява на 3093,93лв..
От протокол от ОС на ЕС от 09.06.2021г. се установява, че е гласувано да бъдат
заведени дела срещу всички съсобственици, които не са заплатили своите вноски в
сроковете, определени с протокола от 28.03.2021г..
При така установеното от фактическа страна, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2
2
от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От приложеното ЧГД 695/2021г. по описа на РС- И. се установява, че ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за
процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Заповедта е връчена на
длъжника, който е подал възражение, като в указания едномесечен срок по чл. 415
ГПК заявителят е предявил установителните искове. По отношение на заявителя в
заповедното производство и ищецът в исковото производство съдът намира, че е
налице идентитет, тъй като заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено от председателя
на УС на ЕС, а исковата молба е подадена от ЕС, представлявана от председателя на
УС на ЕС. В този смисъл е и уточнителната молба на ищеца от 17.12.2021г. на л. 47 от
делото, в която изрично се посочва, че както заповедното, така и исковото
производство са инициирани от името на Етажната собственост и е налице единство
разлика в използвания словоред, като банковата сметка за заплащане на сумите е
открита на името на председателя на УС, тъй като ЕС е неперсонифициран субект. В
този смисъл установителните искове са предявени от един и същ субект. В случай, че
според страните разликата в словореда, използван в заповедното производство, води до
несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване, то всяка една от тях разполага с възможността да инициира
производство по чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в
заповедта за изпълнение.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
ответникът да е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда в режим на Е.
С.; 2) взето решение на Общото събрание за заплащане на разходи за ремонт или
поддръжка на общите части на сградата, както и техния размер, дължим от ответника;
3) поставяне на видно и общодостъпно място на входа на сградата на съобщение за
изготвянето на протокола от ОС на ЕС и съставяне на протокол за поставяне на
съобщението съгласно чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца.
В тежест на ищеца по иска за мораторна лихва е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на претендираната лихва за
забава.
В случай че се установят тези правнорелевантни факти, ответникът трябва да
докаже, че е заплатил изцяло дължимите суми, респ. възраженията си срещу
изискуемостта им.
Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна в процеса следва да докаже чрез
провеждане на пълно и главно доказване обстоятелствата, на които основава своите
искания и възражения. В противен случай, съдът е обвързан да приеме недоказания
факт за неосъществил се и правните му последици - за ненастъпили.
В случая по делото се доказа, че ответникът е собственик на самостоятелен
обект в процесната сграда в режим на Е. С., както и поставянето на видно и
общодостъпно място на входа на сградата на съобщение за изготвянето на протокола
от ОС на ЕС и съставяне на протокол за поставяне на съобщението съгласно чл. 16, ал.
7 от ЗУЕС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.03.2021г. във връзка с ремонт на
общите части в сградата е взето решение на ОС на ЕС за заплащане на описаните в
3
ценова оферта строителни и монтажни работи от страна на всички собственици
(включително и ответникът) съобразно притежаваните от тях идеални части от общите
части на сградата.
По делото обаче не се доказа, че в този протокол на ОС на ЕС от 28.03.2021г. е
взето решение за заплащане на разходи за ремонт с конкретни СМР или поддръжка
на общите части на сградата в определен размер, като съображенията за това са
следните:
От протокола на ОС на ЕС от 28.03.2021г. се установява гласуване на оферта
№**** без посочване на СМР и на тяхната стойност.
На първо място по делото не е представена гласуваната от ОС на ЕС от
28.03.2021г. оферта №****. Представена е Ценова оферта за изпълнение на СМР №С-
****, но тя е от дата 07.04.2021г., т.е. тази ценова оферта е съставена след датата на
проведеното от ОС (28.03.2021г.), респ. няма как да се приеме, че посочените в тази
оферта от 07.04.2021г. конкретни СМР на обща стойност от 105012,45лв. с ДДС са
били гласувани на проведеното на по- ранна дата- 28.03.2021г., ОС на ЕС.
На второ място в самия протокол на ОС на ЕС от 28.03.2021г. е посочено, че
офертата ще се коригира (т. 1 от протокола), но липсват доказателства и твърдения за
последващо гласуване на вече коригираната оферта (независимо дали тя е тази от
07.04.2021г. или някоя друга). Единствено е посочено, че новите оферти ще бъдат
изпратени в най- кратък срок. Всяка една корекция на СМР освен на броя/видовете
СМР би следвало да се отразява и на крайната стойност на офертата, поради което няма
как да се приеме, че ОС на ЕС от 28.03.2021т. е гласувало конкретни СМР и размер
на разходите за ремонт при положение, че на същото ОС е прието да се извършват
допълнителни корекции на офертата.
На трето място по делото е представено Разпределение на чистата жилищна
площ на самостоятелните обекти спрямо общата жилищна площ в Сграда А и Б, в
което е прието, че „сума за плащане по оферта“ (без посочване на номер и дата) е в
размер на 190293,45лв.. Тази сума е различна от посочената в Ценовата оферта
07.04.2021г. (105012,45лв. с ДДС) и също не фигурира в протокола на ОС на ЕС от
28.03.2021г..
Действително в протокола на ОС на ЕС от 28.03.2021г. е посочено, че следва да
се преведат („изпълнят“) сумите по два етапа на плащане в срок от 29.03.2021г. до
12.04.2021г. за първи етап и от 12.04.2021г. до 25.04.2021г. за втори етап (т. 1.1), но
това не променя извода, че по делото не се установява размерът на тези суми и за какви
конкретни дейности се отнасят.
По отношение на т. 1.2 от протокола на ОС на ЕС от 28.03.2021г., където е
посочено, че са представени новите таблици, в които са описани всички суми за
плащане от всеки апартамент и за двата етапа по оферта №****, следва да бъде
посочено, че по делото тези таблици не са представени (в Разпределение на чистата
жилищна площ на самостоятелните обекти спрямо общата жилищна площ в Сграда А и
Б не е посочено за коя оферта се отнася и същото е подписано с електронен подпис на
04.04.2021г., т.е. след провеждане на ОС на ЕС от 28.03.2021г.), както и че видно от
самото съдържание на тази точка от протокола тези таблици касаят сумите за плащане
на всеки апартамент, а по делото се установи, че самостоятелният обект на ответника
не е апартамент, а е с предназначение за търговска дейност и във всички представени
доказателства е индивидуализиран като „магазин“.
За да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на ЕС по отношение на
4
етажния собственик, решението следва да бъде конкретно-от него да става ясно какъв е
видът на разхода, каква е работата, която следва да бъде извършена, ако се касае за
извършването на ремонт, каква е нейната стойност и какъв е срокът, за който се очаква
да бъде извършен ремонтът. Това произтича от възможността на собственика да
прецени дали ремонтът е необходим или неотложен, както и с оглед спазване на
законовите разпоредби. Не е достатъчно в решението да пише за ремонт или друга
обща формулировка, защото собственикът няма да е наясно какъв ремонт плаща.
Всички разходи не са конкретизирани по посочения по-горе начин, поради което и не
могат да установят подлежащо на изпълнение вземане към съсобственика. В случая не
е ясно в какво се изразяват ремонтните работи, коя обща част засягат, каква е
стойността им. По този начин отново се създава невъзможност ответникът да разбере
какъв ремонт плаща - необходим, неотложен, съответно спазени ли са законовите
разпоредби при вземане на решението, както и възможността за потворно гласуване на
същия разход. Предвид това не е достатъчно в решението да е посочена общата
формулировка – оферта за довършителна дейност на Блок А и Блок Б, при която
липсва надлежна конкретизация на задължението на ответника и яснота относно
насрещното вземане на ищеца, чиято защита се търси в настоящото производство.(в
горния смисъл Решение № 503 от 24.01.2017 г. по гр. д. № 5833 / 2016 г. на Възз. II-д
състав на Софийски градски съд и Решение № 1354 от 29.02.2012 г. по гр. д. № 9816 /
2011 г. на Възз. IV-в състав на Софийски градски съд).
По делото не са ангажирани доказателства относно вида и стойността на СМР
чрез представяне на оферта, изготвена към датата на ОС на ЕС от 28.03.2021г .
Липсата на надлежна индивидуализация на вземането е основание да се приеме, че
същото не е възникнало в патримониума на ищеца.
При тези мотиви не може да бъде прието, че ищецът е провел пълно доказване
на вземането си, поради което и искът е неоснователен.
С оглед неоснователността на главния иск неоснователен се явява и акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Неоснователни са възраженията на ответника, свързани със законосъобразността
на решенията на ОС на ЕС. Извън реда и определените срокове по чл. 40 ЗУЕС, е
изключена възможността етажния собственик да се позовава на нищожност или
незаконосъобразност на прието решение на ОС, включително и на такова за разходите
за ремонт, обновяване и реконструкция на общите части /чл. 48 ЗУЕС/ и за разходите за
поддържане и управление на общите части /чл. 51 ЗУЕС/ (Решение № 264178 от
24.06.2021 г. по в. гр. д. № 1326 / 2020 г. на Възз. II-г състав на Софийски градски съд и
Решение № 39 по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I гр. о.). С оглед приложените по делото
съобщения за изготвени протоколи от ОС и протоколи за поставяне на съобщенията,
съдът намира, че решенията на общото събрание са стабилизирани по реда на чл.16,
ал.7 ЗУЕС и са задължителни за членовете на етажната собственост.
За пълнота следва да бъде посочено, че по делото се установи, че решението от
28.03.2021г. на ОС на ЕС е влязло в сила, тъй като е обявено по реда на чл. 16, ал. 7 от
ЗУЕС, от който момент започва да тече 30-дневен срок за предявяване иска по чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС и след изтичането на който следва да се приеме, че решението е влязло в
сила. По делото липсват твърдения и доказателства решението да е обжалвано в
законоустановения срок.
Неоснователни са възраженията на ответника за отхвърляне на предявените
искове поради това, че СМР не са извършвани и липсва фактура. Претенцията на
5
ищеца произтича от твърдения за неизпълнение на решение на ОС на ЕС и за нейната
основателност е ирелевантно дали СМР са извършвани и дали е издавана фактура.
По разноските:
При този изход на спора съобразно отхвърленото на исковете на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ищеца за липса
на доказателства за заплащане на разноските, тъй като от договор за правна защита и
съдействие на л. 76 от делото се установява, че сумата от 700лв. е платима в брой при
подписването на договора, който инкорпорира и разписка за получени суми.
Основателно е обаче направеното от процесуалния представител на ищеца
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ответника, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение при интерес
от 1000лв. до 5000лв. – е в размер на 300 лева плюс 7% върху горницата над 1000лв.. В
конкретния случай определеният интерес е в размер на общо 3163,12 лева и делото не
е с голяма фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението следва да
бъде редуцирано до законовия минимум, а именно: 451,42лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от Е. С. на Сграда „А“ и Сграда „Б“ в
гр. С., район В., местност „Г. г.“, ул. „Г. М. К.“ №26, чрез адв. С.Ц. от САК, срещу В.
Й. Г., ЕГН **********, с адрес с. С., общ. И., обл. С., искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на
паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. №
695/2021 г. по описа на РС- И., за следните суми: 3093,93 лв. дължими вноски за
ремонт на общи части в сградата съгласно решение на ОС на ЕС от 28.03.2021г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 12.07.2021г., до
окончателното изплащане; 69,19лв. мораторна лихва от 13.04.2021г. до 08.07.2021г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е. С. на Сграда „А“ и Сграда „Б“ в
гр. С., район В., местност „Г. г.“, ул. „Г. М. К.“ №26, да заплати на В. Й. Г., ЕГН
**********, с адрес с. С., общ. И., обл. С., сумата от 451,42лв.., представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от уведомяването.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
6