Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260339
08.07.2021
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети
граждански състав
на трети юни през две хиляди двадесет
и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №141 по описа за 2020г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от С.М.Б. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.М. Г., против Е.Р.Х.
с ЕГН:********** ***, К.П.П. с ЕГН:********** ***, и Ц.Х.К. с ЕГН:********** ***,
обективно съединени искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността
/ЗС/ и чл.537 ал.2 от ГПК.
Ищецът
твърди, че е единствен наследник на М. С. Б.,***, починал на 22.04.2007г.,
както и че е собственик на поземлен имот с идентификатор 77195.129.13 в
местността ****** гр.Хасково, с площ 2875кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид нива, категория
на земята – четвърта, предходен идентификатор
- няма, номер по предходен план – 129013, съседи : 77195.129.12,
77195.129.14, 77195.129.46, 77195.129.43, 77195.129.4, 77195.129.35. Твърди, че
този имот наследодателят му получил в изключителен дял при извършената
доброволна делба на земеделски земи с акт №67, том 5, рег.№2790, нот.дело
№564/2000г. на нотариус №353, вписан в СВп-Хасково на 03.11.2000г. под №172,
том 8, рег.№4332, описан в договора като нива от 2,900дка, четвърта категория,
м.********, имот 129013 по плана за земеразделяне землището на гр.Хасково. През
м.ноември 2019г. при посещение на имота ищецът видял, че е изравнен и има
струпани купове земна маса. В имота имало поставени няколко стари коли, стара
бетонобъркачка и преносим стар железен павилион. Започнал да разпитва кой е
влизал в имота, когато на 04.12.2019г. получил уведомление от СГКК-Хасково, че
е извършена промяна в КР досежно ПИ 77195.129.13, изразяваща се във вписване на
Е.Р.Х. като собственик на имота с нотариален акт №112, том 20, дело
№3226/04.11.2019г. на СВп-Хасково. Така разбрал, че в имота е влязъл първият
ответник, с когото се познавали и който имал желание да закупи имота след като
роднините на ищеца /посочени в договора за доброволна делба/ му продали техните
имоти. От съседи разбрал, че първият ответник влязъл в имота и започнал
изравняването му към м.септември 2019г. При извършена справка в СВп-Хасково
ищецът установил, че ответникът се е снабдил с нотариален акт по
обстоятелствена проверка. Отразеното в нотариалния акт, че ответникът придобил
собствеността върху имота въз основа на давностно владение било невярно, тъй
като не бил упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене в
продължение на 10 години, поради което не бил станал и не би могъл да стане
собственик на имота. Във връзка с това оспорва констатациите в нотариалния акт,
като твърди, че е неверен. При справка в имотния регистър по партидата на
първия ответник установил, че веднага след като се снабдил с нотариалния акт по
давност, продал имота на втория ответник. Въпреки тази сделка вторият ответник
не бил станал собственик на ПИ с идентификатор 77195.129.13, тъй като
прехвърлителят не притежавал права на собственост върху имота и продажбата била
извършена от несобственик. С оглед изложеното за ищеца бил налице правен
интерес да установи по отношение на ответниците правата си на собственост върху
горепосочения имот по наследство от баща му и да иска предаване на владението
на имота, както и отмяна на издадения нотариален акт №112, том 20, дело
№3226/04.11.2019г. на СВп-Хасково. Тъй като в нотариалния акт за продажба на
имота не било посочено, че първият ответник е предал владението на имота на
втория, претенцията си за предаване на владението ищецът насочва към втория
ответник и при условията на евентуалност /ако се установи, че владението на
имота се осъществява от първия ответник/ към първия ответник. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на тримата ответници, че ищецът е собственик на
поземлен имот с идентификатор 77195.129.13 в местността ***** гр.Хасково, с
площ 2875кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – друг вид нива, категория на земята – четвърта, предходен
идентификатор - няма, номер по предходен
план – 129013, съседи : 77195.129.12, 77195.129.14, 77195.129.46, 77195.129.43,
77195.129.4, 77195.129.35, както и да бъде осъден ответника К.П.П. и неговата
съпруга ответницата Ц.Х.К. да му предадат владението на имота, а при условията
на евентуалност, ако се установи, че владението на имота се осъществява от
ответника Е.Р.Х. – да бъде осъден да предаде на ищеца владението на имота. На
основание чл.537 ал.2 от ГПК се иска отмяна на нотариален акт №176, том 2,
рег.№14373, дело №362/2019г. на нотариус №79, вписан в СВп-Хасково акт №112,
том 20, дело №3226/04.11.2019г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Е.Р.Х. депозира отговор на
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като
неоснователен. Оспорва всички твърдения в исковата молба. Оспорва, че ищецът е
собственик на процесния имот по наследство, доброволна делба и земеделска
реституция. Оспорва валидността и законосъобразността на цялата процедура и на
всички актове и действия по възстановяването на поземления имот на наследниците
на С. А. Б., на постановеното за това решение на ПК-Хасково за възстановяване
правото на собственост, които били нищожни и незаконосъобразни и извършени в
пълно противоречие и в нарушение на процедурата и на всички изисквания за това
на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като извършените нарушения били толкова многобройни и
толкова съществени, че водели до резултат, който бил нетърпим от гледна точка
действащия правов ред. На основание чл.17 ал.2 от ГПК се иска съдът да извърши
съдебен контрол и да се произнесе по валидността и законосъобразността на
административните актове от значение за гражданските правоотношения по делото –
постановеното решение на поземлената комисия и на всички актове и действия на
всички административни органи, с които било възстановено правото на собственост
на земи в реални граници в землището на гр.Хасково на наследниците на С. А. Б.
в нарушение на закона и без да са налице предпоставките за това и без той да е
бил собственик точно на имота, който е възстановен по ЗСПЗЗ. В тази връзка се
иска изискване на цялата преписка по това решение, както и да се изискат данни
и документи от ОС „Земеделие и гори“-Хасково дали лицата, които са постановили
решението към датата на неговото издаване са заемали посочените в него
длъжности и дали това са лицата, които са заемали тези длъжности към този
момент. Оспорва валидността и истинността на решението на ПК-Хасково, като
твърди, че не е подписано от посочените в него лица и иска откриване на
производство по оспорване на подписите на лицата, ако бъде представено.
Владението на имота, ако имало такъв протокол за това, не било предадено реално
на място, а само документално. След като ответникът бил засегнат от гражданско
правните последици на административния акт, то съдът следвало да проведе косвен
съдебен контрол за валидност и за материална законосъобразност, т.е. дали при
издаването му са спазени и действащите материални закони. Всички
административни актове, постановени по подаденото заявление и преписката за
възстановяване на имота били напълно нищожни и незаконосъобразни, тъй като били
издадени в пълно противоречие със закона, без да са налице предпоставките на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и без да е спазена императивната процедура на закона, с оглед
на това, че се възстановявал имот в реални граници, поради което и
разпоредените с него правни последици били напълно неприемливи и недопустими
съгласно действащия правов ред, което било основание за неговата нищожност.
Удостовереното в акта, че възстановява правото на собственост било напълно
невярно и не отговаряло на закона. Възстановяването на правото на собственост
върху земеделски земи било предмет на сложен фактически състав и на строго и
императивно предписани от закона предпоставки, които в случая не били налице.
Представения договор за доброволна делба не легитимирал ищеца като собственик
на процесния имот. Освен това ответникът бил собственик на имота по давностно владение
осъществявано явно, спокойно и необезпокоявано в периода от 1989г. до днес.
Твърди, че винаги владял имота като свой с намерение да го придобие, през
всички тези години само той ползвал, стопанисвал, обработвал и поддържал имота,
като получавал и всички добиви от него. Никой никога не му се противопоставял
на всичко това, включително и ищеца. Освен това давността се прекъсвала само с
иск, какъвто не бил предявяван, като предявеният сега бил погасен по давност,
тъй като давностния срок с изтичането на който ответникът придобил правото на
собственост по давностно владение изтекъл преди предявяване на иска. Поради
това, че бил собственик на имота извършеното прехвърляне на правото на
собственост на втория ответник породило транслативен ефект и той придобил
правото на собственост. Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на предявения
иск и присъждане на разноските по делото. Евентуално прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение
за право на задържане до заплащане от ищеца на сумата от 13000лв.,
представляващи направени подобрения и разноски за имота през 2019г. за
почистване, подравняване, изхвърляне на пръст и благоустрояване на имота, ВиК,
ел.захранване, ограда и др., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на отговора до окончателното заплащане на сумата.
Ответникът
К.П.П. депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че ищецът е собственик
на процесния недвижим имот. Собственик на имота по давностно владение бил
другият ответник, поради което и извършеното от него прехвърляне на правото на
собственост породило прехвърлителен ефект и вторият ответник придобил правото
на собственост. Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на предявените искове
и осъждане на ищеца да заплати направените от ответника разноски по делото, а
на адвоката, който оказвал безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от ЗА. В имота били направени подобрения и разноски през
2019г. за почистване, изхвърляне на пръст, боклуци и благоустрояване на имота,
изграждане и прекарване на ВиК, ел.захранване, огради и др. Като евентуално
правел искане за признаване на право на задържане до заплащане от ищеца на
сумата 13000лв., ведно със законната лихва от датата на отговора до
окончателното изплащане на сумата, с която се увеличила стойността на вещта
вследствие на тези подобрения и на направените разноски, ако се приеме, че
ответникът е добросъвестен владелец по чл.72 от ЗС или владелец с права по
чл.74 ал.2 от ЗС, или по-малката сума измежду направените разноски и
увеличената стойност на имота вследствие на тези подобрения и право на
задържане до заплащане на сумата 3500лв., представляваща платената цена за
процесния имот, ведно със законната лихва от датата на отговора до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
Ц.Х.К. не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От
представеното с исковата молба удостоверение за наследници на М. С. Б. се
установява, че е починал на 22.04.2007г. и ищецът е единствения му законен
наследник.
По
силата на договор за доброволна делба от 02.11.2000г. наследниците на С. А. Б.
си поделят останалите им в наследство замаделски земи възстановени по ЗСПЗЗ,
като в дял на М. С. Б. се поставят нива от 3,120дка, м.********, имот №123025;
нива от 4,164дка, м.“Дереньой топра“, имот №130015; нива от 2,900дка, м.********,
имот №129013.
На
04.11.2019г. ответникът Е.Р.Х. се снабдява с нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, признато по обстоятелствена проверка, с който
е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор 77195.129.13 по КК на
гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с
адрес : местност ******* с площ 2875кв.м., трайно предназначение на територията
: земеделска, начин на трайно ползване : друг вид нива, категория на земята при
неполивни условия : четвърта, стар идентификатор няма, номер по предходен план
: 129013, квартал 0, със съседи : 77195.129.12, 77195.129.14, 77195.129.46,
77195.129.43, 77195.129.4, 77195.129.35, незастроен.
До
ищеца е изпратено уведомление от 03.12.2019г. от АГКК за регистрирано заявление
от 07.11.2019г. от Е.Р. ***, касаещо промяна в кадастралния регистър на
недвижими имоти и издаване на скица и характеристика за имот с идентификатор
77195.129.13 по действащата КК на гр.Хасково.
С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 22.11.2019г. Е.Р.Х. продава на К.П.П.
поземлен имот с идентификатор 77195.129.13 по КК на гр.Хасково, одобрена със
заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с адрес : местност ******** с
площ 2875кв.м., трайно предназначение на територията : земеделска, начин на
трайно ползване : друг вид нива, категория на земята при неполивни условия :
четвърта, стар идентификатор няма, номер по предходен план : 129013, със съседи
: 77195.129.12, 77195.129.14, 77195.129.46, 77195.129.43, 77195.129.4,
77195.129.35, незастроен, за сумата от 3500лв.
С
решение от 05.07.2000г. ПК-Хасково предоставя на наследниците на С. А. Б.
правото на собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, а именно върху три ниви,
подробно описани в същото. С решение от 02.05.2000г., постановено по
гр.д.№1717/1999г. по описа на ОС-Хасково, е изменен одобрения коригиран план за
земеразделяне на землището на гр.Хасково в частта досежно част от масиви в
местността ********* като парцел 129007 се разделя на два нови парцела – 129007
с площ от 6,666дка, който се отрежда на Община Хасково и 129013 с площ от
2,875дка, който се отрежда на наследници на С. А. Б.; парцел 129010 с площ от
7,132дка досега отреден за общината се отрежда за наследници на С. А. Б. и
парцел 130001 се разделя на два нови парцела – 130001 с площ от 25,241дка за
наследници на С. А. Б. и парцел 130006 с площ от 0,816дка се отрежда за Община
Хасково.
По
искане на страните съдът назначи и изслуша две съдебно-технически експертизи,
чиито заключения приема като компетентно и обективно дадени.
Поради
оспорване на подписите в решение №36103 П от 05.07.2000г. на ПК-Хасково съдът
назначи съдебна графологична експертиза, в чието заключение се сочи, че
подписите на председател и членове на комисията са положени от съответните
лица, чиито имена са изписани в решението, а подписът за секретар е положен от
член ан комисията Н. Г. В., а не от визираната като секретар Я. Н..
От
показанията на свидетелите Т. Г. Т., С. М. Б. /съпруга на ищеца/ става ясно, че
ответникът Е.Х.Р. без да поиска разрешение от ищеца се настанил в собственото
му место и започнал да го огражда, подравнява и да го пълни с коли за скраб. Според
тези двама свидетели първият ответник започнал да заравнява местото през месец
ноември 2019г. Преди това колите му били на друго място, на около 500м. от
процесния имот. Според свидетелката Б., Е. *** собственик. След като собствениците
на местата, където бил разположен преди това, го принудили да се измести, той
достигнал до мястото на ищеца. Св.Б. твърди, че първият ответник завладял
мястото и го пазел по всякакъв начин, та дори не можели да го огледат. Това
място било възстановено по ЗСПЗ и през 2000г. бил извършен въвода във владение,
като тогава били живи още родителите на ищеца и чичо му, които ги завели на
место и им показали всички притежавани от тях имоти. В своите показания
свидетелите Д. А. Б., Р. И. И. и П. А. М.
твърдят, че други хора освен Е. не са виждали
процесния имот. Според св.Б., Е. е в имота от 20 години. Още след
демокрацията, след ТКЗС-то Е. работел местото. Твърди, че той използвал, че
местото е пусто. От показанията на св.И. се установява, че Е. ползва имота от
2000г., като сеел тютюн, люцерна, царевица, а сега започнал да пълни там коли
за скраб. Св.И. твърди, че местото му било по- навътре преди и лека полека го преместил
на този край и направил портал. Според св.И., това место е може би повече от 10
дка. Св.М. също твърди, че Е. ползва имота от 2000г., от тогава държал целия
район. Свидетелят не бил виждал никой друг там. Първоначално сеел там, после го
занемарил за няколко години, след това чистили с багер, подравнили и тогава
започнал да слага коли там. Според св.М., преди Е. имал край пътя място за
скраб, но се изнесъл от там преди 3 години или повече. Владеел и местата около
спорния имот.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
досежно основателността на предявените искове:
Ищецът
предявява против ответниците иск с правно основание чл.108 от ЗС, като в негова
тежест е да докаже, че са налице и трите кумулативно необходими предпоставки,
обуславящи основателността на собственическата претенция, а именно на първо
место следва да представи доказателства за собственост върху недвижимия имот,
на следващо место следва да установи, че ответнците владеят имота и трето, че
владеят имота без правно основание. След преценка на събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка съдът намира, че се установява наличието
и на трите предпоставки. По категоричен начин се установи, че на наследодателя
на ищеца е възстановено правото на собственост върху процесния недвижим имот по
реда на ЗСПЗЗ. С влязло в законна сила на 08.06.2000г. съдебно решение е
изменен одобрения коригиран план за земеразделяне на землището на гр.Хасково в
частта му досежно част от масив в местността ********* и наред с други имоти и
процесния е отреден на наследниците на С. А. Б.. Видно от скицата-проект, която
е неразделна част от съдебното решение на ОС-Хасково, сред отредените за
наследниците на С. А. Б. имоти попада и процесния. Въз основа на така
постановеното съдебно решение ПК-Хасково с решение от 05.07.2000г. предоставя
на наследниците на С. А. Б. право на собственост върху нива от 2,875дка,
представляваща имот №129013. Впоследствие съгласно договор за доброволна делба
на наследствени земи от 02.11.2000г. М. С. Б. получава в дял и става собственик
на този имот. Всички тези обстоятелства се потвърждават по несъмнен начин и от
депозираното от вещото лице заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза. От депозираното заключение на съдебно-техническата експертиза по
несъмнен начин се установява идентичността на процесния недвижим имот с
идентификатор 77195.129.13 по КК на гр.Хасково с този, описан в договора за
доброволна делба на наследствени земи, приложен по делото. Въз основа на тези
писмени доказателства, депозираното от вещото лице експертно заключение и
показанията на свидетелите Т. и Б. може да се направи категоричен извод за
наличието на претендираните от ищеца собственически права върху процесния имот.
В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна за
нищожност на решението на Поземлена комисия-Хасково от 05.07.2000г. От една
страна се установи по несъмнен начин от депозираното заключение на
графологичната експертиза, че подписите на председателя и членовете на
комисията са положени от лицата, визирани в решението. Положения със запетая
подпис на мястото, отредено за секретаря на комисията, по никакъв начин не
прави решението нищожно. От друга страна дори да се изключи от доказателствения
материал оспореното решение на ПК-Хасково от 05.07.2000г., това по никакъв
начин не засяга признатите права с влязлото в сила на 08.06.2000г. съдебно
решение на ОС-Хасково.
Относно
наличието на втората предпоставка от фактическия състав на ревандикационния иск
следва да се вземат предвид показанията на всички разпитани по делото
свидетели, както тези посочени от ищеца, така и посочените от ответната страна,
които категорично твърдят, че именно ответника Е.Х. владее процесния имот,
където към момента е разположил коли за скраб, заравнява имота, строи офис и
ограда, прекарва вода и ел.енергия. Не съществува спор между страните, че
именно първият ответник е във владение на процесния недвижим имот. Няма данни
по делото, от които да се правят изводи, че владението върху процесния имот е
предадено от втория ответник като продавач на третия ответник като купувач по договора
за покупко-продажба на имота, обективиран в нотариален акт от 22.11.2019г. на
нотариус Владилена Сиртова с рег.№079 на нотариалната камара на България. Нито
има твърдения в тази насока, нито се ангажират доказателства, че купувачът на
процесния имот К.П.П. или неговата съпруга също ответник в настоящото
производство са във владение на същия.
Съдът
намира за доказано наличието и на третата предпоставка от фактическия състав на
иска с правно основание чл.108 от ЗС, а именно липсата на правно основание за
осъществяваното от ответника Е.Х. владение на процесиня имот. Действително този
ответник се е снабдил през 2019г. с констативен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот по обстоятелствена проверка. Този документ обаче по никакъв
начин не легитимира лицето като собственик на имота. От показанията на свидетелите
Б., И. и М. се установява, че ответникът Е.Х. владее имота от 2000г. до сега.
Свидетелите твърдят, че от тогава до сега освен Е. не са виждали други хора в
имота. Съдът счита, че не могат да се кредитират изцяло тези техни показания,
тъй като от една страна св.И. твърди, че процесния имот е около 10дка, което по
никакъв начин не кореспондира с писмените доказателства относно размерите на
процесния имот. Същевременно св.М. твърди, че камионите на Е. преди са били на
друго място и след това той ги преместил. Тези твърдения на свидетеля пораждат
редица въпроси, на които няма даден отговор нито в показанията на св.М., нито в
показанията на другите двама свидетели, а именно кога са били на друго място,
кога ги е преместил на това място, изтекли ли са от преместването 10 години към
момента на предявяване на иска или не. Св.И. също твърди, че местото на Е. било
по-навътре преди и лека полека го преместил на този край и направил портал. От
така заявените твърдения на св.И. се пораждат същите въпроси – кога точно е станало
това преместване и изтекъл ли е необходимия период от време, за да се приеме,
че ответникът е придобил по давност собствения на ищеца недвижим имот. В тази
част показанията на свидетелите М. и И. съвпадат с показанията на св.Б., която
също твърди, че преди да завладее техния имот Е. ползвал друго място на около
500м. от тяхното, но след като го принудили собствениците на местата, които
ползвал преди това да ги напусне, той се преместил в техния имот. Предвид
гореизложеното следва извода, че не съществуват никакви данни кога точно
ответникът Е.Х. е започнал да владее имота на ищеца, по какъв начин е
демонстрирал своето намерение да свои имота пред действителния му собственик и
кога е станало това. При липсата на данни в тази насока следва да се вземе
предвид като начален момент, в който ответникът Х. е оспорил собственическите
права на ищеца снабдяването му с нотариален акт по обстоятелствена проверка и
най-вече подадено заявление в АГКК за промяна в кадастралния регистър на
недвижими имоти и издаване на скица и характеристика за имота, т.е. месец
ноември – месец декември 2019г. Така установените в настоящото производство
обстоятелства сочат на извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл.108 от ЗС срещу ответника Е.Х. и за липсата на правно основание,
въз основа на което последният владее процесния имот.
С
оглед основателността на предявения срещу Е.Х. ревандикационен иск следва извод
за основателност и на предявения установителен иск за собственост срещу другите
двама ответници съпрузите К.П. и Ц.К..
Поради липса на притежавано право на собственост върху имота ответникът Е.Х. не
може да прехвърли права и на ответника К.П., на когото е продал имота въз
основа на договор, обективиран в нотариален акт от 22.11.2019г.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че следва да се уважат исковете за признаване
спрямо тримата ответници на правото на собственост на ищеца върху процесния
имот, като бъде осъден ответника Е.Х. да му предаде владението върху имота.
С
оглед основателността на предявения ревандикационен иск следва да се уважи и
иска с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК, като се отмени издадения на ответника
Е.Х. констативен нотариален акт №176 от 04.11.2019г. за собственост върху
недвижим имот, признато по обстоятелствена проверка.
По
отношение на направените в отговора на ответника Е.Х. възражения за присъждане
на направените разноски за подобрения в процесния имот през 2019г. и за
признаване право на задържане на имота до заплащане на присъдените суми, съдът
счита, че същите следва да се разгледат, като първо се изясни въпроса относно
вида на осъществяваното владение. Несъмнено в конкретния случай е налице
недобросъвестно владение, тъй като липсва законово основание да се приеме, че
отв.Х. е добросъвестен владелец на имота на ищеца. Владението се определя от закона като упражняването
на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Наличието или липсата на намерението, с
което се държи вещта е разграничителния критерий между владението и държането. Държането е упражняване на фактическа
власт върху дадена вещ, която лицето не държи като своя, съгласно разпоредбата
на чл.68 ал.2 от ЗС.
Съответно законовите разпоредби свързват владението
с едни правни последици, а държането с други. Владението
е свързано и с възмездяването на подобренията, извършени в имота на собственика
от трети лица. Подобрение в един имот е налице, когато вложеният труд, средствата
и материалите са довели до увеличение на неговата стойност. Увеличението се
заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за
заплащането му. В настоящия случай по категоричен начин от депозираното
заключение на назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че
съществува такова увеличение на стойността на имота. При разрешаването на
въпроса за размера на подобренията, които следва да се заплатят на владелеца, законът и съдебната практика
изхождат от качеството на последния, а именно дали е добросъвестен или недобросъвестен владелец.
Добросъвестността на владелеца се
определя от разпоредбата на чл.70 от ЗС,
според която владелецът е добросъвестен, когато
владее на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена. Ето защо, съдът приема в
настоящия случай, че се касае до недобросъвестно владение.
Съгласно законовата разпоредба отв.Х. като недобросъвестен
владелец може да иска за подобренията, които
е направил в имота на ищеца само по-малката сума измежду сумата на направените
разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие тези
подобрения. От депозираното експертно заключение се установява, че стойността
на разходите за направените от ответника подобрения в имота на ищеца възлиза на
сумата от 27295лв., а увеличената стойност на имота е в размер на 30180лв.
Между тези две суми недобросъвестния владелец може да претендира по-ниската. В
случая видно от отговора на исковата молба отв.Х. претендира заплащане на сумата
от 13000лв. В този размер се явява основателна и доказана претенцията за
заплащане на по-ниската сума от тази за направените подобрения в имота и от
увеличената му стойност. Следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника Е.Х.
сумата от 13000лв., представляваща разходите за направените подобрения от
последния в процесния имот през 2019г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на отговора на исковата молба да окончателното изплащане.
Доколкото отв.Е.Х. има качеството на недобросъвестен владелец на имота на
ищеца, не следва да му бъде признавано право на задържане на имота до заплащане
на присъдената сума, поради което съдът намира това възражение за неоснователно
и счита, че следва да се остави без уважение.
Направените от ответника К.П. възражения за заплащане на сумата за
направените подобрения в имота, както и за право на задържане на същия до
заплащане на тази сума и на сумата от 3500лв., представляваща продажната цена
на имота, визирана в нотариалния акт, се явяват неоснователни и недоказани. По
категоричен начин се установи първо, че този ответник изобщо не е във владение
на имота, за да претендира право на задържане на същия. Същевременно по
безспорен начин от гласните доказателства, събрани в настоящото производство,
се установява, че ответникът Е.Х. е направил описаните подобрения, като такива
са и твърденията на ответната страна. По отношение на продажната цена от
3500лв., визирана в нотариалния акт за покупко-продажба от 22.11.2019г.,
получена от продавача Е.Х., съдът счита, че това са отношения, които подлежат
на уреждане между двамата ответници, които са страни по този договор за
покупко-продажба и нямат отношение към настоящото производство.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на
ищеца направените в настоящото производство разноски общо в размер на 1080лв.,
от които 60лв. – държавна такса, 300лв. – възнаграждение за вещо лице и 720лв.
– адвокатско възнаграждение. Съответно на ответника Е.Х. следва да се присъдят
направените разноски съобразно уваженото възражение за заплащане на
подобренията в имота в размер на 300лв. за вещо лице и 300лв. за адвокатско
възнаграждение или общо 600лв. Следва да бъде осъден ответника Е.Х. да заплати
по сметка на РС-Хасково допълнително определеното възнаграждение за вещо лице в
размер на 350лв., за което няма данни да е представен по делото платежен
документ в указания едноседмичен срок, считано от 03.06.2021г.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Р.Х. с ЕГН:**********
***, К.П.П. с ЕГН:********** ***, и Ц.Х.К. с ЕГН:********** ***, че С.М.Б. с
ЕГН:********** ***, е собственик на следния недвижим имот : поземлен имот с
идентификатор 77195.129.13 в местността ********, гр.Хасково, с площ 2875кв.м.,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
друг вид нива, категория на земята – четвърта, предходен идентификатор - няма, номер по предходен план – 129013, съседи
: 77195.129.12, 77195.129.14, 77195.129.46, 77195.129.43, 77195.129.4,
77195.129.35.
ОСЪЖДА
Е.Р.Х. с ЕГН:********** ***,
да предаде на С.М.Б. с ЕГН:********** ***, владението върху гореописания
недвижим имот.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален
акт №176, том 2, рег.№14373, дело №362/2019г. на нотариус №079-Владилена
Сиртова, вписан в СВп-Хасково акт №112, том 20, дело №3226/04.11.2019г., с
който Е.Р.Х. с ЕГН:********** ***, е признат за собственик по давностно
владение на поземлен имот с идентификатор 77195.129.13 по КК на гр.Хасково,
одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София.
ОСЪЖДА С.М.Б. с ЕГН:********** ***, да
заплати на Е.Р.Х. с ЕГН:********** ***, на основание чл.74 ал.1 от ЗС сумата от 13000лв., представляваща разходите за
направените подобрения в имота през 2019г.
ОСЪЖДА
Е.Р.Х. с ЕГН:********** ***,
К.П.П. с ЕГН:********** ***, и Ц.Х.К. с ЕГН:********** ***, да заплатят на С.М.Б.
с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер общо на 1080лв.
ОСЪЖДА
Е.Р.Х. с ЕГН:********** ***,
да заплати по сметка на РС-Хасково възнаграждение
за вещо лице в размер на 350лв.
ОСЪЖДА
С.М.Б. с ЕГН:********** ***,
да заплати на Е.Р.Х. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер общо на 600лв.
ОСЪЖДА
С.М.Б. с ЕГН:********** ***,
да заплати по сметка на РС-Хасково държавна
такса в размер на 520лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.