Р Е Ш
Е Н И E
№ 158 14.04.2022 год. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретар Зорница
Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №40
по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.211 от
Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ вр. с чл.128 и сл.
от АПК, образувано по жалбата на М.М.М. *** против Заповед №8121к-12058/29.11.2021 год. на Министъра на
вътрешните работи с наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Уволнение“
на основание чл.194, ал.2, т.4 във връзка с чл.203, ал.1 т.174, чл.197 ал.1 т.6
и чл.204, т.3 от ЗМВР и на основание чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР е прекратено
служебното правоотношение на инспектор М.М.М. - старши разследващ полицай в „Сектор
„Разследване - РУ Казанлък“ при ОД на МВР Стара Загора.
В жалбата
са изложени съображения, че заповедта е незаконосъобразна като постановена в
противоречие на закона. Твърди, че при налагане на дисциплинарното наказание не
са обсъдени в цялост и съвкупност обстоятелствата при които е извършила
констатираните в заповедта нарушения. Направено е искане да бъде отменена оспорената
Заповед №8121к-12058/29.11.2021 год.
Ответника –
Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юриск. Б.
иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Излага съображения, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в съответствие с приложимия материален закон, като
дисциплинарното нарушение е установено по безспорен начин. В представените по
делото писмени бележки излага подробни съображения в подкрепа на изразеното в
съдебно заседание становище.
Дисциплинарното
наказание „уволнение“ е наложено за тежко нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.203, ал.1, т.14 от ЗМВР за това, че инспектор М. – старши
разследващ полицай в „Сектор „Разследване - РУ Казанлък“, е налице неоправдано
забавяне на разследване от страна на М. по шест отделни досъдебни производства,
сигнали за които са постъпили от наблюдаващите ги прокурори от РП Стара Загора,
ТО Казанлък. С поведението си М. не е изпълнила служебните си задължения
/определени в т.II от типова длъжностна характеристика №3286р-3407/22.01.2018
год./, като всяко едно неизпълнение е съставомерно по чл.201, ал.1, т.6 от ЗМВР
– „неоправдано забавяне на наказателно
производство по сигнал на наблюдаващия прокурор“. Подробно описаните в
заповедта нарушения са извършени преди налагането и установени в срока на
изтърпяване на инспектор М. дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в
длъжност за срок от три години“, считано от 16.07.2021 год., наложено със
заповед №8121к-8691/08.07.2021 год. на Министъра на вътрешните работи.
От фактическа страна съдът
намира за установено следното:
Със Заповед №8121к-6256/29.04.2021 год.
/стр.3-7 от том втори на делото/ издадена на основание чл.205, ал.1 от ЗМВР,
Министъра на вътрешните работи
разпорежда извършване на проверка по данните съдържащи се в писма
№349з-12329/16.04.2021 год. и №349з-13174/22.04.2021 год. по описа на ОД на МВР
Стара Загора. Повод за проверката са постъпили шест броя постановления на
различни прокурори от РП Стара Загора ТО Казанлък, с които инспектор М.М. е
отстранена от разследванията по шест броя досъдебни производства, като е
определен срок за приключване на проверката до 31.05.2021 год.. Заповедта е
връчена на 11.05.2021 год. Срокът за приключването на разследването е удължен два
пъти съответно със Заповед №8121к-6949/03.06.2021 год. до 15.07.2021 год. /лист
8-10 от том втори от делото/ и Заповед №8121к-8583/06.07.2021 год. до
15.08.2021 год. /лист 8-10 от том втори от делото/. Проверката е приключила с
обобщена справка на ДРО рег.№349р-25367/11.08.2021 год. адресирана до Министъра
на вътрешните работи /лист 50-76 от том втори от делото/. Изготвено е и
становище на ДРО рег.№349р-26142/18.08.2021 год. до Министъра на вътрешните
работи, съгласно което се предлага налагане на дисциплинарно наказание „забрана
за повишаване в длъжност“ /лист 14-46 от том втори от делото/. Жалбоподателката
е запозната както с обобщената справка, така и с становището на ДРО. След като
се е запознал с обобщената справка и становището, ответникът е установил че в
хода на провежданото дисциплинарно производство е било наложено дисциплинарно
наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от три години с негова
заповед №8121к-8691/08.07.2021 год. /лист 146-155 от том първи от делото/. Доколкото
е предложено отново налагането на същото дисциплинарно наказание, а
установените нарушения са в условията на системност по смисъла на §1, т.22 от
ДР на ЗМВР, то е налице хипотезата на чл.203, ал.1, т.14 от ЗМВР, при която е
предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“. Това го е мотивирало да издаде
заповед №8121к-9901/31.08.2021 год., с която е прекратил производството по
чл.205, ал.1 от ЗМВР, образувано с негова заповед №8121к-6256/29.04.2021 год.
/лист 156-157 от том първи от делото/.
Със Заповед №8121к-9903/31.08.2021
год. /стр.26-27 от том първи от делото/ издадена на основание чл.207, ал.1 и
ал.2 от ЗМВР, Министъра на вътрешните работи
разпорежда извършване на проверка по данните, съдържащи се в
дисциплинарното производство, образувано с негова заповед
№8121к-6256/29.04.2021 год. /стр.26 от том първи на делото/, както е определен
срок за представянето на становище за наличие на основание за реализиране на
дисциплинарната отговорност на М. до 30.09.2021 год.. От извършената проверка е
установено, че инспектор М. не е изпълнява служебните си задължения по шест
досъдебни производства, от които е отстранена с постановления на наблюдаващите
прокурори от РП Стара Загора, ТО Казанлък.
Проверката
е приключила с обобщена справка на ДРО рег.№349р-30254/28.09.2021 год.
адресирана до Министъра на вътрешните работи /лист 50-76 от том първи от
делото/. Изготвено е и становище на ДРО рег.№349р-30575/30.09.2021 год. до
Министъра на вътрешните работи, съгласно което се предлага прекратяване на
служебното правоотношение на жалбоподателката /лист 41-49 от том първи от
делото/. Жалбоподателката е запозната както с обобщената справка, така и с
становището на ДРО.
Поради
допуснати процесуални нарушения, със заповед №8121к-10944/15.10.2021 год. /лист
23-25 от том първи от делото/, Министърът на вътрешните работи е изменил и
допълнил заповедта си за образуването на дисциплинарното производство, като е
върнато на ДРО дисциплинарното производство и е определен срок за извършване на
процесуалните действия до 03.11.2021 год.
Изготвена е
нова обобщена справка на ДРО рег.№349р-34340/01.11.2021 год. адресирана до
Министъра на вътрешните работи /лист 61-95 от том първи от делото/. Изготвено е
и становище на ДРО рег.№349р-34688/03.11.2021 год. до Министъра на вътрешните
работи, съгласно което се предлага прекратяване на служебното правоотношение на
жалбоподателката /лист 28-40 от том първи от делото/. Жалбоподателката е
запозната както с обобщената справка, така и с становището на ДРО, а материалите
по дисциплинарното производство, образувано с МЗ №8121к-6256/29.04.2021 год. са
присъединени към воденото дисциплинарно производство.
Въз основа
на обобщената справка и становище на ДРО, ответника по делото в лицето на
Министъра на вътрешните работи, е издал оспорената Заповед
№8121к-12058/29.11.2021 год. на основание чл.194, ал.2, т.2 във връзка с
чл.197, ал.1, т.6 във връзка с чл.203, ал.1, т.14 от ЗМВР е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР й
е прекратено служебното правоотношение.
От така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Заповед №8121к-12058/29.11.2021 год. на Министъра
на вътрешните работи е връчена на жалбоподателката на 13.12.2021 год., а
жалбата срещу нея е подадена на 29.12.2021 год., в рамките на 14-дневния
преклузивен срок, в който се упражнява правото на оспорване. Подадена е от лице
адресат на заповедта и имащо правен интерес да иска съдебен контрол за
законосъобразност върху административния акт, който неблагоприятно засяга
правата и законните му интереси.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
На първо място съдът
намира, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.204, т.1
от ЗМВР в изискуемата писмена форма. Налице е законова
делегация за налагането на дисциплинарно наказание уволнение на държавните
служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности от страна на
Министъра на вътрешните работи. В случая не е спорно, че Б.Р. е заемал
длъжността Министър на вътрешните работи, към момента на издаването на
заповедта. Длъжността старши разследващ полицай, заеманата от М.М. е изпълнителска такава по
смисъла на чл.143, ал.1, т.6 от ЗМВР във връзка с IХ.2 – отдел „Разследване“ в
ОД на МВР, т.6 от приложение №1 към Класификатора на длъжностните в МВР,
утвърден със заповед №8121з-140 от 24.01.2017 год. на Министъра на вътрешните
работи.
На второ
място съдът намира, че заповедта е издадена и в предвидените от закона срокове.
Съгласно чл.196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение
е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. Обобщена справка УРИ:349р-25367/11.08.2021
год. и приложенията към нея съдържат данни, въз основа на които може да се
направи обосновано предположение за извършени дисциплинарни нарушения от М..
Справката слага началото на дисциплинарното производство. Съгласно чл.205, ал.1
от ЗМВР дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за
извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. В случая горепосочената
обобщена справка е основанието за образуване на дисциплинарното производство,
доколкото то предоставя данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия
извършител. Видно от доказателствата по делото въз основа на справката е
издадена Заповед УРИ:8121к-9903 от 31.08.2021 год. за образуване на
дисциплинарно производство и е назначен дисциплинарно разследващ орган
(комисия), който да проведе дисциплинарното производство, с което е спазена
разпоредбата на чл.207 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е приключило с
изготвените от дисциплинарно разследващия орган становище УРИ:349р-34688/03.11.2021
год. и обобщена справка №349р-34340/01.11.2021
год. – и двете адресирани до Министъра на вътрешните работи. И на двете
е налице резолюция на Министъра на вътрешните работи – „запознат“, макар и да
не е поставена дата на това запознаване. Считано от най-ранната от тези две
дати – 01.11.2021 год., дисциплинарното нарушение се счита за открито от
дисциплинарно наказващия орган и от тази дата започва да тече срокът по чл.195,
ал.2 ЗМВР. Доколкото дисциплинарното нарушение е квалифицирано като такова по
чл.201, ал.1, т.6 от ЗМВР, то едногодишния срок започва да тече от датата на
подаване, когато изтичат сроковете дадени от наблюдаващите прокурори за
извършването на процесуално следствените действия. Процесната заповед от 29.11.2021
год. и в нея е отразено, че се налага наказанието за осъщественото бездействие
от страна на М. за периода 05.11.2020 год.
– 19.04.2021 год. /страница 11 от заповедта/.
Съгласно чл.206, ал. 1 от ЗМВР
дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения.
Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред
административния орган като даде обяснения относно всички вменени му
дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му
наложи дисциплинарно наказание. В случая жалбоподателката е била поканена да
даде допълнителни показания с писмо №8121к-17983/15.10.2021 год. /лист 51 от
том първи на делото/, получено на 02.11.2021 год., но в указаният срок не са
постъпили допълнителни обяснения от страна на инспектор М., като същото е
обективирано в протокол №349р-34642/03.11.2021 год. /лист 54 от том първи от
делото/, като същата е и отказала да даде такива писмени обяснения, като този
отказ е отразен в протокол №349р-21.10.2021 год. /лист 56 от том първи от
делото/. В този смисъл, не е налице нарушение процедурата
по налагането на дисциплинарното наказание, като в хода на същата е гарантирано
в пълна степен правото на защита на наказаният служител.
Що се
отнася до съответствието на заповедта с приложимия материален закон, съдът
намира, че установеното поведение на държавния служител правилно е било
квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение.
С обжалваната заповед на
жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че с
продължителното си и пълно бездействие, за времето от 05.11.2020 год. до месец 04.2021
год., инспектор М., в качеството си на старши разследващ полицай е нарушила
изискването на чл.203, ал.1 и ал.2 от НПК, което задължава разследващият
полицай да „вземе всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно
и успешно извършване на разследването“ и „.... в най-кратък срок да събере
необходимите доказателства за разкриване па обективната истина, като се
ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора“.
Служителката не е изпълнила и вменените й служебни задължения, съгласно типова
длъжностна характеристика на длъжността „младши разследващ полицай - старши
разследващ полицай в РУ в ОДМВР“, рег. № 3286р-3407/28.01.2018 год., утвърдена
с МЗ № Iз-2839/29.11.2010 г. - да взема всички мерки за осигуряване на
своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по водените
досъдебни производства, като събира в
най-кратък срок необходимите доказателства за разкриване на обективната истина,
съобразно НПК. Не е изпълнила и задължението по чл. 15. ал, 1 от ЗМВР, според
която разпоредба, дейността по разследване на престъпления се осъществява от
разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс. На 30.01.2018 год., жалбоподателката е била запозната с длъжностната си
характеристика, видно от приложения протокол рег.№349р-3036/06.02.2018 год.
/лист 345 от том втори на делото/.
Безспорно е също така, че
на М. е наложено дисциплинарно наказание „забрана за израстване в длъжност за
срок от три години със Заповед №8121к-8691/08.07.2021 год. на Министъра на вътрешните работи, която
заповед е потвърдена с решение №429/25.11.2021 год., постановено по адм. дело
№513/2021 год. по описа на Административен съд Стара Загора. Действително същото не е
приложено, но е достъпно на сайта на съда и е факт, който е служебно известен
на настоящия съдебен състав.
Според настоящия съдебен
състав в случая са налице приетите от органа основания за ангажиране
дисциплинарната отговорност на жалбоподателката, доколкото е установено
обективно несъответствие между фактически осъщественото поведение и
задълженията по служба, а именно: да провежда разследване на дела за
престъпления от общ характер по реда на НПК в предвидените процесуални срокове;
да взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно
извършване на разследването; да събира доказателства и извършва необходимите
действия, съобразно НПК за разкриване на обективната истина; да планира
дейността по възложените й досъдебни производства, като набелязва действията и
поредността, в която трябва да се извършват. В случая, по всяко от цитираните в
заповедта 6 броя досъдебни производства е налице неизпълнение от страна на
жалбоподателката на служебните й задължения - М. не е извършвала своевременно
необходимите действия по разследването, с оглед приключване на досъдебните
производства в законния срок. Не е изготвяла своевременно становища относно
необходимостта от удължаване сроковете на разследването, нито е изготвяла
становища относно причините за забавяне на разследването. По някои от
досъдебните производства се установява, че сроковете за разследване са
удължавани по инициатива на наблюдаващия прокурор, като по преписката са
приложени исканията за удължаване на сроковете. Жалбоподателят по същество не
оспорва тези констатации, но твърди, че са налице обективни причини за
неизпълнение на служебните й задължения. Няма данни, а и не се твърди от М., че
в местоработата й не й е осигурена материална обезпеченост. Всъщност не са
дадени никакви обяснения в хода на дисциплинарното производство, нито в
настоящето съдебно такова, защо са забавени цитираните досъдебни производства.
Липсата на извършени
действия по разследването, е довело до неустановяване на факти и обстоятелства
от обективната действителност, които биха довели до изясняване на фактическата
обстановка по цитираните в заповедта 6 бр. дела /ДП/.
С оглед на всички изложени
по-горе съображения, съдът приема, че деянията, извършени под формата на
бездействие по 6 броя досъдебни производства в посоченият в заповедта периода,
са доказани по несъмнен начин. Налице е неизпълнение на служебни задължения от
страна на жалбоподателя – инспектор М.М., в качеството й на старши разследващ
полицай, поради което законосъобразно й е наложено предвиденото в разпоредбата
на чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР дисциплинарно наказание „уволнение“, във вр. с
чл.203, ал.1, т. 14 от с. з. Съгласно чл.194, ал.4 от ЗМВР дисциплинарната
отговорност е лична, т. е. държавен служител в МВР отговаря за своите действия
или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина.
Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на
произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически
осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на
служителя. В настоящия случай, съдът намира че жалбоподателят М. от обективна и
субективна страна е осъществила състава на посоченото в обжалваната заповед
дисциплинарно нарушение, като формата на вината няма съмнение, че е умисъл,
било то и косвен такъв. Правната квалификация на деянието е напълно адекватно
на фактите, установени при издаването на процесната заповед.
Що се отнася до
прекратеното с оспорената заповед служебно правоотношение в МВР на инспектор М.М.,
съдът намира заповедта в тази й част за законосъобразна, доколкото правилно
органа е приложил разпоредбата на чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, според която „Служебното
правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, какъвто именно е настоящият случай.
По изложените съображения,
съдът намира, че жалбата на М.М.М. е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Необходимо е да се отбележи, че в рамките на
съдебната проверка по чл.168 от АПК в компетентността на съда е само да провери
законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания
за издаването му. Освен това
съставомерността на деянието следва да бъде доказана, както от обективна, така
и от субективна страна, тъй като дисциплинарната отговорност на служителите от
МВР е отговорността, която те носят при извършване на нарушение на служебната
дисциплина – за противоправно деяние, което е извършено умишлено или по
непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР – чл.4 от
Инструкцията. В чл.210, ал.1 от ЗМВР е дадено по императивен начин съдържанието
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на служител от МВР, което
съдът намира, че в конкретния случай е спазено.
По тези съображения съдът
намира, че оспорения административен акт - Заповед №8121к-12058/29.11.2021 год. на Министъра на
вътрешните работи, е правилна и законосъобразна, постановена при правилно
приложение на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила при реализирането на дисциплинарната отговорност,
поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
В
настоящето производство ответника претендира и заплащане на направените
разноски по делото. Предвид изхода на делото, същото следва да бъде уважено,
като в тежест на жалбоподателят М.М. следва да бъде възложено заплащането на
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния
орган, определено в размер на 100.00 лв., съгласно чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона
за правната помощ.
Воден от тези
мотиви, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.М. *** против Заповед №8121к-12058/29.11.2021 год.
на Министъра на вътрешните работи, като
неоснователна.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН ********** ***, да заплати на Министерство
на вътрешните работи, представлявана от Министър Б.Р. сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: