Р Е Ш Е Н И Е
№ 261644/11.12.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 12.11.2020 г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 10202 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно чл.430 от ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод
предявен от ищеца „О.Ф.Б.” ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** срещу ответника С.П.П. ЕГН **********, с адрес: *** искова претенция с правно
основание чл.430 от ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3139,34 евро, представляваща
незаплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2013
г. , сключен между ответника и „Банка ДСК" ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 17.03.2017 г., ведно със
законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 28.06.2019г. до окончателното й изплащане.
В условията
на евентуалност , в случай, че се отхвърли предявения осъдителен иск, се предявяват
осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, а
именно:
-
сумата в размер на 3069,00 евро – представляваща неизплатена главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тази
сума , считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 28.06.2019г. до окончателното й изплащане;
-
сумата в размер на 681,89 евро – представляваща непогасена по
давност редовна лихва за периода от
28.06.2016 г. до 28.06.2019 г., представляваща сбор от редовни (възнаградителни) лихви като част от вноски по погасителен
план от вноска № 32 (с падеж 14.07.2016 г.) до вноска № 67 вкл. (с падеж
14.06.2019 г.)
-
сумата
в размер на 792,36 евро , представляваща непогасена по давност наказателна надбавка за периода от 28.06.2016 г. до 28.06.2019
г., на основание т. 19.1 от Общи условия
към Договор за потребителски кредит от 29.11.2013 г., начислена върху просрочените главници по падежиралите към датата на
исковата молба вноски, а именно от вноска № 28 по погасителен план с падеж 14.03.2016 г. до вноска по
погасителен план с № 67 вкл. с падеж 14.06.2019 г.
Моли се за
осъждане на ответника да заплати
направените разноски по делото, включително
и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се, че на 29.11.2013 г. между "Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и С.П.П. като кредитополучател е сключен Договор за кредит за
текущо потребление.
Излага се, че съгласно
договорките между страните, "Банка ДСК"
ЕАД е отпуснала на С.П.П. кредит в размер на 3700 евро ( три хиляди и седемстотин
евро). Кредитът следва да се
издължи на 120 месечни вноски с падеж 14-то число на месеца, при
преференциален лихвен процент 8,65 % годишно и ГПР 9,80
%. Крайният срок за погасяване на
задължението е 29.11.2023 г., както
е видно и от Погасителния план, неразделна част от Договора за
кредит. Неразделна част от Договора
са и Общите условия по договори
за потребителски кредити на физически
лица, както и Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които кредитополучателят приема и получава с подписването на Договора. Съгласно чл. 19.2. Договора за кредит от
29.11.2023 г. „при допусната
забава в плащанията на главница и/или
на лихва над 90 дни целият
остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява
с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава
в размер на 10 /десет/ процентни пункта", а след тази дата предявяване
на молбата за събиране на
вземането по съдебен ред - със
законната лихва по чл. 86 от
ЗЗД.
Твърди се, че поради
преустановяване на погасяването на задължението по Договор за кредит
и при наличие на предпоставките по т. 19.2 от Общите
условия, кредиторът „Банка ДСК" ЕАД е обявил кредита за предсрочно
изискуем, след което е подал заявление
по реда на
чл.417 от ГПК пред Районен съд град
Варна. Обявяването на предсрочната изискуемост е извършено, чрез нотариална покана изх. №
06-20-02577/19.09.2016 г., с № 113, том V, peг. № 3186/13.10.2016 г. на Нотариус Петранка Димитрова, с район на действие PC Варна, с peг. № 332 на НК, връчена на длъжника на
02.11.2016г. г., по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
Излага се, че на
17.03.2017 г., по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания , „Банка ДСК" ЕАД прехвърля на ищцовото
дружество пакет от вземания, ведно
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число
е прехвърлено и вземането, възникнало от сключения
между „Банка ДСК" ЕАД като кредитор и С.П.П., като кредитополучател по Договор за
кредит за текущо потребление от 29.11.2013 г.
Твърди се,че предвид изрично
пълномощно, предоставено от "Банка ДСК" ЕАД, ищецът е изпратил от името на цедента
уведомително писмо с баркод *PSFABG00948K2* за прехвърляне на вземането до кредитополучателя
С.П.П.. Същото не е получено на предоставения
от длъжника адрес.
Предвид горното, се счита
, че ответникът е уведомен за прехвърлянето
на вземането от досегашния си
кредитор (цедент), който е упълномощил за това цесионера.
Няма пречка цедентът да упълномощи
цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото
не се касае
за лично и незаместимо действие. В случай, че се
приеме, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането с изпратеното до него уведомително писмо, то се
моли да се
счете, че той е уведомен за цесията с връчване
на исковата молба, предмет на настоящото производство,
ведно с приложените към нея писмени
доказателства, сред които и самият договор за цесия,
писмото - уведомление по чл. 99, ал.
3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за
уведомяване на длъжниците за извършената
цесия.
Излага се, че основанието
на първата осъдителна претенция е обявена на кредитополучателя
предсрочна изискуемост на цялото вземане,
с нотариална покана изх. № 06-20-02577/19.09.2016 г. с peг.
№ 3186/13.10.2016 г., том V, акт
№ 113 на Нотариус Петранка Димитрова, с район на действие
PC Варна, с peг. № 332 на НК, връчена на длъжника на
02.11.2016 г. по реда на чл.47, ал. 1 от ГПК. Сочи се,
че основанието на евентуалния осъдителен иск е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена с исковата молба, която е предмет на настоящото
производство.
Вследствие на изложеното и поради горепосочените съображения, се моли за
уважаване на предявената искова претенция и за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът
С.П.П. ЕГН **********, с адрес:
***, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения му особен представител,
е депозирал отговор на
исковата молба.
Считат се предявените осъдителни искове за допустими
, тъй като се счита, че
предявяването им произтича от правото
на ищеца в качеството му на
цесионер и страна по сключения договор
за цесия с първоначалния кредитор на ответника ДСК ЕАД да ги предяви.
По отношение на основателността:
Оспорва се първия осъдителен
иск , като се счита, че
не е налице предсрочна изискуемост на задължението. Оспорва се момента
на надлежното връчване на съобщението
за предсрочна изискуемост на дълга. Счита се,
че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила не в деня на
връчване на нотариалната покана по реда на
чл. 47, ал. 1 от ГПК - 2-11-2016 г, а в деня на получаването на исковата молба
от назначения от съда особен
представител, а именно дата 28.02.2020 г. Едва след тази дата
настъпва материално-правният
ефект на обявяване на непогасен
кредит за предсрочно изискуем.
Оспорват се исковете по
размер, като се счита, че от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза ще се установи размера на отделните вземания.
Не се
оспорва възникването на процесното вземане
между първоначалния кредитор ДСК ЕАД и ответника.
Не се оспорва надлежно сключеният Договор за покупко-продажба на вземания
/Договор за цесия/ от 17.03.2017 г. между ДСК ЕАД като цедент
и ответното дружество като цесионер, чиито предмет е
прехвърляне на пакет от вземания, между които и процесното.
Излага се, че ответникът се счита за уведомен за прехвърлянето на дълга му
към цесионера, упълномощен от цедента,
в деня на получаване на препис от исковата молба от назначения от съда особен
представител - 28.02.2020 г.
Не се
оспорват останалите обстоятелства и факти, които се сочат
в исковата молба като основание за предявяване исковете, доколкото те са подкрепени
с представените писмени доказателства., освен твърденията за настъпване на предсрочна
изискуемост към дата 2.11.2016 г.
С оглед изложените съображения, се считат, че заведените
искове са неоснователни и недоказани, и следва да бъдат
оставени без уважение.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От приобщения към доказателствения
материал Договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2013г. се установява,
че между „Банка ДСК“ ЕАД е отпуснала на С.П.П. кредит
в размер на 3700 евро. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца , като
кредитът следва да се издължи на 120 месечни вноски с падеж 14-то число на
месеца, при преференциален лихвен процент 8,65 % годишно и ГПР 9,80 %.
Видно от представения Погасителен план към договора за
кредит, представляващ неразделна част от Договора за кредит, като дата на усвояване на кредита е посочена 29.11.2013г.,
дата на първо погасавяне е 14.12.2013г. и крайният срок
за погасяване на задължението е 29.11.2023 г.
Приобщени по делото са Общите условия по договори за
потребителски кредити на физически лица, както и Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които кредитополучателят приема и получава с подписването на
Договора. Съгласно чл. 19.2. от Общите условия ,
„при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
/десет/ процентни пункта", а след тази дата предявяване на молбата за
събиране на вземането по съдебен ред - със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД“.
Между страните не е спорно обстоятелството, а и видно от
приложеното по ч.гр.д.№ 15849/2016 г. по описа на Варненски районен съд
извлечение от сметка, „Банка ДСК“ ЕАД е обявила сключения с ответника кредит за
предсрочно изискуем на 12.12.2016г.
Видно от представения Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 17.03.2017 г. „Банка ДСК“
ЕАД прехвърля всички свои вземания,
произтичащи от предоставени просрочени потребителски кредити на „О.Ф.Б.” ЕООД.
От приобщения към доказателствения
материал Приемо-предавателен протокол към договора за
покупко-продажба на вземания от 28.03.2017 г. е видно, че процесният
кредит, предоставен на ответника С.П.П. е прехвърлен на ищцовото
дружество. В пар.3
от договора за цесия е определена и покупната цена за всяко отделно вземане,
предмет на договора. Ето защо съдът приема, че извършената цесия е валидна,
поради което ищецът се легитимира като кредитор на вземанията по договора,
включително и за изтеклите лихви, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 99,
ал. 2 ГПК.
Видно от представеното
пълномощно, „БАНКА ДСК” ЕАД е упълномощила „О.Ф.Б.” ЕООД с правата да уведоми
по законоустановения ред длъжниците
за сключения на 17.03.2017 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.
99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето.
В случая обаче този кредитор изрично е упълномощил новия кредитор да извърши
нужното уведомяване – нещо, което законът не забранява и което е допустимо в
гражданските отношения. Именно в тази връзка ищецът в качеството си на пълномощник
на цедента е изготвил уведомление за извършеното
прехвърляне на вземанията по договора за кредит за текущо потребление. По
делото не са представени доказателства за връчване на ответника на съобщението
за извършената цесия. Съдът намира,
обаче, че ответникът е надлежно уведомен
за извършената цесия с факта на получаване на уведомлението за
прехвърленото вземане в рамките на настоящото производство, в който смисъл са и
задължителните разрешения, дадени в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение
№ 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.
Видно от заключението на вещото лице Е.Й.Т. по приетата
и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
като обосновано и обективно изготвено, сумата по процесния
кредит, предоставен на ответника С.П.П. в размер на 3700,00
евро, е преведена по разплащателната му
сметка № BG 71 STSA 9300 0021 3759 63 в лева - сумата в размер на 7 226,10 лв.,
която е с равностойност на 3 700 евро х 1,953 лв., с която след това титулярът се разпорежда и по този начин е предоставен и
усвоен кредита по процесният договор. Последното
плащане по кредита е било на дата 11.03.2016г. в общ размер на 54,25 евро, като
с него са погасени задължения с дата на падеж 14.02.2016г. за главница - 18,31
евро и за договорна лихва - 35,76 евро. След тази дата няма извършени плащания
по кредита. Неиздължените вноски са общо 10 бр. В „Банка ДСК" ЕАД кредитът
е отнесен като предсрочно изискуем на дата 14.12.2016г. с дата на изискуемост
12.12.2016г. Общият размер на задължението за падежирали и непадежирали
главници се равнява на 3 139,34 евро. За периода от 28.06.2016г. до 28.06.2019г.
непогасените редовни лихви изчислени като сбор от вноски по погасителен план от
вноска № 32 с дата на падеж 14,07,2016г. до вноска № 67 с дата на падеж
14.06.2019г. вкл. се равняват на 659,97 евро. Наказателната надбавка за този период 28.06.2016г. –
28.06.2019г. се равнява общо на 276,23 евро.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе
следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявения осъдителен иск с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79 вр. чл.99 от ЗЗД в тежест на ищцовата страна е да установи правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване
по делото, а именно: съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по
основание /в т.ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет вземане срещу
ответника в размер на исковата сума; валидно учредени между цедента
и ответника договорни правоотношения, изправността на цедента
по същото/, както и по размер, длъжник и падеж; факта и момента на
уведомяването на длъжника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на
вземането; настъпилата предсрочна изискуемост на претендираната
сума. От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички
евентуално наведени от него положителни правоизключващи
и правопогасяващи възражения по исковата претенция,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. да установи
точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за
плащане на претендираното вземане, в случай , че ищецът докаже неговата дължимост.
В
конкретния случай, ответникът не оспорва възникването на процесното
вземане между първоначалния кредитор ДСК ЕАД и ответника, не оспорва надлежно
сключеният Договор за покупко-продажба на вземания /Договор за цесия/ от
17.03.2017 г. между ДСК ЕАД като цедент и ответното
дружество като цесионер, чиито предмет е прехвърляне
на пакет от вземания, между които и процесното. Не се
оспорват останалите обстоятелства и факти, които се сочат в исковата молба като
основание за предявяване исковете, доколкото те са подкрепени с представените
писмени доказателства., освен твърденията за настъпване на предсрочна
изискуемост към дата 2.11.2016 г.
В
настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между между „БАНКА ДСК” ЕАД и ответника С.П.П. за
сумата от 3700,00 евро въз основа на Договор за кредит за текущо потребление от
29.11.2013г., като предоставеният кредит по същия е била надлежно усвоен от
кредитополучателя.
От
приобщения по делото доказателствен материал съдът
намира за установено обстоятелството, че
правата на първоначалния кредитор са цедирани в полза
на ищцовото дружество „О.Ф.Б.” ЕАД, което се
установява и от представения договор за цесия, който има изискуемото по закон
съдържание и вземанията , предмет на същия, са надлежно индивидуализирани в
приобщения по делото Приемо-предавателен протокол към
договора за покупко-продажба на вземания от 28.03.2017 г.
С
Договор за покупко-продажба на вземания от 17.03.2017 г. „Банка ДСК“ ЕАД е
прехвърлила всички свои вземания, произтичащи от предоставени просрочени
потребителски кредити на „О.Ф.Б.”ЕООД ведно с правото да извърши уведомяване на
длъжника за извършената цесия съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. От приобщения към доказателствения материал приемо-предавателен
протокол към договора за покупко-продажба на вземания от 28.03.2017 г. е видно,
че процесният кредит, попада в предмета на цесията.
Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен
да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това
установено от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес
на третите лица това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за
станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление,
длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария
кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и
т. н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е
направено в настоящото производство. След като бъде известен за цесията, дори и
чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията
на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване /решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/ 2009 г. на
ВКС, решение № 123/24.06.2009г., по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о.,
определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/. В настоящия
случай макар и по делото да не са налице данни ответникът да е уведомен за
цесията преди образуване на настоящото производство, доколкото ищецът не е
представил доказателства отправеното уведомление да е достигнало до ответника,
съдът намира, че ответникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с
получаване на препис от исковата молба, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК
следва да бъде съобразено от съда.
В
постановеното в тази връзка решение на ВКС, ТК по т.дело №362/2015г. на Второ
т.о. се излагат съображения, че целта на задължението на цедента
за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен
при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като
плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно
релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от
предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението,
извършено от новия кредитор /цесионера/. Допустимо е
по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл.9 ЗЗД предишният
кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на
чл.36 ЗЗД като обемът й се определя според това, което упълномощителят
е изявил съобразно чл.39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. В случая е налице приложено с
исковата молба именно такова пълномощно за ищеца, който се легитимира материалноправно като кредитор на вземането към подаване на
исковата молба. С цитираното решение на ВКС се приема, че исковата молба може
да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. Изрично изявление за обявяване на
предсрочната изискуемост на задължението, а така също и за съобщаване на
цесията, се съдържа в исковата молба, поради което съдът е длъжен да вземе
предвид настъпилите в хода на производството факти с правно значение.
Съгласно
постановеното по този въпрос решение на ВКС №204/25.01.2018г. по т.дело №2230/2016г.
на Първо т.о.: Цесията има действие спрямо длъжника от момента, в който е
уведомен за нея от цедента – чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД.
От тогава спрямо длъжника титуляр на вземането е цесионерът,
поради което старият кредитор след съобщаването на цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД
не може да иска от длъжника изпълнение. Последното е предпоставено
от настъпване на изискуемостта на вземането. Срокът за изпълнение по правило е
установен в полза на длъжника, като при настъпване на определени в закона или
договора (от който възниква прехвърлянето вземане) факти, приобретателят
на вземането, в качеството си на кредитор, има правото да иска предсрочно
изпълнение, вкл. да обяви на длъжника предсрочната изискуемост. Цесионерът придобива вземането с всичките му принадлежности
по чл.99, ал.2 ЗЗД, т.е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото
вземане права, вкл. правото да обяви неговата предсрочна изискуемост.
Налице
са предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост , доколкото , видно от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, последното плащане по кредита
е било на дата 11.03.2016г. , като след тази дата няма извършени плащания по
кредита.
Изходящото
от цедента уведомление, приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,
ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД.
С
оглед на горното, съдът намира, че ищецът в качеството му на кредитор на
вземането, има право да обяви предсрочната изискуемост на вземането на
длъжника, което е и сторил с исковата молба.
Съдът
намира, че с факта на връчване в производството по делото на препис от исковата
молба и приложенията към нея е установено и надлежното уведомяване на длъжника
– ответника С.П.П. за извършените прехвърляния на
вземане, поради което и приема, че същите
са произвели действие спрямо длъжника
съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД.
Съгласно
заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, общият
размер на задължението за падежирали и непадежирали главници се равнява на 3139,34 евро. Предвид гореизложеното, предявения от ищеца
главен иск се явява доказан по основание в претендирания
размер, в който смисъл е и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
поради което следва да бъде уважен.
С
оглед уважаване на главния иск, съдът не следва да се произнася по предявените
в условията на евентуалност искове.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски , съгласно представения по
делото списък с разноски по чл.80 от ГПК, обективиран
в исковата молба и доказателствата за реализирани разходи, в общ размер от …….
лв., от които държавна такса в размер на 360,94 лв., депозит за вещо лице за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300,00 лв., юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100,00лв., на основание чл.25 от Наредба за заплащане на правната
помощ и депозит за особен представител в размер на 600,00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА С.П.П. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „О.Ф.Б.” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** размер на 3139,34 евро, представляваща
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2013 г. , сключен
между ответника и „Банка ДСК" ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца
по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 17.03.2017 г. ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 28.06.2019г. до окончателното й изплащане, на основание основание чл.430 от ТЗ вр. чл. 99,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.П.П. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „О.Ф.Б.” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
сумата
от 1360,94 лв.,
представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца
по посочената в исковата молба банкова сметка, ***:
IBAN: *** , BIC: *** „Банка ДСК" ЕАД с титуляр
"О.Ф.Б." ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: