Мотиви към присъда № 260073/22.03.2021 год.  по чнх дело № 4838 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти състав

 

            Делото е образувано въз основа на тъжба на Г.Н.Н. с ЕГН ********** ***, с която е повдигнато обвинение срещу С.Д.Н. с ЕГН ********** *** за извършено престъпление от частен характер , наказуемо по чл. 147,ал.1, предл. 1 от НК, затова, че на 13.07.2020 год. в ЦОП „ Усмивка” към КСУДС гр.Варна, ул.” Г.С. Раковски” № 62, около 11 часа в присъствието на социалните работници Ц.К. и Р.Ф. разгласила позорни обстоятелства за Г.Н.Н., че е „ заплашвал и обиждал майка и”,” че не е спирал да я притеснява, да пуска неоснователни жалби срещу нея, да я заплашва и тормози психически”.

             

            В хода на съдебните прения, поверениците на частния тъжител адв. Я. и адв.Н., ВАК поддържат повдигнатото обвинение, като считат, че то е доказано по несъмнен и категоричен начин.

            Защитата на подсъдимата, в лицето на адв.Н. Б.,ВАК пледира за оправдателна присъда по предявеното обвинение, като излага подробни съображения в хода на пренията, и счита, че от събрания доказателствен материал деянието не е доказано от обективна и субективна страна. Посочва, че на въпросната среща между подсъдимата и тъжителя на 13.07.2020 год. , в присъствието на социалните работници подзащитната му е изразила отношението си към подадените от Н. жалби и сигнали срещу нея, което е израз на правото и на свободно изразяване и нейно лично мнение.

В обобщение защитата иска оправдаване на подсъдимата по повдигнатото и обвинения.

            Подсъдимата Н., се възползва от правото си да не дава обяснения. В личната си защита заявява, че не се чувства виновна, твърди, че е отговорен и добър родител.В последната си дума заявява, че не се счита за виновна.

Съдът, като изслуша становището на страните, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали (поотделно и в съвкупност), с оглед разпоредбите на закона – чл. 13, чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено следното:

            По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Тъжителят и подсъдимата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен по взаимно съгласие с утвърдено споразумение по чл.51 от СК с Решение № 2575/23.06.2017 год. по гр. дело № 6427/2017 год. по описа на РС Варна, влязло в сила на 23.06.2017 год.. От брака между двамата има родени две деца – малолетните Ирина и Павел, като упражняването на родителските права е предоставено на майката – подсъдимата Н..

В периода от 01.09.2019 год. до 01.07.2020 год. тъжителят Н. подал до АСП, Дирекция Социално подпомагане Варна четири сигнала, входирани както следва СИГ/Д-В /899/29.10.2019 год., СИГ/Д-В/965/15.11.2019 год., СИГ/Д-В/68/25.02.2020 год. и СИГ/Д-В/326/22.05.2020    год., както и сигнал с вх. № 94-335/22.05.2020 год. в РУО Варна, и сигнал в Министерство на образованието , вх. № 94-578/25.02.2020 год..

Въз основа на подадени от Н. *** предоставила на двамата родители С.Н. и Г.Н. социална услуга „ психо-социална работа с деца и родители” в Център „ Усмивка” към КСУДС гр.Варна на осн.чл.20,ал.2 от ППЗЗДт.  Социалната услуга им е била предоставена по направление  № НП/Д-В-759/15.11.2019 год. и направление № НП/Д-В-760/15.11.2019 год..

При проведените социални проучвания е установено, че комуникацията между родителите е сведена до минимум, основно свързана с изпълнение на режима на личен контакт. На лице е недостатъчен обмен на информация между родителите, съвместно обсъждане и вземане на единни решения по въпросите свързани с децата. Двамата родители са били консултирани относно необходимостта от поддържане на приемлив диалог и разумно родителско сътрудничество.

Според тъжбата на срещата проведена на 13.07.2020 год. в ЦОП „Усмивка”  към КСУДС гр.Варна около 11 часа между него и Н., в присъствието на социалните работници К. и Ф., тъжителят представил Постановление от 19.03.2020 год. на РП Габрово по преписка № 464/2020 год. за отказ да се образува наказателно производство и попитал Н. дали е вярно посоченото в постановлението, което била казала на зет си Ивайло Калоянов Калоянов в новогодишната нощ на 2019-2020 год., че той „ не е спирал да я притеснява, да пуска неоснователно жалби срещу нея, да я заплашва и тормози психически”, на което Н. заявила пред социалните работници, че изложеното в постановлението на РП Габрово и вярно и го потвърдила с думите „ да всичко това е истина”. Непосредствено след това отново в присъствието на социалните работници от ЦОП „Усмивка”, Н. разгласила за Н. и други несъществуващи позорни обстоятелства – „ че я е заплашвал и обиждал майка и”.

Тъжителя намира, че на срещата в ЦОП „Усмивка” на 13.07.2020 год. трябвало да опровергава злепоставящите го твърдения на Н., като по този начин били накърнени правото му на чест и достойнство , както и положителната обществена оценка за личността му.

От показанията на св.Ц.К., дадени в хода на съдебното следствие се установява, че е била консултант в качеството си на социален работник в ЦОП „Усмивка” на тъжителя Н..Целта на работата по отношение на Н.  е била консултация на родителите, за да водят диалог помежду си по повод двете им деца. Работата по отношение на двамата родители продължила една година.Консултациите били два пъти в месеца, като се провеждали индивидуално с всеки един от родителите. Проведена била и една съвместна среща, на която присъствали Г. Н. и Сл.Н. и двамата консултанти, но резултата от същата бил минимален, тъй като и двете страни останали на мнение, че полагат усилия, а другата страна трябвало да полага повече усилия. Свидетелката не си спомня подс.Н. на срещата на 13.07.2020 год. да е казала, че тъжителят е заплашвал майка и.

От показанията на св.Ф. се установява, че е била консултант на Сл.Н..Задачите и били свързани с това да установи дали при майката се наблюдават тактики и стратегии на отчуждаващо поведение спрямо децата и да се дадат насоки за подобряване комуникациите между родителите в интерес на децата. Според свидетелката основния проблем между двамата родители ,е че имали крайно различни възприятия за отглеждане на децата им. Н. имал желание за по-чести контакти  с децата, извън определения му режим, докато Н. държала Н. да спазва определения от съда режим на лични контакти с децата. На базата на едногодишните си наблюдения Ф. посочва, че не е забелязала у подсъдимата никакви стремежи за отделяне на децата от баща им, както и че не е имало нито един случай Н. да не е реализирала режима на лични отношения между Н. и децата им .  Според свидетелката отказът на Н. да предоставя децата с оглед желанията на Н. да ги взема извън режима за лични контакти, се тълкувало от последния като опит от страна на майката да ограничи контактите му с децата. Свидетелката потвърждава, че протокола от 13.07.2020 год. е изписан от нея и съдържанието му пресъздава темата, която е била обсъждана.Твърди, че протоколът отразява информацията касаеща единствено децата и въпросите, свързани с тях. Свидетелката посочва, че няма спомен на срещата на 13.07.2020 год. подсъдимата да е твърдяла, че Н. е заплашвал и обиждал майка и, както и че не е спирал да я притеснява, да пуска неоснователни жалби срещу нея, да я заплашва и тормози психически. Посочва, че Н. е заявила, че приема  жалбите подавани от Н. като психически тормоз,защото не можела да си обясни,как така след като е приета като лице, което не упражнява родителско отчуждение е обвинена, че извършва такова.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели К. и Ф. и от приложените по делото писмени доказателства: Писмо изх. №0204-4/03.02.2021 г. от Регионално управление на образованието Варна, ведно със заверени копия на Писмо изх. № 94-335/28.05.2020 г. от РУО – Варна до Г.Н.;***.05.2020 г. от Г.Н.; Писмо от Г.Н. до С.Н.; Писмо рег. № ***от Община Варна – Дирекция „Образование и младежки дейности“; Писмо изх. № 0104-28/02.02.2021 г. от Министерство на образованието и науката, ведно със заверено копие на сигнал изх. № 94-578/25.02.2020 г. от Г.Н. срещу С.Н. и 3 бр. разпечатки на снимки; писмо изх. № ДП/Д-В/71-001/16.03.2021 г. от Агенция за социално подпомагане – Варна, ведно със заверени копия на сигнали до АСП и АЗД от Г.Н. за периода 29.10.2019 г. до 31.03.2020 г., касаещи С.Н.. Решение № 2572/23.06.2018 по гр. дело № 6427/2017 г. по описа на РС Варна; Сигнал от 29.10.2019 г. от Г.Н. ***;Направление за ползване на социални услуги НП/Д-В-759 от 15.11.2019 г.; Направление № НП/Д-В-760 от 15.11.2019 г.; Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 13.03.2020 г. на РП Габрово – ТО Трявна;5 бр. Трудови удостоверения на Г.Н. от Викинг Круиз (оригинал и заверен превод);

Свидетелство за съдимост на С.Н.; Протокол от проведена среща на 13.07.2020 г. в Центъра за обществена подкрепа (ЦОП);Писмо от Детска градина №18 „Чайка“ – гр. Варна, ведно с Характеристика на С.Н., копие от предложение за удостояване с отличие „Млад учител“, цветно копие на отличие „Млад учител“, цветни копия на грамоти и награди на възпитаници на С.Н. от представяне в конкурси – 6 бр., цветно копие на благодарствен адрес от родители, снимки от награждаване с отличие „Млад учител“ от 29.10.2018 г. в Община Варна – 3 бр.;Частна тъжба вх. № 42065/30.06.2020 г. от Г.Н., по която е образувано НЧХД № 2541/2020 г. по описа на РС Варна;Молба вх. № 53453/06.08.2020 г. от Г.Н. за допълване и изменение на обвинението срещу С.Н. по НЧХД № 2541/2020 г. на РС Варна, която след като е докладвана е образувано НЧХД № 3389/2020 г. по описа на РС Варна;Сигнал от Г.Н. от 15.11.2019 г. до Директора на Агенция „Закрила на детето“ – гр. Варна (АЗД);Сигнал от Г.Н. от 25.02.2020 г. до Директора на Агенция „Закрила на детето“ – гр. Варна;Социален доклад от Агенция за социално подпомагане (АСП) за оценка на постъпилия сигнал и Уведомително писмо от АСП до Г.Н.,прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК и др..

Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и последователни и като цяло в съответствие с останалите доказателства по делото.

            Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:

  Съгласно чл.102, ал.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, като по силата на чл.103, ал.1 от НПК, пр.първо от същия закон, тежестта да се докаже обвинението по дела от частен характер лежи върху частния тъжител.

След направената съвкупна оценка на всички събрани доказателства,съдът намира, че обвинението не е доказало по несъмнен начин , че подсъдимия С.Н. е осъществила състава на деяние по чл.147,ал.1,предл.1 от НК.

   Безспорно се установи, че е проведена на 13.07.2020 год. среща между С.Н., Г.Н. и социалните работници Ф. и К.. За срещата св.Ф. е изготвила ръкописен протокол. В него е отразила целта на срещата - „ да се потърсят причини, поради които не съумяват да поддържат диалог”. Според Ф. отразеното съдържание на протокола е обобщение ,на това което е говорено по време на срещата. Както от съдържанието на протокола, така и от показанията на свидетелите Ф. и К. се установява, че двамата родители са имали  претенции един към друг относно  личностното развитие на децата. Отразено е, че Н. е искал да се отрази като стремеж на майката  да отчужди децата с отказа на Н. да му предоставя децата когато е на работа. Отразено е, че Н. категорично е държала да се спазва режима на лични контакти с децата. Отразено е мнението на социалните работници, че двамата родители не поддържат комуникация помежду си,  както и че са консултирани за негативния ефект от конфронтацията им върху психоемоционалното състояние на децата. Отразено е и, че Н. „ споделя, че приема жалбите на родителя като форма на тормоз”.

Изпълнителното деяние на престъпление по чл.147,ал.1,предл.1 от НК се осъществява чрез действие в две форми -разгласяване на неистински позорни обстоятелства или приписване на престъпление. В настоящия случай обвинението е за първата форма – разгласяване на позорни обстоятелства, като се твърди, че подсъдимата е разгласила позорни обстоятелства с думите, че тъжителят Н. е „ заплашвал и обиждал майка и”, както и ” че не е спирал да я притеснява, да пуска неоснователни жалби срещу нея, да я заплашва и тормози психически”.

Според състава на съда на първо място не се доказа,че подс.Н. в присъствието на социалните работници Ц.К. и Р.Ф. да е разгласила позорни обстоятелства за Г.Н.Н., а именно , че е „ заплашвал и обиждал майка и”.

На второ място, според състава на съда подсъдимата не е осъществила изпълнителното деяние «разгласява» позорни обстоятелства за Г.Н., казвайки , че , "не е спирал да я притеснява, да пуска неоснователни жалби срещу нея, да я заплашва и тормози психически” преди всичко  защото не е била с намерението да ги разпространи сред широк кръг от хора или да достигне до знанието на трети лица, които не могат да осъществят компетентна намеса в спорните им отношения, а е искала да изрази мнението си пред социалните работници, съобразно правомощията им при извършването на възложената им психо-социална работа с нея и бащата на децата и.

Заявеното от Н. пред социалните работници К. и Ф., че Н. "не е спирал да я притеснява, да пуска неоснователни жалби срещу нея, да я заплашва и тормози психически” са и реакция на действията на тъжителя Н. по повод многото подадени жалби до различни институции Агенцията за социално подпомагане , Министерство на образованието, РУО Варна и отговаря на действителността. Вложеният в тях смисъл е, този който е приела и св.Ф., че за Н. е било необяснимо как е „ възможно при равен достъп на бащата до децата и без да възпрепятства по никакъв начин контактите им – за какво родителско отчуждение става дума” … „ в случая изобщо не можем да говорим за такова поведение нито от страна на майката, нито от страна на децата. Имаха пълноценен контакт с бащата и може би това е имала предвид Н., защото са подавани сигнали за него, което не съществува”,т.е. това е израз на правото на Н. да защити себе си и поведението си, тъй като субективно е била убедена, че спазва режима на лични контакти с децата, отразява субективното и усещане, че тъжителят я „ тормози” / със значението на притеснявам, измъчвам /, като този израз не е лишен от основание и желае Н. да преустанови опитите си да излиза извън рамките на този режим.  

Съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК, подсъдимият се признава за виновен само тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, като присъдата не може да “почива” на предположения.Следва да са събрани достатъчно доказателства в полза на вината на подсъдимия.

С оглед на горното при обсъждане и решаване на първия от въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК (има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно) Съдът счита, че С.Н. следва да бъде призната за НЕВИННА затова, че на 13.07.2020 год. в ЦОП „ Усмивка” към КСУДС гр.Варна, ул.” Г.С. Раковски” № 62, около 11 часа в присъствието на социалните работници Ц.К. и Р.Ф. разгласила позорни обстоятелства за Г.Н.Н., че е „ заплашвал и обиждал майка и”,” че не е спирал да я притеснява, да пуска неоснователни жалби срещу нея, да я заплашва и тормози психически” и на основание чл. 304 от НПК да бъде ОПРАВДАНА по повдигнатото с тъжбата обвинение по с чл. 147, ал. 1, предложение 1 от НК.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК на частния тъжител Г.Н. следва да се възложат направените по делото разноски от страна на подсъдимата в размер на 1000 лева (хиляда) за процесуално представителство.

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

 

 

                                                 СЪДИЯ в РС Варна: