№ 14
гр. Бургас , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Красимира Георгиева Кателиева (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600052 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 ал.1 вр. чл. 436 ал.2 от НПК.
С определение №65/23.02.2021 год., постановено по ЧНД №1292/2020
год., Окръжен съд-гр. Бургас е оставил без уважение молбата на Т. Ант. З. за
постановяване на реабилитация по отношение на осъждането му с присъди по
нохд №1104/16г. на РС-Сливен и нохд №287/99г. на ОС-Бургас.
Недоволен от така постановеното определение е останал молителят Т.З.,
който чрез упълномощения си защитник – адвокат С.К. от АК-Бургас го
обжалва по реда на чл. 436 ал.2 от НПК пред Апелативен съд –Бургас. В
жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на постановения акт.
Поддържа се, че спрямо молителя няма заведено производство за събиране на
публични вземания, както и не са налице данни за образувани срещу него
изпълнителни производства, поради което отказът на съда да го реабилитира
по посочените в молбата му осъждания се явява необоснован. Твърди се
обективна невъзможност за снабдяване и представяне по делото на
доказателства за заплатената глоба по нохд №93/2004г. на РС-Сливница.
Изтъква се, че в случая следва да се съблюдават указанията, дадени в т.4 от
1
ТР № 2 от 2018г. по т.д.№2/2017г. на ОСНК, ВКС. Моли се определението на
ОС-Бургас да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да бъде
постановено ново, с което З. да бъде реабилитиран по посочените в молбата
присъди.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, постъпила е в срока по чл.
436, ал.2 от НПК, поради което същата се явява процесуално допустима.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят З. не
се явява, редовно призован. Същият се представлява от упълномощения си
защитник – адвокат С.К. от АК-Бургас, който поддържа жалбата ведно със
съображенията, изложени в нея. Моли за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт.
Представителят на Апелативна прокуратура-Бургас заема становище за
неоснователност на жалбата. Намира, че отсъствието на доказателства по
делото, свидетелстващи за възстановяване на причинените с деянието на З. по
НОХД № 287/1999г. имуществени вреди, съставлява пречка за неговото
реабилитиране. Пледира за потвърждаване на определението, постановено от
ОС-Бургас.
Бургаският апелативен съд, проверявайки обосноваността и
законосъобразността на атакуваното определение, във връзка с изложените в
жалбата доводи, намира следното :
Жалбата е неоснователна.
Съображенията на първоинстанционния съд, с които същият е оставил
без уважение молбата на осъдения З. за постановяване на съдебна
реабилитация, обобщено се свеждат до констатации, че липса доказано в
процеса добро поведение на З., явяващо се една от предпоставките по чл. 87
от НК за реабилитирането му, отсъствие на доказателства за възстановяване
от негова страна на причинените с деянието по НОХД № 287/1999г.
имуществени вреди, както и за заплащане на наложената му по НОХД
№93/2004г. на РС-Сливница глоба в размер на 200 лева.
Фактите, разкриващи съдимостта на осъдения З. към датата на подаване
2
от последния на молбата му за реабилитация не са спорни по делото.
По данни от приложената по делото справка за съдимост се установява,
че З. е осъждан, както следва:
Със споразумение по НОХД № 1844/2003 г. по описа на PC - Бургас, З. е
осъден за извършено на 21.02.2003 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и
7 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като при условията на чл.55 от НК на същия е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.
Споразумението е влязло в сила на 11.09.2003 г.
С Присъда по НОХД № 287/1999 г. по описа на ОС - Бургас, З. е осъден
за извършено на 04.05.1999 г. престъпление по чл. 196а от НК вр. чл. 195, ал.
1, т.2, т. 4, предл. второ, т. 7 вр. чл. 28 от НК, като при условията на чл. 54 от
НК на същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
дванадесет години. Със същата присъда на основание чл.69, вр. чл. 68, ал. 1
от НК е постановено наказанието по присъда по НОХД № 384/98 г. по описа
на БРС да бъде изтърпяно отчасти от З., а именно в размер на шест месеца
лишаване от свобода. Със същата присъда З. е осъден да заплати на
гражданския ищец Шабан Шериф Караташ сума в размер на 6091,80 лв.,
явяваща се причинени от деянието имуществени вреди. Присъдата е влязла в
сила на 21.01.2004г.
Със споразумение по НОХД № 93/2004 г. по описа на Районен съд –
Сливница, влязло в сила на 13.02.2004 год., З. е осъден за извършени на
11.02.2004 г. престъпления по чл. 279, ал. 1, предл. второ вр. чл. 18, ал. 1 от
НК и по чл. 318 от НК, като на същия е наложено общо наказание по
правилата на чл. 23, ал. 1 и ал.3 от НК, а именно лишаване от свобода за срок
от шест месеца и глоба от 200 лева. Наказанието лишаване от свобода е
изтърпяно на 05.07.2012 г.
Със споразумение по НОХД № 1104/2016 г. по описа на Районен съд –
Сливен, влязло в сила на 09.11.2016г., З. е осъден за извършено на 28.02.2016
г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 предл. второ вр. чл.
29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ от НК, като при условията на чл.55 от НК на същия е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири
месеца лишаване от свобода. Наказанието е изтърпяно от 01.03.2016 г. до
3
21.04.2017 г.
С присъда по НОХД 384/98 г. по описа на PC – Сливница, З. е осъден за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 26, ал. I от НК, като на
същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,
отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок три години.
Присъдата е влязла в сила на 12.11.1998 г.
С определение от 18.10.2004 год. по НОХД 384/98 г. по описа на PC –
Сливница основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 от НК на З. е наложено едно общо
наказание по НОХД № 1844/2003 г. на PC-Бургас и НОХД № 287/1999 г. на
ОС-Бургас - в размер на 12 години лишаване от свобода, към което наказание
на основание чл. 27 от НК е присъединено и наказанието от шест месеца
лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 93/2004 г. на РС-Сливница.
Определението влязло в сила на 03.11.2004 г.
С определение от 05.07.2012 г. по ЧНД № 783/2012 г. по описа на ОС -
Бургас, на основание чл. 440, ал. 1 НПК, З. е освободен условно предсрочно
от изтърпяване на останалата част от определеното общо наказание
дванадесет години и шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 93/2004 г.
на PC - Сливница, НОХД № 1844/2003 г. на PC - Бургас и НОХД № 287/1999
г. на ОС - Бургас, в размер на две години, шест месеца и шестнадесет дни,
като на основание чл. 70, ал. 6 съдът е определил изпитателен срок в размер
на неизтърпяната част от наказанието. Определението е влязло в сила на
13.07.2012 г.
Изисканата от въззивния съд справка от Затвора-Бургас, изх.
№830/08.04.2021г. сочи, че З. е постъпил в затвора на 20.02.2004г., от която
дата е започнал да изтърпява наказание в размер на 6 месеца лишаване от
свобода по НОХД № 384/98г. на РС-Бургас и отделно общо наказание в
размер на 12 години и шест месеца лишаване от свобода. Същият е освободен
условно предсрочно от Затвора-Бургас на 05.07.2012г., с остатък от
наложеното наказание в размер на 2 години 6 месеца и 16 дни. За времето от
02.03.2016г. до 21.04.2017г. /когато е освободен от затвора/ е изтърпял
наказанието от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, наложено му по
НОХД № 1104/16г. на РС-Сливен /спр. л.18 от ВЧНД №52/21г. на БАС/.
4
При горните фактически констатации, ОС-Бургас правилно е приел, че
е налице първата изискуема предпоставка на чл. 87, ал. 1 от НПК - към
момента на подаване на искането за реабилитация да са изтекли три години от
изтърпяването на наказанията по всички присъди. Както е отбелязано в
Определение № 590 от 29.ХII.1977 г. по н. д. № 604/77 г., II н. о.,
тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 НК започва да тече от изтичане срока на
наложеното с последната присъда наказание, когато те са повече от една. В
конкретния случай това е наказанието, наложено на молителя с присъдата
/споразумение/ по НОХД № 1104/16г. на РС-Сливен, за което данните в
справката от Затвора-Бургас установяват, че е изтърпяно на 21.04.2017г. От
този момент до сега, няма данни за приключени наказателни производства с
влязла в сила присъда. Не са налице също и неприключили спрямо З.
наказателни производства, за което свидетелства приложеното по делото
удостоверение от ОП-Бургас, изх.№6819/2020г. /спр. л.3 от ЧНД № 1292/20г.
на БОС/.
Не може да бъде споделено обаче разбирането на първата инстанция, че
отсъствието на данни за заплащане от осъдения З. на наложената му по НОХД
№93/2004г. на РС-Сливница глоба в размер на 200 лева, се явява пречка за
неговото реабилитиране.
Обстоятелството, че осъденият не е в състояние да докаже твърдяното
от него заплащане на наложената му глоба, в случая не предпоставя изводите,
до които е достигнал първостепенния съд поради следното:
Видно е от данните, отразени в представеното по делото удостоверение
от ДСИ при PC – Бургас /спр. л.17 от ЧНД № 1292/20г. на БОС/, че срещу Т.
Ант. З. няма образувани изпълнителни дела. Информацията от друга страна,
съдържаща се в приложеното по делото удостоверение от ТД на НАП-Бургас,
разкрива, че осъденият З. няма публични задължения към 16.12.2020г. /спр.
л.16 ЧНД № 1292/20г. на БОС/. При тези констатации, съдът е следвало да
провери и прецени дали по отношение на наложеното с присъдата по НОХД
№93/2004г. на РС-Сливница наказание глоба в размер на 200 лева не е изтекла
давността по чл. 82, ал.1, т.5 от НК, в какъвто смисъл е и разрешението,
дадено в Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017
г., ОСНК. Съгласно отбелязаното в цитираното ТР "когато е наложено
5
наказание глоба, което не е изпълнено, ако за събирането й не е образувано
изпълнително производство, реабилитация е допустима след
последователното изтичане на давността по чл. 82, ал. 1, т. 5 или по чл. 82, ал.
4, вр. ал. 1, т. 5 от НК, според това дали е спирана или прекъсвана, и на срока
за реабилитация по чл. 86, чл. 87 или чл. 88а от НК". В случая от справката за
съдимост на З. е видно, че наказанието глоба от 200 лева му е наложено като
самостоятелно наказание за извършено престъпление по чл. 318 от НК.
Отчитайки наличните по делото данни, свидетелстващи, че за събиране на
глобата не е образувано изпълнително производство, то следва заключение,
че преценката за изтекла давност следва да се извърши съобразно чл. 82, ал. 1,
т. 5 от НК.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав намира, че по
отношение на наложеното на З. с присъдата по НОХД №93/2004г. на РС-
Сливница, в сила от 13.02.2004г., наказание "глоба" е изтекла
изпълнителската давност, както и срокът за реабилитация по чл. 87 от НК.
Ето защо и съдът незаконосъобразно е приел, че отсъствието на данни за
заплащането й се явява пречка за прилагане на съответните разпоредби за
реабилитация, а именно чл.87 от НК.
Изведената в горния аспект неправилност на изводите на БОС
касателно значимостта на факта на наплащане на наложената глоба следва да
се отбележи, че няма своето съществено отражение върху генералното
заключение на съда за отсъствие на законовите предпоставки по чл.87 от НК.
Постановявайки отказ от съдебна реабилитация на молителя З.,
първостепенният съд правилно е отбелязал, че доказателствата по делото не
разкриват изпълнение на задължението на последния, възникнало по повод
осъждането му по НОХД № 287/1999 г. по описа на ОС – Бургас – да
възстанови вредите от умишленото престъпление, явяващо се
законоустановено условие за допускане на съдебна реабилитация – т.2 на чл.
87 ал.1 от НК и преодолимо такова единствено в хипотеза на доказани
уважителни причини, препятстващи изпълнението на това изискване – ал.2 на
чл.87 от НК.
Въведеното законово изискване за възстановяване на вредите от
6
умишленото престъпление, което в конкретния случай съдът правилно е
преценил, че не е изпълнено, налага да се съобрази следното: Не може да има
спор, че от осъдения не може да бъде искано да възстанови всички вреди,
причинени от деянието, за което е бил осъден, най-малко поради това, че е
възможно да съществуват такива, които не са му известни. Хипотезите в
случая предполагат многообразие, което за целите на настоящото
производство не се налага да бъде обсъждано. В аспекта на горното като
правилно разбиране на закона следва да бъде прието, че за да бъде
реабилитиран от съда за извършеното от него престъпление, осъденият
следва да е възстановил причинените вреди, за които е осъден с присъдата.
Такива несъмнено в случая са налице, тъй като с присъдата по НОХД №
287/99г. на БОС З. е осъден да заплати на гражданския ищец Шабан Шериф
Караташ сума в размер на 6091,80 лева, представляващи обезщетение за
претърпени от последния имуществени вреди, произходящи от непозволено
увреждане. Важен въпрос обаче, който следва да бъде обсъден, е в какви
времеви рамки осъденият следва да изпълни задължението си за
възстановяване на вредите от престъплението и следва ли бездействието му в
хипотеза на погасено по давност вземане за вреди да се счита за уважителна
причина по чл. 87, ал. 2 от НК, в каквато насока съдебната практика е
противоречива.
Съобразявайки фактите по делото и дадената в ЗЗД регламентация
относно давността за погасяване на вземането за вреди, установено със
съдебно решение – чл. 117, ал.2 от ЗЗД, несъмнено се налага извод, че към
датата на подаване от осъдения на молбата му за реабилитация, давността по
отношение на вземането на гражданския ищец по НОХД № 287/99г. на БОС, е
погасено по давност. Доколкото обаче изтичането на давността не погасява
задължението, нито лишава длъжника от възможността да изпълни
дължимото, а единствено би могло да осуети предприети от кредитора
действия по принудително изпълнение, насочени върху имуществената сфера
на длъжника и то в случай, че последният направи възражение в тази насока,
настоящият състав приема, че констатирането само на факта на изтекла
давност не е достатъчно, за да се приеме, че е налице хипотеза на ал.2 на
чл.87 от НК. И това е така, тъй като проявявайки добросъвестност, длъжникът
/осъденият/ във всеки един момент би могъл доброволно да изпълни и да
7
погаси своето задължение. Ето защо, за да се обоснове приложението на
визираната законова привилегия според съда е необходимо също да се
съобрази дали съществуват и други обстоятелства, които да са препятствали
осъдения в изпълнение на задължението му да възстанови вредите,
причинени от умишленото престъпление, предмет на осъждането по НОХД №
287/99г. на БОС. Данните по делото в случая сочат, че такива обстоятелства
не са налице, т.е. отсъстват доказателства, на чиято основа да се приеме, че
осъденият се е намирал в такова обективно положение, което го поставя в
безусловна невъзможност да погаси дължимото, макар и да е налична воля за
това. За същия не се установява нито да се е намирал в тежко здравословно
състояние, нито да е бил ангажиран с други финансови задължения, като
например издръжка на деца или близки роднини, в каквито именно случаи
съдебната практика приема, че е налице извинително основание за осъдения
да не изпълни задължението си по възстановяване на вредите от
престъплението /Решение № 427/24.03.2016 г. по н. д. № 1472/2015 г., ВКС ІІІ
н. о./. Впрочем, твърдения за наличие на такива уважителни причини не се
навеждат и от самия осъден, което позволява заключение, че неизпълнението
на задължението е по негова лична воля. Вярно е, че информацията от
справката за съдимост разкрива продължителност на престоя на осъдения в
местата за лишаване от свобода. Това обстоятелство обаче не може да се
приеме за уважителна причина, препятстваща го да възстанови причинените
вреди. Касае се за фактическо състояние, в което осъденият сам се е поставил,
извършвайки престъпното деяние, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода. Следователно същият не би могъл да черпи права от
последиците, произтичащи от собственото му недобросъвестно поведение.
Гореизложеното мотивира въззивния съд да приеме, че макар и без
конкретни съображения в тази насока, първостепенният съд правилно е
достигнал до заключение, че неизпълнението от осъдения на задължението
му да възстанови причинените от собствената му престъпна деятелност
вреди, доколкото не се дължи на уважителни причини, съставлява пречка за
реабилитирането му по съдебен ред съобразно чл.87 от НК.
Въведените от законодателя в чл. 87 от НК изисквания за допустимост
на съдебна реабилитация е видно, че са многоаспектни и комплексни по своя
характер, като единствено чрез пълното им покриване може да се приеме, че
8
лицето успешно се е поправило и превъзпитало при положение, че за
осъждането му не е настъпила реабилитация по право. Именно поради това и
съдебната реабилитация се явява такава, с акцесорен характер - тя е
възможна, доколкото не е настъпила реабилитация ex lege и при положение,
че са налице допълнителните предпоставки, изрично посочени в наказателния
кодекс. По този начин се цели да се поощри законосъобразното поведение на
осъдените лица след изтърпяване на наказанията, като законът им осигурява
възможност за реабилитация на един доста по-ранен етап след изтърпяване на
наказанието, в сравнение с предвидените в чл. 88а от НК хипотези.
Споменатата законодателна идея предопределя и единствено
възможния извод, че постановяването на съдебна реабилитация не е възможно
ако визираните в чл. 87, ал. 1 от НК предпоставки не са изпълнени в цялост.
След като в активността си по доказване изпълнението на критериите за
съдебно реабилитиране осъденият не е успял да представи убедителни
доказателства, на основата на които да се заключи, че е имал уважителна
причина да не изпълни условието по т.2 на чл.87 от НК, то молбата му за
реабилитиране не може да се прецени като основателна, както правилно е
приел окръжният съд. Всеки друг различен подход в оценката на неговото
поведение би стоял в разрез със законовия регламент и би довел до едно
неоправдано благоприятстване на правното му положение, както и в ущърб на
обществения интерес. Още повече, че невъзможността осъденият да бъде
реабилитиран по този ред не изключва неговата реабилитация по чл. 88а от
НК, при настъпване на условията за това.
В случая е важно да се отбележи, че разкритите положителни данни за
осъдения З., а именно за отсъствие на водени срещу него наказателни
производства, липса на дължими публични задължения, както и трудова и
семейна ангажираност, за които са представени нарочни доказателства по
делото, не са достатъчни, за да изпълнят критериите по чл.87 от НК за
постановяване на съдебна реабилитация. Разпитаният по инициатива на
защитата пред въззивния съд свидетел Яни Петров също не представя
сведения, на чиято основа да се приеме, че е налице изпълнение на условията
по чл.87 от НК за съдебното реабилитиране на З.. Ангажирайки се да
свидетелства за успешната социална реализация на З., свидетелят Петров
очевидно не разполага с актуална информация за последния, доколкото
9
изнесените в показанията му сведения, че е излязъл от затвора през 2013г. не
отговарят на действителността. По данни от приложената по делото справка
от Затвора-Бургас, последното изтърпяно от З. наказание лишаване от
свобода е за времето от 02.03.2016г. до 21.04.2017г. / спр. л.18 от ВЧНД №
52/21г. на БАС/.
Мотивиран от горното, въззивният съд намира, че ОС-Бургас
законосъобразно е отказал да постанови съдебна реабилитация по посочените
осъждания на Т.З.. Обжалваното определение е правилно и като такова следва
да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №65/23.02.2021 год., постановено по
ЧНД №1292/2020 год. по описа на Окръжен съд-гр. Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Препис от решението да се изпрати на Бюро „Съдимост” при РС-
гр.Бургас.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10