Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
С Решение № .. от 13.01.2010г., постановено по гр. д. № .../2007год. В. районен съд е признал по реда на чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на О. П. К., ЕГН – *, от гр. С., от длъжността „пласьор” – обслужване на клиенти по обекти чрез разносна търговия на стоки, на основание чл.330, ал.2,т.6, във вр. с чл.190, ал.1, т.7, 187, т.8, т.9 и чл.188, т.3 от КТ, поради налагане на едноименното дисциплинарно наказание, извършено със Заповед № ../15.12.2006год. на Управителя на „Т.” О., гр. В. Т. за незаконно и като такова го е отменил. Със същото съдебно решение ВТРС е осъдил „Т.” О., гр. В. Т., на основание чл. 225, ал.1 от КТ да заплати обезщетение на О. П. К., ЕГН – *, от гр. С. в размер на 845,82лв., за времето, през което същият е останал без работа, поради уволнението, както и да му заплати направените по делото разноски в размер на 530,00лв.; присъдени съответно в полза на ВТРС са направените разноски, в размер на 277,00лв. Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от „Т.” О., гр. В. Т. изцяло. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно представените по делото доказателства. Ответник жалба, чрез процесуалния си представител, заема становище, че депозираната жалба е неоснователна и недоказана. ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното: По гр. д. № ../07г. ВТРС е постановил решение, с което е уважил обективно съединените искове на О. П. К. от гр. С., против „Т.” О. В. Т. за признаване на уволнението му за незаконно и за присъждането на обезщетение. Аргументацията по същество на районния съд, е че между страните трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.2,т.6, във вр. с чл.190, ал.1, т.7, 187, т.8, т.9 и чл.188, т.3 от КТ, поради незаконно налагане на едноименното дисциплинарно наказание, тъй като заповедта, с която то е наложено, е издадена в нарушение на чл.195, ал.1 от КТ – не притежава всички абсолютно задължителни реквизити. Този аргумент на районния съд е правилен. Налице са данни по делото, събрани гласни и писмени доказателства, които сочат, че волята на работодателя не е формирана, и обективирана правомерно. Съгласно чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която задължително се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. В атакуваната заповед не е отбелязано времето на извършване на нарушението. Относно този реквизит заповедта препраща към протокол за ревизия № */09.10.2006год., но в него също не е посочен точен период, или точен момент на извършване на нарушението. Следователно не може точно да се определи какъв период от време е обхванала ревизията и за какъв период от време са констатираните липси. Нормата на чл.195, ал.1 от КТ е императивна и неспазването й е достатъчно основание да се приеме, че извършеното уволнение с процесната заповед е незаконно. Заповедта е издадена и в нарушение на чл.194, ал.1 от КТ. Издадена е на 15.12.2006год., а липсите са установени на 09.10.2006год., видно от протокол за ревизия № */09.10.2006год., т.е. дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на визирания в Закона двумесечен срок от откриване на нарушението. Не се доказаха по категоричен начин пред втората инстанция твърденията на жалбоподателя, че ответникът през този двумесечен период е бил през известно време в платен годишен отпуск. Освен това в заповедта е записано като основание за налагане на наказанието уронване авторитета на работодателя. Не са посочени конкретните факти, обстоятелства и действия на ответника, с които, според работодателя е уронено доброто му име в обществото. Първоинстанционният съд е приел във връзка с горното, че уволнението е неправомерно. В зависимост от основния иск, съдът е уважил и останалите предявени акцесорни искове. Предвид изложеното, въззивната инстанция приема, че процесната заповед е издадена в нарушение с императивния законов текст на чл.195, ал.1 от КТ. При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение № 34 от 13.01.2010г. в обжалваната част е правилно и законосъобразно. ВТРС внимателно е изследвал фактическата обстановка по делото и крайните изводи, до които е достигнал кореспондират с материалния Закон и утвърдената съдебна практика, и са в унисон със събрания доказателствен материал. При тези констатации горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се остави без уважение. При този изход на делото, на ответник жалба следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на 250,00лв. Водим от горното, Окръжният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № ...от 13.01.2010г., постановено по гр. д. № 443/2007год., по описа на В.районен съд. ОСЪЖДА „Т.” О., гр. В. Т., бул. „Б.”, № ... да заплати на О. П. К., ЕГН – *, от гр. С., ул. „Х. К.”, № ... направените по делото разноски, в размер на 250,00лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, гр. София в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |