№ 76
гр. Пловдив , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христо Д. Симидчиев
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215300600874 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Д.М. в качеството му на
защитник на подсъдимия Р.А., против присъда от 25.02.2021г. по НОХД №
6849/2020г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
С присъдата първата инстанция е признала подсъдимия Р. В. А. , ЕГН
********** за ВИНОВЕН затова, че на 29.04.2020 год. в село Йоаким Груево, обл.
Пловдив, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание,
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а
именно: малолетната П.В.К. с ЕГН ***, родена на **** в гр. П., поради което и на
основание чл. 149, ал. 1 вр. чл.54 от НК, го е осъдил на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът е постановил така
наложеното на подсъдимия Р. В. А. наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ
режим.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НК съдът е приспаднал от
1
така наложеното на подсъдимия Р. В. А. наказание ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което е бил задържан по реда на
ЗМВР и НПК, както и времето, през което по отношение на него е била взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 29.04.2020г. до
влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се счита за един ден
лишаване от свобода.
Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски.
В жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, като се
претендира, че същият е неправилен и незаконосъобразен, поради което се
иска отмяната му и постановяване на нова присъда, с която подс. А. да се
признае на НЕВИНЕН и бъде ОПРАВДАН.
Алтернативно се моли от съда да измени обжалвания съдебен акт и
поради подробно изложени мотиви наложеното от първата инстанция
наказание да се намали до минималния размер от една година и да се
приложи разпоредбата на чл. 66 от НК.
В разпоредително заседание на въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на други писмени и веществени доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Пловдивска окръжна
прокуратура предлага присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена
като правилна, законосъобразна и обоснована и отбелязва, че актът не страда
от пороците посочени от защитата.
Защитникът на подсъдимия - адв. М. пледира за това, депозираната
жалба да бъде уважена.
Подсъдимият подкрепя заявеното от адвоката си.
Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие
с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за отменяването или изменянето на
първоинстанционния акт поради следните съображения:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е
провела подробно съдебно следствие и е положила усилия за изясняване на
2
правно значимите фактически обстоятелства, относими към предмета на
доказване. При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд
намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от районния съд и
не се налага внасянето на корекции и/или допълнения в нея. По отношение на
оценъчната дейност на първоинстанционния съд не се констатираха
логически грешки, волята му е обективирана ясно, което позволява проверка
на изведените фактически констатации.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р. В. А. е роден на *** в гр. П., живущ в с. Й.Г., обл.
Пловдив, българин, български гражданин, без образование, неженен,
неработещ, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.
Свидетелката М.В.В. живеела на съпружески начала с В.К. в къща в с.
Й.Г., обл. Пловдив на ул. „*** №** Същите имали четири деца – свидетелят
Г.К. – 12 г., В.К. – 10г., П.В.К. – 8г. и Й.К. – 3г. П.К. била родена на ***. и
към 29.04.2020г. била на ** години
На 29.04.2020г. свидетелката М.К. и В.К. рано сутринта излезли за
работа. Децата им –Г.К., П.К. и Й.К. останали в дома им, а В.К. била на гости
при баба си в гр. С.. М.К. заръчала на най-голямото дете –Г.К. да нагледа
сестра си и брат си и при нужда да търси съдействие от чичо си – Н.К., който
живеел в друга къща в общия им двор. Около 09:00ч. свид. Г.К. отишъл в
къщата на чичо си – Н.К., като оставил сами П.К. и по-малкият си брат Й. в
къщата. П.К. закусила и седнала на дивана в стаята с Й.К..
В един момент в къщата се появил подсъдимият Р.А. /“***“/, който
бил роднина на В.К.. Същият седнал на дивана до П.К., която била облечена с
анцуг, завил се с нейното одеяло и започнали да гледат телевизия. Р.А.
поискал П.К. да си свали долнището на анцуга, като я предупредил изрично
да не казва на никого за това. П.К. отказала да си свали долнището на анцуга.
Въпреки отказа й, подс. А. настоял К. да си надигне дупето и да си събуе
долнището на анцуга. След повторен отказ А. успял да събуе долнището на
анцуга, късите панталонки и бельото на К. и същата останала гола от кръста
надолу и с гръб към подсъдимия. А. не съблякъл своите дрехи, но започнал да
докосва и да опипва П.К. по срамните устни и по седалищните й части.
В този момент Й.К. излязъл от стаята и отишъл да потърси брат си –
свид. Г.К., който бил в съседната къща при чичо си. След като разбрал, че
подс. А. е заедно със сестра му в дома им, Г.К. веднага се върнал и когато
влязъл в стаята заварил сестра си П.К. и подс. Р.А. завити под едно одеяло на
дивана. Като видял Г.К., подсъдимият отметнал одеялото и веднага станал от
дивана. Свид. Г.К. видял в този момент, че сестра му П.К. била със свалени
панталони и долни гащи и седалищните й части се виждали голи.
След като станал от дивана А. попитал Г.К. дали същият има перо за
въдица. Свид. Касянов отговорил, че няма, при което А. си тръгнал. Г.К.
3
попитал сестра си П. дали подсъдимият й е направил нещо, при която тя
отговорила, че само й свалил гащите и я опипвал по дупето.
Около 17:30ч. се прибрали от работа свид. М.В. и В.К.. Свид. Г.К.
разказал на родителите си за случилото се през деня, при което родителите му
много се ядосали. П.К. споделила на майка си, че подс. Р.А. я е пипал и
„отпред“. Свид. М.В. и В.К. излезли да търсят подс. А., но не го открили.
Същите сигнализирали на ЕЕН 112 и на адреса се отзовали полицейски
служители. В последствие било образувано и настоящото досъдебно
производство.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза на П.К.. Съгласно заключението на вещото
лице при прегледа на П. К. се установили: две кръвонасядания по лявата
гръбна половина, върху лявата лопатка и едно кръвонасядане по дясната
седалищна област, както и кръвонасядане по лявата голяма срамна устна.
Вещото лице е установило, че не се установяват следи от извършено полово
сношение или въвеждане на части от пръсти във влагалището на К..
Съгласно заключението на назначената комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, подсъдимият Р.А. не
страда от психично заболяване и може да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Съгласно заключението на изготвената комплексна съдебно–
психиатрична и съдебно–психологична експертиза, П.К. е психично здрава и
не се води на психиатричен учет. Вещите лица са посочили, че П.К. не може
да участва в наказателното производство като свидетел и да дава достоверни
показания.
Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на гласните и
писмени доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвкупност, при
което е извел посочената в мотивите фактическа обстановка, която не се
различава от приетата от настоящия състав.
Задълбочено и професионално са обсъдени показанията на свидетелите
М.В.В. и Гаврил Веселинов Касянов, като настоящата инстанция е напълно
солидарна с извода за пълното им кредитиране, т.к. изложеното от тях е в
синхрон с приложените по делото писмени доказателства – заключения на
съдебномедицинска експертиза, комплексни съдебнопсихиатрични и
психологични експертизи, свидетелство за съдимост и характеристична
справка, приложени по дознанието.
Въззивният съд също констатира, че те описват подробно
обстоятелствата преди, по време и след случая, в зависимост от това на каква
част от протеклите събития са станали очевидци и несъмнено е установено
4
това, че в посочения момент подсъдимият и К. са се намирали на леглото в
стаята, завити под едно и също одеяло. Точно са анализирани показанията на
свид. К. относно това, какво й е споделила дъщеря й П. - в тази насока
действията на подс. А. по сваляне на бельото на детето, опипването й с цел да
се удовлетвори полово желание без съвкупление.
Законосъобразно първата инстанция е възприела и дала вяра на
депозираните заключения на съдебномедицинска експертиза, комплексни
съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, като счита същите за
безпристрастни, обективни, компетентно изготвени, с необходимите
професионални знания и опит и с оглед материалите по делото.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, ПРС е
направил обоснован извод, че с деянието си подс. А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.149 ал.1 от
НК, тъй като на 29.04.2020г. в село Йоаким Груево, обл. Пловдив, е извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно: малолетната
П.В.К. с ЕГН ***, родена на **** в гр. П..
От обективна страна правилен е анализът, че при престъплението по
чл. 149, ал. 1 НК изпълнителното деяние включва два акта: извършване на
действие, способно да възбуди и/или да удовлетвори полово желание, като не
е необходимо преодоляване на волята на пострадалата, било то чрез
използване на принуда (под формата на сила и/или заплаха), било чрез
използване на безпомощното й състояние или чрез привеждането й в такова
състояние. Доказано в настоящия случай е, че блудствените действия на
подсъдимия са реализирани в условията на едно продължаващо престъпно
състояние, създадено с пристигането на подсъдимия в дома на К.
настаняването му на леглото, заедно с детето П. и сваляне на бельото на
последната. В създаването на това състояние А. е имал водещо участие, като
именно той е осигурил присъствието си на леглото едновременно с
пострадалата, спрямо която в последствие упражнил и блудствени действия,
извършени посредством опипването на задните части и срамните й устни.
Фактът на предприетите от подсъдимия действия на полова близост с П.К., в
съчетание с ниската й възраст, предопределяща невъзможността й да се
защити от действията на А., оказали силен психологически натиск върху
5
пострадалата, провокирайки у нея страх и притеснение. Именно под
влиянието на тези фактори тя е изпаднала в състояние на уплаха, блокираща
способността й за запазване на самообладание. Въпреки това пострадалата е
успяла да се опита да окаже съпротива на действията на А., като е отказала
сама да свали бельото си. Тази реакция на К. е правела очевидно
съдържанието на волята й, като няма причина да се счита, че тази очевидност
е била извън субективните възможности на А. за възприемане и осмисляне. Т.
е. той е имал достатъчно ясна и точна представа, че действа против волята на
пострадалата. Още повече, че същият е близък роднина на бащата на детето и
е извън всякакво съмнение, че е бил съвсем на ясно на каква възраст е П., а
именно, че не е навършила пълнолетие.
Описаните подробно и задълбочено от първата инстанция и възприети
от въззивния съд факти по обвинението недвусмислено сочат, че намерението
за извършване на сексуално посегателство е било в съзнанието на този
подсъдим още в процеса на пристигането му в дома на К. и настаняването му
на леглото, заедно с пострадалата.
От субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимия
Р.А. с пряк умисъл, с пряко целени, съзнавани, допускани и настъпили
общественоопасни последици. Същият е съзнавал противоправния характер
на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици, като именно това е била пряката му цел. Правилно е посочено, че
това установява категорично от показанията на свидетелите В. и Касянов и на
обективните данни по делото.
Точно е заключението, че в конкретния казус данните по делото сочат,
че подсъдимият е дошъл в дома на пострадалата, седнал е при нея на леглото
и се е завил с нейното одеяло, като веднага след това предприел активни
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление със
същата.
Именно и заради изложеното, въззивният съд е напълно съгласен с
изложението на проверяваната съдебна инстанция, че са неоснователни
възраженията на защитата, изложени в съдебно заседание и във въззивната
жалба. Инкорпорирани са достатъчни по обем доказателства, обсъдени
надлежно и подробно, въз основа на които се прави извод, че именно подс.
А. е извършител на посегателството спрямо пострадалата. Взето е предвид
6
обстоятелството, че липсват преки очевидци на извършеното посегателство,
но са детайлно разискани показанията на свидетелите Г.К. и В. – порвият
описал как е заварил сестра си и подсъдимия и бързото напускане на домът
им от последния, а свид. В. пресъздаваща разказа на дъщеря си.
Убедителни и обосновани са съжденията на първоинстанционния съд за
конкретната степен на обществен опасност на деянието и дееца. Отчетени са
всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и въз основа на същите
справедливо е определено на подс. А. да бъде наложено наказание от ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Неправилно защитата претендира за по-ниско като размер наказание,
като в случая и въззивният съд намери, че наличните смекчаващи
обстоятелства не са многобройни, като никое от тях не е изключително.
Предвиденото в закона най-леко наказание не е несъразмерно тежко, поради
което и не следва да намери място разпоредбата на чл. 55 от НК.
При решаване въпроса за ефективното изтърпяване на така
определеното наказание, задълбочено първият съд е изложил своите мотиви
за тежестта на извършеното престъпление и неговата морална укоримост, към
които се присъединява и въззвиния съд, като законосъобразно е преценено, че
на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС наказанието следва да бъде
изтърпяно при първоначален ОБЩ режим. Именно реалното изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода” единствено би допринесло за
реализиране целите на индивидуалната и генералната превенции, които биха
се достигнали и без откъсване на подсъдимия от обществото, като на същия
се предостави реална възможност да се поправи и превъзпита, бидейки
пълноценен гражданин и член на обществото. Правилно е произнасянето по
чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, както и по наплавените по делото разноски.
При цялостната извършена служебна проверка на обжалваната присъда
въззивният съд не установи съществени процесуални нарушения в
досъдебното или съдебното производство, които да обуславят отмяната и
връщането на делото за разглеждане от друг състав на същия съд, поради
което присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
С оглед на изложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 25.02.2021г. по НОХД №
6849/2020г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, 23 н.с.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8