Р Е Ш Е Н И
Е № 82
Гр.Сливен,
29.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 553 по описа за 2017, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е частичен иск за неоснователно
обогатяване, с правна квалификация чл. 59
ал.1 ЗЗД и цена - 75 000лв от
общо 1 200 000 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че през 2012г, в качеството на ЕТ взел участие в
публична продажба на недвижими имоти по и.д. № 318/2012г на ЧСИ Павел Г., ,
като с постановление за възлагане бил обявен за купувач на три имота, находящи се в
с.Дядово, общ.Нова Загора, м.“Чилинзеря“, а именно: пасище-мера, с площ
от 90.641 дка, Х категория, съставляващо имот № 000380; пасище-мера с площ от
81 796 дка, Х категория, съставляващо имот № 000074 и пасище-мера, с площ 44
429, четвърта категория, съставляващо имот № 000059.
Твърди, че ответното дружество добивало
инертни материали от находище „Дядово-Биндер“ въз основа на сключен договор за
концесия за срок от 35гг и част от закупените от ЧСИ имоти попадали в това
находище, като засегната площ била 75 250 кв.м. Ответникът ползвал имотите и
реализирал приходи от извършваната дейност, без да е постигнато споразумение
относно размера на обезщетението, което дължал за ползването на чужд имот.
Твърди,
че съгласно чл. 9 ал.1 т.19 от концесионния договор, ответникът бил длъжен да
предприеме за своя сметка правни и фактически действия за постигане на
споразумение с титулярите на вещни права
върху земята, както и за промяна в предназначението на земята и
одобряване на съответния ПУП за поземлените имоти, попадащи в концесионната
площ.
Твърди, че ответникът не изпълнил
това свое задължение, нито
изпълнил задължението си за сключи с него като собственик на земята договор, да установи основанието си за
ползване на земята и размера на обезщетението съгласно чл. 75 от Закона за
подземните богатства.
Тъй като изцяло бил лишен от ползване на
имотите си, поканил ответника с нарочна
покана да сключат споразумение по чл. 75 ЗПБ за ползване на имотите, но той не
изразило позиция на отправеното му предложение за подялба на концесионната
площ.
Твърди, че ответникът не му е плащал
наем или друго обезщетение за това, че го е лишил от ползването на имотите, а
предвид дейността, която извършвал, ползването
им от собственика било фактически невъзможно.
Моли за съдебно решение, с което
ответното дружество бъде осъдено да му заплати сумата 25 000 лв от общо 1200000лв-
обезщетение за неоснователното обогатяване на ответника за сметка на обедняването
на ищеца, поради неоснователно ползване на неговите имоти, за периода 29.09.2012г- 28.07.2016г, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
С подадения отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва
иска изцяло. Счита, че не е налице нито един от елементите
на фактическия състав на неоснователното обогатяване. Не било налице
обогатяване на ответника, нито обедняване на ищеца, нито имало връзка между
тях, т.е. не произтичали от един и същ факт.
Не оспорва, че на 04.07.2012г е сключил договор за концесия
за добив на подземни богатства от находището „Дядово-Биндер“, като
концесионната площ била 127 625 дка ,индивидуализирани в координатна система, с
публично достояние в Националния концесионен регистър.
Твърди, че концесията за добив на
подземни богатства била специално уреден договор, по силата на който се
разрешавала експлоатацията на конкретното находище на подземни богатства с
установени запаси и/ или ресурси или отделни негови участъци. Ползването на
земеделска земя не било предмет на договора за концесия, а концесионерът не
ползвал тази земя и не реализирал приходи от нея, т.е. не се е обогатил от нея,
поради което счита иска за неоснователен.
Счита,
че не е налице получаване на облага от концесионера без правно основание. Той
извършвал дейности по добив на подземни богатства на основание решение на МС №
759/19.10.2011г за откриване на процедура
за предоставяне на концесия , а приходите от тази дейност за концесионера
не произтичали от ползване на земеделска земя, а от добива на подземни
богатства, намиращи се под нея. Затова самата дейност по добив нямала отношение
към обедняването на ищеца, ако такова било осъществено. И тъй като не бил
известен метод на добиване на подземни богатства без да се засяга земната
повърхност, съгласно чл. 74 ал.1 ЗПБ, регистрирането на откритите подземни
богатства и вписването му в регистрите на откритията на находищата на подземни
богатства не променя собствеността, предназначението и ползването на недвижимия
имот на повърхността на земята. Затова трябвало да се прави ясно разграничение
между собствеността върху имота
и собствеността върху това, което се намира в земните недра.
Не оспорва, че част от имотите на ищеца попадат в
концесионната площ, но това находище се разработвало от държавата още през
70-те години на миналия век, а ищецът купил имотите пет месеца след като бил
сключен договора за концесия ,което означавало, че той купил земята с ясното
съзнание за тежест върху нея и с намерението да придобие от нея плодове много
по-големи от плодовете ,които би добивал, ако ги е ползвал като пасище или
мера.
Твърди, че съгласно чл. 74 ал.2 ЗПБ,
законодателят е дала правото на концесионера да предприеме самостоятелно правни
и фактически действия за постигане на споразумение с титулярите на права върху
земята в предоставената площ, които го препятстват или затрудняват за осъществяването на дейностите по
разрешението или концесията.
Разпоредбата на чл. 75 ал.2 ЗПБ
давала възможност на концесионера да сключи договор със собственика на земята, с който се определят условията,редът
и обезщетението за ползване на земята, която попада в концесионната площ. Но
това било само правна възможност, не и задължение за концесионера и ако не са
сключел такъв договор, концесионерът
правел искане за отчуждаване на земята по реда на чл. 75 ал.2 ЗПБ. Така
законодателят уредил възможност за собственика на земята да получи обезщетение
за това, че не може да реализира приходи от земята по предназначението, което й
е отредено, но не и да получи концесионни права върху находището, каквато
претенция заявил ищеца. И тъй като разпоредбите на чл. 74 и чл. 75 ЗПБ уреждали
правна възможност, не и задължение за концесионера да предприеме описаните
правни и фактически действия, неоснователно било твърдението за неизпълнение на
задължение по договора / чл.9 ал.2 т.19/, вследствие на което е настъпило
обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.
Твърди, че с нотариална покана от
28.05.2014г, ищецът го поканил на среща за обсъждане на възможностите за
уреждане на спорните въпроси. На проведената среща ищецът предявил прекалено
големи претенции и споразумение не се постигнало. С писмо от 23.02.2015г,
отново отправили до ищеца предложение, съдържащо избор между две възможности,
но отново последвал отказ.
Допълва, че не се извършва добив на
подземни богатства под земите на ищеца, поради което не е лишен от ползването
им. Добив се осъществявал от имот
-частна общинска собственост, а реалното ползване на имотите като пасище било
напълно възможно, но ищецът не се опитвал дори да ги ползва като такива. Той заградил имотите си с
цел за прекъсне транспортната връзка с пътната мрежа на концесионера и по време
на това заграждане имал пълна фактическа власт върху имотите си.
В с.з. ищецът, ред. призован се явява лично и представляван от процесуален
представител. Поддържа предявения като частичен иск и моли да бъде уважен.
Прави увеличение на размера на предявения като частичен иск от 25 000лв на 75
000лв от общо 1 200 000лв.
Претендира за разноски по делото и
представя списък по чл. 80 ГПК.
Допълнителни съображения излага в писмена защита.
В с.з. ответникът се представлява от
упълномощен представител, който
оспорва предявения иск като
неоснователен, по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и
писмена защита. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна, следното:
С решение № 759 от 19.10.2011 г. за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5
от Закона за подземните богатства - строителни материали - доломити, от
находище ,Дядово - Биндер“, разположено в землището на с. Д., община ********,
област ***********, Министерският съвет на Република България, е предоставил на
концесия за добив на подземни богатства
по чл. 2 ал.1 т.5 ЗПБ –строителни
материали – доломити от находище „Дядово Биндер“, разположено в
землището на с. Д., община ********, област ***********, определена е
концесионна площ от 127625 м2,
индивидуализирана с координати на точки от 1 до 23 в координатна система 1970
г., срокът на концесията на 35години, а
определеният концесионер е ответникът „Биндер“АД.
В изпълнение на това решение, на 04.07.2012 г. между
Министерски съвет, в качеството на
концедент и „Биндер“АД като концесионер е сключен договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2 ал.1
т.5 ЗПБ –строителни материали- доломити от находище“Дядово-Биндер“, за срок от
35г. и концесионна площ в размер на 123
577 кв.м., индивидуализира с координатите
от т.1 до т. 39 съгласно схема и координатен регистър в координатна
система 1970.
В тази концесионна площ попадат части
от земеделски имоти, собственост на
ищеца, които закупил през 2012г след
участие в публична продан на недвижими имоти по изп.дело № 318/2012г на
ЧСИ П. Г. *** действие СлОС.
С Постановление за възлагане на
недвижими имоти от 28.09.2012г на съдия-изпълнител Павел Г., вписано в Службата
по вписванията с вх. per. № 4961 от
14.12.2012 г., Акт № 105, т. XVI, дв. вх. per. № 4960, ищецът
……………………представляван от управителя М. Д. Г., се легитимира като
собственик на следните недвижими имоти :
1.Пасище - мера в местност
„Челиндеря" в землището на с. Дядово Община Нова Загора, Област Сливен, с
площ 90.641 дка, Десета категория, съставляващо имот № 000380 по КВС на с.
Дядово.
2.Пасище - мера в местност
„Челиндеря" в землището на с. Дядово Община Нова Загора, Област Сливен, с
площ 81.796 дка, Десета категория, съставляващо имот № 000074 по КВС на с.
Дядово.
3.Пасище - мера в местност
„Челиндеря" в землището на с. Дядово Община Нова Загора, Област Сливен, с
площ 44.429 дка, Четвърта категория, съставляващо имот № 000059 по КВС на с.
Дядово. Със заповед № РД-18-1480/13.08.2018г на Изпълнителния Директор на АГКК
са одобрени КККР за землището на с.Дядово, съгласно които същите имоти
получават нова номерация, съответно ПИ с идентификатори № 24760.63.380; № 24760.63.74
и №
24760.7.59;
През 2018г за територията на община-Нова Загора е
изработен, одобрен и влязъл в сила
общ устройствен план /ОУП/.
И за трите процесни имота предвижданията
по ОУП са земеделски територии-необработваема земи- пасища и мери.
Общо ищецът закупил земеделски земи в
размер на 216.866 дка.
От тях 75. 488 дка попадат в концесионната площ на находището
„Дядово-Биндер“ и това са части от трите
имота: от ПИ № 24760.63.380 – 40.286
дка, ПИ
№ 24760.63.74 – 33.414 дка и ПИ №24760.7.59 -1.788 дка
Съгласно заключението на в.л. инж. Т.,
направените изчисления за добив на доломити обхващат периода 01.01.2013г- 01.11.2016, поради липса на
обективни данни за добива за 2011г и
2012г.
Установен е добив само от двата процесни
имота на ищеца- ПИ с идентификатори № 24760.63.380 и №
24760.63.74 и само за 2014 и
2015.
В периода 11.11.2013г-04.11.2014г, от ПИ с идентификатор №
24760.63.74 е извършен добив от
площ 1.395 дка и обем - 450 куб.метра.
В периода 04.11.2014г- 01.11.2015г е
извършен добив само от ПИ с идентификатор № 24760.63.380, от площ 0.611дка, в
обем– 1295 куб.метра.
Общата площ, от която е извършен добив
от двата имота на ищеца е 2.226дка.
От придобиване на собствеността върху
имотите- 28.09.2012г до датата на подаване на исковата молба -29.07.2016г
ищецът е бил лишен от ползването на част от собствените си имоти, които попадат
в концесията „Дядово-Биндер“ , но не
е получавал наем от ответника.
Засегнатата от концесията площ от
имотите на ищеца е общо 75.488 дка.Тя
е разкопана и не може да се използва от ищеца по
предназначение.
Въпреки писмената и устна кореспонденция
между страните, започнала през 2014г до приключване на делото в тази инстанция
, не са постигнали споразумение за доброволно уреждане на спора и не е сключен
договор на основание чл. 75 ал.1 от Закона за подземните богатства/ЗПБ/.
На 28.05.2013г е връчена нотариална покана на
ответника, с която ищецът го кани да се
споразумеят във връзка с ползването на процесните недвижими имоти.
С писмо от 23.06.2014г ответникът
изисква писмено предложение от ищеца, което той отправя, съдържащо две
алтернативни условия: 1/ вместо плащане на обезщетение за ползването на 17.348
дка от участък „Юг“ за срока на концесията, да бъдат предоставени за ползване
съответни на 17.348 дка притежавани от ответника до края на срока на
концесията, или 2/ ищецът да прехвърли
на ответника собствеността върху 17.348 дка от участък „Юг“ срещу
прехвърляне от страна на ответника в полза на ищеца на собственост върху
земеделска земя в землището на с.Кортен, в двоен размер на прехвърлената площ
17.348 дка.
Това предложени не е прието от
ответника, който с писмо от 23.02.2015г
предлага да закупи имотите, собственост на ищеца, които попадат в
концесионната площ на находището, след като бъдат обособени като отделни
самостоятелни имоти, срещу цена от 450 лева на декар. или да
сключат договор по чл. 75 ал.1
ЗПБ, с който да уредят вещното право на ползване в полза на концесионера, за
срока на концесията.
Това предложение не е прието от ищеца.
По
делото бяха назначени няколко съдебни експертизи, които дават заключение за размера на обезщетението за лишаване от
ползване на процесните имоти, равняващо
се на средния пазарен наем на вещта за исковия период.
Всички
заключения са дадени на база попадащата част от имотите на ищеца в концесията, а и именно: 75
.488 дка.
Първото
заключение е в.л.Г.М. . Според неговото
заключение, месечната пазарна наемна цена на процесните имоти е в размер на 6
651.05лв, а за исковия период, който обхваща 47 месеца- 312559.30лв. При
определяне на тази стойност, вещото лице е отчело добива на доломите от
годишните отчети, който е само за 2014г, 2015 и 2016г, в общ размер на 93 700
куб.м., Отчело е средна пазарна цена на доломитите от 6.50 лв на тон
и засегната площ от концесията – 75 250 кв.м.
Второто заключение е дадено от вещите
лице инж.Г.Г. и И. И. и впоследствие
коригирано на стр.6 и стр.7, поради допусната техническа грешка / виж т. втори от делото, л. 72 и л.73/.
Вещите лица са използвани два метода на
оценка на имотите- сравнителен метод и на пазарна наемна цена, като крайната
оценка е стойност, средноаритметична между
стойностите от двата метода/ 1739лв и 6422 лв/, а именно: сумата 4081лв.
за целия исков период.
Приетата средномесечна наемна цена за засегната част от имотите на ищеца е 89лв и е съобразена със статута на имотите:
пасище-мера.
При сравнителният метод в.л. са
използвали данни от извършено проучване относно средно годишното рентно плащане
на имотите, съобразно начина им на ползване, като данни са взели от Служба по
вписванията и ОбСЗ-Нова Загора.
Пазарната наемна цена е определена по
два метода- на сравнителните продажби и по
Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи.
Третото заключение е на в.л. инж.М.И. и
е в три варианта.
Според първия вариант, средномесечен
пазарен наем на база добита взривена
скална маса от засегнатите части от имотите на ищеца / 75 488дка/, за целия
исков период е 5023лв.
Според втория вариант, средномесечен пазарен наем за исковия период е в размер на 5 215 лв и е база чистия приход от
реализираната взривна скална маса.
Третият вариант е даден на стр. 6 - стр. 10, стр.21 от
заключението, където в.л. е изчислило, че средномесечния пазарен наем за
ползване на засегната площ от имотите на ищеца- /75 488лв/ е в размер на 5 696лв,
определена като средноаритметична величина между две стойности, получени по два метода: сравнителен и на пазарна стойност .
Пазарната стойност на имотите е
изчислена на база месечен наем - 134.92лв.
, годишен наем– 1619лв, а за исковия период възлиза на 6346лв.
По сравнителния метод стойността на
засегната площ от имотите е 5045лв,
получена на база средномесечен пазарен наем от 17.05лв на декар, а на
месец , за засегната част от имотите - 107.26лв.
Тъй като съобразно поставения въпрос,
обезщетението е изчислено за исковия период,
с начало 29.08.2012г, вместо 29.09.2012, в с.з.
вещото лице М.И. , не даде конкретни преизчисления на месечния наем.
Заключението на в.л. инж. К.К. дава
отчасти отговор на поставените въпроси. Вещото лице отказа да направи
изчисления на претендираното обезщетение като съобрази фактическото
ползване на имотите. В с.з. заяви, че имотите не може да бъдат оценявани като
кариера, без да е сменен техния статут от земеделска в урбанизирана територия,
поради което не може да изчисли наема
като кариера, а като пасище, но тъй като такова заключение е вече дадено от
други в.л., не е дал отговор на въпроса,
тъй като би бил същият.
Последното заключение е изготвено от в.л. инж. В.Д.,
която е отчела не фактическото състояние и използване на имотите, а тяхното предназначение
на пасище, мера.
Определеното от нея обезщетение в размер на 45 лв месечно е на базата
на стойност по рентно плащане по сравнителен метод, рентно плащане по приходен метод и рентно
плащане на пазарен принцип. За исковия период, тя е изчислила средномесечен
пазарен наем от 2390лв.
В с.з., в.л.инж Д. заяви, че не може да
оцени пасища като кариера, тъй като добитото от тях е държавна
собственост, но има приходен метод, по който може да се бъде оценено от
счетоводител.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена от събраните по делото писмени доказателства, ценени като
относими, допустими и неоспорени.
Приема заключението на съдебно-
техническата експертиза, изготвено от в.л.инж.Т., тъй като е изготвено
компетентно и обективно, и доколкото допринася за изясняване на спора от
фактическа страна.
Не цени даденото от в.л.инж.К.
заключение, защото е непълно и в по-голямата си част не дава отговор на поставените въпроси.
Не цени заключението на в.л. М.И., тъй като в
една част е непълно, в друга –необосновано и дава отговор на правни
въпроси.
Приема дадените от вещите лица инж.Г. и И.
и инж.Д. заключения, тъй като са обосновани и ясни, а заключението на в.л. М.,
доколкото допринася за изясняване на спора.
Всички заключения на съдебно-оценителните
експертизи бяха оспорени от страните
като необективни и необосновани, но с изключение на заключението на в.л.М., те дават сравнително
близки по стойност наеми на процесните
имоти.
Така приетото за установено от
фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявен е частичен иск за неоснователно
обогатяване, с правна квалификация чл. 59 ал.1
ЗЗД и цена - 75 000лв от общо 1 200 000 лв.
Първоначално искът е бил предявен пред
СлРС, пред който е образувано гр.дело №
3106/2016г по описа на същия съд.
След
направеното пред СлРС изменение размера на частичния иск от 25 000лв на 75 000лв, съдът е прекрати производството по делото и
го изпратил по подсъдност на СлОС, пред който е образувано настоящото дело.
Искът е
допустим, а разгледан по същество
–основателен и доказан, но предявен в завишен размер.
Неоснователното обогатяване е
извъндоговорен източник на облигационни задължения, от който, по силата на
закона възниква облигационно отношение между обогатилия и обеднилия се, което
включва правото да се иска онова, с което другото лице се е обогатило, до
размера на обедняването, а на връщане подлежи по-малката сума между
обедняването и обогатяването.
Искът по чл. 59 ал.1 ЗЗД е субсидиарен.
С него разполага само този, който въобще не
може да защити своето право с друг иск.
За успешното провеждане на този
иск, ищецът следва да докаже, че е собственик на имотите, които се ползват през процесния
период от ответника без основание; своето обедняване и обогатяването на ответника,
което произтича от общ факт или от обща група факти.
В тежест на ответника е да докаже
основанието, на което ползва имота и основанието за своето обогатяване, ако
твърди, че има такова.
След като ищецът се легитимира като
собственик на процесните имоти, закупени
само два месеца след сключване на
договора за концесия, страните са водили
преговори за доброволно уреждане на спора, но не са реализирали докрай
процедурата по чл. 74 и чл. 75 ЗПБ.
Съгласно чл. 74 ал.2 ЗПБ, предоставените разрешения за търсене и
проучване или за проучване, или концесия за добив дават право на титуляра на
разрешението или на концесионера да предприеме самостоятелно съответните правни
и фактически действия за постигане на споразумение с титулярите на права на земята
в предоставената площ, които го препятстват или затрудняват за осъществяване на
дейностите по разрешението или концесията и а съответния договор.
Съгласно чл. 75 ал.1 ЗПБ, титуляр на
разрешение за търсене и проучване или
за проучване или концесионерът и собственикът на земята могат да сключат договор, с който на титуляра
или концесионера се прехвърли вещното право или в полза на титуляра на
разрешението или на концесионера се учредява вещно право на ползване върху
земята за срока на разрешението или на концесията и се определят условията и
реда за плащане на възнаграждението за
това право.
Разпоредбата на чл. 75 ал.2 ЗПБ гласи,
че ако не се постигне съгласие по ал.1, заинтересованата страна отнася
въпроса за разрешение пред министъра на енергетиката, който в зависимост от
естеството на работите, тяхната продължителност и въздействието им върху
земните недра и околната среда , може да направи искане чрез областния
управител по местонахождение на земята до министъра на финансите и до министъра
на регионалното развитие и благоустройството, за принудително отчуждаване на
частните от имотите или на част от тях,
с оглед нуждите на проучването и добива на подземни богатства по реда на глава
трета от ЗДС и след предварително равностойно обезщетяване.
Договор по чл. 75 ал.1 ЗПБ не е сключен между страните по делото.
Ответникът е концесионер на находището „Дядово-Биндер“
съгласно сключен през 2012г договор за концесия
с Министерския съвет. На основание договора за концесия той ползва
всички имоти, които попадат в концесионната площ и има право да добива
подземните богатства, които се намират в земните недра .
Съгласно
чл. 74 ал.1 ЗПБ, регистрирането на подземни богатства и вписването им в
регистър на находищата на подземни богатства не променя собствеността,
предназначението и ползването на недвижимия имот на повърхността на земята.
И тъй като концесионерът няма сключен
договор със собственика на земята по чл. 75 ал.1 ЗПБ, той ползва неговите имоти
на повърхността без основание.
По силата на концесионния договор, концесионерът експлоатира чужди имоти и
ползва добивите под земята, но с тези свои действия ограничава и лишава
собственика от ползване на собствения му имот, доколкото дейностите са свързани
с разкопаване на земните пластове.
Именно за това е предвидена изрична
процедура по чл. 74 чл. 75 от ЗПБ, при която концесионерът може да сключи
договор със собственика на земята. Но
това е само една правна възможност, която може да не бъде реализирана,
както е в случая. Затова не може да се отрече правото на собственика на земята за претендира
обезщетение за неоснователно обогатяване с иск по чл. 59 ал.1 ЗЗД.
Безспорно е по делото, че ищецът е
собственик на процесните имоти, както и че за исковия период е бил лишен от
ползването им от ответника, тъй като част от тях /75.488 дка/ попадат в
концесионната площ на кариерата „Дядово- Биндер“.
Установи се също, че ищецът е закупил
тези имоти със статут на пасища и
тяхното предназначение не е сменено.
Безспорно
е, че фактическото им ползване не е на пасище, а на кариера, от която
ответникът като концесионер, добива доломити и в резултат на осъществената
изкопна дейност, е невъзможно ползването им по предназначение.
Именно
затова ищецът, позовавайки се на чл. 9 ал.2
ЗУТ, иска да получи обезщетение за това, че е лишен от ползването на
собствените си имоти, но не като пасища,
а като се съобрази тяхното фактическо предназначение и използване.
Конкретното
предназначение на поземлените имоти се определя с подробни устройствени планове/ПУП/ и за
земеделските територии може да бъде за обработваеми и необработваеми земи/ чл.
8 ал.2 ЗУТ/.
Според
чл.9 ал.2 ЗУТ, в територии без устройствени планове, предназначението на
поземлените имоти до влизане в сила на плановете се определя според
фактическото им използване, освен ако използването им противоречи на закон.
Следователно,
конкретното предназначение на имотите се определя от ПУП, а не от ОУП, а при липса на такъв- от фактическото
използване.
Тъй
като част от имотите на ищеца / общо 75.488 дка/попадат в концесионната площ на
находището „Дядово –Биндер“, той счита , че следва да получи наем за това, че е
лишен от ползването на имотите съобразно тяхното фактическо използване, което
не е пасище, а кариера
за добив на природни богатства.
Този довод на ищеца е несъстоятелен.
В концесията за добив на подземни
богатства следва ясно да бъдат разграничени два елемента: 1/ правото за
извличане на добив от земните недра, с предмет определени подземни богатства и
2/ правото на обслужващо действие върху имотите, под които се намират тези
богатства.
Тези два елемента представляват напълно
самостоятелни права.
И ако правото за добив възниква след
проведена концесионна процедура и
сключен концесионен договор, то правото на обслужващото действие
възниква по силата на договор между концесионера и собственика на земята, под
която са разположени тези природни богатства.
Ако такъв договор не е сключен със
собственика на земята, концесионерът ползва неговата земя на повърхността, без
правно основание, както е в случая.
От друга страна, следва да се прави разлика между правото на собственост върху
земята и правото на собственост върху подземните богатства.
Съгласно чл.3 от ЗПБ, подземните
богатства са изключително държавна собственост. Добивът на тези богатства е предоставен с
договор за концесия, по силата на който само концесионерът може да
добива подземни богатства и то за
определен срок. И тъй като това право е предоставено само на ответника по
силата на сключения с МС договор за концесия, ищецът, като собственик на земята
не може да претендира наем на имота, изчислен на база на реализиран добив на
подземни богатства от неговите имоти. Той е закупил земеделска земя с
предназначение-пасище. Статутът на имотите не е променен и това, че част от тях попадат в концесията за добив на подземни богатства, не означава, че следва получи по -висок пазарен наем за това, че е бил
лишен от ползването на имотите.
В своята практика ВКС/ решение № 88/28.08.2017г по т.д. № 834/2016г
на ВКС, второ т.о , решение №
55/28.02.2012г по гр.д. № 6528201гг ВКС трето г.о. и решение № 409/20.06.2012г
по гр.д. № 1411/201г на ВКС, четвърто г.о./
приема, че за успешното провеждане на иска по чл. 59 ал.1 ЗЗД, не е от
значене начинът на ползване на вещта, нито дали чрез същата са генерирани
приходи от ответника-държател, а е
достатъчно тя да се намира без правно основание във фактическата му власт, с
което е създадена реална възможност за спестяване на наема, който би плащал за
нейното ползване. Лицето, което държи
без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 ал.1 ЗЗД всякога дължи на
собственика й обезщетение за ползите, от които го е лишил, като правно
ирелевантно за пораждане на извън договорното му задължение е обстоятелството
дали вещта реално е била ползвана и получените ли са от това приходи.
Задължението на ответника да обезщети собственика на земята произтича от
създадената възможност той да спести наема, който би плащал за ползването на
имотите, а обедняването на собственика се съизмерява със същата сума, която е
пазарния наем за процесните имоти, за съответния период.
Според ППВС №1/28.05.1979г,
неоснователно обогатяване е налице не само при увеличаване на имуществото на
дадено лице, но и при спестените му средства за сметка на имуществото на друго
лице. Това е хипотезата, при която
собственикът е лишен от ползването на вещта, а друго лице е ползва без
основание.
Задължението на държателя на вещта да
обезщети собственика произтича от възможността
той да спести наема, който би плащал за ползването, а обедняването на
собственика се съизмерява със същата сума, а именно пазарния наем за процесното
имущество през съответния период.
Вярно е, че той би ползвал повърхността
на имота не като пасище, а като терен за преминаване и обслужване на същинската
му дейност във връзка с осъществяване на правата по концесията, но за това той
би заплащал наемна цена, съизмерима с предназначението на тази повърхност.
В този случай, обедняването на ищеца е
тъждествено по размер с обогатяването на ответника и се съизмерява със средния
пазарен наем, който ищецът би могъл да получи, съответно със спестената от
ответника наемна цена, която би следвало да плаща да ползването на имотите, но
я е спестил предвид липса на валидно облигационно правоотношение с ищеца.
Лицето, което държи чужда вещ, дължи на
собственика обезщетение за ползите, от
които го е лишил, т.е. от невъзможността да я ползва лично или отдава под наем.
В настоящия казус ползите за ищеца биха
били съизмерими с наемната цена, която би получил като ползване на имота, но
като пасище, а не кариера.
Затова, от всички изготвени по делото
експертизи, съдът изключва тази на в.л. М. и вариантите на заключения на в.л. М.И.,
тъй са изчислили наема на процесните имотите с включен добив на скална маса.
След като анализира останалите две
заключения – на в.л. Г. и И. и това
на в.л.инж. Д., съдът намира, че
по-справедлив пазарен наем за имотите дава заключение комплексното
заключение на в.л. Г. и в.л И., които са изчислили, че месечния наем на засегната част от имотите е 89 лв, а за целия исков период – 4081лв.
Върху тази сума, се дължи и законната
лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 29.07.2016г до
окончателното изплащане.
Частичният иск до пълния му размер от 75
000лв от общо 1200 000лв, съдът отхвърля като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца разноските по делото ,
които съгласно представения списък възлизат на 17
365.50 лв и включват: 3000лв – д.т.,
8470лв- адв. възнаграждение и
възнаграждение за вещи лица в размер на сумите 2600лв, 800 лв, 450лв, 500лв и 1545.50лв.
След справка по делото, съдът установи, че
адв. възнаграждение, платено от ищеца в брой, видно от адв. пълномощно /т.
първи, л. 65 на гърба/, е в размер на
сумата 2400лв.
По
делото липсват доказателства, че разликата до пълния размер на
претендираното адв.възнаграждение от
6070лв, е уговорено и платено от ищеца- в брой или по банков път. Затова съдът изчисли размера на направените от
него разноски на база адв. възнаграждение от 2400лв , като общия размер на разноските възлиза на 11 295лв.
Съразмерно
на уважената част от предявения като частичен иск, на ищеца се дължат разноски
в размер на 614.60 лв от общо 11 295
лв.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК,
съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът дължи разноски на ответника в
размер на 9650.66 лв от общо 10206 лв, според представения списък,
включващи: 1300лв, платени в брой при упълномощаването и допълнително платени
два адв. хонорара за процесуално представителство - 3600 с ДДС и 2400 лв с ДДС,
и сумите: 302лв, 1200лв и 1404лв, платени за вещи лица.
Ищецът не е направил възражение за
прекомерност за платеното от ответника адв. възнаграждение, поради което съдът
не може да го намали.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА
„БИНДЕР“АД, ………………., със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, кв. „Българка“ бл.15, вх.Г, ет.1 ,ап.2, представлявано
от управителя Станимир Стойков Стамов, да
заплати …………………...“, …………………., седалище и адрес на управление с.Кортен,
общ. Нова Загора, област Сливен, ул.“Петко Енев“ № 32, представлявано от
управителя М. Д. Г., с ЕГН- **********, сумата 4081лв.
/ четири хиляди и осемдесет и един лева/ - частичен иск от
общо 1 200 000 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на част от поземлени
имоти с идентификатори № 24760.63.380, № 24760.63.74 и № 24760.7.59; находящи
се всички в с.Дядово, община Нова Загора, област.Сливен, с обща площ 75.488 дка, за периода 29.09.2012г- 28.07.2016г, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.07.2016г до окончателното изплащане,
както и сумата от 614.60 лева - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният частичен иск до пълния му размер 75 000лв от общо 1 200 000лв.
ОСЪЖДА ЕТ “АКАЦИЯ -
ДПЖМ- М. Г.“, ……………….., със седалище и
адрес на управление с.Кортен, ул.“Петко Енев“ №32, община Нова Загора, област
Сливен, представлявано от управителя М. Д.
Г., с ЕГН- **********, да заплати на……………….., седалище и адрес на
управление гр. Сливен, кв. „Българка“ бл.15, вх.Г,ет.1 ,ап.2, представлявано от
управителя Станимир Стойков Стамов, сумата
9 650.66 лв - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-гр. Бургас, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: