Протокол по дело №699/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1067
Дата: 22 юни 2023 г. (в сила от 22 юни 2023 г.)
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20233100500699
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1067
гр. Варна, 20.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Невин Р. Шакирова

Никой Св. Стоянов
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно
гражданско дело № 20233100500699 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:32 часа се явиха:
След спазване процедурата на чл.142, ал.1, предл. 2 ГПК
Въззивникът Й. В. Я., уведомен от предходно съдебно заседание, се
явява лично и с адв. Д. Ч., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемата страна П. С. В., редовно уведомена, се явява лично и с
адв. Ю. Й., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Контролиращата страна ДСП - ДЕВНЯ, редовно уведомени, не се
представляват.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА постъпила молба от адв. Й., с която е уточнен адресът на
майката понастоящем.
ДОКЛАДВА постъпил Социален доклад от 14.06.2023г., изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане“- гр. София.
ДОКЛАДВА Молба от 19.06.2023г., депозирана от адв. Ч., процесуален
1
представител на въззивника, с която същата излага нови факти, а именно, че
детето е записано на 23.0.2023г. като редовна ученичка в училище в гр. Девня
и вече е завършило трети клас, както и че онлайн срещите на детето с майката
не се осъществяват, поради неявяване на майката. Представени са писмени
доказателства във връзка и с двете твърдения- удостоверение за завършен
трети клас с приложени към него оформени оценки, уведомления и протоколи
от срещите в ДСП- Девня.
ВРЪЧВА препис от същата на адв. Й..

АДВ. Ч.: Относим и допустим е към предмета на спора изготвения
Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Възраждане, гр.
София, моля да бъде приет. По отношение на молбата, поддържам наведените
твърдения в същата, както и представените към нея доказателства, които моля
да приемете като относими и допустими към предмета на спора. Те са нови
по смисъла на ГПК.
АДВ. Й.: Моля да не се приемат доказателствата, представени от ДСП-
Девня. Представям доказателства, от които е видно, че майката е снела
доверието от социалната служба в Девня, защото не работи и не отказът на
майката да вижда детето си е причина срещите да не се осъществяват, а че не
се работи ефективно с детето и с майката. Детето е манипулирано освен от
бащата, и от службата. Представям и моля да приемете болничните листи на
майката за неявяването и в предходното с.з. поради бременността и, както и
́́
за проблемната бременност вследствие и на психическия тормоз спрямо нея
от г-жа М.Ст. и от бащата. Ние една година не можем да си вземем детето.
Майката, след идване в София, влиза в болница. Представям списък по чл.80
ГПК и молба. Представям и доказателства от изпълнителното дело, които е
следвало да представим.
АДВ. Ч.: Доказателствата не са заверени от процесуалния представител,
но като цяло не се противопоставям да се приемат по делото, с изключение на
представените документи от изпълнително дело № 188/2022г. на ДСИ, тъй
като е налице вече произнасяне на съда, вие отказахте да изискате цялата
преписка. По отношение на тези доказателства, предоставям на съда. Ако
прецените, че следва да се приемат, приобщете ги, но това е друг спор, който
донякъде касае това производство.
2
По отношение на списъка с разноски, правя възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и доказателствата за
пътно транспортните разходи на насрещната страна.
АДВ. Й.: Относно представените доказателства по изпълнителното
дело, тъй като съдът ми е указал какво да уточня с исканите доказателства, аз
ги представям, за да не губим процесуално време. Още повече, въззивникът
също е представил доста доказателства от изпълнителното дело, така че няма
пречка да бъдат приети. По отношение на разноските считам, че адвокатският
хонорар съвсем не е прекомерен, той не надвишава трикратния минимален
размер от наредбата, както вече в изменението на наредбата отделно се
присъждат пътни и престой за адвокат, когато делото е извън района на
кантората на адвоката. Считам, че съвсем нормални са и незавишени
разходите и адвокатския хонорар.

СЪДЪТ намира, че представените от адв. Й. писмени доказателства са
допустими. Представяйки преписите от изпълнителното дело, страната
фактически е посочила кои точно доказателства е искала да бъдат изискани,
поради което и същите следва да бъдат приети като допустими и относими
във връзка с развитието на изпълнителното производство по предаване на
детето. Приложените болнични листи също следва да бъдат приети като
доказателства по делото, с оглед установяване твърдяната фактическа
невъзможност на майката да се яви по делото за насрочено изслушване.
СЪДЪТ констатира, че доказателствата не са заверени за вярност,
поради което и предостави същите на адв. Й. да ги завери, след което ще
бъдат приети и присъединени към доказателствения материал по делото.
Следва да бъдат приети към доказателствата по делото и Социален
доклад, изготвен от ДСП- София, депозиран на 14.06.2023г., Уточнителна
молба, с която се установява адреса, на който майката живее понастоящем.
Следва да бъдат приети и представените с молба от въззивника писмени
доказателства- протоколи от проведени срещи пред ДСП, Уведомление от СУ
„Васил Левски“- гр. Девня, Удостоверение за завършен клас на детето Пр..
Водим от гореизложеното, СЪДЪТ

3
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
изготвен от ДСП- София социален доклад от 07.06.2023г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
молба от 19.06.2023г. от въззивника писмени доказателства: Протокол от
проведена среща в ДСП- Девня от 31.05.2023г., Протокол от проведена среща
в ДСП- Девня от 07.06.2023г., Протокол от проведена среща в ДСП- Девня от
14.06.2023г., Уведомление изх.№ 576/09.06.2023г. от СУ „Васил Левски“- гр.
Девня, Удостоверение за завършен трети клас рег.№ 48-48/15.06.2023г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представената
Молба от 08.06.2023г. от адв. Й., както и приложените с молба, представена в
днешно с.з. от адв. Й. заверени преписи от писмени доказателства: Болничен
лист рег.№ Е20231335465, Болничен лист № Е 20230960943, Болничен лист
№ Е 20223614292, Болничен лист № Е20223842437, Болничен лист № Е
20223842252, Направление за хоспитализация от 28.02.2023г., Лист за
преглед на пациент № 010745/28.02.2023г., История на бременността и
ражданията от 28.02.2023г., Анамнеза изх.№ 1833/28.02.2023г.; съобщение по
изпълнително дело № 188/2022г. на ДСИ, писмо изх.№ СЛ/Д-В-Д/328-
049/22.12.2022г., Протокол изх.№ 336/13.01.2023г., Искане до РС- Девня,
Молба с искане за отвод на ДСИ.

ПРИСТЪПВА, на основание чл. 59, ал. 6 от СК, към изслушване на
родителя П. В.:
ВЪЗЗИВАЕМАТА П. В. : При мен има промяна в обстоятелствата по
местоживеене точно за по- добро, защото детето, първо, беше откраднато от
мен посред бял ден лично от баща си. Това е главната причина детето да
живее при мен. Детето беше записано в училище в София. В момента живея в
центъра на София, училището е на 150, 200 метра максимум от жилището ни.
Отново мога да запиша там детето, там му стои мястото. Ходих ежедневно да
говоря с директора, зам.- директора, които ми отделяха време, пусках молби,
за да мога да запазя съответно мястото на моето дете. Ако детето дойде при
мен да живее в София, ще живее в страхотно жилище, има кът, обособен за
детето, спалня, която си е единствено и само за детето, детска стая с бюро и
4
съответните атрибути за едно подрастващо дете. Смятам да отглеждам там
детето. Понастоящем съм в майчинство, съпругът ми може да ми помага,
майка ми е наблизо до мен, майката на съпруга ми също ми помага много,
както и неговата сестра, леля ми, която е в София, тя е на плаващо работно
време. Това, че имам малко дете, не значи че не мога да отглеждам и второто
си дете, което е още бебе. Условията, в които живеем, ми позволяват да
отглеждам двете си деца. Мислите ли, че един такъв голям град, както е
Варна и София ще даде по- малки възможности на едно дете, като училището
е с плувна база, няколко езика, които детето може да учи напълно безплатно
там?
За жалост по никакъв начин не осъществявам контакт с детето, поради
това, че бащата не ми разрешава никакъв контакт с дъщеря ми. Постоянно и
́
звъня, пиша, но никакъв отговор не се получава оттам. Бях на тези срещи до
момента, в който социалния работник М.Ст. веднъж ми каза „ще ни изчакаш,
в момента водим важен разговор с таткото. Може би след час- два ние ще ти
отделим време и ще продължим да говорим онлайн“. Аз не спрях да
контактувам, но г-жа М.Ст. ми каза, че приемно семейство ще вземе дъщеря
ми и аз повече няма да мога да отглеждам дъщеря си. Представяте ли си какво
преживях!?! Тя ми каза, че ако отида да си взема детето, то щяло да си глътне
езика, щели да дойдат линейки, полиции и да стане голям проблем. Същата
госпожа М.Ст., която работи с деца. Ежедневно звъня на детето. Никой не
вдига телефона от другата страна. Най- вероятно таткото е забранил на детето
телефонните разговори. Пиша на детето, оттам никакви отговори. Вижда се,
че детето влиза онлайн, но нищо не се случва. С таткото не комуникирам.
Когато имаше режим, детето беше при мен, при предишното дело, когато
спечелих делото, таткото си виждаше детето, чуваше го всекидневно,
уикендите беше с дъщеря си, но в момента аз от десет месеца нямам никакъв
достъп до дъщеря си. Аз не се опитвам да комуникирам с таткото, защото
някъде в края на март или началото на април със съпруга ми дойдохме във
Варна за няколко дни, казахме че желаем да видим П., че ще излезем на
разходка. Звъннах на П. и отново никакъв отговор. Тогава звъннах на бащата,
той каза „Ще попитам П. дали иска да се види с теб“. Аз му казах, че съм
биологичната и майка, какво значи дали иска да се видим. Казах му „дай да
́
заведем П. на пицария, на сладкарница, да се видим с детето“. Аз не съм
оставала насаме пет минути с това дете. Таткото ми каза „само и единствено
5
мога да отворя „Вълшебния извор“ за вас и да отидем там да пием кафе и да
видиш детето. Тогава аз извиках полиция на тел.112, които ми казаха, че не
могат да ми решат личната драма и проблемите в семейния живот. Ако детето
бъде при татко си, аз предложих на таткото през летните месеци то да бъде
при мен или обратното- детето да учи при мен, а трите месеца летния период
да бъде при таткото. Аз проблем с това нямам, но таткото има голям проблем.
Точно оттам той тръгна, че не се съгласи да пътува до София 1000 км, може
би единствения татко в света, който го прави и ми каза „Аз няма да ги
пътувам и ще те съдя до дупка теб, ще изтегля хиляди заеми и ще си взема
детето по всякакъв начин“, както и го направи посред бял ден. Имам и
свидетели. Не съм съгласна на този вариант- детето да остане три месеца при
мен за лятната ваканция, а през останалото време да живее при бащата.

ПРИСТЪПВА, на основание чл. 59, ал. 6 от СК, към изслушване на
родителя Й. Я..
ВЪЗЗИВНИКЪТ Й. Я.: Тук съм, за да защитя желанието на дъщеря ми,
тя ме обожава, както и аз нея. Животът ми изцяло е свързан с нея, къщата,
която съм построил е направена специално за нея. Мога да разговарям с
детето си и разговарям всеки ден. Мога да разбера какво желае то. Чувам
детето си какво иска, какви нужди има. Организирал съм си работното време
от 8-15:30 часа, след ходим на тренировки всеки ден, колкото тя пожелае. Ако
тренировката е час и половина, след това треньорът ги остава те да си
преценят колко желаят да си дотренират. Почти всеки уикенд сме в някой
град на турнир. Детето много добре се справя. При отглеждането на детето ми
помага майка ми, която живее на около 500 метра от нас. Кръстниците ни са
млади, също живеят на 200 метра от нас. Първият ми братовчед идва с детето
си у нас почти всеки ден, или ние ходим у тях. Имам много приятели и
роднини с деца, постоянно се търсят, играят. Има и нови приятели в
училището. Многократно съм молил П. да вдига телефона на майка си, но тя
ми казва, че не желае, защото майка и и се кара, че не иска да ходи при нея.
́́
Казва ми „тате, тя не ми казва как си, мамо, добре ли си, какво си яла, какво
си пила", а започва да ми се кара. Затова не искам да говоря с нея“. При
последната среща, когато П. ми каза, че е извикала полицаи, аз в началото я
поканих в къщата си, но тя отказа, въпреки това извика полицаи и аз пак я
6
поканих. Те си влязоха, разговаряха си и П. я помоли „мамо, моля те, пусни
ме на училище, не ми се стои повече вкъщи, искам да се виждам с приятелите
си и т.н. “. Тя естествено и отказа и П. и каза „повече няма да ти вдигна
́́
телефона. Ако ме запишеш на училище, ще ти вдигам всеки ден телефона, по
вайбър ще се чуваме, ще се виждаме, на разходки ще ходим. Кажи какво да
направя, за да ме запишеш на училище“. Дори и каза „искаш да спра да ям
́
ли, как да те заплаша, за да ме запишеш на училище“. Оттогава П. не и вдига
́
телефона. Многократно съм я молил. Винаги, когато ми е звъннала майката, и
́
вдигам телефона. Няма случай, в който тя да ми е звъннала и аз да не съм и
́
вдигнал. Колкото пъти съм разговарял с нея, то няма разговор, то има само
кълнене от нейна страна и т.н. Допреди няколко месеца и пращах и снимки,
́
но няма никаква реакция от нея. Нямам нищо против да разговарям с нея, да и
́
давам всеки ден сведения за това, как е детето. Детето направи доста
компромиси, за да разговаря с майка си. Аз също разговарях с нея
многократно. Примерно, около Нова година, не помня точна дата, мога да
проверя в телефона, каза „тате, мама много ме натоварва, когато разговарям с
нея, говори с нея да не ми се кара и ще продължавам да разговарям с нея“.
Многократно съм разговарял с майката и с бабата да не го правят, но те
продължиха. Аз съм между чука и наковалнята. Искам детето ми да разговаря
с майка си, да поддържа връзка с нея. Дори казва „ искам да разбера какъв е
пола на новото ми братче, как е, що е, но страх ме е да звънна, защото майка
веднага започва да ми се кара. Постоянно ме упреква и после вечер не мога да
спя“. Това е причината детето да не и вдига телефона. Многократно съм
́
молил П., дори съм се опитвал да и купя подарък, за да разговаря с майка си.
́
Ако детето бъде предоставено на мен, аз всячески ще съдействам да се
чуват и виждат майката и детето. Още повече, откакто детето не разговаря с
нея, работим с психолози от ЦОП- Варна, на които съм им казвал, че детето
не желае да разговаря с майка си. Те са работили по този въпрос, предложиха
на майката да разговарят с нея и да се опитат по някакъв начин да направят
връзката, да направят среща, но майката отказва. От разговорите ми с детето
за това, иска ли да отиде в София и иска ли да се види с майка си, детето
казва „да, искам да се видя с мама, но искам ако е възможно да е тук, във
Варна, защото нямам доверие на мама, че ако отида в София, ще ме върне.
Ако детето остане при мен срещите между майката и детето да са както и е
́
удобно на нея. През всичките тези години, когато са живели във Варна, съм
7
правил всичко възможно да е окей.
ВЪЗЗИВАЕМАТА П. В. : Ако бъдат предоставени родителските права
на мен, всички ваканции детето ще бъде при баща си- цялото лято и през
останалите ваканции. За Коледната ваканция, междусрочната ваканция,
цялата лятна ваканция също ще бъде при баща си. Може и през седмицата,
когато детето не е на училище, да я вижда в София. Мога да разделям пътя,
дори. Аз съм му предлагала да разделяме пътя, в смисъл, на 1000 км., той да
измине 500 км, да се виждаме във Велико Търново, за да не пътува бащата
толкова много километри. От двадесети август аз не съм виждала дори и за
пет минути дъщеря си до днешна дата. Не виждам как той ще разрешава
някакви контакти между мен и детето. Аз искам да имам контакт с детето,
поне да я чувам. Ако той е съгласен, надявам се той да я довежда и аз ще
идвам във Варна, да делим пътя. Аз идвах във Варна на няколко пъти. Ако
той е съгласен, да. Същият режим предлагам и ако детето остане при баща си
във Варна.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Й. Я.: Ако детето бъде при майка си в София, всяка
удобна секунда, при всяка възможност ще бъда там. Когато и предложих
́
споразумение, единствената ми молба към нея беше да остане детето там,
където иска, т.е. във Варна или в Девня, където са му приятелите.

АДВ. Ч.: Не представям списък с разноски. Доверителят ми не е
заплащал адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Не представя списък
с разноски, тъй като е наясно с финансовото състояние на майката и че тя
отглежда с дохода от обезщетението, майчинските второто си дете и не иска
да натоварва същата с разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА В.: Това е пълна лъжа, разполагам със средства.
АДВ. Й.: Представям списък с разноски.
АДВ. Ч.: Правя възражение за прекомерност.

Съдът намира, че следва да бъде приет представения от въззиваемата
страна списък с разноски, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
8
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото списък с разноски, представен от
въззиваемата страна, ведно с приложени доказателства за извършването им-
касов бон и фактура.
АДВ. Й.: Във връзка с разноските, заявявам, че бащата продължава да
изпраща издръжката на майката, която ги е заделила и не е похарчила и грош
от тези пари. Второто и дете си има родители, които си го отглеждат и тези
́
пари не се пипат.

Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания СЪДЪТ счита делото за
изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Ч.: Моля да се произнесете с решение, с което да уважите
въззивната жалба. Исковото производство, с което е сезиран
първоинстанционният съд, е започнало с неизпълнение на майката. Тоест, тя
против установения ред в страната, променя еднолично местоживеенето на
детето, като го извежда от обичайната му среда в гр. Варна. Обръщам
вниманието ви на следните факти, второто неизпълнение, което е
предпоставка доверителят ми да се обърне за решаване на спора по същество
към ВРС, това е непредаване на детето в режима на лични контакти. Тоест,
към датата на завеждане на исковото производство е налице неизпълнение,
тъй като исковото производство е заведено на 09.08. и бащата не е
осъществил своето право на личен контакт през летния режим с детето Едва
на 24.08. от гр. София той успява да вземе детето си във Варна. Първият
сигнал, който детето дава, че не желае да бъде отглеждано от майката и новия
и партньор, той веднага информира службите. Доверителят ми няма виновно
́
поведение, воден е само и единствено да помогне на своето дете и да го върне
в София. Първият протокол от социалните служби, където са информирани,
титивитими
на 30- подават сигнал до ОЗД. На 30-, на 1-, на 5- и на 7- има
протоколи от ОЗД, които социалните работници, въпреки изявлението на
майката в днешното съдебно заседание, че не работили по случая, напротив,
9
работили са съвсем активно да бъде върнато детето на майката. Аз ви моля да
обърнете внимание на едно писмо от 07.09., приложено е по делото с
протокол от 21.10.2022г., където социалните работници обръщат внимание на
бащата и казват „това, че детето има силна емоционална връзка, да, но този
спор вие не можете да го решите по никакъв друг начин, освен да се обърнете
към съда“. Т.е., те също се отдръпват и дистанцират от случая. Така, че не
мога да приема, че в този казус социалните работници или някой, който
наблюдава този процес и го следи, не е направил всичко възможно да помогне
на детето Пр.. Да, това не е изгодно за двамата родители, защото всеки
родител има собствена теза и я подкрепя в съда със съответните
доказателства, но служителите са си свършили работата, заявявам го, видно
от целия обем на делото- двете папки, които стоят на бюрото.
Обръщам вниманието ви на един документ, моля да го прецизирате.
Има два документа, които се различават от първоначалната версия на
страните. Бащата с исковата молба представя служебна бележка от 17.08. от
тенис клуба, че от средата на месец май до 17.08. детето е посещавало
редовно тренировките по тенис. Не такова е становището на майката,
обективирано пред социалните работници, за което има нарочно писмо по
делото от 09.09.2022г. Майката пред социалните работници казва следното
нещо: „от два месеца живея в София и отглеждам детето си на територията на
София“. Това е разминаването в двете първоначални версии. Да, безспорно за
вас е налична информация по делото, че след това детето остава на
територията на гр. Варна, в домакинството на доверителя ми в гр. Девня и се
ти
отглежда до настоящия момент, почти десет месеца ще станат на 24-, този
месец.
Детето в домакинството на доверителя ми има централно място, целият
свят на клиента ми се върти около детето. Огромна борба с Регионалния
инспекторат по образованието, по всякакви места, които той е обиколил, за да
запише детето на училище, образованието все още по действащото
законодателство е задължително. И ние, родителите, следва да спазваме
действащото законодателство. Това се случи с вашата намеса и след вашето
произнасяне, на 23.05. 2023г. детето успя да завърши успешно учебната
година.
На следващо място, детето посещава ежедневно тренировки по тенис.
10
Моля да обърнете внимание на казаното от майката в днешно съдебно
заседание. Тя каза „детето ще бъде в едно от най- добрите и престижни
училища в София, където ще тренира плуване. Няма нито един документ, от
който да е видно, че детето има някакво желание да плува, някакво желание
да се развива в този спорт. Напротив, спортът на П. е тенис.
АДВ. Й.: Казано беше само, че има плувен басейн в училището, където
ще учи детето в София.
АДВ. Ч.: Моля да обърнете внимание на следните факти. На СПЕ,
изслушана в с.з. през месец ноември 2022г., където е установена
емоционалната и доверителна връзка между детето и бащата, като вещите
лица твърдят и е записано, че същите спазват нужната дистанция в тази
връзка. Изрично е записано, че детето не отхвърля значимостта на майката. Аз
ви моля да обърнете внимание и на факта, че именно вещите лица към месец
ноември 2022г. установяват, че фрустрацията на детето към момента е
породена от натиска върху нея и преместването и в София, още през месец
́
ноември. Експертизата е изслушана и е приета в съдебно заседание, моля да я
кредитирате.
В най- добър интерес на детето е да остане и да живее при своя баща.
Към настоящия момент той разполага, доказано е в процеса, битовите
условия, които е осигурил за детето, финансовата му възможност да отглежда
детето. Доказана е емоционалната връзка между бащата и детето, която не е
оспорена от страните в процеса, има и подкрепяща среда в лицето на своята
майка, близки роднини в гр. Девня. Вече десет месеца П. е в центъра на
живота на своя баща. Не такова ще е нейното място в живота на майката. При
майката детето ще бъде в периферията на връзката между майката, новия
партньор и новото дете.
АДВ. Й.: Какво означава „ще бъде“. Това са предположения.
АДВ. Ч.: Разликата между двамата партньори е изключително,
кардинално различна. Още в Постановление от 197 4г. изрично е заложено, че
промените, засягащи положението на детето, т.е. повторното встъпване в брак
тогава, сега в нова връзка, с трето лице, не бива да се отразяват на детето.
Този казус е точно такъв, както е отразено в постановлението. Тоест, тук
проблемът е новата връзка на майката, което е неин личен избор. На първо
място, да подготви своето дете и по най- правилен начин да го отведе от
11
социума му във Варна и да го премести в социума в София, като го подкрепи.
Когато един родител е с правилно наредени приоритети и детето му е на
първо място, той действа и защитава най- добрия интерес на своето дете.
Именно това не е направила майката. След двуседмичен период тя извежда
детето, без да го уведоми, без да се съобрази с него.
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки.

АДВ. Й.: Моля да се произнесете с решение, с което да потвърдите
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
На първо място, пропуска се, че бащата изначале е в неизпълнение на
съдебно решение и поведението му изпълва състава на чл.182 НК. От една
страна, не връща детето на майката, на която са присъдени родителските
права, ограничава, тоест спира контакта, саботира контакта на детето с
майката и лъже пред инстанциите, че той едва ли не има достъп до
разширения контакт, тоест с бабата и дядото на майката, което не е вярно.
Институциите също не работят. Многократно на г-жа Ст., социалният
работник, сме заявили и сме я молили да обясни на детето, явно бащата не
може, че законите в страната са такива, каквито са и че родителските права са
предоставени в момента на майката. Нека на детето някак си да му се обясни
да спази закона, да отиде при майка си, а когато съдът прецени, че бащата ще
е по- добрия родител, то ще се върне при него. Ако видите някъде в
социалните доклади, че е работено в тази насока, ще ви бъда благодарна. Аз
не намерих такова нещо. Пропуска се и се възпитава детето в неспазване на
законите в тази държава. Първоинстанционният съд също е установил, че
детето се манипулира, защото то казва, че „няма да ходи на училище, има и
друга инстанция“, т.е. изрази, които не са характерни за дете на девет години
към онзи момент. Опитват се да изкарат майката едва ли не морално
пропаднала, но забравят и никъде не се казва, че в същия този период бащата
живее, има също връзка. Социалните не работят как това дете живее с
приятелката на бащата, даже то казва „брат ми“, това е детето на приятелката
на баща му, какъв брат му е това дете, но в същото време казва, че не познава
и че не знае какъв полът на истинския му брат. Как се повярваме, че таткото
утре ще разреши на детето да се вижда с майка си и изобщо да осъществява
контакт, когато малкото контакти, които е имал, са винаги в негово
12
присъствие и никога насаме. И детето се страхува, поглежда баща си какво да
каже. Това, че социалните не работят и че има чадър над бащата, го доказахме
и с невъзможността при две принудителни дати за вземане на детето, да
можем да вземем детето при изпълнителното дело. Именно защото майката
няма контакт с детето сме се обърнали към ДСИ за помощ. Обърнали сме се
към общината, към съда и към социалните. Никой не ни съдейства за това, че
детето трябва да живее и да се вижда с майка си, предвид възрастта и пола.
Детето само казва, че преди да започне училище, е било затворено вкъщи с
́
баба си. Детето само казва, че имало среда, но учи в Девня. Коя е средата,
́
която бащата казва, дали ще бъде нова среда в София или ще бъде нова среда
в Девня, то все е отделено от тази, в която то е било във Варна. Защо
манипулираме съда и говорим непрекъснато неистини?
След като бащата говори за някакво споразумение, че били се
споразумели някога петдесет на петдесет да виждат детето, има Тълкувателно
решение, че такива споразумения са само, ако има съгласие. Това същото
споразумение е отменено с решение от 2018г., когато родителските права са
дадени на майката, установено е, че тя има качествата на родител и и е
́
определен контакт на виждане.
Обръщам ви внимание, че с лишаването, с невръщането на детето на
майката бащата освен, че е нарушил Конституцията на РБългария, нарушил е
и чл.27, т.2 Конвенцията за правата на човека и основните свободи, както и
чл.9, §3, който изисква да се защитава правото на детето, което е отделено от
единия си родител. Нарушени са правата и на трети член на семейството-
новороденото дете, което, макар и бебе, двете деца, родни братя и сестри,
нямат все още контакт. И това е по причина, че бащата не дава възможност на
майката да се види насаме с детето си. Детето го е казало в работата си с ЦОП
„Усмивка“ при разговора с психолога. Да не говорим, че този доклад е
незаконосъобразен, защото не става ясно в него кой го е поръчал, какви са
задачите, какво е работено. Незаконосъобразно е, че е работено само с бащата
и детето, повече с бащата, отколкото с детето, а практиката казва, че в такива
случаи трябва да се работи с двамата родители и с детето, за да се установи
отношението и между двамата. И там детето казва „ако мога, сама ще отида
до Варна“, то е объркано, то не знае, че майка му не е във Варна. Казало е и е
установил психолога, че има болки в корема, главоболие, има някаква мъка в
това дете, което може би го е страх да сподели с баща си. Как така десет
13
месеца едно 9- годишно дете няма да намери начин да се свърже с майката и
да вдигне телефона. Това са абсурдни неща. Това са абсурди, които бащата
твърди. Първоинстанционният съд е установил, че бащата прехвърля цялата
отговорност върху детето, казва „ами то не иска това“. Ние чуваме реплики от
бащата. От детето чуваме друго, едно объркано дете, на което му е казано
какво да говори и то в един момент се обръква.
Моля да постановите съдебен акт, с който да прецените най- добрия
интерес на детето, да потвърдите съдебното решение на ВРС и детето да бъде
предадено на майката, а когато дойде време, то само ще си прецени. Ако не,
́
алтернативно, майката е в онази позиция на притчата на Соломон за двете
майки. Доверителката ми ще се отдели в интерес на детето крачка назад, но
само в онзи момент, ако съдът така прецени. И когато дойде времето тя ще
обясни какво се е случило, каква вреда е нанесъл бащата, непозволявайки да
осъществява детето редовен контакт с майката. Да не забравяме полът на
детето, възрастта и то контактува с баба си, а не с родната си майка.
Контактува с приятелката на баща си и нарича нейното дете „брат ми“, а не
познава биологичния си брат. Моля да обърнете на това внимание.
Моля да ни присъдите сторените съдебно деловодни разноски.

СЪДЪТ ПРИЕМА по делото становище- писмени бележки,
представени от адв. Й. в днешно съдебно заседание.
ДАВА 5- дневен срок от изготвяне на протокола на адв. Ч. да депозира
писмени бележки по същество на спора.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе
с решение в законоустановения срок. ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 11:25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14