№ 20278
гр. София, 09.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110169203 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК от М. Й. В., Д. Г. В., Г. К.
Ц., А. А. Д., К. Б. Н., М. Б. Н. срещу К. Г. С. с искане да се признае за установено, че
ответникът не е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 68134.4082.6056, находящ се в гр. София, по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на изп. директор на
АГКК с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот със Заповед КД-14-22-
369/28.12.2010г. на началника на СГКК, адрес на поземления имот- ***, с площ 478 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско
застрояване до 10 метра, при съседи: поземлен имот с идентификатор 68134.4082.566,
поземлен имот с идентификатор 68134.4082.545, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да
бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 150, том 1, дело №
125/17.11.2022г. на нотариус А. И..
Ищците М. Й. В., Д. Г. В., Г. К. Ц., А. А. Д., К. Б. Н., М. Б. Н. твърдят, че на
основание наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ са съсобственици на
поземлен имот с идентификатор № 68134.4082.6056, находящ се в гр. София, по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 15/06.03.2009г. на изп.
директор на АГКК с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот със Заповед
КД-14-22-369/28.12.2010г. на началника на СГКК, адрес на поземления имот- ***, с площ
478 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване-
ниско застрояване до 10 метра, при съседи: поземлен имот с идентификатор 68134.4082.566,
поземлен имот с идентификатор 68134.4082.545, който поземлен имот съгласно влязло в
сила на 04.10.2001г. Решение № 9134/213 на ПК София, община Витоша представлява нива
1
от 0,680 декара в местност ***, част от имот № 3711 по кадастралния план, изработен 1939г.
при граници/съседи: П.П., Б. Г., М.П., М.З.. Имотът бил заявен под № 6 от заявлението и
установен с Договор за доброволна делба от 17.10.1947г. Сочат, че при случайна справка в
имотния регистър установили, че ответникът се бил снабдил с констативен нотариален акт
за собственост на недвижим имот № 150, том 1, дело № 125/17.11.2022г. на нотариус А. И.,
вписан в акт № 56, том ССХVII, дело № 66334/17.11.2022г., с който на основание изтекла
придобивна давност твърди, че е придобил съсобствения им имот. Поддържат, че
ответникът по никакъв начин и никога не бил упражнявал фактическа власт върху имота с
намерение за своене в предвидения в чл. 79 ЗС срок и условия. Твърдят, че като наследници
на Л.П.А. праводателите им са заявили и възстановили по реда на чл. 18ж и сл. от ППЗСПЗЗ
процесния имот, който бил бивша собственост на Л.А. на основание т. 6 от Договор за делба
и опис декларация за влизане в ТКЗС. Праводателите им не били преставали да своят и да се
грижат за имота, като били подавали документи, били оспорили част от Решение на ПК по
съдебен ред. Видно от Протокол от 11.08.2010г. били трасирали и означили границите на
имота. Сочат, че в качеството им на наследници изисквали необходимите документи от
съответните администрации, посещавали имота в маркираните и материализирани граници.
Към настоящия момент имотът се намирал в междублоково пространство и граничил със
скоро обновена детска площадка, алея и съседен поземлен имот. Поддържат, че с
констативния нотариален акт ответникът се легитимирал като собственик и оспорвал
правата им върху имота. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция. Изложени са
твърдения, че исковата молба е нередовна, тъй като ищците не били обосновали правен
интерес, всеки поотделно, от завеждане на иска. Поддържа, че липсвала ясна конкретизация
на обема на права на всеки от ищците. Сочи, че изложените от ищците твърдения
противоречат на представените от тях доказателства, в частност на Решение № 9134/213 от
17.09.2001г. на ПК- район „Витоша“. Поддържа, че възстановеният имот е с 202 кв.м. по-
голям от процесния и освен това има различни индивидуализиращи белези досежно
местност/квартал/ адрес. Поради което ищците не били доказали идентичност между
процесния имот и възстановения с посоченото решение. Твърди, че Решение № 1761/213 от
26.09.1995г. на ПК „Студентска“ и последващо Решение № 9134/213 от 17.09.2001г. на ПК
район „Витоша“ касаят един и същ имот /нива/ и като площ /1,994 дка/ и като
индивидуализиращи белези. Сочи, че с Решение на СРС, 49-ти състав, постановено по гр.
дело № 2511/1999г. е обявено за нищожно Решение № 1761/213 от 26.09.1995г. на ПК
„Студентска“ и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, като
била върната само и единствено за да се спази компетентността, съответно в издаването на
акта да участват всички длъжностни лица от колективния административен орган, както
изисквал реституционният закон. Поддържа, че в настоящия процес не било доказано къде
точно и как пространствено са разположени 0,680 дка от въпросната нива, като било видно,
че същите били част от по-голям поземлен имот. Твърди, че с първоначалния
2
административен акт било отказано изцяло възстановяването на нивата от 1,994 дка поради
чл. 10б ЗСПЗЗ, а с последващо издадения административен акт въпреки това били
възстановени 0,680 дка от нивата. Счита, че всички изложени в исковата молба твърдения
досежно извършени действия в процесния имот се твърди да са извършени не от ищците, а
от неуточнени техни праводатели, като най-късната дата на твърдяно конкретно извършено
действие от праводателите им била 11.08.2010г. Излага съображения, че съдът следва да
извърши косвен съдебен контрол върху Решение № 9134/213 от 17.09.2001г. на ПК- район
Витоша, доколкото същото се противопоставя на лице, което не е било заинтересована
страна и участник в производството по издаването и обжалването му. Поддържа, че Решение
№ 9134/213 от 17.09.2001г. на ПК- район Витоша е нищожен, евентуално унищожаем
административен акт, защото не били налице предпоставките за твърдяната от ищците
реституция. С оглед на което производството по делото следвало да бъде прекратено поради
липса на правен интерес у ищците. Твърди, че е нищожен административен акт, тъй като бил
постановен в нарушение на Решение на СРС, 49-ти състав по гр. дело № 2511/1999г. Сочи,
че с новото решение се ревизират фактическите и правни изводи по предходното Решение №
1761/213 от 26.09.1995г. на ПК „Студенска“. Твърди, че при последващото си произнасяне
Поземлената комисия била излязла извън задължителните указания в решението на СРС и
била възприела нови фактически и правни изводи, съответно бил формиран нов
разпоредителен диспозитив. На следващо място, твърди, че Решение № 9134/213 от
17.09.2001г. на ПК- район Витоша е унищожаем административен акт, защото към момента
на постановяването му били налице ограниченията за възстановяване по чл. 10б ЗСПЗЗ, при
евентуалност защото били налице ограниченията по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Сочи, че в
предходното Решение № 1761/213 от 26.09.1995г. на ПК „Студентска“ административният
орган бил въприел, че за целия заявен за възстановяване поземлен имот било налице
ограничението по чл. 10б ЗСПЗЗ /проведени мероприятия от общината/държавата/.
Поддържа, че от страница първа от решението на СРС се извличало, че преди постановяване
на решението от 1995г. на ПК „Студентска“ било издадено „Техническо удостоверение по
чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ от техническата служба при район Младост под № не се
чете/10.10.94г.“. От съдебното решение се установявало, че в техническото удостоверение
било посочено, че мероприятията, засягащи процесния имот пл. № 3711 са реализирани,
улиците били изградени и имотът не бил свободен и технически не било възможно да е
възстановен. На трето място, твърди, че Решение № 9134/213 от 17.09.2001г. на ПК- район
Витоша е унищожаем административен акт, тъй като Л.А. не е била собственик преди
твърдяното внасяне в ТКЗС, както и защото не била налице идентичност между
възстановената нива и поземления имот, внесен в ТКЗС от наследодателя на ищците чрез
опис-декларация за влизане в ТКЗС от 1958г. Поддържа, че след извършване на косвен
събеден контрол производството следва да бъде прекратено. Позовава се на изтекла
придобивна давност, текла от 28.12.2010г. /последното изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри за процесния имот/ до 17.11.2022г. /датата на издаване на
нотариалния акт/, както и до датата на подаване на отговора на исковата молба. Поддържа,
че на основание чл. 69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
3
докаже, че я държи за другиго. Твърди, че от началото на м. 09.2010г. до края на 12.2010г.,
при случайни преминавания около процесния имот поради лични ангажименти, е забелязал,
че имотът е зает от неподдържана тревна площ, неограден, непочистен, буренясал, незает от
преместваеми обекти, строежи или каквито и да е движими и недвижими вещи. По никакъв
начин не било обективирано, че спрямо процесния имот се извършвали каквито и да е
дейности или че същият се ползва по какъвто и да е начин. Имотът граничил с алеи на
градинка и през него можело безпрепятствано да преминават всякакви лица. Сочи, че
имотът граничил от три страни с асфалтова алея, която се явявала негова индикативна
визуална граница, независимо от липсата на ограждения, като установил приблизителните
граници на имота. След извършени справки в общинската администрация, кадастъра и
службата по вписванията, установил какви са точните граници на имота, както и че не било
налице записване в който и да е регистър досежно собствеността на имота или поне някаква
индикация, че същият евентуално се ползва от конкретни физически или юридически лица
за каквато и да е цел. Не били плащани данъци за имота от нито едно лице, както и не били
налице претенции върху собствеността на имота от държавата или общината. Поради
гореизложеното възприел имота като безстопанствен и решил за установи фактическа власт
върху него в края на декември 2010г. с намерение да го свои като свой собствен. В края на
януари 2011г. оградил имота с метална мрежа по неговите граници, така както били
обективирани в съответствие с кадастралната карта. Това ограждение за целия период било
премахнато само веднъж от ответника и то с цел замяна с по-издръжливо такова от същия
вид. Сочи, че металното ограждение било премахнато през първата седмица на декември
2022г. непосредствено след като вписал в Службата по вписванията нотариалния акт. След
това предприел действия за поставяне на ново ограждение на мястото на премахнатото.
След 28.12.2010г. започнал да поддържа имота и да го посещава ежеседмично- разчиствал
растителността в рамките на имота, разчиствал снежна покривка, както и изхвърлял
всякакви битови отпадъци, които се озовавали в имота. На малки площи в ъглите на
поземления имот засадил зеленчукови култури. За всичките си посещения в имота за период
от повече от 10 години не бил срещал ищците, техните праводатели или представители, като
ищците не се били свързвали с него и не били отправяли изявления към него. На 08.02.2012г.
възложил извършване на трасиране на имота от правоспособно лице от кадастъра. В деня
след извършеното трасиране оградил процесния имот с по-издръжлива метална мрежа по
координатите, посочени от правоспособното лице по кадастъра. На 13.09.2022г. подал
молба-декларация за признаване на правото на собственост върху процесния поземлен имот
чрез извършване на обстоятелствена проверка. Били разпитани свидетелите- Г. Ц., Д. Д. и Х.
Г.. Поддържа, че в случая нямало конкуренция на права, доколкото твърдените от двете
страни по делото правни основания за придобиване на правото на собственост били
осъществени в напълно различни периоди, като твърдяната реституция, дори да била
осъществена законно, по никакъв начин не препятствала придобиването на процесния имот
по-късно на основание давностно владение. Счита, че изтеклата в негова полза давност за
процесния имот и изричното позоваване на нея води до извод, че собствеността върху имота
е придобита по давност, респ. че предявеният иск е неоснователен. Искането към съда е да
4
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.
От приетия препис от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност № 150, том Първи, рег. № 8991, дело № 125 от 2022г. на нотариус А. И.,
рег. № 424 на Нотариалната камара с район на действие СРС, се установява, че на основание
постановление от 11.11.2022г., издадено по нотариално дело 125/2022г. съгласно чл. 587 ГПК
е одобрила нотариалния акт, представен в проект от молителя, с който е признат К. Г. С. за
собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в гр.
София, Столична община, район Младост, а именно: поземлен имот с идентификатор
68134.4082.6056 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД- 18-
15/06.03.2009г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот със Заповед № КД-14-22-
369/28.12.2010г. на началника на СГКК- София, адрес на поземления имот: гр. София, район
Младост, ж.к. Младост -1, площ 478 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи:
68134.4082.566, 68134.40822.545.
Прието е удостоверение за наследници с изх. № РСТ22-УГ01-7782 от 06.12.2022г.,
издадено от Столична община, район Студенски, от което се установява, че Л.П.А. е
починала на 03.05.1994г. и е оставила за свои наследници следните лица: Й.С.Д. /починал на
14.11.2006г. и оставил за свой наследник М. Й. В./; Д. Г. В. и Р. Г. В.а /починала на
17.06.2017г. и оставила за свои наследници Г. К. Ц. и А. А. Д./ и Й. Д. И. /починала на
16.10.2009г. и оставила за свои наследници К. Б. Н. и М. Б. Н./.
Приет е препис от Протокол за трасиране, означаване и координиране на проектен
имот 4082.6056 по кадастрална карта на гр. София от 11.08.2010г. по молба на наследниците
на Л.П.А..
От Решение от 28.07.2000г., постановено по гр. дело № 2511/1999г. по описа на СРС,
49-ти състав се установява, че е обявено за нищожно Решение № 1761/213/26.09.95г. на ПК
„Студентска“, постановено по преписка, образувана по заявление с вх. № 213/13.01.92г. на
Й. Д. И., с което е отказано възстановяване на правото на собственост на наследниците на
Л.П.А. в стари реални граници на нива от 1,994 дка, находяща се в строителните граници на
*** представляваща част от имот с пл. № 3711, кад. план на 1939г. при граници: П.П., Б. Г.,
М.П. и М.З.. С решението е върната преписката на поземлена комисия „Студентска“,
образувана по заявление № 213/13.01.92г. на Й. Д. И. за възстановяване правото на
собственост на наследниците на Л.П.А. за ново произнасяне по отношение на посочената
земеделска земя.
Прието е удостоверение, издадено от Областна дирекция „Земеделие и гори“ –
София, Общинска служба по земеделие и гори- Овча купел с изх. № ВС-01-257/04.07.2008г.,
в което е посочено, че за част от имот пл. № 3711 от кад. план 1939г. е постановено решение
5
№ 9134/213 от 17.09.2001г., с което на наследниците на Л.П. Г. е признато право на
собственост върху 1,994 дка като от тях се възстановяват 0,680 дка и се отказват за
възстановяване 1,314 дка поради чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ съгласно издадено удостоверение по чл.
13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ № 2199/05.07.2001г. от район „Младост“ и Заповед по чл. 11, ал.
4 от ППЗСПЗЗ № РД-64-37/12.04.2001г. от кмета на район „Младост“.
Прието е удостоверение, издадено от Столична община, район „Младост“, в което е
посочено, че на основание Заповед № РД-57-21/04.03.2010г. на кмета на Столична община,
част от имот, стар пл. № 3711, заснет в кад. план от 1939г., отразен в к.л. № 602 от кад. план,
изработен 1975г., м. „Новия кър“- Грънчаро, с площ от 680 кв.м. съгласно скица №
663/04.07.2001г. на „Софгео“, актуван с АОС № 408/30.06.1998г. е отписан от актовите книги
за общинска собственост на район „Младост“. Посочено е, че съгласно ПУП на ***, одобрен
със заповед № РД-50-09-224/25.05.1988г. на гл. архитект на гр. София, площта на
възстановената част от имота попада в кв. 33,УПИ I, отреден за „ОЖС“.
Приет е протокол за трасиране, означаване и координиране на границите на поземлен
имот 68134.4082.6056 по кадастрална карта на гр. София, район Младост от 08.02.2012г.,
изготвен по молба на К. Г. С., както и трасировъчен план, изготвен от инж. Стефан Г..
Приет е препис от Договор за доброволна делба за наследствен недвижим имот от
17.10.1947г., сключен между В.П. Г., Ц.П. Г., П.П. Г., Д.П. Г., Л.П. Г. и А.П. Г. съгласно който
Л.П. Г. получава в дял: нива в землището на *** от 1158 кв.м. при съседи: М.З., Д.П., К. И. и
път; нива в местността „Погачките“ от 283 кв.м. при съседи: Т.Н., М.З., река и път; ливада в
местността „Коритняка“ от 2388 кв.м. при съседи: П.З., Д.С., М. З.; ливада в местността
„Мало брътце“ от 1400 кв.м. при съседи: Д.П., от две страни път и река; нива в местността
„Стърната“ от 1350 кв.м. при съседи: М.З., Гр. С., И.Н. и Р. Б.; нива в местността „Гранчаро“
от 2000 кв.м. при съседи: П.П., Б. Г., М.П., М.З.; нива в местността „Брего“ от 1683 кв.м. при
съседи: Я.М., М. З., от две страни път; нива в местността зад селото от 515 кв.м. при съседи:
Й.П., Н. Граничаров и М.З.; нива в местността „Горния Граничар“ от 3000 кв.м. при съседи:
М. З., С.И., Цветан Пешев и шосе; нива „Под селото“ от 287 кв.м. при съседи: П.П., Коста Г.,
Д.П. и Г. С.; нива в местността „Барата“ от 2500 кв.м. при съседи: Д. С., М.З., река и шосе;
ливада в местността „Барата“ от 330 кв.м. при съседи: Д.П., М.З., В.П. и река; нива в
местността „Дупките“ от 4000 кв.м. при съседи: З.Я., М.И., Н.И. и път.
Прието е писмо от кмета на район Младост с изх. № КС-9400-49/11/12.05.2011г.,
адресирано до управителя на „Унимекс- С“ ООД, управителя на „Софинвест“ ЕООД,
директора на дирекция „Транспортна инфраструктура“ и Р. Г. В.а, в което е посочено, че при
строителство на велотрасе и изграждане на алейно осветление в ж.к. „Младост 1“ е
допуснато отклонение от одобрения инвестиционен проект и навлизане в частен поземлен
имот с идентификатор 68134.4082.6056, собственост на наследниците на Л.П.А..
От приетата по делото преписка, образувана по заявление с вх. № 213/92г. по описа
на ОСЗ Западна се установява, че на 13.01.1992г. е подадено заявление от Л.П.А., с което е
поискано да й бъде възстановена собствеността върху притежаваните от нея земеделски
земи, общо 23,94 дка. Под № 6 от заявлението е заявена нива от 2000 кв.м. в м. Грънчаро,
6
притежавана по силата на Договор за дорбоволна делба от 17.10.1947г. С Решение №
1761/213 от 26.09.1995г. ОбПК „Студенска“ е отказала да възстанови правото на собственост
във възстановими стари реални граници на наследниците на Л.П.А. върху нива от 1,994 дка,
находяща се в строителните граници на гр. София, м. ***, част от имот № 3711 от
кадастралния план, изработен през 1939г., при съседи: П.П., Б. Г., М.П., М.З. на основание
чл. 10б ЗСПЗЗ. Имот № 3711 е нанесен в кад. лист № 17 от кадастралния план „Напоително
поле“ от 1939г., като в разписната книга към плана имотът е описан като нива в землището
на с. Дървеница, местност Новия кър с площ 18655 кв.м. и собственик П. Г. Т.. Така
постановеното решение е било обжалвано от Р. Г. В.а /наследник на Л.А./, като с Решение от
28.07.2000г. на СРС, 49-ти състав по гр. дело № 2511/1999г. решението на ПК е обявено за
нищожно и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по
отношение на процесния имот. Във връзка с повторното произнасяне относно заявената нива
от 2 дка в м. Грънчаро е издадено Удостоверение № 2199/05.07.2001г. по чл. 13, ал. 4 и 5 от
ППЗСПЗЗ, предмет на което е целият имот № 3711 с площ 18000 кв.м. по КП от 1939г., като
от тях 16820 кв.м. са определи като застроени съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и 1180 кв.м. като
свободни за възстановяване. Със Заповед № РД-64-37 от 12.04.2001г. на кмета на район
Младост е одобрено решението по преписка вх. № АГ-94-00-663/17.10.2000г. на район
Младост за имот пл. № 3711 в кв. 19 и кв. 33 по плана на ж.к. Младост- 1, че частта от имота
с площ 16820 кв.м. е застроена и не е свободна, тъй като попада в терен, отреден за
Обществено жилищно строителство, озеленяване, ОЖС и магазини, супермаркет, улица и
паркинг. Посочено е, че всички мероприятия са реализирани, в това число и съоръжения на
техническата инфраструктура /подземни комуникации/, обществено озеленяване в
междублоковите пространства, детска площадка и алея за достъп до жилищните блокове.
Останалата част от имота с площ 1180 кв.м. е незастроена и свободна съгласно приложена
към заповедта скица. На 05.07.2001г. е издадено Удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5
ППЗСПЗЗ от техническата служба при район Младост, в което е посочено, че бивш
планоснимачен № 3711, кадастрален лист № 602 по кадастрален план от 1939г., показан на
приложената скица от помощния кадастрален план с нанесени граници и номера на бившите
имоти по графични данни съдържа 18 000 кв.м. От тях могат да бъдат възстановени 1180
кв.м., за останалите 16820 кв.м. собствениците следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 10б,
ал. 1 ЗСПЗЗ. На 04.07.2001г. е издадена и скица № 663 съгласно чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ.
С Решение № 9134/213 на ПК Витоша от 17.09.2001г. е възстановено правото на
собственост на наследниците на Л.П.А. във възстановими стари реални граници на следните
имоти: нива от 0,680 дка, първа категория, находяща се в строителните граници на гр.
София в местността „Новия кър“- Грънчаро, част от имот № 3711 от кадастралния план,
изработен през 1939г. при граници: П.П., Б. Г., М.П., М.З., заявен с пореден № 6 от
заявлението и установен с Договор за доброволна делба от 17.10.1947г.; опис-декларация за
влизане в ТКЗС от 1958г.; Решение на СРС от 28.07.2000г. по гр. дело № 2511/1999г., 49-ти
състав и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ № 2199/05.07.2001г. на район
„Младост“. С цитираното решение е отказано да се възстанови правото на собственост в
7
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти или част от тях:
нива от 1,314 дка, първа категория, находяща се в строителните граници на гр. София, в
местността „Новия кър“, част от имот № 3711 от кадастралния план от 1939г. при съседи:
П.П., Б. Г., М.П., М.З., заявен с пореден № 6 от заявлението и установен с Договор за
доброволна делба от 17.10.1947г.; опис-декларация за влизане в ТКЗС от 1958г.; Решение на
СРС от 28.07.2000г. по гр. дело № 2511/1999г., 49-ти състав и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и
ал. 5 от ППЗСПЗЗ № 2199/05.07.2001г. на район „Младост“ поради чл. 10, ал. 7. С Решение
от 22.10.2002г., постановено по гр. дело № 9722/2001г. по описа на СРС, 46-ти състав е
отхвърлена жалбата на Р. Г. В.а срещу решение № 9134/213 от 17.09.2001г. на ПК „Витоша“,
постановено по преписка с вх. № 213/13.01.1992г. в частта му, с която на наследниците на
Л.П.А. е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на нива от 1,314 дка, първа категория, в строителните граници на гр.
София, местност „Новия кър“, съставляваща част от имот № 3711 от кад. план от 1939г. при
граници П.П., Б. Г., М.П. и М.З.. С Решение от 17.03.2006г., постановено по к. адм.дело №
29/2005г. по описа на СГС, Административна колегия, Трети „В“ състав е оставено в сила
съдебно решение от 22.10.2002г., постановено по гр. дело № 9722/2001г. по описа на СРС,
46-ти състав. Издадено е удостоверение с изх. № ВС-01-328/13.11.2009г. от ОСЗ – Овча купел
на Р. Г. В.а, в което е посочено, че Решение № 9134/213 от 17.09.2001г., с което на
наследниците на Л.П.А. се възстановяват 0,680 дка- имот в м. ***, представляващ част от
имот пл. № 3711 от кад. план 1939г. е влязло в сила и не е променяно/изменяно, поради
което важи и до датата на издаване на удостоверението. Уточнено е, че върху описания имот
няма реституционни претенции по ЗСПЗЗ от трети лица.
Св. И.С. твърди, че познава Д. В. от 1985г.- 1986г. и са добри приятели, познава сестра
му и майка му. Сочи, че за този имот Д. В. се прибрал от Щатите през 2011г., тъй като имало
някакъв проблем с велосипедна алея или нещо такова. Твърди, че имотът се намирал в
Младост 1, бл. 66, на гърба на трафопоста, бил близо 500- 600 кв.м, било градинка и зелена
площ, пешеходна алея, за да се минава през блок 66. Сочи, че в началото на имота можело да
има пейки, но сега не знаел. Когато заминал за чужбина, Д. В. го помолил да минава в
месеца поне веднъж да наглежда имота. Твърди, че работил на пазара 1993г. и винаги било
детска площадка, градинка, нямало заграждения. Минавал няколко пъти месечно оттам,
нямало ограда, от трафопоста започвала детската градина. От 2017г. насам в имота имало
дръвчета, трева и пейки, които били изпочупени. От общината идвали хора, които
обработвали земята. За чистене, били ходили роднини на Д. след 2011г. Сочи, че не бил
виждал друг човек в имота да го поддържа или да го загражда. От 90 и някоя година не бил
виждал някой дори и цвете да засади. Сочи, че не били коментирали с Д. дали искат да
продават имота. Преди 10 дни минали от там с Д., не видели ограда, но било подготвено за
ограда, имало копани дупки. Д. му бил казвал, че ходи в имота да чисти трънки, филизи.
Св. Н.Т. твърди, че е посредник в агенция за недвижими имоти от 27 години и М., М.
и К. били нейни клиенти повече от 20 години, като знаела за техен имот в ж.к. Младост.
Когато баба Д. починала, с нея се свързал Б. Н. през 2009г. Имотът се намирал зад блок 66 в
8
ж.к. Младост 1. Бащата на М. я бил завел в имота за първи път през 2010г. Имотът
представлявал междублоково пространство около 480 кв.м., намирало се до един трафопост,
не било оградено. Много пъти била ходила там, не било ограждано. От 2009- 2010г. до сега
била ходила поне 20 пъти. Към момента нищо не можело да се направи, било зависимо от
друга съсобственост около имота. Сочи, че била водила клиент там и били провеждани
много разговори. Имали регулярни срещи с архитект Велев, били говорили за различни
места. Били обсъждали през 2013г. и през 2017г. Последно била ходила в имота с клиент
през 2017г. Вътре в имота имало трева, били обсъждали с Д., че е чистил имота. Не била
виждала в имота друг човек, който да не е от семейството на ищците. Твърди, че М., Д. и
господин Н. се обърнали към нея, за да намери купувач. През годините нямало интерес към
имота, за да се достигне до сделка, но имало запитвания и проверки. Работила с
комисионни, ако продаде имота. Не била виждала съседни имоти, знаела че отстрани на
имота имало съседен имот, който следвало да бъде обединен, за да може да има
инвестиционен проект. Сочи, че щяла да вземе хонорар след продажба на имота.
Св. Б. Н. /баща на К. Н. и М. Н./ твърди, че след смъртта на Й. Д. И., която била баба
на неговите деца, и на жена му, почнали да се занимават с тези имоти. Това станало през
2009г., когато установили, че притежават някакви имоти. Твърди, че посетили имота, били
вадили скици, документи, предлагали го за продажба. Установили, че трябвало съдействие
със съседен имот, защото нямали излаз. Разбрал за имота през 2011-2012г., имотът се
намирал в Младост, бл. 66, имало детска градина Еспа, било тревна площ, имало площадка
отпред. Било около 600 кв.м. Общината се опитала да направи велоалея, което спрели около
2011-2012г. Имотът не било ограден. Не бил виждал някой да е бил в имота, да го чисти и да
сади дървета. Имало период, през който мислели да го ограждат, но се отказали, защото
хората от блока щели да протестират. Предполага, че общината се грижи за имота, били
сложени пейки. Опитал се през годините да продаде имота. Със съсед- Тексим, се опитвал да
направи контакт, да обединят имотите. Наел агенция, която да движи нещата. През годините
брокерът се занимавал с имота.
Св. Х. Г. твърди, че познава К. С. от 2010г.- 2011г. Знаел за имот в Младост, съседен
на неговия. Неговият бил от западната страна между бл. 63 и бл. 66, граничил с ДГ „Сто
усмивки“, един паркинг и една детска площадка и от другата страна- пешеходна алея. На К.
С. имотът се намирал от източната страна на неговия имот, на границата. Имотът бил голям,
към 500 кв.м. Имало насаждения, дървета, ограда. Сочи, че оградата била лека ажурна, от
2011г. К. бил сложил оградата, когато бил ходил, винаги имало ограда. Твърди, че К. С. се
бил грижил за имота, като той му помагал. Всяка година лятото бил виждал как К. коси,
подрязва клони. Последните десет години бил виждал само него в имота. В имота нямало
постройки, имало овошки около 6-7. Не минавал често оттам, живеел в Студентски град, а
това било в Младост, самата улица била тупик, трябвало да отидеш специално, нямало как
да преминеш. Понякога бил ходил два пъти на ден, друг път през месеци. Не бил виждал
друг освен господин С. да поддържа имота. Твърди, че притежавал имот в съсобственост с
още трима човека, съученици от гимназия в Пловдив, като Таксим Ахмед Тасим бил негов
9
съсобственик. Сочи, че нямали намерение да продават имота, мислели да направят сграда да
живеят заедно. Таксим си купил къща, всеки от тях се устроил и не стоял на дневен ред
въпросът да си направят кооперация. Към техния имот имало достъп и улица, част от
паркинга влизал в техния имот.
Св. Г. Ц. твърди, че познава К. С. от повече от 10 години, били приятели. Имал място
в Младост 1 на пазара, между блок 63 и бл. 66. Той живеел малко по-нагоре битовия
комбинат. Бил виждал К. да чисти мястото и да се грижи за него. Бил го виждал да коси
имота, да подстриква дърветата, имотът бил около 500 кв.м. Имало някаква мрежа, ниска,
малка. Мисли, че К. я бил сложил. Твърди, че минавал през имота 1-2 пъти в годината, друг
човек не бил виждал в имота освен К.. Сочи, че имотът имал ограда, дървета, отстрани
имало трафопост, граничил с детска градина. Ако искал да стигне до имота си, можел да
мине през имота на К., имало асфалтирана пътека и се минавало оттам, можело и с кола
отстрани.
От приетата и неоспорена СТЕ се установява, че имотът, възстановен на
наследниците на Л.П.А. по т.1 от Решение № 9134/213 от 17.09.2001г. на ОбПК „Витоша“ и
отразен графично със защриховка в границите на имота по букви А-Б-В-Г-А на скица №
663/04.07.2001г., представляваща неразделна част към Удостоверение № 2199/05.07.2011г. по
чл. 13, ал. 4 и ал.5 ППЗСПЗЗ е идентичен по форма и местоположение с имот с кадастрален
идентификатор 68134.4082.6056, нанесен в КККР и одобрен със Заповед № КД-14-22-
369/28.12.2010г. на началника на СГКК- гр. София. Вещото лице е посочило, че
несъвпадането на площите в размер на 202 кв.м. се дължи на очевидна фактическа грешка,
допусната при изчислението на свободната част от имот № 3711 в цитираната скица, а
именно 680 кв.м. Действителната площ на тази част била 478 кв.м. От заключението се
установява, че за територията на ж.к. „Младост 1“, на която се намира процесният имот, не е
изработван помощен план. Към момента на постановяване на Решение №
9134/213/17.09.2001г., имотът на Л. П.ва, индивидуализиран по букви А-Б-В-Г-А от СТЕ по
гр. дело № 2511/1999г. на СРС, 49-ти състав, попадал в парцел I-за обществено жилищно
строителство от кв. 33 по РП на ж. к. Младост 1, одобрен 1988г. В границите на имота
попадали реализираните в същия парцел трафопост и част от осеметажен жилищен блок с
пл. № 583 и ад. № 66, които представлявали правоизключващи предпоставки по чл. 10, ал. 7
ЗСПЗЗ. Останалата част от имота попадала в междублоково пространство, заето от
асфалтови алеи и тревни площи, отразено без планоснимачен номер в кадастралната основа
на РП, за което бил съставен АОС № 408/30.06.1998г. на район Младост. Експертът е
посочил, че по делото липсват данни за извършена замяна с процесния имот. От
заключението се установява също, че имот с кадастрален идентификатор 68134.4082.6056 не
съществува в актуалните карта и регистър, тъй като по заявление с вх. № 01-130176-
07.03.2024г. на СГКК – гр. София е процедирано изменение на КККР за обединяване на
имоти с идентификатори 68134.4082.6056 и 68134.4082.566 в нов имот с КИ 68134.4082.6648
с площ 1090 кв.м., вид на територия: урбанизирана; начин на трайно ползване: друг вид
застрояване, административен адрес: ж.к. Младост, при съседи имоти с КИ 68134.4082.545,
10
68134.4082.563, 68134.4082.568, 68134.4082.567. Местоположението на процесния имот е
означено със зелена щриховка на копие-извадка от актуалната кадастрална карта,
приложение 1.1 към експертизата. В проведеното съдебно заседание на 19.09.2024г. вещо
лице Б. е обозначила процесния имот с букви А-Б-В-Г-Д-Е-А на скица, Приложение 1.1 към
експертизата /л. 371 от делото/.
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност съдът намира за установено
следното от правна страна.
По предявения отрицателен установителен иск за собственост в доказателствена
тежест на ищците е да докажат правния си интерес от водене на настоящото производство.
В тежест на ответника е да докаже че е собственик на процесния имот на въведените
от него основания- по силата на изтекла придобивна давност чрез непрекъснато владение,
считано от 28.12.2010г. до 17.11.2022г.
В конкретния случай с определението от 23.11.2023г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 14.03.2024г. съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че Л.П.А. е починала на 03.05.1994г. и е оставила за свои наследници М. Й.
В., Д. Г. В., Г. К. Ц., А. А. Д., К. Б. Н. и М. Б. Н., както и че в полза на ответника е бил
издаден Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност от
17.11.2022г. с № 150, том Първи, рег. № 8991, дело № 125/2022г. по описа на нотариус А. И..
По отношение на възражението на ответника, че исковата молба е нередовна, тъй
като всеки от ищците-съсобственици не е посочил притежаваната от него идеална част в
съсобствеността, съдът намира същото за неоснователно, доколкото предмет на предявения
отрицателен установителен иск е установяване на правото на собственост на ответника по
релевираните от него основания. В този смисъл ирелевантно за конкретния правен спор е
обстоятелството каква част в съсобствеността притежава всеки от съсобствениците,
доколкото всеки от тях е легитимиран да предявява искове срещу всяко трето на
съсобствеността лице, което го владее без правно основание. Така и Решение № 28 от
09.03.2021г., постановено по гр. дело № 2623/2020г. по описа на ВКС, Първо ГО. На
следващо място, притежаваните от ищците квоти в съсобствеността се установяват и от
приетото удостоверение за наследници.
Същевременно ищците следва да докажат твърденията си, с които обосновават
правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск, т.е. фактите, от които
произтичат техните защитими права, засегнати от правния спор. По отношение на
наличието на правен интерес у ищците съдът намира следното:
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8/2012г. на
ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право,
което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. В конкретния случай правният интерес на ищците се
11
извежда от приетата доказателствена съвкупност, обосноваваща техните наследствени права
върху процесния имот. На първо място, от приетия препис от Договор за доброволна делба
от 17.10.1947г., съгласно който на Л.П.А. /наследодател на ищците/ е определен дял V, като
под т. 6 е описана нива в землището на с. Дървеница, м. Грънчаро от 2000 кв.м., при съседи:
П.П., Б. Г., М.П. и М.З.. Противно на наведените с отговора на исковата молба оспорвания на
идентичността на този имот с процесния, от експертното заключение по СТЕ, което съдът
кредитира на основание чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се
установява, че имотът, възстановен на наследниците на Л.П.А. по т. 1 от Решение №
9134/213 от 17.09.2001г. на ОбПК „Витоша“ и отразен графично със защриховка в границите
на имота по букви А-Б-В-Г-А на скица № 663/04.07.2001г., представляваща неразделна част
към Удостоверение № 2199/05.07.2001г. по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ е идентичен по
форма и местоположение с имот с КИ 68134.4082.6056, нанесен в КККР и одобрен със
Заповед № КД-14-22-369/28.12.2010г. на началника на СГКК- гр. София. От заключението се
установява, че несъвпадението в площите в размер на 202 кв. м. се дължи на очевидна
фактическа грешка, допусната при изчислението на свободната площ от имот № 3711 в
цитираната скица, а именно 680 кв.м. Действителната площ на тази част е 478 кв.м. По
отношение на гореописаната разлика в площта съдът намира, че същата не рефлектира по
какъвто и да е било начин върху допустимостта на производството, респ. основателността на
иска, доколкото е установена по категоричен начин идентичността на процесния имот
/описан в исковата молба, както и в констативния нотариален акт именно с площ от 478
кв.м./ и имота, възстановен на наследодателя на ищците Л.А. с Решение № 9134/213 от
17.09.2001г. Още повече, както беше посочено, предмет на производството по делото е
установяване именно на правата на ответника по отношение на имота, за който се е снабдил
с констативен нотариален акт, в който е посочена площ именно от 478 кв.м.
Предвид гореизложеното за ищците е налице правен интерес от предявения иск с
оглед така установените права върху имота по наследяване и реституция, които се оспорват
от ответната страна.
По отношение на релевираните от ответника доводи за незаконосъобразно
провеждане на земеделска реституция, приключила с постановеното в полза на праводателя
на ищците решение по ЗСПЗЗ от 2001г., съдът намира следното:
Реституцията по ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а с нарочен
административен акт- решение на ПК или ОСЗГ, сега ОСЗ, в който следва да са посочени
субектите на реституцията и реституираните земеделски имоти с всичките им
индивидуализиращи белези /площ, мeстност, граници и др./. Този вид индивидуални
административни актове има конститутивно действие по отношение на обектите и субектите
на възстановеното право на собственост и легитимират лицата като собственици, но само в
случай на неоспорване от трети лица на правото на възстановяване. Реституцията по ЗСПЗЗ
е деривативен придобивен способ, чието вещно- правно действие е обусловено от наличието
на действително право на собственост към момента на обобществяване в полза на
съответните лица или техните наследници. Ако такова право на собственост не е
12
съществувало към обобществяването, то и решението по чл. 14, ал. 1 или ал. 3 ЗСПЗЗ не
може да го създаде понастоящем. Установеното в административното производство по
ЗСПЗЗ или в съдебното производство по чл. 11, ал. 2 или чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ право на
собственост към момента на обобществяването няма обвързващо действие спрямо трети
лица, които не са били страни в съответното производство, поради което и актът за
възстановяване е непротивопоставим на оспорващите го трети лица. В този смисъл
гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол както за валидността, така и за
материалната законосъобразност на административния акт, в чието производство по
издаване и обжалване не е бил страна оспорващият го ответник, като за валидността му
следи служебно- съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК, а за материалната му законосъобразност-
въз основа на направено изрично оспорване съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК / В този
смисъл Решение № 208 от 09.04.2019г. по гр. д. № 3392/2017г. на ВКС, ГК, ІV ГО, Решение
№ 964 от 30.12.2009г. по гр. дело № 3306/2008г., ВКС, ІІІ ГО, Решение № 56 от 11.02.2021г.
по гр. дело № 3447/2019г., ВКС, ІІ ГО./.
В конкретния случай оспореният административен акт- реституционното решение от
17.09.2001г., отговаря на формалните изисквания за валидност, доколкото е сключен в
изискуемата от закона форма. По отношение на възражението, че с посоченото решение се
преразглежда Решение № 1761/213 от 26.09.1995г. следва да бъде посочено, че в Решението
№ 1761/213 от 26.09.1995г. липсват данни за приложена скица съгласно чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ,
от която да е определено местоположението на отказания имот с площ 1,994 дка спрямо
границите на целия имот № 3711 с площ 18,655 дка, респ. конкретните мероприятия по чл.
10б ЗСПЗЗ, които са възпрепятствали възстановяването му. Удостоверение и скица по чл. 13,
ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ са изготвени именно при повторното произнасяне на общинската служба,
при което вече са определени застроените площи по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Т.е. едва при
повторното си произнасяне административният орган в изпълнение на законовите си
правомощия и задължения е определил застроената площ, за която са налице пречки за
възстановяване и свободната площ за възстановяване. Извън горното следва да бъде
посочено, че с влязлото в сила съдебно решение е прогласена нищожността на решението от
26.09.1995г., а същото не е отменено като незаконосъобразно с дадени от съда задължителни
указания към административния орган. Затова в случая липсва както преразглеждане на
предходно решение, така и несъобразяване на органа с дадени указания.
Поради което съдът намира, че административният орган е действал в рамките на
законовата си компетентност.
По отношение на възражението за неговата материална незаконосъобразност,
основана на твърденията, че била нарушена разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 7
ЗСПЗЗ, препятстващи възстановяването на собствеността в стари реални граници на
поземления имот, съдът намира същото за неоснователно. От приетата преписка и от
неоспорената СТЕ се установява, че е издадено удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5
ППЗСПЗЗ на 05.07.2001г., в което е посочено, че 1180 кв.м. са свободни за възстановяване,
като е определено свободната площ да е на две части. На основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е
13
издадена и Заповед № РД-64-37/12.04.2001г. на кмета на Столична община, с която е
одобрена застроена площ на част от имот № 3711 в размер на 16820 кв.м. и свободна площ
за възстановяване в размер на 1180 кв.м. Така от събраната доказателствена съвкупност
съдът намира, че не се установяват сочените от ответника пречки за възстановяване правото
на собственост върху процесния имот, тъй като няма данни, нито доказателства същият да е
застроен или върху него да са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване
на собствеността. Действително, имотът на Л. П.ва, индивидуализиран по букви А-Б-В-Г-А
от СТЕ по гр. дело № 2511/1999г. на СРС, 49-ти състав, попада в парцел за обществено
жилищно строителство от кв. 33 по РП на ж.к. Младост 1, одобрен 1988г. като в границите
на имота попадат реализираните в същия парцел трафопост и част от осеметажен жилищен
блок № 583 и адм. № 66, които са правоизключващи предпоставки по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, но
останалата част от имота попада в междублоково пространство, заето от асфалтови алеи и
тревни площи, за което именно е съставен АОС № 408/30.06.1998г. на район Младост. В този
смисъл е и приетото удостоверение, издадено от Столична община, район „Младост“, в
което е посочено, че на основание Заповед № РД-57-21/04.03.2010г. на кмета на Столична
община, част от имот, стар пл. № 3711, заснет в кад. план от 1939г., отразен в к.л. № 602 от
кад. план, изработен 1975г., м. „Новия кър“- Грънчаро, с площ от 680 кв.м. съгласно скица №
663/04.07.2001г. на „Софгео“, актуван с АОС № 408/30.06.1998г. е отписан от актовите книги
за общинска собственост на район „Младост“. Посочено е, че съгласно ПУП на ***, одобрен
със Заповед № РД-50-09-224/25.05.1988г. на гл. архитект на гр. София, площта на
възстановената част от имота попада в кв. 33,УПИ I, отреден за „ОЖС“. Относно
възражението, че при определяне на застроената площ на скица № 663/04.07.2001г. не са
спазени изискванията за размера на прилежащия терен относно съществуващите сгради
съгласно действащите правила и норми по ТСУ съдът намира, че установеното от вещото
лице нарушение не води до нарушаване на реституционната процедура, доколкото при
осигуряване на нормативните разстояния свободната от застрояване част от имота става
1323 кв.м. останалите релевирани от ответника възражения за липса на права на
наследодателя на ищците към датата на колективизацията и за липса на идентичност на
колективизирания имот са недопустими, тъй като ответникът като владелец на имота след
възстановяването, не е легитимиран да повдига спор за обстоятелствата по чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспореното решение за земеделска
реституция е валидно и обвързва страните в настоящото производство. От него са
произтекли предвидените в закона правни последици, вкл. свързани с надлежната
процесуална легитимация на ищците в настоящото производство.
По отношение на релевираните от ответника права върху имота съдът приема, че
съобразно наведените в отговора на исковата молба твърдения същите произтичат от
изтекла в полза на ответника придобивна давност. Следва да бъде посочено, че соченият от
ответника период, през който е владял имота, е след постановяване на решението по ЗСПЗЗ.
По отношение на владението на процесния имот са формирани две
14
взаимнопротиворечащи си доказателствени съвкупности. От една страна св. И.С., св. Н.Т. и
св. Б. Н. сочат, че процесният имот не е бил заграден в периода от 2009г. до 2022г., както и
че същият не е бил чистен и облагородяван със засаждане на дървета. От друга страна св. Х.
Г. и св. Г. Ц. твърдят, че процесният имот е бил ограден с ограда, както и че в него има
насаждения, като оградата била поставена от ответника, който се грижил за имота, косейки
го и почиствайки го от отпадъци.
При кредитиране на двете групи свидетелски показани съдът дава вяра на
показанията на св. И.С., св. Н.Т. и св. Б. Н., от чиито показания се установява, че
наследниците на Л. П.ва са имали желание да продадат наследствения на ищците имот, като
са се снабдявали с документи за него- скица № 2703/18.02.2011г. и са предприемали
административни действия за защита на собствения си имот, в който е било предвидено
строителство на велотрасе. Свидетелските показания на св. Секулов, св. Таскова и св. Н.,
ценени по реда на чл. 172 ГПК, са ясни, последователни и взаимодопълващи се, както и
съответстващи на приетите по делото писмени доказателства, поради което съдът ги
кредитира като добросъвестно дадени. В този смисъл св. Секулов е заявил, че е минавал
няколко пъти месечно покрай имота и не е имало ограда в него, както и че не е виждал някой
да сади и едно цвете в имота, видял е дупки за ограда преди десет дни /2024г./. Свидетелят
Н.Т., на която е било възложено да продава имота като брокер, твърди, че е посетила имота
над 20 пъти в периода от 2009-2010г. до сега и имотът не е бил ограден. Свидетелят Б. Н.,
чиито показания съдът цени по реда на чл. 172 ГПК с оглед роднинската му връзка с ищците
К. Н. и М. Н., твърди, че не е виждал в имота ограда.
Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на св. Х. Г., който е посочил, че
в имота винаги е имало ограда и че същата е била променена от К. С., доколкото
противоречат на останалата доказателствена съвкупност. При преценка на показанията на
св. Г. съдът отчита неговата евентуална заинтересованост от изхода на спора, доколкото
същият е съсобственик на съседен имот, обединен с процесния в нов имот с кадастрален
идентификатор 68134.4082.6648, предвиден за застрояване. Действително и св. Ц. е посочил,
че в имота е имало ограда, която е определил като ниска мрежа, но не е посочил кога и кое
лице я е поставило, единствено че мислел че е К. С..
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че
ответникът, комуто е доказателствената тежест, разпределена му с проекта за доклад, не е
доказал при условията на пълно и главно доказване, че е владял процесния имот постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително. Като елемент от придобивната давност
владението следва да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява
на други лица да владеят вещта. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети
лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае,
необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява
физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по
стопанисването му. В конкретния случай съдът приема, че такива действия не са установени
по делото по категоричен начин.
15
В частност не се установи по безспорен начин, че процесният имот е бил заграден,
както и кога е бил заграден същият и от кое лице /полагането на дупки за ограда, докато трае
съдебният процес е ирелевантно за спора/. Доколкото процесният имот представлява
междублоково пространство, което се използва съобразно житейското му предназначение-
изградени са алеи и положени пейки за използването им от жителите на близките жилищни
блокове. Явното демонстриране на своително намерение в имота изисква той да е бил
ограден по начин, който да възпрепятства неговото обичайно използване като междублоково
пространство, а в случая такова обстоятелство не се установява от събраните по делото
доказателства. На следващо място, инцидентното косене на трева в имота през летните
месеци или събиране на паднали клони също не би могло да обоснове извод у всяко едно
заинтересовано лице, че ответникът е собственик на вещта, доколкото същото има
спорадичен характер. Още повече, както беше посочено се осъществява в междублоково
пространство, т.е. би могло да се приеме за поддръжка на прилежащи площи към жилищните
сгради.
Както беше посочено, необходимо е владелецът да извършва такива фактически
действия, така че всяко заинтересовано лице да може да узнае, че владее имота, в частност и
собственикът, за да има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.
Такива действия по делото не бяха установени, поради което при прилагане на
неблагоприятните последици от приложението на доказателствената тежест съдът следва да
приеме, че ответникът, комуто е доказателствената тежест, не е доказал при условията на
пълно и главно доказване, че е владял процесния имот в сочения от него период с намерение
за своене.
Ето защо, при неосъществяване на поддържания от ответника придобивен способ –
изтекла придобивна давност – предявеният отрицателен установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012г. по тълк. д. № 3/2012
г., ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни
нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и
тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право
върху недвижим имот. Поради което с оглед основателността на предявения отрицателен
установителен иск, следва да бъде постановена отмяна на констативен Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 150, том I, рег. № 8991, дело №
125/2022г. по описа на нотариус А. И., рег. № 424 към Нотариалната камара с район на
действие СРС.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат единствено ищците. Същите са
сторили разноски за държавна такса в размер на 270 лева, за депозит за възнаграждение на
вещо лице в размер на 500 лева, такса за вписване на искова молба в размер на 27 лева и
претендират адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева, платени изцяло в брой
съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 007822 от 19.12.2022г. В
16
проведеното съдебно заседание на 19.09.2024г. процесуалният представител на ответника е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно. Както е
уточнено в Решение от 25.01.2024г. на СЕС по С-438/2022г. съдът не е обвързан от
минималните размери на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед нейното противоречие с чл.
101, пар. 1 от ДФЕС. При това положение при определяне на възнаграждението съдът взе
предвид следните критерии: 1/ фактическата и правна сложност на делото /каквато в случая
е налице с оглед множеството приети писмени документи, обстоятелството че по делото са
разпитани петима свидетели и е приета СТЕ/; 2/ обема на извършената от представителя
защита /подаване на искова молба и явяване в три съдебни заседания/; 3/ защитаваният
материален интерес по иска /представлявани са шест лица в защита на един интерес/. Съдът
намира, че претендираното от ищците възнаграждение съответства на гореописаните
критерии. Поради което на ищците следва да се присъди сумата от общо 1897 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Й. В., ЕГН **********, с
адрес: ***, Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес: ***, Г. К. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, А.
А. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, К. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: *** и М. Б. Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу К. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ***, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, че К. Г. С. не е собственик на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.4082.6056, находящ се в
гр. София, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
15/06.03.2009г. на изп. директор на АГКК с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот със Заповед КД-14-22-369/28.12.2010г. на началника на СГКК, адрес на
поземления имот- ***, с площ 478 кв.м., трайно предзназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване до 10 метра, при съседи:
поземлен имот с идентификатор 68134.4082.566, поземлен имот с идентификатор
68134.4082.545, който имот по актуална кадастрална карта, изменена в хода на процеса, е
част от имот с идентификатор 68134.4082.6648 с площ от 1090 кв.м., вид територия:
урбанизирана, начин на трайно застрояване: за друг вид застрояване с административен
адрес: гр. София, ж.к. Младост, при съседи: имоти с идентификатори: 65134.4082.545,
68134.4082.563, 68134.4082.568 и 68134.4082.567, подвигната с букви А-Б-В-Г-Д-Е-А и
защрихован със зелени линии на скица, изготвена от вещо лице Б.- Приложение 1.1 към
експертизата, л. 371 от делото, приподписана от настоящия съдебен състав.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност № 150, том I, рег. № 8991, дело № 125/2022г. по описа
на нотарис А. И., рег. № 424 към Нотариалната камара с район на действие СРС.
ОСЪЖДА К. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М. Й. В., ЕГН
17
**********, с адрес: ***, Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес: ***, Г. К. Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, А. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, К. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: *** и
М. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 1897
лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18