№ 640
гр. Варна, 13.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20233100900244 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:36 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищцата Н. А. С., редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. Кр. Т., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответното дружество „ЕОС Маткрикс“ ЕООД, представлявано от
Райна Иванова Миткова, редовно призовано, не изпраща представител.
СЪДЪТ, докладва постъпило становище с вх. № 24570/10.10.2023 г. от
процесуалния представител на ответното дружество, с което се взема
становище по хода на делото, по същество на спора, както и по отношение за
присъждане на разноските по делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. Т.: Поддържам исковата претенция. Запознати сме с
определението и проектодоклада. Моля да бъде утвърден като окончателен.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
1056 от 24.07.2023 година:
1
Постъпила е искова молба от Н. А. С., против “Еос Матрикс“ ЕООД, с
която e предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1,
пр.3 от ГПК за установяване на недължимостта на сумите, за които по ч.гр.д.
№6141/2013г. по описа на РС Варна, са издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
Изпълнителен лист от 30.04.2013г. издадени по ч.гр.д. №6141/2013г. на РС
Варна, а именно: сумата от 25957.55 евро, представляваща главница по
Договор за банков кредит продукт “Бизнес револвираща линия плюс“
№BL10096/19.11.2007г., Анекс №1/20.12.2010г., Анекс №2/20.02.2012г.,
Договор за поръчителство от 19.11.2007г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК-29.04.2013г.; сумата
от 4675.60 евро, представляваща договорна лихва за периода от 21.03.2012г.
до 25.04.2013г. и сумата от 196.29 евро, представляващ такса, както и
сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 2469.51лв.,
които суми са предмет на изпълнително дело №20137110400299 по описа на
ЧСИ с рег.№711, с район на действие-ОC Варна поради погасяване по давност
на възможността за събиране на вземането, евентуално на самото вземане.
В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д.№6141/2013г. по описа на РС
Варна в полза на “Юробанк България“ АД са издадени горепосочените
изпълнителни тутули за процесните суми, като ответницата е едно от
солидарно задължените лица по тях. Сочи се, че в последствие по молба на
банката от 30.05.2013г., е образувано изп.дело №20137110400299 на ЧСИ с
рег.№711. Сочи се, че поканата за доброволно изпълнение до всеки един от
длъжниците по изп.дело, е връчена на 01.07.2013г. при условията на чл. 47,
ал.5 във връзка с ал.1 от ГПК и срокът за възражение е изтекъл на
15.07.2013г., респективно считано от 16.07.2013г. заповедта за изпълнение е
влязла в сила. Твърди се, че последната посочена дата е началната такава, от
която е започнал да тече 5-годиния давностен срок за вземанията по
изпълнителния лист. Сочи се, че по молба на взискателя, на 06.06.2013г. са
наложени запори по сметките и възнагражденията на ищцата и на вземанията
й към трети лица, като след писмено напомняне на трето задължено лице, на
01.06.2017г. то е превело по изпълнителното дело сумата от 1347.25лв. Сочи
се, че въпросното плащане /действие/ има за правна последица прекъсване на
давността по отношение на този длъжник и това е последното предприето
такова. Сочи се още, че с Постановление от 10.12.2019г. на ЧСИ, ответникът
2
е конституиран като взискател на мястото на “Юробанк България“ ЕАД, на
основание Договор за цесия от 29.03.2019г. Поддържа се, че с Постановление
от 03.12.2020г. на ЧСИ е прекратено производството по изпълнително дело
№20137110400299, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, но наложените
запор и възбрани върху имуществото на длъжника не са заличени и към
настоящия момент. Поддържа се, че възможността за взискателя да събира
вземането си по принудителен ред от ответницата е погасена по давност, а в
условията на евентуалност и че самото вземане е погасено по давност. Твърди
се, че понастоящем правната сфера на длъжника се явява накърнена от
съществуващият в полза на кредитора изпълнителен титул, с който той
продължава да се легитимира като приносител на събираемо по принудителен
ред вземане. Ето защо се твърди, че за длъжникът е налице интерес да
установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист
правопогасяващи факти /изтичане на давностен срок/, които отричат правото
на принудително изпълнение, с оглед осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство.
С постъпилия отговор на исковата молба, ответникът признава иска за
недължимост на посочена сума по отношение на ищцата, като конкретизира,
че е настъпила погасителна давност по отношение принудителното събиране
на вземането, а не спрямо самото вземане. Развити са подробни съображения
за ефекта на давността върху дължимостта на вземането и възможността то да
бъде събрано по принудителен ред. Твърди се, че изтичането на давността по
отношение на процесните суми, не означава, че не съществува вземане за тях,
а само се погасява възможността те да бъдат събрани по съдебен ред, т.е.
настъпила е липса на притезателно право на принудително изпълнение.
Поддържа се, че разноските по дело, следва да останат в тежест на ищцата,
предвид това, че ответното дружеството не е дало повод за завеждането му и
с настоящия отговор признава иска. Сочи се, че ищцата сама е направила
изявление, че изпълнителното дело е прекратено основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, както и че поради настъпилото погасяване по давност на
възможността за принудително събиране на вземането, последващи действия
по изпълнение не са предприемани от взискателя. Сочи се, че вписването на
вземането в ЦКР е нормативно определено задължение за ответното
дружество и не навлиза в материалната сфера на ищцата. В заключение се
моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
3
Предявените претенции намират правното си основание в чл.439 от
ГПК във вр. с чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице права и
факти, които да са спорни и които да се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния
предмет на спора ищецът следва да установи, че след издаване на
изпълнителният титул за процесните сума, са настъпили твърдените
обстоятелства довели до погасяване по давност на вземането по същия.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване
правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, в това число
прекъсване на давностния срок и приложимостта на общата 5 г. давност.
Адв. Т.: Моля да бъдат приети представените писмени доказателства.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Изпълнителен лист от
30.04.2013 г. по ч.гр.д. № 6141/2013 г., по описа на Районен съд – Варна, 24
състав; Копие от Молба с вх. № 10700/30.05.2013 г.; Копие от Постановление
по изпълнително дело № 20137110400299 от 10.12.2019 г.
СЪДЪТ като взе предвид, че е налице признание на иска, както и
постъпило писмо с вх. № 20473/22.08.2023 г. от ЧСИ Д.П.-Я., рег. № 711, с
което уведомява, че не може да бъде изпратено изпълнително дело №
20137110400299 намира, че в тази част Определение № 1056/24.07.2023 г. по
търговско дело № 244/2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна, Търговско
отделение следва да бъде отменено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ на СЪДА № 1056/24.07.2023 г. по
търговско дело № 244/2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна, Търговско
отделение, в частта, в която е изискано изпълнително дело №
20137110400299, по описа на ЧСИ Д.П.-Я., с рег. № 711.
4
Адв. Т.: Няма да соча нови доказателства. Нямаме нови твърдения.
Представям списък на разноските и Договор за правна помощ.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Т.: Моля да уважите исковата ни претенция, доколкото същата е в
условията на призната такава. Моля да ни присъдите сторените съдебно –
деловодни разноски. Подробни съображения сме изложили в становището си
молба, по повод депозираното възражение, че производството е недопустимо
и не се дължат разноски.
До този момент няма връчено постановление за прекратяване, нито на
взискателя, нито на длъжниците. Не са заличени изпълнителните действия.
Не са заличени допуснатите обезпечителни – изпълнителни мерки. Все още и
към този момент възбраните и запорите на моята доверителка стоят по
делото, макар същото да е перемирано и да е прекратено в условията на т. 8
от 447.
В тази връзка моля за Вашето решение и уважаване на претенциите за
разноски.
СЪДЪТ, счита устните състезания за приключени и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
13:40часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5