Мотиви към
Присъда №22 от 28.07.2020г.,
постановенa по НОХД №120/2020г. по описа на РС - Левски.
В Районен
съд – гр. Левски е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – гр.Плевен срещу
И.Б.И. ***, за това, че на 11.03.2020 г. в гр.Левски, обл.Плевен, на кръстовище
на ул.„Кирил и Методий” и ул.„Гео Милев”, в лек автомобил *********** с рег.№ ***********,
без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества, съгласно
Приложение към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите, които са в списъка на „растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, както следва:
метамфетамин с общо тегло 0,073 грама на стойност 1,82 лева, съгласно
Приложение №2 от Постановление на Министерски съвет №23 от 29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл.354а, ал.5,
вр. с ал.3, т.1 от НК.
В
проведеното по делото публично съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Плевен поддържа повдигнатото обвинение. Навежда довод, че
обвинението е доказано от събраните в хода на досъдебното производство и
непосредствено пред съда доказателства, които в своята съвкупност водят до извод,
че подсъдимият е извършил престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.
Сочи, че в подкрепа на останалия доказателствен материал, са и направените от
подсъдимия самопризнания. Пледира на И. да бъде наложено наказание към средата,
предвидена в закона за съответното престъпление, както и в негова тежест да
бъдат възложени направените по делото разноски.
Подсъдимият И.Б.И.
признава, че е закупил наркотичното вещество, но не е имал намерение да го
употребява. Съжалява за извършеното. Моли да му бъде наложено минимално
наказание, което да понесе.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, приема
за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият И.Б.И.
роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, с българско
гражданство, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН:**********.
На 11.03.2020г.
подсъдимият И.Б.И. и свидетелят Н.В.Г., посредством автомобил, управляван от
св.Г., отишли до жилищен дом в гр.Л., обитаван от неустановено по делото лице
на име Т. Свидетелят Г. изчакал в автомобила, а подсъдимият отишъл до жилищният
дом, като закупил от лицето Т. 0,073 грама бяло кристалообразно вещество –
метамфетамин, което било поставени в кибритена кутия. След като се върнал в
автомобила, на място дошли полицейски служители, които извършили проверка на
двете лица, намиращи се в него. Подсъдимият показал кибритената кутийка, в
която било сложено наркотичното вещество, като обяснил, че това е „пико“.
Същият бил отведен в сградата на РУ – Левски, където с протокол за доброволно
предаване предал кибритената кутия с поставения в нея наркотик на свидетеля П.П.
***.
Образувано
било процесното досъдебно производство. В хода на същото била извършена
физико-химическа експертиза на бялото кристалообразно вещество, съдържащо се в
предадената кибритена кутия, от заключението на която било установено, че
същото представлява 0,073 грама метамфетамин, на стойност 1,82 лв. съгласно протокол
за оценка на наркотични вещества съгласно Приложение №2 от постановление на
Министерски съвет №23 от 29.01.1998г.
По
доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
наказателното производството гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни доказателствени средства: показанията на
свидетелите Н.В.Г. и П.В.П., дадените от подсъдимия обяснения; писмени
доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно
предаване, протокол за оглед на веществени доказателства ведно с фотоалбум към
него, протокол за оценка на наркотични вещества, справка за съдимост;
заключение на вещото лице по изготвената физико-химическа експертиза.
Посоченият
доказателствен материал е последователен и безпротиворечив по отношение на
съществените елементи, включващи се в предмета на доказване.
Съдът даде
изцяло вяра на показанията на свидетелите Г. и П., тъй като същите са
последователни, логични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Същите са в
унисон с писмените доказателства по делото, които се възприеха изцяло като
официални документи, издадени от компетентни длъжностни
лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред.
В
съответствие с останалия доказателствен материал са и дадените от подсъдимия
обяснения, в които признава вината си относно повдигнатото му обвинение. Същите
не се опровергават от останалите гласни и писмени доказателства, предвид на
което съдът ги кредитира като годно доказателствено средство, а не само като
израз на правото на защита на подсъдимия.
От
свидетелските показния и обясненията на подсъдимия се установява по безсъмнен
начин, че на процесната дата, подсъдимият е държал наркотичното вещество, поставено
в кибритена кутийка, което е закупил непосредствено преди полицейската проверка
и предал доброволно на служител на РУ – Левски.
От
заключението на вещото лице по изготвената физико-химическа експертиза се
установява по безсъмнен начин, че държаното от подсъдимия бяло прахообразно
вещество представлява метамфетамин.
Съдът даде вяра и на заключението на вещото лице по изготвената
физико-химическа експертиза, като изготвено от компетентно лице, мотивирано,
отговарящо пълно на поставените въпроси.
От
правна страна:
С оглед
установената по делото фактическа обстановка се налага изводът, че подсъдимият И.Б.И.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 НК.
От обективна
страна, на 11.03.2020 г. в гр.Левски, обл.Плевен, на кръстовище на ул. ***********
и ул. ***********, в лек автомобил *********** с рег.№ ***********, без
надлежно разрешително, подсъдимият държал високорискови наркотични вещества - метамфетамин
с общо тегло 0,073 грама на стойност 1,82 лева.
Фактическата
власт върху посоченото вещество, подсъдимият установил, закупувайки го от
неустановено по делото лице, на име Тихомир, и осъществявал, държейки у себе си
кибритената кутия, в която същото било поставено. За притежанието на
наркотичното вещество И.Б.И. не е имал надлежно разрешително, съобразно
изискванията на ЗКНВП.
Метамфетаминът
подлежи на контрол съгласно Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от
1961г., изменена с Протокол от 1972г., ратифицирана от Република България,
както и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите. Съгласно посоченото Приложение №1, метамфетаминът е в
списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“.
Предметът на
престъплението е установен по категоричен начин от протокола за доброволно
предаване и заключението на вещото лице по изготвената физико-химическа
експертиза, в подкрепа на които са и свидетелските показания.
Авторството
на деянието е безспорно установено от анализираните по-горе гласни
доказателствени средства, в подкрепа на които са и писмените доказателства –
протокол за доброволно предаване.
Съдът
намери, че посоченото деяние представлява маловажен случай, по смисъла на
чл.93, т.9 от НК, поради което прие, че от обективна страна деянието изпълва
състава на престъплението по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1 от НК. За да
приеме, че е налице маловажен случай – такъв, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид, съдът взе предвид малкото количество наркотично вещество,
намерено у подсъдимия и неговата стойност.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият
И. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици. Той е имал представа, че държаното от него вещество
представлява наркотично такова, както и че държанието му е забранено от закона.
Едновременно с това подсъдимият е имал за цел противозаконно да държи
наркотичното вещество, с което е реализиран и волевия елемент на вината.
Предвид на
изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението
по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК.
По
наказанието:
За
престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК е предвидено наказание
глоба до хиляда лева. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе
предвид доброто процесуално поведение на подсъдимия, който признава вината си и
изразява съжаление относно извършеното. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете съдебното минало на И., който е осъждан за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК – управление на МПС след употреба на
наркотични вещества. Предвид на изложеното, съдът намери, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, а именно наказание глоба към средата на
предвидения в закона размер – глоба в размер на 500 лв.
Относно
разноските:
Предвид
признаването на подсъдимия И.Б.И. за виновен в извършването на престъплението
по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът
възложи в негова тежест направените по делото разноски, като го осъди да заплати по сметка на ОДМВР – Плевен,
направените на досъдебното производство разноски в общ размер на 112,32 лв. за
изготвената физико-химична експертиза, както и да заплати по сметка на РС –
Левски направените в хода на съдебното производство разноски в общ размер на
43,05 лв. за възнаграждение, пътни и дневни на вещото лице.
Относно
веществените доказателства:
При този изход на делото, съдът постанови
веществените доказателства: опаковки в плик с етикет, означен с №2 и със
силиконов печат с надпис „105 РДВР Плевен” – след влизане на присъдата в сила
да бъдат унищожени като вещи без стойност.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: