№ 404
гр. Перник, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720104789 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, с
ЕИК: ********* в качеството му на цесионер по рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 07.12.2016 г, конкретен договор за прехвърляне
на вземания от 02.04.2020 г. и приложение № 1А към последния – сключени
между ищеца и дружеството „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД /цедент/,
подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ваня Цветкова против
СТ. ИВ. М., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от общо
1082.41 лева, от които сумата от 1000 лева – главница по рамков договор №
1612151996473199 от 13.01.2016 г. за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта, сключен между ответника като заемополучател и
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД като заемодател и сумата от 82.41 лева –
обезщетение за забава за периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2252/2021 г. на
Пернишкия РС – 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски в настоящото производство и в заповедното
производство.
При условията на евентуалност се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца следните суми: сумата от общо 1082.41 лева, от които
сумата от 1000 лева – главница по рамков договор № 1612151996473199 от
13.01.2016 г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта, сключен
1
между ответника като заемополучател и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД
като заемодател и сумата от 82.41 лева – обезщетение за забава за периода от
14.07.2020 г. до 10.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между ответника
и дружеството „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД договор за издаване и
обслужване на кредитна карта от 13.01.2016 г. Твърди се, че въз основа на
така сключения договор банката отпуснала на ответника под формата на
кредит сумата от 1 000 лева кредитен лимит. Посочва се, че банката е
изпълнила задължението си по договора и е предоставила сумата на
ответника. Посочената сума била и усвоена, но още на 02.05.2017 г.
ответникът не направил пълна минимална вноска по договора, с което според
ищеца изпаднал в забава. Ответникът обаче преустановил окончателно
плащанията и така и не заплатил задълженията си по кредита и до 12.01.2019
г, когато според ищеца настъпила изискуемостта на отпуснатата сума. В тази
връзка се поддържа, че целият размер на кредита е изискуем още на
12.01.2019 г.
При условията на евентуалност ако съдът счита, че кредитът не е станал
изискуем на 12.01.2019 г, то се прави искане датата на връчването на исковата
молба ведно с приложените книжа да послужи като дата на обявяване на
предсрочна изискуемост, в която връзка е цитирана съдебна практика.
На следващо място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени
на дружеството ищец чрез рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 07.12.2016 г, конкретен договор за прехвърляне на вземания от
02.04.2020 г. и приложение № 1А към последния – сключени между ищеца и
дружеството „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. Уточнява се, че са направени
опити длъжникът ответник да бъде уведомен за цесията, но писмата в тази
връзка са се връщали като непотърсени. По тези съображения се прави искане
длъжникът да се счита уведомен за цесията с получаване на препис от
исковата молба, в която връзка също е цитирана съдебна практика.
С тези аргументи се иска предявените положителни установителни
искове да бъдат уважени. Ако последните бъдат отхвърлени поради
ненадлежно настъпила предсрочна изискуемост, то се иска да бъдат уважени
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
Представени са: рамков договор № 1612151996473199 от 13.01.2016 г.
за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта, рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 07.12.2016 г, конкретен договор за
прехвърляне на вземания от 02.04.2020 г. и приложение № 1А към
последния, потвърждение за сключена цесия, пълномощно, обратна разписка
и уведомление за цесия.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, не е постъпил писмен отговор. Исковата молба с приложенията към
нея е връчена на ответника чрез лице от домашните на 04.01.2022 г. – чрез
2
неговата майка по адреса, посочен в договора за кредит, със задължение за
предаване. По ч.гр.д. № 2252/2021 г. на Пернишкия РС възражение от
ответника длъжник не е постъпило.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 28.03.2022 г., от
страна на процесуалния представител на ищцовото дружество чрез писмена
молба е направено искане за постановяването на неприсъствено решение
срещу ответника.
Ответникът, редовно призован – призовката за насроченото заседание
му е връчена на 15.03.2022 г. / чрез неговата майка по адреса, посочен в
договора за кредит, със задължение за предаване/, не се явява в първото по
делото съдебно заседание. От страна на последния не е постъпило искане
делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК, като съображенията за това са
следните:
На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Независимо от
това ответната страна не е подала отговор на исковата молба и не се явява в
първото заседание по делото, за което е редовно призована, както и не взема
становище по спора. Не е депозирано и искане делото да бъде разгледано в
нейно отсъствие. В първото съдебно заседание ищецът прави искане за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
От представените писмени доказателства (рамков договор №
1612151996473199 от 13.01.2016 г. за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
07.12.2016 г, конкретен договор за прехвърляне на вземания от 02.04.2020 г. и
приложение № 1А към последния, потвърждение за сключена цесия,
пълномощно, обратна разписка и уведомление за цесия) може да се направи
извод за вероятната основателност на предявените искови претенции.
В тази връзка следва да се отбележи изрично, че от представените
доказателства се установява, че всички вноски по процесния кредит са с
настъпил падеж.
На следващо място при преглед на представения договор за кредит и
приложенията към него съдът не установи наличие на неравноправни клаузи,
за каквито е длъжен да следи служебно – на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ
бр. 100 от 20.12.2019 г./. В тази връзка следва да се отбележи, че договорът е
сключен в предвидената от закона писмена форма, а годишният процент на
разходите е размер на 20.63 % и не нарушава императивното правило на чл.
19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, доколкото годишния размер на
законната лихва за процесния период възлиза на 10 %. По делото не се
претендират никакви суми, обусловени от настъпване на предсрочна
изискуемост на главницата по кредита.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК
3
за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
В този смисъл настоящият състав намира за основателни исковите
претенции на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: ********* срещу СТ.
ИВ. М., с ЕГН: ********** за установяване на следните вземания: сумата от
1000 лева – главница по рамков договор № 1612151996473199 от 13.01.2016 г.
за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта, сключен между
ответника като заемополучател и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД като
заемодател и сумата от 82.41 лева – обезщетение за забава за периода от
14.07.2020 г. до 10.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 2252/2021 г. на Пернишкия РС – 17.05.2021 г. до
окончателното плащане на сумата.
Горното налага предявените исковете да бъдат уважени, като на
основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът не следва да излага допълнителни
мотиви за това.
Предвид изводът за основателност на главните искове по делото, то не
се налага обсъждане на евентуалните такива.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 2252/2021 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 75 лева в пълен размер, като разноските за
юрисконсулт се в минимален размер.
По разноските в производството по гр.д. № 4789/2021 г. по описа на
РС Перник:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 225 лева, от които 75 лева държавна такса и 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение, видно от представен списък по чл. 80 от
ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ на ищеца следва да бъде определено
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. Предвид
обстоятелството, че не се е стигнало до разглеждане на евентуалния
осъдителен иск разноски за държавна такса по същия в размер на 50 лева не
се дължат. В тази връзка предвид изхода на делото на ищцовото дружество
следва да бъдат присъди разноски в размер на 125 лева – 100 лева за
4
юрисконсулт и 25 лева държавна такса в пълен размер.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че СТ. ИВ. М., с ЕГН: ********** и
адрес: *****, ДЪЛЖИ на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Хенрих Ибсен, № 15, ет.
6, в качеството му на цесионер по рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 07.12.2016 г, конкретен договор за прехвърляне на вземания от
02.04.2020 г. и приложение № 1А към последния – сключени между ищеца и
дружеството „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД /цедент/, сумата от общо
1082.41 лева, от които сумата от 1000 лева – главница по рамков договор №
1612151996473199 от 13.01.2016 г. за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта, сключен между ответника като заемополучател и
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД като заемодател и сумата от 82.41 лева –
обезщетение за забава за периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2252/2021 г. на
Пернишкия РС – 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2252/2021 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. М., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК:
********* сумата от 75 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 2252/2021 г.
по описа на Пернишкия РС и сумата от 125 лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова,
поради което на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване
в тази му част.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Изисканото ч. гр. д. № 02252 по описа за 2021 г. на Пернишкия РС да
бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5