№ 152
гр. гр.Несебър, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря М.Д.Ш.
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20222150200242 по описа за 2022
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на ЛЮДВ. Й. Д. с ЛНЧ **********, с адрес:
гр.Н, обл.Б.,кв. П. №**, ет.*, ап.***, със съдебен адрес: гр. Ст.З., ул.С. №** /чрез адв.
М.Т. от АК-Стара Загора/ против Наказателно постановление № 22-0304-000165 от
11.03.2022г. на Началник Сектор към ОДМВР Бургас, с което на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е
наложено административно наказание - глоба в размер на 10 /десет/ лева за
административно нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Моли се съдът да постанови
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на административно-
производствените правила.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Не
сочи доказателства.
За ОД на МВР-Бургас, представител не се явява. Представят писмени и
ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от
лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
1
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят Д. е санкциониран за това, че на 20.02.2022г., около 23:40 часа,
в к.к. С.Б., на главната алея до бензиностанция „Петрол“, в посока към гр. Несебър в
алеята до хотел „Х.“, като водач на четириколесно превозно средство с ел. двигател
/АТВ/, без установена марка и модел, бял цвят, без регистрационни табели, не носи
свидетелство за управление на МПС. За така установеното нарушение, на
жалбоподателя бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното
наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото
производство по делото. В жалбата си същият на първо място излага възражения за
наличието на противоречия между описанието на нарушението в АУАН и изложеното
такова в наказателното постановление. На следващо място се акцентира върху
неосигуряването на преводач на жалбоподателя, с което било нарушено правото му на
защита, съответно било самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия. От показанията на актосъставитлят Д., дадени пред съда, се
установява, че на процесната дата - 20.02.2022г., около 23:40 часа в к.к. С.Б. на главна
алея, до бензиностанция „Петрол“, в посока към гр. Несебър, до локалната алея до
хотел „Х.“, спрели за проверка четириколесно, бяло на цвят превозно средство. При
проверката контролните органи установили, че водачът на ППС не е български
гражданин и не представя свидетелство за правоуправление на МПС, за което му бил
съставен акт. По време на проверката, водачът бил във видимо нетрезво състояние и
след разговор с него, същият заявил, че няма книжка. Изводът, който се налага е, че
жалбоподателят е извършил вмененото му във вина административно нарушение.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата възражения за нарушено
право на защита на жалбоподателя поради неосигураването на преводач на същия,
съответно невръчването на екземпляр от АУАН на разбираем за него език.
При установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските
граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да
разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото
български език лице следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение,
свързано с назначаване на преводач. В случая, преценката дали липсата на преводач
2
при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва
да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично
да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото
на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за
върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48 §2 от
Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид
упражняването на правото на свободно движение на чуждия гражданин. При
преценката на нарушението, описано в НП, действията на администрацията,
поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и
развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи
извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния
интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде
информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен
характер – част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на
правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния
процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 година
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива
2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е
предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например
пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните
директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в
рамките на наказателното производство. За извършените административни нарушения
(деяния с по – ниска степен на обществена опасност), обаче, такова задължение липсва.
Затова неосигуряването на преводач при връчването на акта и постановлението не е
довело до процесуално нарушение, засегнало правото на защита на жалбоподателя -
нарушител.
Независимо от горното, съдът счита, че са налице основания за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Съображенията за това са следните:
В обстоятелствената част на АУАН е отразено, че нарушителят не притежава
свидетелство за управление на МПС, което деяние се квалифицира, като нарушение по
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. В същото време, в обстоятелствената част на атакуваното
наказателно постановление, наказващият орган е посочил, че водачът не носи
свидетелство за МПС - нарушение по чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП. Следва да се
отбележи, че за визираните административни нарушения законодателят е предвидил
различни по размер санкции. Така констатираното противоречие при описанието на
нарушението в АУАН и наказателното постановление сериозно нарушава правото на
3
защита на жалбоподателя, тъй като препятства възможността му да разбере
извършването на какво всъщност нарушение му е вменено във вина. С оглед на това,
констатираното разминаване съставлява съществено нарушение на административно-
производствените правила и е достатъчно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна, поради което
същата следва да бъде уважена, а атакуваното наказателно постановление - отменено,
като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0304-000165 от 11.03.2022г. на
Началник Сектор към ОДМВР Бургас, с което на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на ЛЮДВ. Й. Д. с ЛНЧ **********, с адрес:
гр.Н, обл.Б.,кв. П. №**, ет.*, ап.***, със съдебен адрес: гр. Ст.З., ул.С. №** /чрез адв.
М.Т. от АК-Стара Загора/, наложено административно наказание - глоба в размер на 10
/десет/ лева за административно нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4