Решение по дело №2696/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 745
Дата: 24 септември 2019 г. (в сила от 24 септември 2019 г.)
Съдия: Тони Петков Гетов
Дело: 20191100602696
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

София, 24 септември 2019г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V - ти въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕРА ЧОЧКОВА                          

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

                                                                           МАРИЯ ИЛИЕВА

 

                                                                         

при секретаря Пенка Цанкова и прокурора Ангелина Василева, като разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХД № 2696 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба на адв. В.В. от САК – служебен защитник на подсъдимия Т.В.П. против присъда на СРС, постановена по НОХД № 10045/2018год., с която подсъдимият п. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 216 ал.1 от НК, като на основание чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години. С присъдата съдът е възложил на подс. П. и направените по делото разноски.

         С подадената жалба и допълнението към нея, по същество, се твърди необоснованост на обжалвания съдебен акт. Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият П. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

         С определение от 25.01.2019г. настоящият съдебен състав е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат  разпит на подсъдимия и свидетелите, изслушване на експертизи и събиране на нови доказателства.

В хода на въззивното производство, на 06.02.2019 година, при условията на чл. 269, ал.3 от НПК, е проведено открито съдебно заседание, в което защитникът на подсъдимия - адв. З.заявява, че поддържа подадената жалба. Твърди, че е нарушен материалният и процесуалният закон. Заявява още, че по делото не е доказано по безспорен начин авторството на деянието от страна на подс. П., поради което моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подзащитният му да бъде признат за невинен.

Представителят на държавното обвинение моли жалбата да бъде оставена без уважение, като счита първоинстанцинната присъда за правилна и законосъобразна. Също така счита за доказано по безспорен начин деянието, както от обективна, така и от субективна страна, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Подс. П. моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Фактическата обстановка по делото е прецизно изяснена от районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл. 102, т. 1 - т. 3 от НПК – фактът на извършване на престъплението, авторството на обвиняемия в него, субективната страна на деянието, личността на обвиняемия, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението. Фактическите констатации на контролирания съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателствау поради което намира,че  фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първостепенния съд е доказана по несъмнен начин и която настоящият съдебен състав не намира за нужно да преповтаря.

Фактическа обстановка съдът намира за установена, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни  доказателства: обясненията на подсъдимия / частично /, показанията на свидетелите И.И./ баща /, И.И./син /, М.Ч., Л.К., С.С., В.Д.и Г.К.дадени в хода на ДП и в съдебното производство, заключенията на вещите лица по изготвените СППЕ, основна и допълнителна СОЕ, пожаро-технически и технически експертизи, както и от събраните по делото писмени доказателства - протокол за разпознаване, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за доброволно предаване, копия от свидетелство за регистрация на МПС, справка за съдимост.

Софийски градски съд намира, че събраните от първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства са достатъчни и взаимосвързани, за да бъдат направени правни изводи, които настоящият съд смята за правилни, задълбочени и детайлно обсъдени.

Констатацията на първоинстанционния съд за липса на противоречия в събраната по делото доказателствена съвкупност, почива на правилна интерпретация на съдържащите се в доказателствени източници информация. Събраните по досъдебно производство доказателства, както и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, установяват по несъмнен и категоричен начин интересуващите делото обстоятелства, включително наличието на престъпление, авторството на деянието, механизмът на неговото извършване и личността на дееца. Тази съвкупност от доказателства несъмнено установява авторството на подс. П. в извършване на инкриминираното деяние. Контролираният съд подробно е коментирал събраните по делото доказателства, като след самостоятелен анализ на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд напълно споделя констатациите на първата инстанция по фактите.

         На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно и законосъобразно е заключил, че са налице изискуемите от закона предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на подс. П. по чл. 216 ал. 1 от НК . 

Анализирайки доказателствата по делото, въззивният съд, подобно на РС, даде вяра на показанията на свидетелите, дадени на ДП и прочетени по съответния ред в съдебно заседание. Показанията на свидетелите И.И./ баща /, И.И./син /, М.Ч., Л.К., С.С., В.Д.и Г.К.са последователни, логични, непротиворечиви, взаимосвързани и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал. Правилно първоинстанционният съд е отделил особено внимание на единствения очевидец на деянието – св. Л.К.. Съдът подробно е анализирал показанията му и е приел, че същият последователно и непротиворечиво описва собствените си възприятия - как процесната вечер се събудил от кучешки лай и след като погледнал през прозореца към вътрешния двор, където бил паркиран автомобилът на пострадалия И., видял именно подс. П., който държал нещо в ръката си и го хвърлил върху предния капак на автомобила на И., след което автомобилът пламнал. Свидетелят К. е категоричен, че подсъдимият избягал към улица „Франсис Де Пресансе“, като подробно споделя как първо видял подсъдимия в профил и след като качулката на анцуга / подробно описан от свидетеля /, с който бил облечен П. паднала от главата му, свидетелят ясно видял лицето на подсъдимия П.. Показанията на св. К. се подкрепят и от показанията на свидетелите И.И./баща/,  И.И./син/ и М.Ч.. Ето защо и настоящият съдебен състав приема за достоверни показанията на К., чрез които по безспорен начин  се установява самоличността на дееца.

 

В противовес на показанията на разпитаните по делото свидетели са кратките обяснения на подсъдимия, дадени в с.з. на 07.03.2019г., в които същият отрича да е осъществил деянието, за което е обвинен. В същото време той потвърждава, че е осъществявал комуникация по телефона със св. М.Ч., като конкретно е заявил, че ще запали автомобила на св. И.. Ето защо първостепенният съд правилно е приел  обясненията на подсъдимия в частта им, в която той отрича да е извършил деянието, за което е обвинен, за негова защитна версия.

Предвид гореизложеното въззивният състав не споделя доводите на защитата на подсъдимия, че по делото не е установено по безспорен начин авторството на деянието от страна на подсъдимия.

Първостепенният съд обосновано е приел, че подсъдимият П.  осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 216 ал. 1 НК, тъй като на 23.05.2017 г., около 04:20 часа, в град София, във вътрешен паркинг на бул. „Мадрид” № 40 повредил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка „БМВ“, модел „7401“ с per. № *******на стойност 5640,00 лв., собственост на И.И.И. от гр. София, като го полял със запалителна течност и го запалил, при което изгорели части от него, подробно описани в атакуваната присъда и мотивите към нея, като повреждането е на обща стойност 2196,00 /две хиляди сто деветдесет и шест/ лева.

Обосновано и в съответствие със събраните доказателства, първоинстанционният съд преценил, че деянието е извършено от него умишлено, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК.

При индивидуализацията на наказанието, правилно районният съд е съобразил както отегчаващите, така и смекчаващите обстоятелства. Като  отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат обстоятелствата, че деянието е извършено през нощта, в гъсто населен квартал, което е могло да доведе до по-тежки последици, както и сравнително високата стойност на нанесените щети. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се изтъкнат чистото съдебно минало, младостта и ниската степен на обществена опасност на дееца. Ето защо въззивният състав се солидаризира с доводите на първоинстанционният съд, който е определил наказание от 1 година „ЛОС“ / при диапазон до 5 г. „ЛОС /. Правилно контролираният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.55 от НК, както и че с оглед личността на дееца, не е необходимо същият да изтърпява ефективно наложеното му наказание и правилно е отложил изпълнението му на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години.

Поради изложените съображения, въззивният съд преценява, че авторството и вината на подсъдимия  П. са доказани по несъмнен начин. При разглеждане на делото не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание съответства на данните за неговата личност, както и на тежестта на извършеното деяние, поради което намира същото за  справедливо. Следователно присъдата трябва да се потвърди изцяло като обоснована и законосъобразна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд

 

 

Р  Е   Ш  И:

         ПОТВЪРЖДАВА  присъда от 07.03.2019 година на 99 – ти състав, НО, постановена по НОХД № 10045 по описа за 2018 година на Софийски районен съд.

        Решението не подлежи на обжалване.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                               2.