Р
Е Ш Е
Н И Е № 461
гр.Пловдив,03.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и седми март
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на
секретаря ЦВЕТЕЛИНА БАКАЛОВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №244/2017
г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид
следното:
Алтернативно обективно съединени
искове по чл.55,ал.1,предл. трето от ЗЗД и чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.286
от ТЗ,кумулативно съединен иск по чл.92,ал.1 от ЗЗД и насрещен иск с правна
квалификация по чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ.
Ищецът „Л-С-КОМЕРС“ООД-гр.Плевен,с
ЕИК ********* твърди,че по силата на договор за лицензиране на информационна
система №1623 от 02.06.2016 г. и договор за внедряване и информационно
обслужване на информационен продукт,сключен на същата дата,ответното дружество
„ОРАК-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* се е задължило да проектира,изработи,внедри
/вкл. обучи персонал/, лицензира/предостави право на ползване и осигури
сервизно обслужване на софтуерен продукт,необходим за организационното и
счетоводно обезпечаване на търговската дейност на ищцовото дружество.
Твърди още,че преддоговорните му
отношения с ответника започнали с подписването на възлагателно писмо от
12.11.2015 г.,по силата на което ответникът се ангажирал да изготви проектна
документация и за това ищецът авансово му заплатил на датата 16.11.2015 г.
сумата от 9620,56 лв.,от която-7 273,40 лв.-парична гаранция по възлагателното
писмо и сумата от 2 346,99 лв.-цена за изготвяне на проектната
документация.След проведени в периода 07.12.2015 г.-28.04.2016 г. преговори и
срещи между екипи на страните,заданието намерило окончателно отражение в
проектна документация №2301,версия 2 от 28.04.2016 г. и въз основа на него били
сключени горните два договора от 02.06.2016 г. с обща цена на изпълнение на
проекта /съгласно договора за лицензиране/ в размер на 22 662 евро без ДДС.
Съгласно т.10 от договора за
лицензиране и след приспадане на вече заплатената парична гаранция,с преводно
нареждане от 07.06.2016 г. ищецът заплатил на ответника сумата от 19 319,70
лв.,представляваща първа вноска по договора.Но след това,в срока по чл.24 от договора
за внедряване-75 дни от подписване на договорите и заплащане на първа вноска,се
оказало,както ищецът твърди,че ответникът не е готов да предаде софтуер,който
да работи и отговаря на заданието на ищеца.Това провалило внедряването,както в
инсталационната му част,така и в частта му,свързана с обучението на
персонала.Неизпълнението на ответника наложило подписване на анекс 01 от
13.10.2016 г. към договора за лицензиране на информационна система №1623 от
02.06.2016 г.,с който срока за изпълнение бил удължен до 07.11.2016 г.-за
основна функционалност на продукта и до 15.12.2016 г.-за доработки и
допълнителна функционалност.Твърди се,че съгласно чл.3,ал.1 от анекса,при
неспазване на горните срокове,ответника се задължава в срок до 5 работни дни да
възстанови на ищеца всички суми,които последния му е заплатил.
В дадените допълнителни срокове
съгласно анекс №1 ответното дружество отново не изпълнило задълженията си и не
предало на ищеца завършен продукт.Дори три месеца след неспазената пускова дата
продължил да поддържа у ищеца заблуждението,че продуктът „ще бъде готов всеки
момент“.Липсата на готовност у ответника да престира се съдържали и в
собствените му изявления,като например в посочения в ИМ имейл от 14.02.2017
г.Описаните обстоятелства мотивирали ищеца на основание анекс №1 от 05.10.2016
г. да развали двата договора от 02.06.2016 г. поради виновно неизпълнение на
ответника.Писмото за разваляне на договорите ответникът получил чрез електронна
поща на 10.02.2017 г.,а на хартиен носител същото му било връчено чрез куриер
на 16.02.2017 г.Ищецът твърди,че към момента на разваляне на
договорите,интересът му от тях изцяло бил отпаднал поради очевидната
невъзможност на ответника да изпълни задълженията си в договорените срокове и
въпреки проявеното от ищеца търпение.Затова и непосредствено след разваляне на
договорите сключил нов договор за изработка на необходимия му софтуерен продукт
с друг изпълнител.
Ищецът твърди още,че съгласно чл.5.4.
От договора за внедряване,при забава на изпълнителя последния дължи на възложителя
неустойка в размер на 1 % за всеки просрочен дан,но не повече от 15 % от сумата
по договора за лицензиране,т.е. 15 % от 22662 евро /44 323 лв. по курса на БНБ
или 6 648,45 лв.,представляваща тавана на неустойката,доколкото последният вече
е достигнат/.
От датата на разваляне на договорите
и съобразно изрично договореното в този смисъл в чл.3,ал.1 от анекс №1 от
05.10.2016 г.,считано от изтичане на 5-дневния срок от получаване на
изявлението на ищеца за разваляне на договорите-21.02.2017 г.,за ответникът
възниквал задължение да върне заплатените от ищеца суми,описани в исковата
молба и възлизащи на общата сума от 35 588,54 лв.Ищецът напомнил на ответника
за задължението му да върне тези суми и с посочената в ИМ нотариална
покана,предадена за връчване на 10.04.2017 г.,но и до момента на подаване на ИМ
пред съда,ответникът не сторил това.
Въз основа на горните твърдения
ищецът моли да бъде постановено съдебно решение,с което ответното дружество да
бъде осъдено да му заплати следните суми:сумата от 19 319,70 лв.,представляваща
заплатена от ищеца първа вноска по договора за лицензиране от 02.06.2016
г.;сумата от 7273,40 лв.,представляваща заплатена парична гаранция по
възлагателно писмо от 12.11.2015 г.,както и сумата от 2946,99
лв.,представляваща заплатена от ищеца на ответника цена за изготвяне на
проектна документация по същото възлагателно писмо,които суми ищецът претендира
ответникът да бъде осъден да върне на две алтернативни
основания:извъндговорно-като получени на отпаднало основание и договорно-въз
основа на чл.3,ал.1 от анекс №1 от 13.10.2016 г. към договор за лицензиране на
информационна система №1623 от 02.06.2016 г.,както и да му заплати сумата от 6
648,45 лв.,представляваща договорна неустойка за забавено изпълнение съгласно
чл.5.4 от договора за внедряване и информационно обслужване на информационен
продукт от 02.06.2016 г.,а също да му заплати и законната лихва за забава върху
претендираните суми,считано от предявяване на исковата молба до окончателното
им изплащане.Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
„ОРАК-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* оспорва исковете
изцяло.Твърди,че към настоящия момент двата процесните договора от 02.06.2016
г. вено с анекс №1 към договора за лицензиране на информационна система от
02.06.2016 г. не са прекратени /валидно развалени/ и продължават да
действат,поради което даденото по тези договори не е дадено при отпаднало
основание и не подлежи на връщане.Заявява,че за ищеца не е възникнало правото
на разваляне на договорите и волеизявлението на същия за прекратяване на
договорите не може да породи правните последици на развалянето.Твърди още,че
чл.3,ал.1 от анекса не може да бъде валидно основание за предявените
претенции,тъй като същият изисква неспазването на срока да е резултат от
изключителната вина на лицензодателя,която предпоставка не е налице,а и още
въпросният член не може да обоснове връщането на суми,различни /и надвишаващи/
от посочената в чл.3,ал.2 от анекса сума от 19 319,70 лв.,при което всяка една
сума,различна от посочената,излиза извън обхвата на задължението,визирано в
чл.3,ал.1 от анекса.Оспорва и претенцията за договорна неустойка по
съображения,изложени в отговора на ИМ.Твърди още,че сумата от 2 346,99 лв. не
може да се претендира и на двете заявени от ищеца алтернативни основания,защото
отношенията по изготвяне,заплащане и престиране на проектната документация,са
отношения извън обхвата на договорите и анекса.Същите отношения били
финализирани успешно,по тях е било престирано точно изпълнение от страна на
ответника,прието без възражения от ищеца,и правната връзка между страните по
повод изготвянето на проектната документация е погасена.Поддържа и довода,че
претенцията за връщане на гаранцията от 7 273,40 лв. също е изцяло
неоснователна.
Ответникът описва подробно в отговора
си на ИМ обстоятелства по преддоговорните отношения между страните преди
сключване на двата процесните договора и заявява,че след подписването на
възлагателното писмо от 12.11.2015 г. е започнал работа по изготвяне на
проектната документация,която е следвало да определи параметрите и
функционалностите на софтуера,който е бил необходим на ищеца съобразно неговите
изисквания.Изготвената от него проектна документация било одобрена от ищеца в
представената с ИМ версия 2 от 28.04.2016 г.Сочи,че след изготвянето на същата
документация и последвала размяна на кореспонденция между страните се стигнало
до сключването на процесните договори и описва в отговора си как е била платима
/на три вноски при конкретно посочени условия/ договорената обща цена за изпълнението
по двата договора в размер на 22 662 евро.Твърди,че след сключването на
договорите е започнал активна работа по изработване на договореното и
внедряване на посоченото в проектната документация.От него бил изготвен
предварително и план за внедряване на системата,който бил изпратен на
възложителя по имейл на 31.05.2016 г. и бил одобрен от него.В същия план били
уточнени взаимните ангажименти и примерни срокове за внедряване на
системата,като същото внедряване преминавало през шест етапа,подробно описани
като вид в плана.В отговора си ответникът подробно описва в извършването на
какви дейности се изразява изпълнението на Проекта,като заявява,че не всички
дейности се извършват в описания ред и е възможно няколко дейности да се
извършват паралелно.Твърди,че изпълнението на Проекта предполагало активно
съдействие на двете страни и сочи,че уговорените в чл.10 от договора за
лицензия и в чл.24 от договора за внедряване срокове са прогнозни и предполагат
идеални условия,в това число и описаните такива в отговора.
Ответникът поддържа още и
твърдението,че в хода на изпълнението на Проекта по внедряване на софтуерната
система се оказало,че предварително определените прогнозни срокове за
стартиране на системата не може да се спазят,но това не било по
негова вина,защото ангажираните от него служители не са спирали да работят по
проекта в нито един момент и действията им са били компетентни,активни и
добросъвестни.За разлика от ответника,ищецът не оказал това съдействие,което
било необходимо и така,както трябва-информацията,която следвало да бъде
обработена от ответното дружество не предоставяла от ищеца на парче и често без
необходимата пълнота,поставяли се изисквания,които затормозявали процеса и
някои от тях се изразявали в описаните в отговора чисто оперативни /според
ответника/ изисквания на ищеца,а отделно и комуникацията не вървяла винаги с
нужната бързина по вина на ищеца.В крайна сметка и двете страни стигнали до
извода,че посочените в договорите срокове за стартиране на системата не могат
да бъдат спазени и това наложило сключването на анекса от 13.10.2016 г.,по
силата на който се разграничили посочените в отговора на ИМ два етапа на
внедряването и било договорено,че при неспазване на срока,уточнен в чл.1 от
анекса,по вина на лицензодателя,същият се задължава в срок до 5 раб. дни след
изтичането на този срок да възстанови всички суми,получени от него по силата на
договора за лицензиране.Ответникът твърди,че и след сключването на анекса
продължил работа по проекта,а ищецът продължил да не оказва нужното съдействие,описано
в отговора,при което внедряването вървяло не с бързината,която трябва,а
същевременно претенциите на ищеца се увеличавали.В периода от сключването на
анекса до 16.02.2017 г.,когато ответното дружество получило писмо от ищцовото
дружество,съдържащо уведомление за прекратяване на отношенията,страните според
твърденията на ответника,провели не само кореспонденция,но и друга
комуникация,в това число и он-лайн срещи и демострации,при които се договорило
удължаване на срока за финализиране на проекта,като се определило,че на
09.02.2017 г. се прави он-лайн ревизия на извършеното по проекта.На срещата от
тази дата изпитанията на проекта приключили успешно,като ответникът демонстрирал
една напълно работеща и функционираща система,напълно съответстваща по
предназначение и съобразно договореното,с необходимост от съвсем малки
донастройки /не доработки/,които се извършили успешно-частично още на
09.02.2017 г. и окончателно на 13 и 414 февруари.Ответникът поддържа,че към
момента на получаване на изявлението на ищеца,че прекратява договора и
претендира заплащане на посочените в писмото-уведомление суми,поръчаната
софтуерна система е била готова и работеща в степен 100 %.Ответникът изтикнал
този факт в насрещно писмо и изискал съдействие от ищеца за демонстриране на
направеното от него и успешно финализиране на отношенията по двата договора от
02.06.2016 г.,които той не приел за прекратени поради липса на законовите
предпоставки за това.Въпреки това,до разбирателство не се стигнало и след
разменените нот. Покана между страните се стигнало до настоящото дело.
В отговора си ответникът развива и
подробни правни аргументи за обосноваване на позицията си,че процесните
договори не са развалени и заявява,че дори да е имало известно забавяне,то това
не е било по негова вина и че същият е изправната по договорите страна,а ищецът
има известна вина за забавянето поради описаното в отговора негово
поведение.Оспорва и това,че интересът на кредитора от внедряването на проекта е
отпаднал и се позовава на чл.87,ал.4 от ЗЗД,като поддържа,че дори и теоретично
да се приеме,че е имало някакво неизпълнение /или забавяне/,то е било
незначително с оглед интереса на кредитора,поради което развалянето на
договорите не се допуска.Заявява още,че на практика твърдяното от ищеца
неизпълнение на сроковете в анекса касае единствено договора за внедряване,но
не и договора за лицензия,а и последният договор е такъв с продължително
изпълнение и затова развалянето му може да е само за в бъдеще,предвид което,а и
с оглед изпълнението му от ответника,развалянето на този договор било невъзможно
и престираното по него не подлежи на връщане.Заявява още,че отказът на
ищеца-лицензополучател,да ползва закупения лиценз или неоказването на нужното
съдействие от негова страна не го освобождава от сключения с ответника
договор,нито води до автоматичното му разтрогване.
В допълнителната си искова молба
ищецът „Л-С-Комерс“ООД е изложил контрааргументи на тези,поддържани от
ответника в отговора му на ИМ.Заявява,че ответникът обективно не е престирал в
уговорените срокове и дори е в неизпълнение,въпреки двукратно дадената му от
ищеца възможност да изпълни.Поддържа,че сроковете за изпълнение са строго
определени,а не както ответникът твърди-“ориентировъчни“,описвайки конкретните
според него уговорки за това.Заявява още,че ответникът едва в отговора на ИМ е
заявил възражение за липса на съдействие от страна на ищеца,като преди това в
изключително голямата и детайлна кореспонденция помежду им не е заявявал такова
възражение.В допълнителната си ИМ ищецът излага доводи и срещу възраженията на
ответника за недължимост на отделните искови суми,както и по изложените в същия
отговор факти,като счита някои от тях за тенденциозно и невярно представени и в
тази връзка дава пояснения в допълнителната ИМ.Заявява,че ответникът въвежда
като пречки в изпълнението на заданието обстоятелства,по които не само не е
възразил,но и обективно не могат да бъдат такива.Поддържа,че в чл.10,т.2 от
договора за лицензиране,под „инсталация“ се разбира инсталиране,респективно
предаване на готов продукт,а не инсталиране на работна,демо-версия,като
твърди,че реално инсталиране,т.е. Готовност за старт на завършена система
няма,а няма и предаване и приемане на такава система по реда на чл.2.1. от
договора за внедряване-чрез приемо-предавателен протокол-приложение №2 към този
договор.
В допълнителната си искова молба
ищецът излага доводи и за взаимосвързаност на изпълнението по двата договора от
02.06.2016 г. и счита,че няма как лицензионният договор да е изпълнен,а да е
просрочен само този по внедряване,след като т.нар. „софтуерно решение“ изобщо
не е било завършено в цялост и предадено по съответния ред.Обратното според
ищеца би означавало,че ответникът е „лицензирал“ ищеца да ползва нещо,което не
съществува.Оспорва и твърдението на ответника,изложено в отговора на ИМ,че
он-лайн срещата от 09.02.2017 г. е била „преминала успешно“.В тази връзка
ищецът твърди,че на тази среща ответникът за пореден път не успял да
демонстрира пълна готовност.И още излага аргумента,че процесната правна връзка
е облигационна и сочените от ответника усилия за постигането й са
ирелевантни,като правно значение има само постигнатия резултат,какъвто в случая
липсва.
В отговора на допълнителната искова
молба ответникът „Орак-Инженеринг“ЕООД поддържа изложените в първия му отговор
възражения,а и излага възражения срещу заявени от ищеца доводи в допълнителната
му искова молба.
От своя страна ответникът
„Орак-Инженеринг“ЕООД е предявил насрещен иск срещу „Л-С-Комерс“ООД,приет от
съда за съвместно разглеждане с първоначалния иск в настоящото производство.По
този иск отново „Орак Инженеринг“ЕООД излага твърдения за сключването на двата
договора от 02.06.2016 г.,за поетите с тях задължения от страните,за
сключването на анекс №1 от 13.10.2016 г. и за уговорената цена по двата
договора в общ размер на 22 662 евро без ДДС,която била платима от ищеца на три
вноски съгласно условията на чл.10 от договора за
лицензиране.Дружеството-ответник /и ищец по насрещния иск/ отново /също както в
отговора си на ИМ/ описва размера и уговорения падеж на плащане на всяка от
трите вноски по чл.10 от договора за лицензиране и заявява,че ищецът
„Л-С-Комерс“ООД /и ответник по насрещния иск/ е заплатил само първата вноска в
размер на 50 % от договорената обща цена на двата договора от 02.06.2016 г.,за
която вноска била издадена проформа фактура №21193 от 31.05.2016 г..А за
втората вноска в размер на 30 %,възлизаща на сумата от била платима до три
работни дни след старт на инсталациите,без да се изчаква производството на
доработки,както и за третата вноска в размер на 20 %,възлизаща на сумата от
4532,40 евро,за която се твърди,че е била издадена проформа фактура №27195 от
31.05.2016 г. и че е била платима при старт на системата,ищецът по насрещния
иск твърди,че са останали неплатени от ответника по същия иск.Сочи,че върху
тези суми се начислява и ДДС,тъй като „Орак-Инженеринг“ЕООД е регистрирано по
ДДС дружество.
В насрещната искова молба също се
поддържа от ответника /и ищец по насрещния иск/,че договора за лицензиране и
договора за внедряване и абонаментно обслужване на програмен продукт от
02.06.2016 г. са все още действащи и и не са развалени поради липса на
предпоставки за това,като изявлението на „ЛС-Комерс“ООД за развалянето им не е
произвело правно действие.И тук се сочи,че към датата 16.02.2017 г.,когато това
изявление е било направено,“Орак-Инженеринг“ООД в качеството си на изпълнител
по договорите е имал 100 % готовност за финализиране внедряването на
софтуерната система,поръчана от ответното /по насрещния иск/ дружество,както и
че изпълнението на възложената работа е било напълно приключило към тази дата и
то съобразно изискванията на възложителя „Л-С-Комерс“ООД,но внедряването на
така изработената система не е било осъществено единствено поради отказ от
страна на последното дружество да съдейства,а без това съдействие било
невъзможно системата реално да бъде внедрена /пусната в експлоатация/.
Ищецът по насрещния иск твърди,че с
нотариална покана,получена от „Л-С-Комерс“ООД на 06.04.2017 г.,изрично е
изискал съдействие от последното дружество да престира изпълнение,но то
отказало такова съдействие,който отказ продължавал и към момента на
предявяването на насрещния иск.Сочи и какво точно е било съдържанието на
поканата за съдействие.
Предвид горните твърдения,ищецът по
насрещния иск счита,че вземанията му за неплатени втора и трета
вноска,възлизащи на сума в общ размер от 11 331 евро без ДДС,равняващи се на 26
593,41 лв. с ДДС,от които:15 956,04 лв. /втора вноска/ с ДДС + 10 637,37 лв.
/трета вноска/ с ДДС,са изискуеми и подлежат на плащане.Изискуемостта на
втората вноска същия ищец поддържа,че е настъпила още на датата 03.10.2016
г.-датата на изтичане на срока от три работни дни след стартиране на
инсталациите от страна на „Орак-Инженеринг“ЕООД,осъществено на датата
29.09.2016 г.,а към момента на предявяването на насрещния иск е настъпила
според твърденията му изискуемостта и на третата вноска,тъй като ответното по
насрещния иск дружество е имало достатъчно време да приеме предложеното му от
ищеца по същия иск изпълнение /след получаване на нотариалната покана от
„Орак-Инженеринг“ЕООД,но не е сторило това,с което за него се е породило
задължение,независимо дали желае да ползва за в бъдеще софтуерната система на
„Орак-Инженеринг“ЕООД,да заплати на последното дружество цената за извършената
от него работа,за която страните са се договорили с подписването на договорите
от 02.06.2016 г.
Предвид горните твърдения ищецът по
насрещния иск моли да бъде осъден ответника по този иск „Л-С-Комерс“ООД да му
заплати общата сума от 26 593,41 лв. с ДДС,включваща сумата от 15 956,04
лв.,съставляваща втора вноска по договор за лицензиране на информационна система с включен ДДС по
проформа фактура №27194/31.05.2016 г. и сумата от 10637,37 лв.,съставляваща
трета вноска по договор за лицензиране на информационна система с включен ДДС
по проформа фактура №27195/31.05.2016 г.Претендира и законната лихва върху тези
суми,считано от завеждането на иска до окончателното им изплащане,както и
направените по делото разноски.
Ответникът по насрещния иск
„Л-С-Комерс“ООД-гр.Плевен е подал в законния срок писмен отговор на насрещната
ИМ,с който е оспорил иска изцяло.Моли и за разноски в производството по
насрещния иск.Заявява,че за процесуална икономия ще се ползва от изявленията, твърденията,
доказателствата и доказателствените си искания,заявени в исковата молба и в
допълнителната искова молба по първоначалните искове,предявени от него в
настоящото исково производство.И тук поддържа твърдението,че страните са
договорили фиксиран срок за изпълнение,който е бил продължаван двукратно,но
така или иначе изпълнителят не е успял да престира точно,а от своя страна в
хода на изработката не е отправял до възложителя възражение за осъществена от
него забава или за неоказване на съдействие от същия във връзка с поръчаната
изработка.И отново поддържа аргумента,че ищецът по насрещния иск превратно
приравнява на изпълнение инсталирането на работна,демонстрационна версия на
продукта,като повтаря в тази връзка позицията си,че е следвало да се престира
продукт,готов за работа,с реално инсталиране,изразяващо се в готовност за старт
на завършена система,каквото инсталиране не било осъществено,а и няма предаване
и приемане на такава система по реда на чл.2.1. от договора за внедряване.
Ищецът по насрещния иск
„Орак-Инженеринг“ЕООД е депозирал становище по подадения от „Л-С-Комерс“ООД
отговор на насрещната искова молба,заявявайки в това становище,че няма да
представя допълнителна искова молба,тъй като подадената от него първоначална ИМ
не се нуждае от пояснение или допълване.Излага обаче аргументи срещу някои от
доводите,поддържани в отговора на насрещната ИМ.В тази връзка сочи като невярно
твърдението на „Л-С-Комерс“ООД,че „Орак-Инженеринг“ЕООД приравнява
инсталирането на работна демо-версия на продукта с изпълнението на възложената
работа по договорите за лицензиране и внедряване.Счита това за субективна
интерпретация на ответника по насрещния иск и твърди,че ищецът по този иск не е
заявявал подобно твърдение.Заявява отново,че несъдействие от страна на
„Л-С-Комерс“ООД е имало,както и забава,а също и че изискуемостта на втората
вноска е настъпила на 03.10.2016 г.И като поддържа,че падежът на тази вноска е
определяем,ищецът по насрещния иск счита,че в случая важи правилото „Денят кани
длъжника“ и с оглед на това не е била нужна
изрична покана,за да изпадне „Л-С-Комерс“ООД в забава.
Пловдивският окръжен съд,като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и
доводите на страните,приема за установено следното:
По исковете,предявени от ищеца по
първоначалната искова молба:
С оглед твърдението на ответника по
тези искове за нередовност на исковата молба,изразяващо се в неяснота относно
съотношението,при което са съединени исковете и дали се касае за един или
няколко иска съдът пояснява следното:
За съда не е имало неяснота в горния
аспект и същият още в определението си,с което се е произнесъл по заявеното в
исковата молба особено искане за
допускане на обезпечение е приел,че ищецът претендира връщането на
процесните суми,изключая неустойката от 6 648,45 лв.,на две алтернативни
основания-като получени на отпаднало правно основание /предвид поддържаното от
ищеца твърдение за едностранно разваляне от него на процесните договори поради
виновното им неизпълнение от ответника/ и на договорно основание-въз основа на
чл.3,ал.1 от Анекс №1 от 05.10.2016 г.За претенцията от 6 648,45 лв. е приел,че
нейното заплащане се претендира от ищеца като договорна неустойка за забавено
изпълнение съгласно чл.5.4. от договора за внедряване и информационно
обслужване и това е изрично заявено в исковата молба,като с оглед
твърдението,че е възникнало договорното основание за заплащането й,а не че се
касае за платена от ищеца на ответника сума,подлежаща на връщане /на каквото й
да е основание/,е счел,че заявеното от ищеца алтернативно съединяване не се отнася
до тази претенция,а тя следва да се разглежда като кумулативно съединена с
останалите предявени в съотношение на алтернативност искови претенции.Фактът,че
в допълнителната искова молба ищецът е наименовал заявеното от него съединяване
на исковете „евентуално“,вместо
„алтернативно“,както е в исковата молба,не води сам по себе си до неяснота или
промяна на заявеното съотношение,в което исковете са предявени,при положение,че
няма изявления на ищеца,относими към евентуалното съединяване на искове-посочването
на единия от исковете като главен,а на останалите-като евентуални,нито има
изявление за преминаване от първоначално
заявеното алтернативно съединяване към такова при условията на евентуалност.Ето
защо съдът приема,че ищецът претендира връщането на исковите суми,изключая
сумата от 6648,45 лв.,на две алтернативни правни основания,а не че същите
основания са посочени от него в условия на евентуалност.
По съществото на исковете:
Между страните е безспорно
обстоятелството,че преддоговорните им отношения с ответника по повод на
процесните договори са започнали с подписването на представеното по делото
възлагателно писмо от 12.11.2015 г.,с което дружеството-ищец „Л-С-Комерс“ООД
/това е правилното изписване на наименованието на дружеството съгласно вписванията
в Търговския регистър/ възлага на ответното дружество „Орак-Инженеринг“ЕООД да
изготви проектна документация за функциониране и внедряване на софтуерна
система за управление на обектите на фирма „Л-С-Комерс“ООД.Т.нар. „възлагателно
писмо“ е подписано и от двете страни-възложител /ищеца/ и изпълнител
/ответника/ и с него е постигнато съгласие ищецът да заплати на ответника за
услугата по изготвяне на Проектната документация сумата от 1000 евро без
ДДС,като същата е дължима авансово в срок до 13.11.2015 г.В т.1,раздел II от възлагателното
писмо е уговорено и това,че дружеството-ищец заплаща на ответника и сумата от
3099,20 евро без ДДС,съставляваща „парична гаранция по възлагателно
писмо“,обезпечаваща задължението на „Л-С-омерс“ООД за последващо възлагане на
изпълнението на проекта на „Орак-Инженеринг“ЕООД,като при невъзлагане на
изпълнението на проекта на същия /според раздел I,т.2 от
писмото/,ищецът губи дадената гаранционна сума,която остава за ответника като
„неустойка за неизпълнение“ на посоченото задължение.Уговорено е още,че сумата
е дължима авансово в срок до 13.11.2015 г.,а според т.6 от раздел III на възлагателното
писмо,изпълнителят се е задължил да изготви проектната документация в срок до
45 работни дни след извършено плащане от възложителя на сумите по раздел II от писмото.И
най-накрая,в т.3 от р. II е предвидено,че ако в процеса на
изготвяне на проектната документация възложителят установи,че базовата
функционалност на предлагания софтуер не покрива минималните му изисквания и
изпълнителя откаже извършването на нужните доработки срещу заплащане с цел
достигане на нужната функционалност,изпълнителят дължи възстановяване на 50 %
от сумата по т.2 /т.е. на паричната гаранция/,която половина се равнява на
сумата от 1549,6 евро без ДДС.
Между страните е безспорно,че ищецът
„Л-С-Комерс“ООД е заплатил на ответника „Орак-Инженеринг“ЕООД сумите по т.1 и
т.2 от раздел I на възлагателното писмо,като по-конкретно му е платил
общата сума от 9 620,66 лв.,представляваща сбор от сумата 7 273,40 лв.-левовата
равностойност на паричната гаранция по т.2 /с включен ДДС/ и от сумата 2 346,99
лв.-левовата равностойност /с ДДС/ на цената за изготвяне на проектната
документация.За тези суми е издадена от ответника на ищеца и проформа фактура №26553
от 12.11.2015 г.,която е подписана двустранно и е представена по делото в
заверено от ищеца копие.А самото плащане на сумите е било извършено по банкова
сметка на ответника с преводно нареждане от 16.11.2015 г.,както се сочи в
исковата молба и е безспорно между страните.
Също така не се спори по изложените в
ИМ обстоятелства,че за периода 07.12.2015 г. до 28.04.2016 г. са били проведени
редица срещи между екипи на страните за обсъждане на
номенклатурите,операциите,справките и други детайли от дейността на ищеца,които
следва да залегнат в проекта,по който ще се изработи софтуерната
система,предмет на възлагането.А и е безспорно,че като краен резултат,заданието
е намерило окончателно изражение в Проектна документация №2301,Версия 2 от
28.04.2016 г.,която документация също е представена в заверено от ищеца копие и
е приобщена към доказателствения материал по делото.
На следващо място не е спорно между
страните и обстоятелството,че са сключили помежду си двата процесни договора от
02.06.2016 г. и че това е станало въз основа на уточненото с Проектната
документация от 28.04.2016 г. задание.И двата договора за приети като писмени
доказателства в настоящия процес.Така е видно от тях следното:
С договора от 02.06.2016 г.,който е с
изх.№1623 и е наименован „договор за лицензиране на информационна система“,е
уговорено лицензодателят /ответникът „Ора-Инженеринг“ЕООД/ да предостави на
лицензополучателя /ищецът „Л-С-Комерс“ООД/ срещу възнаграждение правото да
използва компютърни програмни продукти,наричани за краткост „софтуерно решение“
и описани подробно в лицензионен протокол №27192/31.05.2016 г.,който е
неразделна част от договора и е представен по настоящото дело,съответно-приет
като писмено доказателство.Съгласно чл.2 от договора,лицензодателят предоставя
на лицензополучателя за целите на договора безсрочна „лицензия“ върху софтуерното
решение,като под „лицензия“ следва да се разбира правото на лицензополучателя
да използва в търговските си обекти за определените работни места,софтуерното
решение,собственост на лицензодателя,в рамките на обичайното му предназначение
и лицензополучателят няма право да разкодира, изменя, размножава,отдава за
ползване от трети лица и разпространява софтуерното решение,собственост на
лицензодателя.
В чл.9 от договора за лицензиране е
уговорено,че лицензополучателят се задължава да заплати на лицензодателя сума в
размер на 22 662,80 евро без ДДС съгласно оферта №********** от 12.02.2016
г.,която също е неразделна част от договора /както страните са уговорили/ и е
приета като доказателство по делото.А според чл.10 от този договор,сумата по
чл.9-ти е платима,както следва:
-първа вноска от 50 %,равняваща се на
11331 евро без ДДС,от която се е приспаднала сумата от 3099,20 евро без
ДДС,платена като парична гаранция по възлагателното писмо от 12.11.2015 г.,и
която след това приспадане се равнява на 8231,20 евро без ДДС е уговорено да се
плати до три работни дни след подписването на договора,като за същата страните
изрично са отбелязали в договора,че е издадена проформа фактура №27193 от
31.05.2016 г.;
-втора вноска в размер на 30
%,равняваща се на 6798,60 евро без ДДС,за която вноска е издадена проформа
фактура №27194/31.05.2016 г.,е уговорено да се заплати до три работни дни след
старт на инсталациите,без да се изчаква производството на доработки и
-трета вноска от 20 %,възлизаща на
4532,40 евро без ДДС,за която е посочено,че е издадена проформа фактура №27195/31.05.2016
г.,се заплаща според уговорката между страните при старт на системата,като е
отразено в горната клауза,че очакваната дата на реален старт е 03.10.2016 г.
С другия сключен между страните
договор от 02.06.2016 г.,който е със същия изходящ номер /1623/ и е наименован
„договор за внедряване и абонаментно обслужване на програмен продукт“,е
уговорено,че ищецът като възложител възлага на ответника-изпълнител,а
последният приема да извърши срещу заплащане и при условията на договора
внедряването и абонаментен сервиз на компютърни програмни продукти,наричани за
краткост „софтуерно решение“,описано в приложение 1-Проектна документация, във
функциониращата информационна система в обектите на възложителя-офиси и
складови бази на територията на Р България.Съгласно чл.2.1. от
договора,внедряването се изразява в действия,описани в същото приложение
1-неразделна мяст от договора,като приключването на внедряването се удостоверява
с попълването на двустранен протокол-приложение 2.
Както е уговорено в чл.6 от този
договор,цената на дейността по внедряването е 6214 евро без ДДС съгласно оферта
№**********/12.02.2016 г. и тази сума представлява част от общата сума по
проекта,упомената в договора за лицензиране,а нейното заплащане следва да се
извърши според договорената схема в договора за лицензиране.И на следващо
място,в чл.24 от втория договор е уговорено срокът за комплексното изпълнение
на задълженията на изпълнителя по отношение на внедряването да е до 75 работни
дни след подписването на същия договор и договора за лицензиране №1623,както и
след заплащане на първа вноска по последния договор.Уговорено е още,че този
срок важи в случай,че няма забавяне на внедряването по вина на възложителя.
След подписването на горните два
договора,страните са сключили помежду си и анекс №1 от 13.10.2016 г. към
договора за лицензиране от 02.06.2016 г.,копие от който анекс е приложен към
делото и в чл.1 от същия е уговорено официалният старт за работа със
софтуерната система /посочена в договора за лицензиране/ да бъде на датата
07.11.2016 г.,а съгласно чл.2,ал.1 от анекса,същата система ще стартира с
основна функционалност,която включва:доставки,промоции,заявки и продажби от
мобилни устройства,с и без промоции,обработка на заявки,генериране на
товарителници, фактуриране,разплащане,справки за документо-оборота.В ал.2 от
чл.2-ри на анекса е уговорено още,че при старта на системата ще бъдат налични и
част от доработките,които са уточнени в приложение №1 към договора за внедряване
и абонаментно обслужване на програмен продукт с №1623 от 02.06.2015 г.,като
тази част от доработките е описана в приложение №1 към самия анекс.
За друга част от доработките,като
табличен изглед на номенклатурата,таргети за продажби и доставки,някои
специфични справки и други,които са уточнени в приложение №1 към договора за
внедряване,е уговорено в чл.2,ал.3 от анекс №1,че ще останат за
издаване/предаване до 15.12.2016 г.,като тези оставащи за предаване до
посочената дата доработки са описани в приложение №2 към анекса.
В чл.3,1 от анекс №1 е постигната и
друга имаща значение за процесния спор уговорка,съгласно която при неспазване
на срока,уточнен в чл.1-ви от анекса,по вина на лицензодателя,същият се
задължава в срок до 5 /пет/ работни дни след изтичане на този срок да
възстанови всички суми на лицензополучателя,които същият е заплатил до
07.11.2016 г. по договора за лицензиране от 02.06.2016 г.
Страните не спорят и по твърдяното в
първоначалната искова молба обстоятелство,че освен горепосочените авансови
плащания,ищецът е заплатил на ответника и първата вноска по чл.10 от договора
за лицензиране в нейната левова равностойност от 19 319,70 лв. с ДДС и че това
плащане е било извършено по банкова сметка на ответника с преводно нареждане от
07.06.2016 г.
Отчитайки изложените и от двете
страни фактически обстоятелства и доводи по предявените искове,спорни помежду
им в настоящия процес са се очертали следните множество въпроси,имащи значение
за изхода от процесния правен спор,а именно:за изпълнението на поетите от
ответника задължения за изработката и внедряването на софтуерната система в
договорените срокове;за това извършено ли е изпълнение на договореното от
страна на ответника и в продължените с анекс №1 срокове;изобщо има ли пълно
изпълнение от негова страна на поръчания софтуерен продукт и налице ли е
изключителна вина на ответника за твърдото от ищеца неизпълнение;за вината на
самия ищец за забавата ви изпълнението и в тази връзка-за твърдяното от
ответника неоказване на съдействие от страна на ищеца за изпълнението на
поръчаното и неговото внедряване;за възлагането на доработки по системата от
ищеца извън договорените в проектната документация и като цяло-за наличието или
не на законови и фактически предпоставки за твърдяното едностранно разваляне на
процесните договори от страна на ищеца поради виновно неизпълнение на ответника
и оттам-за това действащи или развалени са тези договори и има ли основания
ищецът да претендира връщането на
даденото по тях,респективно-възникнали ли са предпоставките за връщане на
платеното по договорите на основание чл.3.1. от Анекс №1.Във връзка с така
поставените от страните спорни въпроси съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоначално договорения срок за
изпълнение по договора за внедряване от 02.06.2016 г,както по-горе се посочи,че
бил 75 работни дни след подписването на същия договор и договора за лицензиране
№1623,както и след заплащане на първа вноска по последния договор.Тази
вноска,както също се посочи по-горе,е била платена от ищеца на ответника на
датата 07.06.2016 г.,с оглед на което посочения срок за изпълнение и изтекъл на
23.08.2016 г.В този срок уговореното изработване и внедряване на също така
уговорения софтуерен продукт не е осъществено и за това страните дори не
спорят.Между тях обаче е постигнато последващо съгласие,обективирано в анекс №1
от 13.10.2016 г.,срока за изпълнение да бъде продължен съответно до 07.11.2016
г.-за старт на софтуерната система до степен на основна функционалност и за
частта от доработките,описани в приложение №1 към анекса,и до 15.12.2016 г.-за
останалата част от доработките,описани в приложение №2 към същия анекс.От
приложената към делото обемна имейл кореспонденция между страните,както и от
показанията на разпитаните по делото трима свидетели-св.П.С.,ангажиран от ищеца
и св. И.И. и Р.Я.,ангажирани от ответника и всички те-участвали пряко в процеса
по реализацията на договорения между страните програмен продукт,става видно,че
и в продължените с анекса срокове,не се е стигнало до завършването и
внедряването на същия продукт.От същите доказателства обаче става видно,че
страните-съконтрагенти по процесните договори и по-специално-по договора за
внедряване,са формирали обща воля работата по внедряване на софтуерната система
да продължи,въпреки горните просрочия,като от показанията на св.И. и св.Я. и от
някои от разменяните между страните електронни писма става видно и
обстоятелството,че по време на целия процес на реализацията на договорения
проект от страна на ищеца са поставяни изисквания за нови невключени в
проектната документация доработки и опции,които изисквания
ответникът-изпълнител е приел,но които също са допринесли за забавянето във
внедряване на софтуерния продукт.В крайна сметка,след разменена електронна
кореспонденция между страните,се е стигнало до договореност помежду им на 9-10
февруари 2017 г. да бъде направена ревизия на доработките и в изпълнение на
това общо тяхно решение,на датата 09.02.2017 г. е проведена он-лайн среща за
ревизия на изпълненото към онзи момент и вземане на решение дали да се продължи
с проекта.При тази среща,както сочи св. Я.,са били прегледани голяма част от
функционалностите и след това са били разменени няколко имейла,в които както
този свидетел,така и св.И. са декларирали пред ищеца,че системата е готова за
старт на работата.От своя страна ищецът чрез св. С. е посочил в изпратен до
свидетелите И. и Я. /ръководещи проекта от страна на ответника/ имейл от
10.02.2017 г. какви проблеми във функционалностите са констатирани от страна на
възложителя при срещата на 09.2.2017 г.,продължила както се сочи в електронното
писмо 6 часа.Свидетелят С. потвърди при разпита му в съдебното заседание на
05.12.2017 г.,че посочения имейл от 10.02.2017 г.,приложен на листове 278-281
от досието на делото,е именно имейлът,който той е изпратил на ответното
дружество след срещата на 09.02.2017 г. с подробно описани в него възражения по
недовършените и неработещи функционалности на системата.В същото електронно
писмо се съдържа и изявление за прекратяване на договора за лицензиране на
информационна система от 02.06.2016 г. и е поискано в 5-дневен срок да бъдат
възстановени от ответника на ищеца всички суми,които първия е заплатил на
втория по този договор,като е посочена конкретно и сумата за възстановяване-19
319,70 лв.така направеното изявление е обосновано с констатирани от ищеца по
време на проведената на 09.02.2017 г. он-лайн среща голям брой липсващи или
неработещи функционалности и операции,както и с времето,което би било нужно,за
да бъдат произведени.С имейл от 14.02.2017 г.,приложен на л.282-288 по делото и
изпратен от св.Р.Я. до дружеството-ищец /както самият свидетел потвърди при
разпита му в заседанието на 05.12.2017 г.,а потвърди и факта,че той е писал
текста на същия имейл/,е отговорено на изпратения от насрещната страна имейл от
10.02.2017 г.,като е направен и коментар на изложените в същия имейл възражения
за незавършени и неработещи функционалности.В имейла,а и в показанията си като
свидетел,Р. Я.,сочи още,че на датите 13 и 14 февруари,са направени настройки и
фиксове по някои от забележките на ищеца,изложени в имейла му от 10.02.2017
г.,но в списъка с тези забележки няма ключова основна операция,която да не
работи и да препятства старта на дружеството-ищец със системата.Посочено е още
в електронното писмо-отговор на ответника,че в имейла на „Л-С-Комерс“ООД от
10.02.2017 г. не се споменава нищо за всички доработки,които ответникът е
направил извън рамките на проектната документация по желание на ищеца и е
заявено,че тези доработки са взели от времето за други настройки и
доработки,които са по проекта.Заявено е още,че голяма част от възраженията в
имейла от 10.02.2017 г. са израз на неправилно разбиране на демонстрираното и
че на срещата не са били констатирани проблеми,които да правят изработения
продукт негоден за ползване по предназначение и съобразно договореното между
страните.Отчетените при ревизията на 09.02.2017 г. проблеми в софтуерната
система от страна на ищеца са коментирани от ответника като несъществени досежно
работата на системата и в имейл на ответника от 20.02.2017 г.,като е заявено,че
по време на ревизията от 09.02.2017 г. е демонстрирана една напълно работеща и
функционираща система,покриваща всички основни бизнес процеси и в допълнение
наличието на допълнително поръчаните от ищеца и изработени от ответника
изисквания,които в крайна сметка са довели до усложнение на проекта и до
удължаване на срока за изработката му.
От страна на ищеца е изпратено и
уведомление до ответника,получено от последния на датата 16.02.2017 г.,в което
също е направено изявление за разваляне на договорното правоотношение поради
неизпълнението на поетите от ответника задължения и е поискано връщането на
платените по договора за лицензиране суми.Получаването от ответника на това
уведомление на посочената дата,както и отразеното в него волеизявление на
ищеца,не са спорни по делото обстоятелства.
Спорно е имал ли е основание ищецът
да се ползва от правото на едностранно разваляне на процесните договори поради
неизпълнение от страна на ответника и в тази връзка бил ли е отпаднал интереса
му от изпълнението на проекта съобразно неизпълнената част от него към момента
на отправеното изявление за разваляне на договорите.В тази насока съдът,освен
горните обстоятелства и доказателства, съобразява и заключението на
съдебно-техническата експертиза,изготвено от в.л. Д.Д.,неоспорено от страните и
кредитирано от съда като обосновано и професионално извършено,както и дадените
от вещото лице обяснения,отразени в съдебния протокол от 27.03.2018 г.
Видно от същото
заключение,към датата 27.02.2017 г. заложените функционалности в Проектната
документация и направените констатации в анекса към договора за
лицензиране,както и в изпратеното от „Л-С-Комерс“ООД уведомление,получено от
ответника на 16.02.2017 г.,са реализирани,което позволява на програмния продукт
да се ползва по предназначение.
След съвкупната преценка на
коментираните по-горе доказателства и установените чрез тях обстоятелства,съдът
формира правния извод,че ищецът не е имал оправдани фактически и правни
основание едностранно да развали сключените между него и ответника договори от
02.06.2016 г.,съответно на което няма и неоснователна и претенцията му за
връщане на платените от него искови суми като суми,платени на отпаднало основание.Във
времево отношение несъмнено е налице забава в изпълнението на възложения на
ответника програмен продукт,тъй като се установи,че същия продукт не е
реализиран в първоначално уговорения срок,а и в сроковете по анекс №1,но този
факт в случая не може да бъде приет като основателна причина за едностранно
разваляне на договорите от страна на ищеца,тъй като той и ответника са
постигнали общото съгласие въпреки забавата,изпълнението на проекта да продължи
и такава воля е била демострирана между страните до датата 10.02.2017 г.,когато
от изпратения тогава имейл на ищеца до ответника става ясно,че първия вече
желае разстрогване на създадената облигационна връзка между двамата.До този
момент обаче ищецът практически е бил съгласен изпълнението на договорения
софтуерен проект да продължи,въпреки неспазването на уговорените в чл.24 от
договора за внедряване и в анекс №1 срокове,поради което тази забава,на която
ищецът основава исковите си претенции,не му дава основание същият да се
ползва от правото едностранно да развали
договорите от 02.06.2016 г.Освен това,успешното упражняване на това
предоставено от закона потенциално право на даден кредитор изисква самият
упражняващ същото право кредитор да е изправната страна по съответното
облигационно правоотношение и реципрочно-насрещната страна в правоотношението
да има изключителна вина за неизпълнението.В случая от фактическа страна такава
ситуация не се установи от събраните по делото
доказателства.Напротив,установява се,че и ищецът с поставяните от него изисквания
за нови доработки извън Проектната документация /очертаваща рамката на
възложения софтуерен продукт/ също е допринесъл за забавеното изпълнение на
възложеното.А и на следващо място,дори и към момента на отправяне на
уведомлението за разваляне на договорите,получено от ответника на 16.02.2017
г.,да е имало неизпълнена част от възложената софтуерна система,то предвид
установените по делото данни,неизпълнената част е била несъществена с оглед
интересите на кредитора и затова с оглед разпоредбата на чл.87,ал.4 от ЗЗД
следва да се приеме,че развалянето в случая не е допустимо.
Предвид изложените по-горе
съображения съдът намира,че ищецът не установи при условията на пълно и главно
доказване,настъпването на фактическите и правни предпоставки за едностранно разваляне
от него на сключените с ответника договори за лицензиране и за внедряване от
02.06.2016 г.,поради което същите не могат да се считат за развалени и
съответно на това-да се дължи връщане на даденото по тях на отпаднало
основание.Ето защо и претенцията за връщане на исковите суми като платени от
ищеца на ответника на отпаднало основание подлежи на отхвърляне изцяло като
неоснователна.
Освен горното,съдът намира,че за две
от претендираните за връщане суми,претенцията е неоснователна и поради други причини.Става
въпрос за сумата от 7273,40 лв.,представляваща заплатена от ищеца парична
гаранция по възлагателното писмо от 12.11.2015 г.,както и сумата от 2946,99
лв.,представляваща заплатена от него на ответника цена за изготвяне на проектна
документация по същото възлагателно писмо.В тази насока съдът счита,че
възлагателното писмо само по себе си представлява отделен договор,сключен между
страните,с който ищецът е възложил на ответника да изготви срещу уговореното
там възнаграждение проектна документация за функциониране и внедряване на
софтуерна система за управление обектите на дружеството-ищец.Предметът на този
договор несъмнено има връзка с преддоговорните отношения между страните по
повод впоследствие сключените помежду им договори от 02.06.2016 г.,но същият
договор,както се посочи,е самостоятелен и щом като е изпълнен съобразно
уговореното,за което не се спори между страните,платеното на основание този
договор,не подлежи на връщане,независимо от развитие на отношенията по двата
процесни договора.
На отхвърляне като неоснователен
подлежи и алтернативно съединения иск за връщане на исковите суми /без сумата
за неустойка/ на договорно основание-въз основа на чл.3,ал.1 от анекс №1 от
13.10.2016 г. към договор за лицензиране на информационна система №1623 от
02.06.2016 г.За сумите,платени от ищеца на ответника като цена на услугата по
възлагателното писмо и като гаранция по същото писмо,претенциите за връщането
им и на посоченото алтернативно основание са изначално неоснователни по вече
изложените по-горе съображения касателно тези суми.Освен това,в чл.3.1 от анекс
№1 е уговорено при виновно неспазване от лицензодателя на срока,уточнен в
чл.1-ви от анекса,да се възстановят на лицензополучателя само сумите,които той
е заплатил по договора за лицензиране до датата 07.11.2016 г.,а горните две
суми,представляващи парична паранция и възнаграждение за услугата по
възлагателното писмо,несъмнено не са платени на основание договора за
лицензиране,следователно и чл.3,ал.1 от анекс №1 е неприложил спрямо тях,дори и
да е установено визираното в същата клауза забавено изпълнение.И на следващо
място,доколкото се установи,че уговорените с анекса срокове за изпълнение и
внедряване на софтуерната система не са спазени,но пък по общата воля на
съконтрагентите по процесните договори са продължени до м. февруари 2017 г.,то
съдът счита,че не са осъществени условията на чл.3,ал.1 от анекс №1 за връщане
и на платената от ищеца на ответника сума от 19 319,70 лв.,представляваща първа
вноска по договора за лицензиране.Затова претенциите за връщане на горните суми
и на алтернативно заявеното основание ще се отхвърлят като неоснователни.
Съдът счита за неоснователен и иска
за заплащане на сумата от 6 648,45 лв. като договорна неустойка за забавено
изпълнение съгласно чл.5.4 от договора за внедряване и информационно обслужване
на информационен продукт от 02.06.2016 г.В посочената клауза е уговорено,че при
забавяне на срока за внедряване,описан в чл.24 от същия договор,възложителят
има право да начисли неустойка от 1 % за всеки работен ден забава,но не повече
от 15 % от сумата по договора за лицензиране.Визираният в чл.24-ти 75-дневен
срок,както се посочи по-горе,не е спазен,но с анекса от 13.10.2016 г. страните
са продължили този срок и с оглед на това съдът намира,че въпреки забавата за изпълнение
в първоначалния срок,неустойката по чл.5.4. от договора за внедряване не се
дължи от ответника.Наред с изложеното,самият ищец е допринесъл за
забавата,поставяйки пред ответника изисквания за нови доработки по софтуерната
система,извън определените такива с Проектната документация,поради което не
може да бъде приет като изправната страна по договора,имаща право да претендира
неустойката.Ето защо и този иск ще се отхвърли изцяло като неоснователен.
По насрещния иск на
„Орак-Инженеринг“ЕООД срещу „Л-С-Комерс“ООД:
Със същия се претендира
„Л-С-Комерс“ООД да заплати на дружеството-ищец по насрещния иск втора и трета
вноска по чл.10 от договора за лицензиране,сключен между страните на 02.06.2016
г.Между страните е спорна както дължимостта,така и изискуемостта на същите
вноски,съставляващи част от договореното възнаграждение по посочения договор.Не
е спорен отрицателния факт,че тези две вноски са останали неплатени от ищеца на
ответника,както и че тяхното заплащане е било уговорено в чл.10 от горния договор.
И както се отрази по-горе в
настоящото решение,втората вноска по чл.10 от договора за лицензиране,равняваща
се на сумата от 6798,60 евро без ДДС,за която е била издадена проформа фактура №27194/31.05.2016
г.,представена по делото,е уговорено да бъде заплатена от лицензополучателя
„Л-С-Комерс“ООД на лицензодателя „Орак-Инженеринг“ЕООД до три работни дни след
старт на инсталациите,без да се изчаква производството на доработки.По повод на
тази вноска е породен спор между страните и относно това какво означава да е
налице „старт на инсталациите“ по
смисъла на чл.10 от договора за лицензиране,съответно дали такъв старт е
осъществен и оттам-дали се дължи и е изискуема втората вноска.
Според съда,кога настъпва старта на
инсталациите по смисъла на чл.10 от договора за лицензиране се изяснява чрез
заключението на съдебно-техническата експертиза,изготвено от в.л.Д..Съгласно
същото заключение,от техническа гледна точка,за да се приеме,че инсталациите са
стартирани,е необходимо да бъдат предоставени потребителски имена и пароли за
достъп до програмния продукт и най-ранния момент,в който потребителите на
„Л-С-Комерс“ООД са могли да видят инсталациите и да ползват програмния продукт
е след изпращането на имейла от 29.09.2016 г. от страна на „Орак-Инженеринг“ЕООД,в
който имейл се предоставят потребителски имена и пароли за достъп до програмния
продукт,дава се възможност с потребителски имена и пароли да работят пет
потребители.С тези потребителски акаунти,както сочи св. И.,от страна на ищеца
по насрещния иск не е предоставен достъп до окончателния вид на системата,но е
предоставен достъп до първоначалния такъв,който може да бъде ревизиран и
донастройван година или две след старта на системата.Предоставянето на кодове
за инсталация и потребителско име и парола за достъп до системата на 29.09.2016
г. от ищеца по насрещния иск на ответника по същия иск,се потвърждава и от св. Я.,който
всъщност потвърди при разпита му и факта,че именно той е изпратил на посочената
дата имейла с потребителските имена и пароли за постъп до програмния продукт.В
тази връзка не следва да бъдат кредитирани показанията на св.С. в частта им,в
която свидетелят отрича да са били предоставени на „Л-С-Комерс“ООД кодовете за
достъп,чрез които съгласно договора е трябвало да се полза програмата.Тези
показания противоречат на останалите събрани в тази насока доказателства,а и в
допълнение на гореизложените констатации,отразени в заключението на
СТЕ-за,следва да се имат предвид и обясненията на в.л. Д.,дадени в съдебното
заседание на 27.03.2018 г.,че самото то е влязло в програмата с изпратени от
страна на „Орак Инженеринг“ЕООД потребителско име и парола „С.“ и щом може да
се работи с продукта,както заявява вещото лице,това означава според него,че и
„Л-С-Комерс“ООД са работили с него и това в крайна сметка означава,че на
последното дружество е предоставен активационен код за работа с програмния
продукт.
Предвид гореизложеното съдът намира
за доказано,че е реализиран „старт на инсталациите“ по смисъла на чл.10 от
договора за лицензиране и че това е станало на датата 29.09.2016 г.,от което и
съобразно уговорката в тази клауза,изискуемостта на втората вноска от
възнаграждението по чл.9 от договора за лицензиране,е настъпила на датата
05.10.2016 г.,с изтичането на три работни дни от старта на инсталациите.С оглед
доказания старт на инсталациите и настъпилата изискуемост на втората вноска,а и
предвид безспорния факт,че тази вноска не е платена от задължения за плащането
й правен субект,т.е. от ответника по насрещния иск,съдът приема за доказана по
основание претенцията за заплащане на тази вноска.В левова равностойност по
фиксирания курс на БНБ на еврото спрямо лева и след начисляване на дължимия
върху вноската ДДС,същата възлиза на сумата от 15956,04 лв.,колкото се и
претендира от ищеца по насрещния иск.Следователно претенцията за заплащане на
втората вноска по чл.10 от договора за лицензиране е основателна и доказана в
пълния й предявен размер и като такава ще се уважи,ведно със законната лихва
върху сумата,считано от датата на предявяване на насрещния иск пред съда-27.05.2017
г. до окончателното й изплащане.
Претенцията за заплащане на третата
вноска по чл.10 от договора за лицензиране обаче съдът счита за неоснователна
поради неустановена изискуемост на същата вноска.Както е уговорено,тази вноска
е следвало да бъде заплатена „при старт на системата“,което е различно от
„старт на инсталациите“ по смисъла на пункт 2-ри от чл.10 от договора за
лицензиране,защото този пункт предполага да е налична само частична инсталация
на системата,без тя да е довършена изцяло,но пункт 3-ти от същата
клауза,отнасящ се до заплащането на третата вноска,вече изисква старта на една
завършена инсталация на система,с приключили доработки,а както се установи по
делото,до такъв краен резултат не се е стигнало в отношенията между страните по
сключените помежду им договори към момента на преустановяването на тези
отношения през м. февруари 2017 г.Затова съдът счита за неустановена
изискуемостта на третата вноска по чл.10 във вр. с чл.9 от договора за
лицензиране и по тези съображения претенцията за заплащане на тази
вноска,възлизаща на сумата от 10637,37 лв. ще се отхвърли като неоснователна.
По
разноските:
На
основание чл.78,ал.3 от ГПК,предвид отхвърлянето на първоначалните
искове,ответникът по същите „Орак-Инженеринг“ЕООД има право на
разноските,извършени от него в настоящото производство във връзка с тези
искове.И на основание чл.78,ал.1 от ГПК,същият като ищец по предявения от него
насрещен иск,също има право на съдебните разноски,извършени от него във връзка
с този иск и съобразно на уважената част от същия иск.При съобразяване на тези
правила и с оглед на представените от това дружество доказателства за извършени
от него разноски в настоящото исково производство,получава се така,че
насрещната страна „Л-С-Комерс“ООД следва да бъде осъдена да му заплати сумата
от 3297,50 лв. съдебни разноски.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от
„Л-С-КОМЕРС“ООД-гр.Плевен,с ЕИК ********* против „ОРАК-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД-гр.Пловдив
с ЕИК ********* искове за осъждането на ответното дружество да заплати /да
върне/ на ищеца следните суми:сумата от 19 319,70 лв.,представляваща заплатена
от ищеца първа вноска по сключения между страните договор за лицензиране на
информационна система от 02.06.2016 г.;сумата от 7273,40 лв.,представляваща
заплатена от ищеца парична гаранция по възлагателно писмо от 12.11.2015
г.,както и сумата от 2946,99 лв.,представляваща заплатена от ищеца на ответника
цена за изготвяне на проектна документация по същото възлагателно писмо,които
суми ищецът претендира ответникът да бъде осъден да върне на две алтернативни
основания:извъндговорно-като получени на отпаднало основание и договорно-въз
основа на чл.3,ал.1 от анекс №1 от 13.10.2016 г. към договора за лицензиране на
информационна система №1623 от 02.06.2016 г.,както ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
и предявения от „Л-С-Комерс“ООД против „Орак-Инженеринг“ЕООД осъдителен иск за
заплащане на сумата от 6 648,45 лв.,представляваща договорна неустойка за
забавено изпълнение съгласно чл.5.4 от сключения между страните договор за
внедряване и абонаментно обслужване на програмен продукт от 02.06.2016 г.
ОСЪЖДА „Л-С-КОМЕРС“ООД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление
гр.Плевен,ж.к.“Дружба“,бл.236,вх.В,ап.15 да заплати на „ОРАК-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,бул.“Санкт
Петербург“№48,ет.3,офис 305,сумата от 15 956,04 лв. /петнадесет хиляди
девестотин петдесет и шест лева и четири стотинки/ с включен ДДС,съставляваща втора
вноска по чл.10 от сключения между страните договор за лицензиране на информационна система и издадената въз
основа на него проформа фактура №27194/31.05.2016 г.,ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от датата 27.05.2017 г. до окончателното й изплащане,а
също да заплати и сумата от 3297,50 лв. /три хиляди двеста деветдесет и седем
лева и петдесет стотинки/ съдебни разноски.
ЗА разликата над уважената част в
размер на 15 956,04 лв. до пълния претендиран размер от 26 593,41 лв. с
ДДС,която разлика възлиза на 10 637,37 лв. с ДДС и съставлява трета вноска по
чл.10 от договора за лицензиране на информационна система от 02.06.2016 г.,за
която вноска е издадена проформа фактура №27195/31.05.2016 г.,ОТХВЪРЛЯ
насрещния иск на „Орак-Инженеринг“ЕООД-гр.Пловдив против
„Л-С-Комерс“ООД-гр.Плевен като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :