Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.01.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Д. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 145 по описа на
СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
Ищецът твърди, че през месец май 2020 г., във връзка с
негово запитване от 15.05.2020 г., ответникът му предложил ищецът да закупи 21 000
кутии винилови ръкавици, всяка едно с по 100 броя.
След проведените преговори се договорили за количество, размери, цени, начин на
доставки. Твърди, че потвърдил заявката в резултат, на което „И.Ф.Б.“ ЕООД му
издал 3 бр. фактури за доставка на стоки, както следва: фактура № 19/22.05.2020
г. за доставка на 5 000 кутии винилови ръкавици
на обща стойност 70 409,88 лева, представляващи 36 000 евро; фактура
№ 20/22.05.2020 г. за доставка на 6 500 кутии винилови
ръкавици на обща стойност 91 532,84 лева, представляващи 46 800 евро и
фактура № 21/22.05.2020 г. за доставка на 9 600 кутии винилови
ръкавици на обща стойност 135 186,97 лева, представляващи 69 120 евро.
Посочва, че заплатил сумите по издадените фактури. След плащането бил уведомен
от ответника, че последният не може да изпълни доставката на стоките, като
предложил да издаде кредитни известия и да нареди обратно получените суми по
фактурите. Посочва, че на 01.06.2020 г. ответникът издал кредитни известия към
горепосочените фактури за пълната им стойност. Общо задължение на „И.Ф.Б.“ ЕООД
към ищеца по издадените кредитни известия по платените от него фактури, било в
размер на 297 129,69 лева или 151 920 евро. Ответникът заплатил по
първото кредитно известие към първата фактура сумата 35 204,94 лева или
18 000 евро, по втората 67 593,48 лева или 34 560 евро и по
третата 45 766,42 лева или 23 400 евро. Твърди, че към датата на
исковата молба не е получил част от дължимите суми в общ размер на
148 564,85 лева или 75 960 евро. Посочва, че за недоставените стоки,
на основание заявката и нейното приемане са издадени фактури, които са заведени
в дневниците за продажби и в справките декларации по ЗДДС, както на ищеца, така
и на ответника. Не се дължи ДДС към републиканските бюджети на страните, тъй
като съответните фактури са издадени в режим на вътрешнообщностна
доставка при обърнато данъчно облагане. Посочва, че задължението се потвърждава
от разменената кореспонденция между страните. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата от
148 564,85 лева, равностойни на 75 960 евро, представляваща общата
стойност на недоставената стока, подробно описана в изброените по-горе фактури
и кредитни известия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът счита, че липсва
процесуална представка за допустимостта на предявената искова молба, състояща
се в липса на подведомственост, което води до недопустимост на предявената
искова молба. Твърди, че страните са постигнали съгласие доставката на
заявените стоки да се осъществи на територията на Република Италия и
следователно при твърдяно договорно отношение, местоизпълнението
не е на територията на страната на сезирания съд. Ето защо следва да намери
приложение чл. 7 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012
на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012
г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. В случай, че съдът не уважи направеното възражение
за липса на подведомственост на спора, поддържа, че искът е неоснователен.
Посочва, че липсват доказателства в посока на установяването на съдържанието на
договорното отношение, както и такива за настъпил падеж на претендираните
доставки, съответно за неизпълнение от страна на ответника, каквото се твърди.
Представя доказателства, че е ангажирал трето дружество – подизпълнител за
доставка на стоките, които са предмет на изпълнение на договора. Твърди, че не
е получил съдействие за изпълнение от страна на ищеца. Прави възражение за
прихващане като твърди, че има реално понесени вреди за платени суми към
третото лице – подизпълнител по договора за осигуряване на изпълнението на
доставките към ищеца. Прави искане за конституиране на трето лице помагач в
процеса – дружеството „Д.и.“ ЕООД.
В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба
ищецът счита, че спорът е подведомствен на Софийски градски съд. Поддържа
изложените твърдения в исковата молба и представя в хронологичен вид каква е
кореспонденцията, водена между страните. Оспорва, че е налице забава от негова
страна по смисъла на чл. 95 и сл. ЗЗД. Счита, че не следва да се привлича като
трето лице помагач „Д.И.“ ЕООД.
В срока по чл. 373 ГПК с допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа аргументите за
липса на процесуална предпоставка за допустимостта на предявената искова молба,
състояща се в липса на подведомственост. Счита, че представените към
допълнителната искова молба доказателства са недопустими с оглед ненадлежното
им представяне, както и при настъпила преклузия.
Поддържа искането за участие на третото лице, на което е възложено изпълнението
на процесната сделка, като подпомагаща страна.
С определение от 28.10.2021 г. е конституирано като
трето лице помагач на страната на ответника дружеството „Д.И.“ ЕООД.
Третото лице помагач „Д.И.“ ЕООД не изразява становище
по иска.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.05.2020 г. е издадена
фактура № 0019/2020 г. от „И.Ф.Б.“ ЕООД с купувач „Д.Г.И.“ за сумата 36 000
евро.
На 22.05.2020 г. е издадена
фактура № 0020/2020 г. от „И.Ф.Б.“ ЕООД с купувач „Д.Г.И.“ за сумата
46 800 евро.
На 22.05.2020 г. е издадена
фактура № 0021/2020 г. от „И.Ф.Б.“ ЕООД с купувач „Д.Г.И.“ за сумата 69 120
евро.
Представена е фактура №
**********/20.05.2020 г., издадена от „И.Ф.Б.“ ЕООД с доставчик „Д.И.“ ЕООД за
26000 бр. кутии нитрилни ръкавици на обща стойност
178 620 лева.
От разменената между страните
кореспонденция се установява, че ищецът е отправил конкретна заявка към
ответника на 15.05.2020 г. С имейл от 16.05.2020 г. управителят на „И.Ф.Б.“
ЕООД приел заявката и потвърдил, че всичко е коректно. Уговорен е падеж на
доставките не по-късно от 26.05.2020 г. С имейл от 27.05.2020 г. ответникът уведомил
ищеца, че не може да изпълни договорената и заплатена вече доставка на стоките.
Към описаните по-горе фактури са
издадени кредитни известния от 01.06.2020 г.
Видно е, че ответникът е заплатил на
01.06.2020 г. по първата фактура № 0019/2020 г. сумата 18 000 евро; по
втората фактура № 0020/22.05.2020 г. сумата 34 560 евро, а по третата
фактура № 0021/2020 г. сумата 23 400 евро.
Представен е договор, сключен на
18.05.2020 г. между „Д.И.“ ЕООД, като продавач и „И.Ф.Б.“ ЕООД, като купувач, с
който продавачът продава и купувачът купува 26 000 кутии, 100 броя в кутия
медицински ръкавици от България за Италия. Уговорено е, че пратката ръкавици за
износ да бъде доставена в срок от 3 работни дни след извършване на плащане,
опаковане, количество, при цена за кутия от 6,87 евро, включително транспорт до
Италия, при обща стойност от 178 620 евро и други условия, посочени във
фактурата, приложена към договора. В чл. 2.1. е посочено, че цените и общата
стойност от 178 620 евро за защитното оборудване са посочени във фактурата,
приложена към договора.
Установява се от извлечение от
сметка, че ответникът е платил по договора, сключен на 18.05.2020 г. на третото
лице помагач сумата 71 450 евро.
От приетото по делото заключение
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при проверка на
документите, съобразно продажбите и кредитните известния, отразени във
фактурите, „И.Ф.Б.“ ЕООД дължи на „Д.Г.И.“ С. сумата 0,00 евро. От извършената
проверка в счетоводството на „И.Ф.Б.“ ЕООД се установява, че издадените фактури
и кредитни известия са заведени и осчетоводени в счетоводството на ответника.
При проверката е видно, че ответникът е приложил правилата на вътрешнообщностното фактуриране в собственото си
счетоводство при издаване на фактурите, кредитните известния и осчетоводяването
им. Вещото лице констатира, че на 14.10.2020 г. „И.Ф.Б.“ ЕООД е превело по
банкова сметка *** „Д.И.“ ЕООД сума в размер на 71 450 евро. Сумата е
получена от „Д.И.“ ЕООД на 14.10.2020 г.
При разпита свидетелят Е.Р.заявява,
че познава собственика на „И.Ф.Б.“ ЕООД – В.Л.. Работата му е да
осъществява контакти, където има нужда.
Намерил като подизпълнител за доставката на ръкавици дружеството „Д.“. Посочва,
че ищецът е бил наясно, че има подизпълнител на самата поръчка. Знае, че
стоката не е предадена, защото подизпълнителят не предал нищо на „И.Ф.Б.“ ЕООД
и на никой, затова била подадена жалба в полицията. Знае, че ответникът питал
ищеца къде да се достави, по какъв начин и това трябвало да се уточни.
Контактувал с представител на „Д.Г.И.“ – Алберто и те
знаели, че чакат информация от подизпълнителя.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
·
По иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД:
По първия предявен иск, ищецът
търси връщане на получена сума от ответника за доставка на стоки, поради
отпадане на основанието за нейното задържане. Съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна практика,
изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, и
в трите хипотези, е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да
установи наличието на основание за получаване, респективно за задържане на това
плащане.
С влязло в сила определение от 24.01.20222 г. по в.ч.гр.д. № 3869/2021 г.
на САС е потвърдено определение от 28.10.2021 г., постановено по настоящото
дело в частта, в която е оставено без уважение възражението на ответника „И.Ф.Б.“
ЕООД, заявено с отговора на исковата молба, за некомпетентност на Софийски
градски съд да се произнесе по т.д. № 145/2021 г. на СГС, като неоснователно.
Не се спори, а това е видно и от приетите доказателства, че страните са
постигнали съгласие за сключване на договор за доставка през м. май 2020 г., с
която ищецът се е задължил да закупи, а ответникът да продаде 21 100 кутии
винилови ръкавици.
От приетите по делото писмени доказателства и изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза се доказа, че в изпълнение на сключения договор „Д.Г.И.“
С. е заплатило сумата в общ размер на 151 920 евро по издадени 3 бр.
фактури, както следва: по фактура № 0019/2020 г. сумата 36 000 евро; по фактура № 0020/2020 г.
сумата 46 800 евро и по фактура № 0021/2020 г. сумата 69 120 евро.
Посочените данъчни фактури са намерили отражение в счетоводствата и на двете
страни.
От разменената между страните
кореспонденция и показанията на разпитания свидетел, който заявява, че знае, че
стоката не е предадена, се установи, че поради изявление на „И.Ф.Б.“ ЕООД, че
не може да изпълни доставката, договорът е развален с нарочно изявление от „Д.Г.И.“
С. Това е видно и от направеното предложение от ответника за получените суми да
издаде кредитни известния, приложени като доказателства по делото.
Доказа се по делото, че ответникът
е възстановил половината от получените преводи, като е останала дължима сума в
размер на 75 960 евро.
Предвид изложеното съдът намира за
установено по делото, че сключеният между страните договор през м. май 2020 г.,
е развален от „Д.Г.И.“ СРЛ, поради неизпълнение от страна на „И.Ф.Б.“ ЕООД да
достави стоката, за която е получил плащане от ищеца.
Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД,
развалянето на договора има обратно действие, поради което следва да се
възстанови състоянието преди неговото сключване, като всяка от страните по него
е длъжна да върне на другата това, което е получила.
Ищецът търси връщане на сумата 148 564,85
лева, която е равностойността на 75 960 евро, представляваща част от получените
плащания, която се явява платена на отпаднало основание. Не се доказа по
делото, че ответникът е върнал изцяло сумата по издадени 3 бр. кредитни
известие, както и че има снование за нейното
задържане. Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
т. 3 ЗЗД следва да се уважи за пълния предявен размер. Основателно е и искането
за присъждане на законна лихва върху сумата от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
При съобразяване постановката на Тълкувателно решение № 4/2014 от
29.04.2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдът не може да присъди левовата
равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично
предвидените от закона случаи, и доколкото уговорената цена в договора, сключен
м. май 2020 г. е в евро, то следва да присъди вземането в същата валута в
размер на 75 960 евро.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че е налице
поведение на ищеца, което е в причинна връзка с недоставяне на стоката от
страна на ответника. В разменената кореспонденция между страните, което
обстоятелство се подкрепя и от поведението на управителя на ответника по
издаване на кредитни известия към фактурите, по които е получено плащане, изрично
е посочено, че „И.Ф.Б.“ ЕООД не е в състояние да достави стоките. Не се доказа
да е налице забава на ищеца по даване указания къде да се осъществят
доставките, след като не се е стигнало до такива. По делото се установи, че
ответникът е сключил договор с третото лице помагач като подизпълнител, което е
трябвало да достави част от стоките поръчани от ищеца. Не са ангажирани
доказателства, от които да се направи извод, че ищецът отговоря за поведението
на трето за правоотношението между страните лице – подизпълнител. Поведението
на „Д. И.“ ЕООД засяга единствено отношения възникнали с „И.Ф.Б.“ ЕООД и
допуснатото неизпълнение от страна на третото лице помагач не освобождава по
никакъв начин отговорността на ответника към ищеца.
·
По възражението
за прихващане, заявено от ответника:
С оглед основателността на исковата претенция за
връщане на получени суми на основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД, следва да се разгледа
предявеното при условията на евентуалност от ответника възражение за
прихващане.
С протоколно определение, постановено на 10.10.2022 г. съдът прие за съвместно разглеждане заявеното от
ответника възражение за прихващане за сумата 71 450 евро с правно
основание чл. 82 ЗЗД.
Ответникът твърди допусната забава по чл. 95 ЗЗД от
ищеца, който не е указал точно и категорично детайлите по организацията и осъществяването
на доставката, поради което следва да понесе необходимите разноски, направени
от ответника, които възлизат на 71 450 евро, заплатени на третото лице
помагач „Д.И.“ ЕООД.
Съгласно чл. 95, ал. 1 ЗЗД кредиторът е в забава,
когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде
необходимото съдействие; ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от
нейните последици.
В разглеждания случай не се доказа липсата на
изпълнение от страна на ответника да е във връзка с поведение на ищеца.
Даването на необходимо съдействие, на липсата на което се позовава „И.Ф.Б.“
ЕООД, би имало значение, ако ответникът бе изпълнил или готов да изпълни и
поради действия от страна на ищеца това не е направено. Както бе посочено,
управителят на „И.Ф.Б.“ ЕООД е заявил, че не може да извърши доставката и
поради тази причина са издадени кредитните известния към фактурите.
Тъй като не се доказа ответникът да е могъл да
извърши доставката и причина за неизпълнението да е забава на ищеца, от които
да са произтекли вреди за „И.ъ Ф.Б.“ ЕООД, изразяващи се в заплащане на сумата
71 450 евро на третото лице помагач „Д.И.“ ЕООД, то възражението за
прихващане се явява неоснователно, поради което следва да се остави без
уважение.
Съгласно мотивите по т. 2 към Тълкувателно решение №
2/2020 г., гр. София от 18.03.2022 г., постановено от ОСГТК на ВКС – „По
възражението за прихващане съдът се произнася в диспозитива
на решението само, когато възражението е основателно. С отхвърлянето на иска
като погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират пасивното, но и
активното вземане по основание и размер. Съдът не се произнася по
неоснователното възражение за прихващане в диспозитива
на решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу
предявения иск“. При съобразяване изложеното не следва да се постановя изричен диспозитив за отхвърляне на въведеното в процеса от
ответника възражение за прихващане.
·
По разноските:
С оглед изхода
на спора право на разноски има ищецът. Доказателства за извършени разноски до
приключване на съдебното дирене са представени за заплатена държавна такса от
5 942,59 лева и за депозит за вещо лице от 250 лева или в общ размер на
6 192,59 лева. Съдът счита, че не следва да присъда в полза на ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 889,57 лева и за
преводи на документи в размер на 500,26 лева, тъй като доказателства за тяхното
извършване са представени от ищеца едва с писмената защита, което е след срока
на приключване на устните състезания, като краен момент, до който могат да се
ангажират доказателства за направени от страната разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът
посочва банкова сметка, ***ните суми, а именно:
банкова сметка ***, IBAN: ***, BIC: ***, с титуляр: Д.Г.И.С.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА по иска с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД „И.Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ********с адрес: ***, пл.
********, да заплати на „Д.Г.И.“ С. с италиански ДДС номер:********, с
адрес: гр. Рим, Република Италия, ул. „********, със съдебен адрес:***, сумата
в размер на 75 960 евро /седемдесет и пет хиляди деветстотин и
шестдесет евро/, представляваща
дължима сума във връзка с недоставени стоки по договор от м. май 2020 г.,
сключен между страните, поради разваляне на договора от ищеца, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба 22.01.2021 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „И.Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ********с адрес: ***, пл. ********, да заплати
на „Д.Г.И.“ С. с италиански ДДС номер:********, с адрес: гр. Рим,
Република Италия, ул. „********, със съдебен адрес:***, сумата 6 192,59
лева /шест хиляди сто деветдесет и два лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща
направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: