№ 66
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600554 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 18.12.2019г. по НОХД № 17/2019г. Окръжен съд-Монтана е признал
подсъдимия З. Д. С. /със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че на 06.08.2014г.,
в землището на с.***, област *** направил опит умишлено да умъртви Р. Л. Р. от с.***,
област ***, ЕГН **********, като изпълнителното деяние е останало недовършено по
независещи от волята на извършителя причини, поради което на основание чл.115 във вр.18,
ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на десет години лишаване от свобода.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия З. Д. С. за виновен в това, че
нанасяйки на 06.08.2014г., в землището на с.***, област ***, на А. И. А., ЕГН ********** от
с.***, област *** три продобно-порезни наранявания в областта на гръдния кош вляво с
проникване в гръдната кухина, умишлено умъртвил А. И. А. /смъртта е настъпила на ***
година/, поради което на основание чл.115 и чл.54 от НК го е осъдил на тринадесет години
лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия З. Д. С. едно
общо най-тежко наказание за извършените от него престъпления по чл.115 във вр. с чл.18,
ал.1 от НК и по чл.115 от НК в размер на тринадесет години лишаване от свобода, което на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване на наказанието.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимия З. Д. С., ЕГН ********** да заплати на Р.
Л. Р. сумата от 5 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по
чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
06.08.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 400 лева - разноски по делото.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимия З. Д. С. да заплати на Х. А. И., Д. А. И.,
В. А. И. сумите от по 70 000 /седемдесет хиляди лева/ лева на всеки един от тях -
1
обезщетения за неимуществени вреди от престъплението по чл.115 от НК, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от *** година до окончателното им изплащане,
като е отхвърлил предявените от тях граждански искове до претендираните размери от по
150 000 лева.
Съдът е осъдил подсъдимия З. Д. С. да заплати на Д. В. Я. сумата от 100 000 /сто
хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.115 от НК,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от *** година до окончателното й
изплащане, като е отхвърли като неоснователен гражданския иск в останалата му част до
претендирания размер от 150 000 лева.
С присъдата си съдът е възложил направените разноски на подсъдимия З. Д. С. и и
постановил какво да стане с веществените доказателства по делото.
За проверка на присъдата в законния срок е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от адв.И. С., защитник на подсъдимия З. Д. С.. Поддържа, че при
разглеждане на делото и постановяване на присъдата били допуснати съществени
процесуални нарушения свързани с необективното и непълно установяване на фактическата
обстановка, неправилна интерпретация на действително установените факти, довело до
неправилно приложение на материалния закон. Счита, че деянието е несъставомерно по
чл.115, вр.чл.18 от НК с оглед вида и характера на причинените на Р. телесни повреди,
които не биха могли да доведат до смърт, тъй като са леки телесни повреди. Няма изменение
на обвинението по чл.287, ал.5 от НПК, тъй като деянието се преследва по тъжба на
пострадалия. Поддържа, че подсъдимият бил действал при неизбежна отбрана по чл.12, ал.1
от НК. Неправилно съдът бил приел, че подсъдимият е автор на деянието по чл.115 от НК.
Поддържа, доводите за неизбежна отбрана. Било игнорирано предприетото нападение
против св.П., С. и подсъдимия от пострадалия и други лица. Мотивите на съда били
непълни при определяне местоположението на участниците в инцидента и действията на
всеки от тях. Налице били съществени противоречия в показанията на свидетелите Л., И., Т.,
В., Г., И. и К. относно това кой или кои са нанесли нараняванията на А. и Р., кой, кога и как
е дошъл на мястото.Счита за неправилен извода на съда за достоверност на показанията на
св.С.И., В. и Р.. Липсвало обсъждане на показанията на свидетелите Т., Г., К., Р.И., Г.К. и П.,
П. и С., както и на обясненията на подс.С., които били противоречиви относно
местоположението на всеки от участниците в инцидента и възможността да възприема
случващото се. Съдът не бил обсъдил твърденията, че и друго лице /св.С./ е държало в
ръцете си нож и го е използвало. Счита, че това обстоятелство е от съществено значение за
правилното решаване на делото. Сочи, че на д.п. именно против С. е било повдигнато
обвинение по чл.115 от НК. Съдът не бил отговорил в мотивите си на възраженията на
защитата в тази насока. Не било обсъдено дали приложеният по делото като веществено
доказателство нож е използван от подсъдимия или друго лице, дали с него са причинени
уврежданията на А.. Необосновани били съображенията на съда относно причините и
повода за възникване на инцидента. Не бил даден отговор на въпроса как останалите
участници в инцидента са се озовали на това място. В обобщение жалбоподателят
поддържа, че обвинението срещу подсъдимия по чл.115 от НК е недоказано, като съдът бил
направил едностранчив, непълен и необективен анализ на действително установената
фактическа обстановка, игнорирал е част от установените факти и не е дал отговор на
направените от защитата възражения. Моли присъдата да бъде отменена изцяло като
подсъдимият бъде признат за невиновен и по двете обвинения и да бъдат отхвърлени
предявените граждански искове като неоснователни и недоказани. Алтернативно моли да
бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда.босновани били
съображенията на съда относно причините и повода за възникване на инцидента. ващото
се.
С жалбата и допълнението към нея не се сочат и представят доказателства, не се
2
правят доказателствени искания.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба и от адв.Б., повереник на
частните обвинители и граждански ищци - Х. А. И., Д. А. И., В. А. И. и Д. В. Я.. Изразява
се недоволството относно размера на наложеното на подсъдимия наказание, като се
претендира същото да бъде увеличено на 13 години лишаване от свобода, както и да бъдат
уважени изцяло предявените граждански искове. Счита, че наложеното наказание не
съответства на обществената опасност на деянията и дееца, както и на отегчаващите вината
обстоятелства – убийството е извършено с хладно оръжие, нанесени са множество удари,
подсъдимият е проявил особена престъпна упоритост, жестокост и коравосърдечие.Моли
да се вземе предвид, че обвинението неправилно е квалифицирано като престъпление по
чл.115 от НК, а не като такова по чл.116 от НК. Оспорва претенциите на защитата за
неизбежна отбрана. Счита, че неправилно съдът не е приложил чл.24 от НК. Моли да бъде
увеличен размера на наказанието и размера на присъдените обезщетения.
Присъдата на ОС-Монтана е била предмет на въззивна проверка по
ВНОХД № 742/20г. на САС, по което е постановено решение № 233 от
14.10.2020г., с което същата изцяло е потвърдена.
По повод на постъпила касационна жалба, решението на САС е
било предмет на касационна проверка. С решение № 72 от 13.05.2020г. по н.д.
№ 52/2021г., ВКС, ІІ н.о. е отменил въззивното решение на САС и е върнал
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд от стадия на
съдебното заседание. В касационното решение са дадени указания да бъде
извършен прецизен анализ на събраните по делото гласни доказателствени
средства - показанията на св.К.Р. да бъдат съпоставени, от една страна с
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите П. и С., а от друга –
с тези на мъжете от с.*** – Р., Г., И., Т. и В., с оглед установяване на
обстоятелството, защо пострадалите и техните познати са отишли на мястото
на инцидента, при положение, че самата Р. не е била там, каквито са били
очакванията на нейния съпруг и придружилите го лица – баща му
/подсъдимия/ и св.С.. Според върховната инстанция, при новото разглеждане
на делото следва да бъде даден отговор на следните фактически въпроси:
дали на подсъдимия и неговата група не е поставена „клопка“ с оглед
идването им в с.***, дали стоящата насреща им група от мъже не ги е
предизвикала да се влезе в сблъсък, дали някои от тях не са нападнали
подсъдимия и/или С. и П., дали в хода на възникналия инцидент не са
нанесени вреди на пострадалите лица при упражняване на правото на активна
защита, кой участник къде се е намирал при сблъсъка, дали приложеният като
веществено доказателство по делото нож е ползваният от дееца, какво е
конкретното участие на св.С. в „препирнята“, обстоятелствата относно побоя,
нанесен от хората от с.*** върху групата на подсъдимия – с какви оръжия и
кога точно /след причиняване на уврежданията на пострадалите или в хода на
евентуално нападение/.
В пледоарията си пред въззивния съд при повторното разглеждане на делото,
представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа, че жалбата на подсъдимия
е неоснователна. Счита за безспорно доказано авторството на деянието от показанията на
разпитаните свидетели, заключенията на извършените експертизи и всички останалите
доказателства, събрани по делото. Правилно са изведени направените от окръжния съд
3
правни изводи и не се установяват основания за отмяната или изменение на
първоинстанционната присъда.
Повереникът на частните обвинители - адв.Б., поддържа в цялост подадената
въззивна жалба с претенция за увеличаване на наложеното наказание спрямо подсъдимия.
Счита, че въпреки усилията, които съдът е положил, към настоящия момент фактическата
обстановка, такава каквато е залегнала в обвинителния акт и в присъдата на ОС-Монтана,
остава непроменена. Противоречията между съответните групи свидетели не водело до
извод, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана или евентуално
физиологичен афект, а се касаело за ситуация, разиграла се между две фамилии, в рамките
на която има загинало лице, и други пострадали лица. Поддържа, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията, в които е обвивен.
Според психолого-психиатрична експертиза подсъдимият не се е намирал в състояние на
уплаха или смущение, нито е действал в условията на физиологичен или патологичен афект.
Моли да бъде изменена присъдата на ОС-Монтана в частта относно наказанието. Счита, че
правилната квалификация би била по чл.116 НК, а именно за опит за убийство на две или
повече лица, което обстоятелство поради непоправимостта му, да се отчете от съда като
отегчаващо такова и да увеличи така наложеното наказание лишаване от свобода в размер
на 13 години, към максималния размер предвиден в закона. В реплика повереникът оспорва
достоверността на показанията на св.Р., като противоречиви и житейски нелогични. Счита,
че няма данни за неизбежна отбрана, нито пострадалият А. А. да е осъществил нападение
спрямо подсъдимия, още повече, че ударът е нанесен отзад. Моли да бъде потвърдена
присъдата, като бъде увеличен размерът на наложеното наказание.
Гражданските ищци и частни обвинители В. А. И., Д. А. И., Х. А. И., Д. В. Я. и
Р. Л. Р. поддържат изцяло заявеното от повереника си адв.Б..
Защитата на подсъдимия З.С. - адв.С., в пледоарията си пред въззивния съд моли
да се приеме, че въззивната жалба на подсъдимия е основателна, а въззивната жалба на
частните обвинители и граждански ищци – неоснователна. Счита за безспорно установено
от фактическа страна, че от Фейсбук профила на св.Р. е подадена фалшива информация към
сина на подсъдимия, че ще го чака на определено място и определено време, поради което
подсъдимият, заедно със своя син и свидетеля С., се озоват на въпросното място, че
подвеждащата информация е изпратена от свидетелите С. И. и В. В. с цел да отмъстят, като
нанесат побой на свидетеля С. П., че същите организирали група, за да изпълнят своите
намерения за нападение, като три лица са осъществили такова по отношение на подсъдимия.
Поддържа, че подсъдимият е действал в състояние, в което трябва да защити живота и
здравето, първо на сина си и на свидетеля С., който също е близък негов родственик, и
второ – собствените такива, които също са били непосредствено застрашени от нападението.
Относно това, кой къде се е намирал по време на самия инцидент счита, че следва да се
кредитират обясненията на подсъдимия, който твърди, че той е бил нападнат от Р. и В. В. и
още едно лице, което не познава, докато останалата част от нападателите биели неговия син
и свидетеля О.С.. Счита, че не може да се направи извод, че подсъдимият е нанесъл удари на
свидетеля А., с оглед различното място, на което е бил при инцидента, а свидетелят С. също
се е отбранявал. Поддържа, че подсъдимият е действал в състояние на неизбежна отбрана да
защити собствения си живот и здраве от непосредствено извършено нападение, което е
продължавало и в момента, в който отбранявайки се, е нанасял удари с нож, по отношение
на обвинението по чл.115 във вр. чл.18, ал.1 от НК. Сочи, че действията на всичките тези
лица са били в условията на неизбежна отбрана, защото свидетелят Р.Л. пръв е нанесъл удар
по отношение на О.С., т.е. нападението е било вече започнало, и разделяйки се на две групи,
то продължава. Позовава се на това, че тримата са в чуждо населено място, отишли са със
специална цел - да вземат свидетелката Р., изведнъж на мястото се появява група от хора с
три автомобила, единият от които бус, които препречват пътя за движение на подсъдимия с
неговия автомобил, държат се агресивно, започват да нанасят удари, вкл. по подсъдимия,
4
по-голямата част от нападателите са биели неговия син и свидетеля С., опасността за
причиняване на тежки наранявания и летални такива е била очевидна. В ситуация, при която
нападащите значително превъзхождат по брой отбраняващите се, отрязан е пътят за бягство
на нападнатите, единственият начин да се защити, е бил да се отбранява по какъвто и да е
начин. Поддържа, че се касае за хипотезата на чл.12, ал.1 от НК - неизбежна отбрана и сочи
т.12 от Постановление № 12/29.11.1973г. на Пленума на Върховния съд. Позовава се на
заключението на повторната КСППЕ, където вещите лица възприемат фактическа
обстановка на нападението и твърдят, че подсъдимият е действал в състояние на страх.
Счита, че няма доказателства по делото, че подсъдимият е участвал в нанасяне на телесни
повреди на пострадалия А., относно обвинението по чл.115 от НК. В дуплика защитата
поддържа, че няма противоречия в показанията на св.Р. относно причината, поради която
подсъдимият и спътниците му са пристигнали на мястото на инцидента. Моли да бъде
оправдан изцяло подсъдимия по двете обвинения и да бъдат отхвърлени предявените
граждански искове.
В лична защита подс.С. поддържа изцяло заявеното от защитника си.
В последната си дума подс.С. моли да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени
изложените в жалбите доводи и след като провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.313 от НПК,
намери следното:
За да постанови присъдата си Окръжен съд Монтана е приобщил по
делото следните доказателства и доказателствени средства - гласни
доказателствени средства - обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
първоинстанционното съдебното следствие, показанията на свидетелите Р.Р.,
вкл. тези, които същият е давал на досъдебното производство, приобщени по
реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 НПК / т.2, л.290 и т.3, л.519 д.п./, Д.Я.,
Д.И., Х.И., В.И., вкл. тези, които същият е давал на досъдебното производство
пред съдия и пред водещия разследването, приобщени по реда на чл.281, ал.1,
т.2 и ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК / т.2, л.337, т.3, л.511 от д.п. /, Г. К. , И. П., Ц.
Ц., Ц. И., Р. И., вкл. тези, които същият е давал на досъдебното производство,
приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК /т.3, л.517 от д.п./, С.
П., Г. Г., вкл. тези, които същият е давал на досъдебното производство пред
съдия и пред водещия разследването, приобщени по реда на чл.281, ал.4,
вр.ал.1, т.1 от НПК /т.2, л.304, л.311 и т.3, л.513 от д.п./, К.Р., вкл. тези, които
същата е давала на досъдебното производство, приобщени от въззивния съд
по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1от НПК от въззивния състав /т.2, л.343-344
от д.п./, В. В., вкл. тези, които същият е давал пред съдия на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 и ал.4, вр.ал.1, т.и
т.2 от НПК пред съдия и водещия разследването / т.2, л.332 и л.121 и т.3,
5
л.516 от д.п. /, М. К., вкл. тези, които същият е давал на досъдебното
производство пред съдия, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК / т.2,
л.147 и т.2, л.114 от д.п./, П. Т., вкл. тези, които същият е давал на
досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от
НПК / т.3, л.524-525 от д.п./, С. И., вкл. тези, които същият е давал на
досъдебното производство, приобщени от въззивния съд по реда на чл.281,
ал.1, т.2 от НПК / т.2, л.114 от д.п./, О.С. / същият е бил привлечен като
обвиняем на 24.01.18г. за убийството на А. А., като впоследствие за него
наказателното производство е прекратено/, вкл. обясненията, които същият е
давал на досъдебното производство, приобщени от въззивния съд по реда на
чл.281, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК / т.2, л.402-403 от д.п./, П.П. и Л.Л., способи
на доказване - заключенията на СМЕ /т.1, л.73-75 от д.п / , СМЕ на труп и
албум /т.2, л.234-238 от д.п./, СМЕ по писмени данни за О.С. /т.2, л.245-247 от
д.п./, СМЕ по писмени данни за Р.Р. /т.2, л.249-251 от д.п./ , СМЕ по писмени
данни за З.С. /т.2, л.253-255 от д.п./, СМЕ по писмени данни за С. П. /т.2,
л.257-259 от д.п./, СМЕ по писмени данни за В.И. /т.2, л.261-262 от д.п./ , СМЕ
по писмени данни за Г. Г. /т.2, л.265-266/ от д.п./, СППЕ за подсъдимия С.
/т.3, л.495-498 от д.п./, допълнителна СМЕ по писмени данни, допусната от
първоинстанционния съд /л.222-224 от първ.д./, повторна КСППЕ допусната
от въззивния съд /л.81-101 от възз.д./, писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие и
албум /т.1, л.42-47 от д.п./, Епикриза за А. А. / т.1, л.55 д.п./, препис-
извлечение от акт за смърт /т.1, л.86 д.п./, удостоверение за наследници /т.1,
л.90-91 д.п./, медицинска документация от МБАЛ „Д-р Ст.Илиев“ АД /т.1
л.101-171 и т.2, л.173-225 от д.п./, характеристична справка за З.С. /т.2, л.273
от д.п./, справка за съдимост на З.С. /т.2, л.276 от д.п./, 2 броя фиш за спешна
медицинска помощ /т.2, л.174 и 177от д.п./ и веществени доказателства – 1
бр. нож с кафява дръжка и 1 бр. дървена дръжка от брадва.
Извършеният от първостепенния съд анализ на така приобщената по
делото доказателствена съвкупност не отговаря на възведените с разпоредбата
на чл.305, ал.3 от НПК изисквания и установената практика на съдилищата за
съдържание на присъдата в нейната мотивна част. ОС-Монтана не е обсъдил
противоречията в гласните доказателствени средства, каквато необходимост е
имало, тъй като по делото се очертават две групи от противоречиви по
съдържанието си източници – тази на подсъдимия и неговите спътници –
6
св.П. и св.С., и таза на мъжете от с.***, вкл. пострадалия Р., всяка от които
описва различна картина на събитието, вкл. по фактите от предмета на
доказване по делото. ОС-Монтана е обосновал фактологията си, позовавайки
се на показанията на групата на лицата от с.***, без надлежното им
противопоставяне на изявленията на подсъдимия, П. и С.. Оскъдността на
доказателствения анализ е довел до липса на отговор на част от възраженията
на защитата на подсъдимия относно съществени по делото въпроси, които
съответно са релевирани като доводи във въззивана жалба.
В изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на
доказателствата, и в изпълнение указанията, дадени в отменителното решение
на ВКС, САС внимателно обсъди приетите такива от първостепенния съд и
събраните в хода на въззивното съдебно следствие – повторен разпит на
св.К.Р., вкл. приобщаване на показанията, които същата е давала пред
водещия разследването на досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК /т.2, л.162-164 от д.п./, повторен разпит на
св.О.С., вкл. приобщаване на част от обясненията, които същият е давал пред
водещия разследването в качеството му на обвиняем по същото досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.281, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК /т.2,
л.402-403 от д.п./, разпит на св.П.П., повторна комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза /л.81-101 от възз.д./ и разпит на
св.Л.Л., и прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият З. Д. С. е роден на ***г. в гр.***, обл.***, живее в
гр.***, ул.“***“ № ***, български гражданин, с начално образование, женен с
четири деца, безработен, не е осъждан. С добри характеристични данни е по
местоживеене. Видно от представена за него характеристична справка от
РУ-Вършец, същият се ползва с добро име в квартала, където живее, не е
конфликтна личност и срещу него няма подавани сигнали за нарушения на
обществения ред.
Според съдебно-психиатричното и психологическо обсъждане на
подсъдимия З.С., направено от вещите лица д-р П. П. и Р. А., изготвили
СППЕ на досъдебното производство, същият не страда от тежко психично
разстройство или психично заболяване. Няма признаци на зависимост към
алкохол и психоактивни вещества. Не му е провеждано психиатрично лечение
или психологична консултация по някакъв повод. Не е на регистрационен
7
учет с психичен проблем, не се наблюдават качествени психопатологични
нарушения. Същият е с интелект в норма, психическото му развитие е в норма
за съответната възраст и без отклонения, не се констатират акцентуации на
характера и агресивно поведение. Общителен е, бързо влиза в диалог, умее да
поддържа разговор, добронамерен към околните, адаптивен и ориентиран. От
методиката за изследване на личността по К. Леонхард се установява
тревожен тип личност, характеризиращ се с неувереност, дружелюбност,
неконфликтност, изпълнителност, самокритичност, ниска контактност и
липса на инициатива. Психичните свойства, оказващи влияние върху
поведението на лицето, са неговият тип темперамент и особеностите на
характера му. При изследването му с „Въпросник за изследване на
агресивността - Бъс Дюрки” не се отчита наличие на агресивност по дадена
скала.
Подсъдимият С. е баща на св.С. П.. От 2012г. неговият син заживял на
съпружески начала със св.К.Р. /понастоящем му е съпруга с фамилия П./ в дома на
родителите си в гр.***, обл.***, на ул.„***”, № ***. Към м.август 2014г. от съжителството
си имали едно дете. В началото на 2014 година, поради възникнали между тях
неразбирателства, К.Р. напуснала дома на С. П. в гр.***, и отишла, заедно с детето им / била
бременна с второ дете/ да живее при родителите си в с.***, обл.***. По това време св.Р.
имала профил в социалната мрежа Фейсбук, посредством която си пишели и поддържала
връзка със св.П.. В този период, на няколко пъти Р. ходила да живее в гр.***, и отново се
връщала в с.*** в къщата на родителите си. Когато живеела при родителите си, св.Р. имала
отношения, определяни от самата нея с израза „нещо като гаджета“, със св.С. И.. Последният
настоявал да имат по-сериозна връзка, а такова било и желанието на нейните родители,
които искали тя да се раздели със съпруга си св.П..
Една вечер, около три дни преди инкриминирания инцидент, св.Р. си пишела със
св.П. по Фейсбук, като обсъждали възможността тя да се върне и да се съберат заради
децата. Комуникацията й във Фейсбук била възприета от св.В. В. - неин родственик по
майчина линия, и от св.С. И., които по това се намирали в дома й. Двамата останали много
недоволни от това, че Р. си комуникира с П., и я принудили да им каже паролата за достъп
до Фейсбук профила й, след което я сменили, без да й предоставят информация за новата
парола.
На 06.08.2014г. св.С. П., който се намирал в барче в гр.*** заедно със св.О.С.,
получил на профила си във Фейсбук /чрез телефона на негов приятел В. / съобщение от
Фейсбук профила на св.К.Р.. В съобщените пишело, че тя иска да се прибира, за да са
заедно, и да дойде да я прибере, като ще го чака с децата на моста на с.***. П. от своя страна
й отговорил, че ще отиде да я вземе от уговореното място. За целта св.П. помолил баща си –
подс.С., да го закара с автомобила си – л.а. марка „Лада“ ВАЗ 2107 с ДК № ***, до с.***.
Първоначално подсъдимият отказвал да тръгне, но впоследствие се съгласил. Заедно с тях
тръгнал и св.О.С. – техен близък. По пътя до селото св.П. няколко пъти правил опит да се
свърже по телефона със св.Р., но не успял. Когато пристигнали на уговореното място до
моста, преди селото, подсъдимият отбил автомобила, навлязъл по страничен черен път и
зачакали пристигането на Р.. С. П. стоял извън автомобила, а подсъдимият и св.С. били
вътре.
8
Десетина минути по-късно, на мястото, на което бил спрял автомобилът на
подсъдимия, последователно пристигнали два автомобила и един бус /миниван/, които
спрели така, че им препречили пътя. От пристигналите автомобили слезли св.В. В., св.С. И.
и П. Т., св.М. К., св.Р.Р., А. А., и още неустановени по делото лица, които държали тояги,
дървета, манари, бухалки, железни тръби и др. предмети.
З.С. си помислил, че ще стане нещо лошо и опитал да запали автомобила си, но не
успял поради слаб акумулатор, а и движението било невъзможно, тъй като пътят му бил
препречен. Подсъдимият излязъл от автомобила и застанал до шофьорската врата, а С. и П.
се намирали от предната му страна. Към П. се приближили св.С. И., а свидетелите Р., В. и
още две от пристигналите лица, застанали в кръг около подсъдимия. Между двете групи
започнал разговор, в който особено активен бил св.Р.Р., като ги попитал какво правят тука и
защо са дошли. Подсъдимият му обяснил, че има снаха в селото, която била писала на сина
му да дойдат на моста да си я вземат. Р.Р. ги посъветвал да си отиват, тъй като тука ще ги
пребият. Св.С. И. казал на С. П., че сега К.Р. е негова жена, че лъже, че му е писала, и че
всъщност е дошъл да я открадне. Постепенно спорът се засилвал, като на място се струпали
още хора от селото и станали най-малко 12-13 човека, сред които били и св.В.И. и св.Г. Г..
Св.П. предложил на И. да види написаното в телефона му, но последният отказал и
предложил да се качи с тях в буса да отидат при Р., за да се разберат. Св.С. П. се съгласил да
отиде с тях, но св.О.С. казал, че не го пуска, тъй като тези хора ще го бият. Тогава св.Р.Р. се
обърнал към него с думите „Ти ли си този тарикат да кажеш, дали момчето идва с нас?“.
Веднага след като С. потвърдил опасенията си, Р. го ударил с юмрук в лицето. В този
момент всички останали, около 12-13 човека, се спуснали да бият пристигналите от ***.
Самият пострадал Р.Р. се насочил към подсъдимия, при което последният се почувствал
застрашен и взел намиращия се на вратата на автомобила му нож. Замахвайки с ножа
причинил на Р. едно прободно-порезно нараняване по предно-страничната повърхност на
гръдният кош в ляво към подмишничната ямка и една повърхностна порезна раничка на
корема в ляво от пъпа. Свидетелят В.И., който също участвал в конфликта, се притекъл на
помощ на намушкания Р., като го хванал и изтеглил назад. В този момент и в суматохата,
самият той получил повърхностна охлузна /порезна/ рана на гърба в ляво. Отстранилият се
Р. паднал на земята, а от раната му бликала кръв.
В същото време хората от с.*** продължавали нападението си и нанасяли побой
по отношение на св.П., който бил облегнат на капака на автомобила и с ръце предпазвал
главата си от нанасяните му удари. Св.О.С. също получавал удари от хората от с.***, при
което се защитавал с неустановен предмет. Удари продължавал да получава и подсъдимият,
който отвръщал, замахвайки с ножа си. Активен участник в боя бил А. А., при което
подсъдимият се насочил към него и с държания нож му нанесъл четири удара - в областта на
гръдния кош в ляво и в дясно, на гърба в ляво в областта на горната част на лопатката, и
задно външната повърхност на дясно рамо, с което му причинил прободно-порезни
наранявания в посочените области.
Св.Г., който също участвал в боя, получил повърхностни прободно-порезни рани
в областта на гърба и лакътя на дясната ръка; натъртвания в областта на лицето и гръдният
кош.
След като А. А. и Р. Р. вече били наранени, на мястото на инцидента пристигнал
и свидетелят П. Т., който също се включил в сбиването с лицата от ***.
Св.Р. И., който също е от с.***, от дома си чул, че се вдига шумотевица и отишъл
да види какво става. Заварил голяма тълпа от хора. Бил помолен да откара пострадалия А.
А., който бил много зле, до болницата в Монтана с автомобил, спрян до шосето. Докато
били заедно, пострадалият А. бил адекватен и му разказал, че единият от тези от *** е имал
нож и го е намушкал с него.
В някакъв момент св.П. успял да се измъкне от биещите го хора и чул баща си да
9
вика „Извикайте полиция, извикайте полиция“.
Междувременно полицията била сигнализирана / от неустановено лице/ за
инцидента в с.***.
След получения сигнал за масово сбиване, на мястото на инцидента бил изпратен
полицейски патрул от ПУ-Бойчиновци в състав от св.Ц. Ц. и св.И. П.. На
местопрестъплението пристигналите полицаи заварили много хора, вдясно от моста имало
лек автомобил „Лада“ и до него трима мъже. Местните им обяснили, че има ранени и един
наръган с нож, но са ги закарали в болница. Св.П. възприел, че единият от тримата до
„Лада“-та, без да може да уточни кой точно, държи нож. Като тръгнали към него, той
хвърлил ножа настрани. След като сложили белезници на трите лица - подсъдимия, св.П. и
св.С., някои от събралите се на място хора от селото, сред които и св.Л.Л., се нахвърлили
върху тях с носените тояги, колове и др. Сериозни повреждания били нанесени и на
автомобила на подсъдимия. С усилие, и предупреждение за използване на оръжие,
полицаите успели да опазят задържаните лица, но за справяне със ситуацията извикали
подкрепление. За оказване съдействие на полицаите от участък Бойчиновци, от ОДЧ
Монтана били изпратени патрулиращи в района на гр.Монтана техни колеги – св.Ц. И., св.Г.
К., М. Е., П. П. и П. П.. След пристигането си, същите запазили местопрестъплението, като
отстранили тълпата хора, до пристигането на разследващ полицай за извършване на оглед.
На 06.08.2014г. за времето от 21,40 ч до 22,40 ч бил извършен оглед на
местопроизшествието – с.***, обл.***, на около 50 метра по черен път вдясно от главния
асфалтов път, при моста на реката в началото на селото. При извършеното действие били
констатирани множество повреди на автомобил марка „ВАЗ“, модел 2107, с ДК № ***.
Върху предната част на покрива на автомобила, от страната на шофьора, бил намерен 1 бр.
нож, с кафява дървена дръжка и метално острие с обща дължина 30 см, с червеникаво на
цвят петно, а върху предното табло на автомобила била намерена 1 бр. отвертка. На около 1
метър разстояние от задна лява гума били намерени капки от червеникава течност, а
непосредствено след тях – дървена дръжка от брадва. При извършения оглед като
веществени доказателства са иззети лекия автомобил, ножа и дървената дръжка. Направени
са и необходимия брой фотоснимки, приложени в албум към протокола за оглед.
На следващия ден - 07.08.2014г., на полицейски служители от Участък
Бойчиновци - св.Г.К. и св.И. П., било възложено повторно претърсване на местността около
местопроизшествието с цел откриване на втори нож от инцидента. На мястото било
извършено повторно щателно претърсване, вкл. чрез използване на металдетектор, но нож
не бил открит.
Въпреки проведеното лечение и положените усилия от страна на лекарите в
МБАЛ-Монтана, пострадалият А. И. А. починал на ***г.
Според заключението на съдебномедицинската експертиза на труп № 73/2014г.
при огледа и аутопсията върху трупа на А. И. А. се установява състояние след проведено
оперативно лечение с направена левостранна торакотомия и двустранни торакоцентези с
дренаж на гръдната кухина по повод прободно-порезно нараняване в областта на гръдният
кош в ляво с проникване в гръдната кухина и нараняване на белият дроб и развитие на
хемо-пневмоторакс /излив на кръв и наличие на въздух в гръдната кухина/; заздравяващо
хирургически обработвано прободно-порезно нараняване на задно страничната повърхност
на гръдният кош в дясно, заздравяващо хирургически обработвано прободно-порезно
нараняване на гърба в ляво в областта на горната част на лопатката, заздравяващо
хирургически обработвано прободно-порезно нараняване по задно външната повърхност на
дясно рамо. Двустранна абсцедираща фибринозно-гнойна пневмония. Средно-степенна
атеросклероза с предимна локализация по аортата и коронарните съдове. Хипертрофия на
лявата камера на сърцето. Дребноогнищна миокардиослероза. Мастна дистрофия на черният
дроб. Оток на мозъка с вклиняване. Остър кръвен застой във вътрешните органи.
10
Според вещото лице д-р И. Д. непосредствената причина за смъртта на А. И. А. е
острата дихателна и сърдечна недостатъчност развила се на базата на двустранната
абсцедираща фибринозно-гнойна пневмония Двустранната абсцедираща фибринозно-гнойна
пневмония се е развила на базата на гръдната травма с прободно-порезното нараняване
проникващо в гръдната кухина в ляво и срязването на белия дроб и с развитието на хемо-
пневмоторакс /излив на кръв и наличие на въздух в гръдната кухина. Установените
травматични увреждания - прободно-порезните рани са получени по механизма на удари с
или върху твърди предмети с остър връх и режещ ръб и добре отговарят да са получени от
удари с нож, чиято ширина на острието е не повече от 2,5 см и дължина на острието не по-
малко 5-6 см. На пострадалият са нанесени четири удара с остро прободно-порезно оръжие,
от които три са попаднали в областта на гръдният кош /където се намират жизнено важни
органи - сърце и бял дроб/, като единият от тези удари /този в областта на гръдният кош в
ляво/ е бил със значителна сила. Прободно-порезното нараняване в областта на гръдният
кош в ляво представяна нараняване проникващо в гръдната кухина, а развилият се на базата
на това нараняване хемо-пневмоторас и увреждането на белият дроб / вкл. и настъпилото
усложнение - абсцедиращата фибринозно-гнойна пневмония / са от естество да водят до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Останалите прободно-порезни
наранявания - в областта на гръдният кош в дясно, на гърба в областта на лявата лопатка и в
областта на дясното рамо - са от естество да водят до временно разстройство на здравето, не
опасно за живота. Заключението на експерта е, че между получените при инцидента на
06.08.2014г. наранявания и настъпилата на ***г. смърт на А., има пряка причинно-
следствена връзка.
В разясненията си при изслушването му в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, вещото лице е пояснило, че три от установените четири
прободно-порезни наранявания, са в област, където се намират жизненоважни органи.
Единият удар е със значителна сила и от него е настъпила смъртта. Единият от ударите /
този със значителна сила / е отпред в лявата гръдна половина и е проникнал в гръдната
кухина със срязване на белия дроб, на база на който са настъпили усложненията. Останалите
удари са по задно-странична повърхност на гръдния кош в дясно, горната част на лопатката
вляво и задно външна повърхност на дясно рамо, и са с характеристики на повърхностно
нараняване. Вещото лице е заявило, че не може да се установи дали с един нож са нанесени
ударите или от няколко, дали един нож е прободно-порезното оръжие. Посочил е, че няма
как да се установи точната последователност на получаването на уврежданията.
От заключението на допусната от първостепенния съд допълнителната
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, изготвена от д-р Ф. Т., д-р Р. А. и д-р Й.
Ц. се установява, че извършеното цялостно лечение на А. А. / хирургично, реанимационно
и медикаментозно / отговаря на действащите медицински стандарти и добрата медицинска
практика в гръдната хирургия и реанимация. Извършената му операция е била успешна, тъй
като до момента на фаталния изход, белият дроб е бил разгънат. От медицинска гледна
точка е направено всичко възможно за спасяване на живота на А. А.. Появилата се
двустранна абсцедираща бронхопневмония е усложнение на дихателната реанимация.
Вследствие на залежаването и изкуствената вентилация пострадалият развива инфекциозния
процес като усложнение. Доказателство, че инфекцията, причина за смъртта, не е
усложнение на оперативната интервенция, е това, че абсцедиращата бронхопневмония е
двустранна, а не едностранна, от страната на прободната рана. Заключението на вещите
лица е, че непосредствената причина за смъртта на А. е двустранната абсцедираща
бронхопневмония, която е усложнение от съвкупността на травмата на белия дроб и
продължителната дихателна реанимация и залежаването на болния. Налице е пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и проникващата
прободна рана в лявата гръдна половина. Въпреки проведеното му лечение /следейки
документацията и показателите/ смъртта е настъпила вследствие на предвидимо усложнение
11
от двустранна абсцедираща бронхопневмония, възникнала вследствие на продължителното
лечение на проникващото прободно - порезно нараняване на гръдния кош, със засягане на
белия дроб. Анализирайки данните в предоставената медицинска документация на фона на
продължителното влошаване на състоянието, експертите са дали заключение, че
възникналата като усложнение абсцедираща двустранна гнойна бронхопневмония е
своевременно диагностицирана и за нея е назначено адекватно лечение.
Според заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
72/2014г. при инцидента станал на 06.08.2014г. лицето Р. Л. Р. е получило следните
увреждания: Прободно-порезно нараняване по предно-страничната повърхност на гръдният
кош в ляво към подмишничната ямка; повърхностна порезна раничка на корема в ляво от
пъпа. Уврежданията са получени по механизма на удари с или върху твърди предмети с
остър връх и режещ ръб и добре отговарят да са получени по време и начин посочен от
пострадалият и свидетелите - от удари с нож, като на пострадалия са били нанесени два
удара в области на тялото където се намират жизнено важни органи. Посочените
увреждания са от естество да водят до временно разстройство на здравето, не опасно за
живота.
Освен двамата пострадали по делото - А. Р.Р. и А. А., в МБАЛ - Монтана били
откарани и настанени за лечение подсъдимият З.С. и свидетелите О.С. и В.И..
Според заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
70/2014г. при инцидента станал на 06.08.2014г. лицето З. Д. С. е получило следните
увреждания: травма на главата с разкъсно-контузна рана в лявата теменно-слепоочна област
и сътресение на мозъка, охлузване на кръста отзад в ляво, кръвонасядане по вътрешно-
страничната повърхност на дясната лакетна става, охлузване по вътрешно-страничната
повърхност на дясна предмишница, охлузна рана по задната повърхност на лява мишница
над лакетната става. Уврежданията са получени по механизма на удари с или върху твърди
тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време и начин посочен от
пострадалия и свидетелите - от удари с дърво и юмруци. Посочените увреждания са от
естество да водят до временно разстройство на здравето, не опасно за живота /травма на
главата с разкъсно-контузна рана и сътресение на мозъка/, а останалите до болка и
страдание.
Според заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
73/2014г. при инцидента станал на 06.08.2014г. Орл. К. С. е получил следните увреждания:
травма на главата със счупване на костите на черепа / импресионна фрактура в областта на
темпоралната и париетална кост в ляво/, с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и
контузия на мозъка. Уврежданията са получени по механизма на удар с или върху твърд
тъпи или тъпоръбест предмет и добре отговарят да са получени по време и начин посочен от
пострадалият и свидетелите - от удар с брадва /манара/. Вследствие на травмата на главата
със счупването на костите на черепа, с кръвоизлива под меките мозъчни обвивки и
контузията на мозъка пострадалият е изпадал в безсъзнателно състояние - т.е. получените
увреждания са от естество да водят до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Според заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
76/2014г. при инцидента станал на 06.08.2014г. лицето В. А. И. е получило следните
увреждания: повърхностна охлузна /порезна/ рана на гърба в ляво. Уврежданията са
получени по механизма на удар с или върху твърд тъпоръбест предмет или предмет с остър
връх и режещ ръб и добре отговарят да са получени по време и начин посочен от
пострадалият и свидетелите - от удар с нож. Посочените увреждания са от естество да водят
до временно разстройство на здравето, не опасно за живота.
Според заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
71/2014г. при инцидента станал на 06.08.2014г. лицето С. М. П. получило следните
увреждания: Травма на главата с кръвонасядане на челото в ляво; кръвонасядане по горен и
12
долен клепач на ляво око; кръвоизливи под конюктивата на лявата и дясната очни ябълки;
сътресение на мозъка, кръвонасядане по гърба в ляво, повърхностни прободни ранички по
задната повърхност на лява мишница; охлузвания по задната повърхност на лява
предмишница; повърхностна прободна раничка по задната повърхност на лява
предмишница; повърхностна прободна раничка по задната повърхност на дясна мишница;
охлузвания по дясна предмишница; охлузна раничка по задната повърхност на дясна
предмишница. Уврежданията са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи и
тъпоръбести предмети, както и на предмети с остри върхове и добре отговарят да са
получени по време и начин посочен от пострадалият и свидетелите - от удари с юмруци,
колци и нож.
Според заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
77/2014г. при инцидента станал на 06.08.2014г. лицето Г. Д. Г. е получило следните
увреждания: повърхностни прободно-порезни рани в областта на гърба и лакътя на дясната
ръка; натъртвания в областта на лицето и гръдният кош. Уврежданията са получени по
механизма на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да
са получени по време и начин посочен от пострадалия и свидетелите - от удари с нож /за
порезните наранявания/ и удари с юмруци и ритане с крака /за натъртванията в областта на
лицето и гръдният кош/. Посочените увреждания са от естество да водят до временно
разстройство на здравето, не опасно за живота.
Според заключението на СМЕ на веществени доказателства кръвната група на
А. И. е В /алфа/. По представения за изследване обект нож, с обща дължина 28 см. и
дължина на острието 15,5 см, с кафява дръжка, се установява наличие на кръв. Поради
минималните количества кръв на обекта / слаби точковидни около 0,5мм / зацапвания,
същата е изчерпана и не са направени последващи изследвания.
Според заключението на СППЕ изготвена на досъдебното производство, към
момента на деянието З.С. е бил в състояние да разбира свойството и значението на
деянието, както и да ръководи постъпките си. Психическото му състояние е позволявало да
има поглед и реална преценка за последствията от своите действия. При цялостното му
изследване не се установяват нарушения в паметта и интелекта, които да нарушават
способността за възприемане, съхраняване и възпроизвеждане на информация/спомени и
събития с отношение към досъдебното производство. Няма данни за физиологичен афект.
От проведеното с него интервю ставало ясно, че С. е в позиция на жертва, не е имало мотив,
а случилото се е следствие на постановка, организирана от извършителите на насилие. С. е
споделил, че е изпитал силно чувство на страх от създалата се ситуация - че е бил нападнат
от много хора, които проявили физическа агресия спрямо него.
Според заключението на повторната съдебно психолого психиатрична експертиза
допусната от въззивния съд, подсъдимият З.С. не страда от същинско психично заболяване -
психоза, което може да се приравни към краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието в смисъла на чл.33 от НК. Няма данни той да е страдал от такова разстройство и
в миналото, включително и към инкриминирания период. Интелектът му е в ниските
граници на нормата, няма данни за вроден или придобит интелектуален дефицит.
Останалите когнитивни процеси, при него са добре развити, те му позволяват правилна
ориентация в околната действителност и възможност да разбира смисъла на своите действия
и последствията от тях. Личността му не показва белезите на дисхармония, възможностите
му за социална адаптация са сравнително добри. В случая не се касае за Разстройство на
личността /психопатия/. При С. не се установяват данни той да злоупотребява или да е
зависим от алкохол и други психоактивни вещества. Няма данни за повлияност с такива към
инкриминирания период. Също така не се установяват данни към инкриминирания период
да е бил в състояние протичащо с качествени нарушения в съзнанието. Вещите лица дават
заключение, че ако С. е извършил деянието, в което е обвинен, той е могъл да разбира
13
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По отношение
психологичното състояние, в което се е намирал по време на деянието, според експертите
той се е почувствал застрашен в създалата се ситуация от пристигането на група мъже,
които са се държали заплашително спрямо него и неговите близки, присъстващи на мястото.
Тези обстоятелства са довели до чувство на изразен страх за сигурността и живота му, и този
на неговите роднини. Този страх обаче не е свърхмерен, а е нормално психологично изводим
от ситуацията. Изразеното емоционално състояние при него не отговаря на това да е
действал в условията на уплаха и/или смущение към момента на инкриминираното деяние.
Също така, емоционалното му състояние и поведение към момента на деянието, по своите
характеристики и начин на протичане, не отговаря на медицинските критерии за наличие на
Физиологичен афект. Няма данни и за Патологичен афект.
По доказателствата:
Приетата от въззивния състав фактическа обстановка, обоснована
въз основа на доказателствата, събрани от първия съд и на тези, приобщени в
хода на проведеното въззивно съдебно следствие, се отличава от
фактологията, възприета от ОС-Монтана относно генезиса и развитието на
конфликта, причината за неговото ескалиране до фаталните удари с нож,
респ. до телесното увреждане на двамата пострадали. Хронологията на
инкриминираните събития не е била изяснена докрай от първостепенния съд,
което наложи събирането на нови доказателства от въззивната инстанция –
разпит и преразпит на свидетели, вкл. приобщаване на част от показанията,
които те са давали на досъдебното производство, и изслушването на повторна
СППЕ.
За да се избегне утежняването на настоящите мотиви, следва преди
всичко да бъдат отделени спорните от безспорните моменти във
фактологията на събитията.
Така, по делото няма спор относно времето и мястото на възникване
на инцидента, както и за настъпилите вреди от двете деяния. Несъмнено са
установени вида и характера на причинените на св.Р. и А. телесни увреждания
и причината за смъртта на последния.
Оплакванията на защитата за необоснованост на присъдата се
отнасят до извода на първостепенния съд относно действителната причина,
поради която подсъдимият, заедно с неговия син св.С. П. и техния близък -
св.О.С., са отишли на мястото на произшествието – при моста, в началото на
с.***. В тази връзка, в обвинителния акт се съдържат единствено факти за
това, че по-рано на инкриминираната дата – 06.08.2014г., посредством
профила си във Фейсбук, св.П. получил от св.К.Р. съобщение със съдържание
да дойде и да я вземе, като я чака на моста преди селото. За правилното
решаване на казуса, от съществено значение е изясняване на обстоятелството,
дали това съобщение е било изпратено от самата св.Р., или пък то е било
изпратено от трето лице, което използва нейния Фейсбук профил.
Първостепенният съд по никакъв начин не е коментирал наличните по делото
данни за евентуално неправомерно / без разрешение / използване профила на
св.Р., а единствено е отбелязан приетия за установен факт, че съобщението е
било изпратено на св.П. от нейния Фейсбук профил. За изясняване на това
14
обстоятелство, настоящият състав на САС допусна повторен разпит на св.Р.,
съобразявайки, че проведеният й такъв от първия съд е непълен, не са й
поставени всички въпроси за изясняване на този факт, а и не са били
констатирани съществени противоречия между депозираните от нея
показания пред ОС-Монтана и тези, които същата е давала на досъдебното
производство, съответно не е била приложена предвидената в НПК
процесуалната техника за отстраняването им. Такива съществени
противоречия се констатираха след проведения й повторен разпит от
въззивния съд, което наложи прочитане и приобщаване на показанията, които
свидетелката е давала на досъдебното производство пред водещия
разследването, на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК. За да отговори
на въпросите относно причината, поради която подсъдимият и неговите
спътници са отишли на мястото на инцидента, било ли е изпратено
съобщение до св.П., от кого и какво е неговото конкретно съдържание,
въззивният състав подложи на изключително внимателен анализ гласните
доказателствени източници, съдържащи информация относно тези факти.
Както беше посочено, отговорът на тази група от предварителни въпроси,
макар и стоящи извън предмета на доказване по обвинението за убийство и
опит за убийство, са от съществено значение, тъй като посредством тях може
да се изясни причината за възникването на конфликта, поведението на
участниците в него, и най-вече, дали по отношение на пристигналите от
гр.*** действително е била устроена ситуация от типа „клопка“ и дали те, и
най-вече подсъдимият, не са били провокирани към действията, довели до
съставомерния резултат – смъртта на А. и нараняването на Р., квалифицирано
от прокурора като опит за умъртвяването му.
Еднопосочни и кореспондиращи помежду си данни относно
причината, поради която са дошли хората от ***, се откриват в показанията
на св.К.Р., св.С. П. и св.О.С., както и в обясненията на подс.С.. При анализа на
тези доказателствени източници, САС отчете преди всичко характера на
отношенията, в които се намират посочените лица. Св.П. е син на подсъдимия
и съпруг на св.Р., а св.С. от своя страна е в близки отношения с подсъдимия и
св.П., дотолкова, че се е отзовал на поканата да ги придружи. Очевидно се
касае за лица, чиято заинтересованост от благоприятен изход на делото по
отношение на подсъдимия, не може да бъде изключена или пренебрегната.
Внимателната съпоставка на информацията в показанията на лицата от ***
относно причината, поради която са отишли на мястото на инцидента, налага
категоричния извод, че по-рано, в деня на инцидента, св.П. е получил на
Фейсбук профила си съобщение от профила на св.Р., в което се е съдържала
молба да дойде на моста преди с.***, за да я прибере с децата. Липсват
основания да се направи извод за тенденциозност или преднамереност на
депозираната от тях версия. Подробностите при описанието на
обстоятелствата, при които е получено съобщението, респ. каква е била
реакцията на всяко от лицата преди тръгването за селото, налага извод за
тяхната логичност и достоверност. Все в тази насока са и твърденията на
15
подсъдимия и св.П. за опитите, които последният е правил да се свърже по
телефона с Р., пътувайки към селото. Самото пристигане с автомобила на
подсъдимия и установяването му на мястото, на което е била уговорена
срещата, без да са налични каквито и да е данни за друга причина да отидат
там, също сочи, че те са действали, водени от убеждението, че са повикани от
Р. и имат уговорка с нея. Аргумент в подкрепа на тази версия за началото на
събитието е и установеното посредством показанията на Р. и П., че не за
първи път те са били разделени и са се събирали. С оглед на изложеното,
въззивният състав прие от фактическа страна, че подсъдимият и неговите
спътници от гр.*** са отишли на мястото на инцидента, водени от
убеждението, че са извикани от св.Р., за да я приберат, заедно с децата. Както
бе посочено, по делото липсват данни за други техни намерения по
отношение на нея, вкл. за лансираната от групата свидетели от с.*** версия
да я „откраднат“. Ето защо, САС кредитира като достоверни твърденията на
тримата от гр.*** относно причината, поради която на инкриминираната дата
са отишли на мястото на инцидента.
На следващо място, особено съществено, и същевременно спорно по
делото, е и обстоятелството, персонално кое е лицето, което е написало
съобщението до св.П. да дойде на мястото на инцидента. В показанията си,
във всеки от проведените й разпити, св.Р. е категорична и последователна
относно това, че самата тя не е изпращала чрез Фейсбук профила си
съобщение до св.П. с молба на инкриминираната дата да се срещнат до моста,
в началото на с.***. Във връзка с настъпилите събития, свидетелката описва в
показанията си обстоятелствата, при които е било възможно трето лице да е
използвало нейния личен профил във Фейсбук. Макар да се констатират
някои противоречия в отделните разпити на св.Р., в общи линии еднозначно
става ясно, че няколко дни /2-3 дни / преди инцидента, св.В. В. и св.С. И.,
който й бил „нещо като гадже“, когато били в дома й я видели, че си пише със
С.. Двамата я принудили да им каже паролата си за достъп до Фейсбук
профила си, след което я променили, без тя да знае новата комбинация от
символи. Противоречия в показанията от трите разпита на Р. се констатират
относно това кой от двамата, или и двамата свидетели, са упражнили принуда
по отношение на нея въпросната вечер, вкл. сила /„биха ме..“, „В. ми удари
два шамара ..“, „ В. … удари ми един шамар“/. Нещо повече, в разпита си
пред въззивния състав дори съобщава, че в този момент била присъствала и
съпругата на св.В.. В показанията си свидетелите В. и И. от своя страна
изобщо отричат да имат нещо общо с отношенията между св.Р. и св.П.,
поддържайки, че на мястото на инцидента са били извикани от трето лице,
когато те са пиели кафе в заведение в селото. По делото не са приобщени
други доказателствени източници, посредством които да може да бъде
проверена достоверността на показанията на Р. в частта им относно
възможния изпращач на съобщението до св.П. чрез нейния профил във
Фейсбук. За да отговори на въпроса дали В. и И. са извършили някакви
предварителни действия, дали изобщо са имали информация, че св.П. ще
16
дойде въпросния ден в с.***, въззивният състав внимателно проследи
хронологията на събитията след пристигането на автомобила с хората от ***.
В тази част САС възприе показанията на св.П. и св.С., и обясненията на
подсъдимия, които са последователни относно това, че десетина минути след
установяването им на страничен път до реката, на входа на селото, точно на
това място са пристигнали, при това почти едновременно, два автомобила и
един бус, от които са слезли най-малко 12-13 лица. По делото са установени
част от лицата, пристигнали по този начин на местопроизшествието и прави
впечатление, че първи сред тях са св.В. В. и св.С. И.. Според твърденията на
хората от ***, тъкмо те двамата са били особено активни в началната фаза на
конфликта, започнал като вербален спор на тема възможните претенции на
пристигналите по отношение на св.К.Р.. Че не се касае за случайно идване на
лицата от с.*** на мястото на инцидента, аргументи могат да се открият не
само в броя на превозните средства, респ. слезлите от тях лица, но и в
едновременното им пристигане, начина, по който те са били спрени, така, че
да препятстват възможността на хората от *** да си тръгнат с автомобила,
както и че мъжете са били снабдени с различни предмети с характер на
оръжие – сопи, манари, дървета и др.
Следващото съществено за правилното решаване на делото
обстоятелството е, по какъв точно начин е започнал разговорът между
подсъдимия и неговите спътници, от една страна, и мъжете от с.*** – от
друга, коя е причината за неговото прерастване от вербален спор във
взаимна размяна на удари между тях. Доказателствените източници са
еднопосочни относно това, че след установяването на автомобила,
управляван от подсъдимия, на страничния път до реката, където същият
впоследствие е намерен и състоянието му е описано при извършеното
процесуално-следствено действие по оглед, трите пристигнали с него лица са
останали в или близо до него до идването на хората от с.***. Това им
поведение напълно кореспондира на твърденията на подсъдимия, св.П. и
св.С., че „уговорката“ им със св.Р. е била да я чакат да дойде на посоченото
място. Съвсем различно би било поведението им, ако тяхното намерение е
било да я „крадат“, с което обстоятелство обясняват действията си дошлите
при тях мъже от селото. За да обоснове фактическия си извод за
действителните мотиви, от които са били водени мъжете от с.***, участвали в
инцидента, въззивният състав подложи на изключително внимателен анализ
показанията на свидетелите В. В., св.С. И., св.Р.Р., М. К., В.И. и Г. Г.. При
формиране на преценката си за достоверност на показанията, които тези лица
са давали във връзка с инкриминираните посегателства против живота на две
лица, едното от които е св.Р., САС отчете възможна тяхна сериозна
заинтересованост и естествено желание за подпомагане позицията на
пострадалите лица. Това е така, тъй като те не само са жители на едно село, но
са близки или в някаква родствена връзка помежду си.
Относно причината посочените лица, а и още неустановени на брой
17
хора, но не по-малко от 12-13 души, да пристигнат почти едновременно при
автомобила на мъжете от гр.***, САС не кредитира твърдението на
свидетелите В. В. и С. И., че пиели кафе в центъра на селото, когато били
извикани от лицето Ш., леля на К. /неустановено и неразпитано като свидетел
по делото/, тъй като хора от *** искат да я отвлекат. В потвърждение на
описаната от подсъдимия, св.П. и св.С. картина на този начален етап от
развитието на инцидента е фактът, че В. В., П. Т., М. К., С. И., Р.Р. и А. А.,
почти едновременно се насочват към пристигналите от ***, като ги
заобикалят. Този начин на придвижване, респ. пристигане на групата мъже от
с.***, кореспондира на заявеното от подсъдимия и спътниците му – П. и С., за
едновременно пристигане на три автомобила, от които излизат не малък брой
мъже от селото с явно намерение „да се разберат“. Сравнително еднозначни
са твърденията на лицата и от двете групи относно това, че след като се
срещат, между П. и С. И. започнал разговор, постепенно прераснал в спор за
отношенията им със св.Р.. Несъмнено установено по делото обстоятелство е,
че в определен момент вербалният спор прераства в сбиване. Различията в
показанията на двете групи участници в него се отнасят до това кой първи
нанася удар, респ. какво е било поведението на останалите от този момент
нататък. Въззивният състав при обосноваване на фактологията си в тази й
част, кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на св.П. и св.С.,
които еднозначно описват, че първият удар с юмрук е нанесен от св.Р. на
св.С.. В тази насока САС счете за нелогични и неправдоподобни твърденията
на св.В., че мъжете от гр.*** са ги нападнали, както и на св.И., че св.С. П. му
е ударил шамар с ръка по шията. Цялостната ситуация, при която три лица от
друго населено място са „оградени“ от числено превъзхождаща ги група
мъже, очевидно за тях дошли с намерение да се разправят, вкл. въоръжени с
различни предмети, насочва към достоверност на твърденията на мъжете от
гр.*** относно начина, по който започва сбиването. Прави впечатление, че
докато описанието на началото на конфликта е напълно еднозначно в
показанията на П., С. и подсъдимия, то в показанията на свидетелите В., И.,
К. и Г. се откриват значителни несъответствия, независимо от
обстоятелството, че те са били на едно и също място, в непосредствена
близост до мъжете от *** и са взели участие в боя. Особено съществени са
противоречията в показанията, които св.В.И., син на починалия А., е давал в
отделните си разпити. Внимателният анализ на информацията, съдържаща се
18
в показанията на този свидетел, както и съпоставянето й с тази от показанията
на другите участници в конфликта, при това от неговата група, доведе
настоящия състав до извод, че В.И. макар да е присъствал от самото начало
на сбиването, в какъвто смисъл са кредитираните от настоящия състав негови
показания от разпита пред първия съд, то той или не е видял или премълчава
за този първи удар, предизвикал масовото сбиване.
Не могат да бъдат ценени с доверие и показанията на св.Р.Р. в частта
им, касаеща началото на конфликта и причината за неговото ескалиране в
сбиване. Този свидетел е разпитван общо три пъти, като във всеки от
разпитите му се откриват множество противоречия, както за несъществени,
така и за съществени, и включени в предмета на доказване обстоятелства. В
кореспонденция с други гласни доказателствени източници са твърденията
му, че се били събрали много хора, че е имало 4-5 коли и е имало спор между
три лица и свидетелите В. В. и С. И.. Собственото си участие св.Р. свежда до
опитът му да предотврати конфликта, като подканял спорещите да се
разотиват. Твърдението му, че подс.С. напълно безмотивно извадил нож от
вратата на автомобила си и го намушкал, противоречи освен на картина на
събитието, описана от мъжете от гр.***, но и на собственото му твърдение, че
е заварил по-изострен спор и викане. Показанията на Р. следва да бъдат
кредитирани в частта им, където твърди, че след намушкването му, св.В.И. му
е помогнал да се изправи и го изтеглил настрани, което е в пълно
кореспонденция със заявеното от последния във всеки от разпитите му.
Надеждна информация относно началото на конфликта и причината
за ескалирането му в масов бой не може да бъде извлечена и от показанията
на св.Г. Г., независимо, че и това лице е очевидец и активен участник в него.
Поради констатирани противоречия, като доказателство по делото са
приобщени чрез прочитането им показанията, които този свидетел е давал на
досъдебното производство – пред съдия / т.2, л.304 / и пред водещия
разследването / т.3, л.513 /. Внимателното запознаване с всеки от тези
разпити доведе настоящия състав до извод, че с доверие следва да бъдат
кредитирани показанията, които Г. е давал пред водещия разследването. В
този разпит като причина да се озове на мястото на инцидента Г. е посочил,
че е бил повикан от свидетелите И. и В., тъй като били пристигнали хора да
крадат св.К.Р.. В тези му показания се открива кореспонденция с други
доказателствени източници от двете групи и относно броя на лицата от
19
селото, които първи са отишли при мъжете от ***, поименно посочени от
него – В., С., А. и Р., както и че той е отишъл с неговата си кола. Поради
съображенията изложени при обсъждане показанията на св.Р., САС не
кредитира твърденията на Г., че напълно без мотив подсъдимият е извадил
ножа от колата и направо е наръгал Р., който стоял до него. САС не възприе и
депозираните от св.Г. показания от досъдебното производство пред съдия,
където твърди, че когато е пристигнал на мястото, св.Р.Р., воден от св.В.И.,
бил вече намушкан, а също така единствено опитал да помогне на А. А.,
който лежал на земята, доколкото по-логични и правдоподобни са
твърденията му от другите разпити, че лично е възприел ударите с нож по
пострадалите.
Очевидец на хронологията на събитието, при това още от самото му
начало, е и св.М. К., чиито показания от досъдебното производство, дадени
пред съдия, са приобщени по делото на основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК
/т.2, л.147 /. К. е приятел на свидетелите В. и И. и заедно с тях е отишъл на
мястото, където се били установили хората от гр.***. Поддържаната от него
причина да отидат там съвсем логично е идентична с тази, за която съобщават
и приятелите му – докато си пиели кафето им било съобщено от леля на К., че
са дошли хора от *** да я откраднат. САС цени показанията му в частта,
относно проведения между св.В. В. и св.П. разговор за изясняване причината
поради която последният е дошъл. К. добросъвестно съобщава, че на мястото
са пристигнали още хора от с.*** и подробно съобщава за главната роля,
която имал в спора св.Р.Р., което кореспондира на заявеното от подсъдимия.
Информация от „първа ръка“ относно причината да отидат при
мъжете от гр.***, за началото на конфликта и неговото разрастване в масов
бой, се съдържа в показанията на св.В. В. и св.С. И.. Преценката за
достоверност на показанията на тези лица следва да е много внимателна, тъй
като те са особено заинтересовани от изхода на делото - имат главна роля в
конфликта и естествено би било желанието им да прехвърлят отговорността
за настъпилите от него тежки последици върху подсъдимия и неговите
спътници. Двамата свидетели имат родствена връзка, както и ясно изразено
отрицателно отношение към връзката на св.К.Р. с нейния съпруг П.. Самият
И. пък е и бил претендент да е неин съпруг. В тази връзка, напълно логично е
двамата да са инициатори на цялото събитие, примамвайки съпругът на св.Р.
20
да дойде до селото. За да достигне до този си извод, САС взе предвид
последователно поддържаната от самата Р. позиция, че тя не е писала
съобщението до св.П., както и че точно И. и В. по това време са имали достъп
до нейния Фейсбук профил. Воден от тези съображения, настоящият състав
на САС не кредитира с доверие версията, която лансират тези двама
свидетели за случайното узнаване, докато си пиели кафето в центъра на
селото, че хора от гр.*** са пристигнали с цел да крадат К.. Пристигането им
на мястото, където се били установили подсъдимият и спътниците му след
много кратко време, както и ангажирането на още не малък брой лица от
селото в техния спор, сочи за едно съгласувано поведение в резултат на
предварителна информация и подготовка. Несъмнено е установено по делото,
вкл. и от техните показания, че св.И. и искал да се разреши спора относно
св.Р. със св.П., вкл. като се изправят очи в очи с нея и я попитат с кого от тях
иска да бъде тя. Във връзка с началото на сбиването, нелогично е
поддържаното от И. твърдение, че С. пръв го е ударил с ръка, като се има
предвид не само численото превъзходство на хората от с.*** и
заплашителното им поведение, но и наличните по делото данни за пасивното
и изцяло защитно по характер поведение на П. в разгара на конфликта.
Съществен момент от развитието на ситуацията е отговорът на
въпроса дали мъжете от гр.*** са били заплашени от св.В. В. с пистолет.
Данни в тази насока се съдържат в обясненията на подсъдимия и в
показанията на св.О.С.. За наличие на пистолет, обаче не съобщават не само
лицата от с.***, взели участие в инцидента, но и св.П., който е бил в
непосредствена близост до баща си и св.С. и неизбежно би могъл да
възприеме едно такова обстоятелство, което значително би променило
съотношението на силите между спорещите групи. Да е носил оръжие,
изобщо да притежава такова, отрича и св.В.. С оглед на изложеното, САС не
кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на св.С. в тази им част,
приемайки, че то е плод на желанието им да придадат по-голяма сериозност
на критичната ситуация, в която са изпаднали.
От показанията на св.П. Т. и св.Р. И. не могат да се извлекат данни
за началото на конфликта и неговото прерастване в масов бой, тъй като те са
заявили, че са пристигнали, когато пострадалите вече са били намушкани.
В същата насока са и показанията на разпитания пред САС Л.Л.,
21
който е син на пострадалия Р.. Свидетелят твърди, че когато е пристигнал на
мястото на инцидента е имало много хора, както и че е била пристигнала
полицията. Неговото внимание е било ангажирано с това да открие баща си,
за когото е знаел, че е намушкан, за да го закара в болница. Макар да е осъден
със споразумение за нанасяне на телесна повреда на св.О.С. по време на
същия инцидент, св.Л. твърди, че не е извършил това деяние, а се е признал за
виновен поради други лични съображения.
Гласните доказателствени източници са противоречиви и относно
това кое е лицето/или лицата, което е намушкало с нож св.Р. и починалия
А. А.. В обясненията си пред първоинстанционния съд подс.С. е много
подробен и последователен в разказва си за причината, поради която са
отишли със сина му и св.С. до с.***, за случилото се след идването им на
мястото на срещата, за броя на дошлите при тях автомобили, вкл.
поредността на пристигането, и броя лица, които са слезли от тях, на някои от
които сочи и имената, как точно са се разположили тези лица около тях.
Конкретни и ясни са спомените на подсъдимия относно разговорът, който е
проведен между тях и мъжете от с.***, възпроизведен от него в диалогична
форма, както и че нанесеният от св.Р. удар с юмрук в лицето на С. е поставил
началото на масовия бой, при който всичките 12-13 човека от селото „се
спускат да се бият“. По отношение на пострадалия Р.Р., подсъдимият в
обясненията си прави признание, че го е „ударил“ с ножа си, като заявява
следното: „Като се пускат Р. и другото момче към мен, замахват да ме ударят
с юмруци. Не са имали други работи. Аз с ножа се предпазих, замахнах и
ударих Р., не помня къде.“. САС кредитира обясненията на подсъдимия в тази
им част като логични, хронологично описващи събитието и в крайна сметка
кореспондиращи на данните от гласните доказателствени източници,
изхождащи от мъже от с.***.
В тази връзка следва да се посочи, че другите две лица от групата на
подсъдимия – св.П. и св.С. в показанията си отричат да се видели той, или
който и да е друг, да е нанасял удари с нож. САС констатира противоречия
между показанията на С., дадени в хода на въззивното съдебно следствие и
обясненията, които същият е давал по същото досъдебно производство в
частта относно възможното авторство на деянието по отношение на Р., поради
което и на основание чл.281, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК приобщи част от тях
към доказателствата по делото. Така в обясненията си, след привличането му
22
като обвиняем за убийството на А. А., С. е заявил, че самият той не е видял
З.С. да намушква някого, но последният лично му бил казал, че той е наръгал
и двамата пострадали. В разпитите си като свидетел и пред двете инстанции,
св.С. е категоричен, че не знае как са пострадали лицата, както и че самият
той не е имал нож. Във връзка с прочетените му обяснения, свидетелят отрича
подсъдимият да му е казвал или споделял нещо от инцидента, и заявеното
там си обяснява с това, че се е уплашил в полицията. Тук е мястото да се
отбележи, че приобщените по реда на чл.281, ал.2, вр.ал.1, т.1, вр.чл.118,
ал.1т.1 от НПК обяснения на св.С., в които се съдържа информация относно
авторството на деянието по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК, макар формално да
няма пречка да бъдат част от доказателствената съвкупност, недопустимо е
чрез тях да се „заместват“ обясненията на подсъдимото лице, които се снемат
при стриктно спазване на разпоредбата на чл.115 от НПК. В процесуалния
закон е установен стандарт, гарантиращ правото на защита на привлеченото
към наказателна отговорност лице и осигуряващ законосъобразното
провеждане на разпита му, като този стандарт не може да бъде заобиколен
чрез кредитиране на информация от свидетел, какъвто се явява С. в
производството, който възпроизвежда факти, съобщени му от обвинено по
делото лице, които го уличават в престъпление. Въззивният състав се
съобрази и с практика на Върховния съд, според която по реда на чл.281, ал.2
от НПК не могат да се отстраняват съществени противоречия поради
различието в процесуалното качество на лицето и различните права за всяко
от тях, тъй като за разпитваното лице не съществува задължение да поддържа
казаното на досъдебното производство в друго процесуално качество/
р.917/91г., 2 НО/.
Данни относно авторството на деянията, обаче се откриват в
показанията на другата група свидетели – хората от с.***.
На първо място, пострадалият Р.Р. еднозначно и последователно
във всеки от разпитите си - два на досъдебното производство и един пред
първоинстанционния съд, сочи подсъдимия като лицето, което го е
намушкало. При първоначалния си разпит, даден от него на 07.08.2014г. /т.2,
л.290 д.п./ Р. е заявил, че не познава лицето, което го е намушкало, но го е
описал по следния начин: „…възрастен мъж, на не по-малко от 50 години…“,
което добре отговаря да се отнася именно за подсъдимия. В следващия си
23
разпит, Р. отново посочва, че е бил наръган от „възрастния мъж от тримата.“.
В разпита си пред съда, св.Р. вече сочи, че З. го е ударил с ножа, както и че е
разбрал името му в хода на разследването. САС кредитира с доверие
показанията на Р. относно авторството на деянието по отношение на него,
независимо от по-особеното положение, което той има като пострадало лице,
и страна по делото, бранеща самостоятелни свои права. Макар, че
показанията относно началото на конфликта не се възприеха от настоящия
състав, като прикриващи личното му поведение, послужило като повод за
започване на боя, твърденията относно лицето, което го е намушкало, следва
бъдат кредитирани, тъй като те не са изолирани или тенденциозни.
В кореспонденция с показанията на пострадалия Р. в частта им
относно авторството на деянието по отношение на него са тези на В. В., С. И.,
М. К. и В.И. – останалите разпитани свидетели от участващите в конфликта
лица от с.***.
В показанията си пред първоинстанционния съд св.В. В. е
категоричен, че подсъдимият е ударил с нож св.Р.Р. в лявата страна, отпред на
тялото. Свидетелят е видял как подсъдимият вади от вратата на автомобила
ножа, с който е тръгнал към пострадалия. В показанията си свидетелят описва
ножа като „тънък, с кафява дръжка, дървена…“. За предявеният му от съда
нож – веществено доказателство по делото, В. е заявил, че не може да каже
дали това е същият нож. В показанията си от досъдебното производство,
дадени пред съдия, приобщени към материалите по делото, в частта им
касаеща авторството на деянието по отношение на св.Р., не се констатират
противоречия, доколкото св.В. тук е заявил: “З. се спусна с ножа и намушка и
Р.“. В показанията си, дадени пред водещия разследването, които също са
приобщени по делото по реда на чл.281, ал.1, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК, В.
описва малко по-различно взаимно разположение на участниците в
конфликта, но е последователен относно това, че З. е извадил нож от вратата
на колата и е наръгал Р. някъде отстрани.
В показанията си пред първия съд св.С. И. е посочил подсъдимия
като лицето, което е намушкало Р. Р. с нож, който описва като голям, около
35-40 см с дръжката, която била кафеникаво черна, а за предявения му нож –
веществено доказателство по делото, е заявил, че горе-долу това разбира под
голям нож. Последователен в твърденията си, че подсъдимият е извадил нож
24
от шофьорската врата и е наръгал Р.Р., е св.И. и в показанията, дадени на
досъдебното производство, приобщени по делото по реда на чл.281, ал.1, т.1
от НПК / т.2, л.293-294 /. В този си разпит свидетелят описва различен
механизъм на деянието, като поддържа, че подсъдимият е тръгнал с ножа към
него, но св.Р. застанал между тях да го предпази и така бил наръган от
подсъдимия от лявата му страна. Подобен механизъм на намушкването на Р.
описват и свидетелите К. и Г.. Това обстоятелство обаче, не рефлектира върху
извода, че именно подсъдимият е лицето, което е боравело с ножа, а при
създалата се критична ситуация напълно логично е участниците в нея да не
са в статично състояние, вкл. да реагират на замахване с нож.
Констатираната последователност в твърденията на св.В. и св.И.
относно авторството на деянието по отношение на св.Р. мотивира въззивния
състав да ги приеме като достоверни в тази им част.
В кореспонденция на показанията на Р., В. и С.И. са показанията на
другия очевидец на наръгването на Р. - св.М. К.. В показанията от
досъдебното производство, дадени пред съдия / т.2, л.147-148/, приобщени по
делото чрез прочитането им поради неоткриването му за разпит, св.К. е
посочил, че “този по-възрастния извади от вратата на колата един нож и
тръгна с него към С..“.
Относно показанията на св.В.И., които той е давал в двете фази на
производството, първото противоречие, което следва да се преодолее
посредством анализ и съпоставяне е относно това, дали изобщо е присъствал
на мястото на инцидента в момента на намушкване на пострадалия Р..
Съществените противоречия в показанията му е наложило приобщаването на
тези от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.1, т.1 и ал.4, вр.ал.1,
т.1 от НПК. Така, в първите си показания от досъдебното производство,
дадени пред съдия / т.2, л.337/ св.В.И. е заявил, че е пристигнал на мястото,
след като Р. е бил вече намушкан и го е заварил да лежи в тревата. Изразил е
предположението си, че именно подсъдимият го е намушкал, тъй като докато
го издърпвал, същото лице, което описва като слаб, възрастен, около 50
годишен, от гр.***, го е рязнало и него с нож. В същия смисъл са и
показанията му пред водещия разследването /т.3, л.511/, където св.И. заявява:
„като отидох, погледнах – Р. лежеше отстрани в тревата“, и вече е бил с рана.
Противоречие между тези два разпита се констатира относно момента на
25
собственото му нараняване, тъй като във втория И. твърди, че това било
станало, когато отишъл да изкара баща си от боя. Особено съществена е
промяната в показанията на св.И., дадени от него пред първоинстанционния
съд. Тук той вече твърди, че е присъствал и възприел как подсъдимият нанася
удар в гърдите на пострадалия Р.Р.. Относно собственото му нараняване,
поддържа вече заявеното от досъдебното производство пред водещия
разследването, че е бил намушкан от подсъдимия / когото назовава с името
му З./, когато, обаче се опитал да помогне на баща си /починалия А. /.
Внимателният анализ на показанията на този свидетел и съпоставянето им с
данните, съдържащи се други гласни доказателствени източници относно
броя и имената на пристигналите лица от с.***, които са взели активно
участие в него / напр. Г. Г. / доведе настоящия състав до извод, че свидетелят
В.И. е присъствал и възприел още самото начало на конфликта, при което е
станал очевидец на нараняването на Р.. В този смисъл, САС кредитира
показанията на свидетеля В.И., дадени пред първоинстанционния съдебен
състав. След прочитане на показанията, които е давал на досъдебното
производство, св.В.И. е заявил пред съда „Не съм видял друг освен З. да
притежава нож. Видях как нанася със замах удар на Р..“. Свидетелят е
пояснил, че когато е отивал към местопрестъплението, е имало около 20 м
пространство с видимост, при което е видял нанасянето на удара на Р. не от
близо, а от 20 м. Въззивният съд се довери на твърденията му, че е възприел
нараняването на Р., както и че му е оказал помощ да го отстрани от
развихрилия се масов бой, като кореспондиращи на други доказателствени
източници. Същевременно, САС не кредитира твърденията му, че св.С. И. и
св.В. не са взели участие в боя, както и че собственото му участие в него се
свежда до оказване помощ на пострадалите, като опровергани и
недостоверни.
Разнопосочната информацията относно авторството на деянието по
отношение опита за убийство на св.Р. в показанията на св.Г. Г. е наложило
приобщаването на тези, които той е давал на досъдебната фаза по реда на
чл.281, ал.1, т.1 и ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК. В показанията си пред
първоинстанционния съд св.Г. е заявил, че е видял как подсъдимият, когото
посочва със собственото му име З., „удря Р. с някакъв предмет“, като по-
нататък пояснява, че е държал нож в ръката. В показанията, които Г. е давал
на досъдебното производство пред съдия, както и при първия му разпит пред
26
водещия разследването, същият заявява, че като пристигнал на мястото на
инцидента, срещнал Р. и В., който го водел, тъй като бил намушкан, в
областта на лява предмишница. Във вторите си показания пред водещия
разследването св.Г. поддържа, че е видял как възрастният от *** вади ножа от
колата и наръгал Р., който стоял пред него, отпред странично в ляво.
Съпоставката на отделните разпити на този свидетел, както и наличната по
делото информация, че същият е бил активен участник в конфликта от самото
му начало, мотивираха настоящия състав да възприеме тези от тях, където
твърди, че е възприел самото намушкване на Р. от подсъдимия.
Въз основа на този анализ на гласните доказателствени източници,
поотделно и в тяхната съвкупност, настоящия състав достигна до
фактическия извод, че в хода на възникналия бой, подсъдимият Р. С. е
намушкал пострадалия Р. с нож, който е взел от вратата на автомобила си.
Установените посредством заключението на съдебномедицинската
експертиза по отношение на Р. две наранявания - прободно-порезно
нараняване по предно-страничната повърхност на гръдният кош в ляво към
подмишничната ямка и повърхностна порезна раничка на корема в ляво от
пъпа, потвърждават, че се касае за два удара с ножа, макар и втория да е бил с
по-малка сила. В кореспонденция на установеното от гласните източници и
описания от пострадалия Р. начин на нараняването му, е заключението на
експертизата, че уврежданията са получени по механизма на удари с или
върху твърди предмети с остър връх и режещ ръб и добре отговарят да са
получени от удари с нож.
Доказателствената съвкупност, инкорпорирана посредством
гласните доказателствени източници, е особено противоречива относно
авторството на деянието по чл.115 от НК – убийството на А. А..
В обясненията си пред ОС - Монтана подсъдимият С. е заявил: “ Не
съм посегал на А.. А. не ме е нападал. Изобщо не съм имал допир до А..“.
Доказателства относно авторството на това деяние не се откриват и в
показанията на свидетелите от неговата група – П. и С.. Както бе посочено
по-горе при обсъждане авторството на деянието по отношение на св.Р., и
двамата отричат да се видели подсъдимият, или който и да е друг, да е
нанасял удари с нож. Тази тяхна позиция е напълно обяснима като се има
предвид близката им връзка с подсъдимия. Самият С. е бил привлечен като
27
обвиняем за убийството на А. по същото досъдебното производство, като по
отношение на него то е прекратено. Както в обясненията си при предявяване
на обвинението му, така и в разпита си като свидетел, С. е отрекъл да има
нещо общо с намушкването на А.. Макар да се приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281, ал.2, вр.ал.1, т.1, вр.чл.118, ал.1,
т.1 от НПК, настоящият състав изключи от доказателствения материал
обясненията, които С. е давал в частта им, където твърди, че подсъдимият му
бил съобщил, че той е намушкал пострадалия А. по изложените по-горе
съображение при обсъждане на доказателствата по обвинението на С. по
чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК.
Същевременно обаче, еднопосочни доказателства относно
извършителя на убийството на А. се откриват в показанията на свидетелите от
другата група, тази на мъжете от с.*** – св.Р.Р., св.В. В., св.С. И., св.М. К.,
св.Г. Г. и св.П. Т.. Въззивният съд подходи с особено внимание към тази
група източници на доказателство съобразявайки, че лицата са в много
близки или роднински връзки помежду си, че Р. и В.И., който е син на А.,
като пострадали от деянията са конституирани като страна по делото, както и
че самите те активно са взели участие в боя. Всички тези обстоятелства
предполагат възможна недостоверност на депозираните от тях показания
поради тенденциозност или изопачаване на възприетата обстановка. С
изключение на св.К., който не е намерен за разпит пред съда, поради
противоречия в показанията им, към доказателствата по делото са приобщени
тези от тях, които лицата са давали на досъдебното производство, вкл. пред
съдия. Фактическият извод относно авторството на деянието по чл.115 от НК
допълнително е затруднен от обстоятелството, че в някои от обсъжданите
гласни доказателствени източници се съобщава за втори нож, респ. че още
едно лице от групата на подсъдимия е използвало нож при сбиването.
Така св.Р.Р. в разпита си пред първия съд и във втория си разпит
пред водещия разследването / т.3, л.519/ е категоричен, че след като самият
той е бил намушкан от подсъдимия, е видял същото лице, „възрастния“, да
наръгва А. А. отзад, в гърба. В първия си разпит, даден от него на 07.08.2014г.
/т.2, л.290 д.п./ Р. е заявил, че не помни А. да е бил на мястото. При
обосноваване на фактологията си относно деянието по чл.115 от НК в частта
относно авторството на деянието, САС кредитира тези разпити на Р., в които
е посочил подсъдимия, когото описва като възрастния, като лицето, което е
28
намушкало с нож А. А., съобразявайки, че свидетелят се е намирал в центъра
на конфликта, в непосредствена близост до мъжете от гр.***. Освен това,
нараняването му не е било такова, че да препятства възможността му за вижда
какво става около него. В този смисъл, САС не кредитира показанията на Р.
от 07.08.2014г., където уклончиво е отговорил, че не помни А. да е бил на
мястото на инцидента, тъй като този разпит, извършен ден след деянието, е
непълен и даден от пострадалия, когато самият той е бил в лечебно
заведение.
Кореспонденция на показанията на пострадалия Р. в частта им
относно авторството на деянието с пострадал А. се открива с тези на
свидетелите В. В., С. И., М. К., В.И., Г. Г. и М. К. – останалите участващи в
конфликта лица от с.***.
В показанията си пред първоинстанционния съд св.В. В. е
категоричен, че подсъдимият, след като е намушкал Р., се „пуска“ на А., и
видял как го е ударил с нож в гърба 2-3 пъти. Тук свидетелят е заявил, че нож
е видял единствено у подсъдимия. В показанията си от досъдебното
производство, дадени пред съдия, приобщени към материалите по делото
поради противоречия, В. описва различен механизъм и съавторство на
намушкването, като лансира версия, при която подсъдимият, заедно с другото
момче, наръгват с ножовете си А., като З. му нанесъл първия удар. В
показанията си пред водещия разследването, св.В. описва различно
местоположение на лицата, участващи в спора, но и тук е категоричен, че З. е
извадил нож от вратата на колата и след като е наръгал Р., тръгнал към група,
където се намирал А., и го намушкал с нож в гърба, два-три пъти. Свидетелят
сочи: “Пуснаха се и тримата на А. – З., С. и другото момче.“. Относно св.П. и
св.С., В. е заявил, че и те били с някакво оръжие – отвертка или нож, въз
основа на което прави собствено умозаключение: „…няма как и не е
възможно А. да е намушкан само от З..“. Внимателния прочит на показанията
на този свидетел сочи, че противоречията се отнасят до елементи от
ситуацията, свързани с взаимното разположение на участващите в конфликта
лица, респ. персонално колко са лица, които са наранили пострадалия, но
св.В. е последователен относно това, че подсъдимият е намушкал с ножа си
А. А.. Изказаните в разпита му пред водещия разследването предположения
за възможен втори извършител, не опровергават последователно описаните от
29
него действия на подсъдимия, а и са преодолими посредством съпоставката
им с други източници на доказателства.
В показанията на св.С. И. от двете фази на процеса също се
констатират значителни противоречия във връзка с извършителя на
убийството на А. А.. Така, в разпита си пред първия съд, свидетелят е
посочил, че подсъдимият е извадил нож, първо е намушкал Р., а след това и
А. – два-три пъти, като съобщава и за второ оръжие – отвертка или нож, у
св.С.. В показанията си от досъдебното производство, приобщени по реда на
чл.281, ал.1, т.1 от НПК / т.2, л.293-294/ свидетелят поддържа версия, при
която „Другото момче, което беше със С. и баща му, извади един нож и
директно тръгна към А. с ножа и почна да го дупчи с ножа.“. Свидетелят е
посочил, че после С. е изхвърлили ножа си посока към реката, като го е
описал като малък, но не джобен или сгъваем, и го е сравнил с ножа на
подсъдимия, който бил готварски, с кафява на цвят дръжка. След прочитане
на показанията му от досъдебното производство, пред първия съд свидетелят
е заявил категорично, че се е объркал, като е посочил, че О., когото нарича
„момчето“, е наръгал А.. Поддържа показанията си, които е дал пред ОС -
Монтана, тъй като това била истината. След внимателен анализ и съпоставка,
въззивният състав се довери на показанията на св.С.И. дадени пред
първоинстанционния съд в частта им относно авторството на убийството на
А.. В тях свидетелят е по-убедителен при описанието на ситуацията, когато
подсъдимият изважда ножа си, последвалото намушкване на двамата
пострадали и поведението на участниците в конфликта. Съобщеното в този
му разпит кореспондира на кредитираните от САС показания на свидетелите
Р. и В., които са още по-категорични относно действията на подсъдимия по
отношение на А.. От показанията на разпитаните полицейски служители - К.
и П. става ясно, че са участвали в претърсване на местността за установяване
евентуално на втори нож, вкл. чрез използване на металдетектор. Такъв обаче,
не е открит, което опровергава посоченото от св.С.И., че С. е изхвърлил ножа
си в посока към реката. Самият св.П. в показанията си е заявил, че единият от
хората до „Ладата“ е държал нож и го е хвърлил. При извършения оглед на
местопрестъплението е намерен само 1 нож, който е приобщен по делото като
веществено доказателство, който до голяма степен отговаря на описанието,
което дават за ножа на подсъдимия свидетелите, които са го възприели – Р.,
В. и С.И..
30
Очевидец на намушкването на А. според показанията, които е
депозирал пред първия съд, е и неговият син – св.В.И.. В тях той е описал по
следния начин момента на нараняването на баща си: „…видях как З. нанесе
един удар с ножа на баща ми някъде отзад.“. Както беше посочено вече,
констатира се съществено противоречие с показанията на този свидетел от
досъдебното производство, дадени пред съдия, където той отрича изобщо да е
възприел момента на намушкването и на двамата пострадали. В показанията,
дадени пред водещия разследването, В.И. описва картина, при която баща му
се биел с тримата едновременно, и е категоричен, че З. го е наръгал, както и
че само той е имал нож. Въззивният съд извърши внимателна оценка на
информацията, съдържаща се във всеки от разпитите на този свидетел и прие
за достоверно твърдението му, че е присъствал на сбиването и е възприел
намушкването на А. от подсъдимия С..
Значителни противоречия относно авторството на престъплението
по чл.115 от НК се констатират и в показанията на св.Г. Г., наложило
приобщаването на тези, които той е давал на досъдебната фаза по реда на
чл.281, ал.1, т.1 и ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК. В показанията си пред
първоинстанционния съд св.Г. е заявил: „З. побягва към А. и го удря 2-3 пъти
с някакъв нож в гръб.“. В показанията, които Г. е давал на досъдебното
производство пред съдия /т.2, л.311/, както и при първия си разпит пред
водещия разследването / т.2, л.306/ заявява, че когато пристигнал на мястото
на инцидента, А. вече бил намушкан и лежал на земята, както и че двама от
мъжете държали ножове. В този си разпит Г. съобщава, че самият той бил
нападнат от тези мъже и бил намушкан с нож от по-възрастния. В разпита
пред водещия разследването Г. подробно описва ножа, който е държал по-
възрастния мъж – голям, дълъг. Във вторите си показания пред водещия
разследването / т.3, л.513/ св.Г. е категоричен, че „…възрастният мъж от ***,
направо се спусна и удари А. с ножа два-три пъти, в гръб ли, странично ли.“,
като държал ножа с острието надолу. Самият той бил наранен от подсъдимия
при опит да вдигне А.. Съпоставката на отделните разпити на този свидетел,
както и наличната по делото информация, че същият е бил участник в
конфликта от самото му начало, мотивираха настоящия състав да изключи
като недостоверни показанията му от досъдебното производство пред съдия и
пред водещия разследването, където твърди, че не е възприел самото
нанасяне на ударите с нож по отношение на А. А.. Твърденията му, че именно
31
подс.С. е нанесъл ударите с нож в тялото на А. кореспондират на показанията
на обсъдените по-горе свидетели от неговата група. Самото нараняване на Г.
е свидетелство, че същият е взел активно участие в сбиването, прикривано от
него като насочено единствено към предотвратяване на разправията и
оказване помощ на пострадалия.
Активен участник в побоя е и св.М. К.. Като доказателство по делото
са приобщени единствено показанията му от досъдебното производство,
дадени пред съдия / т.2, л.147-148/, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.4 от
НПК. Този свидетел е категоричен относно това, че по-възрастният мъж е
извадил от вратата на колата нож, с който е пробол св.Р.. В тази част
показанията му кореспондират на информацията, извлечена от тази на
свидетелите Р., В., С.И., Г. и В.И.. Относно намушкването на А. А., св.К. сочи
следното: “Двамата с ножовете / визира подсъдимия и св.С. / започнаха
„изместо“ да ръчкат хората, където им падне“, при което бил пострадал най-
много А.. САС съпостави данните от показанията на този свидетел досежно
авторството на убийството на А. и прие, че същите следва частично да бъдат
кредитирани, доколкото наличието на втори нож по делото не е установено
по несъмнен начин. Освен това, посочените по-горе свидетели от св.***
недвусмислено сочат подсъдимия като лицето, което е намушкало А..
Несъответствията в показанията на някои от тях от различните им разпити са
преодолени посредством внимателния им съвкупен анализ, в резултат на
който е изключено всякакво съмнение за евентуално участие на св.С. в
намушкването на А., самостоятелно или едновременно с подсъдимия.
Проверка за достоверност на показанията на посочените свидетели,
описващи механизма на нанасяне на телесните увреждания на А., респ. броя
на ударите с нож, съставлява изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза по писмени данни за А. А.. Според заключението на тази
експертиза на А. са причинени общо четири прободно-порезни наранявания,
което кореспондира на твърденията на свидетелите, че са възприели 3-4 удара
с нож. Относно мястото на уврежданията, респ. възможното взаимно
разположение на извършителя и пострадалия, от заключението става, че
ударите са главно в областта на гръдния кош, отпред, задно-странично
вдясно, на гърба в ляво и дясно рамо. Разположението на отделните
наранявания кореспондира на описаната от свидетелите динамика на
32
конфликта, за сбиването на няколко човека едновременно, на специфичния
начин, по който подсъдимият е боравил с ножа си, и на даденото от св.К.
описание „изместо“ да ръчкат хората, където им падне“. Според вещото лице
само едно от нараняванията е причинено със значителна сила, което
кореспондира на цялостната картина на внезапно възникнало събитие,
превърнало се в масов бой с голи ръце или различни оръжия. Характера на
уврежданията на А. и най-вече факта, че само едно от тях е причинено със
значителна сила, са аргумент в подкрепа на обясненията на подсъдимия,
които е давал по отношение нараняването на Р., който твърди, че се е
предпазвал с ножа, замахвал и удрял.
Като веществено доказателство по делото е приобщен 1 брой нож с кафява
дръжка, открит при извършения оглед на местопрестъплението. Същият е бил обект на
изследване от СМЕ на веществено доказателство, която е дала заключение, че по
представения за изследване обект нож, с обща дължина 28 см. и дължина на острието 15,5
см, с кафява дръжка, се установява наличие на кръв. Последващи изследвания обаче не са
били направени, поради минималните количества кръв на обекта. Същият е предявен на
подсъдимия, който е отрекъл това да е неговият нож, който е извадил от колата. При
разпитите на свидетелите, очевидци на сбиването, респ. на нанасянето на удари с нож на
пострадалите лица, вещественото доказателство е предявявано, и макар никой от тях не е
бил категоричен, че именно това е ножът, с който е боравил подсъдимия, са заявили, че им
прилича на него, като са давали описание на ножа, който са видели да използва подсъдимия,
най-вече наблягайки на голям. Според заключението на СМЕ по писмени данни
нараняванията на А. са причинени с нож, който е с размери на острието не повече от 2,5 см
и дължина не по-малко от 5-6 см. Самото веществено доказателство е намерено върху
предната част на покрива на автомобила на подсъдимия, от страната на шофьора. Анализът
на наличната по делото информация относно оръжието на деянията по чл.115 и чл.115,
вр.чл.18, ал.1 от НК, доведе настоящият състав до извод, че именно приобщеният по делото
като доказателство нож е използваният от подсъдимия за нараняването на Р. и А.. Този
извод не се компрометира от обстоятелството, че по делото липсва действие по
разпознаване на предмет, или категорично посочване и идентифициране на ножа при
предявяването му на разпитаните свидетели, респ. не е установена идентичност на
наличните биологични следи /кръв/ с тази на някой от пострадалите. Внимателното
проследяване на информацията от различните доказателствени източници, липсата на данни
за използване по време на инцидента на друг нож с подобни размери и характеристика,
внимателното претърсване на местопрестъплението и неоткриването на втори нож, доведе
САС до извод, че оръжието на престъпленията е именно приобщеният по делото като
веществено доказателство нож. В този смисъл, въззивният състав не кредитира обясненията
на подсъдимия, с които отрича предявеното му веществено доказателство – нож, да е
неговият, отчитайки ги като негова защитна теза.
При обосноваване на фактологията си САС възприе като
компетентни и обосновани заключенията на приетите по делото съдебно
медицински експертизи на трупа на А. А., СМЕ по отношение на пострадалия
Р., както и СМЕ на свидетелите О.С., С. П., В.И., Г. Г., както и на подсъдимия
З.С.. Констатираните от вещото лице увреждания, техният вид и медико-
33
биологични характеристики, заключението относно механизмът на
причиняване, респ. възможното оръжие за нараняванията, съществено
допринасят за изясняване на фактологията и за проверка истинността и
достоверността на показанията на разпитаните по делото свидетели.
САС кредитира като пълно и компетентно изготвено и
заключението на допълнителната СМЕ по писмени данни по отношение на А.
А., посредством което се изключва всякакво съмнение относно причината за
смъртта му, както и за пряката причинно-следствена връзка между
причинените увреждания и смъртта му, макар и настъпила по-късно, след
проведено лечение.
Съществен принос за изясняване на делото имат изготвените по
делото две съдебно-психиатрични експертизи – допусната на досъдебното
производство и повторна такава, допусната от въззивния съд. Заключенията
са еднопосочни относно това, че подсъдимият е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и, че
емоционалното му състояние и поведение към момента на деянието, по
своите характеристики и начин на протичане, не отговаря на медицинските
критерии за наличие на Физиологичен афект.
Във връзка с поддържани от защитата доводи относно психическото
състояние на подсъдимия към момента на извършване на деянията, САС
възприе като компетентно заключението на повторната КСППЕ, според което
по време на деянието подсъдимият С. се е почувствал застрашен в създалата
се ситуация от пристигането на група мъже, които са се държали
заплашително спрямо него и неговите близки, присъстващи на мястото.
Според експертите, тези обстоятелства са довели до чувство на изразен страх
за сигурността и живота му, и този на неговите роднини, който обаче не е
свърхмерен, а е нормално психологично изводим от ситуацията. САС възприе
категоричното заключение на експертите, че изразеното емоционално
състояние при подсъдимия не отговаря на това да е действал в условията на
уплаха и / или смущение. В разясненията си в съдебно заседание пред
въззивния съд вещите лица са посочили, че не се касае за състояние на уплаха
и смущение, тъй като не са намерили данни за дезорганизиране на
психичните ресурси до степен да не може да отразява адекватно ситуацията и
да действа хаотично / уплаха /, или смущение, което е било в степен да не
34
може да прецени случващото се около него и да не може да организира
съответна реакция. Пред вещите лица подсъдимият е заявил, че е предприел
мерки за защита, което е целенасочено поведение, изводимо от чувството за
застрашеност в ситуацията.
В обобщение, и във връзка с указанията и поставените в
отменителното решение на ВКС въпроси, извършеният подробен и
внимателен анализ на доказателствената съвкупност доведе настоящият
състава до следните фактически изводи по спорните въпроси по делото:
-на подсъдимия и мъжете от неговата група е била поставена „клопка“ с оглед
идването им в с.***,
-след срещата и възникването на конфликта, стоящата насреща им група мъже
от св.*** ги е предизвикала да се влезе във физически сблъсък,
-подсъдимият и неговите спътници са били нападнати с голи ръце и
различни предмети от мъжете от с.***,
-в хода на възникналия бой, тип „меле“, са нанесени вреди на пострадалите Р.
и А. при упражняване правото на подсъдимия на активна защита.
Правна страна:
При така установените фактически положения, САС достигна до извод, че на
06.08.2014г., в землището на с.***, област *** подсъдимият З.С. е направил опит умишлено
да умъртви Р. Л. Р., като изпълнителното деяние е останало недовършено по независещи от
волята на извършителя причини – престъпление по чл.115 във вр.18, ал.1 от НК, както и че
на същата дата и място, нанасяйки на А. И. А., три продобно-порезни наранявания в
областта на гръдния кош вляво с проникване в гръдната кухина, умишлено го е умъртвил -
А. И. А. е починал на ***г. – престъпление по чл.115 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние на убийството се
състои в лишаването от живот или умъртвяването на друго лице.
В конкретния случай, подс.С. е нанесъл два удара с нож на Р. и му е
причинил прободно-порезно нараняване в областта на гръдния кош и
повърхностна порезна раничка на корема. Според съдебномедицинската
експертиза за Р., посочените увреждания водят до временно разстройство на
здравето, не опасно за живота. Същевременно обаче, и двата удара са били
нанесени в области на тялото, където се намират жизненоважни органи. С
оглед на това, и независимо от отсъствието на увреждания водещи до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, въззивният състав
намери за правилна приетата от първия съд правна квалификация на деянието
по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК – довършен опит за убийство. Визираните в
закона общественоопасни последици не са настъпили по причини извън
волята на подсъдимия, тъй като действията му с ножа са били насочени към
35
такова нараняване на пострадалия, от което е било възможно да се стигне до
неговата смърт.
По отношение на пострадалия А. А., визираните в разпоредбата на
чл.115 от НК последици са настъпили. Подсъдимият му е нанесъл общо
четири удара с нож, единият от които е довел до леталния му край.
Посредством допълнителната СМЕ е изключена възможността причината за
смъртта на А. да се дължи на други причини, свързани с неправилно или
неадекватно медицинско лечение. Така по делото е установено, че
настъпилата смърт 12 дни след деянието, се намира в пряка причино-
следствена връзка с нараняванията му, причинени от подсъдимия.
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, при
форма на вината пряк умисъл, като е имал намерение да умъртви Р. и А..
Безспорно по делото е установено, че подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Умисълът на
подсъдимия е обективиран в неговите действия – два удара по Р., респ. четири
удара по А., нанесени с голям нож, в области на тялото, в които се намират
жизненоважни органи, причинили им посочените по-горе травми.
Въззивният състав намери за правилни и законосъобразни изводите
на първия съд относно авторството на подсъдимия и неговата вина за
убийството на А. и опита за убийство на Р.. При обсъждане на
доказателствата, САС изложи съображенията си, поради които счита за
неоснователни възраженията на защитата за недоказаност на авторството на
С. по отношение авторството му за убийството на А.. Вярно е, че по
отношение на това обвинение гласната доказателствена съвкупност е особено
противоречива и част от свидетелите са лансирали версия за втори нож, или
са посочили като извършител на убийството св.С., обвинението против когото
за това деяние е повдигано, но е прекратено на досъдебното производство.
Внимателната оценка на доказателствените средства доведе настоящия състав
до несъмнен извод, че единствено подсъдимият е бил с нож по време на
сбиването, респ. именно той е намушкал и А..
Обосновано е и приетото от Окръжен съд Монтана, че в случая не са
налице основания да се приеме, че деянията са извършени при условията на
физиологичен афект, в какъвто смисъл са и еднозначните заключения на
двете психолого психиатрични експертизи.
Следва да бъдат споделени и изводите на първата инстанция, с които
се обосновава процесуалната невъзможност в случая да бъде извършена
преквалификация на престъпната деятелност от С. в такава по чл.116, ал.1,
т.4, пр.3 от НК, която предвижда състав на квалифицирано убийство на
повече от едно лице. Доколкото в случая едното от деянията е останало
недовършено, коректната правна квалификация би следвало да бъде по
чл.116, ал.1, т.4, пр.3, вр.чл.18, ал.1 от НК. Такова обвинение, обаче не е
повдигано на подсъдимия, а още от досъдебното производство престъпната
36
му дейност е субсимирана под два отделни състава на престъплението
убийство. Съдът не разполага с правомощие служебно да преквалифицира
престъплението според неговата точна правна норма при така внесения
обвинителен акт, тъй като престъплението по чл.116, ал.1, т.4, пр.3, вр.чл.18,
ал.1 от НК е по-тежко наказуемо / от 15 до 20 години лишаване от свобода,
доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна/. САС отчете и
обстоятелството, че по своето съдържание внесеният обвинителен акт, в
своята обстоятелствена и диспозитивна части, не страда от пороци, които да
са ограничили правото на защита на подсъдимия. Описаните като две отделни
престъпления, за които е обвинен С., са с по-нисък размер на предвидената
наказателна отговорност, като след приложението на чл.23, ал.1 от НК се
достига до същия краен резултат, да е осъждан един път, с едно общо най-
тежко наложено му наказание.
Първостепенният съд не е обсъдил в мотивите си възможността за
приложение на института на неизбежната отбрана, независимо от
поддържаните в тази насока доводи от защитата, поради което въззивната
инстанция следва да вземе отношение по този въпрос в отговор и на
направените в тази връзка възражения в жалбата на защитата на подсъдимия,
поддържани и в пледоарията по същество.
За да се приложи институтът на „низбежната отбрана“ и „превишаване пределите“
на същата е необходимо задълбочено да се изследват няколко обстоятелства: имало ли е
противоправно нападение от страна на пострадалите над подсъдимия, било ли е прекъснато
то или не, с какви средства е осъществено нападението, застрашавало ли е живота или
здравето на дееца или на другиго, доколко действията на последния са били адекватни на
интензитета на това нападение, с оглед използваното от нападнатия средство за защита,
броя, насочеността и силата на ударите.
На първо и основно място, следва от доказателствата да е видно, че деецът се е
защитавал от противоправно нападение. Това нападение може да е започнало, а може и да е
предстоящо, но с висока степен на вероятност. Приетата от въззивния съд фактология сочи,
че в момента, в който подсъдимият З.С. е наранил първо св.Р., а малко след това и
починалия А., по отношение на него /подсъдимия/ е осъществявано нападение, което не е
било прекратено, тъкмо обратно - било е продължаващо, т.е. било е налице непосредствено
и противоправно нападение по смисъла на чл.12, ал.1 от НК. Доказателствата сочат, че
подсъдимият и лицата от неговата група – св.П. и св.С., са бил заобиколени, оградени от не
малък брой мъже от с.*** / поне 12-13 /, с явно агресивни намерения. Съществен момент за
правилната оценка на действията на подсъдимия има обстоятелството, че началото на
физическото стълкновение го дава първият удар в лицето на св.С., нанесен от св.Р..Веднага
след това всички останали лица от селото се нахвърлят да бият с ръце и различни предмети
подсъдимия и неговите спътници. Особено показателен е фактът, че в първоначалната фаза
на конфликта подсъдимият не е държал в ръцете си нож, такъв изобщо не е имало в него.
Едва след започналото сбиване, той взима ножа си от вратата на автомобила, и започва да
нанася удари, при което първо е намушкан св.Р., който е бил най-близо до него и за чиято
37
водеща роля в разправията по делото са налице данни. Подсъдимият продължавал да
получава удари от мъжете от селото, като по същото време побой бил нанасян и по
отношение на сина му - св.П. и техния спътник - св.С.. Чувствайки се лично застрашен,
както и страхувайки се за здравето и живота на своите спътници, подсъдимият продължил
да нанася удари с ножа. Активен участник в боя бил и А. А., който в създалата се ситуация
тип „меле“, също бил намушкан от подсъдимия. Тук следва да се посочи, че смъртоносното
нараняване на А. е нанесено в гръдния кош, отпред. Обстоятелството, че останалите му
наранявания са странично и отзад не разколебават приетата от САС „неизбежна отбрана“,
тъй като динамиката на събитието е била такава, че е било напълно възможно и обяснимо
подсъдимият да го е наранил в моменти, когато взаимното положение на телата им не е
„лице в лице“. От така описаните действия на подсъдимия се налага изводът, че е било
налице противоправно нападение от страна на пострадалите, които са действали като част
от група, едновременно нахвърлила се с удари върху мъжете от ***. То е противоправно,
тъй като е било насочено към законово защитената телесна неприкосновеност на
подсъдимия и неговите спътници, застрашаващо както нея, така и живота им. Нападението е
било непосредствено, то не е било прекратено в момента, в който подсъдимият се е
защитил, отвръщайки на ударите с удари с нож. Подсъдимият е бил в правото си да защити
себе си, както и спътниците си, действайки при условията на неизбежна отбрана.
При преценката дали е налице хипотезата на чл.119 от НК е необходимо да се
изследва съответствието между характера и интензивността на нападението от една страна и
тези на защитата от друга / ПП на ВС № 12/ 73 год.; реш. №384/2001 год. по н.д. № 302/2000
г. на I н.о. /. При неизбежната отбрана съпоставката между характера на защитата и
характера на нападението трябва да се извърши с оглед конкретния засегнат или застрашен
наказателноправен обект. / реш. 248/98 по Н.д. № 444/ 97 год. на I н.о./. Във връзка с това са
от значение всички признаци, които характеризират агресията и защитата - брой на
нападателите, обекта на нападението, проявеното намерение и отношение към
отбраняващия си, възрастта на последния, душевното му състояние, обусловено от
предприетото срещу него нападение. Необходимо е и да се държи сметка за съществуването
на равноценност между благото, предмет на нападението, и благото, на което посяга
отбраняващия се. Към характера на нападението се отнасят например видът и обектът
на защита - обществените отношения, които се засягат, а ако нападението
представлява и престъпление, и обстоятелствата, които имат значение за степента на
обществена опасност на деянието. За опасността на нападението пък са важни онези
обстоятелства, които засягат неговата интензивност, начините и средствата, с които се
извършва, броят на нападателите, времето и мястото, където е упражнено насилието и
др. Така превишаване пределите на неизбежна отбрана ще има всякога, когато
защитата очевидно и без всякакво съмнение не съответства на характера и опасността
на нападението и ясно и недвусмислено надхвърля необходимото за отблъскване на
нападението. За да е съразмерна защитата на нападението, не се налага нападнатият да
се отбранява по същия начин и със същите средства, които са избрани от нападателя,
38
нито пък е необходимо при отблъскване на нападението защитните действия да се
насочат само към места, неуязвими за живота и здравето на нападателя. Такива
изисквания законодателят не е поставил, тъй като би се намалила ефективността на
неизбежната отбрана.
В настоящия случай и застрашеното от нападението благо и това на нападателите
са равноценни - телесната неприкосновеност. Както бе посочено, подсъдимият е бил ограден
от мъжете от с.***, които се нахвърлят да нанасят побой над него и спътниците му.
Фактологията по делото сочи, че той е имал право на отбрана. Същият обаче, е бил
длъжен да не допуска явно несъответствие с така осъществяваното нападение. Данните
по делото установяват именно на такова несъответствие. Защитната му реакция се е
изразила в използване на голям нож, с който намушква в тялото първо пострадалия Р., а
след това и А.. Несъответствието на защитата на нападението, в конкретния случай се
отнася главно до вида на оръжието, с което си служат нападателите и това, с което се
отбранява нападнатия. Самият подсъдим в обясненията си е заявил, че са замахнали да го
ударят с юмруци, „Не са имали други работи“. Следователно, средството, което е използвал,
за да отблъсне нападението – голям нож, не е било съответно на оръжието на нападението.
Чрез намушкванията на пострадалите, за чиято характеристика и брой сочат, както
показанията на свидетелите очевидци, така и заключенията на съдебномедицинските
експертизи, С. е причинил на А. значителни телесни увреждания, довели до неговата смърт,
респ. телесни увреждания на св.Р.. Тези негови действия по своята тежест надхвърлят
осъществяваното от пострадалите нападение, изразяващо се единствено в нанасяне на
удари. САС счита, че причинените травми на пострадалите, особено на починали А.,
описани по-горе, очевидно и явно надхвърлят необходимото за отблъскване на нападението,
поради което и заключи, че поведението на подсъдимия се явява като такова, осъществено
при неизбежна отбрана, но при превишаване на нейните предели.
САС изследва и причините, довели до това несъответствие между нападението и
защитата срещу него и обсъди всички фактори, които в случая характеризират агресията и
защитата срещу нея. На първо място, това са немалкия брой на участващите лица в
инцидента, оградили подсъдимия и неговите спътници. Освен това, част от тези лица са
били снабдени с различни предмети и явно са имали агресивни намерения. Не без значение е
психическо състояние на подсъдимия, който в обясненията си е заявил, че още преди да
започне инцидента е изпитал страх, усещайки че ще стане нещо лошо, вкл. е направил опит
да напусне мястото. Значение следва да се отдаде на обстоятелството, че подсъдимият и
спътниците му са били на чужда територия и мъжете от селото числено са ги
превъзхождали. Това се фактори, които са били от естество да повлияят на реалното
съотношение между силите на нападащите и защитаващия се. В тази връзка отново следва
да се отбележи, че към момента на деянията преимуществото е било изцяло на страната на
пострадалите, които са се биели образно казано „на свой терен”, и са част от група мъже,
които осъществяват организирана физическа саморазправа с него и спътниците му,
лишавайки ги преди това от възможност да напуснат мястото. Подсъдимият не е разчитал на
39
помощ и съдействие, тъй като е виждал, че и неговите спътници са оградени и нападателите
им нанасят удари. Следва още да се посочи, че обстоятелствата по делото не дават
основание да се направи извод за провокативно поведение от страна на подсъдимия за
развитието на конфликта. Тъкмо обратното, той е изявил желание да си ходят след като
става ясно, че св.Р. няма да дойде, и че има спор за нея. Относно използвания от подсъдимия
нож, съществен факт е, че подсъдимият го е взел от вратата на автомобила едва след като
започва физическата саморазправа с тях. Всички тези фактори в своята съвкупност
мотивират САС да приеме, че З.С. е действал при превишаване пределите на неизбежна
отбрана.
При положение, че подсъдимият е действал при превишаване
пределите на неизбежната отбрана, следва да се прецени дали това не се
дължи на уплаха или смущение, в каквато насока се релевират и доводи от
защита. Настоящият съдебен състав, изхождайки от обективно установените
по делото факти, счита, че такава хипотеза не е налице. В тази връзка, на
първо място САС съобрази, че макар физическият сблъсък да е започнал
внезапно, все пак за подсъдимият не е било изненадващо, че се стига до
размяна на удари. В обясненията си самият той е описал страховете и
опасенията си, че ще се случи нещо лошо още при пристигането на
автомобилите с мъжете от селото. Допуснатата и приета в хода на въззивното
съдебното следствие повторна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза дава заключение, че подсъдимият се е почувствал застрашен в
създалата се ситуация от пристигането на група мъже, които са се държали
заплашително спрямо него и неговите близки, присъстващи на мястото. Тези
обстоятелства са довели до чувство на изразен страх за сигурността и живота
му, и този на неговите роднини. Според експертите този страх, обаче не е
свърхмерен, а е нормално психологично изводим от ситуацията и са
категорични, че изразеното емоционално състояние при подсъдимия не
отговаря на това да е действал в условията на уплаха и/или смущение към
момента на инкриминираното деяние. В разясненията си вещите лица
обосновават извода си с това, че не са намерили данни за дезорганизиране на
психичните ресурси на подсъдимия до степен да не може да отразява
адекватно ситуацията и да действа хаотично, каквито са признаците на
уплахата, или да се е намирал в състояние на смущение в степен да не може
да прецени случващото се около него и да не може да организира съответна
реакция. Аргумент в подкрепа на изводите на експертите е установеното от
гласния доказателствен материал, че подсъдимият е реагирал много бързо на
40
нападението, снабдил се е с оръжието на престъпленията, след което макар и
да е отвръщал хаотично на ударите, все пак той е бил напълно ориентиран,
възприемал е какво става и около него, с близките му, осъществявал е една
напълно адекватна защита в създалата се критична за него и спътниците му
ситуация. Именно тази подреденост на поведението му, което е било
„целенасочено и изводимо от чувството за застрашеност в ситуацията“, не
дава основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.12, ал.3 от НК, а
именно „превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради уплаха или
смущение”.
Предвид изложените съображения, въззивният съдебен състав счете, че
първоинстанционната присъда следва да бъде изменена, като се приложи закон за по-леко
наказуемо престъпление, като се преквалифицира първото престъпление, за което е осъден
С. - това по чл.115 от НК с пострадала А. А., в такова по чл.119, вр. чл.115 от НК, а второто,
по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК с пострадал Р.Р., в такова чл.119, вр. чл.115, вр.чл.18, ал.1 от
НК, като подсъдимият следва да бъде оправдан по първоначално повдигнатото му
обвинение.
По наказанието:
За извършените от подс.З.С. престъпления по чл.119, вр. чл.115 от НК и по чл.119,
вр. чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК се предвижда лишаване от свобода до пет години.
При индивидуализиране на наказателната отговорност на С.,
първостепенният съд съдът е приел превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства, като в тази насока е отчел необремененото му съдебно минало
и изтеклия не малък период от време от извършване на деянието до
постановяване на присъдата. Въззивният състав по принцип се съгласява с
този извод на ОС-Монтана, като отчете и много добрите характеристични
данни за подсъдимия, и изтеклия допълнителен период от време в резултат на
инстанционни проверки на присъдата, при което към настоящия момент са
изминали почти осем години. По отношение опита за убийство, като
смекчаващо обстоятелство САС отчете вида на причинените на Р. телесни
увреждания, които за леки такива по своите медико-биологични
характеристика, както и направеното от С. самопризнание за това деяние при
дадените от него обяснения, с които е съдействал за разкриване на
обективната истина. По отношение убийството на А., САС отчете като
единствено отегчаващо обстоятелство броя на ударите с нож - общо четири.
Ето защо и като съобрази извършената преквалификация на
41
деянията, САС намери, че целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК за
поправянето и възпитанието на дееца, а също и да въздейства превантивно
върху останалите членове на обществото в случая могат да бъдат постигнати
с наказание лишаване от свобода за срок от две години за престъплението по
чл.119, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК, и наказание лишаване от свобода за
срок от четири години за престъплението по чл.119, вр. чл.115 от НК.
Двете деяния са извършени при условията на реална съвкупност,
поради което и на основание чл.23, ал.1 от НК следва така определените му
наказания да бъдат групирани в едно общо, по-тежкото от тях, а именно
четири години лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален “общ“ режим.
Въззивният състав не намери основания за приложението на чл.24
от НК, както се претендира от частното обвинение, даващ възможност за
увеличаване размера на общо определеното наказание най-много с една
втора. Констатирания и посочен по-горе превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства налага извод, че подсъдимият не е лице с висока
степен на обществена опасност, а извършените деяния са изолирана проява в
живота му до момента. Общо определеното по отношение на него наказание
от четири години лишаване от свобода, което ще изтърпи ефективно, според
САС е напълно достатъчно и справедливо, поради което и не намери за
необходимо да увеличава същото съгласно регламента на чл.24 от НК.
По гражданските искове:
САС намери, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и
законосъобразна, макар мотивите да са лаконични, в частта й относно
присъдените обезщетения на пострадалия Р.Р. и на наследниците на
починалия А. А. - неговите три пълнолетни деца Х. А. И., Д. А. И., В. А. И. и
съпругата му Д. В. Я. за претърпени от тях неимуществени вреди.
Като прецени доказателствата по делото, касаещи приетите за
съвместно разглеждане граждански искове, най-вече показанията на
разпитаните като свидетели граждански ищци, и наличните медицински
документи, на първо място прие, че ОС-Монтана законосъобразно е
преценил, че същите са доказани по своето основание.
Налице са всички предпоставки за ангажиране на основание чл.45 от
ЗЗД на гражданската отговорност на подсъдимия, причинил с първото деяние
телесни увреждания на пострадалия Р., а с второто деяние - смъртта на
бащата на Х. А. И., Д. А. И., В. А. И., съответно съпругът на Д. В. Я. - А. А..
42
При преценка справедливия размер на обезщетението по отношение
на В.И., САС се съобрази с приложената по делото медицинска документация
относно проведеното му лечение, обема на медицинските процедури, които е
претърпял, времето, през което е изпитвал по-сериозни болки и дискомфорт
от нараняванията, както и времето, което е било необходимо за пълното му
възстановяване. От друга страна, при преценка на справедливия размер на
подлежащите на възмездяване неимуществени вреди, САС отчете и
съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия Р. И.. Тези
обективни обстоятелства дават основание на въззивния съд да приеме, че
присъденото му обезщетение от 5 000 лева /колкото е и поискано от него с
гражданския иск/ по размер е преценено законосъобразно и съобразно
принципа за справедливостта.
ОС-Монтана законосъобразно е преценил, че предявените
граждански искове за неимуществени вреди от гражданските ищци Х. А. И.,
Д. А. И., В. А. И. и Д. В. Я. са доказани по основание и са налице всички
предпоставки за ангажиране на основание чл.45 от ЗЗД на гражданската
отговорност на подсъдимия, причинил с деянието си смъртта на техния баща,
респ. съпруг. По принцип загубата на родител е събитие със сериозни
емоционални последици, независимо от неговата възраст. За това и наличието
на тази родствена връзка между жертвата на престъплението и неговите деца
не може да бъде нито отречена, нито подценявана. Установен факт е по
делото, че в резултат от действията на подсъдимия гражданските ищци И.и
са загубили баща си. При преценка на действителния обем на понесените от
тях неимуществени вреди, все пак значение има както тяхната възраст, така и
тази на баща им, тъй като те не са били в непосредствена зависимост от
неговите грижи и издръжка. Същевременно, по делото е установено, че
връзката помежду им е била изпълнена с обич и разбирателство, самите те са
понесли тежко преживяната загуба на баща си, продължават и понастоящем
да усещат неговата липса. Всичко това дава основание на въззивния съд да
приеме, че присъденото им обезщетение от по 70 000 лева по размер е
преценено законосъобразно и съобразно принципа за справедливостта.
Въззивният състав отчете допълнително и обстоятелството, че пострадалият
А. А. е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Правилно и законосъобразно първият съд е присъдил по-висок
размер на обезщетение на съпругата на починалия А. – Д. В. Я., тъй като тя е
загубила своя другар в живота на възраст, когато във все по-голяма степен ще
усеща липсата му. Определеното й обезщетение в размер на 100 000 лева е
напълно адекватно, справедливо и съобразено с практиката на съдилищата по
въпросите на непозволеното увреждане.
До пълният предявен размер на исковете на Х. А. И., Д. А. И., В. А.
И. и Д. В. Я. от по 150 000 лева, обосновано същите са отхвърлени като
недоказани.
Претенцията на защитата на подсъдимия за намаляване размера на така
43
присъдените обезщетения е неоснователна, тъй като не кореспондира на
съдържащата се в доказателствата, най-вече в разпитите като свидетели на
гражданските ищци, информация за преживяното от тях от насилствената и
мъчителна смърт на баща им, респ. съпруга й. Също така неоснователна е
претенцията на повереника за присъждане на пълния поискан размер от по
150 000 лева, тъй като по делото липсват доказателства, които да могат да
обосноват като съответно на императива на чл.52 от ЗЗД такова обезщетение.
Правилно и законосъобразно първостепенният съд е присъдил посочените по-горе
обезщетения на гражданските ищци ведно със законната лихва върху тях, съответно от
06.08.2014г. за Р.Р., и от ***г. за останалите ищци, до окончателното й изплащане.
По възраженията на жалбоподателите:
На претенциите на останалите недоволни от присъдата страни
отговор се съдържа в мотивите на решението по-горе при обсъждане на
доказателствата, при обосноваване на правната квалификация на деянията и
справедливия размер на наложеното наказание и присъдени обезщетения.
При анализа на доказателствата, САС изложи съображенията си,
поради които счита за неоснователно искането на защитата за признаване
невинността на подсъдимия по обвинението му за престъплението по чл.115
от НК. Авторството на убийството на А. А. е установено въз основа на
гласните доказателствени източници, изхождащи от свидетелите от с.***.
Значителните противоречия, които са констатирани в отделните им разпити,
са преодолени посредством внимателен анализ на информацията, съдържаща
се в тях, както отделно, така и в съвкупност с останалите доказателствени
източници. Версията за евентуален друг извършител на това деяние по делото
е опровергана, като за САС не остана никакво съмнение, че именно
подсъдимият е лицето, което е наранило и А. А., който впоследствие е
починал.
Удовлетворена е претенцията на защита за преквалифициране на
деянията като извършени в условията на неизбежна отбрана. Същевременно,
неоснователни са исканията за оправдаване на подсъдимия на основание
чл.12, ал.1 от НК или чл.12, ал.3 от НК, подробни мотиви за което са
изложени при обосноваване на правната страна.
При извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка
въззивната инстанция не установи други основания за отмяна или изменение
на първоинстанционния съдебен акт.
С оглед изхода на делото и осъдителния характер на присъдата, на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият З.С. следва да бъде осъден с
въззивното решение да заплати направени разноски по делото – заплатени
възнаграждения на вещите лица, изготвили допълнителната психолого-
психиатрична експертиза, допусната от САС в размер на 880 лева.
44
Водим от горното и на основание чл.334, т.3 и т.6, вр.чл.337, ал.1, т.2
и чл.338 от НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, VІІ с-в
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда от 18.12.2019г. по НОХД № 17/2019г. на
Окръжен съд-Монтана, както следва:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, в извършването на което
подсъдимият З. Д. С. е признат за виновен по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК с
пострадал Р.Р. в такова по чл.119, чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК, като му налага
наказание ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
го ОПРАВДАВА по първоначалното му обвинение по чл.115, вр.чл.18, ал.1
от НК.
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, в извършването на което
подсъдимият З. Д. С. е признат за виновен по чл.115 от НК с пострадал А. А.
в такова по чл.119,вр.чл.115 от НК, като му налага наказание ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и го ОПРАВДАВА по
първоначалното му обвинение по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК.
На основание чл.23, ал.1 от НК ГРУПИРА наложените по
отношение на З.С. наказания, като му определя едно общо, по-тежкото тях от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален
“общ“ режим на изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от
свобода.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК З. Д. С. да заплати
разноски по делото, направени пред въззивния съд за възнаграждения на
вещи лица в размер на 880 /осемстотин и осемдесет / лева, платими по
сметката на САС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в
15-дневен срок от съобщаването на страните.
Председател: _______________________
45
Членове:
1._______________________
2._______________________
46