РЕШЕНИЕ
гр.София,13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на шести юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №5017 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 17.12.2018 г. по гр.д. № 74803/17 г., СРС, ГО, 172 с-в ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 92 ЗЗД, предявен от „Б.” АД, ЕИК *******, срещу Н.2. ЕООД, *** и С.Н.Р., ЕГН **********,*** за заплащане на сумата от 10.152 лв., неустойка, уговорена в. чл. 9 от Договор от 28.03.2014 г., ведно със законната лихва от 20.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
|
|
ОСЪЖДА „Н.2.“
ЕООД, *** и С.Н.Р., ЕГН **********,*** да заплатят на „Б.” АД, ЕИК *******,
на основание чл. 92 ЗЗД в условията на солидарност сумата от 1428 лв.,
представляваща неустойка, уговорена в. чл. 14 от Договор от 28.03.2014 г.,
ведно със законната лихва от 20.10.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер
на 168.20 лв.
Срещу постановеното решение
е постъпила въззивна жалба от ищеца в отхвърлителната
част .Във въззивната
жалба се сочи, че решението
е неправилно-в нарушение на материалния закон и необосновано .Съдът неправилно приел,че клаузата на чл.9 от процесния договор е нищожна,поради противоречие с добрите
нрави.Съдът не отчел комплексния характер на престацията
на ищеца- доставка на поръчаните от ползвателя количества кафе ,но и предоставяне
на движими вещи-кафемашини за приготвяне на кафе-напитки в обекта на
ползвателя като тази единна престация съответствала
на насрещното задължение на ползвателя да закупи и плати цената на минимум 360 кг
кафе.Съдът разглеждал действителността на неустойката не към момента на сключване
на договора,а към последващ момент-към прекратяването
му.Неустойката не водела до неоснователно обогатяване,а съвпадала с размера на
очакваните вреди от неизпълнението.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението
и вместо това да постанови друго,
с което да се уважи иска. С въззивната жалба
се претендират разноски.
От въззиваемата страна С.Н.Р. е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират
се разноски.
Съдът, след като обсъди
по реда на
чл.236, ал.2 от ГПК събраните
по делото доказателства и становища на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално
допустима, а разгледана по
същество -неоснователна, поради следното:
Фактическите
и правни констатации
на СРС са правилни и съдът препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
Правилно съдът приел, че претендираната неустойка по чл. 9 от процесния договор не е насочена към заплащане на действително причинени вреди, а сочи на несправедливо по съдържание съглашение поради обективна неравностойност на съотношението на главното и акцесорното задължение. Правилно съдът е приел, че така договорената неустойка дава възможност на ищеца да задържи непродаденото от ползвателя количество кафе и да реализира печалба, равняваща се на разликата между разходите, които той е претърпял и цената, на която би го продал на трети, неучастващи в спора лица. В този смисъл, съдът правилно е констатирал, че ишецът, в случаите в които ответника не е закупил кафе,би се обогатил освен с вземането за неустойка в размер на 10 152 лева, така и с вземане от продажната цена на задържаното и непродадено на ползвателя количество кафе- доход, който не би получил при каквито и да е пазарни условия. С тези аргументи съдът е направил обоснования извод, че чрез предвиждането на неустойка по чл. 9 от Договора се дава възможност на ищеца за неоснователно обогатяване.
Неоснователно е възражението на въззивника, че съдът не отчел комплексния характер на престацията на ищеца и че последният бил предоставил на ответника вещ за ползване на „значителна стойност” като за ползването не било уговорено възнаграждение, но че от така договореното ползване и задължението за закупуване на кафе се установявала връзка. Претендираната от ищеца неустойка в размер на 10 152 лева значително надвишава стойността на вещите- 3 950 лева, като в договора не е договорена обвързаност между стойността на вещите, цената на килограм кафе или размера на неустойката. В договора не е уговорено цената на определено количество кафе да представлява наем за вещта или че задължението за поръчване на кафе представлява насрещна престация за предоставеното ползване на вещта.В чл. 1 от Договора е изрично посочено, че ищецът предоставя безвъзмездно на ползвателя описаните в същата разпоредба вещи. Неоснователно е възражението на въззивника , че дължимата престация от ищеца била единна- да предостави ползването на вещите и да достави поръчаното количество кафе, като на тази единна престация съответствало насрещното задължение на ползвателя да закупи и заплати цената на минимум 360 кг. кафе. Видно от текста на договора страните не са изразявали воля и съгласие за настъпване на правните последици на такъв вид облигационно отношение помежду им, нито са договаряли ползването на вещите да бъде обвързано по какъвто и да е начин със закупуването на кафе от страна на ответника, така че неустойката по чл. 9 да обезпечава подобен вид задължение.
Неоснователно е възражението, че съдът неправилно разглеждал въпроса за действителността на неустойката не към момента на сключване на договора, а към последващ момент- след прекратяването на договора.Претендираната неустойка значително надвишава стойността на вещите- повече от три пъти. В този смисъл, изводът на съда е напълно обоснован и аргументиран- съдът разглежда въпроса за действителността на неустойката към датата на сключването му, но взима предвид функцията на самата неустойка, а именно- последиците от неизпълнението довели до прекратяване на договора и вредите, които биха настъпили за ищеца от това неизпълнение. Всички тези вреди биха настъпили след прекратяване действието на договора.
Неоснователно е възражението, че поради факта, че неустойката била договорена по общо съгласие на страните по двустранна търговска сделка, решението не било правилно. Съгласието на страните не ги лишава от възможността да претендират недействителност на клаузата поради противоречие с добрите нрави, както и качеството на търговци на ищеца и главния длъжник. При направено възражение за недействителност на клауза за неустойка съдът изследва както волята на страните,така и функциите на договорената неустойка.
Не се доказаха твърдяните
пороци на първоинстанционното решение ,поради което
то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено,а жалбата срещу
него като неоснователна –да се отхвърли.
На възиваемата страна
се дължат разноски в размер на заплатения адвокатски хонорар 500 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.12.2018 г. по гр.д. № 74803/17 г., СРС, ГО, 172 с-в
ОСЪЖДА, на основание чл.78. ал.З ГПК, „Б.” АД, ЕИК ******* да
заплати на С.Н.Р., ЕГН **********,*** сумата 500 лв.разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.