№ 8409
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниела Г. Шанова
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело №
20211110137573 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК „..........” ЕАД, ........
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с 59, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за установяване, че „...........“ ЕООД дължи на ищеца сумата 6083,94 лв. за потребена
вода през периода от 19.07.2019г. до 27.08.2019г. с абонатен номер ........ за имот, находящ се
на адрес: гр. ........... ведно със законната лихва от 21.01.2021г. до окончателното плащане и
сумата 660,45 лв. - лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 30.09.2019г.
до 14.01.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 3342/2021г. на СРС, 71 с-в. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди да е налице валидно възникнало и съществуващо правоотношение с
предмет на установено незаконно присъединяване на ВиК услуги. На основание чл. 37 и чл.
35 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, ответникът притежавал
качеството „потребител“ в отношенията с експлоатационното дружество по отношение на
водоснабден обект: .......... Съставен бил Констативен протокол № 29/27.08.2019 г., с който
било установено незаконно присъединяване към водопроводно отклонение с диаметър ф 90
мм. За установеното нерегламентирано присъединяване към ВиК мрежата била изготвена
облагателна сметка, с която по реда на чл. 37 от Наредба № 4/14.09.2004 г. по реда на чл. 37
или 39 дни и потреблението 45,36 куб.м. вода при часово изтичане за денонощие.
Ответникът следвало да заплати потребените услуги в 30-дневен срок от датата на издаване
на съответната фактура, съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ на ВиК оператора. Неплатените
задължения възлизали на 6083,94 лв. като същите произтичали от причинени имуществени
вреди на дружеството. Върху тази сума ответникът дължал и обезщетение за забавено
1
изпълнение в размер на законната лихва от 660,45 лева от 30.09.2019 г. до 14.01.2021 г.,
както и лихвата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва исковата молба като неоснователна. На
15.08.2019 г. в 16:30 било преустановено подаването на вода в наетия от ответника ............,
намиращ се в к.к. „......“. Хотелът бил собственост на търговското дружество „.......“ ООД,
който към момента на спиране на водата бил титуляр на партидата. Дружеството бил
коректен платец, без изискуеми задължения, в същото време хотелът бил пълен с туристи.
Водата била спряна без предварително предупреждение. Не била ясна причината за
спирането на водоподаването. Собственикът на хотелския комплекс „.......“ ООД предприел
всички мерки, за да бъде възстановено водоподаването в обекта. Ответникът в посочения
период не бил титуляр на партидата, претенциите на ищеца следвало да бъдат насочени към
лицето, на чието име е партидата към ВиК дружеството.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр.д. № 3342/2021 г. по описа на СРС, 71 състав,
по което е издадена заповед от 09.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, за сумата от 6083,94 лв. – главница, представляваща обезщетение за причинени на
заявителя имуществени вреди вследствие незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационни системи за периода от 19.07.2019 г. до 27.08.2019 г. и 660,45 лв. - лихва за
забава за периода от 30.09.2019 г. до 14.01.2021 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 21.01.2021 г. до окончателното плащане. В указания срок, съгласно
чл. 415, т. 2 ГПК, заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който съдът
приема за допустим.
Не се спори по делото, че ищецът е „ВиК“ оператор по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от
Закона за водите и доставя на потребителя ВиК услуги срещу заплащане. Според чл. 11, ал.
7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, „ВиК“
операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне
на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК
системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Анализът на цитираните правни
норми обосновава извод, че за да възникне валидно облигационно правоотношение между
страните, не се изисква сключването на индивидуален писмен договор.
2
Не се спори също, че за процесния период от 19.07.2019г. до 27.08.2019г. ищцовото
дружество е предоставяло ВиК услуги до обект: .......... Безспорен за страните е и фактът, че
посочената сграда представлява водоснабден обект с разкрита партида с абонатен номер
.........
От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства безспорно се
установява и следното: в периода от 19.07.2019г. до 27.08.2019г. ............ в к.к. „......“ е бил
собственост на дружеството „..........“ ООД /........./; за същия период ответника „...........“ ООД
е имал качеството „наемател“ на водоснабдения имот по силата на договор за наем с
„..........“ ООД /........./; водоподаването в имота е било спряно на 15.07.2019г., когато е
демонтиран водомера; на 18.07.2019г. е била премахната тръба, монтирана на мястото на
измервателния уред; на 19.07.2019г. е била заявена промяна на партидата на водоснабдения
имот от собственика „..........“ ООД /........./ на наемателя „...........“ ООД; на 26.08.2019г. от
страна на ищеца е била извършена промяната на партида с абонатен номер ........ на обект
............ в к.к. „......“ с нов титуляр „...........“ ООД.
Ищецът е представил констативен протокол № 29/27.08.2019 г., съставен от служител
на водопреносното дружество, в присъствието и с участието на един свидетел, видно от
съдържанието на който, след извършена проверка на обект с адрес в гр. Н, к.к. „......“, И
............, с абонатен номер ........, се установява, че е налице неправомерно ползване на
питейна вода в обекта от водопроводно отклонение с диаметър от Ф 90 мм, без
измервателен уред /водомер/.
По делото е представена и облагателна сметка, съставена от ищеца на основание чл.
37 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, за сума от
6083,94 лв. с вкл. ДДС, период на облагане: 19.07.2019 г. - 27.08.2019 г. /39 дни/, при
потребление от общо 1769 куб.м. вода. За посочената сума е издадена представена фактура
№ 38949669/30.08.2019г.
Съгласно експертно изследване, извършено чрез съдебно-техническа експертиза от
вещото лице инж. С. Я., се установява, че процесният обект представлява процесният обект
представлява самостоятелен водоснабден обект /хотел/, намиращ се на територията на к.к.
„......“, гр. Н, захранен неправомерно с вода от водопроводно отклонение с диаметър Ф 90
мм и пропускателна способност на инсталацията 1, м/сек. Вещото лице е дало заключение,
че при 3-часово изтичане на вода на денонощие, за един ден се потребяват 53,72 куб.м. вода,
т.е. повече от посоченото в облагателната сметка – 45,36 куб.м./ден при тричасово изтичане.
При тези показания, експертът е установил, че стойността на потребените ВиК услуги от
незаконно присъединения обект процесния период от 39 дни възлиза на сумата от 7205,12
лв., което е в повече от посоченото в облагателната сметка – 6083,94 лв.
При съобразяване на събраните по делото доказателства и изяснявайки характера на
правоотношенията между страните, настоящият съдебен състав намира, че възникналите
отношения между ищцовото дружество и ответника по делото по повод на твърдяното
незаконно присъединяване към ВиК мрежата, са на плоскостта на неоснователното
3
обогатяване и по същество ищецът претендира установяване дължимостта на обезщетение
на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД.
Присъединяването към водоснабдителната мрежа не по нормативно установения ред
води до неправомерно ползване на вода. При установяване на такова нарушение за
потребителя възниква отговорност за консумираната извън законоустановения за това ред
вода. Относно основанието на което се носи отговорността съществува противоречива
съдебна практика, като едното разбиране приема, че същата възниква от непозволено
увреждане, а другото - от неоснователно обогатяване. Настоящият съдебен състав намира
обаче, че вземането на водоснабдителното дружество за обезщетение за ползвана вода без
измерителен уред представлява претенция за неоснователно обогатяване, като в този смисъл
е и актуалната практика на ВКС, постановена с решение № 124 от 09.04.2015 г. по гр.д. №
4703/2014 г., 4-то гр. отделение. Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД включва обогатяване на
едно лице, обедняване на друго, връзка между обогатяването и обедняването и липсата на
основание за това, както и на друг иск, с който обеднелият може да се защити, като тези
елементи са налице в настоящия случай.
При така изяснената фактическа обстановка и съобразно приетото по отношение
правната характеристика на исковата претенция, за настоящия съд се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, каквото в настоящия случай не се установява да е налице за
ответното дружество. Ответникът, в качеството си на наемател е държател на имота, което
не обосновава наличието на договорно правоотношение с ищцовото дружество.
Същевременно, при осъществено присъединяване към водопроводната мрежа
обезщетение, на ВиК снабдителя се дължи на основание приложимата разпоредба на чл. 37
от Наредба № 4/14.09.2004г., съгласно която при установяване на незаконно присъединяване
към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а
изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35,
ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък.
В този смисъл е и цитираното по-горе решение № 124 от 9.04.2015г. на ВКС по гр.д.
№ 4703/2014г., съобразно което незаконното присъединяване към водопроводните и
канализационните системи може да бъде осъществено, както от лице, което е в договорни
отношения със снабдителното дружество /потребител/, така и от лице, което не е обвързано
от договор. Във всеки случай то дължи обезщетение за ползваната вода и канал без
измерителен уред.
Съгласно разпоредбите на чл. 35, ал. 6 и чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. е
уреден редът за определяне на дължимото обезщетение, когато е налице виновно и
противоправно поведение на ползвател, а именно - при отказ на достъп за отчитане на
4
показанията на измерителните уреди и при извършването на незаконно присъединяване.
В настоящия случай се касае до една от регламентираните в чл. 37 от Наредбата
хипотези, а именно незаконно присъединяване, за което е съставен протокол в съответствие
с ал. 3 на цитираната разпоредба от служител на ищцовото дружество в присъствието на
свидетел. Съставеният констативен протокол за извършена проверка действително
представлява частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, с
изключение на случаите, в които е подписан от адресата си. В настоящия случай протоколът
от извършената проверка, в който е отразена констатацията за наличие на незаконно
отклонение, не е подписан от ответника като наемател на имота, но същия не е оспорен от
ответника. Следва да се има предвид и че Наредба № 4/14.09.2004г. в приложимата
редакция, действала до 04.10.2019г. не изисква уведомяване на потребител за извършената
проверка. В случая е съставен протокол, подписан от длъжностно лице на ищеца, което е
допустимо по действалата редакция на чл. 37 към момента на проверките и процедурата е
спазена.
Коректността на изчисленията е потвърдена от вещото лице по СТЕ.
Начисленията са извършени за по-малък обем куб.м. от действителния /общо за 1768
куб.м. вместо за 2090 куб.м./, което е в полза на потребителя.
Наред с това липсва спор по отношение на това, че е налице нерегламентирано
присъединяване. Спори се единствено, че ищеца неправомерно е бил преустановил
водоподаването до обекта, като същевременно не се спори, че именно ответника е бил
ползвател на водоснабдения обект за процесния имот по силата на договор за наем, както и
че партидата е прехвърлена на негово име на 26.08.2019г. Липсва спор и че потребените
количества вода не са заплатени.
Прекъсването на водоподаването и демонтирането на водомера на 15.07.2019г. е
факт, по който не се спори, като в случая ирелевантно за настоящия правен спор е причината
за това – дали поради неплатени стари задължения или поради обявяването ......... на
предишния титуляр на партидата – трето лице за процеса, доколкото реда и начина за
присъединяване на един имот към водопроводната мрежа е стриктно регламентиран в
Наредба № 4/14.09.2004г.
По горните съображения, от доказателствата по делото се установява факта на
неправомерно ползване на вода в процесния обект, а възраженията на ответника относно
липсата на вина за това се явяват ирелевантни с оглед кондикционния характер на
отговорността от неоснователно обогатяване.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че ответникът дължи заплащане на
сумата от 6083,94 лв. за периода от 19.07.2019 г. до 27.08.2019г. - обезщетение за
неоснователно обогатяване вследствие незаконно присъединяване към ВиК мрежа,
изчислено по реда на чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водопроводните и канализационните
системи.
5
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема същия
за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за плащане и
начислената лихва касае главницата по фактура от датата на падежа – 30.09.2019г. до
14.01.2021г. След извършени от съда математически действия, посредством калкулатор за
изчисляване на законна лихва с интернет адрес http: //balans. bg/калкулатори/лихвен-
калкулатор/законна-лихва/ установи дължимата мораторна лихва в общ размер от 799,36 лв.,
което е в повече от претендираното, поради което установителния иск за лихва пердвид
диспозитивното начало следва да се уважи за заявения от ищеца размер от 660,45 лв.
Относно отговорността за разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноските, които е направил за производството, установени в общ размер
от 2 669,78 лв. – държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, съгл. представен и неоспорен списък по чл. 80 ГПК.
Следва да се присъдят и разноските, направено в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 3342/2021г. по описа на СРС, 71 състав /арг. от т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014г.
на ОСГТК/ в общ размер от 184,89 лв. – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „...........“ ЕООД,
ЕИК .........., със съдебен адрес .......... – чрез адв. С., дължи на „..........” ЕАД, ........ с ЕИК
..........., със съдебен адрес ......... – чрез адв. А., сумата от 6083,94 лв. за потребена вода през
периода от 19.07.2019г. до 27.08.2019г., представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване вследствие незаконно присъединяване към ВиК мрежа, изчислено по реда на чл.
37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водопроводните и канализационните системи за имот, находящ се на адрес:
гр. ........... с абонатен номер ........, ведно със законната лихва от 21.01.2021г. до
окончателното плащане и сумата от 660,45 лв. - лихва за забава върху главното вземане,
изтекла в периода от 30.09.2019г. до 14.01.2021 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3342/2021г. по описа на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА „...........“ ЕООД, ЕИК .........., със съдебен адрес .......... – чрез адв. С., да
заплати на „..........” ЕАД, ........ с ЕИК ..........., със съдебен адрес ......... – чрез адв. А., на
основание чл. 78, ал. ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 2 669,78 лв., както и
разноски за производството по ч.гр.д. № 3342/2021г. по описа на СРС, 71 състав в размер на
184,89 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от датата на връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7