№ 28
гр. Варна, 10.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно
търговско дело № 20233001000421 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:37 часа се явиха:
Въззивникът Н. И. Н., редовно призован, явява се лично и се
представлява от адв. В. Ц., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивницата Е. И. Н., редовно призована, не се явява, представлява
се от адв. В. Ц., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивницата З. И. Н., редовно призована, не се явява, представлява
се от адв. В. Ц., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемият „НОВОТЕХ-95“ ООД, редовно призован,
представлява се от адв. Б. Р., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице П. И. С., редовно призована, явява се лично.
АДВ. Ц.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА, че производството бе отложено в предходно съдебно
заседание за даване възможност на страните да се представляват и за събиране
на доказателства – заключението по назначената повторна съдебно-счетоводна
експертиза.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение по допуснатата повторна
съдебно-счетоводна експертиза с вх. № 75/08.01.2025 г. /чрез ЕПЕП на
07.01.2025 г./ и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
1
СЪДЪТ пристъпи към изслушване съдебно-счетоводната експертиза:
В. л. П. И. С. - *****; българка; българска гражданка; неосъждана; без
родство и трудовоправни отношения със страните; предупредена за
отговорността по чл. 291 НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. С.: Поддържам представеното заключение.
АДВ. Ц.: Запознати сме със заключението. Имам въпроси.
В. л. С. на въпроси на адв. Ц.:
АДВ. Ц.: Във връзка с документите и това дали има липсващи
реквизити и най-вече с отговорите, които започват от стр. 13 от заключението,
извършихте ли проверка на счетоводни документи и ако е така, то къде в
заключението са изрично посочени, съобразно задачата Ви, тъй като на стр. 13
сте записала въпроса с цялото му съдържание, а всъщност не отговаряте на
него?
Пояснявам, че задавам този въпрос, тъй като в предходното съдебно
заседание на вещото лице, което даваше отговори по своите задачи, му бяха
представени документи, по които липсваха реквизити и те бяха от 2016
година. Имахте ли предвид и тези документи? Какъв е отговорът Ви всъщност
на въпроса?
В. Л. С.: Имала съм ги предвид тези документи. Те са описани по
страници, така, както ги е цитирал колегата. Точно тях съм разглеждала и са
точно тези, за които задавате въпросите.
Считам, че тези документи отговарят на Закона за счетоводството.
Затова съм ги преценила.
АДВ. Ц.: Във връзка с този въпрос във Вашето заключение използвате
термина „взаимно допълващи се документи“. Къде в теорията, която засяга
счетоводството се намира подобен вид терминология. Кои са тези взаимно
допълващи се документи, които могат да имат значение, както в случая, така и
по принцип? Понеже този термин липсва и според нас той е внесен
спекулативно, затова и задавам този въпрос. Документите са първични,
вторични и регистри.
В. Л. С.: Това е принципа на документалната обоснованост, който съм
цитирала. Към първичния или вторичния документ, както тук съм обяснила,
могат да бъдат приложени други документи, които изясняват операцията,
намерението на ръководството и т.н. И тези всички документи съм посочила,
че са такива като допълващи, тъй като ако в единия документ няма
необходимия реквизит, го има в другия документ, затова съм използвала този
термин. Не съм имала предвид счетоводен термин.
АДВ. Ц.: Значи, в такъв случай допълването може да бъде и някакъв
вид художествено съчинение?
В. Л. С.: Не, не може да бъде художествено съчинение документ, който
2
отразява съответната операция.
АДВ. Ц.: По същата част от експертизата въвеждате също термина
„опис на непродадени обекти“. Какъв е този документ – първичен, вторичен,
задължително ли е съставянето му, каква информация съдържа?
На стр. 17, вещото лице използва в експертизата си няколко вида
документи – протокол за заприхождаване на активи, опис на непродадени
обекти. Какъв е характерът на тези документи и задължително ли е
съставянето им? Основани ли са на първични документи?
В. Л. С.: Когато става въпрос за обекта на „Сирма войвода“ или за
„Дякович“, които дружеството само е създало и е построило, стойността им се
́
формира по себестойност и след като са продадени обектите, които са имали
предвид да продават, е изписана тяхната себестойност. Остава себестойност
само на обектите, които не са продадени, които дружеството е заприходило
като дълготрайни активи и на база на това е направен този опис. Той е външен
счетоводен документ.
В. л. С. на въпрос на съда: От стоки – резултат от завършено
производство, от продукция ги обръщат в дълготрайни материални активи,
след като става ясно, че не са продадени. Те така са си го кръстили.
Това е управленско решение. Но това представлява този опис.
АДВ. Ц.: В тази част относно протокол за заприхождаване на активи,
прав ли съм да твърдя, че той не е основан на първични счетоводни
документи?
В. Л. С.: На стр. 17 имам протокол за въвеждане в експлоатация.
Нека да изясним за какво става въпрос – за строителство или за
закупени активи?
АДВ. Ц.: Въпросът е дали в тези термини и документи, които се
използват – описа, протокола за заприхождаване на активите, са свързани с
първични документи? Откъде се изваждат тези данни, спазено ли е
изискването за аналитичност?
В. Л. С.: Да, тук виждам имота на ул. „Сирма войвода“. Това е тяхно
решение. На база на всички първични документи, които тук са описани –
договор за доброволна делба, удостоверение за въвеждане в експлоатация е
направен този протокол кои обекти са въвеждат в експлоатация и се
заприхождават като дълготрайни активи или се заприхождават като
продукция, защото преди това са били в незавършено производство и се е
натрупвала стойността на активите, т.е. се е формирала себестойността.
АДВ. Ц.: Водено ли е счетоводството по обекти?
В. Л. С.: За строителството счетоводството е водено по обекти.
Дълготрайните активи са водени по обекти. Счетоводството на дружеството
отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и приложимите
счетоводни стандарти.
3
АДВ. Ц.: Установихте ли, пак в тази връзка Ви питам, дали всеки от
дълготрайните материални активи е воден по отделен аналитичен признак?
В. Л. С.: Да, дълготрайните активи са водени със съответното
наименование.
АДВ. Ц.: В този смисъл с кои аналитични признаци са заведени
недвижимите имоти, налични към 2018 г.?
В. Л. С.: В амортизационния план са заведени с година, с
амортизационна норма, със стойност и с начислена амортизация. Тука
говорим за дълготрайните активи.
АДВ. Ц.: Как се осчетоводяват разходите за ремонт на собствени и
инвестиционни сгради в счетоводството на ответника? Разходите за ремонт
как се осчетоводяват? Извършен ли е изобщо ремонт в някои от типовете
сгради? Някои от тях са закупени отдавна, други са допълнително изградени.
В. Л. С.: Посочила съм го в експертизата.
Ремонтът, който си е текущ ремонт като освежаване, се осчетоводява
като разход, а този, който води до увеличение на стойността на дълготрайния
актив, е подобрение и увеличава стойността. В експертизата съм написала на
кои активи е увеличена стойността.
АДВ. Ц.: А има ли активи, на които не е увеличена стойността?
В. Л. С.: Не установих такива активи, на които да е направено
подобрение и да не е увеличена стойността на актива.
Само подобренията биха били осчетоводени като увеличаване на
стойността на актива, а текущите ремонти – не.
АДВ. Ц.: На стр. 18 са описани сгради в Западна промишлена зона.
Анализирате разходи за сградите и ремонти до 2008 г. Правени ли са им
ремонти и кога – след това, преди това?
В. Л. С.: Ако е имало ремонти, са осчетоводени и тук не съм ги
описвала, защото те са осчетоводени на разход. Единственото, което са
правили като подобрение към 01.03.1997 г. и то е записано тук, че се довършва
изграждането на новата битовка и са заведени като сгради.
Обектът е продаден и няма как да отида на място, за да го видя.
АДВ. Ц.: В този обект знаете, че има складове. Установихте ли дали са
извършвани някакви качествени подобрения – поставяне на инсталации,
когато проверявате счетоводството, не Ви питам за технически въпроси? Дали
е отразено подобрение, което увеличава стойността на активите?
В. Л. С.: Това не е от моята компетентност. Не ми е било в задачата.
Не съм намерила счетоводни документи за ремонти, отнасящите се за
подобрение на складовете.
АДВ. Ц.: Какво означава консервиране на сгради и как това намира
отражение в счетоводството на дружеството в случая?
4
В. Л. С.: Относно консервирането на сгради - те не са използвани и
дружеството е решило, че в определен период от време няма да ги използва
като активи и няма възможност във връзка с намаляване на дейността или на
някакви други причини и се е взело решение, че тези активи се консервират и
съответно това се отразява като не се начислява амортизация на активите за
този период, в който са консервирани.
АДВ. Ц.: Това счетоводна операция ли е? Тя правилна ли е и дали има
приложение в случая?
В. Л. С.: Тук не се взема операцията като счетоводна. Само се изготвя
протокол.
Консервирането е прието в счетоводството, съгласно счетоводен
стандарт № 16.
АДВ. Ц.: В същата връзка, относно магазин № 1 на „Сирма войвода“,
цитирате протокол за въвеждане в експлоатация, но в експертизата Ви не са
анализирани заповеди за консервиране и периоди за консервиране от
25.01.2005 г. с удължаванията до 2011 г. Имам предвид заповед № 2.
Въпросът ми е какво е извършено по време на консервирането на
магазин № 1 на ул. „Сирма войвода“ № 2 и как е намерило отражение в
счетоводството на дружеството? По време на консервирането обектът ползван
ли е и начислявани ли са му амортизации?
В. Л. С.: Не са му начислявани амортизации. Аз и в следващите точки
съм написала, че няма.
Мисля, че обектът не е използван по време на консервирането.
АДВ. Ц.: Ние твърдим, че магазинът е отдаван под наем в същия
период.
Задавам по този начин въпроса, тъй като според нас консервирането не
е операция, която може да бъде свързана със счетоводството. Дружеството не
е използвало подобни термини, които използва вещото лице. Тези обобщения
се правят от вещото лице, затова зададох въпроса по този начин.
В. л. С. на въпрос на съда (перифразирайки въпроса на адв. Ц.): Ако
активът е ползван под наем, се начисляват амортизации, защото той е в
експлоатация. При консервирането активът не е в експлоатация.
АДВ. Ц.: Следващият ми въпрос е свързан с обекта на ул. „Александър
Дякович“ № 45. Разходите за обекта са осчетоводени, както Вие пишете, с
мемориален ордер № 25/2 от месец 12.2016 г. Установихте ли дали обектът е
воден по отделен наличен признак, съответно кога и как са натрупани
разходите? Цитирате хронологични ведомости на сметка 611 – Разходи за
строителство по стопански начин, без да се цитира съответния аналогичен
признак.
В. Л. С.: Обектът на ул. „Александър Дякович“ № 45 е воден и е
формирана себестойността. Отделно е водена себестойността и на останалите
5
обекти. Това е вторичен документ - след като се натрупа себестойността, се
прехвърля в готова продукция или в дълготраен актив. Мемориалният ордер е
вторичен документ, на база на който се заприхождава съответния актив. Това е
направено, мисля, когато е приет Акт 16.
В. л. С. на въпрос на съда: Цялата сграда е била незавършено
производство. Една част от обектите те са ги продали като продукция и тогава
е изписвана тяхната себестойност на база на ценообразуването.
АДВ. Ц.: Следващият ми въпрос е свързан с моторните превозни
средства, за които Вие пишете, че съгласно Вашите изследвания са
осчетоводени към стойност нула. Това правилно ли е като счетоводна
операция, след като въпросните МПС-та имат застрахователна стойност, която
е използвана при тяхната продажба, т.е. те са продадени? От друга страна, при
изваждането им от употреба не е ли задължително да бъдат по друг начин
отнесени в счетоводството?
Въпросът е дали правилно е осчетоводено, че МПС са осчетоводени със
стойност 0, при положение, че те имат застрахователна стойност?
В. Л. С.: Уточнявам, че автомобилите не са осчетоводени със стойност
нула. Автомобилите са осчетоводени по отчетната стойност – по цената на
придобиване, по която са закупени с всички разходи за придобиването им.
През периодите са начислявани амортизации върху тези автомобили, която
амортизация обаче се води в друга сметка, т.е. ако се погледне стойността на
дълготрайния актив, в момента отчетната му стойност не е нула. Балансовата
му стойност е нула, защото дълготрайните активи се посочват в счетоводния
баланс по балансова стойност, т.е. цена на придобиване, отчетна стойност,
минус натрупани амортизации.
Това е абсолютно правилно като счетоводна операция.
Има Закон за счетоводството, има стандарт 16 и стандарт 4 за
амортизации и това е правилно от счетоводна гледна точка. Това е правилно
като счетоводна операция.
АДВ. Ц.: На стр. 19 посочвате, че административните и търговски
сгради се начисляват с амортизация от 4 %. Какъв процент е прилагало
дружеството - 4 или 3 %, тъй като аз установих, че има разлика?
В. Л. С.: Мисля, че 4 % е прилагало дружеството.
АДВ. Ц.: На стр. 20 от експертизата - по каква причина от 2017 г. е
преустановено начисляването на амортизации за офис 1 и офис 2?
В. Л. С.: Причината е, че преди това дружеството ги е използвало като
активи, като собствен офис и когато прави офиса на „Дякович“, се премества
там и спира да използва двата офиса и те не са в експлоатация. Мисля, че
имаше и за тях протоколи.
Няма данни в счетоводството на дружеството за ползване на офис 1 и
офис 2 като основна дейност или за отдаване под наем.
6
АДВ. Ц.: На стр. 20 обследвате проведени инвентаризации. Посочвате,
че инвентаризацията е от 25.11.2016 г. до 30.11.2016 г. Това съответства ли на
Закона за счетоводството, тъй като според същия закон инвентаризациите
следва да бъдат водени към 31.12?
В. Л. С.: Да, съответства на Закона за счетоводството. Има изискване
да бъде направена инвентаризация и не е задължително да бъде направена към
31.12 на годината.
АДВ. Ц.: А инвентаризациите по принцип редовно ли са водени?
В. Л. С.: Имах за задача да проверя периода. Проверила съм го и към
него период те нямат задължения да извършват инвентаризация ежегодно и
периодично. Дори тук съм цитирала по кой член от Закона за счетоводството е
това. По преценка на ръководството не е задължено дружеството.
АДВ. Ц.: По време на инвентаризациите обхванати ли са материални и
нематериални дълготрайни активи и задбалансови активи?
В. Л. С.: Обхванати са материали, готова продукция. Говорим за
инвентаризацията, която е направена без да имат задължение за това през
месец ноември 2016 г., както и на материалните, нематериалните активи и
задбалансовите сметки. Написано е на стр. 20. Сега не мога да изброя какви
задбалансови активи установих. Списъкът е доста дълъг. Това са малоценни
малотрайни активи. В счетоводството ги има написани, аз съм ги видяла.
АДВ. Ц.: А те правилно ли са заведени в счетоводството?
В. Л. С.: Нямат задължение да ги водят в счетоводството. Малоценните
малотрайни активи се изписват на разход и нямат задължение да ги водят. Те
са си ги водили за тяхна си отчетност.
АДВ. Ц.: По време на тази инвентаризация, за която Вие приемате, че
правилно е осчетоводена, посочвате, че е опредЕ. като председател на тази
инвентаризационна група г-жа Г.Г.. От кого е опредЕ. госпожата?
В. Л. С.: Г.Г. е опредЕ. от управителя на дружеството. Към него момент
са били само те двамата в дружеството. Други лица не е имало.
АДВ. Ц.: По принцип видяхте ли заповед за това определяне? Кои са
другите лица?
В. Л. С.: Да, видях заповед за това определяне. Управителят и г-жа Г.
извършват инвентаризацията към него момент.
АДВ. Ц.: Когато обследвахте стойността на активите, установихте ли
дали при дълготрайните материални активи, които имат характер на
недвижими имоти, стойността, която е опредЕ. в счетоводството е по-ниска от
данъчната им оценка?
В. Л. С.: Не съм сравнявала балансовите стойности с данъчните
оценки. И няма защо да ги сравнявам.
Данъчната оценка е само за данъчни цели и то по ЗМДТ. Данъчната
оценка не определя нищо в счетоводството и не е документ, на база на който
7
трябва да се осчетоводява. В счетоводството данъчната оценка няма никакво
значение. Това не е според мен, това е съгласно Закона за счетоводството.
Дори и за безвъзмездно придобити активи, пак не се ползва данъчната оценка.
АДВ. Ц.: На стр. 12, доколкото си спомням, обосновавате защо от обща
стойност отнемате преоценъчния резерв в баланса, в противоречие със
счетоводен стандарт 1 и счетоводен стандарт 34? Защо правите това?
В. Л. С.: Първо, концепцията за поддържане на капитала изисква той да
е най-малко равен на предходния, като това изрично е записано в счетоводен
стандарт 1 за собствения капитал. Там изрично е записано. И второ, защото
преоценъчният резерв не е реализирана печалба. Той би участвал, когато се
реализира, а той се реализира тогава, когато дружеството се освободи от
актива, т.е. извърши продажба, отпише го поради някакви причини.
АДВ. Ц.: Защо намесвате тази спекулация „Концепцията за поддържане
на капитала“? Какво общо има тя с този случай?
В. Л. С.: Току-го Ви обясних.
АДВ. Ц.: Не, отговорът не е ясен. Това е абсолютна спекулация. Вземал
съм отношение по нея.
Концепцията за поддържане на капитала съдържа оценка на динамични
данни. Аз считам, че това е концепция, която е насочена към интереса на
трети лица, а ние сме свързани лица с това дружество и тя наблюдава
динамиката в отношенията, а не статиката, с която вещото лице трябва да се
занимава. Тя не каза защо използва тази концепция? Тя няма нищо общо със
счетоводен стандарт 1.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Ц., тъй като в. л. С. вече е
отговорила на този въпрос.
АДВ. Ц.: Имам още един въпрос. Когато извършвахте обследването на
счетоводството и дадохте отговор на въпроса, който касае т.н. инвестиционни
имоти, установихте ли наличието на договори за наем, за лизинг, за фактури,
свързани с тази дейност, в счетоводството на дружеството и съответно при
тяхното осчетоводяване? Установихте ли, че отделни имоти са били отдавани
под наем?
В. Л. С.: Да, установих договор за наем. За лизинг няма договор. Да,
установих, че отделни имоти са били отдавани под наем.
АДВ. Ц.: Установихте ли, че такива имоти са отдавани под наем в един
изключително дълъг период от време?
В. Л. С.: Това, което съм установила е някъде от порядъка на 2015 г.
Всъщност имаше и малко по-стари, но тези активи в същото време са били
използвани и за дейността.
АДВ. Ц.: Прав ли съм като твърдя, че целият обект т.н. Западна
промишлена зона е отдаван под наем от 2002 г. до момента на продажбата му
миналата година? Целият обект ли е отдаван под наем? Кои обекти са били
8
отдавани под наем?
В. Л. С.: Не, по-късно беше, но има наистина по-дълъг период за част
от обектите. Не си спомням точно от коя дата и не целия обект е отдаван под
наем, не цялата база.
АДВ. Ц.: А кои обекти там са били давани под наем и откога?
В. Л. С.: Част от помещенията са давани под наем, като са използвани и
за дейността на дружеството. Те през това време са извършвали строителство
и в складовете е имало материали, имало е техника. Говоря за 2002 г.
АДВ. Ц.: Строителството е приключило 2008 г. От 2002 до момента на
продажбата – доколкото си спомням 2023 г. или 2024 г. обектът е продаден за 3
млн. лева. През този период той е бил отдаван под наем изцяло.
В. Л. С.: Не изцяло. Частично е даван под наем. Това видях по
договорите за площите.
В предните експертизи имаше, доколкото си спомням, снимки,
приложени по делото. Там се вижда, че има и други активи на дружеството.
Това, че е бил даван под наем такъв голям обект, не го прави
инвестиционен. Първоначално е бил в експлоатация. След това е продължил
да се използва и това, че част от него е била отдавана под наем е вече решение
на ръководството, управленско решение.
Инвестиционен имот е когато първоначалните намерения на
ръководството са да вземе този актив с цел извличането на печалба, чрез
отдаване под наем или даване по-нататък за финансов лизинг. А тук
дружеството от първоначалния момент си го е взело за използване в дейността
и си го е използвало. Частично, когато е нямало дейност дружеството, част от
имота е отдаван под наем и този имот не е инвестиционен. Такова е решението
на ръководството.
АДВ. Ц.: Кога според Вас е преустановена строителната дейност на
дружеството, която включва строително-ремонтни дейност и т.н.? Прав ли съм
да твърдя, че това е станало 2008 г.
В. Л. С.: Мисля, че някъде там беше - около 2008-2009 г.
АДВ. Ц.: От 2008 г. до 2018 г. – процесния период, тези имоти, след
като в тях не са извършвани строителни дейности и т.н., основно за ЗПЗ и
другите два обекта, не са ли били използвани за отдаване под наем?
В. Л. С.: Току-що обясних, че са използвани, както за отдаване под
наем, така и за съхранение на продукция - имат някаква дърводелска
продукция и още някаква продукция, за съхраняване на дълготрайните активи,
които към този момент не са използвани. Имало е кофражи там. Не мога да ги
изброя всичките. Това е склад за собствени активи, използван за дейността.
Дали се използва актива, няма значение, щом се съхранява, той е за дейността.
Не знам какъв е бил обемът на тези активи. Аз не съм била там към него
момент.
9
Видях, че към някакъв период дружеството има някаква продукция. Не
мога да кажа от кога е тази продукция, може да е отпреди 30 години.
АДВ. Ц.: Какви са обемите на тази продукция? Как ги виждате в
счетоводството?
АДВ. Р.: Ако позволите едно принципно възражение към тези последни
два въпроса. Обемът на продукцията, видът, количеството, нямат никакво
отношение по това фактически дружеството дали е решило да складира една
продукция от 2 куб. м. в склад от 2 дка или обратното.
АДВ. Ц.: Има голямо значение, тъй като целият обект е бил отдаван
под наем и в момента се внасят някакви твърдения от вещото лице, които са и
неустановими.
Аз твърдя, че това са неща, които не са верни. Цяла Западна
промишлена зона от 2002 г. до момента на продажбата е била отдавана на 2-ма
наематели и това е изключително инвестиционен обект, а вещото лице твърди
в отговора на въпроса, че инвестиционни обекти не са били забелязани в
счетоводството на дружеството и в момента оправдава тези свои твърдения с
дърводелска дейност, която дружеството никога не е осъществявало.
В. л. С. на въпроси на съда: Ако изцяло е отдаван под наем, дали
имотът трябва да бъде осчетоводен като инвестиционен е в крайна сметка
управленско решение?
Искам само да поясня, че строителството е приключило през 2008 г.,
като през това време дружеството е извършвало дейност и при всички
положения там е имало активи и е използвало за дейността си този актив. То
дори е логично. Ами тези кофражи къде ги държат?
АДВ. Ц.: Въпросът ми е как се установяват тези неща, които се твърдят
в момента – че ако е имало някаква строителна дейност, както се спомена, че
точно там са се държали обслужващите дейността материали и обектът не е
бил даван под наем? Видяхте ли договорите?
В. Л. С.: Аз не съм казала, че обектът не е даван под наем. Даван е под
наем. Видях договорите. Те не са за целия обект, а за определени части от
обекта.
В. л. С. на въпроси на адв. Р.:
АДВ. Р.: На стр. 3 от заключението, където се съдържа списъка на
проверените от Вас документи, някъде по средата на стр. 3, е изписано баланс
и ОПР на „Новотех – 95“ ООД от 1995 г. до 2006 г.
Въпросът ми е правилно ли е посочен периодът, в който са съобразени
тези документи и проверили ли сте баланс и ОПР след 2006 г.?
В. Л. С.: Проверила съм документите до 2018 г.
Допуснала съм печатна грешка на стр. 3, по средата, като „баланс и
ОПР до 2006 г.“, да се чете „баланс и ОПР до 2018 г.“.
АДВ. Р.: Записванията в първичните счетоводни документи и
10
вторичните такива, които коментирахме в началото на Вашето изслушване,
съобразени ли са със записванията в Годишни финансови отчети и други
документи, с които могат да бъдат съпоставени?
В. Л. С.: Да, записванията са отразени хронологично, съответно
отразяват оборотната ведомост, а балансите и отчетите на дружеството
съответстват на оборотната ведомост и на Годишния финансов отчет, който е
подаден в статистиката.
Първичните счетоводни документи като фактури и ордери и
вторичните счетоводни документи взаимно се допълват.
АДВ. Р.: Нямам повече въпроси.
АДВ. Ц.: Ако позволите само един кратък въпрос. При Вашите
обследвания в счетоводството установихте ли дали инфлацията, съобразно
данните от НСИ с натрупванията от 2007 г. до 2018 г. е била взета предвид в
осчетоводяването?
В. Л. С.: Не съм имала задача да проверявам инфлацията и в закона
няма стандарт да се проверява инфлацията за определен период дали се
отразява в счетоводството. Навремето имаше стандарт за инфлацията, но по-
късно беше отменен.
АДВ. Ц.: Считаме, че заключението е непълно, неясно и необосновано
и възниква съмнение за правилността му. Хипотезите на чл. 201 от ГПК се
припокриват със становището ни по отношение на експертизата. Това е така,
тъй като Вие сами чухте, уважаеми апелативни съдии, как вещото лице
отговаря на въпросите по спомени, които са неясни, непълни и отвеждат до
някакви частични данни по заключението. Това се отнасяше не за един път, а
по време на цялото изслушване на експертизата.
Ако започнем от последното, за което стана въпрос – дали в
дружеството има инвестиционни обекти и съответно как трябва да е
осъществявано тяхното осчетоводяване и как трябва да се използват тези
данни, вещото лице отговори изключително само по спомени. Освен това, тя
не отговори вярно на въпроса, тъй като ние ще Ви представим документи,
които съществуват и в самото дело. В първата инстанция представихме
фактурите от наемите на двамата наематели в ЗПЗ, които са наемали почти
през целия период - от 2002 г. до продаването на имота, мисля през 2023 г., ще
Ви представим и нотариалния акт, целия обект. Този обект, като такъв би
следвало да се счита като инвестиционен, тъй като е бил ползван повече от 20
години само за целите добиване на доходи от неговото наемане.
Така стоеше въпросът и по отношение на всяко едно от конкретните
записвания, за които зададох въпросите.
Вещото лице не отговори, подчертавам още един път, на въпроса защо
използва в своето заключение концепция за поддържане на капитала и
твърденията и по отношение на възможността да бъде пренебрегнат
́
преоценъчният актив и той да бъде изваден от общата стойност, която има
11
значение за определяне на основния предмет на това дело, е абсолютно
неточен и неверен. Това прави заключението за нас компрометирано и ние
бихме искали да поставим една друга задача, която може би ще внесе по-
голяма яснота в бъдеще за нуждите на самия процес. Тъй като явно на база на
тези записвания в счетоводството, не могат да се извадят верни оценки за
характера на счетоводството, за неговата порочност и за това, че то по
принцип е компрометирано. Ако то е компрометирано, се налага вече друг вид
оценка на ситуацията.
Представям фактурите, които сме представили пред първата инстанция.
Тези документи ги има в делото, но ги представям, за да Ви е по-лесно да ги
видите в момента.
Моля да не се приема експертизата, като за целите на по-нататъшното
развитие на процеса, бихме искали да бъде назначена друга експертиза с
малко по-различни задачи.
АДВ. Р.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Моля да приемете
заключението. Считам, че пълно и ясно отговаря на поставените въпроси.
АДВ. Ц.: Ако позволите, още в самото начало се помъчих да задам
въпрос защо вещото лице използва терминология от вида на взаимно
допълващи се документи, което е един изключително порочен подход. Всеки
един документ в счетоводството има самостоятелно значение и няма как да
има документи, които да допълват значението на предходния документ. Всеки
един документ, които има значение по отношение на регистрите и други
документи, си е с отделно значение, както за отделната стопанска операция,
така и за самото счетоводство. Няма документи, с които да бъдат свързани и
допълвани тези дейности, тъй като в този случай това е една формална
дейност, а не е някакво повествование, което да се допълва и внася, както на
някой му е угодно да го прави.
Бих искал по друг начин да бъдат поставени въпросите в обследването
на тази част на производството, тъй като явно, че те стоят винаги в записите на
това счетоводство и при уточненията, които се дават от един колега в лицето
на г-жа Г., се създават едни неща, които опират до въвеждане на…Пак ще
повторя, предходното вещо лице, което беше по делото, не си позволи да
използва въпросната концепция за капитала. Няма да давам сега оценка на
неговия труд, но не виждам защо изобщо продължава да се прокарва тази
концепция за поддържане на капитала, тъй като е ясно нейното значение за
счетоводството, а тук в случая тя е свързана с още по-порочно действие - на
стр. 12 - с възможностите капиталът да бъде изнесен в преоценъчния резерв и
по този начин да бъде намалена стойността, за която ние сме завели това дело.
Аз Ви цитирах и стандартите, които не го позволяват.
СЪДЪТ, като взе предвид отговорите по днес представеното
заключение, съдържанието на самото заключение и становището на страните,
счита следното:
12
Представената по делото съдебно-счетоводна експертиза е отговорила
на поставените от съда въпроси, изготвена е от вещо лице със съответната
компетентност и е представена в срок.
По изложените съображения, съдът счита, че същата следва да бъде
приобщена към доказателствения материал по спора, а въпросите, повдигнати
от страна на въззивниците следва да бъдат ценени по същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключението по
изготвената и изслушана в днешно съдебно заседание повторна съдебно-
счетоводна експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 1820.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 1200.00 лв., от внесения депозит.
(Издаден РКО за 1200.00 лв.)
УКАЗВА на въззивниците в 7-дневен срок от днес да представят
доказателства за довнасяне на депозит в размер на 620.00 лв. по сметка „Вещи
лица” на Апелативен съд – Варна, като в противен случай сумата ще бъде
събрана принудително по реда на чл. 77 от ГПК.
След представяне на доказателства за изплащане на допълнителния
размер на депозита, същият да се изплати на вещото лице.
Относно искането на въззивниците за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза с нови задачи, съдът счита, че се касае за ново
доказателствено искане, което с оглед етапа на който са намира
производството е преклудирано.
Нова съдебно-счетоводна експертиза във второинстанционно
производство, при проведен доклад по делото е недопустима.
По тези съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за назначаване
на нова съдебно-счетоводна експертиза със задачи, различни от поставените,
доколкото такива не бяха и формулирани.
АДВ. Ц.: Аз считах, че сме в друга фаза по приемането на експертизата
и затова не съм формулирал задачите към експертизата. Аз съм готов да ги
формулирам. Ще се позова защо искам нова експертиза.
Имам формулирани задачи. Имам и обосновка. Считам, че това, което
ще поискам от Вас е абсолютно допустимо. Аз дадох такова становище, че не
желая експертизата да бъде приета. Не съм определял задачите, защото мисля,
че не сме на този етап.
Бих искал предварително да Ви запозная с нотариалния акт, с който е
13
продадена Западна промишлена зона през 2024 г., въпреки че няма връзка с
процесния период, за да установите каква е стойността, на която този
инвестиционен обект, който е чист инвестиционен обект и това нещо може да
бъде установено, че от 2002 г. въпросният обект се дава изключително под
наем и то на 2 субекта. И бих искал в тази връзка да бъдат събирани
доказателства.
Аз правя това искане по повод на експертизата, която чух.
СЪДЪТ прикани страните към доброволно уреждане на спора чрез
медиация.
АДВ. Ц.: Пред съдебен състав предлагах иницииране на производство
по медиация. Беше напълно игнорирано от насрещната страна.
Ние не отричаме, че сме правили усилия да се спогодим по всякакъв
начин, включително и чрез производство по медиация, но това беше
абсолютно игнорирано.
Освен спора по това дело, ние имаме и наказателно-правни спорове. Не
водим преговори по цялостните си отношения, а водим преговори как да
решим този спор.
АДВ. Р.: Не го приемайте като нелюбезност, но аз смятам, че няма да
можем да се разберем, дори и в производство по медиация.
Спорът се свежда единствено и само до размера на претендирания
дружествен дял. Образуваните 5-6 досъдебни производства, поне ние сме ги
забравили, те не стоят въобще на масата за преговори. Други спорове нямаме.
Имаме едни картини, за които поехме ангажимент да ги върнем и ще ги
върнем в момента, в който видим решението.
АДВ. Ц.: Аз съм готов да отида на процедура по медиация. Обещавам,
че ще отида на медиация с тримата си доверители.
АДВ. Р.: Отлагахме делото по безброй много причини. Обещавам да
отида на процедура по медиация.
С оглед изразеното становище на страните за постигане на спогодба и
насочване към процедура по медиация, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за 4 март 2025
година от 14:30 часа, за която дата и час страните са уведомени от днес.
Заседанието приключи в 15:53 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14