Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 26.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на седми април, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при секретаря М. Методиева, като
разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3866 по
описа за 2021 г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20005401/08.01.2021г. по гр.д. №
80874 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 157-ми състав Р.Б., представлявана от Министъра на финансите е осъдена да заплати
на „И.М.”ООД, ЕИК ******със седалище
и адрес на управление:*** КВС, стопански двор на основание на чл. 49 вр.
с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 7
659,35лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
20.12.2018г., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от
удържани в периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. такси по обявена противоконституционна
разпоредба на чл. 35а от ЗЕВИ за произведена
електрическа енергия от фотоволтаична централа, находяща се в с. Юделник, обл.
Русе, имот № 070007 КВС, местност Юнук Орман”,на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1316,37лв., представляващи съдебни разноски; като неоснователен е отхвърлен иска на „И.М.”ООД, ЕИК ******срещу Р.Б., представлявана от Министъра
на финансите за заплащане на основание на
чл. 4 пар. 3 от ДЕС за заплащане на
сумата от 7 659,35лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 20.12.2018г., представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушение на правото на ЕС при
приемането на чл. 35 а от ЗЕВИ; без
разглеждане е оставен евентуален иск на „И.М.”ООД, ЕИК ******срещу Р.Б.,
представлявана от Министъра на финансите с правно основание чл. 55, ал.1пр.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 7 659,35лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 20.12.2018г.,
представляващи удържани без основание в
периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. такси
по чл. 35а от ЗЕВИ за произведена
електрическа енергия от фотоволтаична централа, находяща се в с. Юделник, обл.
Русе, имот № 070007 КВС, местност Юнук Орман”, като „И.М.”ООД, ЕИК ******е
осъдено да заплати на Р.Б., представлявана от Министъра на финансите
съдебни разноски на основание на чл. 78,
ал.3 от ГПК в размер на 100лв. по отхвърлен иск по чл. 4, пар. 3 от ДЕС.
Срещу така
постановено решение са депозирани:
1. въззивна жалба вх.№
25031910/23.02.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 10.02.2021г. от
ответника по исковете Р.Б.,
представлявана от Министъра на финансите в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че
решението е недопустимо, неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че
Държавата не отговаря за вреди от законодателна дейност на Народното събрание. Не бил пасивно легитимиран да отговаря по така
предявените искове. Държавата и Народното събрание били различни правни
субекти, оплакванията били от дейността на НС, поради което и НС следвало да
отговаря по иска. Дори да се приемело,
че има възлагане, то в случая съобразно Постановление № 17/1963г. на Пленума на
ВС отговорността може да се разпростре само до действия на лицата, които се
намират под пряк контрол на юридическото лице, чиято отговорност се търси, а
ако работа е възложена на друго юридическо лице, което под свой контрол я е
възложило на свои изпълнители, то тогава първото юридическо лице не отговаряло.
Такъв бил процесния случай. Не бил възложил работа на НС. Националната правна
уредба не предвиждала възможност държавата да носи отговорност за вреди от
законодателна дейност на НС. Тази дейност не попадала в хипотезата на чл. 7 от
КРБ. Актовете на НС не подлежали на проверка за законност и не попадали в
хипотезата на чл. 7 от КРБ. Приемането на
противоконституционни разпоредби не било деликт. Разпоредбата на чл. 35 а от ЗЕВИ действала до момента в
който бъде отменена от Конституционния съд, преди това било приложимо право и
нямало основание да се приеме, че приемането й и противоправно поведение преди
решението на КС. Иска за вреди за време преди решението на КС търсел ефекта на
обратно действие на решението на КС за обявяване на нормата за
противоконституционна независимо дали били на основание на деликт или
неоснователно обогатяване.. В случая правоотношенията били приключили преди
обявяване на нормата на чл. 35а от ЗЕВИ за противоконституционна и последиците
от прилагането й се запазвали. Нямало
противоправно действие. Упражняването на законодателна дейност от НС не било
такова поведение, актът на гласуването от народните представители на закон не
причинявал вреди. Нямало и противоправно бездействие на НС. Неправилно било прието
че удържаните такси в случая били имуществена вреда за ищеца. До отмяната на
разпоредбата на чл. 35а от ЗЕВИ тя била част от действащото право, платеното не
било противоправен резултат нито пропусната полза Задълженията били погасени по давност, срок на същата започнал да
тече съобразно чл. 114 от ЗЗД от
откриването на дееца причинил увреждащото действие – 04.12.2013г., когато била
приета разпоредба на чл. 35а от ЗЕВИ от народните представители. С Определение
на СЕС от 30.04.2020г. по съединени дела
С-818/2019г. и С-878/2019г. се приемало, че няма пречка да се приеме национална
уредба, предвиждаща такса за производство на електрическа енергия от
възобновяеми източници. С доклада по делото не било посочено че е предявен иск
по чл. 49 от ЗЗД, а бил посочен иск по чл. 4 пар. 3 от ЗДЕС, едва с
решението било посочено че има иск по
чл. 49 от ЗЗД предявен като евентуален на този по чл. 4 от ЗДЕС. Претендирал е
разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият-ищец „И.М.”ООД, ЕИК ******е оспорил жалбата. Изложило е съображения, че
решението на районния съд е правилно.
Посочил е, че такса по чл. 35а от ЗЕВИ, която била обявена за
противоконституционна с Решение от 31.07.2014г. влязло в сила на 10.08.2014г. и
правилно исковете му били уважени. НС било орган на законодателната власт,
народните представители имали имунитет функционален, поради което и Държавата
отговаряла за вредите от дейността им.
Тази хипотеза не било обхваната от ЗОДОВ, поради което и приложима била
общата разпоредба на чл. 49 от ЗЗД. Отговорността по чл. 7 от Конституцията
била имуществена, Държавата отговаряла по тази разпоредба за вреди причинени от
действия/бездействия на нейни органи, какъвто бил НС. Приемането на
противоконституционни разпоредби било противоправно поведение- аргумент от чл.
7 от Конституцията. Разпоредбата на чл.
151, ал.2 вр. от Конституцията вр. с чл. 22, ал.4 от ЗКС вменявала в задължение
на НС да уреди последиците от прилагането на противоконституционна разпоредба, до
изпълнение на това й задължение конституционният ред оставал накърнен.
Държавата отговаряла за вреди, причинени от законодателна дейност на НС, защото
Държавата била възложила на НС тази дейност Бездействието на НС да уреди
последиците от прилагането на чл. 35а от ЗЕВИ било толкова противоправно,
колкото и приемането на тази разпоредба. Претендирало е разноски.
2.въззивна жалба вх. №
25019070/03.02.2021г. по регситъра на СРС изпратена по пощата на 01.02.2021г. от ищеца „И.М.”ООД, ЕИК ******в частта,
в която е отхвърлен иска му по чл. 4, пар. 3 от ДЕС . Навел е твърдения, че
решението в тази част било недопустимо, защото не бил предявил такъв иск.
Твърдения за нарушено общностното право имало в обстоятелствена част на
исковата молба, но петитум не бил формулиран във връзка с тях и неправилно СРС
приел обратното. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете - Р.Б., представлявана от Министъра на
финансите е оспорила жалбата. Посочила е, че решението в тази обжалвана част е
правилно. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на
въззиваемия за разноски.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. №
2034982/21.12.2018г. изпратена по пощата на 20.12.2018г. от „И.М.”ООД, ЕИК ******срещу Р.Б., представлявана от Министъра на
финансите, с която е поискало от съда да осъди ответника да му заплати на
основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и чл.
86 от ЗЗД сумата от 7 659,35лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.12.2018г.,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от удържани в
периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. такси
по обявена от КС за
противоконституционна разпоредба на
чл. 35а от ЗЕВИ за произведена електрическа енергия от фотоволтаична
централа, находяща се в с. Юделник, обл. Русе, имот № 070007 КВС, местност Юнук
Орман”, евентуално да му се присъди
тази сума на основание на чл. 55, ал.1
пр. 1 от ЗЗД като платена без основание. Навело е твърдения, че е собственик на фотоволтаичната централа ,
въведена в експлоатация през 2012г.,
сключило договор с „Енерго Про Продажби”АД за изкупуване на енергията по
преференциална цена, определена от ДКЕВР, като платил на основание на чл. 35а
от ЗЕВИ на Държавата такса от 20% от преференциална цена без ДДС която такса в
случая възлиза на сума от 7659,35лв., с
която се облагали приходите от електроенергия, произведена от възобновяеми
източници. Купувачът на енергията удържал таксата и я внасял в държавния бюджет
съгласно чл. 35б от ЗЕВИ. Тази
разпоредба на чл. 35а от ЗЕВИ с влязло в сила
на 10.08.2014г. Решение на КС била
обявена за противоконституционна и платеното
представлявало вреда от противоправно поведение на народни представители,
за което отговорност носела Държавата на основание на чл. 7 от КРБ. Нормата на
чл. 7 от КРБ прогласявала общ принцип. При обявяване на норма за
противоконституционна за НС възниквало задължение съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗКС
да уреди възникналите правни последици от прилагането й. Приемането на
противоконституционна разпоредба и неизпълнението на задължението по чл. 22,
ал.4 от НС било противоправно поведение, от което били претърпени процесните
вреди. В първоначално депозираната
искова молба ищецът е посочил, че приемането на разпоредбата на чл. 35а от ЗЕВИ
противоречало и на общностното право, което
било насочено към насърчаване на
използването на енергия от възобновяеми източници, противоречало на чл. 63 и
чл. 107 от ДФЕС, на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23.04.2009г. , на Директива
2009/72/ЕО., но с молба вх. № 5053014/26.03.2019г. в изпълнение на дадените от СРС
указания ищецът е посочил, че не
е предявил иск за обезщетение на вреди от нарушение на общностното право,
като е представил искова молба, в която оплакванията са само от приложението на
противоконституционна разпоредба на чл. 35 а от ЗЕВИ. Претендирал е разноски.
Ответникът - Р.Б., представлявана от Министъра на финансите в предоставения срок за отговор
е оспорило исковете. Навело е твръдения, че исковете са недопустими и
неоснователни. Твърденията били за поведение на НС което било самостоятелен правен субект и
Държавата не била надлежен ответник.
Правоотношенията, приключили до Решението на КС не се преуреждали. Нормата на чл. 22, ал. 4
от ЗКС не създавал задължение за НС, а само негово право , преценката дали как
да се уредят последиците била по целесъобразност. Актовете на НС не подлежали на
проверка от гражданските съдилища. Нямало противоправно поведение на народните представители , нямало и пряко
възлагане от държавата на народните представители на работа по чл. 49 от ЗЗД,
не били претърпени процесните вреди в причнно-следствена връзка , защото при
плащането им същото било направено на основание на действаща норма. Решенията на КС имали действие
занапред, предявяването на иска на практика търсело постигане на ефект на
обратното им действие. Актовете на НС
във връзка със законодателната дейност не попадали в хипотезата на чл. 7
от Конституцията, не подлежали на контрол за законосъобразност. Общите граждански съдилища не били овластени
да провеждат такъв контрол Нямало пряко възлагане по чл. 49 от ЗЗД на работа от
Държавата на НС. Нямало противоправно
поведение в следствие на което да са претърпени вреди от естество да ангажират
отговорността на Държавата. Нямало
нарушение на общностното право. Задълженията били погасени по давност, срок на която започвала да
теме от 14.12.2013г., когато било проведено гласуването по приемането от
народните представители на разпоредбата на чл. 35а от ЗЕВИ. Претендирал е
разноски. Оспорил е
поради прекомерност претенцията на ищеца
за разноски.
С Определение от 22.08.2019г. районният съд е обявил
за общоизвестно Решение №
13/31.07.2014г. на КС по конституционно дело № 1/2014г. на КС, обнародвано в ДВ, бр.
65/06.08.2014г. с което за противоконституционни са обявени разпоредбите на чл.
35а, ал.1, ал.2, ал. 3 ; чл. 35 б , ал. 1, ал.2, ал.3, ал. 4; чл. 35, ал.1, ал.
2, ал. 3 и чл. 73, ал.1, ал.2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за енергията от
възобновяеми източници, създадени с т. 2 и т. 3 от § 6 от ЗР на Закона за
държавния бюджет за 2014г., обн. в ДВ, бр. 109/2013г.
По делото е
прието неоспорено от страните Разрешение за ползване № ДК- ДК-07-СЦР-41/27.06.2012г., издадено от
ДНСК, съгласно които фотоволтаична централа с мощност от 84,24 кВ, находяща се
в с. Юделник, имот 070007, местност „Юнук орман”, собственост на И.М.” ООД е въведено в експлоатация.
Приет е неоспорен
от страните договор от 24.10.2012г., носещ подписи за страните по него,
съгласно който „Енерго Про Продажби”АД
се е съгласило за закупува от И.м.” ООД
електрическа енергия, произведена от
фотоволтаична централа с мощност с мощност от 84,24 кВ, находяща се в с.
Юделник, имот 070007, местност „Юнук орман” за срок от 20 години като му прехвърли гаранция за произход по преференциална цена от
567,41лв. за МВтч без ДДС, тази цена може да се промени при промяна на действащо
законодателство.
Приети са
неоспорени от страните отчетни протоколи, фактури издадени в периода от
31.01.2014г. до 31.08.2014г. от И.М.”ООД
на „Енерго Про Продажби”ЕАД за закупена електрическа енергия, извлечение от
банкова сметка, , ***. № 102/2019г. на „ Енерго Про Продажби АД, съгласно които
за произведени и продадени от ищеца на „Енерго Про Продажби”АД количества
електрическа енергия, произведени от фотоволтаична централа находяща се в с.
Юделник, имот 070007, местност „Юнук орман” купувачът „Енерго Про Продажби”АД е
удържало такса по чл. 35а от ЗЕВИ от
7659,35лв. за периода от 01.01.2014г. до 10.08.2014г.
С прието по
делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване
с документи по делото е посочило, че за
процесния период купувачът на електрическа енергия от ищеца е удържало такси по
чл. 35а от ЗЕВИ в размер на 7659,35лв.,
които внесло в по сметка на КЕВР на
15.04.2014г., на 15.07.2014г. и на 15.10.2014г.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част по уважения иск по чл. 49 от ЗЗД , в частта, в
която е оставен без разглеждане евентуалния иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД е допустимо. Районният съд се е произнесъл по
исковете, така както са предявени съобразявайки твърденията на ищеца за
фактите, търсената защита и формулирания петитум. В случая се претендират вреди от приложение на норма в закон,
която е била обявена за противоконституционна с твърдения, че приложението на
тази норма е довела до намаляване на имуществото на ищеца, че приемането на
тази норма е деликт, както деликт е и неизпълнение на задължението по чл. 22,
ал.4 от ЗКС за уреждане на последиците от приложението на противоконституицонна
норма, който деликт е извършен от Народното
събраните при законодателната му дейност, че за това поведение отговорност носи
Държавата. Така предявеният иск попада в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД и съдът приема,
че същият е допустим , посоченият ответник е
процесуално легитимиран да отговаря по така предявения иск. Действително,
твърденията на ищеца са, че проведеното поведение е от народните представители
и Народното събрание. Това обаче не може да обоснове извод, че посочения
ответник – Държавата, не е надлежен
ответник по иска. Народното събрание /НС/ е висш държавен орган в
правомощие на който е законодателната
дейност на държавата. Народните
представители са лица от състава на НС със специфики на своя статут, включващ
и функционален имунитет. Отговорността за вреди е имуществена и Държавата може да
освободи определен кръг от лица от тази отговорност, като им създаде
функционален имунитет или дори и да не е
създал такъв - да ги свободи в
последствие и п конкретен повод и причина. Това не означава, че така се
освобождава и Държавата от отговорност за тези вреди – аргумент от чл. 7 от Конституцията на Р.Б.. Държавата и нейните органи не са различни правни субекти
в отношенията на разделност . Правомощията на държавния орган произтичат
от Държавата и той ги упражнява от името
на Държавата. Така действията на държавния орган са действия на Държавата. В
хипотези, в които от действия/бездействия на държавен орган са произтекли вреди
на ІІІ-ти лица , то отговорност за обезщетяването им носи държавата. Затова и
за държавния орган не възниква самостоятелна отговорност за тези вреди пред
тези ІІІ-ти лица, която да съществува едновременно с отговорността на Държавата за същите
вреди. Отговорността на Държавата за
тези вреди може да се реализира по предявен срещу нея иск, а в случаите, когато
е допустимо – по иск срещу държавния
орган, причинил вредите, в който случай този държавен орган действа като
процесуален субституент на Държавата. В
последния случай Държавата не е страна по делото, но решението по това съдебно дело я обвързва със
сила на пресъдено нещо. Когато вреди са причинени от поведение на няколко
държавни органи няма пречка да се предяви иск срещу всички тях за солидарното
им осъждане, защото се касае за една
отговорност на един и същ правен субект
– Държавата. Предявяване на иск едновременно срещу Държавата и срещу държавния
орган в едно производство е недопустимо, защото тогава като главна страна ще
следва да се конституира носителят на задължението и неговия процесуален
субституент, което е недопустимо. В публичноправните отношения Държавата
участва чрез своите органи, които така осъществяват своите правомощия. В гражданските
правоотношения като отделен равнопоставен субект Държавата се представлява от
Министъра на финансите , освен ако закон не предвижда друго. В съдебните
производства по ЗОДОВ съгласно изричната
разпоредба на чл. 7 от ЗОДОВ Държавата участва чрез процесуален субституент –
органът, от чиито незаконни действия са причинени вредите. Няма пречка и в
производства по чл. 49 от ЗЗД Държавата да участва чрез процесуален субстиуент
. Конституирането на процесуален субституент като главна страна и пречка да се
конституира Държавата независимо, че тя е носителя на задължението и така и тя
да вземе участие в процеса като главна страна. /В този смисъл Решение № 72/21.04.2020г. по гр.д. №
2377/2019г. на ВКС, ІV-то Г.О; Решение №
249/15.01.2021г. по гр.д. № 4069/2019г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение №
205/24.02.2021г. по гр.д. № 1886/2019г. на ІІІ-то Г.О. /. В случая твърденията
са за претърпени вреди от действие на държавен орган, иск е насочен срещу
Държавата и съдът приема, че така предявеният иск е срещу надлежен ответник и е
допустим.
Недопустимо е решението на СРС в
частта, в която е отхвърлил иск по чл. 4, пар. 3 от ДЕС. Такъв иск не е бил предявен от
ищеца и доводите му във въззивната жалба са основателни. Действително, с
първоначално депозираната искова молба са наведени твърдения за вреди от
нарушения на общностното право. С молба
от 26.03.2019г. обаче в изпълнение на указания на СРС ищецът изрично е
посочил, че не предявява иск, който
да е основан на нарушение на общностното
право, поради което и постановяване на решение по такъв иск от районния съд е
недопустимо. В тази част решението следва да се обезсили и производството по
този иск следва да се прекрати.
По правилността на решението в обжалваната част, в която съдът
прие за допустимо:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. и чл. 86
от ЗЗД.
По делото не
се спори а и се установява от събраните по делото писмени доказателства,
че ищецът е собственик на фотоволтаична
централа с мощност от 84,24 кВ в с.
Юделник, имот 070007, местност „Юнук орман”, въведена в експлоатация на
27.06.2012г., че по договор от 24.10.2012г.. за периода от 01.01.2014г. до
09.08.2014г. ищецът е продавал на „Енерго Про Продажби”АД произведена от
тази централа електрическа енергия по преференциалната цена е 567,41лв.
за МВтч без ДДС, че на основание на чл. 35а и чл. 35б от ЗЕВИ купувачът „Енерго
Про Продажби”АД е удържал от продажната цена такса от 20% , която е внесъл на КЕВР
, за периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. внесената такса е в
размер на 7659,35лв., с влязло в сила на 10.08.2014г. Решение №
13/31.07.2014г. по конституционно дело № 1/2014г. на КС, обнародвано в ДВ, бр. 65/06.08.2014г. за
противоконституционни са обявени разпоредбите на чл. 35а, ал.1, ал.2, ал. 3 ;
чл. 35 б , ал. 1, ал.2, ал.3, ал. 4 ; чл. 35, ал.1, ал. 2, ал. 3 и чл. 73,
ал.1, ал.2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници,
създадени с т. 2 и т. 3 от § 6 от ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014г.,
обн. в ДВ, бр. 109/2013г., до момента НС не е приело норми, които да уреждат
последиците от приложението на чл. 35а от ЗЕВИ.
Спорен
въпрос по делото е дали приемането от НС на разпоредбите на чл. 35а и на чл.
35б от ЗЕВИ и неприемането на норми, които да уреждат последиците от
приложението им след отмяната им от КС е противоправно поведение в
причнно-следствена връзка от което ищецът да е претърпял вреди в размер на
платената такса по тези разпоредби в размер на 7659,35лв. за периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал.1 от
Конституцията тя е върховен закон и другите нормативни актове не могат
да й противоречат. Защитата на конституционни ред се осъществява от специално създаден за целта
орган – Конституционен съд /КС/, който е компетентен да установи с
общозадължителна сила противоречие на норма с принципите, ценностите и
разпоредбите на Конституцията и така създадената възможност е гаранция за
върховенството на конституцията с системата от правни норми в държавата. Решенията на КС не са само с декларативен
характер, те пораждат правни последици.
Разпоредбата на чл. 151, ал.2 от Конституцията дава предимство на
правната сигурност и възприема действие занапред на решенията на КС, но с
разпоредбата на чл. 22, ал.4 от Закона за Конституционния съд /ЗКС/
законодателят е въвел задължение на орана постановил противоконституционната
разпоредба да приеме норми , които да уредят правните последици от
противоконституционния акт. По този начин законодателят е постигнал баланс
между правната сигурност и правната справедливост, които са елементите
на принципа на правовата държава. Правилото, че решението на КС действа за
напред не е абсолютно – аргумент от чл. 150, ал.2 от Конституцията, задължаваща
върховните съдилища да спрат съдебното производство тогава, когато за
решаването на спора е от значение приложението на правна норма, която не
съответства на Конституцията. Това
правило би се обезсмислило, ако делото следва да се реши съобразно
противоконституционния закон. Това означава, че по висящи съдебни дела
противоконституционния закон не се прилага, независимо че правоотношението се е
развивало преди отмяна на противоконституционната разпоредба. Цялостната
конституционна уредба цели законът, който противоречи на Конституцията да не се
прилага, защото обратното би довело до несправедливи правни последици от
прилагането на такъв акт. Така правилото на чл. 151 и на чл. 150 от Конституцията
се прилага, само когато не води до крайна несправедливост, защото правната
сигурност се постига само при стабилност на правовия ред, основан на валиден закон. Така, по заварени от
решението на КС правоотношения и правоотношения, предмет на висящ съдебен спор,
обявената за противоконституционна норма не се прилага. Такива висящи съдебни спорове са и тези,
които са образувани след влизане
в сила на решението на КС независимо, че
иск е по правоотношения, които са се развивали преди да се постанови
това решение. Към момента на постановяването на решението по такъв спор
решението на КС вече е влязло в сила, поради което и обявената с него за
противоконституционна правна норма не е част от правовия ред в държавата
съобразно чл. 150, ал.2 от Конституцията и съдът не я прилага, макар тя да е
действала в исковия период преди приемането на решението на КС. Съдът е длъжен
да откаже приложението на противоконституционна норма, обявена за такава за
неприключили отношения към момента на приемането на решението на КС. /В този
смисъл Решение № 3/28.04.2020г. на конституционния съд по конституционно дело №
5/2019г. ; Решение № 84/10.06.2021г. по гр.д. № 2696/2020г. на ВКС, ІІІ-то
Г.О.; Решение № 202/10.03.2021г. по гр.д. № 854/2020г. на ВКС, ІІІ-то
Г.о.; Решение № 204/09.03.2021г. по
гр.д. № 3812/2018г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение № 244/26.01.2021г. по гр.д. №
1732/2019г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение
№ 207/06.01.2021г. по гр.д. № 4662/2019г. на ВКС, ІІІ-то Г.О. /.
Приемането на противоконституционна
разпоредба е деликт, защото е противоправо деяние
- правонарушение на установения конституционен ред. Приложението на такава
разпоредба неизбежно води до настъпване на вреди за държавата, юридическите
лица и гражданите, които в равна степен са подчинени на закона. Решението на
КС, с което обявява норма за противоконституционна има освен конститутивно действие и установително
действие, защото установява противоконституционност на нормата от момента на
приемането й. Затова се счита за установено че тази норма е противоречала на
конституцията още при приемането й, а не едва с отмяната й. Последиците от
приложението на такъв акт също противоречат на Конституцията и запазването им
би противоречало на принципа на правовата държава. Решението на КС не урежда пряко тези
последици , затова с разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗКС е вменено задължение
на органа приел противоконституционната разпоредбата да ги уреди. Бездействието на този орган за задължението по чл. 22, ал. 4
от КС също е противоправно поведение, защото поддържа нарушението на
конституционния ред, вместо да приеме норми, с които да го възстанови. Текстът
на разпоредбата е формулиран като задължение,
а не право на органа, установява не възможност , а го задължава да го стори, за
да възстанови по този начин нарушения конституционен ред. Бездействието е
толкова противоправно, колкото и приемането на противоконституционен закон,
защото се поддържа нарушения конституционен ред. До изпълнение на задължението
по чл. 22 ал. 4 от ЗКС конституционния ред остава накърнен и поведението на лицата от състава на органа
създават условия за ангажирате
отговорността на Държавата за обезщетяване на вреди от продължаващото
съществуване на нарушение на
Конституцията /В този смисъл Решение № 202/10.03.2021г. по гр.д. №
854/2020г. на ВКС, ІІІ-то Г.о.; Решение № 249/15.01.2021г. по гр.д. №
4069/2019г. на ВКС, ІV-то Г.О./.
В конкретния
случай по делото е установено че процесните суми са събрани на основание на разпоредбата на чл. 35а от
ЗЕВИ, която е обявена за противоконституционна преди да се образува исковия
процес, не е установено НС да е приело
норми, които да уреждат последиците от приложението на противоконституционната
разпоредба. При така установеното и по съображения изложени по-горе съдът приема
за установено по делото, че Държавата отговаря за поведението на народните
представители, приели противоконституционната разпоредба на чл. 35а от ЗЕВИ и
за неизпълнение на задължението им по чл. 22, ал. 4 от ЗКС за възстановяване на
нарушения с тази разпоредба конституционен ред.
Установява се, че процесната сума е удържана от ищеца като резултат от
това противоправно поведение, поради което и правилно районният съд е приел, че
отговорността на ответника пред ищеца по чл. 49 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД за
процесните суми от 7659,35лв
главница може да се ангажира.
По възражението
за недължимост на сумата поради погасяване на задължението по давност:
Противоправното
поведение в случая е приемането на норма в закон, която противоречи на
конституцията, както и бездействие на НС да уреди всички правни последици от
прилагането на противоконституционния закон чрез приемането на съответните
правни норми., които да компенсират нарушението на правата. Докато поддържат с
бездействието си накърнен конституционния ред, мнозинството народни
представители ангажират отговорността на държавата да обезщети увредените от
продължаващото съществуване на нарушение на конституцията. Докато противоконституционната
норма не бъде отменено от Конституционния съд
увреденият не може да иска надлежно обезщетение от този, който е получил
даденото или се е възползвал по друг начин от имуществото на увреденото лице в
резултат на продължаващото действие на противоконституционната норма. /В този
смисъл Решение № 72/21.04.2020г. по
гр.д. № 2377/2019г. на ВКС, ІV-то Г.О;
Решение № 249/15.01.2021г. по гр.д. № 4069/2019г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
Решение № 205/24.02.2021г. по гр.д. № 1886/2019г. на ІІІ-то Г.О. /. При така
възприето съдът приема, че погасителната давност за процесните вземания започва
да тече най-рано от момента на влизане в сила на решението на КС за обявяване
на нормата на чл. 35а от ЗЕВИ за противоконституционна. Това е така, защото
едва в този момент за увредения се открива възможността да търси обезвреда по
общия исков ред. В случая решението на КС е влязло в сила на 10.08.2014г., срокът на погасителната давност е 5 години и към
подаването на исковата молба на 20.12.2018г.
този срок не е изтекъл, доводи на въззивника в обратния смисъл са
неоснователни.
При така
възприето съдът приема, че решението на СРС в обжалваната част по иска по чл.
49 от ЗЗД е правилно и следва да бъде
потвърдено. Действително с доклада по делото СРС не е посочил правна
квалификация на предявения иск като такъв по чл. 49 от ЗЗД, но доколкото
произнасянето на СРС е по заявения иск,
доказателствената тежест за релевантните факти по така заявен иск е правилно разпределена макар и лаконично
то районния съд, то този пропуск на районния съд не е довел до съществено
процесуално нарушение, което да обоснове извод за неправилност на постановеното
решение по този иск.
Правилно при
този изход на делото по главния иск е оставен без разглеждане евентуални иск по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото съдът приема, че отговорността за съдебни разноски по делото следва да се постави в тежест на
въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни
разноски за възнаграждение за адвокат в производство пред СГС в размер на 560лв. Възражението на въззивника
за прекомерност на същото е неоснователно. Този извод следва при съобразяване
на сложността на делото и че уговорения
и платен хонорар за адвокат не надвишава минималното възнаграждение до степен
обосноваваща извод за прекомерност на същото. Други разноски ищецът в
производство пред СГС не е претендирал и
такива не му се следват. За производство пред СРС на ищеца са присъдени всички
направени от него разноски и допълнително не следва да му се присъждат такива.
Решението на
СРС в частта с която в тежест на ищеца са поставени разноски следва да бъде
отменено.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №
20005401/08.01.2021г. по гр.д. № 80874 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 157-ми състав в частта, в която е отхвърлен
иска на „И.М.”ООД, ЕИК ******срещу Р.Б., представлявана от Министъра на
финансите за заплащане на основание на чл. 4, пар. 3 от ДЕС на сумата от 7 659,35лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 20.12.2018г., представляващи обезщетение
за претърпени имуществени вреди от удържани в периода от 01.01.2014г. до
09.08.2014г. такси по противоречаща на правото на ЕС разпоредба
на чл. 35 а от ЗЕВИ за произведена електрическа енергия от фотоволтаична
централа, находяща се в с. Юделник, обл. Русе, имот № 070007 КВС, местност Юнук
Орман” и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск като
недопустимо.
ОТМЕНЯ Решение №
20005401/08.01.2021г. по гр.д. № 80874 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 157-ми състав в частта, с която „И.М.”ООД, ЕИК ******е осъдено да
заплати на Р.Б., представлявана от
Министъра на финансите на основание на чл.
78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 100лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20005401/08.01.2021г. по гр.д. № 80874 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 157-ми състав в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА Р.Б., представлявана от Министъра на
финансите да заплати на И.М.”ООД, ЕИК
******със седалище и адрес на управление:*** КВС, стопански двор на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 560лв. /петстотин и шестдесет лева/,
представляващи съдебни разноски за въззивно производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС при условията на
чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.