№ 2552
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110124032 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск от В. Ц. Ц., ЕГН ********** срещу Д. П. Д., ЕГН
********** с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД.
Ищцата поддържа, че с ответника са родители на детето София Д.а Д.а,
ЕГН **********. Както преди, така и след развода отношенията между
родителите не са добри. Майката водела с бащата дълга и безсмислена имейл
кореспонденция, за да получи възможност да изведе дъщеря си София на
почивка в Гърция, като след много пазарлъци бащата издавал декларация –
съгласие, но я представял в такова време, че практически майката да не може
да реагира и по тази причина детето ходело с нея на море в България.
Майката имала възможност да заведе детето на почивка в Турция, която също
не се състояла поради отказ на ответника. Задграничният паспорт на детето
бил изтекъл на 24.02.2022г. и бащата отказвал да окаже съдействие за
подновяване на валидността му. Всеки опит детето да пътува с майката, която
имала нов партньор, който е в Швейцария, бил саботиран от бащата без да
има логична и основателна причина, а единствено заради егоистичното му и
деструктивно желание да продължи да отмъщава на майката. Излага
1
аргументи за интереса на детето да пътува в чужбина и моли съда да замести
съгласието на ответника за пътувания на малолетното дете София,
придружавано от своята майка, в страните – членки на Европейския съюз,
Швейцария, Турция и Сърбия, до навършване на пълнолетие на детето в
дните, които не съвпадат с режима на лични отношения с бащата, а именно:
всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа в събота до
18.00 часа в неделя, 30 дни през ваканциите, както следва: първата половина
от зимната ваканция и втората половина от пролетната ваканция, а за
останалия период през лятната ваканцив по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, рождения ден на бащата – 28-ми юни,
Д.ден и за рождените дни на бабата и дядото на детето по бащина линия. Иска
се също да бъде заместено съгласието на бащата за издаване на лични
документи на детето София по реда на ЗБЛД, както и да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта за пътуване на детето в
чужбина и издаването на необходимите му лични документи за това.
Претендира разноски.
Ответникът в предоставения от съда едномесечен преклузивен срок по
чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва исковата молба
като неоснователна и недоказана. Излага твърдения, че пътуването на детето
не е в негов интерес. Ищцатра имала намерение да изведе детето зад граница,
където да премести неговото и своето местожителство в желанието й да
преследва романтична връзка с мъж, който е швейцарски гражданин. Бащата
дал съгласието си детето да пътува в Гърция на почивка, като майката така и
не завела София на почивка. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира
за установено следното от фактическа страна:
Страните са родители на малолетното дете София Д.а Д.а, ЕГН
**********. С решение на СРС, 91 състав от 04.01.2016г., влязло в сила на
04.01.2016г., родителските права спрямо детето София са предоставени за
упражняване на неговата майка, определено е местожителството на детето да
бъде при неговата майката, определен е режим на лични отношения на бащата
с детето и дължимата от същия месечна издръжка.
На детето е издаден задграничен паспорт на 24.02.2017г. с валидност до
24.02.2022г.
2
Бащата е предоставил дейкларация – съгласие за пътуване на детето
София на територията на Гърция, придружавано от майка си, за период от
16.07.2021г. до 22.08.2021г. Декларацията е с нотариална заветрка на подписа
на бащата от 16.07.2021г.
Бащата е предоставил декларация – съгласие за пътуване на детето в
чужбина, придружавано от майка си, за период до края на 2015г.
Декларацията е с нотариална заверка на подписа на бащата от 11.09.2015г.
От показанията на св. Катерина Иванова Маринова се установява, че
през 2021г. и 2022г. правили планове с ищцата за пътуване в Гърция, като
щели да пътуват ищцата с детето, свидетелката и нейната сестра. Сроковете
за плащане на резервацията в Гърция изтекли, отложили резервацията за
Гърция и почивали на българското черноморие. Това се случило през 2021г.
Детето знаело, че ще пътува в Гърция, като било разочаровано от това, че
почивката не се случила. През 2022г. ищцата отново направила планове за
пътуване в Гърция. И двата случая били през юни – юли месец. Тогава
ищцата пътувала без детето. Отпускът на ищцата бил от първи август.
Съдът кредитира показанията на св. Маринова като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства, като не кредитира същите в
частта им относно споделените й обстоятелства, тъй като няма лични
възприятия за тях.
Видно от показанията на св. Теодора Руменова Д.а, бащата вижда
детето София съгласно утвърдено споразумение. Ходили са заедно на
почивки в уикендите, когато детето е с баща си. През другото време бащата
поддържа връзка с нея по телефона. Във времето, когато бащата трябва да
види детето съгласно утвърден режим на лични отношения, то или не е било в
дома, или няма връзка по телефона нито с майката, нито с детето. Последната
декларация – съгласие за пътуване на детето била през лятото на 2021г. за
пътуване в Гърция. Контактите между страните била чрез кореспонденция по
имейл. Те почти не разговаряли лично помежду си. През 2015г. или 2016г.
ответникът дал декларация – съгласие за пътуване на детето в чужбина, като
тогава то не било пътувало. Всеки уикенд, когато бащата вземал детето, то
казвало „Мама каза да те питам ще ме пуснеш ли в Швейцария?“. Това се
случило през пролетта на 2022г. Бащата се интересува от София постоянно,
от нейните чувства, както е положението вкъщи, учебния процес.
3
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Д.а като обективни и непротиворечиви както помежду си, така и с останалите
доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им относно
обстоятелствата, за които няма лични впечатления.
Други допустими и относими към предмета на производството
доказателства не бяха представени.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на детето
им в чужбина се решава от съда по настоящ адрес на детето. При разногласие
между родителите спорът се решава по реда на чл.127а от СК.
За да е допустимо настоящото производство, е необходимо между
родителите на детето да е налице разногласие по спорния въпрос или такова
съгласие да не може да се получи от родителя. В настоящия случай се
установи, че детето не е пътувало в чужбина. Действително ответникът е
давал необходимото съгласие за пътуване на детето извън страната през
2015г. и 2021г., като не е предоставил такова за пътуване на детето в Гърция
през 2022г. При установеното по безспорен начин противопоставяне от
страна на бащата детето да пътува в чужбина, спорът следва да се реши от
съда, като се съобразят най-вече интересите на детето.
В конкретния случай в интерес на детето е да пътува извън територията
на Република България, да придобива впечатления и от другите държави, като
по този начин се разширява неговия мироглед, а пътуванията ще му се
отразят благоприятно на възпитанието и развитието като цяло. Съгласно чл.
35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България „всеки има право
свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията
на страната и да напуска нейните предели”, като според чл. 35, ал. 1, изр. 2
КРБ „това право може да се ограничава само със закон, за защита на
националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани”. Правото на свободно движение в рамките на държавите - членки
на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 от Договора за Европейски
съюз, като Република Турция е страна по Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца от 1980г. Съдът не намира
4
основания за ограничаване правото на детето да напуска страната. Установи,
че детето не е пътувало до Гърция през лятото на 2021г. и 2022г., като било
разочаровано от това. В подкрепа на изложеното са показанията на св.
Катерина Маринова, която лично е възприела емоционалното състояние на
детето. През пролетта на 2022г. детето питало баща си всеки уикенд, когато
той го вземал, дали ще го пусне в Швейцария. Действително ответникът е
предоставил декларация – съгласие за пътуване на детето в Гърция за периода
от 16.07.2021г. до 21.08.2021г., което обаче е сторил във време, в което е
обективно невъзможно за пътуване на детето, тъй като, видно от показанията
на св. Маринова, плануваната почивка и необходимото за това съгласие на
бащата е било през месец юни – юли 2021г. Относно планувата почивка в
Гърция през лятото на 2022г. /отново през юни – юли месец/ ответникът
изобщо не е дал необходимото съгласие. От доказателствата по делото
безспорно се установи, че страните са със силно влошени отношения,
комуникират помежду си чрез кореспонденция по имейл и рядко общуват
лично. Не се спори между страните, че майката на детето има нов партньор,
който живее в Швейцария, а ответникът е сключил нов брак. От изложеното
се обосновава изводът, че детето често е поставяно в ситуация в зависимост
от нагласите на своите родители. Това се отнася и за поведението на
ответника досежно пътуванията на детето в чужбина, което по никакъв начин
не е в негов интерес, още повече, че това отношение е продиктувано
единствено от волята на бащата и без конкретна и основателна причина. Не се
доказа по никакъв начин твърдението на ответника, че майката желае да
смени местоживеенето на детето и своето такова в чужбина. Не са
представени никакви доказателства в подкрепа на това твърдение. Съгласно
ТР 1/2016г. на ОСГК на ВКС от 03.07.2017г., решението на съда следва да е в
съответствие с най – добрия интерес на детето, с участието на детето, при
зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди. Когато
родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва
да подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са
свързани с интересите на детето или произтичат от нагласите му към другия
родител или от конфликти между двамата. От доказателствената съвкупност
се обосновава изводът, че причината за действията и поведението на
ответника във връзка с пътуването на детето в чужбина е субективна, а не с
оглед интереса на детето. Не се установява възможност за поставяне на
5
детето в риск, тъй като пътуването му е свързано до посещение на държави, в
които не са налице размирици и природни бедствия. Ищцата е обективирала
искане за заместващо съгласие за пътуване на детето за срок до навършване
на пълнолетие на детето. Към настоящия момент София е на 13 – годишна
възраст. Настоящият съдебен състав намира, че исканото разрешение за
пътуване на детето в чужбина следва да бъде с определен срок от три години.
Съдът намира, че исканият срок до навършване на пълнолетие на детето е
прекомерно дълъг, през което време биха могли да настъпят промени от
политически или социален характер и водещи до поставяне на детето в риск.
Отделно от това, съгласно горепосоченото Тълкувателно решение, съдът не
следва изначално и окончателно да замести волята на бащата при
разрешаване на въпросите, свързани с пътувания на детето му в чужбина.
Поради изложеното, следва да бъде дадено исканото разрешение за пътуване
на детето извън страната до държавите – членки на Европейския съюз,
Швейцария, Турция и Сърбив, както и за издаване на нов международен
паспорт на детето.
Поради гореизложените съображения молбата е основателна и следва да
се постанови акт на спорна съдебна администрация, който да замести
липсващото съгласие на бащата за пътуването на дъщеря му София Д.а Д.а
извън страната във всички държави – членки на Европейския съю,
Швейцария, Турция и Сърбия, за срок от три години и по време, несъвпадащо
с опредения режим на лични отношения на бащата с детето.
Ищцата е поискала допускане на предварително изпълнение на
решението в частта за заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето в
чужбина и за издаване на необходимите лични документи на детето. По
делото не са представени доказателства, обосноваващи спешно, наложително
или планувано и организирано пътуване на детето в чужбина, поради което
съдът счита искането за неоснователно.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено от двете страни по
делото. Разноски съдът не следва да присъжда, същите остават за сметка на
всяка от страните такива, каквито са направени, тъй като производството
представлява такова на спорна съдебна администрация, имащо охранителен
за интересите на детето характер, независимо изхода на спора
6
/Определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д.№ 3423/2015 г. на ВКС - I Г.О./.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА, на основание чл. 127а СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД,
СЪГЛАСИЕТО на бащата Д. П. Д., ЕГН **********, за издаване на нов
международен паспорт на детето София Д.а Д.а, ЕГН ********** по реда на
ЗБЛД, както и за пътувания на детето София Д.а Д.а, ЕГН **********, извън
територията на Република България във всички държави – членки на
Европейския съюз, Швейцария, Турция и Сърбия, за период от три години,
считано от влизане на решението в сила, без ограничения на броя на
пътуванията, периода от време и тяхната продължителност, придружавано от
своята майка В. Ц. Ц., ЕГН **********, по време, което не съвпада с режима
на лични отношения на бащата Д. П. Д., ЕГН ********** с детето София Д.а Д.а,
ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата В. Ц. Ц., ЕГН
********** за допускане на предварително изпълнение на решението на
основание чл. 127а, ал. 4 СК, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Ц. Ц., ЕГН **********, за
присъждане на разноски, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. П. Д., ЕГН **********, за
присъждане на разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7