О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 417
град Велико Търново, 13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин
Калчев
като
разгледа докладваното от съдия Калчев
адм. дело № 678/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 41, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 121а, ал. 3 и чл. 127ж, ал. 1 от
същия кодекс.
Образувано е по жалба на *** М.Е., като пълномощник на „Ден и нощ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“, № 5, срещу действията за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск /ПИПСВФР/ № 080801367438_5/19.10.2019 г. на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 235/23.10.2019 г. на заместник-териториален директор на ТД на НАП – Велико Търново. Според жалбоподателя актовете на приходната администрация са издадени при неизследвана фактическа обстановка, което е довело до един незаконосъобразен акт. По същество сочи, че е било спряно изпълнението на ревизионния акт, задълженията по който са дали основание за налагане на обезпечението, а освен това определените от органите по приходите пазарни цени на стоката били необосновани. С тези съображения, подробно изложени в жалбата, от съда се иска да отмени обжалваните действия, обективирани в ПИПСВФР № 080801367438_5/19.10.2019 г. на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени от директора на ТД на НАП - гр. В. Търново. Претендира се присъждане на разноските, направени в съдебното производство, представляващи платени държавна такса и адвокатско възнаграждение. Към жалбата са приложени писмени доказателства, подробно описани в нея.
Ответната страна не
взема становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 18.10.2019 г. на основание чл. 127в, ал. 1 от ДОПК е осъществен
фискален контрол на товарен състав /товарен автомобил с рег. № *** и ремарке с
рег. № ***/, при преминаването му през пункт за фискален контрол. При
проверката е установено, че ППС превозва 22 800 кг. палмово масло с получател
дружеството-жалбоподател, попадащо в списъка на стоки с висок фискален риск и е
поставено обикновено ТСК /пломба/.
На 19.10.2019 г. в 14,10 ч. на мястото на получаване/разтоварване
на стоката в гр. Горна Оряховица от органи по приходите при Дирекция „Фискален
контрол“, е извършена проверка на товарния състав, в присъствието на упълномощено
лице на дружеството-получател. При проверката е
констатирано, че поставеното техническо средство за контрол не е с нарушена
цялост, като същото е отстранено с Протокол №
080801367438_4/19.10.2019 г. Съгласно ПИПСВФР № 080801367438_5/19.10.2019 г., органите по приходите са констатирали съответствие на
превозваните стоки като видове и количества, с отразеното в придружаващите
документи. Според отразеното в същия
протокол, на основание чл. 121а, ал. 2 от ДОПК /установени налични изискуеми
задължения по данъчно-осигурителната сметка на дружеството общо в размер на
630 572,91 лв., което създавало риск за събирането на бъдещите задължения/
са предприети действия по предварително обезпечаване при фискален контрол, а
именно определено е обезпечение в размер на 36 799,20 лв., представляващо 30 %
от пазарната стойност на стоката и изземване на стоката – 22 800 кг. палмово
масло, със срок на действие 72 часа, и документите към нея. С приемо-предавателен
протокол № 080801367438К7/19.10.2019 г., подписан от наложилите обезпечението
органи по приходите и от С.С., стоката е оставена за отговорно пазене на
упълномощеното лице на „Ден и нощ“ ООД. Определеното парично обезпечение е било
внесено, след което с ПИПСВФР № 080801367438_9/22.10.2019 г. иззетите стоки
са освободени.
Срещу действията, обективирани в Протокол № 080801367438_5/19.10.2019 г., е подадена жалба до директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново
на 22.10.2019 г., към която като нови доказателства са приложени платежни
документи за погасяване на текущи публични задължения. Постановено е Решение №
235/23.10.2019 г. на заместник-директор на ТД на НАП - гр. Велико Търново, в
условията на заместване на титуляра, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017
г. на изпълнителния директор на НАП и командировъчна заповед. Решаващият орган
е потвърдил действията като е изложил мотиви, че е налице предпоставката на чл.
121а, ал. 2 от ДОПК, тъй като посочените от фискалните органи задължения в
размер на 630 572,91 лева произтичали от Ревизионен акт № Р-2900291900561-091-001/27.09.2019
г., за който към 23.10.2019 г. липсвали данни да е подадена молба за спиране на
изпълнението, нито пък за наложени от публичен изпълнител обезпечителни мерки. Предвид това решаващият
орган е приел, че са налице индикации, че при последващо разпореждане със
стоката събирането на дължимите данъци от получателя би било невъзможно или значително затруднено, поради което следва
да намерят приложение разпоредбите на чл. 121а, ал. 3 вр. ал. 2 от ДОПК.
Решението е връчено на жалбоподателя по електронен път на 29.10.2019 г. Жалбата
срещу него и действията на органите по приходите е подадена пред АСВТ чрез
решаващия орган на 04.11.2019 г. С придружително писмо вх. № 4715/05.11.2019
г., ответникът е представил в АСВТ жалбата, заедно с административната
преписка.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от лице
с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол.
Оспорването е извършено в рамките на преклузивния срок по чл. 41, ал. 3, вр. с
чл. 127ж от ДОПК. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 149,
вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за
разглеждане по същество.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
При служебно извършена проверка на основание чл. 160, ал. 2, вр. с
чл. 144, ал. 2 от ДОПК, съдът установи, че обжалваните действия, обективирани в
ПИПСВФР № 080801367438_5/19.10.2019 г., са извършени от оправомощени органи и в рамките на тяхната
компетентност, въведена с разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК.
Посочената норма определя материалната компетентност на органите по приходите,
извършили оспорваните действия по обезпечаване на доказателствата, като в
разглеждания случай не е спорно, че се касае за стоки, предмет на ВОП, за които
съществува висок фискален риск, и на превозващото ги ППС е било поставено
техническо средство за контрол, съгласно легалното определение в § 1, т. 26 от
ДР на ДОПК. В случая не се спори, че съставилите протоколите инспектори по приходите
имат качество на органи по приходите, оправомощени да извършват фискален
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. Органът по приходите
има правомощието, при наличието на хипотезите по чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съгласно алинея трета от същия член, да предприеме действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства, със срок на действие до 72 часа без
разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. В този
случай забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава
своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в
пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не
по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и
след заплащане на разноските по изземването и съхранението й. Потвърдителното
решение също е издадено от компетентен орган, заместващ директора на ТД на НАП
- гр. Велико Търново при негово законоустановено отсъствие, в рамките на
правомощията определени с чл. 41, ал. 1 от ДОПК и при спазване на определения в
същата норма еднодневен срок за произнасяне. В издадения протокол органите по
приходите са изложили обстоятелствата, послужили като фактически основания за
постановеното обезпечение на доказателства и направените изводи. Правилността
на тези изводи не касае формалната законосъобразност на акта, а съответствието
му с материалноправните разпоредби на закона. В хода на административното
производство органите по приходите са изпълнили задълженията си по чл. 40, ал.
3 от ДОПК, като чрез съставянето и връчването на съответните протоколи са
довели до знанието на данъчния субект установените факти и предприетите въз
основа на тях действия.
Настоящият състав намира,
че предприетите от органите по приходите действия по обезпечаване на
доказателства са в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, тъй
като не е доказано основанието за налагане на процесното обезпечение на
доказателствата. Твърдението на
решаващия орган, че са налице обективни данни, от които да се направи извод за
наличие на хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК /при последващо разпореждане
със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще
се затрудни/ е необосновано. От фактическа страна е установено единствено, че
дружеството има задължения по издаден му ревизионен акт в размер на 630 572,91
лв., на който по силата на закона е придадено предварително изпълнение. Това
само по себе си обаче не означава, че последващото събиране на данъците
неизбежно ще бъде осуетено или затруднено. По преписката липсва какъвто и да е
анализ за имущественото и финансово състояние на дружеството-жалбоподател /регистрирано
в ТД на НАП ГДО/, за да може да бъде направен подобен извод. Напротив, от
представените с административната жалба преводни нареждания е видно, че
дружеството внася немалки по размер суми за обслужване на своите месечни
задължения по ЗДДС, КСО и ЗЗО, което не кореспондира с изводите на приходните
органи.
От друга страна, по
силата на чл. 142, ал. 2 от АПК съдът следва да вземе предвид и новите факти от
значение за правилното решаване на спора, настъпили след издаването на
оспорения административен акт. От представените от жалбоподателя доказателства
се установява, че по искане на „Ден и нощ“ ООД с Решение № 1818/29.10.2019 г.
на директора на Дирекция „ОДОП“ – София е спряно изпълнението на РА №
Р-2900291900561-091-001/27.09.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП ГДО,
с който са установени задължения в размер на 477 153,33 лв. главница и
153 949,57 лв. лихви, изчислени до датата на подаване на искането, считано
от датата на извършеното вписване на наложената обезпечителна мярка в ЦРОЗ в
полза на НАП, до влизане в сила на ревизионния акт. От жалбоподателя е
представено и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190029-022-0099080/30.10.2019
г., с което е наложен запор върху движима вещ – линия за кексчета, с балансова
стойност 1 028 860,01 лв. Обстоятелството, че наложеният запор е
първи по ред в ЦРОЗ е видно от горепосоченото решение на ДДОДОП-София, в което
изрично е посочено, че към 25.10.2019 г. върху предложения като обезпечение
актив няма вписани наложени запори в ЦРОЗ. Спирането на изпълнението на
ревизионния акт означава, че както към настоящия момент, така и към момента на
налагане на обезпечението дружеството разполага с активи, годни да удовлетворят
държавата в случай на принудителното изпълнение на установените с ревизионния
акт задължения след евентуалното му влизане в сила, а това директно опровергава
изводите за наличието на хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК.
На последно място за
пълнота следва да се посочи, че е необоснована определената от органите по
приходите стойност на обезпечението по чл. 121а, ал. 1 от ДОПК, в размер на 30%
от пазарната стойност на стоките. В оспорения ПИПСВФР № 080801367438_5/19.10.2019 г. изрично е посочено на
стр. 3, че тази стойност е изчислена въз основа на протоколи, изготвени от
орган по приходите от отдел „Анализ и последващ контрол“ в Дирекция „Финансов
контрол“ при ЦУ на НАП, при спазване на разпоредбите на Наредба №
Н-9/14.08.2006 г. на МФ за реда и начините за прилагане на методите за
определяне на пазарни цени. Такива протоколи не се съдържат в административната
преписка и не са индивидуализирани от позоваващите се на тях органи, чрез
посочване на номер и дата, поради което цитираните твърдения са изцяло
голословни. От писмено становище вх. № 4766/07.11.2019 г. на пълномощник на
ответника се установява, че такива протоколи всъщност не са съставени, а били
използвана публична информация за цената на стоките от стоковите борси и
тържищата, но не са представени никакви доказателства в подкрепа на тези
твърдения. От наличните в преписката документи не става ясно по какъв начин е
формирана посочената в обжалвания протокол стойност на стоките с висок финансов
риск, поради което не може да се извърши проверка за спазването на разпоредбите
на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на МФ. При това положение неустановено се явява
дали посочената цифрова стойност е реално определената пазарна цена за килограм
от стоката. На основание субсидиарно приложимият чл. 170, ал. 1 от АПК, в
тежест на административния орган е да докаже фактическите основания и
изпълнението на законовите изисквания при издаването на акта, което в случая не
е извършено.
В чл. 121а, ал. 1 и
ал. 2 от ДОПК изчерпателно са определени хипотезите, в които се налагат
предварителни обезпечителни мерки по тази специална норма и цитираните по-горе
обстоятелства не изпълват нито една от тях. С оглед горното
съдът намира, че оспорваните действия по обезпечаване на доказателства са
извършени в противоречие с правилата на ДОПК и следва да се отменят. Тъй като в
случая не става въпрос за недължимо внесена/събрана сума или за сума, подлежаща
на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство по
смисъла на чл. 128 от ДОПК, а за предоставено обезпечение, то процедурата по
чл. 129 от ДОПК е неприложима и преписката следва да се върне на органите по
приходите от Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, които са извършили
неправомерното обезпечаване, обективирано в ПИПСВФР № 080801367438_5/19.10.2019 г., за отмяна на
обезпечението в размер на 36 799,20 лв., предоставено по реда чл. 121а, ал. 3,
изр. второ от ДОПК и възстановяване на сумата.
С оглед изхода на спора на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лв. – внесена
държавна такса. Неоснователна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на
1200 лв. – адвокатско възнаграждение за
съдебното обжалване, съгласно договор за правна защита и съдействие № 1276 от 04.11.2019
г. В договора е посочено, че възнаграждението е платено по сметка, но
доказателства за това не са представени, както изисква т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Представена е единствено фактура №
732/04.11.2019 г., която обаче удостоверява възникването на данъчно събитие по
ЗДДС, но не и реалното заплащане на адвокатското възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл. 41, ал. 3, вр. с чл. 127ж, ал. 1
от ДОПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
|
ОТМЕНЯ действия
по обезпечаване на доказателства на органи по приходите при Дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол за извършване
проверка на стоки с висок фискален риск №
080801367438_5/19.10.2019 г., потвърдени с Решение №
235/23.10.2019 г. на заместник-директор на Териториална дирекция на НАП - гр.
Велико Търново. ИЗПРАЩА преписката на органите по приходите от дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, които са извършили неправомерното обезпечаване обективирано в Протокол за извършване проверка на стоки с висок фискален риск № 080801367438_5/19.10.2019 г., за отмяна на предоставеното по реда чл. 121а, ал. 3, изр. второ от ДОПК, обезпечение в пари в размер 36 799,20 лв. и възстановяване на сумата. ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр.
Велико Търново да заплати на „Ден и нощ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Иван
Момчилов“, № 5 сумата от 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща разноски по делото. |
Определението не подлежи
на обжалване.
Определението да се съобщи
на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: