Р Е
Ш Е Н
И Е № 120
гр.П., 09.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен
съд,в открито съдебно заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А.
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 126 по описа за 2020 г. на ПпРС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба И.А. ***, против електронен фиш за налагане на глоба, серия К, №
*******, издаден от ОДМВР гр.Т., с който и на осн. чл.189,ал.4, вр. с
чл.182,ал.2,т.3 ЗДвП му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв. /сто лева/ за това, че „на 04.03.2017 г., в 15.48 ч., на път II-51, км44+818, отбивка
„К.“ в посока от гр. П. към Б., при ограничение на скоростта с пътен знак „В26“
от 60 км/ц и приспаднат толеранс -3 км/ч,
е управлявал МПС – л.а.”Фолксваген Голф“ с рег.№ СА **** ТА със скорост
90 км/ч. Превишена стойност на скоростта 30 км/ч.”- нарушение по чл.21,ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва
изцяло извършеното нарушение, като не се сочат конкретни доводи. В с.з.
жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява, ангажира
писмено становище, в което поддържа жалбата, заявява, че е изтекла давността по
ЗАНН и НК за ангажиране на отговорността му, моли издадения ЕФ да бъде отменен.
Ответникът по
жалбата – ОДМВР Т., редовно уведомен, не изпраща представител в с.з., не
ангажира писмено становище по жалбата.
Районна прокуратура
Т., ТО П., редовно уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не изпраща представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в
срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е
процесуално допустима. С електронен фиш серия К, № *** издаден от ОДМВР гр.
Т., жалбоподателят А. е бил санкциониран за нарушение по чл.21,ал.2 от ЗДвП, за
това, че „на 04.03.2017 г., в 15.48 ч.,
на път II-51,
км44+818, отбивка „К.“ в посока от гр. П. към Б., при
ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 60 км/ц и приспаднат толеранс -3
км/ч, е управлявал МПС – л.а.”Фолксваген
Голф“ с рег.№ СА **** ТА със скорост 90 км/ч. Превишена стойност на скоростта
30 км/ч. Нарушението е заснето с АТС № TFR1-M“. В съответствие с
разпоредбата на чл.189,ал.5 ЗДвП електронният
фиш бил връчен лично на нарушителя на 27.04.2020 г. Приложена е и снимка /на л.8/, на която
на 04.03.2017 г., в 15.48.16 ч. е заснет л.а.“Фолксваген“ с рег.№ СА **** ТА в
локация с GPS координати: 26.16586/43.35477, както и че максимално допустимата скорост на движение е 60 км/ч, а измерената /засечена/ скорост е 93 км/ч. Приложена са и доказателства за одобряване
на типа средство за измерване – мобилна система за
видеоконтрол “TFR-1M” /протокол л.10/, от която е видно, че същата
съответства на одобрения тип.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери,че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като споделя
изцяло възражението на жалбоподателя за изтекла давност, поради следните съображения:
Със задължителните за съдилищата в
страната указания дадени с ТР № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е
недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след
неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна
несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със
значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните
нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от
извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са
например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на
давността в двете й разновидности - преследвателна и погасителна
давност, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния
орган да реализира правомощията си по административнонаказателното
правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на вече наложената
административна санкция намират приложение и в административно наказателния
процес, независимо дали имат изрична
уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не
могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на
престъпления и от принципа за субсидиарно приложение
на НК за случаите които нямат изрична уредба в административнонаказателния
процес (чл. 11 ЗАНН), следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят
съответно приложение и в административно наказателния процес във всеки един
случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.
В същото ТР се прие също, че пример за такова субсидиарно
приложение е института на абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 НК,
вр. чл.80, ал.1, т.5 НК. Безспорно е, че ЕФ представлява специфичен правен акт, съчетаващ
характеристиките на АУАН и на НП, но който не може да бъде приравнен нито на
АУАН, нито на НП. В този смисъл към ЕФ не могат да намерят приложение
специалните давностни срокове предвидени в чл.34 ЗАНН. Доколкото правомощието
на държавата да реализира административно наказателната отговорност на
нарушителя с влязъл в сила електронен фиш не може да бъде неограничено във
времето, то следва да се приеме, че в случая с електронните фишове следва по
аналогия да намери приложение чл.80,ал.1, т.5 НК, за което основателно
претендира жалбоподателя. В процесният случай предвид неговата специфика, а
именно издаден електронен фиш, при който не се издават едновременно АУАН и НП
следва да се приеме, че административнонаказващия орган разполага с три годишен
срок от извършване на нарушението да връчи ЕФ, като в случая този срок не е
спазен тъй като нарушението е констатирано на 04.03.2017 г., а ЕФ е връчен едва
на 27.04.2020 г. видно от направеното върху него отбелязване, т.е.
административно- наказателната отговорност на жалбоподателя е погасена по
давност, поради което издадения електронния фиш следва да се отмени.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К, № ***, издаден от ОДМВР гр.Т., с който и на основание чл.189,ал.4,вр.с чл.182,ал.2,т.3 от ЗДвП,на И.А. ***, ЕГН-**********, е наложена ГЛОБА в размер на 100 лв. /сто
лева/ за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на
основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: