№ 1774
гр. Варна, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501739 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано е по подадена въззивна жалба от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“, чрез адв. Х.И. - ВАК, срещу Решение №
76/11.05.2021 г., постановено по гр. д. № 1028/2020 г. по описа на РС - Провадия, V състав,
в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от
“Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД, ЕИК *********, срещу „Елдом-Микс“ АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Провадия, Промишлена зона, иск за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1150,47 лева,
представляваща разликата над сумата от 614,14 лева до пълния претендиран размер от
1765,10 лева – стойност на потребена електроенергия за периодите от 11.05.2017 г. до
30.09.2019 г. и от 01.11.2019 г. до 15.11.2019 г., както и сумата от 55,63 лева,
представляваща разликата над сумата от 40,80 лева до пълния претендиран размер от 96,43
лева – мораторна лихва, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 904/31.07.2020 г. по ч.гр.д. № 628/2020 г. по описа на РС –
Провадия.
Жалбоподателят „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД (правоприемник на “Енерго-
Про Енергийни услуги“ ЕООД от 21.02.2020 г.) счита първоинстанционното решение за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи, че между него и ответното
дружество за процесния период е било налице валидно облигационно правоотношение по
покупко-продажба на електрическа енергия – за обект на потребление, заведен с абонатен №
32Z410001764004O и клиентски № **********, находящ се в град Провадия, и участие в
1
стандартна балансираща група. Изтъква, че сключеният между тях договор № ПКСП –
**********/09.09.2019 г. е със срок до 31.10.2020 г. включително, като всички процесни
фактури с непогасени задължения са издадени преди тази дата. Излага, че в деловодството
на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД не са депозирани искания, заявление или
уведомления във връзка със смяна на собствеността на процесния имот, собственост на
„Елдом-Микс“ АД. В тази връзка посочва, че в чл. 7, ал. 2 от Договор за покупко-продажба
на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група при условията на
продукт Енерго Про Фикс 1 № ПКСП – **********/09.09.2019 г. е предвидено
задължението на купувача да уведомява продавача и координатор за промяна в
собствеността или правото на ползване на обекта чрез представяне на съответни документи.
Застъпва, че ползването на имота, респективно „ползването на услугите“ пряко и
непосредствено от страна на „Елдом-Микс“ АД няма отношение към качеството на
ответника на участник на пазара на балансираща енергия. Сочи, че дори да бъде прието, че
ответникът не е потребител след 16.10.2019 г., въпреки валидно сключения договор, то това
не води автоматично и до прекратяване на участието му в балансиращата група.
Настоява за отмяна на атакуваното решение в обжалваните части. Претендира
разноски.
В законоустановения срок „Елдом-Микс“ АД, чрез адв. Ц.И. - САК, депозира писмен
отговор, в който навежда доводи за неоснователност на жалбата, като счита
първоинстанционното решение в обжалваните части за правилно и законосъобразно.
Изтъква, че процесният електроснабдяван имот е възложен с постановление за възлагане на
трето лице на 17.10.2019 г., като считано от тази дата дружеството е изгубило собствеността
върху същия и няма качеството на „потребител“, съответно няма задължение за заплащане
на ел. енергия, начислена след горепосочената дата.
Настоява за потвърждаване на атакувания съдебен акт и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивната страна „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД,
редовно призована, се представлява от адвокат Л.М.. Поддържа депозираната въззивна
жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна „Елдом-Микс“ АД, редовно призована, не
се представлява. С молба вх. № 21378/22.10.2021 г. процесуалният представител на страната
изразява становище по същество по спора. Поддържа отговора на въззивната жалба на
изложените в него основания. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени по реда на чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
„Елдом-Микс“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Провадия, Промишлена зона, искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1765,10 лева, претендирана като главница за незаплатена ел. енергия, доставена
до обект на потребление с абонатен № 32Z410001764004O и клиентски № **********,
находящ се в гр. Провадия, № 237, за периода от 11.05.2017 г. до 15.11.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.07.2020
г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 96,43 лева, представляваща
мораторна лихва върху претендираната главница за периода от падежа на всяка една
фактура до 03.07.2020 г., за които претендирани парични вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 904/31.07.2020 г. по ч.гр.д. №
628/2020 г. по описа на РС – Провадия.
В исковата молба вх. № 4758/22.10.2020 г., уточнена с молба вх. № 4974/20.11.2020 г.,
се излага, че ищецът осъществява лицензионна търговска дейност по продажба на ел.
2
енергия, като в качеството си на правоприемник на прекратения търговец „Енерго-Про
Енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, между него и ответното дружество е налице
валидно облигационно правоотношение по покупко-продажба на ел. енергия и участие в
стандартна балансираща група за обект на потребление, заведен с абонатен №
32Z410001764004O и клиентски № **********, находящ се в гр. Провадия, № 237.
Твърди, че ответникът има неизплатени задължения по месечните си фактури в общ размер
на 1861,53 лева, от които главница за доставена ел. енегия в размер на 1765,10 лева за
периода от 11.05.2017 г. до 15.11.2019 г., и лихва за забава в размер на 96,43 лева за
периода от падежа на всяка една фактура до 03.07.2020 г. Сочи, че за горните суми,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението в съда
до окончателното изплащане на задължението, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 628/2020 г. по описа на РС – Провадия, срещу която заповед ответникът е
депозирал възражение.
Моли за уважаване на предявените установителни искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество, чрез
адвокат Ц.И. – САК, с който спорва предявените искове. Изразява становище, че считано от
17.10.2019 г., дружеството няма качеството „потребител“ по смисъла на чл. 4, т. 7 от ОУ
на ДПЕЕЕМ, тъй като с постановление № С190003-091-0000839/17.10.2019 г. имотът,
визиран в сочения в исковата молба договор за покупко-продажба на ел. енергия и участие в
стандартна балансираща група, собственост на ответника, е възложен на „Бе Ге Реал
консулт“ ЕООД след проведена публична продан по изп. дело № **********/2014 г. по
описа на ТД НАП – Варна. Сочи, че купувачът от публичната продан е въведен във владение
на имота на същата дата. В тази връзка счита, че ответното дружество не може да бъде
задължено за стойността на продадената електроенергия след 17.10.2019 г., тъй като същата
не е реално потребена от него. Евентуално се въвежда възражение за изтекла
погасителна давност.
По изложените аргументи моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
сторените по делото, включително в заповедното производство, разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Решение № И4-Л-199 от 23.07.2015 г. на КЕВР, Комисията продължава
срока за лицензия № Л-199-15 от 27.02.2006 г. за дейността „търговия с електрическа
енергия“, издадена на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, с 10 години,
считано от датата на изтичане срока на лицензията.
Видно от Договор № ПКСП – 510/24.10.2014 г. за покупко-продажба на електрическа
енергия и участие в стандартна балансираща група, същият е сключен между „Енерго-Про
Енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК ********* – продавач и координатор, и „Елдом-Микс“ АД,
ЕИК ********* – купувач и участник, за срок до 31.12.2014 г. В раздел II, „Предмет на
договора“, в чл. 2 (1) е посочено, че продавачът продава и доставя, а купувачът получава и
заплаща количествата нетна активна електрическа енергия срещу цена в размера и при
условията, уговорени в настоящия договор. В чл. 2 (2) на същия раздел е уредено, че
продавачът, в качеството си на координатор на стандартна балансираща група, регистрира
купувача като участник в нея – непряк член, съгласно ПТЕЕ, като отклоненията от
заявените количества електрическа енергия за всеки период на сетълмент в дневните
графици за доставка и тяхното заплащане се уреждат от координатора на балансиращата
група. Посочено е, че всички разходи/приходи по балансирането са за сметка на продавача и
координатор. Чл. 29 в раздел Х, „Отговорност и санкции“, гласи, че в случай на забавено
плащане по договора, неизправната страна дължи обезщетение на другата страна в размер
на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на
забавата до пълното погасяване на задължението.
3
Видно от Допълнителни споразумения № 1 от 22.10.2014 г., № 2 от 29.10.2015 г., № 3
от 04.10.2016 г. и № 4 от 25.09.2017 г. към Договор № ПКСП – 510/24.10.2014 г. за покупко-
продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група, със същите
срокът на договора е продължен до 31.10.2018 г.
Видно от Договор № ПКСП-**********/02.10.2018 г. за покупко-продажба на
електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група по условията на продукт
ЕНЕРГО-ПРО-ФИКС 1, същият е сключен между „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД,
ЕИК ********* – продавач и координатор, и „Елдом-Микс“ АД, ЕИК ********* – купувач
и участник, за срок до 31.10.2019 г. В раздел II, „Предмет на договора“, в чл. 2 (1) е
посочено, че продавачът продава и доставя, а купувачът получава и заплаща количествата
нетна активна електрическа енергия срещу цена в размера и при условията, уговорени в
настоящия договор. В чл. 2 (2) на същия раздел е уредено, че продавачът, в качеството си на
координатор на стандартна балансираща група, регистрира купувача като участник в нея –
непряк член, съгласно ПТЕЕ, като отклоненията от заявените количества електрическа
енергия за всеки период на сетълмент в дневните графици за доставка и тяхното заплащане
се уреждат от координатора на балансиращата група. Посочено е, че всички
разходи/приходи по балансирането са за сметка на продавача и координатор.
Видно от Договор № ПКСП-*********/09.09.2019 г. за покупко-продажба на
електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група по условията на продукт
ЕНЕРГО-ПРО-ФИКС 1, същият е сключен между „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД,
ЕИК ********* – продавач и координатор, и „Елдом-Микс“ АД, ЕИК ********* – купувач
и участник, за срок до 31.10.2020 г. В раздел II, „Предмет на договора“, в чл. 2 (1) е
посочено, че продавачът продава и доставя, а купувачът получава и заплаща количествата
нетна активна електрическа енергия срещу цена в размера и при условията, уговорени в
настоящия договор. В чл. 2 (2) на същия раздел е уредено, че продавачът, в качеството си на
координатор на стандартна балансираща група, регистрира купувача като участник в нея –
непряк член, съгласно ПТЕЕ, като отклоненията от заявените количества електрическа
енергия за всеки период на сетълмент в дневните графици за доставка и тяхното заплащане
се уреждат от координатора на балансиращата група. Посочено е, че всички
разходи/приходи по балансирането са за сметка на продавача и координатор. Съгласно чл. 7,
ал 2 в раздел IV, „Права и задължения на страните“, купувачът се задължава да уведоми
продавача и координатор в срок от 3 работни дни при промяна в собствеността.
Видно от дебитно известие № ********** от дата 08.11.2019 г. към фактура №
**********/15.10.2019 г., издадено от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, с получател
„Елдом-Микс“ АД и основание: електрическа енергия за периода от 01.10.2019 г. до
31.10.2019 г., след приспадане на фактурирано междинно плащане с горепосочената
фактура, сумата за плащане е 1190,84 лева с вкл. ДДС.
Видно от фактура № ********** от дата 15.11.2019 г., издадена от „Енерго-Про
Енергийни услуги“ ЕООД, с получател „Елдом-Микс“ АД и основание: междинно плащане
за месец 11.2019 (50% от стойността за месец 10.2019 г.), сумата за плащане е 1141,98 лева с
вкл. ДДС.
В извлечение по сметка от дата 03.07.2020 г., подписано от Началник „Управление на
вземания малки клиенти“ към „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД, е отразено, че към
датата на извлечението „Елдом-Микс“ АД има неплатен остатък по фактури, както следва:
по фактура № **********/11.05.2017 г. с падеж 12.06.2017 г. – 4,76 лева; по фактура №
**********/10.07.2017 г. с падеж 09.08.2017 г. – 8,51 лева; по фактура №
**********/07.12.2017 г. с падеж 08.09.2017 г. – 2,73 лева; по фактура №
**********/11.05.2017 г. с падеж 08.01.2018 г. – 8,72 лева; по фактура №
**********/09.04.2018 г. с падеж 09.05.2018 г. – 2,58 лева. В известия за обезщетение за
забава за горните суми е отразено, че същите представляват обезщетение за забава на
4
плащането в размер на договорената лихва.
Видно от Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С190003-091-
0000839/17.10.2019 г., със същото главният публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.
Варна, като взема предвид, че по изп. дело № **********/2014 г. по описа на дирекцията са
изнесени на търг следните недвижими имоти, собственост на длъжника „Елдом-Микс“ АД:
поземлен имот, парцел V – 71, кв. 2, находящ се в гр. Провадия, Северна промишлена зона, с
площ по док. – 18 761 кв. м., ведно с находящите се в имота сгради, и за купувач на същите,
съгласно чл. 252 от ДОПК, с Протокол изх. № С190003-102-000289/11.10.2019 г. е обявен
„Бе Ге Реал консулт“ ЕООД, възлага посочените имоти на „Бе Ге Реал консулт“ ЕООД, като
собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението.
От заключението по допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че по процесните счетоводни документи съществуват
следните задължения:
- по документи с №№ ЛТ0222029224, ЛТ0222036053, ЛТ0222038750, ЛТ0222057104
и ЛТ0222129193 – неплатени договорни лихви за забавени плащания на ползвана
електрическа енергия на обща стойност 27,30 лева;
- по фактура № ФТ0415369477/08.11.2019 г. – неплатена електрическа енергия за
периода 01.10.2019 г. – 31.10.2019 г. на стойност 1190,84 лева; при падеж на фактурата на
18.11.2019 г., лихвата за забава от 19.11.2019 г. до 03.07.2020 г. е в размер на 75,43 лева;
- по документ № ВТ0223044721/15.11.2019 за междинно плащане съгласно чл. 11, ал.
4 от сключения между ищеца и ответника договор – сума в размер на 1141,98 лева (50% от
стойността на потребената енергия за месец октомври 2019 г.), като посоченият документ е
прихванат с документ № ФТ0415387141/09.12.2019 г. на стойност 595,02 лева и остатъкът
по процесния документ е в размер на 546,96 лева; при падеж на фактурата на 22.11.2019 г.,
лихвата за забава от 23.11.2019 г. до 03.07.2020 г. е в размер на 34,04 лева.
Посочено е, че общата сума на мораторната лихва по двете фактури от 2019 г. е в
размер на 109,47 лева.
Вещото лице установява, че процесните фактури не са осчетоводени в
счетоводството на ответника и не са отразени в дневниците покупки за съответните
периоди, съответно не е използван данъчен кредит.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид събрания и приобщен по
делото доказателствен материал, приема за установено следното от правна страна:
Предпоставка за редовността на исковата молба е всяко от претендираните вземания
на ищеца, породени от сключения с ответника договор, да бъде индивидуализирано със
съществените му белези – в случая главница и лихва за забава.
В конкретния казус сумата от 1765,10 лева е претендирана като главница за
незаплатена ел. енергия по фактури с №№ **********/11.05.2017 г. - 4,76 лева,
**********/10.07.2017 г. – 8,51 лева, **********/07.12.2017 г. – 2,73 лева,
**********/11.05.2017 г. – 8,72 лева, **********/09.04.2018 г. – 2,58 лева,
**********/08.11.2019 г. - 1190,84 лева с вкл. ДДС, **********/ 15.11.2019 г. - 546,96 лева, с
вкл. ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 29.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането. Както от
представените по делото известия за обезщетение за забава, обаче, така и от заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумите по
фактури с №№ **********/11.05.2017 г., **********/10.07.2017 г., **********/07.12.2017
г., **********/11.05.2017 г. и **********/09.04.2018 г. на обща стойност 27,30 лева
представляват неплатени договорни лихви за забавени плащания на ползвана електрическа
5
енергия. Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ, лихва върху лихва между търговци се дължи само ако е
уговорена. Такава изрична уговорка в представените по делото договори липсва. Поради
горното, претенцията в частта за сумата от 27,30 лева по посочените фактури следва да бъде
отхвърлена.
Фактура № **********/08.11.2019 г. за сумата от 1190,84 лева с вкл. ДДС, с
основание: електрическа енергия за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г., частично касае
и период, в който, видно от Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С190003-
091-0000839/17.10.2019 г. на ТД на НАП – гр. Варна, ответното дружество е изгубило
качеството си собственик на процесния имот, тъй като последният след публична продан е
възложен на „Бе Ге Реал консулт“ ЕООД, като собствеността преминава върху купувача от
датата на постановлението.
С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, с което е извършено
нормативно тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката, е прието, че ЗЕ свързва
качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото
вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на
договорно основание и доставчика на топлинна енергия.
С Решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о., ГК, се
приема, че начинът, по който Законът урежда договора за продажба на електроенергия за
битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договорът за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Съгласно чл. 97, ал.1, т. 4 от ЗЕ, сделките с ел. енергия по
регулирани от КЕВР цени се сключват между крайните снабдители и битови крайни
клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Съгласно §1, т. 2а от ДР на
ЗЕ, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Чрез цитираните разпоредби ЗЕ свързва
качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на
ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото
доставяната енергия е за собствени битови нужди. Съответно, при прехвърляне на правото
на собственост на имота длъжник е новият собственик, тъй като се касае за законово
заместване на страната в правоотношението по визираната от закона сделка.
Настоящият съдебен състав намира, че по аналогия следва да бъде решен въпросът и
при небитовите клиенти.
Сделките с електрическа енергия по свободно договорени цени са регламентирани в
чл. 100 ЗЕ, като в ал. 1 обстойно са изброени лицата, които могат да сключват такива сделки:
производителите, включително производителите на енергия от възобновяеми източници за
количествата по чл. 31, ал. 5, т. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници,
търговците на електрическа енергия, доставчиците от последна инстанция, операторът на
борсовия пазар на електрическа енергия, координатори на балансиращи групи, крайните
клиенти и операторите на електропреносната, електроразпределителните и затворените
електроразпределителни мрежи за компенсиране на технологичните разходи по пренос,
съответно по разпределение. Макар че в процесния Договор № ПКСП-*********/09.09.2019
г. за покупко-продажба на електрическа енергия страните са определени като продавач и
координатор и съответно като купувач и участник, по смисъла на чл. 100, ал. 1 от ЗЕ те са
търговец на електрическа енергия (“Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД) и краен клиент
(„Елдом-Микс“ АД). Легалното определение на понятието „краен клиент“ е дадено в §1, т.
27г на ДР на ЗЕ: "краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия или природен
газ за собствено ползване. Съответно, както и при сделките по регулирани от КЕВР цени,
цитираните разпоредби обуславят извода, че законът свързва качеството на длъжник на
6
цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване
върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за собствено ползване.
Възникването на облигационно правоотношение между търговец на електроенергия и краен
клиент на основание ЗЕ също е обвързано от закона с титулярството на вещното право на
собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато няма сключен договор
от ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот.
Следователно след прехвърлянето на собствеността длъжник по вземането е новият
собственик на имота. Неизпълненото задължение на бившия собственик на имота в срок от
3 работни дни да уведоми продавача и координатор за промяната в собствеността съобразно
чл. 7, ал. 2 на договора, може да породи вземане за обезщетение на вреди, но не
квалифицира същия като длъжник на вземането за доставената в имота електроенергия след
17.10.2019 г. Съгласно първоинстанционното решение, което като необжалвано е влязло в
сила в тази част, дължимата от ответника сума по фактура № **********/08.11.2019 г. е в
размер на 614,63 лева с вкл. ДДС.
На посочените основания, претендираната сума от 546,96 лева с вкл. ДДС по фактура
№ **********/15.11.2019 г. - междинно плащане за месец ноември 2019 г., също е
недължима от ответника.
Възражението на ищеца, че дори да бъде прието, че ответникът не е потребител след
16.10.2019 г. въпреки валидно сключения договор, то това не води автоматично и до
прекратяване на участието му в балансиращата група, съдът намира, че същото е
неоснователно. Последното касае суми, претендирани като дължими за потребена
електроенергия, като съгласно процесния договор, всички разходи/приходи по
балансирането са за сметка на продавача и координатор.
Въз основа на горното, настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция по
отношение на главницата следва да бъде уважена до сумата от 614,63 лева, като над тази
сума до пълния претендиран размер от 1765,10 лева следва да бъде отхвърлена.
Съответно акцесорната претенция за лихва за забава следва да бъде уважена до
сумата от 40,80 лева, изчислена върху главницата от 614,63 лева, считано от датата на
падежа на фактура № **********/08.11.2019 г. – 18.11.2019 г., до 03.07.2019 г., съгласно
исковата молба. Над тази сума до пълния претендиран размер от 96,43 лева искът следва да
бъде отхвърлен.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна и
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, претенцията на въззиваемото дружество за компенсация на
разноските, направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна
жалба, следва да бъде уважена. Страната претендира разноски в размер на 350,00 лева,
представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък
по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност:
Направеното от процесуалния предствител на въззивника възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на насрещната страна е неоснователно, тъй като претендираният
7
размер от 350,00 лева е съобразен с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 76 от 11.05.2021 г., постановено по гр. д. № 1028 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Провадия, V състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“,ДА ЗАПЛАТИ на „Елдом-Микс“ АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Провадия, Промишлена зона, сумата в размер на 350,00 лева,
представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8