Р Е Ш Е Н И Е №
260096
гр. Пловдив,
05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание на десети
май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря
Габриела Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6642 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
производството са обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка чл. 415 ГПК във с чл. 240 ЗЗД, чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 4 ЗПК (отм.).
Производството
по делото е образувано по искова молба на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК: ********* против Е.М.А., ЕГН **********,***, с която е
предявен иск по реда на чл.422 ГПК за признаване на установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от общо 8887,87 лв.- непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № *****от ***** г., сключен между Алфа Банк – клон България
и Анекс № * от **** г. и Анекс № * от ***** г., неразделна част от договора,
ведно със законна лихва върху
главницата, считано от **** г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10849/2019 г. по описа на ПРС. Претендират се и
разноски в заповедното производство и в настоящото исково производство.
Ищецът
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД твърди, че на *****
г. по силата и при условията на Договор за потребителски кредит, сключен между
Алфа Банк – клон България от една страна и от друга страна ответника в
качеството на кредитополучател, банката е предоставила на кредитополучателя
кредит в размер от 11600 лв. за финансиране на текущи нужди със срок на
издължаване 8 години, като той от своя страна се е задължил да върне ползвания
кредит, ведно с дължимите лихви, в този срок и при условията на договора. В
съответствие с чл. 3 от договора, кредитополучателят е усвоил предоставените от
банката парични средства в размер на 11600 лв. от посочената в договора
разплащателна сметка. Сочи се, че съгласно чл. 6 от договора страните са
уговорили възмездност на кредита, като за усвоените суми по кредита
кредитополучателят е следвало да заплати на банката фиксирана лихва в размер на
12 % годишно. Уговорена е и еднократна такса за управление и обработка по
кредита в размер от 30 лв. С подписването на договора, кредитополучателят се е
задължил да погасява кредита, съгласно чл. 10, а именно на 96 равни месечни
анюитетни вноски, последната, от които изравнителна, включващи главница и
лихва, с размери и падеж, съгласно погасителен план, представляващ неразделна
част от договора за кредит. Посочва се,
че първата погасителна вноска е дължима на същото число на месеца, един месец
след датата на усвояване, а всяка следваща погасителна вноска е дължима на
същото число на всеки следващ месец до пълното погасяване на кредита. Уговорено
е, когато падежът на вноската е в неприсъствен ден, кредитополучателят да
издължи сумата по всяка една вноска в последния работен ден преди падежа.
Съгласно чл.
11 от договора се сочи, че в случай на просрочие при издължаването на която и
да е погасителна вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси,
комисионни или разноски, дължими по договора, кредитополучателят заплаща върху
непогасените в срок суми за времето на забавата лихва за забава в размер на
договорената в чл. 6 лихва плюс надбавка от 10 % годишно, но не повече от
законната лихва. Като лихвена база се
сочи, че е определено 365/365 – чл.12. Уговорен е и ред на погасяване на
дължими суми в чл. 12 от договора, а именно: разноски, такси, комисионни, лихви
и накрая главница.
На ***** г.
е сключен Анекс № * от договора за потребителски кредит, с който е извършена
промяна в размера на погасителните вноски и падежа им, като същите са отразени
в нов погасителен план, представляващ неразделна част от анекса и договора.
Всички останали условия по договора са останали непроменени.
На **** г. е сключен Анекс № *, с който поради
финансови затруднения на ответника е извършена нова промяна в размера на
погасителните вноски и падежа им, като същите са отразени в нов погасителен
план и е въведен 6 месечен гратисен период, през който да се заплащат само
лихви по кредита. Всички други условия по кредита са останали непроменени.
На ***** г.
между Алфа Банк – клон България и ищецът е сключен Договор за прехвърляне на
предприятие, по силата на който правата и задълженията по всички договори,
сключени от Алфа Банк – клон България са прехвърлени на ищеца. На основание чл.
2 от договора за прехвърляне, ищецът се е конституирал като страна по всички
договори за кредит, по които Алфа Банк – клон България е страна. Ответникът се
сочи, че е уведомен за извършеното прехвърляне на търговското предприятие с
писмо от ***** г.
Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения по чл. 1-3 от
Анекс № * във вр. с чл. 10, ал.1 и чл. 6 от Договор за потребителски кредит от *****
г. Посочва се, че крайният срок по
договора е изтекъл на ****** г. Поради
настъпване на крайния срок, то ответникът е изпаднал в забава, като се сочи, че
дължи и обезщетение за забава.
С оглед
горното е депозирано заявление за заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, като е постъпило възражение в срок, което е
обусловило и правният интерес от предявяване на иска, предмет на настоящото
производство.
С уточнителна
молба ищецът заявява, че ответникът е извършил плащане в общ размер от 3530
лв., като с това плащане са погасени следните суми, дължими по кредита, а
именно: главница в размер от 1031,86 лв., лихви в размер от 2485,11 лв. и такси
в размер 23,03 лв. Посочва се, че усвоената от ответника сума е в размер на
11590 лв., като по сметката е останала сума в размер от 10 лв. Относно размера
и датата на всяка платена сума, то сочи, че същите са посочени в приложената
към исковата молба справка. Уточнява се, че към датата на прехвърляне на
предприятие общият размер на задълженията по договора за кредит е 12 248 ,65
лв., като в периода от ***** г. до ***** г. ответникът е извършил плащания в
размер от общо 3673,53 лв., с които са погасени главница в размер 1680, 27
лв. и лихви в размер на 1993, 26 лв.
На основание
изложеното се моли предявените искове да се уважат. Претендират се разноски.
Преписи от
исковата молба и уточнителната молба са връчени на особения представител на
ответника, като в законоустановения срок
са постъпили отговори на исковата молба и на уточнителната молба.
Особеният
представител оспорва исковата молба, като нередовна, като твърди, че не става
ясно кога и какви суми е плащал длъжникът и какъв е размерът на погасените по
договора за кредит задължения.
Освен това
оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. Посочва, че не става
ясно какъв е размерът на непогасените задължения, като претенцията е недоказана
по размер. Сочи, че не става ясно и какъв е размерът на прехвърленото вземане с
договора за прехвърляне на предприятие и към коя дата се счита, че дългът е
прехвърлен. Оспорва прехвърлянето да е
своевременно съобщено на ответника.
Оспорва твърдението, че ответникът дължи претендираната сума. Възразява
срещу претендираните разноски в заповедното и исковото производство, като сочи,
че същите са прекомерни. Оспорва като недължимо адвокатското възнаграждение в
заповедното производство, поради липса на доказателства за заплащането му. По уточнителната молба сочи, че са налице
неясноти относно погасените суми и начина на определяне на претендираната
главница. Оспорва достоверната дата на приложеното по делото уведомление, както
и че обратната разписка удостоверява връчването на уведомление за прехвърляне
на предприятие. На основание изложеното моли предявения иск да се отхвърли.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет
на производството са обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка чл. 415 ГПК във с чл. 240 ЗЗД, чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 4 ЗПК (отм.).
Производството е по реда на
чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 10849/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив за
сумата от 8887,87 лв.- непогасена главница по Договор за потребителски кредит №
*****от ***** г., сключен между Алфа Банк – клон България и Анекс № * от ****
г. и Анекс № * от ****** г., неразделна част от договора, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
28.06.2019 г. до окончателното й изплащане
Против заповедта за изпълнение е
депозирано възражение, което е подадено в срок.
Предвид изложеното заповедния съд на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение
на указанията на съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните
изисквания за неговата допустимост.
От договор за потребителски
кредит ***** № **** г. от ***** г., сключен между “Алфа Банк – клон България” и
Е.М.А. при Общи условия, се установява, че между страните е породено
правоотношение по договор за кредит, по силата на което заемодателят се е
задължил да предостави в полза на кредитополучателя сумата от 11600 лв., която
се изплаща по банковата сметка на кредитополучателя, открита в “Алфа Банк –
клон България”, посочена в Раздел I, т. 3 от Договора. В
разпоредбата на Раздел I, т. 4 от Договора е установено,
че кредитът се усвоява наведнъж чрез изплащане на сумата по посочената в
договора банкова сметка ***.
В разпоредбата на Раздел II, т. 6 от Договора е установено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката фиксиран лихвен процент от 12 %. Съгласно клаузата на Раздел II, т. 8 от Договора годишният процент на разходите е 12,7613 %.
С клаузата на Раздел II, т. 9 от Договора е установено, че банката си запазва правото едностранно да променя договорния лихвен процент – по изключение, във всеки един от следните случаи: 1. при съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за банката кредитната сделка, предмет на договора; 2. в случай на увеличение с повече от 50 % на цената на паричния ресурс, която банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на първото усвояване по договора. Установено е, че банката уведомява незабавно кредитополучателя за промяната в лихвения процент, който се задължава да се яви в банката за подписване на съответното допълнително споразумение в едномесечен срок от датата на получаване на уведомлението. Неявяването се счита за неприемане, в който случай кредитополучателят се задължава в едномесечен срок от получаване на уведомлението да издължи кредита, ведно с начислените лихви. При неизпълнение на горното задължение банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В договора е установено, че годишният процент на разходите е 7, 1692 %.
Съгласно клаузата на Раздел II, т. 7 от Договора кредитополучателят се задължава да заплати на банката в деня на първото усвояване на кредита, еднократна такса за управление и обработване на кредита в размер на 30 лв.
Установен е срок за издължаване на кредита от 96 месеца на равни месечни анюитетни вноски – всяка в размер от 188,60 лв., с падеж на първата вноска на същото число на месеца, считано от датата на усвояване на кредита, един месец след датата на усвояване. Посочен е и общият размер на плащанията 18105, 60 лв.
В
разпоредбата на Раздел II, т.
11 от Договора е установено, че в случай на просрочие на издължаването на която
и да е погасителна вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е
такси, комисионни или разноски, дължими съгласно договора, кредитополучателят
заплаща върху непогасените в срок суми за времето на забавата лихва за забава в
размер на договорния лихвен процент по чл. 7 от Договора плюс надбавка от 10 %
годишно, но не повече от законната лихва.
В т.12 от
Раздел ІІ е уговорено, че с постъпващите за погасяване на кредита суми се
погасяват първо разноските, таксите и комисионите, дължими от кредитополучателя
на основание договора, след това лихвите, и накрая дължимите суми по главница.
Към договора
за кредит е подписан погасителен план, в който са посочени размерите на всяка
от погасителните вноски, падежа, както и разпределението на сумите по всяка от
вноските по главница лихва.
На ***** г.
между ответника и Алфа Банк АД е подписан Анекс № * към договор за
потребителски кредит, с който са променени размерите на погасителните вноски и
падежа им. Лихвеният процент не е променян. Изготвен
е и е подписан нов погасителен план.
На **** г. е сключено Анекс № * към договора за кредит, с който е предоставен 6 месечен гратисен период, в който се погасяват само лихви по договора за кредит, като се променя размера и падежа на погасителните вноски. Не се установява да е налице друга промяна в договора за кредит. Изготвен е и е подписан нов погасителен план.
На **** г. между Алфа
Банк – клон България и ищецът е сключен Договор за прехвърляне на предприятие,
по силата на който правата и задълженията по всички договори, сключени от Алфа
Банк – клон България са прехвърлени на ищеца. На основание чл. 2 от договора за
прехвърляне, ищецът се е конституирал като страна по всички договори за кредит,
по които Алфа Банк – клон България е страна. Ответникът е уведомен за
извършеното прехвърляне на търговското предприятие с писмо от ****** г., като
От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че сумата от
11600 лв. е постъпила по разплащателната сметка, посочена в договора на *****
г. Кредитополучателят е заплатил към Алфа Банк – клон България сумата от общо
3600 лв. за периода от **** г. до **** г. В периода от **** г. **** г.
ответникът кредитополучател е заплатил към ищеца обща сума в размер от 3673,53
лв. С платените суми към Алфа Банк –
Клон България са погасени следните задължения по кредита, а именно: сумата от 2484,38
лв. – главница, сумата от 1091,86 лв.- възнаградителна лихва, сумата от 23,03 лв.- такса обслужване на
сметката и сумата от 0,73 лв.- погасена лихва за просрочие. С платените към
ищеца суми са погасени главница в размер от 1680,27 лв. и възнаградителна лихва
в размер от 1993,26 лв. От така
установеното следва, че общият размер на погасената главница, съгласно
отразеното в счетоводството на ищеца и след извършването на съответните справки
от вещото лице е 2772,13 лв., от което
следва, че остава дължима главница в
размер от 8827, 87 лв. Вещото лице
установява, че като дължима в
счетоводните документи е отразена сумата от 60 лв., която обаче не става ясно
на какво основание се дължи и поради каква причина се включва в претендираната
главница. При изслушването в съдебно заседание вещото лице сочи, че същата
представлява капитализация на натрупани лихви, но не се установява нито
основанието за начисляване, нито основание за включването им към изискуемата
главница. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като пълно,
обосновано и компетентно изготвено. При преценка на платените и дължими суми и
погасените задължения са взети предвид промените в погасителните планове и
действащите такива към датите на всяка една от вноските. Действително са налице плащания след
настъпване на крайния падеж по договора за кредит, но същото се дължи на забава
на длъжника, а не на изменение в договорните условия, касаещи падежа, както и
дължимите суми. От приетото заключение
се установява размера на дължимите и платени суми, както към датата на
прехвърляне на търговско предприятие, така и след това.
Неоснователни съдът
счита възраженията за липса на връчване на уведомление за цесия, доколкото не
се твърди, нито се установява да е сключван договор за цесия, а такъв за
прехвърляне на търговско предприятие. Не
се установява след прехвърляне на предприятието да са платени повече суми от
установените от вещото лице.
По отношение на породеното между
страните облигационно правоотношение
следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит
(отм.), доколкото
заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 4 ЗПК(отм.).
По отношение на породеното между страните
облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона
за потребителския кредит (отм.), в редакцията му действаща към момента на
сключване на договора за потребителски кредит – ДВ. бр. 105 от 22.12.2006 г., доколкото
заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 4 ЗПК (отм.).
Съгласно чл. 4 ЗПК (отм.) договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 6 ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма и на потребителя се предоставя екземпляр от договора, като кредиторът
уведомява потребителя за всички условия на потребителския кредит преди
сключването на договора. В чл. 7 ЗПК (отм.) са уредени изискуемите реквизите на
договора за заем, като липсата на някои от тях, лимитативно изброени в чл. 14 ЗПК (отм.), обуславя недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл. 14 ЗПК (отм.), когато не са
спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и
чл. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 14 ЗПК (отм.) - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй
като същите са изискуеми при самото му сключване.
Ищецът твърди, че договорът за
кредит е недействителен, тъй като в последния не се съдържа задължителната информация по чл.
7, ал. 1, т. 6 ЗПК (отм.)
Договорът за паричен
заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания
по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя
да погаси предсрочно кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишен
процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да
издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен
процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за
кредит.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК (отм.) годишният
процент на разходите по кредита представлява общата стойност на кредита за
потребителя, изразена като годишен процент от сумата на предоставения кредит.
В случая в договора за потребителски кредит е
посочено процентното изражение на годишния процент на разходите по кредита,
както и общият размер на плащанията по кредита. В този смисъл при сключване на
договора не е допуснато соченото от ответника нарушение на ЗПК (отм.).
Договорът отговаря и на останалите изисквания за включено съдържание,
установени в ЗПК (отм.), поради което не следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 14 ЗПК (отм.).
Обстоятелството, че
възникналото от процесния договор за потребителски заем парично задължение е
изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в който смисъл съдът е разпределил надлежно доказателствената
тежест с доклада по делото. Този правен извод се извежда от правната норма,
регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът
може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство,
установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение.
От събраните по делото
доказателства се установява платената от ответника обща сума и погасените с нея
задължения по договора за кредит. Съдът счита, че с оглед на установените
погасени задължения от вещото лице не се установя претенцията за признаване на
установено, че се дължи главница, да е основателна в пълен размер. Съгласно
приетото и неоспорено заключение в общия размер на претендираната главница е включена
и сума от 60 лв., чието основание обаче не се установява при разпределената
доказателствена тежест на ищеца. Не се установява и дължимостта на погасените такси
за обслужване на кредита, доколкото в договора липсва изрично посочване на
същите, поради и което съдът счита, че със сумата от 23,03 лв. следва да се
счита, че е погасена главница по договора за кредит, а не такси за обслужване.
От събраните по делото
доказателства и приетото заключение се установява, че ответникът с платените
суми е погасил задължение за главница в общ размер от 2 795,16 лв., поради и което съдът
приема, че размерът на дължимата главница е 8 804,84 лв., като до този
размер предявеният иск следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 8887,87 лв.
следва да се отхвърли, като недоказан по размер.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважения размер на предявената искова претенция. Ищецът представя
доказателства и претендира разноски в заповедното производство в размер на
827,05 лв. и разноски в исковото производство в размер на 2007,02 лв. Особеният
представител е направил възражение за прекомерност на заплатеното в полза на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът счита
за неоснователно, тъй като платените възнаграждения изцяло съответстват на
усилията на представителя по осъществяване на защитата по делото и на
фактическата и правна сложност на същото. Заплатените адвокатски възнаграждение
са съобразени и дори са по – малки от предвинените в действащата към датата на
приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания минимални
адвокатски възнаграждения, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съразмерно на уважената претенция в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство в размер от 819
лв. и за исковото производство в размер от 1986 лв.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.М.А., ЕГН **********,*** дължи на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК: ********* сумата от
общо 8804,84 лв.- непогасена главница по Договор за потребителски кредит № *****от
**** г., сключен между Алфа Банк – клон България и Анекс № * от **** г. и Анекс
№ * от ***** г., неразделна част от договора, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
28.06.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 10849/2019 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата между претендираната сума от 8887,87 лв. и установената такава в размер от
8804,84 лв. или за сумата от 83,03 лв.
ОСЪЖДА
Е.М.А., ЕГН **********,*** да
заплати на „Юробанк България“ АД, с
ЕИК *********, сумата от 819 лв. –
разноски в производството по № 10849/2019
г. по описа на ПРС и сумата от 1986 лв.
–
разноски в исковото производство по гр. д. № 6642/2020 г. на Районен съд - Пловдив, V
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
Секретар: