Решение по дело №417/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по жалба на С. Д. К. от [населено място] насочена против Заповед № РД11-1077 от 23.04.2024г. издадена от Изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й при допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, при несъобразяване с материалния закон и в противоречие с целта на закона.

Твърди се, че в нарушение на чл. 96, ал.1 от ЗДСл. дисциплинарното производство не било образувано с акт на дисциплинарния съвет. Същото било образувано от административно наказващият орган, с издадената от самия него Заповед № РД11-1053 от 22.04.2024г. Ето защо, в случая не били налице материално-правните предпоставки по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДСл. за издаване на оспорената заповед, тъй като към момента на издаването й и отстраняване на оспорващия от длъжност, липсвало надлежно образувано дисциплинарно дело. По този начин била нарушена и целта на закона, която била единствено да се обезпечи обективното и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство.

Излагат се и доводи, че в нарушение на чл. 26 и чл. 35 от АПК оспорващия не е бил уведомен за началото на производството по издаване на оспорената заповед по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДСл. и не му е предоставена възможност за обяснения и възражения в разумен срок.

Заповедта била издадена и в нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 при липса на надлежни мотиви.

Сочи се също, че към момента на издаване на оспорваната заповед, жалбоподателя не е заемал длъжността “директор“ на ОДБХ Хасково и не би могъл да повлияе на хода и резултата на евентуалното дисциплинарно производство. Предвид това изложеното в тази връзка в заповедта не отговаряло на истината. Излага се и съображения за допуснато нарушение на чл. 6 от АПК.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар.

Ответната страна – Изпълнителен директор на БАБХ редовно призован, в писмено становище и чрез процесуален представител ангажира становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски съобразно представен списък.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Със своя Заповед № РД11-1053 от 22.04.2024г. изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните наредил да се образува дисциплинарно дело № 13 по описа на БАБХ за 2024г. срещу д-р С. К., относно установени от него пропуски и допуснати несъответствия по повод изпълнение на служебните му задължения, както и превишаване кръга на служебните му правомощия в периода 20.07.2021г. до 25.08.2023г. в качеството му на директор на ОДБХ Хасково.

В протокол от заседание на дисциплинарния съвет при БАБХ проведено на 23.04.2024г. (л.21) е отразено, че дисциплинарното дело е образувано със Заповед № РД11-1053 от 22.04.2024г. на изпълнителният директор на Българска агенция по безопасно стан храните във връзка с постъпили обяснения от служители на ОДБХ Хасково относно изчезване на продукти за растителна защита от склад на ОДБХ Хасково, некачествено и лошо изпълнение на служебни задължения и превишаване кръга на служебните правомощия, съдържащи данни за дисциплинарни нарушения.

Със Заповед № РД11-1077 от 23.04.2024г. на Изпълнителният директор на БАБХ(л.19) жалбоподателят С. К. е отстранен от работа поради това че срещу него е образувано дисциплинарно дело № 13/2024г. по описа на БАБХ и с мотив в съответствие и с целта на закона да се ограничи възможността на С. К. да повлияе или да попречи поради длъжността, която заема, на развитието на воденото дисциплинарно производство

Заповедта, съобразно саморъчно удостовереното в нея е съобщена на жалбоподателя на 23.04.2024г.

Жалбата срещу заповедта е депозирана чрез куриер на 07.05.2024г. и е постъпила в АдмС-Хасково на 08.05.2024г. като е регистрирана с вх. № 3258 от същата дата.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 т. 1 от АПК, съдът намира проверяваният административен акт за изхождащ от компетентен орган. Няма спор между страните и се установява от Заповед № ОСПД - Н074/25.08.2023г., на Изпълнителният директор на БАБХ(л.20), че жалбоподателят С. Д. К. към датата на издаване на обжалваният акт е изпълнявал длъжността главен инспектор в отдел “Контрол на храните“ в ОДБХ Хасково, при БАБХ, като е заемал същата по служебно правоотношение и е държавен служител. Съответно приложими в случая са правилата на ЗДСл. По смисъла на 100, ал.1 от Закона за държавния служител, заповед за временно отстраняване от длъжност може да бъде издадена от органа по назначаване. Такъв в структурата на Българска агенция по безопасност на храните, в която попадат и ОДБХ, които са юридически лица и имат статут на дирекции в агенцията, по силата на чл.5, ал.1, т.10 от Устройствения правилник на БАБХ е изпълнителният директор на последната. Следователно обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

При издаването на заповедта не се констатира да са допуснати твърдените съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 26 и чл. 35 от АПК. Производството по отстраняване от длъжност на държавен служител е специално уредено и приложимия ЗДСл. не изисква нито уведомяване на лицето при започване на производство по издаване на заповед за отстраняване от длъжност, нито задължава органа да предостави възможност на лицето да даде обяснение/възражения по повод издаването й. Това е и логично предвид целта на същата, която и налага бързина на произнасянето на административният орган. Предвид, че няма спор между страните и се установява от писмените доказателства по делото, че дисциплинарното производство е образувано от ДНО, то дали дисциплинарният съвет е действал в легитимен състав е неотносимо спрямо законосъобразността на обжалваната заповед обстоятелство - същото е релевантно в производството по налагане на дисциплинарно наказание, но не и в това по отстраняване на жалбоподателя от длъжност.

Заповедта е издадена в писмена форма и е подписана от издателя си. От фактическа страна административният акт е обоснован с мотив да се ограничи възможността на д-р С. К. срещу когото е образувано дисциплинарно дело да повлияе или да попречи поради длъжността, която заема на развитието на воденото срещу него дисциплинарно производство. Законосъобразността на административния акт се преценява на база изложените в същия фактически основания, тъй като именно въз основа на тях съдът гради изводите си за това налице ли са визираните в хипотезата на правната норма факти. Трайно съдебната практика приема за липса на мотиви и всяко общо, неиндивидуализирано посочване на факти, които не могат да бъдат конкретно обвързани с диспозитива на акта, тъй като всеки индивидуален акт изисква индивидуално мотивиране.

Спазването на изискването за мотивировка на акта е гаранция за законосъобразност на същия, тъй като неизлагането на съображения защо административния орган е издал съответния акт от една страна не дава възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу тях са въведени неблагоприятните последици на акта и оттук да осъществят адекватно защитата си срещу него, а от друга страна препятства възможността съдът да осъществи необходимия контрол за законосъобразност. Изискването за мотивировка не е самоцелно. Фактическите основания за издаване на акта следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право и в тях трябва да е ясно изразено становището на административния орган. В случая изложените от органа фактически съображения са общи и неконкретизирани и от тях не става ясна конкретния довод на ответника да отстрани жалбоподателя от длъжност. Необходимо е било дисциплинарно наказващият орган да обоснове ясно и подробно тези си съображения по начин по който и отстраненото лице да знае какви са конкретните мотиви на органа поради които спрямо него се въвежда този неблагоприятен резултат, но и съдът адекватно да може да упражни съдебен контрол върху така приложената временна мярка. Непосочено е от ответника по какъв начин, предвид заеманата от жалбоподателя длъжност, същия би могъл да повлияе или да попречи на воденото дисциплинарно производство – към датата на издаване на заповедта жалбоподателя не заема длъжността Директор на ОДБХ - Хасково, а главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ в същата областна дирекция, дисциплинарното производство се води от дисциплинарен съвет състоящ се от служители изпълняващи длъжността си в ЦУ на БАБХ, а не в ОДБХ – Хасково, а наред с това органът вече е разполагал с дадени сведения от служители на ОДБХ-Хасково, уведомяващи за липса на препарати находящи се в склад на областната дирекция. Съответно така изложените мотиви в заповедта са изцяло бланкетни и същите не могат да се отнесат към конкретните факти по случая. Сам по себе си фактът на образувано дисциплинарно производство не е достатъчен да наложи отстраняване на служителя, срещу който същото се води от длъжност. Това правомощие на ДНО се упражнява в рамките на оперативна самостоятелност, но това не означава че същият не е длъжен подробно да мотивира прилагането на временната мярка и да докаже съображенията си за това. Липсата на надлежна и конкретна мотивировка в акта, е самостоятелно основание за отмяната му. Ако и да се приеме, че с така изложеното от органа в заповедта, същият надлежно е мотивирал последната, макар по гореизложените съображения съдът да намира обратното, то необходимо е възприетите от органа фактически съображения да бъдат доказани в съдебното производство. В настоящия случай по делото не се установява доказано, че жалбоподателят би могъл да повлияе или да попречи на воденото срещу него дисциплинарно производство.

Заповедта е издадена на основание чл. 100, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител, според която Държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването когато срещу него е образувано дисциплинарно дело. Видно от съдържанието на нормата и с оглед употребеният термин“може“, то органът действа при условия на оперативна самостоятелност. Съответно, за да бъде отстранен за определен период от време държавният служител от длъжност е необходимо задължително спрямо служителя да е било надлежно образувано дисциплинарно производство по реда на ЗДСл.

В чл. 96, ал.1 от ЗДСл. е предвидено, че преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Законовата разпоредба е ясна и изисква дисциплинарното производство да бъде образувано с акт на дисциплинарния съвет какъвто в случая липсва. В случая дисциплинарното дело е образувано от дисциплинарнонаказващият орган със заповед № РД11-1053 от 22.04.2024г. Това обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява и от изявленията на процесуалния представител на ответника в първото по делото о.с.з.Образуване на дисциплинарно производство от орган не разполагащ с правомощия да стори това, води до липса на надлежно образувано такова. Предвид това в случая не се установява материално правната предпоставка по чл.100, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител. Съответно заповедта се явява издадена в несъответствие с материалния закон и като такава следва да бъде отменена, поради наличие на основание по чл.146, т.4 от АПК. В този смисъл Решение № 12520 от 14.12.2023г. на ВАС по а.д.№ 10008 от 2023г. Решение № 333 от 17.01.2022г. постановено по а.д.№ 10537/2021г. на ВАС, Решение № 7269 от 12.06.2024г. постановено по адм.дело № 4989/2024 г. на ВАС.

По изложените съображения оспорената заповед то са налице основанията за отмяна на заповедта по чл. 146, т.2 и т. 4 от АПК.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите и действително направени по делото разноски в размер общо на 1010.00 лева, от които: 10 лева държавна такса и 1000 лева действително заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 08.06.2024г.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № РД11-1077 от 23.04.2024г. издадена от Изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните да заплати на С. Д. К. от [населено място], с [ЕГН], разноски по адм.дело № 417/2024г. по описа на Административен съд, [населено място] в размер на 1010.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.