МОТИВИ по НОХД № 693 / 2019 год. по описа на Варненския Районен
Съд, тридесет
и седми наказателен състав.
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура - Варна обвинителен акт против Н.М.И.: За това ,че през периода от месец юни 2017
г. до месец януари 2019 г. включително в гр. Аксаково, обл.
Варна, след като бил осъден с Решение № 3611/02.12.2009 г., постановено по гр.
дело № 10117/2009 г. по описа на РС – Варна, 18 състав, влязло в законна сила
на 02.12.2009 г. да издържа свои низходящи – сина си А. Н. И., роден на *** г.,
чрез неговата майка и законна представителка А. Л. М. – И., съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на повече от 2 месечни вноски – 20
(двадесет) месечни вноски по 80 (осемдесет) лева или всички вноски на обща
стойност 1600 (хиляда и шестстотин) лева.
Престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Производството по делото се проведе
при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимият бе
проведено съкратено съдебно следствие.Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.Съдът намери,
че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и
вещите лица и не се събираха доказателства за фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявеното против подс. И. обвинение и пледира да
му бъде наложено наказание при условията на чл.58а. ал.1 от НК , а именно „Пробация“
с приложението на двете задължителни мерки за срок от 6 месеца и на мярката по
чл.42 „а“ ал.2 т.6 от НК, с което да бъде заменено предвиденото наказание
„Лишаване от свобода“.
Подс. И. участва в производството
лично и със служебно назначен процесуален представител. В хода на досъдебното производство и в
хода в хода на съдебното следствие признава вината си. В последната си дума
заявява, че съжалява , че е давал пари за отглеждането на детето си. Подс.И.
пояснява, че вече си е намерил работа и ще започне да погасява дължимите суми
по издръжката.Той моли съда да му бъде
наложено наказание „Пробация“.
Процесуалният представител на подс. И. - адв. А., ВАК, изтъква наличието на
множество смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно направените още в
хода на досъдебното производство самопризнания и събраните доказателства за
това, че полага грижи за децата си.
Поради това и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „Пробация”.
След преценка на събраните по делото
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
През 2001
год. подс. Н.И. и св. А. М.
сключили граждански брак . По време на брака им се родило дете – А. Н. И.,
роден на *** год.
Отношенията между съпрузите обаче се
влошили и с решение № 3611/02.12.2009
г., по гр.д. № 10 117 / 2009 г. по описа на ВРС, XVІІІ-ти
състав, бракът между подс. Н.И. и св.А.
М. бил прекратен.Упражняването на родителските права по отношение на
детето било предоставено на св. М..
Със съдебният акт подсъдимия бил осъден да заплаща в полза на сина си А.
месечна издръжка в размер на 80
лв..Тя следвало да се заплаща чрез
неговата майка и законен представител - св.
М. с падеж от петнадесето до двадесето
число на месеца, за който се дължи издръжката. Решението влязло в сила
на 02.12.2009 год.
Подс. И. обаче не изпълнявал
задължението си за плащане на издръжка, като за периода от м.06.2017 г. до м.
01. 2019 г. включително, той не предприел действия за изплащане на издръжка по
посочените в съдебно решение ред и срокове.Поради това св. М. депозирала жалба
до ВРП и било образувано настоящото досъдебно производство.
Подс. Н.М.И. е роден
на *** ***, български гражданин, със
средно образование,
разведен, не работи. Към момента на извършване на деянието и към настоящият момент той не е осъждан за извършени престъпления от общ характер и не
е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на
административно наказание.
Горната фактическа обстановка, принципно
безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото- самопризнанията на подс. И. , както и от писмените доказателства по
досъдебно производство № 190/2018 г. по описа на РУ-Аксаково, при ОД – МВР - Варна – жалба,
заверени копия от съдебни актове на ВРС ,
показанията на св. М., справки от Агенция по вписванията, от Агенция по
заетостта, от НОИ-Варна, справка за съдимост, и други, инкорпорирани по реда на чл.283
от НПК , чиито съвкупен анализ не налага
различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Подс. Н.М.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер по чл.183 ал.1 от НК, тъй като през периода от месец юни 2017 г. до месец януари
2019 г. включително в гр. Аксаково, обл. Варна, след
като бил осъден с Решение № 3611/02.12.2009 г., постановено по гр. дело №
10117/2009 г. по описа на РС – Варна, 18 състав, влязло в законна
сила на 02.12.2009 г. да издържа свои низходящи – сина си А. Н. И., роден на ***
г., чрез неговата майка и законна представителка А. Л. М. – И., съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на повече от 2 месечни вноски – 20 (двадесет)
месечни вноски по 80 (осемдесет) лева или всички вноски на обща стойност 1600
(хиляда и шестстотин) лева.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено
от подсъдимия чрез бездействие, изразяващо
се в неизплащане на определената
с влязъл в сила съдебен акт
месечна сума за издръжка на низходящите му.
От субективна страна подс. Н.М.И. е действал с пряк умисъл. Той безусловно добре е знаел,
че е осъден със стабилен съдебен акт да заплаща определена
месечна сума за издръжка на
синовете си, съзнавал е, че
неизпълнението на това задължение има общественоопасен
характер, както и неговите обществено опасни последици. Този извод съдът приема въз основа на факта,
че подсъдимият е в трудоспособна възраст,
а липсват доказателства да е страдал от такива
заболявания, които да му пречат
да реализира трудови доходи
за продължителен период от време.
Във всички случаи личните и финансови
взаимоотношения между родителите, независимо дали са
близки или конфликтни, са ирелевантни за изпълнението на безусловното задължение за заплащане на издръжка.
С оглед горното
и като прецени, че обвинението против подсъдимия е
доказано по несъмнен начин по см.чл.301 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна Н.М.И. за виновен по
предявеното му обвинение по чл.183 ал.1 от НК.
При определяне
вида и размера на наложеното наказание съдът съобрази следното:
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът преценява дългия период от време, в който подс. И. не е
изпълнявал редовно задължението си за плащане на издръжка.Същевременно обаче
като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази чистото му
съдебно минало, изразеното съжаление за
стореното и обстоятелството, че все пак полага грижи за децата си.
От приложената по делото справка от
Агенция по вписванията, се установява
че подс. И. притежава земеделски земи в землището на с.Бенковски, общ.Аврен..
Анализът на тези факти води до извод, че
подсъдимият е с изключително ниска степен на обществена опасност. На
следващо място съдът взе предвид, че за престъплението по чл.183 ал.1 от НК
законодателят е предвидил наказание „ лишаване от свобода” до една година или „пробация“, т.е. същото е
с ниска степен на обществена опасност.С оглед на това и съобразно данните за
личността на подс. И. съдът намери, че наказанието „Лишаване от свобода” се
явява несъразмерно тежко на извършеното от него деяние. Поради това, като взе
предвид демонстрираното от подсъдимия самокритично отношение към извършеното ,
съдът прие, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради и което целите на наказанието
могат да бъдат постигнати и с по-малка доза строгост на закона. Поради това, в
хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК и с задължителното в този случай приложение на
чл.58”а” от НК и му наложи наказание „Пробация”, с което ще се реализират адекватно и в пълна
степен целите на генералната и специалната превенция по смисъла на НК.
Като причини за осъществяване
на деянието съдът възприе безотговорност и дезинтересираност по отношение на родителските
задължения и незачитане на установения в страната правов ред.
Мотивиран от изложеното,
съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: