Р Е Ш Е Н И Е
№………./………………. 2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, проведено на шести
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 264 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на Х.И.Х. чрез адвокат Д.П. срещу постановление от 21.11.2018
г. на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ Милен Железов по изпълнително дело № 2172
по описа за 2019 г. на Съдебно-изпълнителна служба /СИС/ при Районен съд -
Варна, с което са определени разноски за заплащане от страна на жалбоподателя в
размер на 224 лева и срещу покана за доброволно изпълнение до жалбоподателя по
същото изпълнително дело, в която е посочено, че с изпълнителен лист, издаден
по гр.д.№ 6018/2019 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и първи състав, Х.Х. е осъден да заплати 24 лева разноски и 200 лева
адвокатски хонорар по изпълнителното дело.
В жалбата се твърди, че
обжалваното постановление е нищожно, незаконосъобразно и неправилно, като се излага,
че вписаната дата 21.11.2018 г. е невярна, доколкото изпълнителното дело е
образувано през 2019 г., липсва подпис под същото, както и сумата е недължима,
тъй като в изпълнителния лист няма посочено място на предаване на децата, както
и, че вече има подадена жалба против разноските по делото.
Също така
Х. излага, че получил покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело,
в която било посочено, че с изпълнителният лист е осъден да заплати сумата от 24
лева разноски и 200 лева адвокатски хонорар. Счита, че жалбата му срещу размера
на разноските, определен в поканата за доброволно изпълнение, е допустима, като
се позовава на разясненията, дадени в точка 2 на тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017
г., постановено по тълк.д.№ 3/2015 г. на ВКС. Твърди,
че получената от него ПДИ не отговаря на изискванията на член 528 от ГПК,
защото не е посочено мястото за предаване на децата. Намира, че не дължи
заплащане на разноски по изпълнителното дело и защото не се установява той да е
пречил на контактите между децата и тяхната майка. Моли за отмяна на
постановлението за определяне на разноски и на поканата за доброволно
изпълнение.
Насрещната страна не е депозирала
отговор по жалбата.
Съдебният изпълнител е
представил мотиви по реда на член 436, алинея 3 от ГПК, в които е изложил
аргументи за неоснователност на депозираната жалба. Твърди, че с разпореждане
от 21.11.2019 г. е намален размерът на адвокатското възнаграждение от 500 на
200 лева, като е изготвено постановление за разноски и изпратено до страните, а
като резултат от това е изпратена и нова покана за доброволно изпълнение до
длъжника на основание член 528 от ГПК. Посочва, че е допусната фактическа
грешка при датирането на постановлението, което е от 2019 г. Не приема, че
наведените доводи, че бащата не е пречил на контактите на децата с тяхната
майка, и, че в ПДИ не е посочено място за предаване на децата, влияят на отговорността
на длъжника за разноски по изпълнителното дело.
За да се произнесе, ВОС съобрази следното:
Изпълнителното
производството е образувано по молба на К.Д.Б., въз основа на изпълнителен лист
№ 7216 от 17.09.2019 г. по гр.д.№ 6018/2019 г. по описа на ВРС, 41-ви състав, с
който се определя режим на лични отношения на майката К.Д.Б. с децата Вилиян Х.Х. и Антоний Х.Х..
С образуване на делото е
изпратена ПДИ до длъжника, редовно връчена на 24.10.2019 г. С ПДИ са приети
следните такси и разноски: 24 лева – разноски по изпълнителното дело; 60 лева -
такса по член 43 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК; 500 лева – адвокатско възнаграждение.
На 28.10.2019 г. по изп.д.№ 2172/2019 г. е депозирана жалба с вх.№ 26919 от 28.10.2019
г. срещу разноските, определени в ПДИ, по която е образувано в.гр.д.№ 2217 по
описа за 2019 г. на гражданско отделение на Окръжен съд – Варна, което производство
е прекратено с определение № 15 от 03.01.2020 г.
С разпореждане от
21.11.2019 г. ДСИ е намалил на основание член 78, алинея 5 от ГПК разноски за
адвокатско възнаграждение, приети в полза на взискателя
К.Д.Б. от 500 лева на 200 лева.
С постановление за
разноски от 21.11.2018 г. ДСИ е определил разноски в размер на 224 лева, от
които 24 лева, представляваща държавна такса по член 30 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 200 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, след което е изпратил на длъжника ПДИ.
Дължимостта и размерът на разноските, извършени
в хода на изпълнителното производство, които съдебният изпълнител приема и
признава на взискателя, и, които подлежат на
заплащане от длъжника, следва да бъдат определи с нарочен акт, който подлежи на
самостоятелно обжалване, съгласно разпоредбата на член 435, алинея 2, изречение последно от ГПК. ПДИ, с която на длъжника всъщност
се съобщава постановлението, не подлежи на самостоятелно обжалване, доколкото не
представлява акт, с който се определят разноските.
Задължението на длъжника за разноски
в изпълнителното производство е уредено в член 79, алинея 1 от ГПК и
разноските са за сметка на длъжника, освен в изрично предвидените в алинея
първа случаи. В конкретния казус ДСИ е определил разноски в размер на 24 лева
по член 30 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК и 200 лева адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя,
последното съобразено с разпореждане от 21.11.2019 г., постановено по
изпълнителното дело, с което на основание член 78, алинея 5 от ГПК е намалено
адвокатското възнаграждение от 500 лева на 200 лева.
Съгласно член 30 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за
образуване на изпълнително дело се събира държавна такса от 20 лева, като с
прибавяне на дължимия данък добавена стойност сумата става 24 лева. Както бе
отбелязано по-горе сумата, претендирана от взискателя като заплатена за правна защита и съдействие от
един адвокат, е намалена на основание член 78, алинея 5 от ГПК от 500 лева на
200 лева. Член 10, точка 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по образуване на изпълнително
дело възнаграждението е 200 лева, каквато и сума е определил ДСИ.
Поради това настоящият
състав на съда намира, че обжалваното постановление на ДСИ е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Останалите наведени от
жалбоподателя доводи /че в изпълнителния лист, респективно ПДИ, не е посочено
мястото за предаване на децата; че не се установява той да е пречил на
контактите между децата и тяхната майка/ не подлежат на обсъждане, доколкото са
ирелевантни към задължението на длъжника за разноски.
Също така следва да се
отбележи, че допуснатата очевидна фактическа грешка в датата на атакуваното
постановление може да бъде поправена по реда на член 247 от ГПК, но не води до
нищожност на самият акт на ДСИ.
Водим от горното и на
основание член 437 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 22.11.2018 г. на
държавен съдебен изпълнител Милен Железов по изпълнително дело № 2172 по описа
за 2019 г. на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Варна, с което са
определени разноски за заплащане от страна на жалбоподателя в размер на 224
лева.
Решението в тази му част е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание член 437, алинея
4, изречение второ от ГПК.
Препис от
решението да се изпрати на ДСИ за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.