7
С присъда № 624/21.11.2005 година, постановено по НЧХД № 493/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал Касим Мустафа Мехмед от с. Стражица, общ. Черноочене за виновен в това, че на 16.06.2005 година в с.Стражица, общ. Черноочене причинил на Мустафа Садък Юзеир от с.с. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 130 ал.1 от НК го е осъдил на наказание пробация за срок от една година, като е определил следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на Мустафа Садък Юзлеир обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 1000 лева, както и направените по делото разноски в размер на 112 лева, като гражданският иск за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 2000 лева е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са държавна такса върху уважения граждански иск и направени съдебни разноски. Въззивното производство е образувано по жалба на Касим Мустафа Мехмед от с. Стражица, общ. Черноочене, който обжалва присъдата като неправилна и необоснована. По делото не се били събрали доказателства, че бил причинил лека телесна повреда на тъжителя Юзеир. Свидетели- очевидци сочели, че самият жалбодател бил бит от Юзеир, за което представил медицинско удостоверение. При тази фактическа обстановка съдът неправилно не бил приложил института на неизбежна отбрана, на реторсията или причиняване на лека телесна повреда в състояние на силно раздразнение. Съдът неправилно определил размерът на присъденото обезщетение, като необосновано го бил завишил. Поради изложеното моли обжалваната присъда да бъде изцяло отменена и подсъдимият да бъде оправдан, поради неизбежна отбрана или да го освободи от наказание, поради наличие на реторсия. Предлага се алтернативно да се измени присъдата като се намали размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди. В съдебно заседание жалбодателят се явява лично и заявява, че поддържа жалбата си. Тъжителят и граждански ищец лично и чрез повереника си оспорват въззивната жалба и молят обжалваната присъда да бъде потвърдена като правилна и обоснована. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваната присъда на основание чл.313 ал.1 от НПК и във връзка с подадената жалба, констатира следното: Въз основа на събраните в първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, както и от извършеният на основание чл. 326 ал.2 от НПК разпит на подсъдимия Мехмед в проведеното от въззивния съд съдебно следствие, се приема за установено от фактическа и правна страна следното: подсъдимият Мустафа Садък Юзеир и тъжителят Касим Мустафа Мехмед са съселяни. Живеят в с.Стражица, общ. Черноочене. Същите били във влошени отношения поради стара 20 годишна вражда, и не си говорели. На 16.06.2005 година в ранния следобяд подсъдимият и съпругата му отишли на градинката си извън селото. В близост до нея се намирала чешма, която се използвала включително и за водопой на животните от селото. След известно време съпругата на подсъдимия – св. Кериме Мехмед си тръгнала и Юзеир останал сам на градината. В това време, на чешмата, за да напои кравите, които пасял, дошъл Мустафа Садък Юзеир. Животните започнали да пият вода, а Юзеир стоял настрани. Подсъдимият, като видял това, излязъл от градината си, дошъл до чешмата и с една пръчка започнал да удря животните и да ги гони. Тогава Юзеир приближил подсъдимия и го попитал защо удря животните, като му казал, че чешмата е за всички. В този момент подсъдимият, както удрял животните, се обърнал към тъжителя и замахнал с пръчката като искал да го удари по главата. Юзеир вдигнал дясната си ръка, за да се предпази и ударът попаднал в пръстите на ръката му. В отговор на това пострадалият се нахвърлил срещу подсъдимия и издърпал пръчката от ръцете му. Нанесъл няколко удар с пръчката в областта на гръдния кош и крайниците на подсъдимия. След това хвърлил пръчката и двамата се сборичкали, като си нанасяли взаимно удари с ръце в областта на главата, лицето, шията и корема. В един момент преустановили побоя, като подсъдимият се върнал на градината си, а тъжителят си тръгнал. На градината подсъдимият бил намерен от съпруга та си – св. Кериме Мехмед и дъщеря си – св. Айгюл Мехмед, като главата и шията му кървели. Тъжителят се прибрал у дома си, като за побоя съобщил в полицейския участък в с.Черноочене. Била извикана лекарска помощ и от дома си бил откаран до МБАЛ „Д-р А.Дафовски” АД гр. Кърджали, където бил приет за лечение в ХО с травма на главата и разкъсно-контузна рана на дясната ръка. В болницата престоял под наблюдение до 20.06.2006 година, когато бил изписан. В съдебномедицинско удостоверение № 162/20.06.2006 година, издадено от д-р Николай Димитров Маринов – съдебен лекар, за извършения преглед на Юзеир, са описани кръвонасядания в лявата слепоочна област на главата, по клепачите на лявото око и в областта на лявата скула; охлузване на кожата нагоре и наляво от външния ъгъл на лявата очна цепка; кръвонасядане по срединната линия на корема; охлузване на кожата по дясната предмишница; в областта на петия и четвъртия пръст на дясната ръка- цепковидна рана с неравни ръбове, адаптирани един към друг с хирургични шевове. В удостоверението е посочено още, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както се съобщават. Разкъсно-контузната рана на дясната ръка е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание. От съдебномедицинско удостоверение № 159/18.06.2006 година, издадено от д-р Николай Димитров Маринов – съдебен лекар, за извършения преглед на Мехмед е видно, че са му били причинени кръвонасядания в долната срединна част на челото; и в лявата слепоочно-теменна област на главата, в долната част на челото и в областта на лявата скула; охлузване на кожата по дясната странична повърхност на шията; кръвонасядане с ивицова форма в горната срединна част на гърдите, вертикално разположена; по предната повърхност на дясната подбедрица, в долната й трета – ивицовидно охлузване. В удостоверението е посочено още, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както се съобщават. Описаните травматични увреждания са причинили болка и страдание. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на тъжителя Юзеир- частично, от показанията на свидетелите Кериме Мехмед и Айгюл Мехмед- частично, от показанията на свидетеля Райхан Мурад и от обясненията на подс. Касим Мехмед- частично; както и от писмените доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. Съдът не дава вяра на обясненията на подс. Мехмед, в които отрича да е нанесъл побой на тъжителя Юзеир, като твърди, че побой му нанесъл само последният, тъй като същите се опровергават от писмените доказателства по делото във връзка с твърденията на тъжителя Юзеир относно начина на нанасяне на телесните му увреждания. Причиняването на разкъсно-контузната рана на дясната му ръка, установена при приемането му в болницата и по-късно описана в съдебномедицинското удостоверение, напълно съвпада с твърденията му, че подсъдимият е замахнал към главата на тъжителя, който е вдигнал дясната си ръка, за да се предпази и ударът е попаднал в пръстите на ръката му. Съдът не възприема пълното отрицание от страна на тъжителя на факта, че е отвърнал на удара на пострадалия и от своя страна също е нанесъл няколко удара по челото, слепоочието, шията и тялото му така, както бе прието от фактическа страна. Тези твърдения на тъжителя се опровергават от описаното по-горе писмено доказателство, а именно съдебномедицинско удостоверение № 159/18.06.2006 година, издадено от д-р Николай Димитров Маринов – съдебен лекар за извършения на подсъдимия на 18.06.2006 година медицински преглед, който е установил и описал множество кръвонасядания и охлузвания по тялото на Мехмед, като обективните находки потвърждават обясненията на подсъдимия относно нанесения му от тъжителя побой. Състоянието на подсъдимия непосредствено след деянието е било възприето от свидетелите Кериме Мехмед и Айгюл Мехмед. В тази връзка, неправилно първоинстанционният съд не е дал вяра на представеното от подсъдимия медицинско удостоверение и показанията на тези две свидетелки. Независимо, че последните са близки родственици- съпруга и дъщеря на подсъдимия, не се установява техните показания да са до такава степен субективни и преднамерени, че да не бъдат кредитирани. Напротив същите установяват по един правдоподобен начин състоянието му след нанасянето на побоя от страна на тъжителя, като сочат, че от главата и шията му течала кръв. Увреждания на тези две места са описани при освидетелстването на подсъдимия от съдебния лекар в издаденото от него удостоверения. Достоверността на техните показания се потвърждава и от показанията на свидетеля Рейхан Мурад, който в качеството си на полицай в ПУ с. Черноочене, след като получил сигнал за нанесения на тъжителя побой, тръгнал към градината на подсъдимия да го търси и го срещнал по пътя, придружаван от съпругата и дъщеря му. Този свидетел потвърждава твърдението на тъжителя за нанесения му от подсъдимия побой, тъй като сочи, че след сигнала посетил дома на Мустафа, който лежал на леглото и по лицето имал кръв, като лекар му оказвал медицинска помощ. Т.е. това последващо побоят състояние на тъжителя е възприето непосредствено от свидетеля и опровергава обясненията на подсъдимия, в които отрича да е нанасял удари с пръчка и с ръце по главата и тялото на тъжителя. По така описания начин, подсъдимият Мехмед е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 130 ал.1 от НК, а именно на 16.06.2005 година в с.Стражица, общ. Черноочене причинил на Мустафа Садък Юзеир от с.с. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. В тази връзка следва да бъдат обсъдени доводите във въззивната жалба, а именно, че първоинстанционният съд неправилно не бил приложил института на неизбежна отбрана, на реторсия, както и не бил приел, че леката телесна повреда е била нанесена в състояние на силно раздразнение. По делото не са събрани доказателства, включително и от въззивния съд, че тъжителят е започнал нападение срещу подсъдимия, което последният е отблъснал чрез нанасянето на лека телесна повреда. Напротив, от фактическа страна по делото се прие, че тъжителят е докарал стадото крави на водопой и подсъдимият е бил този, който без непосредствен повод или предизвикателство от страна на Юзеир е напуснал градината си и е дошъл до тъжителя, започвайки да удря кравите. Тогава именно тъжителят му е направил забележка да не удря кравите, като му е казал, че чешмата е за всички. Т.е. доказателства относно противоправно поведение от страна на тъжителя спрямо подсъдимия не са събрани, като не се установява той пръв да го е нападнал. Едва след като подсъдимият му е нанесъл удар по ръката в опит да го удари по главата, тъжителят е измъкнал пръчката от ръцете му и му е нанесъл няколко удара. В тази връзка не се установява нанасянето на побой да е предизвикано от тъжителя с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие- не се установява тъжителят да е отправял ругатни, псувни и др. по отношение на подсъдимия или негови ближни. Ето защо, като не е приложил института на неизбежната отбрана и не е приел, че телесното увреждане е нанесено при условията на чл. 132 ал.1 т.3 от НК, районният съд не е допуснал нарушение на закона. Също така, независимо от установените по делото факти, по отношение на подсъдимия и пострадалия не намира приложение и института на реторсията по смисъла на чл. 130 ал.3 от НК. Това е така, тъй като същата може да се приложи само ако пострадалият е отвърнал на дееца с еднаква по степен /също такава/ телесна повреда. В чл. 130 ал.1 и ал.2 от НК се предвиждат два различни състава на лека телесна повреда, единият от които е и по –тежко наказуем. В настоящия случай на тъжителя са били причинени както болка и страдание, така и разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, което поглъща по-лекия резултат. На подсъдимия, тъжителят е причинил болка и страдание, т.е. телесна повреда, която е различна по своя характер и наказуемост от причинената от Мехмед. Ето защо подсъдимият не може да бъде освободен от наказание за нанесената от него телесна повреда. При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът, като не е приложил института на чл. 78а от НК, което е задължително при наличие на предпоставките му, е допуснал нарушение на закона. Установява се по делото, че за деянието се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или поправителен труд, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван по този ред от наказателна отговорност, от деянието не са настъпили имуществени вреди. При това положение, за извършеното престъпление подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, което съобразно тежестта на деянието, материалното и семейното състояние на дееца, напредналата му възраст, обстоятелството, че е пенсионер, следва да бъде определено в минималния му размер от 500 лева. Въззивната жалба е неоснователна по отношение на уважения размер на гражданския иск от 1000 лева. На тъжителя са били причинени множество телесни увреждания, които макар и определени като леки телесни повреди, са му причинили значителни по интензитет и продължителни по време болка, страдания, неудобства във връзка с ежедневните му дейности. Наложил се е четиридневен престой в болница за наблюдение, хирургическа намеса за лечение на разкъсно-контузната рана на ръката на тъжителя. Ето защо, присъденото обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 1000 лева, не е завишено по размер и не са налице основания за намаляването му. С оглед на изложеното, следва с настоящия съдебен акт да бъде изменена първоинстанционната присъда, като за извършеното престъпление по чл. 130 ал.1 от НК във вр. с чл. 78а от НК, подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 500 лева. В останалата част, присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. При този изход на делото подсъдимият Мехмед следва да бъде осъден да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд направените разноски за преводач в размер на 30 лева. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 624/21.11.2005 година, постановена по НЧХД № 493/2005 година по описа на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която на Касим Мустафа Мехмед от с.Стражица, общ. Черноочене, ЕГН ********** за извършено престъпление и на основание чл. 130 ал.1 от НК е наложено наказание пробация, като са определени пробационните мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година, като на основание чл. 130 ал.1 във вр. с чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева. Потвърждава присъдата в останалата й част. ОСЪЖДА КАСИМ МУСТАФА МЕХМЕД от с.Стражица, общ. Черноочене, ЕГН ********** да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд направените по делото разноски ва размер на 30 /тридесет/ лева. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|