№ 260039 / 15.9.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.М.
15.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–М., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на тринадесети август през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гражданско дело № 1519 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „С.” АД, ЕИК: 8., Адрес (седалище/адрес управление): гр. С. р. С. К. № 11А, законен представител С. М. М.- управител, чрез пълномощник: Д.Г.П.-xxx, иск против ,,П. К.“ О., ЕИК/ Код по БУЛСТАТ/ 2., Адрес (седалище/адрес управление): гр. М., „п.к. 3., ул. „Ц. А.“ № , ет.2, ап.4, законни представители: Р. Б. В. И В. З. В., за положително установяване задължение на СУМИТЕ: а/ 2 278.15 лева главница, представляваща цена по Договор за изработка въз основа на който е издадена фактура от 02.01.2019г.; б/ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 04.04.2019 г. до изплащане на вземането; в/ 57.59 лева лихва-обезщетение за забава от 03.01.2019г до 04.04.2019г;, за които в заповедно производство по ч.гр.д.№ 987/2019г. на РС- М. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 641/ 08.04.2019 г., както и за положително установяване задължение за СУМИТЕ: а/ 3,068.24 лева /три хиляди шестдесет и осем лева и двадесет н четири ст/ лв- главница; б/ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 05.04.2019 г. до изплащане на вземането; в/ 76.71лв- лихва-обезщетение за забава от 04.01.2019г до 05.04.2019г., за които в заповедно производство по ч.гр.д.№ 986/2019г. на РС- М. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 640 / 8.4.2019 г.
На основание чл.213 ГПК двете претенции на ищеца „С.” АД срещу „П. К. О. са съединени в общо производство.
Ищецът се позовава на образувани в РС-гр. М. ч.гр.д. №№ 986/2019г. и 987/ 2019г., в които заповедни производства е заявител, а ответникът- длъжник и са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за горепосочените суми, както и за сумите от 62.90 лева заплатена държавна такса и 408.08 лева адвокатско възнаграждение по първото ч.гр.дело и сумата от 46.71 лева - държавна такса и 374.10 лева – адвокатско възнаграждение по второто частно производство.
Заявява, че заявлението и заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№986/2019г. е посочено, че паричното вземане е за задължение по Фактура № 0000024446 от 03.01.2019 г. между заявителя и длъжника, посочени по-горе, по сключен между тях неформален договор за изработка на 17 000 броя брошури. Последните са предадени от заявителя на длъжника с приемо-предавателен протокол № 203657 от 03.01.2019г., а по ч.гр.дело №987/2019г. в заявлението и заповедта за изпълнение е посочено, че паричното вземане е за задължение по Фактура № 0000024438 от 02.01.2019 г. между заявителя и длъжника, посочени по-горе, по сключен между тях неформален договор за изработка на 14,000 броя брошури. Последните са предадени от заявителя на длъжника с приемо-предавателен протокол № 203646 от 02.01.2019 г.
Посочените обстоятелства са факти, изложени по-подробно като основание и в исковата молба, в която се твърди още, че на 18.12.2018 г. между „П. К.“ О., като възложител и „С.“ АД, ЕИК 8., като изпълнител е сключен неформален договор за изработка на 14,000 броя брошури. Направената поръчка е заведена под № 053046 от 18.12.2018 г. По силата на съглашението „С.“ АД се задължава да изготви и предаде 14,000 броя брошури, а „П. К.“ О., се задължава да заплати уговорената цена от 2 278.15 лева. Посочени са конкретните параметри на изработените брошури. С приемо-предавателен протокол № 203646 от 02.01.2019 г. е предаден и приет предметът на поръчката, а уговорената сума за заплащане е станала изискуема.Издадена е Фактура № 0000024438 от 02.01.2019 г., която е приета от възложителя. Сумата не е заплатена.
Твърди още, че на същата дата, 18.12.2018 г. между „П. К.“ О., като възложител и „С.“ АД, ЕИК 8., като изпълнител е сключен неформален договор за изработка на 17,000 броя брошури. Направената поръчка е заведена под № 053043 от 18.12.2018 г. По силата на съглашението „С.“ АД се задължава да изготви и предаде 17,000 броя брошури, а „П. К.“ О., се задължава да заплати уговорената цена от 3 068.24 лева. Посочени са конкретните параметри на изработените брошури. Поддържа, че с приемо-предавателен протокол № 203657 от 03.01.2019 г. е предаден и приет предметът на поръчката, а уговорената сума за заплащане е станала изискуема.Издадена е Фактура № 0000024446 от 03.01.2019 г., която е приета от възложителя, но сумата по нея не е заплатена.
Моли съдът да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответника, че дължи сумите по заповед за изпълнение по ч.гр.дело №986/2019г. и заповед за изпълнение по ч.гр.дело №987/2019г. за горепосочените суми. Претендира за присъждане на направените разноски в заповедното и исковото производства по двете дела.
От ответника ,,П. К.“ О., ЕИК/ Код по БУЛСТАТ/ 2., Адрес (седалище/адрес управление): гр. М., „п.к. 3., ул. „Ц. А.“ № , ет.2, ап.4, законни представители: Р. Б. В. И В. З. В. е подаден писмен отговор в рамките на указания едномесечен срок със съобщение по чл.131 ал.1 от ГПК. Изразено становище за допустимост на предявения иск. Оспорва го като неоснователен. Не оспорва сключването на договора за изработка от 18.12.2018г., посочен в исковата молба, изработката и предаването на стоката /брошурите/, за което е издадена от ищеца фактура №24357/17.12.2018 година, която е заплатена изцяло.
В отговора се твърди, че при разопаковането и сортирането на брошурите се оказало, че формата не е изпълнена правилно и не отговаря на заданието - текстът е напечатан хоризонтално и е с неправилна номерация на страниците. Това е наложило, с оглед на сроковете за предаване на стоката на крайния получател на брошурата, спешно да се направи и е била направена нова поръчка, но по същество абсолютно същата като гореописаната във всичките й параметри. В този случай ищецът отново купува хартия, а ответникът отново отпечатва брошурите, които този път отговарят на първоначалното задание, приети са и са предадени на крайния клиент без възражение.
Некачествено изпълнения тираж е изцяло съхранен в склад на ответника, защото не може да се използва и представлява брак.
За повторното (вече качествено) изпълнение ищецът „С.” АД издал на „П. К. О. представената с ИМ фактура № 24438/02.01.2019 г. на стойност 2 278.15 лева с ДДС и фактура № 24446/03.01.2019 г. на стойност 3 068.24 лева с ДДС. За последната ответникът е образувал едновременно с настоящето друго дело пред МРС, с № 1520/2019 г., като и двете фактури не са платени, защото за същото нещо е платено по посочената по - горе фактура № 24357/17.12.2018 г. Заявява, че разликата в цената се дължи на направената търговска отстъпка от изпълнителя ищец.
Съобразно изложеното заявява, че дружеството - ответник не дължи нищо по това правоотношение на ищеца. Обратното, ответникът „П. К. О. има претенция към ищеца за заплащане сумата за закупената хартия за първото (некачественото) отпечатване на брошурите - инструкции, в размер на 7377,49 лева с ДДС, за която му е издадена фактура № 50590/20.11.2018 г. от доставчика „Славей 91” О. и стокова разписка № 47154. Счита, че с тази сума е претърпял материална (в парично изражение) вреда в посочения размер, за което предявява по гр.дело №1520/2019г. на МРС насрещен иск на основание чл. 211 от ГПК за посочената сума от 7377,49 лева с ДДС, който е приет за съвместно разглеждане.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Допусната е и изпълнена съдебно-икономическа експертиза и съдебно-техническа експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобразно правилото на чл.235 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Между страните са установени търговски взаимоотношения.
На 18.12.2018г. между ответника, като възложител и ищеца, като изпълнител е сключен неформален договор за изработка на 14,000 броя брошури. Направената поръчка е заведена под № 053046 от 18.12.2018 г. По силата на договореното „С.“ АД се задължава да изготви и предаде 14,000 броя брошури, а „П. К.“ О., се задължава да заплати уговорената цена от 2 278.15 лева.
С приемо-предавателен протокол № 203646 от 02.01.2019 г. е предаден и приет предметът на поръчката, а уговорената сума за заплащане е станала изискуема.Издадена е Фактура № 0000024438 от 02.01.2019 г., която е приета от възложителя.
На 18.12.2018 г. между „П. К.“ О., като възложител и „С.“ АД, ЕИК 8., като изпълнител е сключен неформален договор за изработка на 17,000 броя брошури. Направената поръчка е заведена под № 053043 от 18.12.2018 г. По силата на договореното „С.“ АД се задължава да изготви и предаде 17,000 броя брошури, а „П. К.“ О., се задължава да заплати уговорената цена от 3 068.24 лева. Посочени са конкретните параметри на изработените брошури. С приемо-предавателен протокол № 203657 от 03.01.2019 г. е предаден и приет предметът на поръчката, а уговорената сума за заплащане е станала изискуема.Издадена е Фактура № 0000024446 от 03.01.2019 г., която е приета от възложителя.
И по двете поръчки ответникът е платил и доставил хартията за изработката на брошурите, поръчани му от „Славей 91” О. гр.София на ищеца. Съответно за изработката и отпечатването на брошурите ответното дружество е следвало да заплати на ищеца.
По делото са изготвени съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице Л.З.Ц. и съдебно-техническа експертиза от вещо лице В.К., приети и неоспорени от страните, които съдът приема за обективни и компетентни.
От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че процесните два броя фактури №№ 24438/02.01.2019г. и 24446/03.01.2019г. са отразени в счетоводството на ищеца, в дневника за продажби, същите се водят по сметка Клиенти 411, като неплатени и дължими. Общата стойност на двете фактури е в размер на 5346.39 лева с ДДС, съответно 2 278.15 лева по първата фактура и сумата от 3068.24 лева по втората фактура. Сумата по същите не е заплатена от ответника на ищеца до деня на извършване на проверката.
Предвид възраженията на ответника, че първоначалното задание, което възложил на ищеца за отпечатване на 17 000 броя брошури, което е изпълнено и издадена фактура № 24357/17.12.2018г., е некачествено изпълнено, поради неправилно скрепване по късата страна, за което ответното дружество е направило нова поръчка със същите параметри, вещото лице е изследвало същата, като е посочило, че тази фактура, която е на стойност 6189.88 лева е платена м.януари 2019г. изцяло, осчетоводена е от ответника през м.12.2018г. и тогава е ползван и данъчен кредит.
Разликата в цената на тази фактура и сбора на горните две фактури, която е в размер на 843.49 лева, за същото количество брошури, вещото лице пояснява, че се дължи на единичните цени на брошурите, като по първоначалната фактура са по-високи. В тази насока са и обясненията на свид.Р. Р., служител на ищеца, която поддържа, че с оглед оборота, който клиента направил, по третата и четвъртата поръчка е направена търговска отстъпка и оттук се явява разликата в общата стойност между първата поръчка, за която е издадена фактура от 17.12.2018г. и втората поръчка, за която са издадени 2 броя фактури съответно от 02.01.2019г. и 03.01.2019г.
По делото е изготвена и съдебно-техническа експертиза за установяване на обстоятелствата налице ли е сключен договор между страните за отпечатване на брошурите, с какви показатели и параметри е направено заданието и точно ли е зададено за изпълнение на ищеца.
Вещото лице К. посочва, че изпратените файлове по задание за печат на брошури може да бъде отпечатано по двата варианта за закрепване, а проблемът е в книговезката работа – уточняване къде ще се поставят двете телчета за закрепване, по късата или по дългата страна. В тази насока отбелязва, че при уточняване на заданието е следвало ответника да предостави за мостра една книжка от предишна отпечатана брошура в П. „С.” АД, за да се знае къде ще са двете телчета, т.е. да бъде уточнен начинът на закрепване на брошурите.
Спорният по делото въпрос е дали процесните два броя фактури от 02.01.2019г. и 03.01.2019г., издадени за отпечатани брошури от ищеца по задание на ответника, са всъщност поправка, поради допуснато неточно скрепване на брошурата, на предходна поръчка, за която е издадена фактура от 17.12.2018г.
За установяване на този факт са събрани освен писмени доказателства и свидетелски показания, както и обяснения на управителя на ответното дружество.
Свид.Р. Р., технолог при ищеца, подробно обясни начина на работа с ответника, с когото са в трайни търговски отношения. Свидетелката потвърждава сключването на неформален договор за отпечатване на брошури, като уточнява, че първите две поръчки са предадени и приети от клиента на 17.12.2018г., за тях има издадена фактура и приемо-предавателен протокол, а третата и четвъртата са предадени в началото на 2019г., в два последователни дни – 02.01. и 03.01.2019г., като за тях също има приемо-предавателни протоколи и фактури 2 броя. Свидетелката поддържа, че клиента след като одобри поръчката, я приема, подписва приемо-предавателния протокол и съответно фактура към поръчката. Ответникът е приел и двете поръчки без възражения, подписвайки и приемо-предавателните протоколи.
Относно първите две поръчки свидетелката подробно обяснява, че на следващия ден след приемането на стоката управителя на ответното дружество се обадил притеснен и заявил, че има проблем с печата на брошурата. След преглед на файловете свидетелката твърди, че се оказало, че проблема със скрепването на брошурата всъщност е в това, че така както са подадени файловете, те обуславят този начин на монтиране и брошурата следва да се зашие по късата страна, както е и направено. Пред свидетелката управителя обяснил, че е действително е така и е трябвало да изпрати мостра, да предупреди.
Твърденията на свидетелката се потвърждават и обясненията на управителя на ответното дружество, който също заявява, че книжката, има предвид брошурата, е отпечатана, без да се прави модел, мостра, всичко било уточнено предварително.
Не се събраха доказателства за твърдението на ответника, че е извършил необходимите действия по точното възлагане на поръчката, а ищцовото дружество е допуснало неточно изпълнение и следва да носи вина за това.
Поради трайно установените търговски взаимоотношения поръчката е приета по телефона и е сключено устно съглашение, а ответната страна не доказа безспорно начина, по който е описала проекта и параметрите на поръчката, поради което остана недоказано твърдението, че заданието се разграничава от изпълнението.
Напротив установи се противното, а именно, че файловете, така както са зададени, брошурата е скрепена правилно, а именно по късата й страна.
Установи се също, че ответника е приел поръчката, стоката, без възражения, подписал е приемо-предавателния протокол. Свид.Р. поддържа, че продукцията е предадена по начин, който позволява преглед и проверка на изпълнението. Дали да направи проверка е в зависимост от поръчващия, като и законът предоставя на същия право на възражение. Ответникът е имал възможност обективно да извърши проверка. Ответникът е извършил дори плащане по тази фактура от 17.12.2018г., което обуславя извода, че последния не е направил възражение за некачествено изпълнение в установения от закона срок.
В подкрепа на горното са и констатациите на съдебно-техническата експертиза.
Ищцовото дружество е изпълнило точно и в срок задълженията си по сключения между страните неформален договор за изработка и отпечатване на брошури.
Ответникът, в качеството му на възложител не е изпълнил задължението си да заплати цената на извършената услуга.
В тази връзка се налага извода, че ответникът не доказа да е налице неточно изпълнение от страна на изпълнителя по договора, още по-малко - поради причина, за която последния отговаря.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че се доказа по безспорен начин основателността и размера на предявената искова претенция, поради което същата следва да бъде уважена изцяло.
Настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, т.е. иск за установяване на вземането на заявителя. В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.На страните е указана тежестта на доказване с проекта за доклад по делото, препис от който е получен от всяка от тях.
В хода на съдебното производство заявителят доказа наличието на валидно облигационно отношение по повод сключен неформален договор за изработка, а длъжникът, ответник по делото, не доказа възраженията си срещу издадената заповед за изпълнение и факта, че е извършил плащане към ищеца.
По предявения насрещен иск, приет за съвместно разглеждане в размер на сумата от 7377.49 лева, съдът намира следното:
Ответникът поддържа, че сумата по насрещния иск е стойността на закупената хартия за първото, според него, некачествено отпечатване на брошурите. Твърди, че с тази сума е претърпял материална вреда, по причина че дружеството е закупило хартия, с която са отпечатани некачествени изделия, напълно негодни за употреба по предназначение.
Горното възражение на ответника остана недоказано в процеса. Не се установи неточно изпълнение от страна на ищеца по сключения договор за изработка. По несъмнен начин бе доказано, че заданието е изпълнено така, както е зададено, а именно по зададените параметри от поръчващия възложител.
Фактът дали изработеното е негодно за употреба по предназначение не доказва виновно поведение на изпълнителя. Последният е отпечатал процесните брошури така, както са подадени на файлове от ответника.
С оглед на това предявения насрещен иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца разноските в заповедното и исковото производство в общ размер от 2 163.24 лева, съгласно списък по чл.80 от ГПК на л.189 от делото.
Водим от горното, Районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „П. К. О., ЕИК 2., със седалище и адрес на управление гр.М., бул. Т. м. 1., представляван от управителя В. З. В., че вземането на “С.” АД ЕИК 8., със седалище и адрес на управление гр.С. район С. ул. К. 11А, представлявано от Изпълнителния директор С. М. М., въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 987 по описа на съда за 2019 година на дата 08.04.2019 година по чл. 410 от ГПК и заповед за изпълнение по ч.гр.д. №986/2019г. от дата 08.04.2019г. по чл.410 ГПК СЪЩЕСТВУВА, като Длъжникът „П. К. О., ЕИК 2. следва да ЗАПЛАТИ на кредитора “С.” АД ЕИК 8., сумата от 2 278.15 лева, представляваща неизплатена цена по договор за изработка, въз основа на който е издадена фактура № 24438/02.01.2019г., ведно със законната лихва от 04.04.2019г. до окончателното изплащане, сумата от 57.59 лева мораторна лихва за периода от 03.01.2019г. до 03.04.2019г., сумата от 3 068.24 лева, представляваща неизплатена цена по договор за изработка, въз основа на който е издадена фактура № 24446/03.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.04.2019г. до окончателното изплащане, сумата от 76.71 лева мораторна лихва за периода от 04.01.2019г. до 05.04.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявен насрещен иск от „П. К. О., ЕИК 2. против “С.” АД ЕИК 8. за сумата от 7377.49 лева изцяло, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „П. К. О., ЕИК 2. ДА ЗАПЛАТИ на “С.” АД ЕИК 8. сумата от 891.79 лева разноски в заповедните производства по ч.гр.д. №986/2019г. и №987/2019г., сумата от 1 271.45 лева разноски в исковото производство, представляващи адвокатско възнаграждение, държавни такси, депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: