Решение по дело №2193/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 от АПК, във вр. с чл.284, ал.1 ЗИНЗС, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Ищецът Г. Й. Й. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО Дебелт към Затвора Бургас e предявил иск против Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на Правосъдието, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] с цена на иска 50 000,00 лева, претендирана като обезщетение за описани като причинени му неимуществени вреди, вследствие противоправно бездействие на ответника да осигури дължимите по стандарт условия на живот през периода от 10.06.2022г. до 06.12.2022г. в Арест [населено място], представляващо унизително и нечовешко отношение, ведно със законната лихва от дължимата дата.

Относно претърпените неимуществени вреди, в исковата молба са въведени възражения за причинено нечовешко и унизително отнасяне през посочения период, през който ищецът е изтърпявал мярка „задържане под стража“ в следствения арест в Елхово.

Акцентира на невъзможността за проветряване на помещенията, липсата на отделен от жилищното помещение санитарен възел, малката площ на килиите, липсата на осветление, достъп на свеж въздух. Твърди, че нито едно от помещенията не отговора на изричните изисквания на чл. 43, ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗИНЗС, тъй като в сградата липсвало помещение за физическа и емоционална подготовка, жилищната площ била под 4 кв.м. на човек и не надхвърляла 3кв.м. Пряката дневна светлина била ограничена, а степента на изкуственото осветление значителна и през деня. Твърди липса на отопление, както и на възможност за проветряване, тъй като нито един от прозорците в помещението не се е отварял. Обяснява за наличието на отдушници, които не функционират.

Обяснява на следващо място за липсата на условия за поддържане на лична хигиена – подстрижка, бръснене и т.н. в нарушение на разпоредбата на чл.151, ал.1, т.1, т.4 и ал.2 ЗИНЗС. Разказва за липса на предоставена възможност за пране на лично облекло и за ограничена такава за пране на спално бельо, като според исковата молба дезинфекция, дезинсекция и дератизация не са били извършвани през целия период на престой.

В исковата молба се обръща особено място и внимание и на допуснато нарушение от страна на затворническата администрация на разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1 ЗИНЗС и чл.276, ал.2 ППЗИНЗС тъй като обичайно престоят на открито не продължавал повече от 40 минути с обяснения за пренаселеност в ареста.

За първите няколко месеца от престоя си в помещение №6 на следствения арест ищецът обяснява за наличие на повечето от удобствата, изискуеми за жилищните помещения на лишените от свобода, но разказва за липсата на контакт, който да позволява ползването на електрически уреди, които са позволени на задържаните и лишените от свобода. Ищецът обяснява за най-съществен дискомфорт, причинен му през целия период на пребиваване в ареста в [населено място], свързан с тоалетната, която била обособена в спалното помещение. Същата е описана като ограждение с височина до кръста, без врата, оборудвана с клекало, с нереботещо казанче, източник на зловония. Охладително-отоплителната система не работела, а издавала шумове, което в комбинация със задимения въздух от цигарения дим и невъзможността прозорците да се отварят за проветрение ограничавала значително достъпа на свеж въздух до помещението. Твърди получено по същото време влошаване на зрението, вследствие недостига на пряка слънчева светлина и честата употреба на изкуствено осветление.

Разказва и за това, че помещенията са били обитавани от хлебарки и дървеници, като първите често го карали да изхвърля храна, до която са се добрали, а вторите са причинявали болезнени ухапвания и остри алергични реакции.

В крайна сметка се обобщава това, че претенцията му за обезщетение касае явни незаконосъобразни актове на длъжностни лица от ответното учреждение – действия (настаняване в неотговарящи на норми за нормално човешко пребиваване килии) и бездействия за подобряване условията на пребиваване в местата за изтърпяване мярката аз неотклонение „задържане под стража“ и наказанието „лишаване от свобода“).

В съдебно заседание ищецът, поддържа исковата молба, ангажира гласни доказателства и пледира за уважаване на претенцията.

Ответникът по иска, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието – [населено място], чрез процесуалния си представител, оспорва иска като неоснователен в писмен отговор на исковата молба.

Твърди, че липсват каквито и да е доказателства за отделните елементи от фактическия състав на чл.284, ал.1 ЗИНЗС, вр. чл.1 ЗОДОВ, което е достатъчно основание исковата молба да бъде отхвърлена. Оспорва исковата молба изцяло по основание и размер с доводи за неоснователност и недоказаност на претендираното обезщетение. Счита, че не са конкретизирани вредите, които ищецът твърди, че е претърпял и които вреди да са пряка последица от незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност. Твърди, че няма събрани и представени от ищеца доказателства, които да свидетелстват за това как и доколко пребиваването му в Ареста [населено място] при описаните условия се е отразило негативно върху здравословното му състояние. Моли съда да отхвърли иска. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Прокуратурата счита, че искът е неоснователен. Счита, че са събрани достатъчно доказателства, установяващи лошите условия на арестните помещения, но според него те не достигат степента на суровост, която би ги определила като нечовешко или унизително отношение. Счита, че по делото липсват доказателства, които да обезпечат цитираното от ищеца чувство за малоценност, уронване на човешкото достойнство, притеснение и влошаване на здравословното състояние.

П. Ф.:

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е бил задържан в арест - Елхово: на 10.06.2022 г. с Постановление на РП- Ямбол № 1119/22 от 10.06.2022 г., а с Определение № 452/13.06.2022 г. на PC- Ямбол е взета мярка „Задържане под стража“. На 07.12.2022 г. Й. е преведен в Затвора - Бургас с Разпореждане на РП- Ямбол № 1119/22 от 01.12.2022г.

Според становище на началник РСИН – Ямбол, Арест-Елхово е открит на 18.10.2005 г. Разположен на втория, последен етаж в масивна, монолитна, самостоятелна сграда с обща площ — 600 кв. м., с адрес: [улица]. На втория етаж са разположени 13 бр. килии и изолатор за заразно болни. Всяко помещение за настаняване е със самостоятелен санитарен възел и със сифонни прозорци за приток на естествена светлина. На втория етаж са разположени и стая на дежурния по арест, за почиващата смяна, баня и тоалетна за НОС, баня за задържаните лица, разливна за съхранение и разпределение храната на задържаните, притежаваща удостоверение за регистрация № 14 от 28.04.2014 г. от РЗИ.

Според същата справка, от Дневника за постъпилите и освободени лица и от този за разпределение на задържаните лица по килии в арест- Елхово се установявало, че по време на престоя си в арест- Елхово ищецът е бил настаняван, както следва:

1. От 10.06.2022 г. до 16.09.2022 г. в спално помещение № 6 с още един задържан- общо двама, на площ 12.46 кв.м.

2. От 16.09.2022 г. до 07.12.2023 г. в спално помещение № 13 с още трима задържани- общо четирима, на площ 18. 51 кв.м.

Спалните помещения са били описани като стаи със самостоятелен санитарен възел с масивни стени, покрити с груба мазилка. Подът - покрит с индустриална мазилка, тип мозайка. Оборудвани са с две, съответно четири самостоятелни легла с метална рамка и кръстосани метални, лентови шини. Всяко легло е оборудвано с дюшек, възглавница, одеяло/одеяла и спално бельо. В помещенията според справката е осигурена маса от дебела ламарина, като мебелите са закрепени неподвижно, като налични са и шкафове за съхранение на личните вещи, които са монтирани неподвижно откъм едната, къса страна на всяко едно легло, изработени също от дебела ламарина. Според представената информация санитарният възел е отделен от останалата част в килията с масивни тухлени прегради, без врата, с отвор за вход. Според направеното уточнение, при влизане в този периметър, надзирателят няма контрол над задържания, /поради липса на видимост и изискването да се осигури уединение/. Тоалетната плоча е описана като монтирана чрез вграждане в пода, като водата се осигурява от вграден ниско в стената сифон и от здраво закрепено в стената метално кранче. Отичането й става в неподвижна циментова мивка.

Според справката приток на естествена светлина се осигурява чрез сифонни прозорци. Непрекъснатата осветеност на спалните е обяснена с осигуряване защитата на живота и здравето на задържаните лица, както и с цел контрол над поведението им. Прозорците в помещенията са описани като еднотипни, с [жк], с размер: височина -148 см. и ширина 148 см. Външната част на прозореца е изработена от ПВЦ стъклопакет, средната от армирано стъкло, което в долната си част, на височина 30 см. продължава в метална решетка, тип „акордеон“, а от вътрешната страна към килията е поставена метална решетка от арматурни пръчки с дебелина 5 мм., разположени една от друга през 5 см. във вертикално и хоризонтално положение, образуващи [жк], че прозорците са неотваряеми, от съображения за сигурност, тъй като ареста е разположен на главна улица в [населено място], директно върху тротоара. Притокът на светлина според справката е достатъчен за четене. Помещенията допълнително са оборудвани с изкуствено осветление.

За отопление и охлаждане е проектирана двутръбна система с вентилаторни конвектори, които обслужват всички помещения - на служители и задържани. Според информацията на ответника, вентилацията е еднаква в цялата сграда, като е в изправност и подлежи на редовно техническо обслужване. Обяснено е, че по време на престоя на открито на лишените от свобода, по препоръка на прокурора упражняващ надзор по законността в арест Елхово, вратите на спалните помещения се оставят отворени, за допълнително осигуряване на проветрение.

Според изнесените данни чаршафите се сменят ежеседмично, като прането и дезинфекцията им се извършва в Арест- Елхово с помощта на професионална пералня и сушилня, като килиите, са оборудвани със спални принадлежности.

Къпането се извършва два пъти в седмицата по график. При поискване от страна на задържаните лица се осигурява достъп до банята и в дни извън графика, когато това не застрашава сигурността на ареста.

Справката дава сведение и за това, че чисти дрехи задържаните получават по време на провежданите свиждания. Лишените от свобода могат сами да перат дрехите си във времето за къпане и в спалното помещение, ако имат желание да го правят. Ако не разполагат с лични почистващи препарати, такива им се предоставят при поискване, като е осигурена и топла вода.

Относно мястото за престой на открито, справката уведомява за изпълнението му в съответствие с разпоредбата на т.55 от Раздел V на Заповед Л-1321/10.03.2020 г. на главен директор на ГДИН /Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ З. В. Р. В АРЕСТИТЕ, според която „времето за престой е от 08.30 ч. до 18.00 ч.“ Разяснява се , че при пълен капацитет на ареста не би могло в рамките на регламентираното време да се осигури престой от 1 и повече часа на ден, като за обезпечаване на сигурността в ареста и за да не се допусне неравно третиране към обитаващите, на основание т. 57.1 от същата Заповед, времето за престой на открито бива ограничено. Обяснено е, че след закриването на арест- Ямбол и преместването на задържаните лица от цяла област- Ямбол в арест-Елхово се наблюдава трайна тенденция за пренаселеност на ареста.

В справката се предоставят данни за това, че с цел да се избегнат злоупотреби, свързани с чести искови молби за обезщетение, заради неосигурен минимален дневен престой наоткрито, от няколко месеца е въведен допълнителен режим за полагане на подпис при доброволно желание за съкращаване на престоя наоткрито.

Посочено в справката е това, че ищецът Й. ежедневно се е ползвал от това си право като интервалът на престоя му в различните дни е между 20 и 40 мин. според данните от „Книга за извеждане и прибиране на задържаните лица за/ и от престой на открито или определеното за целта място “/

Относно дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията в помещениеята на ареста е посочено наличието на договор, сключен между ГД „Изпълнение на наказанията“ и фирма „Фаворит“. Посочено е, че обслужването се извършва по график, като при възникнала необходимост, се изготвя заявка и мястото бива обработвано допълнително. Според същата справка допълнителна обработка на спалните помещения се извършвала и от медицинския фелдшер.

На последно място в справката бива упоменато и това, че в Дневника за молби, жалби, сигнали и други от задържани лица с инвентарен № 39/04.03.2014 г. не са регистрирани жалби от Г. Й., за времето на престоя му.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. Й. П. и Д. А. К..

Свидетелят Панайотов сочи, че е бил в следствения арест в [населено място] от 10.06.2022 до края на месец август 2022 година, като са пребивавали в общо помещение с Г. Й.. Помещението било килия с две вишки (метални едноетажни легла), маса и тоалетна с мивка. Тоалетната според свидетеля е открита и се намира в самото помещение, без гърне, а с клекало и миришела. Нямало врата. Санитарният възел и жилищната площ били разделени от една ниска стена. Нямало вентилация, прозорецът не се отварял, като според свидетеля бил с нормални за осветеността размери, но бил с решетки. Според него леглата били в ужасно състояние, а заради паразитите задържаните били „на хапчета“, защото нямало как да се спи там по друг начин. Според показанията му администрацията не е пръскала против хлебарки и дървеници докато е бил там.

На допълнителните въпроси, поставени от съда свидетелят обяснява, че самото помещение е било с размери около 4.00 на 5.00 метра, без да е напълно сигурен в това. Разяснява, че препарат за почистване бил даван веднъж седмично. Къпането е било два пъти в седмицата, прането на дрехите се извършвало в килията, както й и на спалното бельо - калъфки, чаршафи. Къпането било организирано два пъти в седмицата, като наличието на топла вода не било постоянно и редовно, понякога тя свършвала. Простирането също било в помещението, на стената, която отделяла тоалетната от жилищната площ.

Според свидетеля липсвала вентилация или по-скоро не функционирала, тъй като била стара от двадесет години и не се поддържала. Вентилацията, която изкарвала въздуха не работела, а тази, която вкарвала била слаба. За битовите условия свидетелят разказва, че в помещението имало маса, шкафчета под самите вишки – с един рафт. Осигурен бил един хладилник за целия арест, като мястото не било достатъчно да се събере цялата храна на всички арестанти. Осветлението било осигурено от една лампа, която вечер била спирана и пускана аварийна такава. Дневната лампа била над самата врата, „в другия край на стаята“, т.е. далеко от леглата и не била централно поставена. Дневният достъп наоткрито бил само веднъж за около 20 минути за целия ден, като според Панайотов винаги ги прибирали по-рано.

Свидетелят Д. А. К. разказва, че многократно, около 5-6 пъти е бил в този арест за по няколко дни в период от около 3-4 месеца през 2023 година, т.е. след пребиваването на ищеца Й.. Разказва, че килиите са еднакви, с размери около 4.00м. на 5.00 м., с две метални легла - вишки, като имало и такава с 3 вишки една върху друга. Шкафчетата били ръждясали, мръсни, пълно било с дървеници и хлебарки в тях и затова неизползваеми. Тоалетната била преградена до кръста, с клекало, в която казанчето не работело, миришело зле, вентилацията на работела в неговата килия, а в съседната според свидетеля „духало“, но съвсем слабо и не се усещала промяна на въздуха, а при запалена цигара ставало зле.

Осветление почти нямало. Имало една лампа над вратата, в края на килията. Лампата била покрита с решетка. Прозорецът също бил снабден с три вида решетки, като през деня осветлението било оскъдно, не можело да се чете книга. Къпането било организирано два пъти в седмицата, като топлата вода все не стигала, а достъпът на открито бил за 20 минути. Свидетелят разказва, че не е виждал да се извършват процедури по обезпаразитяване. Не е усещал да е миришело на такъв препарат и след завръщане от „каре“. Винаги миришело на цигари и фекалии.

Споделя, че никога не са му давали препарат за хигиенизиране на помещението. Предоставяли единствено кофа със стирка а вместо препарати задържаните слагали от шампоаните им. Свидетелят споделя за алергия към дървениците, като ухапванията им предизвиквали подуване на цялото му тяло.

За да прецени основателността на исковата претенция съдебният състав взема предвид и публичнооповестения Д. Н. Н. П. М. О. И. П. В АРЕСТИТЕ В ГР. ЯМБОЛ, ГР. ЕЛХОВО И ГР. СВИЛЕНГРАД (19 – 23 ЮНИ 2017г.) на Омбудсмана на Република България. Според същия в частта касаеща Ареста в [населено място], той се намира в сграда, построена специално за неговите нужди. Разполага с 12 жилищни помещения по 13 кв. м и 1 с 24 кв. м. Жилищните помещения разполагат с 28 легла. Арестът отговаря на всички нормативни изисквания относно достъп до светлина, място за престой на открито, стаи за свиждания и др. Възможни затруднения според доклада могат да възникнат с достъпа на лица с увреждания, поради местонахождението на горни етажи от сградата. Отбелязано е и това, че арестът не разполага с видеонаблюдение в жилищните помещения. НПМ вече е изразил мнение, че е налице европейска практика да се оборудват някои от жилищните помещения с видеонаблюдение, в случай на задържане на лица, склонни към суицидни прояви. Ако бъдат оборудвани, това би дало възможност за облекчаване на труда на надзорния състав, като се свали излишен пост и би повишило сигурността на задържаните лица.

П. И.:

По допустимостта на искa:

Искът е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, намиращи се в пряка връзка с влошеното емоционално, психическо и здравословно състояние на ищеца.

Разпоредбата на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. Последната в ал.1 въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал.2 ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Съгласно чл.205 АПК искът за обезщетението се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

С оглед изложеното исковете са предявени от лице с правен интерес срещу надлежен ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно чл.12, ал.1 ЗИНЗС, с териториални служби, каквито са затворите, съгласно чл.12, ал.3 ЗИНЗС, т.е. срещу пасивно легитимирания ответник, представляващ държавата, чиято отговорност по чл.284, ал.1 АПК е обективна.

По основателността на исковете:

При такаустановената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Държавата е отговорна за условията, при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват наказанието, респективно мярката за неотклонение, определена им от съдебен състав. Тя има задължението да спазва забраната по чл.3, ал.1 ЗИНЗС, тези лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 ЕКПЧ, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС за нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Основателността на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличието, в условията на кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1/ акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС; 2/ настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС; наличие на пряка причинноследствена връзка между действията/бездействията на администрацията и причиненият вредоносен резултат.

Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1 ЗИНЗС/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2 ЗИНЗС/. Видно от заявените основания на исковата претенция ищецът твърди, че вследствие на бездействието на затворническата администрация e бил поставен в неблагоприятни битови условия на пребиваване, изразили се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, условия за двигателна активност, както и наличието на едно специално обстоятелство, което уронва човешкото достойнство, а именно наличието на полуотделено санитарно помещение, без врата, от което през целия период на пребиваването му се разнасяли мирис на фекалии и др. зловония.

Ищецът твърди, че поради бездействието на ответника да изпълни тези свои задължения, които да осигурят горните условия на живот, за него са настъпили вреди, изразяващи се в унижение на човешкото достойнство, поради това, че е принуден да живее в пространство, в което не е осигурена възможност за естествено проветряване, в което липсва физически отделен санитарен възел, както и въобще от лошите условия за живот в ареста.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.

Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗИНЗС доколкото в част четвърта – „Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража“ не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.

Разпоредбата на чл.3 и чл. 43, ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период 10.06.2022г. – 06.12.2022г., което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява „задържането си под стража“.

Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите:

10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване.

11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:

а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба;

б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.

12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност.

13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.

При разрешаване на процесния казус следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода (решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С. К. срещу България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Нешков и други срещу България).

В посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията. Тези критерии най ясно и пълно са обобщени в обобщаващото решение Муршич с-у Хърватска (жалба №7334/13, Решение 20.10.2016г.). В него е препотвърден теста от делото Ананиев и др. с-у Р. за пренаселеност, според който всеки лишен от свобода следва да разполага с 1. Лично място за спане в помещението; 2. Пространство от поне 3 кв.м. (когато споделя помещението с други) и съответно 5-6кв. м. когато е настанен индивидуално ; 3. Общата площ на помещението да е такава, че да позволява на лишените от свобода да се движат свободно между отделните предмети. ( в тази връзка в практиката на ЕСПЧ са се утвърдили и допълнителни критерии като минимална ширина на килията не по-малка от 2,00 метра и мин. Височина не по-малка от 2,50м. Според същият тест липсата на кой да е от тези елементи създава силна презумпция, че условията достигат до нивото на унизително отнасяне, в нарушение на разпоредбата на чл.3 ЕКПЧ. Припомнено е, че наред с този тест значение за преценката за достигане прага на жестокост, водещ до унизително и нечовешко отнасяне по смисъла на чл.3 ЕКПЧ след делото Ирландия с-у Великобритания, имат и всички обстоятелства по случая, като продължителността на пребиваването в такива условия, физическият и психически ефект върху пострадалия, а в някои случаи пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Според същото решение се сочи, че преценката на площтта не може да бъде преценяна чисто механично, без да се държи сметка за всички останали условия, но силна презумпция за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.3 ЕКПЧ е налична в случаите, когато личното пространство за лишен от свобода е под 3 кв.м. в условията на групово настаняване. На следващо място според цитираното решение отношение при извършване на преценка за нечовешко отнасяне следва да се взема и за наличието на свободното движение в пространство извън килията за извършване на различни дейности, както и условията на пребиваване, като според съобразяваните от ЕСПЧ стандарти на комитета за предотвратяване на изтезанията достъп на открито следва да бъде осигурен за поне един час на ден и като част от по-обхватна програма от дейности на открито за работа, възстановяване и образование, в подходящо пространство и където е подходящо с осигурен навес в хипотезите на неблагоприятни климатични условия.

Според настоящия съдебен състав претенцията на ищеца касаеща твърдения за недостатъчна жилищна площ и липса на битови условия като маса, шкафове и т.н. остава недоказана. Както от свидетелските показания на разпитаните лица, така и от представената от ответника справка, които източници взаимно се допълват, разполагаемата площ за задържан в битовите помещения надхвърля 6,5 кв.м. Налице е пестеливо подбрано оборудване, което съответства на препоръчителните критерии за минимален жизнен стандарт, като поддържането на хигиената в шкафовете е задължение на самите пребиваващи. В този смисъл са и изводите от доклада от проверката на Омбудсмана на Републиката, който макар и извършен пет години по-рано следва да се кредитира, поради липсата на индиции положението да се е влошило значително след това. Самият той не е открил проблеми и с нивото на осветеност в помещенията при дневна или изкуствена светлина, макар за съдебния състав поражда съмнение плътността на решетката, поставена от вътрешната страна на прозореца.

Що се отнася до твърдението на ищеца, за наличие на хлебарки и дървеници в жилищните помещения, подкрепено от показанията на свидетелите, съдът възприема частично същото, като кредитира представените писмени доказателства от страна на ответника и дава вяра на обстоятелствата, за които свидетелстват те. Според удостовереното в тях дезинсекция е била извършвана неколкократно от страна на администрацията на ареста на 24.06, 23.08, 27.09. и 10.11.2022г. , като всяка от процедурите е била насочена към унищожаване популациите от хлебарки, а единствено дезинсекцията, проведена на 27.09.2022г. е обхващала и процедури по унищожаване популациите от дървеници. Предвид възприетото за установено съдебният състав възприема за доказано обстоятелството, че в периода 10.06.2022г. – 27.09.2022г. за период от около два месеца и половина ищецът е бил подложен на соченото неудобство и болка от съжителството си с дървеници. Това обстоятелство съдът ще кредитира комплексно, в случай, че бъдат доказани и други от оплакванията на ищеца.

По въпроса за твърдяната от ищеца липса на достъп до естествено проветряване съдът счита, че по принцип осигурената такава, посредством въздуховодна система не е равносилна на възможността за аспирация чрез отваряне на прозорците в помещението, стига да функционира и капацитетът й да е съобразен с кубатурата на помещенията и сградата. Според т.11 от Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба;

В конкретния случай са налице достатъчно данни, че от една страна системата не функционира по начин, чрез който да изпълнява пълноценно функциите, които са й възложени. Този извод бива обоснован не само със свидетелските показания на двамата разпитани свидетели, които безпротиворечиво обясняват за нефункциониране на системата за извеждане на въздуха и за трудноосезаема работа на тази част, отговаряща за вкарването на свеж въздух в помещенията, установена емпирично след употребата на цигари в помещенията, но също така и от отбелязаната в справката препоръка на прокурора, упражняващ надзор по законността в арест Елхово, вратите на спалните помещения да бъдат оставяни отворени за допълнително осигуряване на проветрение, при извеждане на задържаните наоткрито. Това не би било разпоредено в случай на нормалнофункционираща вентилация. Този проблем съдът ще обсъди комплексно с останалите установени слабости в битовите условия на Ареста Елхово. От друга страна липсва спор между страните, че прозорците в спалните помещения са конструирани така, че да не се отварят по някакъв начин, осигуряващ приток на свеж въздух.

Що се отнася до възраженията за липса на достатъчна хигиена, съдът счита, че същата зависи предимно и основно от действията на пребиваващите във всяко отделно помещение, като липсват доказателства за оплаквания от страна на ищеца за недостиг на препарати за хигиенизиране на помещенията.

На следващо място съдът приема за доказана и липсата на контакти в помещенията, която пряко е повлияла върху хигиената и психическия комфорт на ищеца и останалите пребиваващи в помещенията, доколкото ограничава правото им на ползване на позволени предмети както за получаване на информация – новини, дигитални книги, музика и др., така и за осъществяване на личната хигиена на пребиваващите – ел. самобръсначки, сешоари, машинки за подстригване и др. Наличието на подобен контакт би била от полза и за компенсация на въздухообмена и отоплението посредством употребата при необходимост на вентилатори и отоплителни уреди. Особените ограничения в този случай са предвидени единствено за помещенията за изолирано настаняване, какъвто статут общите помещения за настаняване не притежават.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 ЗИНЗС лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. Оплакванията на ищеца са за това, че е редовна практика извеждането на арестантите за период между 20 и 40 мин, без компенсация за съкратеното пребиваване. Това обстоятелство бива потвърдено както от свидетелските показания на св. Панайотов и Костадинов, така и от самата справка от ареста в [населено място]. Като причина за неспазване на нормативноустановеното изискване се сочи пренаселеността на заведението, без това твърдение да е било подкрепено с конкретни доказателства за броя на пребивавалите през този период, за големината на откритите площи и за режима при който арестантите са били извеждани, поради което твърденията на органа Съдът намира за недоказани. След като капацитетът на ареста е 28 души, трудно може да бъде обоснована липса на възможност да бъде осигурено пребиваване за по час на всеки в рамките на предвидения в Заповед Л-1321/10.03.2020 г. на главен директор на ГДИН /Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ З. В. Р. В АРЕСТИТЕ, времеви диапазон между 08,30ч. и 18,00 часа. Негативният ефект от кратковременното пребиваване бива засилен допълнително и от установената липса на помещение за емоционална и физическа подготовка, макар последното да не е равностойна алтернатива на достъпа до открито.

На последно място, сред претенциите на ищеца за допуснато противоправно бездействие е и това, касаещо унизителното отношение, в което е бил поставен при употребата на санитарния възел. Наличието на такъв в жилищното помещение не е императивно изискване само по себе си. Според правилата на т.12 от Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. Т.е. изискването е за осигурен на задържаните достъп по всяко време. От тази гледна точка за практически обосновано и икономично е възприето това да бъде уредено чрез изграждане на санитарни възли в самите помещения. Като задължение обаче, то е вменено с нормата на чл.20, ал.3 ППЗИНЗС единствено в заведенията от закрит тип и арестите в затворите, какъвто разглеждания арест не е. Допълнителни изисквания са удовлетворяването на физиологичните нужди в условията на чистота и пристойност. И докато чистотата е обективно състояние, постигането на която е опосредено и от усилията и грижите на пребиваващите, то осигуряването на пристойността на условията за удовлетворяване на физиологичните им нужди изцяло попада в тежест на затворническата администрация. Пристойността е морално понятие, за постигането на чиито параметри съдът прави извод от сравнението на параметрите на санитарното отделение с тези на другите обществени сгради, така както съответни следва да са условията според ЗИНЗС и ППЗИНЗС и що се отнася до вентилацията например. Условията в обществените сгради представляват стандарт за постигнати здравословни и безопасни условия на пребиваване на гражданите, като липсва основание те да бъдат занижавани в ареста, който по естеството и предназначението си също представлява обществена сграда. На съдът не са известни случаи на уредба на санитарните помещения в обществените сгради с прегради с височина около средата на човешкия ръст, както и такива за удовлетворяване на тоалетни нужди при които да е спестено поставянето на врата. Поставянето на задържания в условия на удовлетворяване на физиологичните нужди в санитарно отделение без врата и с полупреграда е неетично само по себе си и не осигурява удовлетворяването на физиологичните нужди на задържаните по изискуемия пристоен начин. Напротив поставя лицето в унизително за него положение. Всъщност пребиваването в подобен вид битови условия поставя в унизително положение всички съжителстващи лица. Заради клекалното корито, което не може да бъде покрито с капак, за да изолира неприятните миризми, в комбинация с липсващата врата и неизградената до тавана преграда, зловонията присъстват непрестанно в жилищното, явяващо се и спално помещение за задържаните лица. Условията на пребиваване в тази хипотеза са дори по-лоши от удовлетворяването в кофа в помещенията без санитарен възел, тъй като там неприятните миризми присъстват само вечер, а в разглеждания случай зловонията са денонощни. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за потенциална заплаха за здравето на задържаните поради липса на реализирани елементарни хигиенни стандарти – напрактика в едно помещение същите са длъжни да спят, да пребивават през деня и нощно време, да облекчават физиологичните си нужди, да се хранят. Още по-травматична за ищеца се оказва ситуацията заради неефективнодействащия въздуховод в комбинация с неосигуреното изискване за отваряне на прозорец с оглед приток на свеж въздух и не на последно място неизменно кратковременните посещения наоткрито (от 20 до 40 мин), в нарушение на задължението за осигуряване на едночасов престой навън.

Разбира се пребиваване в тези условия за краткосрочен период от няколко дни или седмици трудно би могло да надхвърли установения в стандарта на ЕСПЧ праг на суровост. В конкретния случай обаче, се касае за непрекъснато пребиваване в тези условия в продължение на половин година, което безспорно е период достатъчен да създаде у пребиваващия чувство за малоценност, неудовлетвореност и вътрешно страдание.

В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по пребиваване в Ареста при задържане с мярка за неотклонение „задържане под стража“ или в други специални хипотези, са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и задържане под стража държавен орган е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното им наказание. Визираният по-горе нормативен регламент на Конвенцията и Конституцията на Република България подробно е развит в разпоредбите на чл.3, ал.2, т.2 и т.3, чл.20, ал.3 и чл.22а, чл.23 от ЗИНЗС.

Конкретно установените факти по делото относно пристоен и хигиеничен достъп до санитарен възел и пребиваване в спалните помещения водят до извода, че килиите, в които е настаняван ищеца през спорния период, както и всички килии на етажа не отговарят на посочените изисквания.

Освен противоправния характер на констатираното деяние – (действия и бездействие) за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на човешки права, относими към имущество, телесна цялост, здраве и душевно състояние.

Успешно проведеното по делото доказване на презумптивната предпоставка по чл. 284, ал.5 във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл. 3, ал.2 във вр. ал.1 от ЗИНЗС, налага извод, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди за времето, през което е бил принуден да пребивава в посочените по-горе неблагоприятни битови условия в корпуса на затвора в [населено място]. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на прокуратурата, че ищецът не е конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял. Поставянето на ищеца в описаните по-горе неблагоприятни материални условия в следствения арест в [населено място] за посочения период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС и чл. 3 ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него са настъпили неимуществени вреди, а именно емоционално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода.

Предвид изложеното, Съдът счита, че искът за неимуществени вреди е доказан по основание за периода на пребиваване на Й. в Ареста в Елхово от 10.06.2022г. - 06.12.2022г., но е частично основателен от гледна точка на неговия размер.

Съгласно чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост.

В конкретния случай, предвид характера на деянието извършено от служителите на ответника и на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, недългия престой на ищеца в Ареста [населено място] за процесния период от около 6 месеца, както и размера на обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.), и след като се отчете обстоятелството, че с посочените решения е определено обезщетение не само на основание чл.3 от Конвенцията, докато процесното касае само нарушаване на тази разпоредба, съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер [рег. номер].

Съгласно ТР №3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д. № 3/2004г., ОСКГ, когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването, поради което претенцията на ищеца за законна лихва върху присъденото обезщетение е основателна считано от датата на предявяване на исковата претенция

Разноски не са поискани и съответно не следва да се присъждат в полза на ищеца.

За разлика от принципа в исковото производство, според който всяка страна следва да получи разноски съобразно уважената, респ. отхвърлена част от иска, в случая на ответника не се дължат разноски в производство. Такива са дължими единствено при пълно отхвърляне на иска или при оттегляне/отказ на ищеца от предявения иск, съобразно нормата на чл.10 ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото, обаче, предпоставките по чл.10 ал.2 от ЗОДОВ не са налице, искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място] да заплати на ищеца Г. Й. Й. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО Дебелт към Затвора Бургас обезщетение в размер общо [рег. номер]. за претърпени неимуществени вреди – преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигурена възможност за адекватно проветряване на помещение в което не е осигурен хигиеничен и пристоен достъп до санитарен възел, достъп до електричество, до дезинсектирана среда както и до пълновременно ежедневно пребиваване наоткрито в периода от 10.06.2022г. - 06.12.2022г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 23.11.2023г. - до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Й. Й. с ЕГН 9209241506против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието- [населено място], с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС, вр. чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в останалата част за размера над 1200.00 /хиляда и двеста/ лева до пълния предявен размер от 50 000.00 /петдесет хиляди/ лева.

Решението може да се обжалва пред касационен състав на Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.